Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор
 Съкровището на Мерлин (ФФ) « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Ofell
МнениеПуснато на: Пет Яну 01, 2016 7:06 pm    Заглавие: Съкровището на Мерлин (ФФ) Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 19 Юли 2012
Мнения: 200

Глава първа

Сивиръс Снейп крачеше бавно из някогашния директорски кабинет подпирайки се на патерицата си и разтревожен четеше папка с пожълтели книжа. Дори седем години след смъртта си, Дъмбълдор не спираше да го изненадва. Не че не се беше примирил-той щеше да остане лоялен към него до края на живота си…
Но тези новини му дойдоха като гръм от ясно,нощно небе.
Отново почувства,че изобщо не е познавал Дълбълдор.
А дали имаше някой,който го познаваше изцяло?
Едва ли. Дори в сензационните разкрития за миналото му,подобни истини не фигурираха. Така остроумно умееше да пази тайните си.
В продължение на години всичко се въртеше около Хари Потър и Волдемор и директора правеше всичко възможно да защити момчето,да му даде нужните отговори и напътствия,да се грижи за безопасността на училището и всички млади магъосници. Собственият му живот винаги оставаше забулен в мъгливи догадки. Той умишлено пренебрегваше самия себе си…
A Снейп беше един от доверените му хора и изпълняваше мисията и дълга си спокойно и почти доверчиво.
Но в този момент се чувстваше крайно несигурен и объркан. Не искаше да оспорва решенията на директора,но у него се прокрадваше някакво тревожно съмнение. Сякаш бе младеж,който се бореше срещу реалността опитвайки се да я приеме. Но от друга страна беше някак развълнуван,че живота му отново би могъл да придобие динамика…доколкото можеше да си я позволи на тази възраст,с този проклет,увреден крак.
Той оправи,черната си лъскава мантия и седна на един стол срещу портрета на Дъмбълдор,който весело му се усмихваше.
Снейп го погледна очаквателно и тихо попита:
-Значи всичко е вярно,нали?
-Разбира се,Сивиръс-отвърна белобрадият мъж на портрета-не бих те притеснил без причина. Но ти не се тревожи. Всичко ще бъде наред.
Снейп се опита да кимне одобрително,но му се стори почти невъзможно да не се тревожи. Цялото това нещо все още му се струваше абсурдно и той бърчеше чело недоверчиво.
-Както вече си прочел,документите в които е спомена частта от замъка,която съм наследил са копия. Оригиналите са при Абърфорт. Трябва да ги занесеш в министерството. Щом бъдат представени на когото трябва,всичко ще е напълно уредено. Знаеш,че в момента училището няма директор, а по документи е позволено да бъде избран за такъв мой наследник.
Твоята задача ще е да си неотлъчно да него и като заместник-директор да му помагаш в името на „Хогуортс” и всички учащи магьосници.
-Разбрах ви,но как така вие сте наследник на част от замъка?! Създателите са нямали наследници,нито са оставили завещания…
А и много способни магъосници…на по-солидна възраст искат поста ви. Някои имат много големи постижения и са преподавали в най-добрите училища в чужбина.
-Момчето е не по-малко способно и също идва от далеч. Знам,че с твоя помощ и подкрепа ще се справи.
А що се отнася до създателите,така е- с изключение на Слидерин,останалите нямат наследници. Но явно не си прочел всичко внимателно. В знак на признателност за изключителен принос,са дарили част от замъка на една личност с която имам роднинска връзка. Трудно открих тази истина,но си струваше. Той е оставил завещание в което посочва мен ,брат ми и сестра ми като следващи притежатели на частта. Знаеш какво се е случило със сестра ми, а Абърфорт категорично отказа да се занимава с подобни дела. Останах само аз…
А в моето завещание оставих това на момчето и сестра му както и правото му да стане директор. Като законен и единствен наследник,той ще поеме поста и моят път.
Не на сила,естествено…по моя молба.
-Сестра?! Не видях да пише нещо за нея…
-Доведена сестра,която от малка е част от семейството. Двамата са много привързани един към друг. Момичето е с две години по-малка от него.
-Но вие почти не сте общувал с момчето,не сте го търсели с години,до колкото мога да предположа…-поде объркан Снейп и се втренчи в портрета-той дори не е дошъл на погребението ви.
Настъпи кратно и неловно мълчание и Дъмбълдор се прокашля казвайки с невъзмутим глас:
-Има доста неща,които не съм споделял с никой…
Всъщност не си съвсем прав. Бил е там,но нито един човек тогава не е подозирал това. Виждах го рядко,но беше далеч от мен за да е в безопасност със семейството си. Те не са отрасли с тукашните събития,нито са преживели кошмарите,които донесе Волдемор. Исках да им осигуря спокоен живот. За моя радост имаше места,където не бяха покътнати от злото на онези времена и не представляваха интерес за Волдемор и някои други черни магъосници. Исках да ги предпазя,не бяха готови за живота тук.
-Но щом обстоятелствата са такива…как очаквате да приемат света с който ще се сблъскат? Волдемор е история и в момента цари мир,но човек никога не знае.
Във всяка епоха може да се появи ново зло. Съжалявам,че го казвам по този начин но…
Ще могат ли тези младежи да реагират адекватно на всяко изпитание?
-Прав си донякъде. Цял живот са били защитени и са живели възможно най-безпроблемно. Но както всеки един и те ще трябва да пораснат и да се впуснат смело в живота. Особено той…
-Другите учители осведомени ли са за всичко това?
-На теб се пада честта да им разкажеш-усмихна се Дълбълдор с весело пламъче в очите-и междудругото,не се претоварвай толкова с проектите по Отвари, Сивиръс. Виждаш ми се уморен. Знам,че не е лесно да преподаваш по два предмета и да си заместник-директор…
-Добре съм,добре съм-оправда се Снейп - а и съвсем скоро очаквам да пристигне едно момче. Син на моя позната,почти безмощен,но много буден и интелигентен. Изявил желание да бъде чирак по Отвори,може да има и талант. Така,че ще имам един помощник.
-Много се радвам. Май те очаква доста интересна учебна година. Сега ще подремна,скъпи ми Сивиръс. Но имам една последна молба. Щом внуците ми пристигнат ще ги посрещнеш ли лично? Идвали са тук като много малки и ще им е нужна помощ.
Снейп кимна,пожела лека нощ на директора и излезе от кабинета куцукайки. В ъздъхна напрегнато и се замисли.
Трябваше да обясни по възможно най-делови и спокоен начин новината на всички в „Хогуортс”. За пръв път от години насам се чувстваше толкова напрегнат.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ofell
МнениеПуснато на: Чет Май 05, 2016 2:40 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 19 Юли 2012
Мнения: 200

Глава втора

Само за няколко дни замъкът светна. Беше основно почистен и цялата украса в Голямата зала изглеждаше по-атрактивна от всякога. Учителите се суетяха,нерви и развълнувани,дори някак стресирани,духовете бродници обсъждаха новината постоянно кискащи се напрегнато.
За всички наученото все още звучеше нелепо и странно. Сега повече от когато и да било осъзнаваха,че никой не е познавал Дъмбълдор.
А колко ли още негови изненади предстояха? Как винаги успяваше да смае и озадачи околните? Едно бе сигурно-дори след смъртта си,директорът винаги щеше да има уникално присъствие,щеше да бъда душата на ''Хогуортс'' така,както никой преди него.
Най-озадачена беше професор Макгонагол. През годините Дъмбълдор се доверяваше най-много именно на нея и Снейп за важните неща. Защо никога не им беше споменал за внуците си? Боеше ли се? Дали Волдемор е подозирал за тях?
Всичките им въпроси витаеха в мислите им,но напразно. Ситуацията изглеждаше необичайна,но внуците щяха да бъда посрещнати подобаващо-като достойни потомци на Албус Дъмбълдор.
Снейп се боеше донякъде от предстоящите промени и имаше смесени предчувствия. Знаеше,че трябва да се държи спокойно и да приеме ситуацията адекватно. Внуците щяха да съживят енергията на замъка,да внесат разнообразие и радост. Темата за момчето,което оживя и Волдемор бавно щеше да избледнее,миналото също.
Предстоеше времето на новите магьосници и бъдещето най-сетне щеше да почука на вратите на замъка. Не им оставаше друго освен да го посрещнат. Прехода и промяната бяха част от магията а най-големият кошмар на магьосническия свят бе приключил. Нямаше място за тревоги...но тогава защо Снейп се тревожеше толкова? Дали път годините не му влияеха така? Вече не можеше да се похвали с перфектно здраве.
-Пристигат след час-съобщи той на Макгонагол и Флитуик.-Уведомете официално всички. И нека учениците си приготвят. До десет минути да се в Голямата зала с празничните си одежди.
Макгонагол кимна и запита тихо:
-Потър знае ли? Каза ли му какво се случва тук?
-Споменах,да. Но не знам дали ще има възможност да дойде. Напоследък често пътува. А и май още смята,че е някаква шега...
- Всеки от нас е изненадан,но ще се адаптираме. Дълбълдор би бил щастлив да види собственият си внук на негово място. Наш дълг е да напътстваме това момче...
-Така е-кимна Снейп сковано-а все още дори не знаем имената им.
Мистериите явно са в стила на всеки носещ тази фамилия.

***

След час Голямата зала грееше в ярките багри на четирите дома и пищната украса от свещи,изкуствени бенгалски огньове,шарени снежинки и живи феи с виолетови крила действаше така омайващо на всички,че по лицата им се разтеглиха тържествуващи усмивки. Бяха готови за празник,толкова чакан и същевременно загадъчен. Първият голям празник след този по случай разгрома на Волдемор преди седем години. Учениците тръпнеха в очакване на новият си директор чието име още не знаеха. Такава потайност беше малко прекалена дори за училище като ''Хогуортс''.
''Е какво пък''?-помисли си наум Снейп-Ексцентричността винаги е била част от нашия свят. И все пак искрено се радваше,че директора ще е внук на Дъмбълдор. Навярно също толкова умен,благ,но когато се налага хладнокръвен,човечен и с тънко,интелигентно чувство за хумор. Щеше да се притесни ако училището не е в добри ръце.
Но всичко бе наред...
Когато часовникът удари осем,шума и разговорите притихнаха и присъстващите в Залата зачакаха напрегнато. Внуците щяха да се магипортират по свой,модерен начин. Въпреки,че според Снейп шеше да е по-практично да бяха дошли с влака както бе казал портрета на Дъмбълдор.
Изведнъж Височайшата маса се разтресе оглушително и бавно започна да се смалява. Учителите се изправиха шокирани отстъпвайки назад като замахнаха с магическите си пръчки за да спрат случващото се...но по някаква необяснима причина заклинанията им се оказала безполезни. Масата стана с размерите на детска играчка и понесе нагоре във въздуха стопявайки се. На нейно място се появиха очертанията на на нещо като гигантски плетен кош с колела и само след минути са трансформира в огромен порцеланов чайник с капак,който приличаше за каляска. Черните му колела изскърцаха,капакът му се отвори и оттам ловко излязоха млади мъж и жена. Известно време никой не знаеше как да реагира,след което със стреснати изражения учителите аплодираха новодошлите.
Учениците направиха същото,шушукайки си развулнувани,все едно са на някаква представление.
Младият мъж бе заметнат с ексцентрична синя мантия украсени с цветни камъни а на главата си бе нахлупил асиметрична шапка със странна форма украсена със златисти слънца а под нея се подаваха гъсти къдрици винено-червена коса. Носеше триъгълни,жълти очила а сините му очи светеха лудешки и замечтано. Той махна с ръка енергично и озари всички с весела усмивка.
Това беше внукът на Дъмбълдор. Новият директор.
Момичето с него имаше бледо лице,черна коса и носеше тъмна рокля с готически украшения и широки ръкави. Изглеждаше малко смутена,че са се появили именно по такъв начин.
-Извинете за масата. Ще я върнем ей сега- рече засмян младежа-Е,значи това е прочутият ''Хогуортс''! Великолепен е! Харесва ми!
-Приветстваме ви с добре дошли в новият си дом!- оповести Снейп със сдържана усмивка като си върна хладнокръвието-приемете най-искрените ни поздравления!
Залата отново избухна в аплодисменти и възгласи. Новият директор се очертаваше доста интересен и атрактивен. Дори малко прекалено.
За момент през ума на Снейп мина болезнената мисъл,че това е някаква шега на Ксенофилиус Лъвгуд,някакъв негов познат или роднина...а истинският внук още не е дошъл.
Но може би проблема беше,че остарява и е станал старомоден и изпълнен с предразсъдъци.
-Бихте ли се...представили все пак?-попита любезно професор Макгонагол приковала малко недоверчив поглед в момчето
-Казвам се Лусиен Дъмбълдор. Със сестра ми идваме от Азия и за нас е чест да станем част от това голяма,магическо семейство. Ще дадем всичко от себе си да се разбираме чудесно с всеки един от вас и да ръководим мъдро това място...или поне никой да не скучае.
При тези думи учителите направиха озадачени и странни гримаси.
-Аз съм съм Вивиан Дъмбълдор. Щастлива съм,че заедно ще се потопим в изкуството на магията и учебните занятия....
-Какво..имате предвид?-не разбра професор Снейп
-Мислех,че знаете. От утре и аз ще преподавам. Но по кой предмет,все още няма да издам.
Снейп отвори устана да каже нещо,но не успя. Дъмбълдор не му беше споменал,че внучката му ще преподава,нито,че има нужният опит и знания за това. Какво се случваше? Не можеха да дадат преподавателски пост на някой просто така. Независимо от всичко.
Внезапно вниманието на всички бе привлечено от черен гарван,който влетя през един отворен прозорец и кацна на рамото на младата жена кряскайки шумно.
-А това е Мордред. Освен мой личен любимец,той ше ми бъде и помощник в занятията и провеждането на изпитите.
Този път учениците леко се навъсиха и недоумяващо се спогледаха.
До сега нямаха такава практика. Животно да се използва като помощник в преподаване...освен в часовете по Трансфигурация и Грижа за магически създания,когато нещата стояха по доста различен начин. Но нима Хагрид и Макгонагол не се справяха като учители?! Някой от тях ли шеше да бъде заместен?!
Остатъка от вечерта премина приятно макар царящото напрежение и недоумение. Лусиен разказваше увлекателни истории за множеството си пътувания из Азия със сестра си като почти не докосваше храната а тя се хранеше мълчаливо като галеше от време на време птицата на рамото си.
Снейп вече окончателно смяташе,че нещо не е наред и има причини за тревоги. Чайници на колела...
Гарвани с абсурдни имена,които ще помагат за преподаване. И шо за име наистина беше Мордред?! Снейп се опита да си го припомни прелиствайки на наум доста от магическите истории и легенди,но паметта му в последно време доста го подвеждаше...
Нима новият директор имаше намерение да превърне училището в цирк или спектакъл? Нима това на пръв поглед нехайно и отвеяно момче щеше да ръководи цял замък и куп ученици и да се справи с всичко с което някога се справяше дядо му?
Искаше му се да повярва в това. Искаше му се да повярва,че действително идват добри времена...но вече имаше толкова неща,които го спираха...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker