Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2  Следваща
 Ревюта на албуми [Задължително виж първия пост] « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
†MidiaN†
МнениеПуснато на: Съб Сеп 24, 2005 2:58 pm    Заглавие: Ревюта на албуми [Задължително виж първия пост] Отговорете с цитат

Percussion Interlude

Регистриран на: 25 Дек 2004
Мнения: 1407
Местожителство: I hide among the shades

След толкова ного ревюта няма как да не е ясно, м ? >))
Вдъхновение и някой впечатлил ви албум .. Споделяте по познатата схема изпълнител/заглавие/стил .. /година .. /какво, по дяволите, става/ .. Имайте предвид колко дразнят копи-пейстнатите ревюта и се опитайте да изразите впечатленията си сами .. Можете да се опитате да разнищите секи трак поотделно или да дадете линкче за прослушване на някой подбран .. Преглеждайте, преди да пишете ..
Без обсъждания тук .. Винаги давайте линк за темата, в която може да стане това - пример - Cradle of Filth - Cruelty and the Beast / Тема за обсъждане - Rock & Metal .. Разпределяйте сичко стилово .. Старайте се .. Останалите ще бъдат доволни и ако добавите обложка/снимки/цитати на самите изпълнители за шедьовъра си и какво според тях можем да очакваме ние >))



10х 2 Numb {{{}}}

Ай .. със здраве ..




Такам ..
Едит от Numb :


НИКАКВИ КОПИРАНИ РЕВЮТА, знаем, че не сте експерти, тук ще заложим на ЛИЧНОТО МНЕНИЕ, естествено, едно е да копираш отнякъде съдържанието на албума и тия допълнителните неща ..
Имам предвид да не пишете за клавирни или китарни рифове, без да имате представа за какво изобщо говорите ..
Поинтересувайте се преди да пишете, това не е забранено ..
В тая тема НЕ ДАВАМ да има почнати и заразяни ревюта, примерно in progress или нещо такова ..
Познайте защо .. защото имам причини да мисля, че 99 % от вас ще зарежат така ревютата .. 10 минути ли не можете да отделите ? О.о
Ако не знаете достатъчно, просто не пишете ..
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО давайте линкове към темата, в която ще се обсъждат ревютата .. всичко стилове ..
Не знам какво Мидиан не е казала точно, вие ли не разбирате, не знам ..
Ето няколко теми за отделните стилове, имайте предвид, че примерно емокор и гръндж (примерно) се обсъждат в темата за Рок & Метъл, за Пънк мисля, че ще е добре да се отвори тема, както и латиното се обсъжда в Поп музиката ..
Тъй като вече има тема за пънк/ска/гръндж - там насочвам тия стилове ..
Така, ето ви линковете:

Rock & Metal
Punk/Grunge/Ska
Електронна музика
Поп музика
Класическа музика [темата е изтрита, може да се въползвате от това и да пуснете нова]
Чалга & Поп-фолк
Хип-хоп, R'n'B & Рап
Реге [темата е изтрита, може да се въползвате от това и да пуснете нова]
Филмова музика

ДА НЯМА неразбрали/непрочели/невидяли, достатъчно ясно и улеснено ви е всичко, разберете колко неприятно е да се чуди човек да направи по-интересно и все пак според правилата писането ..
И колко неприятно е да се трият мнения ..

Едит : Новите линкове са прибавени, понеже темите бяха изтрити и пуснати наново като продължения.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Numb
МнениеПуснато на: Съб Сеп 24, 2005 4:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Decadent State

Регистриран на: 25 Дек 2004
Мнения: 315
Местожителство: You won't find any comfort here.

Let's begin ..
Мтакам .. можете да разчитате, че не е пейст отникъде ..
Няма и откъде и без това ..


36 Crazyfists
'A Snow Capped Romance'


Обложка

Линк - тема за обсъждане


Стил : Метълкор / Пост хардкор
Година на издаване : 2004
Членове на бандата :
Брок Линдоу - вокали (Brock Lindow - vocals)
Томас Нуунън - барабани (Thomas Noonan - drums)
Стийв Холт - китара (Steve Holt - guitar)
Мик (Мик, не Майк) Уитни - бас китара (Mick Whitney - bass)
Биография на бандата : http://www.36crazyfists.com/bio/index.aspx
Официален сайт : http://www.36crazyfists.com/

Съдържание на албума :


At The End Of August
With Nothing Underneath
Waterhaul
The Heart And The Shape
Song For The Fisherman
Destroy The Map
Installing The Catheter
Kenai
Skin And Atmosphere
Cure Eclipse
Bloodwork


Текстове на песните

Клипове : Bloodwork (2005) (тука не съм много сигурна, бай дъ уей) & At The End Of August

Ревю за албума :
Последният, пети, или втори официален албум на най-най-любимата ми банда ..
Очаква се да е различен, нали .. ми да, е .. включен е и инструментал, нетипично за самата банда .. Song For The Fisherman, като говорим за инструментали, не смятайте типичното ..
За инструментал в друг албум се сещам само за East 15th от In This Skin (1997). Ще карам подред характеристика на песните, че иначе ще стане много разхвърляно ..
Та както и да е ..


'At The End Of August' - започва с говор, които заедно с китарите прераства в крещене, много болезнено на един дъх преминава в пеене, сякаш Брок изпява абсолютно последователно .. ако ще има пауза, тя ще е китарите на Стив и Мик .. много динамична, музиката се изменя заедно с вокалите, също толкова рязко.
Това, което ми особено ми въздейства е преливането на куплетите и припева + bridge-а, крещнето преминава в пеене, после пеенето в говорене, няма да се учудя, ако ви направи впечатление, че има повече от един вокал .. уникално парче, като всичките им де. =)
Всичко това засилва текста.

And I want you to know how all of you made me ..

'With Nothing Underneath' - Тук пък започваме с крясъци. Отново неочаквано изпява два реда, и пак почва да крещи. По време на самото крещене изпява няколко думи. В началото китарите са странно приглушени, не знам как да го опиша .. постепенно много добре се усещат китарите заедно с барабаните .. а усещането .. and I begin to rebuild myself .. with nothing underneath.

'Waterhaul' - дишане .. не, по-точно засмукване на въздух .. бучене и потръпване на струна на китара, чува се вода, все едно някой се дави във вана .. почва леко, напомнящо на Left Hand Charity, едно плавно, и изведнъж .. един крясък, и после още един, крясъци .. все едно си мълчал много време и изведнъж избълваш всичко .. PRESS SKIN INTO SKIN .. после пак така леко, плавно иии .. отново крясък .. а барабаните как, как КАК отекват в главата заедно с крясъка you won't remove me, not anymore .. а после .. and I'll be this way forever .. Не е човешко, при тази песен не е човешко как се редуват тишината и виковете .. завършва с капене на вода .. изтичане на вода, някой вече е препълнил ваната с вода .. или може би вече е източил водата .. на края се чува и говор, но силно подозирам, че е ривърснат ..
Можен би най-любимата ми песен от албума, това не е просто музика, това е чувството музика .. just a scrape to uncover the evidence.


'The Heart And The Shape' - Адски динамично, страхотни лирики, последователно пеене (не е много правилно да го казвам, като се има предвид как пее Брок, просто велик глас, обожавам го и като пее така накъсано придава специфичност на песните, колкото болезенени са с мелодията и текста, два пъти по-болезенено ги предава с гласа си) и което е още по-яко, след всеки изпят ред сякаш млъква за да отстъпи на китарата и така се получава едно страхотно редуване .. задължително парче за всеки .. към края започва да крещи, другото си е неговото пеене .. <3 ..

'Song For The Fisherman' - инструментала .. говорене (странно .. звучи едно музикално, заглушено .. далечно .. ) на фона на китари .. към края се включват и барабани, струва ми се ..
'Destroy The Map' - Накъсаното пеене .. обаче тука съм сигурна, че има гост вокал .. you were talking louder than I should hear ..
Докато гост-вокала пее по-скоро носово, Брок крещи или пее, по неговия си начин, за които мога да опиша само чувството, не е и самото пеене.
Накрая как им се сливат вокалите, не е истина О.О .. не е човешко.
След невероятното изпълнение и на двамата, ебати толкова е силно, когато го чуеш те втриса .. като знаеш какво крещят .. като усещаш ..
и завършва по най-психарския начин с шепот ..
And the clouds don't break when the sun is not empty.
Абе как може да са толкова гениални ?
Изкрещи ми всичко, изпей ми го по най-изстрадалия начин, знаеш, че ще усетя .. и завърши шепнейки .. с отворен край ..
.. има ли нужда да споменавам, че е със силни лирики ..
Underneath the red, come running back to me.


'Installing The Catheter' - .. and I'm ready for the bottom, the bottom of you .. отново динамични и мелодични .. припева, припева, припева .. имам нужда от многоточията .. в края мелодията се изменя .. говорът на една жена ..
And I don't die like you, tormented skies,
treated to taste and outlast the sun .. I design what ails.
и следва .. мелодичният припев .. и започват крясъците .. мелодията става по-отекваща, не толкова мелодична и накрая .. просто .. спира ..
Take on me as long as you think that you can handle,
and taking me to truth and tearing me from scandal.
And it all saves like you, define disaster.


'Kenai' - ритъм, крещене, накъсано пеене на пресекулки, което далеч не е дразнещо, поне не за мен, пеенето на Брок е уникално .. отказвам да повярвам, че някой друг пее така .. резките спадове в мелодията, резките понижения и повишения .. просто страхотна песен.
Може би ще ви се стори все едно и също, но само принципът е един и същи, парчетата са много различни и всеки крясък носи различно усещане до пеенето.
В крайна сметка, зависи от музиката, това, което ще изпееш и това, което ще изкрещиш.
And I guess I miss my home,
I could not stay.
I'll return, it's alright, I'm ok.
Kenai е от най-красивите градове в Аляска.
Колко идеално са използвали това, че Kenai е реално място, даже е роден град на един от членовете на групата.
Всъщност далеч не е толкова повърхностно, колкото просто да се върнеш в родния град.


'Skin And Atmosphere' - това парче почти отказвам да го коментирам, но вече коментирах останалите, те не са ми по-малко лични .. та .. тука обаче пак почва говоренето, което рязко става пеене, което още по-рязко се отдръпва .. отначало само китарите, после и барабаните .. припева си е страхотен особено с крясъка на silence .. inviting THE SILENCE .. обожавам го и това парче, много ми е специално ..
Unusual here breathing.


'Cure Eclipse' - тя си почва отначало динамично .. сякаш говоренето (за което споменах) крясъците на Брок си водят диалог .. после започва пеенето .. ако се заслушате, ще усетите как гласа на Брок следва барабаните, не китарата ..
Cut into the face and think straight.
I was doing everything,
to keep me from choking.
With the weather heavy,
heavy at the fireside,
you'll say it so well, so well.


'Bloodwork' - с това парче наистина може да погълнеш себе си .. and I swallow myself sick ..
Китарите са велики, тук пеенето е преди крясъците. And I inherited my health.




.. And I was barely here.

_________________
plural. literal. coldsweat.

drenched in sanguine fluid and measured for infection.


Последната промяна е направена от Numb на Нед Юни 25, 2006 12:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
†MidiaN†
МнениеПуснато на: Съб Сеп 24, 2005 7:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Percussion Interlude

Регистриран на: 25 Дек 2004
Мнения: 1407
Местожителство: I hide among the shades

Cradle of Filth
'Dusk ... And her Embrace
Litanies of damnation, death and the darkly erotic ...'



Стил: Блек метъл
Година на издаване: 1996



Текстове
Официален сайт на бандата

Тема за обсъждане ..


Дообре .. Откъдето и да започна, ще ми е трудно да пресъздам атмосферата, в която потъвам, слушайки едно по едно парчетата .. <3 .. Мрачен замък, черно, тежко кадифе, кичозен будоар, тъмна гора, вдъхновение, орхидеи и красиво женско лице, опръскано с кръв .. О.о .. Още първите секунди на първия инструментал - Humana Inspired to Nightmare, могат да ви оставят изтръпнали и неподвижни .. Безмилостната му красота се прелива в Heaven Torn Asunder, няма как да не усетите мощта във звученето й .. В същото време поставя началото на една романтична вълна, особено силна в любимата ми A Gothic Romance /Red Roses for the Devil's Whore/, където Сара Джезъбел Дева проявява в гласа си почти детска невинност, силно контрастираща със зверските вокали на Дани и въобще с описанията, които прави в уникалните си текстове .. >) .. Пронизителен и жесток момичешки смях, остро изразяващ наслада и почти оргазмично удоволствие от чуждата, нечовешка болка .. Песента, чието заглавие отначало ме накара да очаквам цялата есенция на албума в нея, а именно - Dusk and her Embrace / XD /, далеч не е в състояние да направи нещо толкова силно, но представлява определено едно разбуждащо и вдъхновяващо произведение, от което .. наистина може да усетите .. здрач, въздишка .. и нейната прегръдка .. ^^ .. Редно е да отбележа и един от най - върховните инструментали - The Graveyard by Moonlight .. След първата му минута се вмъква елемент на изненада, но онова, което прави мелодията силна и запомняща се, далеч не може да се опише с думи .. Беше се стигнало да се насълзявам всеки път, когато я чуя .. Не отричам колко приятно е всъщност да гледаш пълнолунието под звуците й .. <3 .. Бученето на вятъра и нежната мелодия, като че от крехка музикална кутия засилват яркостта на картината, която се описва .. В края на албума стои една също толкова впечатляваща със звучене и текст песен - Haunted Shores, рисуваща пейзаж на бреговете на Авалон .. Носталгично начало, кървави, пенливи вълни .. Единствената песен, с която съм способна да си представя безкрая .. Призрачна, драматична, вълнуваща, с твърде .. Неочакван .. Замиращ финал .. О.о ..
Като цяло албумът е един от най - мрачните и завладяващи приказки на Кредъл .. Приказки за принцеса, за лека нощ .. >)))

..

Не мога да пиша повече .. не съм включила сички песни, ма те на .. първи опит .. <3 ..


Последната промяна е направена от †MidiaN† на Съб Сеп 24, 2005 7:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
`Black_rose`
МнениеПуснато на: Съб Сеп 24, 2005 10:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Submarine Light

Регистриран на: 11 Мар 2005
Мнения: 194
Местожителство: Where the day meets the night...

Nightwish
Century Child




Стил: Метъл
Дата на излизане: 24 юни 2002 година


Песни:

  • Bless The Child
  • End Of All Hope
  • Dead To The World
  • Ever Dream
  • Slaying The Dreamer
  • Forever Yours
  • Ocean Soul
  • Feel For You
  • Beauty Of The Beast
  • The Wayfarer
  • Lagoon


Текстовете на песните

Официален сайт
Биография
Малка галерия на групата

Тема за обсъждане

Този албум е успешен експеримент за групата. Той съдържа много различни песни с оригинално звучене. Найстина всяка песен си има своя история. Песните те карат да се замислиш върху някой неща и да погледнеш света от друга гледна точка. Именно затова и заради голямото разнообразие именно този албум ми е любим. Разкошен е. Текстовете на песните са много добри, също като тяхното звучене.

Мнението ми за някои от песните: Smile

Bless The Child - Това е много сериозна песен със страхотен текст. Може би малко тъжна, но въпреки това много ми харесва. Песента ме кара да се замисля върху живота...и по някой път като я слушам се успокоявам...найстина е супер...

End Of All Hope - По тежка и динамична песен...тя ме зарежда със сила и надежда въпреки, че е точно обратно на заглавието...текста също е хубав...някакси има динамично и борбено звучене...
От тук можете да я изтеглите

Ocean Soul - Тази песен е с не толкова бавна мелодия, но с тъжен текст. Някакси ме зарежда с енергия и в същото време с тъга...В нея се чува по-изразено оперният глас на Таря и може би именно това прави звученето и по-оригинално...

Beauty Of The Beast - Това е любимата ми песен...В нея са съчетани баладата и в същото време динамичното пеене...текста е просто разкошен...в тази песен е изразена загубената, голяма любов и болката от загубата и...песента е някакси свързана метафорично с природата...в тази песен, също както в още някой от този албум, има участие бас-китаристът на групата - Марко...той се справя много добре...в "Beauty Of The Beast" той не пее, а по скоро говори, но ефектът е страхотен...

Останалите песни от албума също са много сполучливи..
Може да се каже, че това е един от най-успешните албуми на Nightwish...

_________________
I wanna take you away
Lets escape into the music
DJ let it play
I just can't refuse it
Like the way you do this
Keep on rockin to it...

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Sanguinis
МнениеПуснато на: Съб Сеп 24, 2005 11:33 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 09 Апр 2005
Мнения: 214
Местожителство: Там където си искам.

Evanescence - Fallen

Издаден на 4.03.2003 на диск
Стил: Метъл с готическо звучене



Песни

1. Going under
2. Bring me to life
3. Everybody`s fool
4. My Immortal
5. Haunted
6. Tourniquet
7. Imaginary
8. Taking over me
9. Hello
10. My last breath
11. Whisper


Ето групата :

http://www.evanescence-bg.com/e107_plugins/kig_menu/_imagefiles/1o.jpg
Биография :
http://www.evanescence-bg.com/e107_plugins/custompages/bio2.php
Лирика на английски и български :
http://www.evanescence-bg.com/e107_plugins/custompages/Text.php
Официален сайт :
http://www.evanescence.com
Официален български сайт :
http://www.evanescence-bg.com
Тема за обсъждане:
http://www.forum.potter-mania.com/viewtopic.php?t=257

Такам...С този албум който става тройно платинен Еванесънс стават известни...Особено с официалния им първи сингъл Bring me to life (DareDevil`s soundtrack) който става и хит.


~Going Under~ - Страхотна песен. Смесица от гняв и отчаяние. Когато съм ядосана крещя на тази песен...

~Bring me to life~ - Е тази ми е любима. Събуди ме от вътре както казва Ейми. Песента започва нежно с пиано...и...продължава с китарите. Без мисъл, без глас, без душа...Тези думи удрят право в душата. Както хиляди пъти са ми казвали...Музиката отива право в сърцето.

~My Immortal~ - Невероятно нежна песен...А и клипчето си го бива...Сякаш се говори за любов...За невъзможна любов...

~Everybody`s fool~ - Подигравка с певците които чакат всичко на готово...И са способни на всичко за пари.

~Imaginary~ - Не мога да разбера главната мисъл в песента...Но текста е невероятен..."В моята градина от хартиени цветя. И захарни облаци от приспивна песен. Лежа в себе си с часове. И гледам как моето лилаво небе лети над мен "

~Haunted~ - "Гледайки ме...Искайки ме...Аз усещам как ме дърпаш надолу". Изключително тайнствена и странна песен според мен.

Това са любимите ми песни...Но това не значи че другите не са хубави...Все пак всеки си има вкус...Останалите песни също за страхотни...Това е първият албум с метал който съм слушала...И този албум ми направи най-голямо впечатление Smile

_________________
Неусетно ти.
Идваш в сънищата ми.
С теб летим.
Над снежни облаци...

Озарени от лъчи.
В безкрайни небеса.
Пропадам, будя се сам.


Последната промяна е направена от Sanguinis на Нед Сеп 25, 2005 3:07 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
BizkiT
МнениеПуснато на: Нед Сеп 25, 2005 12:16 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 586
Местожителство: Winland!

Limp BizkiT Presents:
Chocolate Starfish And The Hot Dog Flavored Water

Front
Back
Download The Mp3s

Песни:

1. Intro
2. Hot Dog
3. My Generation
4. Full Nelson
5. My Way
6. Rollin' (Airride Vehicle)
7. Livin' It Up
8. The One
9. Getcha Groove On (Ft. XZibit
10. Take a Look Around
11. It'll be Ok
12. Boiler
13. Hold On
14. Rollin' (Urban Assault Vehicle) (Ft Redman, Method Man, DMX)
15. Outro


Текстове на песните

Официален Сайт
Един добър български фенсайт

Клипове:

My Generation - оригинален клип, с изродски ефекти към средата, използвани са главно кадри от турнета на Limp BizkiT и гъзарийки с групата ^^

Rollin' - Това се води един от клиповете, за които са хвърлени най-много пари на вятъра... защо ? Защото част от него е заснета на покрива на еднин от вече вече несъществуващите небостъргачи на "Световния търговски център"

My Way - Доволно яко клипче, пичовете се правят на артисти в различни костюми и сценки.... интересно е да видите завършека, как Уес, преоблечен като пещерняк се озовава под огромна скала(хвърлена от Фред)...картонена предполагам ^^

Take A Look Around - Кой не е чувал саундтрака на "Мисията Невъзможна 2", кой не знае за него ^^ Ами с 1 дума - нечовешко =) Клипчето - "Мистър дърст, уи нийд юр хелп" и кво, на бат Фреди му дават мисия да свие нещо си от куфарчето на едни костюмари и след доста перипетии, побоища, подкупи и тнт - успява ^^ Абе яко е клипчето...

Boiler - Ех тоя бойлер.. до преди известно време си спомням, че беше най-скъпият клип създаван някога... представяте ли си, че само хамбургера с червеите беше 4 цифрено число ?! Да не говорим за компютърната анимация към средата, която просто къртит мивки и лепи плочки, а останалите ефекти са просто невероятни... даже е яко падането от 4-5 етажна сграда... и ест след това Фред си става като пич, изтупва се и отива да яде Hot Dog ^^ на края се появяват някви изроди от нищото и почват да пълзат по стените и таваните, ама наще си пеят и "Don't Give a fuck"...


Дат'с дъ енд, енд римембър кидс - IS BETTER THAN EVERYONE

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
As7raL^Pr0j3c7
МнениеПуснато на: Нед Сеп 25, 2005 1:28 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Be Psychedelic...

Регистриран на: 16 Апр 2005
Мнения: 100
Местожителство: In My Dreams !

Vov - Harmonizzid
Real name: Vladimir Cvetanov
Стил: Psychedelic
излезе на: 18 March 2005


Playlist M3U

01 Have A Nice Day
02 Robots United
03 Harmony
04 Dancing Monks feat. Otec Nektarii
05 Pink Floyd - Is There Anybody Out There (VoV remix)


Пича е просто нечовек. Българин е и правин невероятни партита...Доста хода имат смесени чувства обаче за личните му миксове...който харесва такава музика, може сам да го оцени.
За мен то е
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя MSN Messenger
suppurate
МнениеПуснато на: Нед Сеп 25, 2005 5:21 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Мъгъл
Мъгъл

Регистриран на: 22 Сеп 2005
Мнения: 1

NIRVANA IN UTERO


Албумът излиза 1993та година...влиза в топ 5 на най-успешните албуми на Дейв Грол, а Кърт Кобейн казва, че суперуспешният "Nevermind" звучи като албум на Motley Crue в сравнение с "In Utero"...извод: Дейв просто няма спирка

Иначе "In Utero" e "рожбата" на Нирвана...албумът сякаш е точно това, което всички искат да чуят. Познатият звук на дистортнати китари и меланхолично-агресивният стил..няма нищо за обсъждане," In Utero" e лицето на разгневена от комерсиализирането си NIRVANA

Какво повече може да се каже за In Utero. Редуват се дълбоко меланхолични с ултра агресивни парчета, което си е типично за групата. Албумът е едно брутално откровение на Кърт и компания. Работното заглавие е "I hate myself and I want to Die"...в последствие парчето отпада от албума, за да влезе в "With the lights out", подобна е и съдбата на Verse Chorus Verse, парче, което също не успява да измести "рожбата" от заглавието й. Записът струва $17 000, не че т'фа има няк'фо значение, но все пак да бъде отбелязано..все пак първите записи на Кърт и Крис са за $600...

Периодът "In Utero", ако може да бъде наречен така, е доста тежък за фронтменът на групата, който отново се завръща към наркотиците и това май..а и не само май, а и юни се отразява на парчетата...по най-добрия начин обаче...

моето лично мнение: Макар и не критик или нещо такова, дори не и лаик в тази област ще си позволя да кажа, че жицата в албума направо пари, но болката си струва..сладка е. Включено е и най-любимото ми парче "pennyroyal tea", което, поне мен, разбива с брутална откровеност и себеотрицание. Такам дотук със сложните купежки думички: С една дума: Rocks...ако трябва да сме по-точни: Grunges!



http://i7.photobucket.com/albums/y296/Savashishenkov/Nirvana-InUtero-Front.jpg

1. Serve the Servants
2. Scentless Apprentice
3. Heart-shaped Box
4. Rape Me
5. Frances Farmer Will Have her Revenge on Seattle
6. Dumb
7. Very Ape
8. Milk It
9. Pennyroyal Tea
10. Radio Friendly Unit Shifter
11. Tourette's
12. All Apologies(LP version)
13. Gallons of Rubbing Alcohol Flow Through the Strip

http://i7.photobucket.com/albums/y296/Savashishenkov/Nirvana-InUtero-Back.jpg


темата за коментари си я знаете, въпреки, че стилът на групата- гръндж:
http://www.forum.potter-mania.com/viewtopic.php?t=257

официален фенклуб на групата:
http://www.nirvanaclub.com/

бтв от тук можете да изтеглите един брутален add-on за winamp с логото на албума

български фенклуб на групата:
http://nirvi.hit.bg/

информацията оттук ми бе доста полезна за това ревю, но има доста правописни грешки..въпреки това сайтът си заслужава
текстове на песните:
http://www.allthelyrics.com/lyrics/nirvana/in_utero/
_________________
one down...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
`Black_rose`
МнениеПуснато на: Съб Окт 01, 2005 3:38 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Submarine Light

Регистриран на: 11 Мар 2005
Мнения: 194
Местожителство: Where the day meets the night...

Bryan Adams
“The Best Of Me”


Стил: Поп/Рок
Дата на излизане: 01 януари 1999


Песните в албума:
  • (Everything I Do) I Do It For You
  • All For Love
  • Back To You
  • Can't Stop This Thing We Started
  • Cloud number nine
  • Have You Ever Really Loved A Woman?
  • I'm Ready
  • Inside Out
  • I Finally Found Someone
  • Let's Make A Night To Remember
  • Please Forgive Me
  • Rock Steady
  • Run To You
  • Summer Of '69
  • The Best Of Me
  • The Only Thing That Looks Good On Me Is You
  • When You're Gone


Тема за обсъждане

За албума и изпълнителя:
Текстове на песните
Биографията на Брайън
Всички негови албуми
Галерия от снимки
Официален сайт

Това е албумът в който Брайън Адамс е събрал най-добрите си песни правени някога, именно за това аз толкова харесвам “The Best of Me”. Това е един от най-успешните му албуми. В него са включени 17 страхотни хита. Винаги ми е било приятно да слушам този албум...може би защото от него се носи любов. Повечето песни са на такава основа. Те са направени не случайно. Всяка от тях си има замисъл и послание, което предава на публиката. Затова като си слушам тези песни аз разбирам много неща...усмислям част от живота си чрез тях.


Любимите ми песни от този албум:

“All For Love”Това е една от любимите ми песни от този албум. Тя носи точно тази атмосфера, която описах. Тя има послание и именно това я прави толкова харесвана песен. Брайън Адамс не изпълнява песента сам...тя е обща със Стинг и Род Стюард. Гласовете им си пасват чудесно, затова и песента звучи страхотно. А текста и е запленяващ...
Изтегли песента оттук

“Have You Ever Really Loved A Woman?”- Може би най-хубавата песен. Тя е саундтрак към филма „Новият Дон Жуан”. Обожавам и филма и песента. Още от малка съм влюбена в нея. Според мен тази песен е едно послание към мъжете... в нея е описано как трябва да се държиш с една жена, когато найстина я обичаш...Smile
Припева и е страхотен, много силен...Песента ще ви хареса...просто е велика. Мелодията и е просто незабравима...не можеш да спреш да си я пееш...

Изтегли песента

“Inside Out”Бавна и нежна мелодия...тази песен те разтапя. Тя е от любимите ми именно заради това. Нейният текст ми е най-любим от целият албум. Песента те кара да потънеш в един замечтан свят на любовтта...и да помислиш върху това чувство и какво значи то за теб...страхотна е...
Изтегли оттук

“Please Forgive Me”Една от най-известните песни на Брайън...тя е тотален хит. И тази песен е от любимите ми в този албум. Песента има много нежна мелодия...тя е балада. Тази песен пък е послание към жените...тя представя любовта на един мъж, който е наранил любимата си...текста също е запленяващ...това е една доста силна песен. Въпреки това, че е балада, тя е много мелодична.
Изтегли я оттук

“When You're Gone”Тази песен както и останалите е велика. Тя обаче е по-мелодична и весела...въпреки заглавието си, ми повдига духа...има страхотен текст...за нея може да се каже, че преобладават барабаните, именно това и веселата мелодия я правят по-бърза и мелодична. Също може да се каже, че песента е в рок стил.
Изтегли оттук

Албума найстина е страхотен. Другите песни също са прекрасни...също в този запленяващ стил и атмосфера.
_________________
I wanna take you away
Lets escape into the music
DJ let it play
I just can't refuse it
Like the way you do this
Keep on rockin to it...



Последната промяна е направена от `Black_rose` на Пет Дек 12, 2008 2:20 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
psy_
МнениеПуснато на: Нед Окт 02, 2005 6:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 04 Апр 2005
Мнения: 1178
Местожителство: beyond belief

Sublime- Sublime(1996)

Двама китаристи, барабанист и далматинец. Годината е 1988, а мястото е Long Beach. Да, това може да е началото на калифорнийската експлозия- Съблайм. Момчета събират пънк и реге ритми в една уникална интерпретация на "истинската музика" носеща името ска. Прочуват се чак през 1996 с третия си албум. Приказка с бохемско начало и още по-бохемски край...2 месеца преди издаването на албума Sublime(1996), вокалистът на групата- Брад Ноуел е намерен починал от свръхдоза в хотелската си стая. Но като при всяка бохемска приказка и при тази краят нищо не значи...Sublime не е краят на Sublime...той е началото.

и така...албум за китарите, барабаните, далматинците, наркотиците, затворите, алкохола, анархията, лошите момчета, любовта и както клишето гласи...и още нещо...sublimе-инално наистина.


Garden Grove
What I Got
Wrong Way
Same In The End
April 29th, 1992
Santeria
Seed
Jailhouse
Pawn Shop
Paddle Out
The Ballad Of Johnny
Burritos
Under My Voodoo
Get Ready
Caress Me Down
What I Got (Reprise)
Doin' Time


и така..we took this trip to garden grove...
I'm happy when I'm not
finding roaches in the pot
ooh..I had a million dollars but I've...I've spent it all
всичко това ще намерите в Sublime, защото истинската музика извира, а съблайм са мощен гейзер.


http://www.lyricsondemand.com/s/sublimelyrics/
тук са всички текстове на съблайм, както и картинките на албумите...

темата за обсъждане:
http://forum.potter-mania.com/viewtopic.php?t=4148

бтв ето и малко съблайм хистъри:
http://www2.phpbb-host.com/phpbb/viewtopic.php?p=5767&mforum=boulevard&sid=b042248cf531cfc57e1257ce19dfada7

official site:
http://www.skunk.com/sublime/
_________________
how dare you tell me you're lonely
and for you the sun doesn't shine
?


Последната промяна е направена от psy_ на Пон Окт 03, 2005 11:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Numb
МнениеПуснато на: Нед Окт 02, 2005 9:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Decadent State

Регистриран на: 25 Дек 2004
Мнения: 315
Местожителство: You won't find any comfort here.

Айде пак аз ..

Smile Empty Soul

'SMILE EMPTY SOUL'



Обложка

Линк - тема за обсъждане


Стил : Емокор/Ню-метъл
Година на издаване : 2004
Членове на бандата :


Sean Danielson - vocals, guitar
Derek Gledhill - drums
Ryan Martin - bass


Официален сайт : www.smileemptysoul.com/


Съдържание на албума :


01. Bottom Of A Bottle
02. Silhouettes
03. Nowhere Kids
04. This Is War
05. Therapy
06. For You
07. Your Way
08. The Other Side
09. Every Sunday
10. With This Knife
11. Radio In A Hole
12. All My Problems
13. I Want My Life
14. Eraser



Мнението ми за тоя албум .. на тия хора определено им трябва повече динамика и разнообразие .. предполагам това се дължи на отсъствието на други музиканти .. повечето парчета звучат акустични ..
Иначе вокалът е добър .. Изненадващо е обаче как от почти акустичното звучене на This Is War (в което има и цигулка бтв) се прехвърлят на Therapy - раздвижено, динамично, гневно парче ..
Най-любимото ми тяхно де .. страхотен текст .. и музиката е обсебваща ..
Странното са баладите .. Every Sunday, Silhouettes (която има и клип), спиращата ми по средата на никъдето Nowhere Kids (тя също има клип) .. през Bottom Of A Bottle, Therapy ..
Албума е дебютен .. иначе момчетата има песни в саундтраковете на два големи (в смисъл блокбастъри) филма - Spiderman & The Punisher.
Но въпреки страхотните и откровени текстове, албумът звучи прекалено демо ..
Въпркеи действителното добрите си попадения и хубавия вокал ..
Не може да се каже, че не могат да свирят .. добре се справят .. но звучат сякаш все още не са открили точния си стил ..
Албума има и Edit .. имат и някакви други песни, на които обаче не мога да спроследя връзката - накъде отиват и закъде са .. предполагам за някой нов албум .. това е ..
Не са ми толкова любими, че да отделям толкова внимание на всяка отделна песен .. а и нямам две от тях ..

_________________
plural. literal. coldsweat.

drenched in sanguine fluid and measured for infection.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Love's Fool
МнениеПуснато на: Пон Окт 03, 2005 11:46 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 25 Дек 2004
Мнения: 60
Местожителство: Where Time Stands Still..

Darren Hayes - "The Tension And The Spark":

01. Darkness
02. I Like The Way
03. Light
04. Pop!ular
05. Dublin Sky
06. Hero
07. Unlovable
08. Void
09. I Forgive You
10. Feel
11. Love And Attraction
12. Sence Of Humor
13. Ego

Обложка:



Продуценти: Darren Hayes и Robert Conley
Официален сайт: http://www.darrenhayes.com/

Тема за обсъждане: http://www.forum.potter-mania.com/viewtopic.php?t=3331&highlight=%EF%EE%EF+%EC%F3%E7%E8%EA%E0

Конспекти:

Darkness (клип): Това парче е главната тема в албума, любимата ми. Не съм допускала, че ще слушам това, което интерпретирам всеки ден, както си стоя сама в стаята на тъмно в най-скромната си отличителна черта и все пак търся надежда, с което нищо специфично не отбелязвам, просто си я слагам като етикет тая песен, разкошна е..


I Like The Way: Това е действително песен за сексуалността. За това да усещаш физическото изложение на привличането като противоположност на духовната връзка в любовта. И все пак да бъдеш роб на желанието. Посредством моите виждания за духовността и източната философия съм впечатлена от понятието за етапите на еволюция на индивидуалността и душата. Допускам, че солидно вярвам, че похотта и желанието, макар огромните дялове в процеса на привличането, са зародишните или юношески етапи на любовта..


Light: Тази песен е като отправната точка на един лечебен процес в прошка към болката, да се отпуснеш, любовта отново да те дебне и щастието да пълзи в една противоположност, обявявайки ти се с един гръмогласен трясък..
Слушайки песента тя се култивира от обикновенна в извънредна, много леко парче, харесва ми..


Pop!ular (клип): Принципно откъм текст това е обръщение на изпълнителя, факта, че е създал най-личния албум в кариерата си в най-непостоянния климат. В началото и сега за мен песента е една фикс - идея и призвание, към което съм се насочила и, за което се боря и за което съм в готовност да направя каквото и да е, или с други думи изкушението на дявола за репутация.
Също така е заразителна и забавна, но и саркастична в същото време, а бе страшно ме кефи и ме зарежда с положителна енергия.


Dublin Sky: Тази песен е изцяло буквална и изпълнителя внушава една от злочестините си и две перспективи. Едната като един вид предупреждение и втората като последици. Песента е за загубата, разкаянието и всичките неща, които трябва да правим.
Лично много ми напомня за един човек, с който успяхме да надживеем тези емоций вложени в песента, тъй като характерните й черти са доста тъждествени с начина, по който щяхме да ги преживеем, иначе е много хубава..

Hero: Като първо прослушване звучи като падение на благоговението на знаменитостта, но всъщност не е така, по-скоро не изцяло. Изпълнителят описва една емоция, когато сякаш света произнася неговата присъда и колко е несправедливо да очакваш някакво съвършенство от тези, които си обичал. С други думи ролята на идола, факта, че се "иконо-изобразяваме" по между си като дружество и избираме един на платформа, до който всички се домогваме. Но никой не ти казва, че работата е предназначена да се разделя на съставни части, че ролята на този герой (Hero) е съществено предназначена на само - разрушение, а бе общо взето е много интересно т'ва парче..

Unlovable: Песента е непосредствена и сурова, защото говори за всичко, което чувстваш, когато любовта бива опровержена, няма какво повече да кажа. Сигурно ще има период, в който и нея ще я слушам перманентно..

I Forgive You: Това е възможно най-традиционната структура на албума. Песента изобразява един истински край на книга, когато след множество обвинения най-накрая да поемеш отговорност "of letting go"..

Feel: Като продукция е много омаловажена, иначе песента е като метафората на любовта, за теб, за духа, за Господ. Тя ни демонстрира едно желанието, с което да разбереш, че истинската любов идва от вътре, много готино парче..

Love And Attraction: Тази песен е като етикета на любовта, да желаеш този, който е не-разполагаем към теб и като звучене те вдъхновява електрически, един от плюсовете в нея, много е готина!!!

Sence Of Humor: Колебах се между нея и "Darkness" за фаворит, но е очевидно кое по-силно ми въздейства.
Песента е като едно само по себе си възражение, не знам как да се изразя най-отчетливо..За
копнежа да бъдеш разбран, когато се чувстваш не - разбран. Когато хвърляш поглед към някой напряко другата стая и се чувстваш отписан. Моментът, в който въобразяемо да изиграеш този разговор, който можеше да се състои. Когато си представяш как всички се смеят на всичките твои шеги и действително те разбират. Много мрачен, понижителен и разяждащ момент, когато непринудено падаш от привлекателността си, до болка познато..

Ego: Това ще е сложна да го обясня. Песента е една достоверна референция на игото на една звезда, съотвества с "Hero", обаче когато вече набиваш да оцелееш. Реалистично казано, е като да обичаш да мразиш и мразиш да обичаш едно сприхаво дете и в крайна сметка да let go, което зависи от желанието.

С няколко просто думи съм зависима от този албум и се гордея, че го има..

_________________
Whatever you've planned for me,
I'm not the one..
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Yahoo Messenger MSN Messenger
Композиторът
МнениеПуснато на: Пет Окт 07, 2005 5:24 am    Заглавие: Depeche Mode - Playing The Angel Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 04 Мар 2005
Мнения: 1196
Местожителство: Imagination is more important than knowledge.

(в момента вече правя това с нежелание и повече по задължение, но все пак се готвих цяла седмица за това ревю - въртял съм почти само този албум; между другото ревютата на албуми нещо не ми харесват като идея и сигурно повече няма да се опитвам да правя такова - не ме бива или не го разбирам добре, не знам; моля, не взимайте ревюто ми твърде насериозно дори и ако ви се струва, че то самото се взима много насериозно, действително е боза)
Tема за обсъждане >>> Rock & Metal
_______________
DPCH_MOD
Playing The Angel


Стил: Синт-поп
Издаден: 17 Окт 2005
Бандата:. Офиц.сайт .Wiki
Песни:. Списък .Текстове


1. A Pain That I'm Used To (4:11) ●●


Първият звук на най-чакания албум (поне за мен) от няколко години насам. Яко дистортнат модулатор вие като ненормален. После мек плавен бас, оформящ типичен за Депеш стегнат, умерен ритъм. Вокалът тръгва, малко след него се включва и соло-китара. Дръм-линията вече се развива темброво, на завършеците на фразите се чува двуглас заедно с вокала - също типичен депеш-прийом. Прехода в припев е неусетен и мощен. Дистортнатият модулатор идва отново и този път вече е бесен. Рязко спира и става много тихо. Ритъмът бавно израства отново. Следва втори куплет и песента завършва с усилен вариант на припева. Хубава, силна песен. Текстът й ще се хареса на любителите на страданието. За мен лично тази песен не е сред най-любимите ми от албума, но технически доста ми харесва. Между другото, в някои свои елементи тя поразително ми напомня "Evil" на Ladytron. Още оттук започва да ми става ясно, че албумът ще ми хареса - електрото няма да бъде пестено този път.

2. John the Revelator (3:42) ●●●


Време е да се пораздвижим! Може би най-енергичната песен от тавата. На това парче действително ми се танцува! И си танцувам. Текстът също е по-скоро весел, отколкото сериозен, макар че има своите добри намеци. Иначе както подсказва и заглавието (леко непреводимо, но приблизително "Йоан Откровителят") - това е парче, което се бъзика с християнските символи - тема залегнала открай време в основната концепция на Депеш Мод. Изобщо, фактът, че в самото заглавие на албума присъства думата "ангел", неминуемо означава, че тук ще се намерят доста вариации на класики от типа на "Personal Jesus". Музиката в "John the Revelator" дава възможност на Дейв Геън да се поразпее, партнира му джазиран хор; получава се нещо, наподобяващо ърбън електро вариант на госпъл-химн. Песен, която харесвам и определено е сред добрите попадения на албума. Едва ли обаче ще стане хит, поради леко слабоватия, макар и оригинален текст.

3. Suffer Well (3:50) ●●●½


Това парче ми е важно. Музиката му е страшно приятна за мен и то е едно от няколкото, на които съм забивал с часове. Ритъмът е жив, а самата мелодия е по-скоро отнесена и мечтателна, особено около припевите. Много силни инструментали се получават там, където си партнират лийд-китарата със синтезатора - просто докарват превъзходен звук. С подобен "дует" започва (за кратко) и завършва (с развитие) цялата песен, но го има и сред безмълвните бриджове. Другият елемент, който ми докарва леки душевни оргазми, е на припева, когато в завършеците се обажда двугласът - ужасно добра е извивката там и се получава много звучно. Особено на финала обаче става обсебващо приятен инструментала и просто обожавам да го слушам. Ако човек изследва последователно песните - дотук вече ще му стане ясно окончателно, че странните шумове са основен подход при доизграждането на музикалния фон в албума; най-често парчетата започват с някой оригинален вид "стържене", "виене" и/или "пиукане". Между другото, твърде вероятно е "Suffer Well" да ми се харесва толкова много, защото някак звучи съвсем типично за DM, даже бих казал, че силно напомня древния им хит "Behind The Wheel" (от далечната 87-ма). Но новото парче си е ново - има своите собствени лоши и добри страни. Което само по себе си е чудесно.

4. The Sinner in Me (4:55) ●●½


Тази песен е доста близко до мен като текст. Става дума за грешника, който го има у всеки от нас. Той, разбира се, е неизбежен, но няма лошо човек да си помечтае малко, че би било възможно да се отърве от него. Тогава действително много неща биха били по-лесни. Грехът, и най-вече тежките спомени, сковават човека и го превръщат в роб на собствения си живот. Мелодията не е лоша, но не ми е сред любимите. Кефи ме началото на песента, самия напрегнат ритъм, както и припева - той е доста приказен; после втория куплет напрежението се покачва леко чрез допълнителни шумове в ритъма. След втория припев има почти пълно затишие и после се прави много ефектна градация с намесата на силно дистортната китара и някакъв висок синтезиран звук за основа на ритъма. Изобщо в края на това парче човек се пита дали пък не слуша някой стар албум на Das Ich - доста класически даркуейв-мотиви се наблюдават тук. И то точно елементи "от едно време", а не от съвременния даркуейв. Честно казано връщането на Депеш към корените им (което се очакваше да се случи в "Playing The Angel") представлява огромно удовлетворение за мен, но леко не съм съгласен с конкретната избрана посока. Друго интересно да се спомене, че колкото и абсурдно да звучи, "The Sinner in Me" много лесно свързвам мислено с "Points Of Authority" на LP - има особено сходство в ритъма (не и като темпо обаче!) и някои характеристики на мелодията. Смейте се.

5. Precious (4:10) ●●●●


Няма спор - от целия албум това парче се възприема най-лесно и най-директно. Не е необходимо човек да го слуша дълго, за да свикне с него. То няма сложен или странен увод. Всичко в него е леко, привидно просто и директно. Обаче всъщност има ужасно много детайли - дребни елементи, които тиктакат или подсилват с деликатни ефекти движението на мелодията. Много, много, много красив звуков свят! Най-уникалното е, че след втория припев се пуска в пълна мощност един изключително пъстър синтезатор, който демонстрира как може да се смеси дисторшън ефект с хармония по начин, който не само, че не дразни ухото, ами даже те кара да притваряш очи от удоволствие. Изобщо не е било грешка точно този хит да се изнесе като пилотен сингъл. Честно казано малко се съмнявам, че някоя от другите песни ще се доближи до него по способност да предразположи към слушане. "Precious" не е най-любимият ми трак от тавата, но истината е, че за останалите кандидат-хитове тук сякаш е необходимо разкодиращо устройство - не са лесни за възприятие, особено от неподготвено ухо. Освен мелодическите си плюсове, песента има страшно хубав текст; поне няколко фрази от него често при слушане ме карат да настръхвам, ей така, без видима причина. "Проблемът" на парчето е, че донякъде вече се е изчерпало за хора, които като мен са го въртяли твърде дълго още откак е пуснато на сингъл (много типична ситуация - последно така ми се случи със "Speed Of Sound" и албума "X&Y" на Coldplay).

6. Macrovision (4:02) ●½


Както може би знаете, имената на песните от албума "Playing The Angel" бяха оповестени доста рано. Това даде възможност на много хора да гадаят кои ли ще бъдат бъдещите хитове. Несъмнено това странно заглавие предизвика доста противоречиви отзиви. Аз лично очаквах доста от него. В крайна сметка поне за мен то е по-скоро от вида "едва се трае". Е, не е чак толкова неприятно, но определено е дразнещо. Най-често наум го наричам "виещото парче". Това, което ми харесва най-много е ритъмът, особено как почва в началото - доста ефектно. Текстът също за ексцентричен метафизик като мен представлява известна наслада. Опитвам се да защитя качествата и на мелодията по някакъв начин - все пак е много изпипана. Но просто за мен някак не е приятна за слушане, което си е най-важнят критерий. Освен това никак не ми допада онзи момент "I hear my blood flow / I feel its caress", начинът по който артикулира там Дейв; интонацията му също ме дразни.

7. I Want It All (6:10) ●●●●●


Да. Това е моят фаворит. И първа любов от албума. Песента, която съм слушал най-много през последната седмица, макар че все пак съумях да я надмогна и за дълги периоди да забия и на някои от останалите парчета. И все пак "I want it all". Дава ми прекалено много наведнъж - музика, текст, усещане... Сравнявам го с парче на Air. Мелодията отначало е някак опростена, но пък за сметка на това силна; с хармонинчна част от типа, който наричам - "базиран на два съседни тона". После обаче припевът започва да гради нещо много по-голямо. Той пък е типична мелодическа низходяща последователност. Кефят ме бриджовете преди припев - един такъв ефект едновременно на свиване и избухване - нещо като мини-свръхнова. Но големият екстаз е към края на парчето (не точно самия финал, всъщност финалът леко не ми допада). Тогава припевът разцъфва и се превръща от мечтание в истински ендорфини. Не мога да опиша колко близко до сърцето ми са точно такива преходи по ръба минор-мажор и колко често съм ги изследвал в собствените си търсения. Във всеки случай да чуя точно такава мелодия точно от Депеш Мод е нещо, което не мога да не оценя максимално. Просто е факт - тази песен издържа теста ми - слушах я ужасно много и тя изобщо не се изчерпа за мен. Май пропуснах да отбележа специално, че текстът също ми въздейства необяснимо силно. Особено припева, но и някои други от фразите - сякаш прочитат нещо в мен, достатъчно първично, за да не бих могъл и сам да си дам добра сметка за него. Усещане на пълно вътрешно равновесие - това принася на душата ми тази красиво-мързелива щастливо-тъжна песен.

8. Nothing's Impossible (4:21) ●●●●½


Втората ми голяма любов. Ще си призная, че почти пряко себе си й слагам не-максимална оценка, защото също е истински съкровена за мен. Определено тази песен има всички данни да бъде най-сериозният масов хит от албума. Не е чак толкова лесна за преглъщане, колкото "Precious", но си е откровено приятна за слушане. Мрачният безстрастен глас създава усещане за монотонност, което контрастира с ритмичността и енергийния заряд под повърхността. Много красиви китари има тук и смесицата им със синт-ефекти се е получила чудесно. "Even the stars look brighter tonight" тази фраза е подкрепяна от красиви звънчеподобни звуци, които размесват приказно настроение с мрачната мантра на вокала. "I know in my heart that I’ll have to change" - тук на думата "change" се наслагва страшно поглъщащ вокодер-ефект и се променя ривърб средата по начин, който те кара леко да потръпваш. Изобщо из цялото парче обработката на гласа е на изключително високо ниво. Една от най-пълнокръвните като тембър песни в тавата. Фактически това, което ме кара да я оценявам по-ниско от "I Want It All", е чистата мелодия. Магията на "Nothing's Impossible" се гради повече на великолепна студийна работа, отколкото на чак толкова оригинални музикални идеи. "How did we get to be this far apart?" - тук на повторението звукът "рррт" в края на "apart" също ме кара да изтръпвам. В добрия смисъл на думата. Усещането от това парче е като от тихо, контролирано обгаряне.

9. Introspectre (1:42)


Преди да излезе тавата и аз като много фенове си избирах предварително любими парчета само според заглавията им. Това беше изборът ми под номер едно в списъка. Очаквах нещо изпълнено със синтезатори, с широка гама от звуци, с наситен спектър... Е, нищо подобно - оказа се кратичък, замислен инструментал, по-скоро като прищявка и закачка, като свързващо звено, ако щете, отколкото като сериозно парче. В него ми харесва донякъде струнноподобният инструмент, който тегли жални далечни звуци на фон, но на преден план е нещо скрибуцащо право в главата ми и то с дразнеща сила. Има истина в този музикален момент. Все пак за мен името ще си остане най-привлекателното нещо, свързано с него. Поне се радвам, че парчето, което си бях набелязал, се случи тъкмо инструментал (единствен в албума). Както е известно, винаги съм почитал високо липсата на всякакъв текст към дадена музика.

10. Damaged People (3:28) ●●●●


Ето това е истинският интроспектър! Боже, какъв тембър! Припевът на тази песен е най-наситеният звук, който албумът демонстрира - богатството е пълно: бас+синтезатор+двуглас на вокала, зареден с много мощна вибрация. Има нещо в цялото парче, което силно ми напомня за последния албум на "System Of A Down", но не в мелодическо отношение, а по-скоро в самата техника на изпяване на хоровите пасажи. Ядосвам се, че по него не е наблегнато повече - то няма качества да се пуска като хит, защото му липсва развитие, свършва малко по-рано, отколкото на човек му се иска, просто: куплет, припев, куплет, припев. Но този припев... Мелодия и текст се сливат страховито в градация, която последният звук от трептящия глас на вокала извежда в орбита - "I forget I’m old / and dying". Заедно с "I Want It All" тази песен се докосва най-близко до душевността ми в текстово отношение. Твърде много истини, твърде малко желание... Велико.

11. Lillian (4:46) ●●●


Потенциален хит. Има всичко необходимо - много свестен ритъм от класически DM тип, приятна мелодия и прост, но добре прицелен текст. "Knowing you can’t lose what you haven’t got" е формулата на успеха в случая. Наред с "John the Revelator" това е другото по-динамично парче (макар и с не много бързо темпо), но не става чак за танцуване. Освен ритъма, ми се нрави особено много звукът на синт-лийда, който е умерено звънтящ и изпълващ. Това е една от малкото песни в албума, които са си леки и лесно възприемчиви откъм музика - не дразни, не дращи, не настоява, не претендира. Действа отпускащо, на втория припев достига възможно най-далеч и после до края постепенно се смалява, докато не изчезне съвсем. Много е сполучлива и сигурно ще се хареса на повечето фенове, но аз пък нали си падам малко по-странен уж (или поне се правя). Във всеки случай определено я препоръчвам на всеки, който не е хардкор депеш почитател - би трябвало да започнете от нея, "Precious" или "John the Revelator".

12. The Darkest Star (6:55) ●●●½


Много бавно и апатично парче с променлив ритъм. Едно от тези, които съм се хващал да въртя дълго време без почивка. Припевът пък представлява зареяно мечтание, периодично разкъсвано от прилив на някакъв необясним страх. Изобщо из цялата песен е пълно с деликатни, но странни звуци, примеси, инструменти, бегли хорови пасажи, които допринасят за някаква обща енигматичност и изгубване. Съвсем удачен избор за завършек на албум. Тя е като безстрастна равносметка - по една кратка присъда за всеки тип човек, но придружена от изцеляващите думи "I don’t want you to change / anything you do / I don’t want you to be / someone else for me". От този текст произлиза и заглавието на целия албум, защото един от типовете хора е "playing the angel". Това е "тъжният", не е толкова лесно там, откъдето е дошъл (преразказвам); звучи съвсем като типичния за Депеш Мод лирически герой, нали? По отношение на тембъра парчето донякъде се родее с "Nothing's Impossible" - създава подобен ефект на тихо вътрешно изгаряне. Има меланхолия, но няма силни чувства, по-скоро някаква приспивна замисленост, сепвана тук-таме от натрапливи съмнения (говоря за мелодията). В края ритъмът се насища и замира. Остава само тихо ритмично жужене, подобно на щурче.
_______________

>> Playing The Angel (52:12) ●●●●


Ако ви кажа, че албумът ме е задоволил напълно, ще ви излъжа. Всъщност очаквах нещо съвсем друго, не толкова даркуейв, а по-скоро ню уейв ориентирано, с повече електро от нормалното за депеш, но в посока по-скоро английски електропоп-електроклаш, отколкото немски индъстриъл. Е, все пак това са депеш. Никога не са били стандартни, никога няма и да бъдат. Като цяло албумът е по-малко приятен, отколкото неприятен за слушане. Песните са изпълнени с мрачни рошави звуци, подобни на човечето от пера, инсталирано на обложката. За мен най-набиващото се и запомнящо се парче е "Nothing's Impossible", все имам чувството, че то ще бъде големият хит, който да се запомни от тази тава. Но и "Precious" го дава обещаващо, а и вече има пуснат клип; определено е работено много по него. Да. Като че ли това е основният проблем на албума. Повече е работено, отколкото е чувствано. Дълбоките сетива се докосват само в няколко от парчетата. Ситуация, типична за гениалността след като премине границата и се присъедини към рутината. Истинското творчество идва обикновено, когато човек "иска, но не може", а DM вече "могат, но не искат". Надеждите бяха ориентирани към мотивацията и идеите на продуцента Бен Хилиър. И той наистина е повлиял на групата. В резултат технически "Playing The Angel" е продукт, от който всеки музикант има какво да научи. Строго погледнато присъстват немалко новаторски елементи, огромно звуково разнообразие и то събрано в стегнатата обща насока на албума. Или казано с други думи - формулата на успеха е приложена прецизно. Това дава своите резултати. Макар сърцевината на Депеш Мод да проблясва истински едва в няколко мига от целия албум, при такова качество дори това е достатъчно, за да напълни душата на един фен като мен. Всъщност лично аз боготворя общо около 3-4 музикални минути събрани от всичките 52. Но те наистина си струват. Приел съм, че в момента групата набира скорост. Все пак паузата беше доста голяма и този албум е бил повече експеримент, отколкото "финална версия". Надеждата ми е следващият да бъде вече нещо, в което формула и дух се сливат изцяло. Мога да обобщя целия албум и от моя гледна точка, и като емоция, и като позиция на самата група, произвеждайки "Playing The Angel", с един пасаж от най-любимото за мен парче:

Still you give me everything
And everything’s not enough
I’m ready but not willing
To give myself to you


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Композиторът
МнениеПуснато на: Нед Окт 09, 2005 8:04 pm    Заглавие: Ladytron - Witching Hour Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 04 Мар 2005
Мнения: 1196
Местожителство: Imagination is more important than knowledge.

Тема за обсъждане - Rock & Metal

Ladytron - Witching Hour
Стил: Инди електропоп, Алтърнатив поп-рок
Издаден: 3 Окт 2005
Групата: http://www.ladytron.com/
Албумът: http://en.wikipedia.org/wiki/Witching_Hour

Истинският албум ' 05

Депеш ме поизмъчиха... Лейдитрон - не. Те те грабват от първия звук на албума и те занасят в страната на чудесата. Толкова съм им благодарен. High Rise - мощно парче с много напомпан ритъм, китари, модулатори - пълна програма; най-хубавото - има и една новинка в мелодията, от тия, лейдитронските, които ме карат да въртя подобно попадение отново и отново; абсолютно влюбен съм. Destroy Everything You Touch - тихият страх идва; леден полъх ме обгръща с металния глас на Хелън; ритъмът отново е неумолим, остри хладни звуци пулсират в мрака с някакви развратни извивки. International Dateline - плътно пространство, подобно на невидимо поле; натиска плавно и меко в ушите ми; кара главата ми да се отпуска и сякаш ми прималява; гласът се носи в безкрая с красиво ехо и двуглас; богатство на дълбочина, мелодия и блясък. amTV - утежнено класическо електро; Мира пее с характерна апатия; на припева се усеща още по-откровено, че песента е зла; чува се и някакво дрънчене като от верига; странни звуци. Sugar - това парче има много хубав клип и е добре познато; винаги е приятно да се слуша; отново тъмно електро, като предишното; усещам, че за версията в албума са добавени някои нови инструменти; почвам да се кефя максимално от това как във всяка песен звуковият спектър е наситен до предела на възможното. Soft Power - първото не толкова пауър и темпово парче; малко по-замечтано; "witching hour" се римува със "soft power" - трябвало е да се досетя, че оттук е името на албума; на места Мира приглася в типичен приземяващ маниер; охо, има момент на пълно отклонение с вокална част - доста добро; после се появява ритъм; към края дори се пее без думи чрез многогласен ефект, наподобяващ хор; превръща се в нещо изключително; рядко красиво - далечно, пълнокръвно, смислено; носи цялата възможна тъга и сериозност, която животът има. CMYK - започва камерно, без ритъм; спокойно и магически; развива се постепенно; красив плътен мъркащ звук изгражда музикалния бекграунд; на преден план високи меки звуци трептят; започвам да подозирам, че това ще се окаже инструментал; беше красиво. Fighting In Built Up Areas - отначало е приглушено; тръгва ритъм, много свежо темпо; "завършва" ; Мира пее на български; "пушек не видя / огънят гореше" ... "защото защо завършва" ; "завършва" ; Хелън се обажда причудливо на фон с далечни възгласи ; ритъмът изчезва, пак се появява, много по-силен и уверен отпреди; всичко започва да се смесва; ще полудея; "защото защо" ; хватката се отпуска; край. Last One Standing - спокойно парче; първото такова всъщност; с чудесна 4-тонова градация; има една извивка в стил Playgirl, което ме радва оптимално; фоновата китара е достатъчно алтова, придава концентрация; "you have got to be the last one standing"; добро попадение. Weekend - задъхвам се вече; не ми дават миг покой; отново плътен, широк, богат електро звук; минор-мажор игра в мелодията; лек дарк ефект сред инструментите, но не прекален; отклонение, затихва; пак се връща, китари и бийт по-могъщи отвсякога; издига се все по-високо; все по-високо; нима е възможно да бъде толкова приятно; не мога да позволя на това парче да бъде толкова добро. Beauty*2 - спокойствие; тихи обгръщащи звуци; Мира пее някаква почти сливаща се мантра за фон, Хелън силно приглушено пее на преден план; ритъмът е слаб и отпускащ; постепенно започват да се включват по-темперирани звукови ефекти; мелодията изчезва, за момент само ритъм; припев - двете пеят заедно, спокойствието не се губи, но сега то се превръща в замислена увереност; понасям се сред тази красота; някъде сякаш от безкрая се чуват звуци; кога успяха да напреднат толкова много във всичко това? White Light Generation - умерено бързо темпо; много разнообразно наситен звуков спектър; мелодията... ооо.... не бива да вършат това... опасно е за здравето ми да са толкова нечестиво добри; играят си с неща, с които не бива; но те вече не си играят, както по-рано; по-рано бяха неопитни; сега; сега те градят нов свят; със сигурната ръка на опитен магьосник; тук е толкова красиво; не знам дали някога ще мога да си тръгна; ... ; . All The Way - кога стигнахме до края, това просто не е възможно... имам чувството, че са минали 2 минути, откак почнах албума; отново спокойствие - не е бавно, но е мечтателно; потапям се за последно в този свят; ритъмът идва, тогава, когато най-малко очаквам; без да бързат, те отново чертаят красиви рамки на проникновението; летим; "all the way" ... виждам залез, виолетово море и усещам финалнния бриз по бузите си.
Ако трябва да опиша целия албум с две думи: абсолютен възторг.
_________________
попитай луната защо край земята кръжи
защо не дели се от нея - луната попитай
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
psy_
МнениеПуснато на: Пон Окт 10, 2005 10:04 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 04 Апр 2005
Мнения: 1178
Местожителство: beyond belief

Една от малкото хубави американски тийн комедии, напоследък, носеше посланието:" Най-лудите неща са в Европа". След няколко вояжа бях стигнал до умозаключението:"В Англия са най-лудите неща в Европа", но се оказа, че...не съм бил прав. Всяка страна ни показва по нещо наистина уникално. И ако за Англия смятаме пънка като нещо нормално, традиция, едва ли не национален спорт, то сега ще пуснем една пънкбомба от...Австрия. Дам, това са 3 Feet Smaller, Виенска боулинг пънк банда(каквото и да значи това).
Групата е съставена от Marcus Smaller, Roberto Franco, El Howdy и The General. Незнайно защо интернет пространството не предлага много инфо за тях, така че нямам много да ви кажа, освен, че по стил наподобяват на Simple Plan, но на тези си им идва отвътре. 3 feet smaller е един вид начин на живот.
Пред вас стои една житейска пънк философия за алкохола, любовта, зарязаните teenager-и, забравените рождени дни, алкохола...и пак алкохола.
Годината е 2001. Във Виена излиза албумът:Damn, we need a title for this по едноименната и четвърта песен в албума. Песните по ред на номерата:


1 Commercial Radio
2 Completely Different
3 Maybe next year
4 Damn, we need a title for this song
5 Sabrina
6 All the time
7 Falling down
8 Suffocate me
9 Favorite enemy
10 Teenage Anthem
11 Another broken heart
12 Be my Baby
13 Neverending Dream
14 My Inspiration


официален сайт на бандата:
http://3feetsmaller.com/s1.aspx
малко от текстовете...повече не можах да намеря:
http://www.nomorelyrics.net/album/29115.html
тема за коментари:
http://forum.potter-mania.com/viewtopic.php?t=4148&highlight=punk

пп Нямам идея как да си намерите парчетата от албума. На тях попаднах благодарение на небезизвестния Пънко от моето даскало, но...ако искате този албум свържете се с your local Пънко^^
_________________
how dare you tell me you're lonely
and for you the sun doesn't shine
?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2  Следваща Страница 1 от 2

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker