Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2
 Ревюта на албуми [Задължително виж първия пост] « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Paranoia
МнениеПуснато на: Съб Окт 15, 2005 6:57 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 28 Дек 2004
Мнения: 640
Местожителство: sitting on the beach with the sun in my eyes :]

изпълнител: gorillaz
заглавие: demon days
лейбъл: virgin
дата на излизане (в америка): 24 май 2005
стил: не за всеки
обложка на албума:



на облърн започна да му става тесничко в блър, а след невероятния успех на първия горилаз егото му достигна върхове, които дотогава не беше покорявал - заради което заслужава много респект, защото малцина са тези, които са успявали да го направят (:
това доведе до раздялата на блър с дългогодишния китарист и съосновател на блър coxon (коксън?), който също така е приятел от детството с деймъл (олбърн) - резултата бе спорния think tank (последния албум на блър). връхната точка е било когато деймън е изявил желание да запише част от албума в мароко с фетбой слим като продуцент, което нормално не се е понравило на греъм коксън (инди рок човек) - и което е било последната капка, която е накарала и без това кипящия от страст котел наречен блър да заври. в следствие на това на пазара се изляха копията на think tank, а феновете на блър започнаха да бълбукат притеснени какво е бъдещето на групата - електро денс ориентирано?
да, блър имат електро - ориентирани песни, дори една от най - добрите им песни (boys and girls) е такава - но за група, чиято ключова дума е ирония (защото текста на boys and girls, както и самата й структура не беше нищо друго, освен една голяма подигравка, пък макар и направена със стил), която започна през шоейгейз вълната, само и само после да се отрече от нея и да стане основоположник, групата синоним на брит поп-а. когато брит поп-а започна да умира, коксън успя да сбъдне детската си мечта и да инспирира албум в рамките на блър, който да се върти около инди вълната в америка (не и без позволението на олбърн, естествено). появата на едноименния blur и превърналата се в култ song 2 спаси блър от незавидната съдба на иначе симпатичната брит - поп вълна.
сега без коксън, без човек, който да противоречи на облърн; с облърн с крайно напомпано его покрай първият горилаз. феновете на блър се чудеха накъде отива групата.
е, всичко завърши добре. коксън се върна в групата, облърн му се извини, а феновете на блър могат да спят спокойно - абсолютния властелин в горилаз облърн ще може да задоволи нуждата си от разкриване на нови, денс, алтърнатив хип - хоп, пост - брит поп, алтърнатив ориентирани стилове в рамките на горилаз. егото му обаче ще продължава да расте, защото последния горилаз, наименован demon days е едно от най - добрите и оригинални неща случавали се в музиката от деня, когато аз започнах да я слушам по - усилено.
идеята за изцяло нарисувана група не е нова - дафт пънк са първият пример, който ми идва в главата. единствения голям хит на а - ха си е точно песен, чийто клип акцентира върху този елемент (take on me). ред хот чили пепърс успяха да се завърнат на старите си позиции отчасти заради страхотния клип californication, който успя да зариби много от тогавашните ГЕЙмъри (me!). (както и заради пускането на най - лесно възприемчивата песен scar tissue като първи сингъл на албума (:

но начинът по който е направен е една леко казано оригинална и изключително симпатична идея. особено предвид факта, че облърн със своето красиво лице, което ни е толкова познато от клиповете на блър не извлича плюсове, като се представя като 2-d.
в това също може да се намери определена доза ирония - clint eastwood определено не беше песен, чийто клип може да бъде детски.

но clint eastwood, първият сингъл на групата беше шок - и доказа за пореден път колко велик, уникален творец е олбърн.
мешенето на стилове и меленето на мозъци, и убийствата на съзнания продължава и в demon days.
албумът не е перфектен, но той носи истинската дефиниця на думата 'алтърнатив' - т.е. странна, дори на моменти авангардна музика. и както (почти) всичко, в което е замесен олбърн, то и тук имаме наистина страхотно написани парчета.
блър винаги са печелили от страхотните имена на албумите си (modern life is rubbish, the great escape) и горилаз печелят от страхотните имена на песните (превъзходните kids with guns, every planet we reach is dead, fire coming out of a monkey head, дори feel good inc. ; не чак толкова оригинални или интересни, но все пак приятни за гледане dirty harry, last living souls, don't get lost in heaven).

след интрото, което е приятно, но според мен не оправдава високия стандарт на горилаз, облърн пита
'are we the last living souls?'

, което е една от основните теми в албума. тя е продължена в един от най - добрите за музиката моменти от 2000 насам - апокалиптичната fire coming out of a monkey head, където денис хопър (познат от апокалипсис сега и синьо кадифе, и къде ли още не) в споукън - уърд формат разказва една превъзходна притча за случващото се в днешния свят - което прикрепено с превъзходния, чувствен вокал на олбърн, който може да съперничи и на най - добрите песни на блър (а това вече значи МНОГО!) създава една наистина значима песен.

нужно е само да се чуе мелодията на dirty harry - да не споменаваме тези детски гласчета, за да се влюбите до уши в песента.
на every planet we reach is dead всеки път като чуя интрото и ми става някак топло отвътре, защото това наистина е едно прекрасно интро и трябва непременно да се чуе (:
текстът, макар че малко неразбираем на моменти за тези от нас, които не са имали щастието да израстнат в английско - говоряща страна, си е доволно добър, а вокала на деймън го кара да звучи наистина прекрасно - с онази изразителност, която е типична за британските вокали.
DARE е една страхотна денс - ориентирана песен, с приятно безмислен текст, със страхотно продуциране от дейнджър маус и леко детски, но силно забавен вокал от облърн.
непременно трябва да се чуе, милички, непременно (:
el manana не остава по - назад и носи онзи полъх от миналото на олбърн (и личното, и музикалното), за да създаде една страхотна атмосфера с онова малко розово, много носталгично чувство в персонален план, които само добре написаните песни с добре написаните текстове могат да правят.

реално погледнато албума няма наистина слаба песен, а има поне 4 силни, което е толкова рядко срещано в наши дни - и не е никакъв проблем целия албум да се слуша отново, и отново, да се влиза навътре, и навътре в него, и да се разкриват нови представи за майсторството на олбърн.

и един съвет от мен: don't get lose in heaven

5/5

тема за коментиране на ревюто: няма
_________________
everyone is running at such a speed, till we find.. there is no need.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Paranoia
МнениеПуснато на: Нед Ное 13, 2005 2:29 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 28 Дек 2004
Мнения: 640
Местожителство: sitting on the beach with the sun in my eyes :]

изпълнител: the Who
заглавие: Who's next?
лейбъл: MCA
дата на излизане: 1971
стил: помните ли рок'ен'рола?
обложка на албума:



много рядко могат да се срещнат албуми, които да нямат слабо място, които да бъдат истинско удоволствие от първата до последната секунда, като в същото време да имат голяма стойност от музикална гледна точка не само с качеството си, но и с експерементите си.
и това е един от тях.
от първите звуци на сякаш ирландско звучащия синтезатор на baba o'riley до последните, създаващи прекрасна динамика ноти на ироничната we don't get fooled again ние получаваме един изключителен музикален продукт - с някой наистина забележителни песни, които и до днес остават като класики в изкуството.

всичко започва с прекрасното интро на превъзходната baba o'riley, където лесно можем да откроим прекрасния текст - в такъв контраст с в огромната си част клиширани лирики в наши дни.
думи като I don't need to fight/to prove I'm right/I don't need to be forgiven примесени с прекрасно изпятия и крайно лаконичен припев Don't cry/Don't raise your eye/It's only teenage wasteland само подсказват на какво ниво е албума - и защо въпреки изминалите години добрата музика си е добра музика.
bargain може лесно да влезе във всеки един албум в наше време и да бъде най - добрата песен, като в същото време да звучи оригинално и иновативно, не губейки свойте традициите с миналото - такава е силата на песента! а дори не може да се каже, че това е най - добрата песен в албума.. въпреки бързото темпо в най - добрите традиции на рок'ен'рола всъщност това е любовна песен за ултимативното момиче/момче с адски добре подбрани думи на правилните места, които не звучат клиширано (за разлика от boulevard of broken dreams примерно). направо се виждам в чудо кои точно изрази да дам за пример - дали
I’d gladly give up all I had/To find you I’d suffer anything and be glad/I’d pay any price just to get you продължени с To win you I’d stand naked, stoned and stabbed и довършени с I’d call that a bargain/The best I ever had/The best I ever had. или себеотрицателните (I would) Surrender my good life for bad и I look at my face inm the mirror/I know I’m worth nothing without you.

линииката And like one and one don’t make two/One and one make one бива лесно обособена от мен като най - хубавото нещо, което съм чувал от няколко хилядолетия насам (:

следва най - късата и най - леката песен в албума - акустичната love ain't for keeping, която не е нужно да казвам, че е истинска наслада за ухото. контрастира с оптимистичния си текст, което е и една от най - силните страни на албума - има негативизъм, оптимизъм, бързи моменти, бавни моменти, шумни моменти, тихи моменти, хумор, сарказъм, ирония, скръб, а под всички тези процеси преминават на по - дълбоко ниво и други - което само е допълнитно изпитание пред човека, който е седнал да слуша подобен албум. но си струва.

my wife е абсурдната, най - хумористична песен от албума, създадена от басиста на групата (всичко друго е изписано от китарата) и изпята с почти съвършено неразбираем вокал, който в най - добрите традиции на дъ ху изплюва думите.
най - общо казано става дума за мъж, който след чашка - две е имал проблеми в бар и полицията го е погнала. неговата жена обаче е решила, че той е преспал с някоя друга и за това не се е върнал у дома. с единствената цел да се предпази от нея той вкарва всички възможни средства, които само илюстрират по комичен начин не само цялата абсурдност на ситауцията, а и съвремените начини за защита - от бодигард, който е джудо експерт с картечница, до бърза кола и купуване на цял ТАНК. дори и това изглежда не успокоява героя на малкия наш приятел - който бяга за своя живот, а почивките са само за да има още време да бяга.
песента завършва с повтарящото се:


She's comin'
She's comin'
She's comin'
She's comin'
She's comin'
She's comin'
She's comin'

е, как да не ги обичаш тези хора, кажете ми ?

трябва да се отбележи и престъпно добрият синтезатор в края на песента.

the song is over е епична песен в най - добрите традиции на лед цепелин - и за разлика от горе - долу всеки друг изпълнител, то дъ ху успяват да не останат по назад от титаните на британската музика.

това е поредната песен, която демонстрира всичко, което е хубаво около албиона по това време - чувствено интро, нежни думи, които са изпяти по още по нежен начин (особено I've got to learn it е bullseye' - и сори, че се повтарям, но и робърт плант би могъл да завиди, ако не го прави всъщност), бавно темпо в началото, бързо темпо в припева и невероятно добре композирана песен изпълнена по страхотен начин от всеки един в групата. и с точния текст.

getting in tune отново е лека закачка със своя анти - музикални - текстове текст, който малко напомня за enjoy the silence (макар и тук да е много по несериозен).
може би се повтарям (надявам се да е така), но тази песен отново показва колко оригинални, колко страхотни като музикални способности, колко невероятен композитър в лицето на townshend са дъ ху, как включват толкова много и различни инструменти в такава хармония, като в същото време не звучат странно, а събират в себе си дефинитивната рамка на поп музиката, която в този случай е стопроцентов рок'ен'рол в най - добрите му времена.

изпятите въпросите/отговори китара/вокал са мммммммммм

going mobile е с идея, която толкова рядко е застъпена в днешно време - и ако тя е по някакъв начин изпявана, тя е по - скоро като символ на страност и самотност (the vagabound на the air - тази песен си струва само заради интрото, а то е само началото). но в по - стари времена шляенето наляво - нядясно, чувството за приключение и виждането на нови места е широко застъпено - независимо дали в негативен или положителен смисъл. та що е то оня човек, който е чувал боб дилън и не се сеща за невероятния вокал, който кара думите да се забият дълбоко в мозъка 'and the only pleasure he gets out of life/is ramblin' from town to town' в the house of rising sun? или възмущението на джо струмър, който в london's burning подлага на критика колко са много и интересни забавленията в наши дни - стигайки до там, че декларира I'm up and down the Westway, in an' out the lights/What a great traffic system - it's so bright/I can't think of a better way to spend the night/Then speeding around underneath the yellow lights.

самата песен е закачлив рок'ен'рол с появяващи се наляво - нядясно изрази като Yahoo! и beep - beep и запомнящ се израз I'm mobile. важно е да се отбележи, че тази песен е създадена с трима инструменталисти, като мястото на вокала е заето от таунсхенд. невероятно добре премерения, и сменящ се периодично ритъм на песента добавя много към песента - всички знаем колко е трудно да овладеем хаоса и какво изкуство е това - и в последната четвърт на песента ху го правят - давайки контраст на бързото изпълнение на наслагванена на инструменти на едно място и забавяне при изтъкването на предимствата на подобен начин на живот (няма нужда да ти пука за замърсяването).

самият факт, че дори и фред дърст не успя да опропасти напълно behind blue eyes е може би най - големия комплимент и в същото време най - голямото доказателство, които могат да се дадат в подкрепа на значимостта и качествата на тази класика. говорим за бездарния дърст все пак..

тъй като покрай версията на лимп бизкит и свръх - излъчването й по MCM и MTV повечето знаете колко добър е текста (и също колко зле звучеше той при дърст - очевидно лайното осъзнаваше себе си като човека зад сините очи; не само това, а и цялата песен, особено репликите No one knows what it's like/ To feel these feelings/Like I do/ And I blame you показваха в пълна степен колко малоумно, себично, неразбиращо, че той е центъра на всичко отрицателно прасе е дърст; путка).
всеки е звезда в своята глава, а света около нас е живо доказателство за двойните стандарти, които поставяме - за себе си и другите. no one what it's like/to be the bad man/to be the sad man/ behind blue eyes/ - естествено, че и другите знаят, но просто ние ги разбираме като напълно лично чувства, което не опропастява идеята на песента, а я прави много лична за всеки - което е нещо много специално, защото тук все пак говорим за десетки милиони хора от напълно различни страни, среди, образование и т.н.
е, като стане дума за дърст, текста наистина може само да настрое човек още повече срещу дърст.

акустичния бекграунд остава зад гърба ни, когато дойде последната част на песента, където чувстват избухват и момента за откровения дойде - не, акустичната китара не отстъпва напълно, но определено не е движещата страна на песента, а и честно казано няма нужда - вместо лек бекграунд, където да се извисяват изпълнените с тъга думи, ние получаваме бърз момент, с яростен мотив, което отново показва колко добре могат да използват динамиката в the who.

don't get fooled again е ироничния, дори циничен момент, който всички ние (поне повечето) чакаме и обичаме - които в една песен събира всичко, което може да покаже защо всяка революция е била напразна и обречена на неуспех - защото революцията след няколко години изяжда себе си, а днешните идеалисти се превръщат във вчерашните тирани (пример - съосновател на ООН и тиранин - расист в южна африка).
всичко това е представено с неподправено чувство за хумор в припева - I'll tip my hat to the new constitution/ Take a bow for the new revolution/ Smile and grin at the change all around/ Pick up my guitar and play/Just like yesterday/Then I'll get on my knees and pray/We don't get fooled again. с огорчение в първите два куплета се открояват думите (And the morals that they worship will be gone/They decide and the shotgun sings the song) и (We were liberated from the fold, that's all/...'Cause the banners, they are flown in the next war), докато в последния чувството за хумор отново се примесва с чувството, че сме били измамени отново -> (There's nothing in the streets/Looks any different to me) и (And the beards have all grown longer overnight -> брадите продължават да растат - факт. въпреки съвсем новата идеология, въпреки обещанията за нов, напълно различен свят).

последните реплики - оставени донякъде да се удавят в последните инструментални части на албума звучат страхотно - Meet the new boss/
Same as the old boss.

we don't fooled again, no, no..

нямам намерение да се повтарям за смяната на темпото, за бързата динамика, за съвършенството на овладения хаос и невероятните музикални възможности на групата, както и за невероятната им композиция (всъщност като се замисля май току - що го направих Razz ), но ще съжалявам до края на живота си, ако не изтъкна, че последните инструменални минути от тази почти 8 минутна песен са БЕ - ЗУМ - НИ Razz .

последни редове:
един от най - добрите албуми на дъ ху, един от най - добрите албуми от тази епоха в музиката, един от най - добрите рок'ен'рол моменти, един от най - добрите албуми в рока. за сметка на свръх амбициозния, недовършен комцептуален lifehouse ние получаваме един от ултимативните рок'ен'рол албуми.
няма как всички да не сме доволни.

6/5

тема за коментари: everybody is so full of shit

п.п. ако знаех, че някой ще го чете тоя чаршаф щях да спомена нещо и за би - сайдовете на албума, които също са страхотни, ама ме мързи.
_________________
everyone is running at such a speed, till we find.. there is no need.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
CrazyFist
МнениеПуснато на: Нед Фев 05, 2006 3:31 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 28 Яну 2006
Мнения: 668
Местожителство: off to the stratosphere ..

мм .. нямам какво да правя .. освен тва все някога трява да се науча да правя ревюта, райт ?

Lifehouse - 'Stanley Climbfall'

Обложка

Линк - тема за обсъждане

Стил : Пост-гръндж
Година на издаване : 2003 г.
Текстове на песните : http://www.lifehousefans.com/lyrics/stanleylyrics.html

Официален сайт на групата : www.lifehousemusic.com

Съдържание на албума :

01. Spin
02. Wash
03. Sky Is Falling
04. Anchor
05. Am I Ever Gonna Find Out
O6. Stanley Climbfall
07. Out Of Breath
08. Just Another Name
09. Take Me Away
10. My Precious
11. Empty Space
12. The Beginning


Тука има интерпретации на песните, ако ви интересува
Но не мисля, че има нужда, може сами да си ги интерпретирате


..

Като цяло, албума звучи леко, приятно, бих казала, че най-точната дума е меланхолично ..
Темиката на песните общо взето е любовта и нуждата от нея като цяло ..
А вокала .. няма как да не отбележа колко нежно-дрезгав му е гласа ..
Много приятно .. чак ме е срам да призная, че на места действително напомня малко или много на Кърт Кобейн .. О.О
Тва е втория от общо трите албума на Lifehouse .. звучи обаче някси по-мелодичен от предишния, и по-любовен от последния ..
Като казвам по-любовен, нямам предвид от типа на 'ела да те схрускам, бейби' .. много по-чисто и истинско звучи ..
А в 'Lifehouse' (2005, тва да се сетите, че става въпрос за албума, понеже е self-titled) песните са едни такива .. разнообразни .. прекалено мелодични .. Neutral .. чак на лигави бият .. особено някои ..
Ама както и да е .. мисълта ми е, че 'Stanley Climfall' звучи като преход от 'No Name Face' към 'Lifehouse' и сякаш съчетава тва, което липсва в първия и тва, с което е предозиран последния .. и сякаш тематиката между трите албума е разделена .. въпреки основата си .. тва може лесно да се забележи и с един преглед на текстовете -> http://www.azlyrics.com/l/lifehouse.html
И не знам .. последния албум въобще не ми харесва .. първите два са меланхолични, мелодични и нежни ('No Name Face' особено .. песните сякаш се носят с една такава специална роматична лекота .. 'Breathing' .. )
Бай дъ уей .. само да отбележа, че 'Take Me Away' има невероятно хубава акустична версия .. та ако теглите нещо .. изтеглете си и нея .. и 'Sky Is Falling' има акустична верисия ..
Сякаш най-любимото ми парче от албума си остава адски магнетичното 'Take Me Away' .. въпреки че парчетата всичките са адски приятни (и грабващи, ако си настроен .. иначе едва ли ще се получи .. или само аз така си мисля .. ) ..

I've got nothing left to say
Just take me away


Странното при 'Stanley Climfall', че звучи някси загадъчно меланхолично .. навява .. тъгостие ^^ .. хем взучи леко закачливо, хем текста е дълбок и се получава един действително приятен за слушане контраст ..
Което го няма в 'No Name Face' .. а пък е пресилено в 'Lifehouse' .. as I said ..
И въобще .. като цяло ..
И името е интересно .. stand, climb, and fall ..
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Predator-S
МнениеПуснато на: Нед Юни 11, 2006 4:15 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Harvester of Sorrow

Регистриран на: 25 Сеп 2004
Мнения: 7856

Това ми е първия опит за ревю, тъй че може да не останете много очаровани. Но в последната седмица яко съм се зарибил по тоя албум и само него въртя. Мисля, че си заслужава редовете.

SOULFLY

Dark Ages





Стил: Траш Метъл / Алтернатив Метъл / Ню Метъл / Трайбъл Метъл
Година на издаване: 2005
Текстове на песните: Тук
Официален сайт на групата: www.soulflyweb.com
Членове на групата:

Max Cavalera (vocals and guitar)
Marc Rizzo (guitar)
Bobby Burns (bass)
Joe Nunez (drums)


Обложката. Както виждате, тя е доста мрачна и зловеща, има некфи кокаляги и т.н. Значително се различава от обложките на другите албуми, което е подсказка и за самото звучене на Dark Ages. Той доста по-тежък, изпълнен с много гняв и омраза, енергията струи от всяка една песен. Да минем към съдържанието.

The Dark Ages - Интро. Всички предишни албуми започваха направо с лудницата, но тук не е точно така.Става ясно, че атмсоферата ще доста мрачничка, ако още не сте разбрали. Интрото е доста кратичко и прелива в следващото парче.

Всъщност интрото от концерта доста повече ми хареса. От него наистина те побиваха тръпки. Наподобяваше на музиката от края на нивата на Painkiller.

Babylon - Eй я лудата песен! С нея Soulfly окриват концертите си на Dark Ages турнето. Бърза, агресивна, запомняща се. Аз лично не мога да си държа главата мирно като я слушам, пък за вас не знам ^^

I and I - Пак сме много бесни. Но само отначало! После песента става бавничка и нежна. Приятно гали ухото. Хубаво беше, но свърши. Връщаме се към първоначалното темпо.

Carved Inside - Охоооооо! Едно от любимите ми парчета в албума. Направо мачка. Има си и видеоклип ( с някфи крепости и дракони). Умерено темпо в първите 10 секунди, ама после почват едни режещи рифовееее...мамата си е ебало ^^ Макс се сеща, че трябва да пее. Любимата ми част от текста е:
"Carved inside - carved outside
Feel your soul glow - in the sky...
Let your soul now - move the world now
Feel your soul now - let your soulfly..."

Идват и дивите сола, от които можеш да получиш душевен оргазъм.

Arise Again - Дам...песента започва подобно на предишната. Изведнъж Макс му удря един такъв нечовешки рев, че и лъва би подвил опашка ;Р Текста и припева започват, след което е време за якия риф. Към края пак има соло. НЕчовешка песен!

Molotov - Раз, два, три! Хуйнавайна, хуйнавайна, хуйнавайна! Кратка песен, 2 минути, в която се пее на руски и португалски. Много интересна, единствения минус е продължителността й.

Frontlines - Има си военен видеоклип. Яко траш. Китарите отново режат, а барабаните звучат като същински картечници.Макс постоянно повтаря „Back to the frontlines“. Като му омръзва е време за кратък инструментал и забавяне на темпото. Чува се излитането на хеликоптери. Краят е вълшебен.


Innerspirit - Необичайна песен. Има реге вокали, а Макс пак се дере като ненормален. Структурата е доста разчупена и звученето се сменя често. Пее се за някфи армагедони и предсказания за края на света. Бе 6.6.06 мина, пък не знам ^^

Corrosion Creeps - Бавна песен. Към средата се забързва, но в крайна сметка всичко се връща към първоначалното. Припева мачка. Краят е инструментал, но не зна какви са инструментите ^^

Riotstarter - Още едно любопитно парче! В началото има трайбъл барабанчета и се пее нещо на бразилски. И изведнъж песента избухва. Истинска заигравка с Prodigy. Има сирени, странно пищяши струни. Доколкото четох Макс пее наобратно. Въобще песента е супер надъхваща.

Bleak - Истински шедьовър! Отново тази начупена структура. Не мога да обясня добре, затфа си изслушайте песничката ^^ Само ще кажа, че към края песента изменя звученето като темпото постоянно се забързва.Бавно, но сигурно. Барабаните отново почват да звучат като картечници, а моя врат се откачи.

(The March) - Не е нищо особено. Смятам да пропусна коментара. Може би единствената песен в албума, която не ми харесва.

Fuel The Hate - Monday. July 16. 1945. 05:30 AM . Още една резачка. Вече описах кво представляват, а края - бавен инструментал.Хмммм...май и тва го писах ^^

Staystrong – Дълга песен. Тук освен Макс, взима участие и Ричи Кавалера. Но не звучи много добре, явно още хляб има да яде момчето ^^ Отново е време за спокойния финал, в който има и дъжд. Ако знаете колко ми е писнало от тва шибано време :/

Soulfly V – Традиционният инструментал.Магически, просто трябва да се чуе.


Албумът е велик! Истинско произведение на изкуството. Съизмерим е единствено с дебютния албум на групата, че ако не го и надминава. Прелива от интересни идеи и свежи хрумвания, дори на фона на мрачната атмосфера.Естествено, повечето песни са изпълнени с омраза и агресия, както споменах в самото начало.Сто процентово пособие за як хедбенг и болки във вратът на сутринта.

Оценка: 5/5
_________________
A live body and a dead body contain the same number of particles.
Structurally, there’s no discernible difference.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Yahoo Messenger MSN Messenger
CrazyFist
МнениеПуснато на: Пет Окт 27, 2006 11:32 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 28 Яну 2006
Мнения: 668
Местожителство: off to the stratosphere ..

killswitch engage

as daylight dies

обложка

линк - тема за обсъждане - всъщност си знам, че няма какво да кажете

стил: metalcore
година на издаване: 2006
текстове на песните: няма все още пълни и правилни
официален сайт на групата: www.killswitchengage.com
членове на групата:

howard jones - vocals
adam dutkiewicz - guitars (drums from 1998-2002)
joel stroetzel - guitars
mike d'antonio - bass
justin foley - drums


ами, какво да кажа, любима група са ми от доста време, за това и чаках албума с голямо нетърпение. все още не съм сигурна дали съм доволна от резултата, или вече съм зависима от него, но не съм разочарована. въпреки че може би the end of heartache повече ми харесва. някакси албума звучи много завършен, въпреки само 11-те си песни, браво на kse, а обложката им е най-добрата досега. някакси е сбор на предишните три обложки и все пак е изобразеното прилича на дете. велико.
много баланс, много пеене, много тежки китари, вокалите са уникални, страхотен албум.
един от най-добрите през 2006, въпреки че това наистина беше година за албуми .. специално според моите вкусови предпочитания. (:
чакането си струваше, определено.

tracklist:

1. daylight dies
2. this is absolution
3. the arms of sorrow
4. unbroken
5. my curse
6. for you
7. still beats your name
8. eye of the storm
9. break the silence
10. desperate times
11. reject yourself


едноименната песен от албума я чух преди самия албум и си ми беше достатъчно любима, и след като го чух си ми остана една от най-любимите. много силно начало, както на самото парче, така и на дискът като цяло.
една от най-разнообразните песни в албума, музиката и вокалите са съчетани идеално, бих вметнала и типично за kse.
промяна в албума спрямо останалите .. не мога да отбележа. което не значи, че kse са останали на същото ниво и са еднообразни.
напротив.
веднага след внимателният край на 'as daylight dies', почва 'this is absolution', директно с тежките китари и дерящият се хауърд. особено добра песен откъм това отношение, красиво и умело балансирана, истински пример за този стил.
don't let the world deceive you .. прекрасни вокали, и пеенето е доста повече.
за третата песен от албума напомня на 'rose of sharyn' или 'my last serenade'. само че изброените две звучат на двете крайности - ту много агресиво, ту много нежно. тази е балансирана. follow me down.
по-мелодична, определено.
'unbroken' - енергия, много типична за албум като alive or just breathing. адски добро парче, и странно, но на място вписано тук.
'my curse', в крайна сметка, не мога да й опиша по-отличителен белег от това, че е песен на killswitch engage. какво повече, всъщност ?
'for you' почва уникално здраво, просто те изправя на крака, уникална е, също фаворит от албума, this is the everlasting, this is immortal. ебати солото. джоел, ти си човека. и барабаните, адски изпипани, въобще талант.
kse са сложили най-добрите си песни назад в албума, освен ако не нарека целия албум истински шедьовър. може би е точно такъв.
адски изпипан, много детайли, до последната подробност, и ето че може би стигнах до същността на разликата между as daylight dies и предишните три албума на групата.
'still beats your name' и 'eye of the storm' - перфектни, отново.
'break the silence' и 'desperate times', също, тактично мога да ги пропусна, за да не напълна поста с еднакви прилагтелни, ако някой въобще си направи труда да го прочете.
но музиканти като kse задължително не оставят в тишината.
може би с 'desperate times' се връщат към началото на самия албум, за да дойде и краят - 'reject yourself'.
трябваше да стигна до края, за да спомена, че това ми е любимата песен от албума, не знам как успях да я определя, просто чувство, освен това - поклон до земята за това, че са успяли да съчетаят цялостно звучене на 10 песни в една-единствена.
или може би цялостно усещане за музиката на групата ?
за музиката, която бих написала с главно м.
въпреки че ги определих с почти едни и същи прилагтелни, песните не са еднакви, kse не са от групите, които се изчерпват бързо.
и съм доволна да откривам това с всеки следващ албум. успяват да се усъвършенстват и да останат същината на музиката си.
успешно начинание, което се надявам да развият, защото са адски талантливи. и любими. и браво. и браво и за текствоте, поне до това, което успявам да чуя, поради липсата на официално пуснати лирики.
в крайна сметка, мога да говоря за killswitch engage и никога да не поставя логичен край. но ще опитам !
албума е адски добър, и спрямо наизлязлата и популяризиралата се музика напоследък, и спрямо дискографията на самата банда.
и спрямо стилът, който свирят.
дали вдигат летвата сами за себе си прекалено високо ..
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Predator-S
МнениеПуснато на: Пет Юли 27, 2007 4:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Harvester of Sorrow

Регистриран на: 25 Сеп 2004
Мнения: 7856

MASTODON

Blood Mountain





Стил:
Прогресив Метъл/Слъдж метъл
Година на издаване: 2006
Текстове на песните: Тук
Официален сайт на групата: www.mastodonrocks.com
Членове на групата:

Brent Hinds (lead guitar, vocals)
Troy Sanders (bass, vocals)
Bill Kelliher (guitar, vocals)
Brann Dailor (drums, vocals)



Списък на песните:

"The Wolf Is Loose" – 3:34
"Crystal Skull" (featuring Scott Kelly) – 3:27
"Sleeping Giant" – 5:36
"Capillarian Crest" – 4:25
"Circle of Cysquatch" – 3:19
"Bladecatcher" – 3:20
"Colony of Birchmen" (featuring Joshua Homme) – 4:19
"Hunters of the Sky" – 3:52
"Hand of Stone" – 3:30
"This Mortal Soil" – 5:00
"Siberian Divide" (featuring Cedric Bixler-Zavala) – 5:32
"Pendulous Skin" (featuring Isaiah "Ikey" Owens) – 22:15

Преди да започна ревюто (не че някой толкова ще го прочете, просто няма какво да правя в момента, а и темата отдавна е умряла) искам да кажа няколко неща за самата група. Тези човеци са нечовеци. Не знам, ненормални са. Слушам ги от около половин година и съм удивен от музиката им. Те са първата прогресив банда, която наистина харесвам, която ме отвява нанякъде към неизвестното, пренася ме в други светове. Бавно, постепенно, но сигурно се превръщат в една от най-любимите ми групи.

По принцип прогресив метълът е трудно асимилиращ се стил, изискващ много слушания, за да вникнеш в същността на песента, да я разбереш. При Мастодон единствената разлика е, че колкото и да ги слушате едва ли ще можете да ги разберете. Защото тия пичове са луди, в буквалния смисъл на думата. Поне аз не мога да ги разбера. Най-вече клиповете им о.О Но според мен те са една от надеждите на съвременната метъл сцена, и с нетърпение ще очаквам бъдещите им релийзи. Свирили са доста пъти с Tool, между другото.

Та да минем към същността на ревюто. Това е концептуален албум, както и предишния на групата - Leviathan. Явно възнамеряват да издадат поредица от албуми, базиращи се на всеки един от 4-те основни елемента. Докато миналата тема беше водата, тук е земята. Става въпрос за някакъв човек, който изкачва планина и всичките неща, които му се случват междувременно. Нещо от сорта. ^^

Колкото и да се опитвам, не мога да пиша ревю за всяка песен поотделно. Трудно е, защото приемам албума като нещо цялостно, като една голяма хомогенна смес, не мога да го разрежа на части и да му правя дисекция.

В него има всичко...агресия, лудост, спокойствие, красота. Ту ще искате да затворите очи и да заспите, ту ще искате да куфеете като откачени. Тежък е, трудно смилаем, независимо дали сте дърт и опитен металист или тепърва навлизащ в областта. Веднъж грабне ли ви обаче, няма да можете да го оставите, ще го слушате многократно, искащи още и още, откривайки все нови и нови елементи, които сякаш преди неусетно са профучали покрай ушите ви. Невероятен е.

Песните не са дразнещо дълги, средно по около 3:30-4:00 минути, но са преизпълнени с толкова много идеи, интересни решения, внезапни промени на темпото и неочаквани изкривявания на посоката, че най-вероятно ще ви се сторят доста по-дълги. Общо взето физиономията ви докато слушате ще е нещо от сорта на "-.О wtf?" Китарите са насечени, на места режещи, на други - по-изгладени и галещи ухото. Ритъмната секция е перфектна (Бран е един от най-великите барабанисти, които някога съм чувал). Вокалите от друга страна не са нещо особено (групата няма изявен вокалист, най-често Брент и Трой се редуват, в дадени моменти всички членове пеят). Но мисля, че в случая самата музика е на доста по-преден план и някои от песните можеха да бъдат инструментали. Е, все пак няма нищо натрапващо се и пеенето просто допълва цялостната обстановка.

Албумът е цяло пътешествие из един магически свят, истинско приключение. Оставя ви с широко зейнала уста и невярващ поглед, зашеметени от току-що чутото. Може да ви потрябва известно време, за да се осъзнаете. Аз пък тука се опитвам да ви опиша нещо, което просто не може да бъде описано, а трябва да бъде чуто. Искате ли нещо ново, предизвикателно, изискващо много слушане и донякъде мислене - това е нещото, което търсите. Навсякъде получи много високи оценки, като един от албумите на 2006, по мое мнение е албумЪТ. Също е определен за един от най-добрите метъл релийзи на десетилетието (редом със Sacrament на Lamb of God и The Blackening на Machine Head). Абе вземете го чуйте, най-после.

Оценка: 6/5 (шест от пет)

А отначало не ми хареса ^^

_________________
A live body and a dead body contain the same number of particles.
Structurally, there’s no discernible difference.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Yahoo Messenger MSN Messenger
Алекс Малфой
МнениеПуснато на: Чет Окт 18, 2012 6:27 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Suomalainen

Регистриран на: 03 Авг 2005
Мнения: 5411
Местожителство: Helsinki, Finland

от архив
_________________
____________Midnight
You come and pick me up, no headlights
___________Long drive
Could end in burning flames or paradise


_'Cause we're young and we're reckless
_____We'll take this way too far
______It'll leave you breathless
________Or with a nasty scar

______Got a long list of ex-lovers
_______They'll tell you I'm insane
____But I've got a blank space, baby
_______And I'll write your name
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2 Страница 2 от 2

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker