Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор
 Необидната дума (Завършен/Разказ?) « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Izi
МнениеПуснато на: Чет Юли 28, 2011 5:04 pm    Заглавие: Необидната дума (Завършен/Разказ?) Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 30 Авг 2005
Мнения: 82

Не знам дали четете фенфикшъни по други сайтове, но има нещо известно като Oneshot. Фенфикшън, който има само една глава - фенфикшън разказ.
От много време бях започнала да пиша това просто за кеф, но сега след като го завърших реших, че няма лошо да го постна тук.


Това е разказ за Драко Малфой, след като войната с Волдемор е приключила и дава моята идея за това как живота му се развива след това. Ако не сте фенове на Драко, не ви предлагам да четете, но пък се появяват и други герои от книгите.

Надявам се да ви хареса.



Драко вдигна високо глава и вложи последната си капчица търпение в усилието си да не прокълне следващия магьосник, който го погледнеше надменно и се наведеше към събеседника си, за да прошепне „Смъртожаден” достатъчно високо, че всички наоколо да го чуят.
Имаше времена, когато никой не смееше да погледне, който и да е от членовете на семейство Малфой с възмущение, но в последните години отвратените погледи към добре познатотот семейство се бяха превърнали в нещо като спорт за членовете на английските магьоснически среди. И това сякаш беше изненада.
След победата над Черния лорд преди почти четири години, семейството на Драко бе загубило доста от някогашния си престиж. Разкриването им като активини смъртожадни от многобройни свидетели повереме на Втората война им бе коствало много, включително огромни суми пари и репутация, без които много от вратите към благополучието на фамилията се бяха затворили с трясък. Бизнес сделките, които подържаха семейното богатство бяха замаразени и и без това значително смаленото семейно състояние продължаваше да се топи бързо и сигурно.
И въпреки всичко това, включително и факта, че някогашните му очаквания за задоволяващо наследство бяха сринати, Драко се чувстваше благодарен. В сравнение с връстниците му, които бяха взели страната на Черния лорд повреме на последната война, той можеше да пее от върховете на дърветата. Имаше дрехи на гърба си, имаше свобода, имаше и живот. Същото не можеше да се каже за Винсънт, чийто останки се намираха на 5 метра под земята или Терънс Хигс, който излежаваше 28-годишна присъда в Азкабан.
-Бонбонче, защо си толкова мрачен?
Размислите на младия Малфой бяха прекъснати от причината да се намира в салона на един от по-скъпите хотели в Лондон. Тази причина се бе вкопчила в ръката му като новородено кенгуру за майка си, а сравнението правеше комплимент на жената, която гледаше Драко с водносините си очи.
Лиса Конрад беше дъщерята на американски новобогаташ, който бе намерил късмета си във Великобритания след войната. Девойката беше облечена в бонбоненорозова рокля с широки поли и обилно украсена с панделки и цветя. Златнорусата и коса бе накъдрена, а лицето и скрито майсторски под дебел пласт грим.
Лиса не беше грозна жена, Драко беше уверен в това. Сигурно имаше мъже, които дори я намираха за красива, но наследника на Малфой не беше един от тях.
Той бавно повдигна крайчеца на устните си в усмивка и се наведе към жената, целувайки я под ухото.
-Не съм мрачен, съкровище. Просто замислен. – прошепна той съблазнително.
Руменина се появи по бузите на момичето и тя попита тихо, приближавайки се още по-близо до кавалера си, ако това изобщо беше възможно.
-За какво?
-За това колко си прелестна. – отвърна й слидеринеца и единствено хората, които го познаваха изключително добре щяха да уловят бледите следи на навика в жестовете и думите му, докато беше с Лиса.
Жената се наведе напред и го целуна страстно. Това не изненада Драко. Никой не можеше да изненада Малфой.
И въпреки, че отвърна на целувката с привидно същите чувства, вътрешно му идваше да хване жената за врата и да я удуши.
Той беше благородник до мозъка на костите си. Неща като етикет и обноски бяха внедрявани в разбирането му за живота от дете. Докато растеше му се беше налагало да посещава десетки балове и приеми на година и бе виждал как родителите му сбърчваха нос всеки път, когато някоя от двойките на тези мероприятия решаваше да демонстрира чувствата си с жестове по-явни от целувка на ръка. Нарциса бе казвала, че подобно поведение е присъщо на животните и новобогаташите.
Е, Лиса беше дъщеря на новобогаташ, така че беше извинена и въпреки това Драко реши, че успя да потъпка последната си капчица достойноство, когато я остави да оближе сливиците му.
Той се отдръпна от момичето и прокара пръсти през предните кичури на косата й, опитвайки се да я пооправи.
-Баща ти е някъде тук. – напомни й той.
-Както и твоя. – разкикоти се тя. – Но какво значение има? Те знаят, одобряват. Е... – тя повдигна безгрижно рамене.- ... моят по-малко от твпя, но все пак е нещо.
-Баща ти не ме харесва малко. Той ме мрази. – напомни й тихо Малфой, позволявайки й да го хване отново под ръка и двамата отново си запроправяха път сред групите магьосници и летящите подноси с ордьоври и чаши шампанско.
-Той мрази всяко момче, с което някога съм излизала. – отвърна му тя. – Ще свикне. – тя вдигна ръка и заглади русата коса над ухото на кавалера си. – Рано или късно ще разбере колко си важен за мен.
Малфой не каза нищо, защото влизаше в положението на Клаус Конрад. Той беше интелигентен човек. Все пак беше натрупал отгромно богатство, въпреки че бе отраснал във ферма за хипогрифи и нямаше никакво официално образование. Беше и запознат с историята на семейство Малфой. Събирайки две и две не беше трудно да разбере, че Луциус Малфой имаше амбиции за прераждането на фамилията си и те започваха с възстановяването на финансите на семейството. Да жертва семейното щастие на сина си в името на тази цел бе цена, която Лорд Малфой бе готов да плати.
Всичко бе започнало преди няколко месеца, когато Драко се бе намерил по средата на един от онези познати до болка приеми, на който семейство Малфой бе поканено просто по навик. Когато дамите се бяха оттеглили в градината, а мъжете в кабинета на домакина, Малфой се бе намерил в компанията на свои връстници, които някога му се бяха възхищавали и уважавали в онези години в училище, които вече изглеждаха като сън.
След победата над Черния лорд, лидер на слидеринците бе станал Блейс Забини, чийто баща бе бил достатъчно интелигентен да не взима страна по време на войната и с малко късмет и воля, бе издигнал семейството си на мястото, което някога бе вземано от това на Драко. Малфой се бе превърнал в повод за груби шеги и присмех сред хората, които някога му бяха целували задника. Въпреки това, той стоически понасяше непоносимите подмятания, отговаряйки хапливо на тези от тях, които заслужаваха внимание, отстоявайки честта на семейството си.
Лиса бе станала свидетел на това дълго изпитание на нервите на младия Малфой и мигновено бе пленена в мрежите на чара на злочестия благородник.
Макар да я бе отритнал в началото, Луциус веднага пришпори сина си да отвърне на чувствата на богатата наследничка и преди да разбере, 4 месеца по-късно Драко ходеше редом с нея на приема на сватба, на която никога не бе предполагал, че ще бъде поканен, заобиколен от хора, които клатеха неодобрително глави при вида на двойката.
И сякаш факта, че се чувстваше като евтина курва не беше достатъчно голямо унижение, но отгоре на всичко сватбата, на която присъстваха беше тази на Роналд Уизли и Хърмаяни Грейнджър. Това, пък от своя страна не беше най-лошото. Малфой разбираше от пари и като един истински слидеринец бързо можеше да предположи цената за наемането на салона, цветята, прекрасния кетъринг и бавно започна да му прилошава, когато осъзна, че той не можеше да си позволи подобно събитие, а човека, който плащаше за него беше същият, на чиято бедност се бе присмивал безброй пъти в училище. Съдбата просто имаше много грубо чувство за хумор.
-Ето ви и вас.
Драко взъдържа въздишката си, когато чу гласа на бъдещия си тъст, както оптимистично го наричаше Луциус Малфой.
Господин Конрад беше висок и широкоплещест мъж, все още носещ вида на човек, който бе прекарал години в тежък физически труд. Очите му бяха водносини като тези на дъщеря му, но интелигентни за разлика от нейните. Придаваха му вид на мъж, който кроеше планове непрестанно и все пак бяха справедливи. Косата му беше посивяла, а дебелия му тъмен мустак му придаваше постоянна силно натъжена физиономия.
-Татко! Погледни какво Драко ми подари снощи! – Лиса пусна ръката на кавалера си и пристъпи към баща си, повдигайки сребърния медальон, така че баща й да го види по-добре.
Лицето на Клаус поомекна при вида на щастливата му дъщеря и се наведе напред, разглеждайки бижуто. Лиса беше слабостта му, и откакто имаше възможността бе започнал да я глези по всички възможни начини. Сигурно би постъпил по същия начин и със сина си, ако Конрад Джуниър не беше имунизиран срещу съблазънта на парите.
Драко пристъпи напред към семейството насилвайки безразлично щастливата си физиономия.
-Наследствена вещ на семейството ти, без съмнение? – повдигна глас Клаус без да премества поглед от медальона.
-Да, сър. Последно е носено от прабаба ми по бащина линия.
Клаус отново се изправи и погледна към Драко, оставяйки моментната мекота на очите му да бъде заместена от силно неодобрение. Сякаш самото присъствие на слидеринеца беше причина за силни стомашни болки.
-Донеси ми скоч, момче. С повече лед.
Малфой присви очи, но въпреки това погледна към Лиса и я попита с усмивка:
-Ти искаш ли нещо?
-Ябълково мартини. – усмихна се тя и погледът й доби по-палава искра. – Знаеш как го обичам. – допълни многозначително тя.
Драко се възползва от момента и се наведе, за да целуне жената по устните под неодобрителния поглед на баща й.
-Боя се, че ще ме изгонят оттук, ако ти го поднеса по този начин. – каза той и се обърна, успявайки да се усмихне възможно най-невинно на значително по-марачния Конрад.
Той се обърна и се усмихна доволно на себе си, напъхвайки ръце в джобовете си. Обичаше да го натрива в носа на Клаус Старши. Обожаваше да му напомня, че макар да нямаше пукната пара, имаше класа и беше мъжа, който караше дъщеря му да въздиша. С няколко мили думи и целувки можеше да я накара да направи всичко за него. Та само миналата седмица тя му бе купила огромен 6-стаен апартемент в Лондон под предлога, че ерген на 22 години не можеше още да живее с родителите си. На няколко пъти за малко да й каже, че беше неизбежно, когато почти цялата му заплата заминаваше за подръжката на имението Малфой.
Драко застана на бара:
-Голям скоч с повече лед, ябълково мартини с три череши и тройно уиски. Мерлин знае, че ще ми трябва. – последните думи бе прошепнал, но барманът го чу и му се усмихна съчувствено преди да се заеме с поръчката му.
-Привет, Малфой.
Драко се погледна надясно, където се облегна чернокос мъж, с година-две по-млад от него.
-Привет, Джуниър. – подсмихна се Драко и протегна ръка към младежа.
Клаус Джуниър беше копие на баща си с изключение на мустака. И въпреки това, като че ли не хранеше ненавист към слидеринеца. Между двамата можеше да се каже дори, че имаше приятелско познанство. Не можеше да се стигне толкова далеч, че да кажеш, че бяха приятели, но имаха уважение един към друг. Уважението, което двама човека изпитваха, когато знаеха и признаваха другия като равен.
Клаус не беше красавец, но имаше чар и заедно с статуса си на богат ерген и поведение на самотник се бе превърнал в магнит за женското внимание. Излизаше с момичета от време на време, но повече беше сам, както в момента.
-Виждам, че баща ми е започнал да те експлоатира. – кимна той към чашата със скоч, която бармана постави пред Драко.
Малфой завъртя очи и Клаус се усмихна знаещо.
-Лиса и баща ти са там. – посочи му слидеринеца.
Джуниър поклати глава:
-Днес, боя се, нямам търпението.
Драко се засмя:
-Кога го имаш?
-Никога. – съгласи се Клаус. – Но днес е по-лошо от обикновено.
Драко вдигна лакът и се облегна на бара.
-Лиса каза, че си си намерил дама за днес.
Джуниър реагира така сякаш току що се е сетил, че не е дошъл сам.
-Да. Отиде до тоалетната... – той се обърна. -... май. – и отново погледна към Драко, сещайки се нещо. – Тя те познава между другото. Каза, че сте били заедно в училище.
Малфой присви очи.
-Казва се Дафни.
Русият мъж напрегна спомените си, но не можеше да се сети за съученичка с името Дафни.
-В Слидерин ли е била?
-Да. Твоята година.
Малфой пъхна ръка в джоба си и прокара замислено пръсти през косата си.
-Това е странно...
-Не се притеснявай. – увери го Клаус. – Не прилича на човек, който е бил много популярен в училище.
Драко повдигна вежда:
-Защо я доведе тогава?
Клаус махна с ръка:
-Баща й ще сключва сделка с нашата компания. Старчето реши, че ще е мило от моя страна да я изведа на няколко срещи.
Малфой не можеше да не се засмее всеки път, когато чуеше Клаус да нарича баща си „старчето”.
Драко вдигна чашата уиски към устните си и започна да отпива едри глътки.
Клаус присви вежди:
-Лош ден? Баща ми пак ли те малтретира?
Малфой свали чашата поемайки си въздух.
-Не. Просто и моето търпение днес не е в най-доброто си състояние.
Джуниър се ухили и понечи да каже нещо, но забеляза нещо зад Драко:
-Ето я. Ще заминавам. – той потупа Малфой по рамото, докато го подминаваше, но рязко спря на място.
Той се обърна към англичанина и каза лукаво:
-Дафни не е кой знае какво, но по-малката й сестра е точно твой тип.
Драко се засмя.
-Какво? Прилича на Лиса ли?
Клаус поклати глава и бавно пристъпи напред:
-Напротив. Изобщо. – отвърна той.
Усмивката на Малфой застина, поглеждайки Клаус изненадано, но Джуниър само му се усмихна приятелски и кимна:
-Ще се видим по-късно, Малфой. – и без да дава шанс на англичанина да отговори се отправи към Дафни.
Драко го проследи с поглед и огледа внимателно момичето, пред което спря. Беше леко закръглена и все пак хубава, но някак си безцветна и скучна. Малфой се сети коя беше. Наистина бе била в Слидерин и се бе въртяла в групичката на Панси. Беше колебливо и неуверено момиче, което бе имало желанието да се впише в подобна компания, но не осъзнаваше, че не й отиваше да е злобна кучка.
Слидеринецът отново погледна напред и с въздишка вдигна чашата си и доизпи съдържанието й.
-Мисля, че е малко рано за това. – обяви студен глас зад гърба му.
Драко се обърна и се изправи лице в лице с баща си.
-А аз мисля, че не трябваше да идваш. – обяви младия Малфой, пъхайки ръце в джобовете си.
Лициус повдигна брада, пристъпвайки към сина си.
-Няма да минаваме отново през това, момче. Ти си ми син, но все още си прекалено млад, за да ми нареждаш къде да ходя. Докато съм жив, аз съм глава на семейството. – думите му бяха изсъскани заплашително, въпреки че за околните сигурно изглеждаше така сякаш двамата просто говореха тихо.
-Да, семейството е в абсолютен разцвет благодарение на теб. – отвърна сурово Драко.
Луциус стисна силно бастуна си.
-Само ако не бяхме на публично място...
-Какво? – сопна му се предизвикателно младежа. – Щеше да ме удариш с колана няколко пъти и да ме изпратиш в стаята ми? Спести си усилието. Последните години бяха достатъчно голямо наказание и както са тръгнали нещата... – той кимна към средата на стаята, където Лиса разговаряше оживено с група връстници. -... май ще си плащам дълго време.
-Не ми дръж този тон, Драко Малфой! – изсъска предизвикателно баща му. – Имаш дълг към семейството!
Малфой хвана чашите с питиетата на Старши и Лиса и бавно подмина баща си:
-Прости ми, ако не съм очаквал, че някога ще ми се налага да спя с жена за пари в името на семейството. – той погледна баща си през рамо. – На моменти се чудя дали се правиш, че не чуваш или просто не се интересуваш, че наричат единствения ти син жиголо зад гърба ти.
-Наричали са те много по-лоши неща в лицето ми. – отвърна студено Луциус.
Драко спря на място с гръб към баща си, шокиран и засегнат от думите, но само след секунда стисна челюст и продължи да върви напред.
Слидеринецът не можеше да отрече, че от дете бе бил разглезен сополанко, който бе свикнал да получава всичко, което поиска. Последните години, обаче, бяха били безпощадни към него, сякаш напомняйки му, че животът не прощаваше на никого и искаше Драко да си плати дължимото за годините блаженство. И как само си плащаше Малфой. Майка му си беше майка му. Гледаше оптимистично напред, радваше се на факта, че семейството беше отървало кожите и Азкабан и следваше сляпо Луциус. Баща му, пък, кроеше план след план за възвръщането на престижа на семейството, сключваше рисковани сделки и за последните четири години вместо да помогне, значително бе влошил състоянието на трезора в Грийнготс. И сега единствената надежда беше възможността Драко да се ожени за момиче с богато семейство.
Малфой въздъхна отново. Никога не си беше представял, че животът му ще вземе този обрат. Докато беше тийнейджър винаги си бе мислел, че момичетата ще се редят на опашки, за да бъдат просто взети впредвид, когато дойдеше времете да му се избере съпруга. А сега...
Той насили тренираната си усмивка и застана до Лиса, подавайки й чашата.
-Благодаря, бонбонче! – възкликна тя и отпи.
-Какво ти отне толкова време, момче? – попита го студено Старши.
Драко сложи ръка на талията на Лиса и кимна към бара:
-Говорих с Клаус Джуниър. С дамата му тази вечер бяхме в един и същи дом в Хогуортс.
-И тя е била в Слидерин? – изчурулика жената. – Ще я разпитам за ученическите ти години. – тя намигна на Малфой.
Преди той да успее да отговори Конрад попита:
-Никога не съм разбирал защо учениците се разделят на групи в Хогуортс.
Драко повдигна рамене:
-Традиция от създаването на училището.
Конрад изсумтя:
-Повтарял си последната си година там. Бих преположил, че за допълнителното време в училището щеше да си научил нещо повече за него.
Малфой го гледаше безизразно, но студените му очи издаваха и последната капчица омраза, която изпитваше към мъжа срещу него.
-Татко! През седмата му година е била войната с Онзи-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава. Знаеш това. Всички са повтаряли!
Клаус махна пренебрежително с ръка и се обърна, отправяйки се на някъде, оставяйки почти пълната чаша, която Драко току що му бе донесъл на един от летящите подноси.
Драко сведе леко глава, когато Лиса застана до него и сложи ръка на бузата му:
-Не му обръщай внимание. – каза тихо тя. – Имал е лоши преговори с индийците. Иска да си ги изкара на някой.
Малфой хвана леко ръката й и бавно я свали от лицето си:
-Знам. Няма нищо.
-Устата ти казва едно. Очите ти друго. – обяви тихо Лиса.
Малфой не се сдържа и се засмя. Той се наведе и целуна американката по челото.
-Познаваш ме.
Въпреки усмивката върху лицето на мъжа, Лиса не се усмихна, а продължаваше да гледа Малфой притеснено.
Драко видя, че фасадата се бе сгромолясала и той колебливо сведе глава.
-Ще изляза да си поема глътка въздух.
Той понечи да се отправи към терасата на салона, но усети ръката на жената върху своята. Той вдигна поглед към нея, но тя не каза нищо. Просто го гледаше с тревога и тъга.
-Ще се върна след минутка. – каза той и се наведе, целувайки я по устните.
Драко бавно си запроправя път сред гостите и реши, че иронията беше смехотворна. Някога беше готов на всичко за повече внимание, а в момента му се искаше да стане невидим.
-Драко?
Слидеринецът вдигна разсеяно поглед и рязко доби по-сериозно изражение.
-Господин Уизли. – кимна той с уважение.
Уилям Уизли или по-добре познат като Бил бе застанал малко встрани от него и го гледаше с недоумение.
-Какво правиш тук?
Драко осъзна колко странно трябваше да изглежда присъствието му на сватбата на Роналд Уизли.
-Аз... – той се поколеба и тогава довърши с предадена нотка в гласа. - ... аз съм тук с приятелката си.
Разбиране се разля върху лицето на Бил и той хвърли бърз поглед към мясото, където Лиса бе заобиколена от група момичета.
-Ъ, Рон знае ли?
Малфой въздъхна и прокара пръсти през косата си:
-Горещо се надявам. Помолих Лиса да помоли младоженците за съгласието им.
Бил се подсмихна.
Най-големият от братята Уизли, иронично бе и шефа на Драко, който в момента работеше в Грийнготс в отдела по разваляне на проклятия и магии. Първоначално, Малфой бе предположил, че работата му ще е пълен ад, но Бил се бе отнесъл справедливо към него, макар и леко студено. В последно време бе започнал да нарича слидеринеца по малкото му име, а не по фамилия.
-Тате!
Само след секунди малко русо момиченце се прилепи за крака на Бил Уизли. Косите й бяха платинено руси, сресани и украсени с цветя. Беше облечена и в красива бяла рокличка с панделка на гърба. Драко реши, че детето без съмнение беше едно от най-красивите, които някога бе виждал.
-Татко говори с господин Малфой в момента. – погледна я укорително баща й.
-Тате, Теди не ми дава да си играя с метлата му!
-Виктоар... – въздъхна безпомощно Бил. -... метлата си е негова.
-Чичо Хари му я даде, само ако обещае да ми даде едно кръгче! – настоя малката Уизли.
-Тогава намери Хари. – погледна я развеселено Бил.
-Тате! – нацупи се Виктоар.
Червенокосият мъж вдигна поглед към Драко.
-Съжалявам, дългът зове.
Драко се усмихна и кимна.
-Ще се видим в понеделник. – каза Бил и остави дъщеря си да го поведе на някъде.
Малфой погледна встрани и бавно тръгна в противоположната посока. Той хвана две чаши шампанско от един от летящите подноси и бързо вдигна едната към устата си и изпразни съсъдржанието й с няколко глътки.
Той постави празната чаша на една от масите точно до вратите водещи към терасата и излезе, поемайки си дълбока глътка чист въздух. Мъжът вдигна и втората чаша към устните си и опустуши шампанското подобно на това в първата.
Малфой облегна ръце на каменния парапет. Думите на баща му и Клаус Старши минаха през главата му и той започна да си поема дълбоки глътки въздух, усещайки как гневът в гърдите му напираше да излезе. Той вдигна треперещи пръсти и разхлаби възела на вратовръзката си, но това не помогна и тогава в резкия пристъп на ярост вдигна кристалната чаша и я хвърли с всичка сила. Дишаше тежко и прокара ръка през косата си за пореден път, гледайки към тъмната градина, където бе хвърлил невинния кристал, докато не чу глас, който дойде иззад него:
-Лош ден, а?
Драко се обърна, сигурен, че щеше да срещне засмяното лице на Клаус Джуниър, но за негово огромна изненада на стената точно до прозореца се бе облегнал не кой да е, а Хари Потър.
Малфой погледна встрани и измърмори:
-Перфектно...
-О, нима има проблеми в рая? – подсмихна се Хари.
Слидеринецът бързо призова хладнокръвието си и каза спокойно:
-Мисля, че ако някой от двама ни живее в рая в момента, то това си ти, Потър.
Грифиндорецът го загледа изненадано и тогава се засмя, пристъпвайки напред.
-Не се опитвах да те дразня с проблемите ти, Малфой. Това е дейност, която ти практикуваш.
Драко завъртя очи:
-Да, но през последните години не намирам особено много време да се отдавам на подобни импулси.
-Разбрах за Грийнготс. – скръсти ръце Потър, продължавайки да гледа Драко развеселено. – Бил твърди, че работиш като домашно духче. –той се усмихна още по-широко. - Рон намери сравнението са много забавно.
-Радвам се, че Уизли се е посмял за моя сметка. – сопна се Малфой.
-О, стига Малфой! – повдигна невярващо глас Хари. – Мислех, че вече сме над тези неща. Имам предвид, мина толкова много време от училище! А и Рон и Хърмаяни решиха, че нямат нищо против да дойдеш...
-А ти спаси моята и кожите на цялото ми семейство и ни избави от Азкабан. – прекъсна го Драко. – Бих паднал на земята и започнал да ти целувам краката, но днес гърба ме боли.
Усмивката на Хари повехна и той сведе глава, повдигайки леко очилата си.
-Виж... – той погледна Драко в очите. – Разбирам, че семейството ти е в лека дупка...
Драко изсумтя.
Хари поклати глава в съгласие:
-Добре, може би е голяма дупка, но наистина се опитах да направя всичко възможно след войната за теб и семейството ти.
Малфой го гледаше с присвите вежди и неприкрита изненада. Той се съвзе и тогава заговори бавно и с трудност.
-Аз... аз знам, че си направил всичко възможно. И майка ми и баща ми го знаят. – той преглътна звучно. - На последния процес, преди да ни оневинят казаха, че си дал показания в наша полза. Просто... – той не успя да довърши и сведе леко глава.
Потър го погледна с разбиране:
-Не ми дължиш нищо. – обяви той твърдо. – Помогнах ти в Нужната стая, защото ми бе дошло до гуша да гледам как хората, които познавам умират един по един. Говорих в полза на теб и семейството ти преди четири години, защото ти и майка ти ми спасихте живота два пъти и защото видях колко ужасен беше в астрномическата кула онази нощ. Не ми дължиш нищо. – повтори той. – Направих го, защото беше редно.
Малфой го гледаше мълчаливо, чудейки се какво да каже.
-А пък и, ако не беше ти, никога нямаше да победим Волдемор. – добави бързо Хари.
Драко повдигна вежда:
-Моля?
-Ако не беше станал господар на Бъзовата пръчка, никога нямаше да победим Волдемор. – поясни Хари с усмивка.
Малфой вдигна ръце леко в знак на безпомощност:
-И все пак. Не знам как да се държа, когато те видя. По навик искам да се заям. Обноските ми ме карат да те поздравя любезно и да попитам как си. А здравия ми разум твърди, че просто трябва да те подмина.
Потър повдигна вежда:
-Това си е твое решение. Ако толкова искаш... –той повдигна рамене. - ... заяй се. Малка свада би ме разведрила малко на подобни мероприятия.
Малфой го погледна развеселено:
-Свада със Златното момче на министерството пред свидетели? – той се засмя тихо. - Ще ме пратят в резервираната ми килия в Азкабан преди да успея да те фрасна втори път.
Хари се засмя.
-Мисля, че надценяваш отдела за бързо реагиране и способностите си в юмручен бой.
Драко едвам сдържа смеха си и тъкмо щеше да отвърне, когато на терасата излязоха две жени.
Мигновенно Малфой премина обратно към силно сдържаната и предпазлива фасада, която бе усвоил отлично през последните години. Не можеше да си достатъчно внимателен с фамилия като неговата в днешна Англия.
Потър присви вежди, забелязвайки как само преди секунди Малфой се бе усмихвал, а сега стоеше леко сковано и хем поглеждаше внимателно към новодошлите, хем се опитваше да избегне погледите им.
-Хари, ето къде си бил...
Жената беше сравнително висока, слаба и не беше нужно да си гений, за да се сетиш коя е. В крайна сметка, много неща се бяха променили, но любовта на Драко към куидича не беше едно от тях. Най-новата гончийка на Холихедските харпий остави дългогодишния си приятел да я прегърне през талията.
-Говорим си с Драко за добрите стари времена... – ухили й се Потър.
Джини рязко извърна глава към Малфой и присви неодобрително вежди. Малфой осъзна, че не го беше познала, когато първоначално го бе зърнала.
-За времената, когато ти отнемаха точки заради него и разпространяваше значки против теб? Или за онези, когато вкара цяла глутница смъртожадни в Хогуортс?
Драко не откъсна поглед от нея, въпреки че много му се искаше. И все пак предпочете да не й достави това удоволствие.
-Джини... – Хари я загледа разочаровано.
– Това го заслужих. – прекъсна го Драко.
-Ти заслужи много повече Малфой. – сопна му се Уизли. – Всички знаят, че ако трябваше да си плащаш дължимото, щеше да го плащаш зад решетките.
Малфой сви юмрук, но не отвърна.
Джини го загледа с подигравателна усмивка.
-Няма ли да ми отвърнеш, Малфой? Да ме заплашиш с баща ти?
-Ако не си разбрала, той вече не е кой знае каква заплаха. Или не четеш вестниците?
Джини го гледаше студено.
-Как е да си от другата страна на масата? – попита го тя безизразно. – Да броиш кнутовете и да изчисляваш лишенията за следващия месец?
-Все още не сме ударили това дъно. – излъга в отговор Малфой, опитвайки се да прикрие треперенето на ръцете си като ги напъха в джобовете си.
-А аванса? – продължи тя с подигравателна усмивка.
Малфой замръзна и остана безмълвен.
Пълен идиот би могъл да се сети, откъде Джини Уизли знаеше за това. Все пак брат й беше човека, който бе одобрил молбата на Драко, но се бе надявал, че това ще си остане между двамата. И тази надежда като всяка друга в последните няколко години бе потъпкана, преди даже да бе пуснала корен.
-Това е достатъчно, Джини. – обяви студено Потър, поглеждайки я ядосано.
Тя му хвърли неодобрителен поглед, обърна се на пета и влезе обратно в салона без повече приказки.
Хари погледна към Драко, който гледаше със стисната челюст вратата на балкона.
-Много съжалявам за това. – започна Потър искрено. – Мисля, че е подпийнала. Уверен съм, че в трезво състояние никога нямаше да...
Малфой го погледна безизразно:
-Всичко е наред. – прекъсна го той. – Не каза лъжи.
-Малфой, недей да...
-Върви. – прекъсна го отново мъжа, кимайки към вратата. – Не мисля, че ще е много щастлива, че се застъпи за мен.
Хари присви леко ядосано вежди:
-Не беше права да говори така. – каза твърдо някогашния грифиндорец.
-Свикнал съм. – отвръна Драко, напъхвайки ръце още по-дълбоко в джобовете си и отново кимна към вратата. – Върви.
Потър се поколеба, но след секунда се обърна и подмина момичето, което беше излязло заедно с Джини на терасата, за да стане свидтел на сцената.
-Съжалявам, че трябваше да видиш това Рия. – обърна се към нея Хари.
-Не се притеснявай за мен. – отвърна му ведро тя.
Хари тъкмо щеше да влезе вътре, когато думите на Драко го спряха.
-И все пак... мерси, Потър.
Мъжът се усмихна и кимна:
-За нищо, Малфой. – и изчезна вътре.
Драко отстъпи назад и се облегна на парапета с тежка въздишка. Искаше просто този ден да свърши.
-Добре ли си?
Той вдигна глава към жената, за която бе забравил се намираше само на метър от него. Малфой веднага се поизправи, затегна вратовръзката си и каза тихо и спокойно:
-Съжалявам, че станахте свидетел на този грозен разговор.
Тя повдигна объркано вежда при промяната в поведението му, но само след секунди се усмихна и каза:
-Спокойно. Бях в Слидерин.
Беше ред на Драко да повдигне объркано вежда:
-Не виждам как това е свързано.
-Бяхме в същия отбор. – усмихна му се жената. – Отпусни се. Няма за какво да се притесняваш.
Малфой продължаваше да я гледа с неразбиране.
Накрая усмивката поугасна и тя въздъхна. Огледа се, за да се увери, че бяха сами, пристъпи към Драко, прошепвайки.
-Моето семейство подкрепяше Черния лорд.
Лицето на мъжа прибледня и започна да се оглежда панически наоколо, отстъпвайки назад.
-Ти си от „Пророчески вести”, нали? – изсъска разгневено той.
-Моля? – присви вежди тя.
-Тук си, за да напишеш някоя сензация върху гърба на семейството ми, нали? – продължи той, опитвайки се да се отдалечи от нея.
Рия разбра какво се опитва да каже и го загледа шокирано, клатейки глава:
-Не. Не е така. Аз искам про...
-Не можете ли просто да ни оставите намира?! – процеди през зъби Малфой.
Жената продължаваше да пристъпва към него, клатейки глава, опитвайки се да обясни:
-Не работя за „Пророчески вести”. Аз съм...
Той я сграбчи за китката и я завяртя, така че гърба й да опре перапета на терасата, а той облегна ръце от двете й страни, за да не може да се измъкне.
-Семейството ми е съсипано и разорено! Какво още искате?
Жената отвори уста, но Драко отново я прекъсна:
-Трябва ли всички да минем зад...
Без секунда колебание, Рия вдигна ръка и покри устата му, карайки го да млъкне. Ако не беше толкова шокиран, Драко щеше да отстъпи назад или поне малко да се ядоса, но в момента просто я гледаше изненадано с дланта й върху устните си.
-Аз съм Рия. – започна тя развеселено. – Сестра ми е била товята година в Слидерин. А аз две години след нея.
Разбиране се разля върху лицето на Драко и той се отпусна. Тя бавно свали дланта си от устата му и се усмихна.
-Цялото ми семейство е било в Слидерин. – продължи тя, докато Драко почистваше ръбовете на устните си от собствената си слюнка. – Затова казах, че са подкрепяли...
-Не мисля, че разбираш последствията на това наистина... – сопна се той, посочвайки лявата си ръка с възобновен, но по-контролируем гняв. - ... да си го подкрепял.
Той понечи да се обърне и да си тръгне, но думите й го спряха:
-Трябва да спреш страхуваш всеки път, когато някой спомене за него.
Драко я погледна през рамо:
-Не ме плаши това, че го споменават. – сопна й се той. – А това, че поглеждат към мен и семейството ми всеки път щом го направят.
-Нека поглеждат. – повдигна безгрижно рамене жената. – Погледите им не са ти господари.
-Напротив. – отвърна безпомощно Малфой.
Жената го изучаваше внимателно и спокойно. Тя бавно пристъпи към него и преди Драко да има време да реагира, вдигна ръка и погали бузата му.
-Странно. – каза тя взирайки се в очите му.
Мъжът я гледаше изморено.
-Какво?
-Много по-различен си от човека, който си те представях. – тя бавно свали ръка.
Драко продължаваше да я наблюдава без да обелва и дума.
-Позволяваш на сянката ти да те води. – добави тихо тя.
Малфой повдигна леко вежда.
-Робуваш на миналото.
Мъжът дори не се опита да се защити, а просто каза:
-Всички го правим. – и тръгна да се обръща, но жената отново го спря.
-Никой не те кара да забравиш откъде идваш, но и не бива да прекараш остатъка от живота си размишлявайки върху лошите решения, които си взимал. Всички правим лоши избори и всички спим с последствията, но ако не се опитаме да ги преживеем, никога няма да продължим напред.
Драко я гледаше с присвити вежди и бавно извърна глава настрани неспособен да понесе дълбочината на погледа й.
Тя, обаче, пристъпи предпазливо към него, вдигна бавно ръка и сложи ръка на бузата му, карайки го да я погледне.
-Един ден ще събереш достатъчно смелост и ще излезеш от малката си черупка, за да бъдеш смелия мъж, който съм сигурна, че си. – тя му се усмихна окуражително. – Малфой не е нужно да бъде обидна дума. – тя поклати глава. - Вече не.
Студенината бе изчезнала от очите на мъжа и единственото, което бе останало там беше признателност.
Той сложи ръка върху дланта на жената върху бузата му. След кратко взиране в проницателните й сини очи, той вдигна ръката й от бузата си, понесе я към устните си и я целуна.
-Благодаря. – каза тихо той. – Благодаря ти, Рия.
Тя се усмихна и прошепна:
-Астория. Името ми е Астория Грийнграс.



Mr. Green
Е? Астория? На някой говори ли му нещо?
В случай, че има хора, които не знаят. Астория наистина е съпругата на Драко според Роулинг. Дафни наистина е сестра й и наистина е била в година на Драко.

Предполагам може да коментирате тук, тъй като това е единствения ми пост с литературно съдържание.
_________________


Последната промяна е направена от Izi на Сря Авг 17, 2011 1:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДжифДжиф
МнениеПуснато на: Чет Авг 11, 2011 9:27 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 15 Май 2007
Мнения: 1822
Местожителство: the Burrow

о, хубаво е ^^
харесва ми как Хари и Драко са някак си.. сдобрени ;д доколкото Хари и Драко могат да бъдат сдобрени, де ;д и че Хари се е застъпил за Малфой.. винаги съм мислела, че го е направил
и ми харесва, че героите са значително in-character
(наскоро четох един oneshot с подобна идея, и там тия двамата само дето не се разцелуваха, то не бяха сълзи, извинения, прегръдки, обяснения, простотии :// )
и ми харесва, че го прочетох на един дъх (щото с по-дългите разкази понякога ми се случва да скролвам, за да видя колко ми остава.. тука не ^^ )
хубаво е.

не можах да не се издразня на Лиса, миличка е, но е леко от типа, който изобщо не харесвам ;дд
Джини беше леко подла ;д
а Виктоар беше сладка ;д <3

и трябва да кажа, че представата ти доста съвпада с моята (:
_________________

When I'm 80 years old and sitting in my rocking chair, I'll be reading Harry Potter.
And my family will say to me, "After all this time?" And I will say,
"Always."
~Alan Rickman


Последната промяна е направена от ДжифДжиф на Пет Авг 12, 2011 12:55 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Izi
МнениеПуснато на: Пет Авг 12, 2011 12:12 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 30 Авг 2005
Мнения: 82

ДжифДжиф написа:
о, хубаво е ^^
харесва ми как Хари и Драко са някак си.. сдобрени ;д доколкото Хари и Драко могат да бъдат сдобрени, де ;д и че Хари се е застъпил за Малфой.. винаги съм мислела, че го е направил
и ми харесва, че героите са значително in-character
(наскоро четох един oneshot с подобна идея, и там тия двамата само дето не се разцелуваха, то не бяха сълзи, извинения, прегръдки, обяснения, простотии :// )
и ми харесва, че го прочетох на един дъх (щото с по-дългите разкази понякога ми се случва да скролвам, за да видя колко ми остава.. тука не ^^ )
хубаво е.

не можах да се издразня на Лиса, миличка е, нищо, че е леко от типа, който изобщо не харесвам ;дд
Джини беше леко подла ;д
а Виктоар беше сладка ;д <3

и трябва да кажа, че представата ти доста съвпада с моята (:



Коментааар!

Има един читател! Подсмърчам всеки път като вляза в раздела и видя, че никой не е коментирал Crying or Very sad

Сто процента съм уверена, че Хари се е застъпил за него Smile Нямам съмнения.
Щом Лиса те е подразнила съм успяла да я опиша сносно Mr. Green
Дааам, Джини не прояви такова разбиране и май малко изскача от описанието си в книгите...
Виктоар и Тед Лупин много ме заинтригуваха. Често се сещам за двамката и много ми се ще Роулинг да беше така добра да даде малко подробности за тях.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
-A.
МнениеПуснато на: Пет Авг 12, 2011 12:44 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 09 Авг 2008
Мнения: 759
Местожителство: District 7

разказчето много ми хареса ^^
браво, пишеш страхотно и стилът ти е много лек и приятен за четене

идеята като цяло ми харесва, а и изпълнението е отлично.
човек наистина може да съжали Драко така, както си го представила, а и разказът ти е много реалистичен.
не смятам, че постъпката на Джини е out-of-character, според мен тя точно така би постъпила...

Лиса ми е доста неприятен персонаж, смятам такива лигави и неосъзнати кифли за доста дразнещи
Астория, от друга страна, е страхотна, много ме впечатли
и се израдвах на Хари, че така подкрепя Драко

държанието на Бил също много ми хареса, винаги съм го смятала за един от най - готините от семейство Уизли, а и в Хари Потър изобщо
Вики беше много сладичка <333

и въобще, много, много, много ми хареса, трябва да пишеш повече неща, и по - често
защото си страхотна
_________________

My blog: http://ivysrandomstuff.alle.bg/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ДжифДжиф
МнениеПуснато на: Пет Авг 12, 2011 12:54 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 15 Май 2007
Мнения: 1822
Местожителство: the Burrow

абе аз искам още от това, много ме радва ;р
ама знам, че уаншотовете се развалят, като ги продължиш, така че всъщност, не, не искам
ама искам още уаншотове! ;д <333

не, всъщност искам още от това.
;дд

и все пак най-силно впечатление ми направи застъпването на Хари за Малфой. напомня на Дъмбълдор и Снейп.

а Драко е.. ох, много ми хареса. разказът де. и Драко. някак си - кармата и начина, по който я приема. хубаво е.
колко пъти го повторих това хубаво ;дд

колкото до Джини - заяждането предполагам, че може би би го направила, но това
Цитат:
-Значи не си взел заплатите си за следващата година в аванс, защото семействотото ти няма и пукната пара? – продължи тя с подигравателна усмивка.

ми идва наистина out-of-character, смисъл, тя много добре знае какво е и.. да се ебава така точно с това.. вярно, че един вид му го връща, но все пак.. някак си не го виждам. но, естествено, важното е ти да го виждаш, просто мнение ;р та тая реплика леко ми вади очите. всичко друго е <33

и забравих да кажа, че Младши радва! <3
_________________

When I'm 80 years old and sitting in my rocking chair, I'll be reading Harry Potter.
And my family will say to me, "After all this time?" And I will say,
"Always."
~Alan Rickman


Последната промяна е направена от ДжифДжиф на Пет Авг 12, 2011 1:09 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Галя
МнениеПуснато на: Пет Авг 12, 2011 1:09 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 23 Сеп 2010
Мнения: 5201
Местожителство: Долината на изгубените

като видях хубавите коментари и аз го прочетох

много много МНОГО е хубаво!!!!!
Драко дори ми стана симпатичен.съгласна съм с -А. че стилът ти е лек и приятен за четене

ще има ли още?
_________________
MEOW :3
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Пет Авг 12, 2011 3:55 am    Заглавие: Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

Здравей, Izi.

Чудех се, дали да си кажа мнението, защото е сравнително добро и ще си разваля имиджа на комплексиран, мензистичен заядливец. Smile
Шегувам се, достатъчно заядливо ще бъде.

Всъщност стилът ти ми прилича на някой, който е застанал на гара Кингс Крос и ту прескача в света на мъгълите, ту на перон 9 и 3/4.
Тоест, ти май не беше наясно дали пишеш за английски благородници или за магьосници.
Лорд Малфой. Лорд Малфой!
Лорд Малфой!!!

Ти сериозно ли?
Я зарежи тия псевдоисторически боклуци, които сигурно четеш и прочети "Хари Потър" или поне шестата книга, в която е казано, че в магьосническия свят няма титли!!!
Няма принцове, графове, ЛОРДОВЕ! Има един лорд и те водеха война срещу него!

Като изключим това. заплахите за мъгълска саморазправа и несъответствието в характера на някои от героите, трябва да призная, че замисълът, стилът и диалозите са много добри. Поздравления!
Цитат:
Никой не те кара да забравиш откъде идваш, но и не бива да прекараш остатъка от живота си размишлявайки върху лошите решения, които си взимал. Всички правим лоши избори и всички спим с последствията, но ако не се опитаме да ги преживеем, никога няма да продължим напред.

Това е много мъдро, браво!

Харесаха ми препратките, които правиш към Книгата.
Обаче мнението ми е по-скоро позитивно най-вече заради това, че си си направила труда да провериш за жената на Драко и за сестра й. Признавам си, не знаех, че сестрата на жената на Драко се споменава в ХП, сега като попадна на нейното има ще пийна кола в твоя чест. Smile

Има и други неща, които бих написал, но те са по-скоро критика, така че ще ти ги спестя.

Все пак ще завърша с едно критистично заключение - разказът ти може да се "конвертира" в много интересно мъгълско произведение или да се доизпипа, за да няма толкова много несъответствия с магьосническата култура и с характерите на героите.
В момента обаче не е нито едно от двете, като повредена "Комета 260" - нито става за летене, нито за метене на пода.

ЛИД

Дописание:
Току що прочетох главата "Изпитите".
Пих кола.
_________________
Мишо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Izi
МнениеПуснато на: Нед Авг 14, 2011 2:09 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 30 Авг 2005
Мнения: 82

-A.
Smile Да, Лиса е типичен дразнител. Въпреки че някъде към края на разговора й с Драко се опитах да й предам все пак някакви похвални качества.
Имам много интересна представа за Астория. Това беше малка част от нея. Мисля, че от една страна трябва да е типичната магьосница от богато семейство с добро образование, добри обноски, чувство за чест. А от друга да е с изключително модерно мислене и желание за свобода демек, работи, въпреки че няма нужда да го прави, контактува с всякакви хора без да се интересува от това кой богат, кой е беден, кой е с лоша слава.
Идеята за появата на Бил ми дойде изведнъж по средата на писането, но се получи добре.
Радвам се, че ти е харесало, а колкото да пускането на повече неща Laughing ще се опитам, но не очаквай чудеса.


ДжифДжиф
Права си за това изречение. И съм много неприятно изненадана от себе си, че трябваше някой да ми го каже, за да усетя, че не звучи добре.
Джуниур рулз Mr. Green


Галя
Чувствам се като по-завършено човешко същество след като разказът, ти е направил Драко по-симпатичен Mr. Green
Няма да има повече. Поне докато не си завърша другата история. А дори след това, малко вероятно.


He-Who-Must-Not-Be-Named
Трябва да си призная, че шестата и седмата книга съм чела само по веднъж, така че не съм особено изненадана, че съм пропуснала информацията за титлите.
Май по-скоро съм се направила, че я пропускам, защото имам история започната преди да излезе шестата книга (май...), където чистокръвните магьосници имаха титли и сега по навик и тук съм ги използвала.
Щом ти се носи такава слава предполагам е постижение, че се е намерило нещо хубаво за казване.
Може да се конвертира, даже имам и добре оформен и дори завършен сюжет в главата си, но за момента това ще трябва да остане на заден план.
Благодаря за обстойната критика Smile [/b]
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
poli potter
МнениеПуснато на: Пон Авг 15, 2011 2:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 94
Местожителство: hogourts

И аз го прочетох и много ми хареса!
А съпругата на Драко наистина не си я представях така, но е невероятно като попадение. Отношенията между Драко и Хари според мен са точно такива каквито са и според Роулинг. А Джини и на мен ми дойде малко в повече с тази реплика,но другите две бяха забавни, особено тая със значките.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Tifa
МнениеПуснато на: Сря Авг 24, 2011 11:18 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 21 Яну 2007
Мнения: 430
Местожителство: Dalboko na onova mqsto..prokalnatoto...bezradostnoto

Изи нямам какво да кажа освен - както винаги страхотно! Wink
_________________
Sometimes I don't mind
How hateful that I can be...
Sometimes when you cry
I just don't care at all
I don't know why I do
the things I do to you but...
Sometimes I don't wanna be better!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
little_wizard
МнениеПуснато на: Чет Авг 25, 2011 12:40 pm    Заглавие: Re: Необидната дума (Завършен/Разказ?) Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 27 Юли 2011
Мнения: 351
Местожителство: ~On the moon~

Izi написа:

Най-големият от братята Уизли, иронично бе и шефа на Драко, който в момента работеше в Грийнготс в отдела по разваляне на проклятия и магии.


Само аз ли забелязах....Ехооо,има ли някой тук? Laughing
_________________
Теодито написа:
Всеки има право на своя геш-момент!

mims_potter написа:

Ако всички ние в тоя форум сме твоите Кракодържатели, не бихме те отрязали. Може и да си сбръчкан, напукан и миризлив крак, но си нашият сбръчкан, напукан и миризлив крак.

Не преяждай.Има хора,които нямат какво да ядат.
Потърмания е реалния живот.Всичко останало е илюзия.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Izi
МнениеПуснато на: Нед Окт 02, 2011 7:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 30 Авг 2005
Мнения: 82

poli potter
Мисля, че Драко би имал нужда от нещо по-различно след войната. Не му трябва някоя друга Панси, а по-скоро независима жена със собствено мнение. Някоя, която дори работи и не се страхува да му каже истината, колкото и да не му харесва.
Винаги съм си представяла, че след войната Драко и Хари ще подобрят отношенията си значително. Може би не дотолкова, че да излизат за по бира, но просто ще се отнасят с уважение един към друг.
Тази реплика, която всички силно неодобриха вече официално е поправена! Razz

Tifa
Благодаря! Wink

little_wizard
Горещо се надявам, че и други са забелязали Mr. Green
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
little_wizard
МнениеПуснато на: Пон Окт 03, 2011 11:52 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 27 Юли 2011
Мнения: 351
Местожителство: ~On the moon~

Че и други са забелязали кое?
_________________
Теодито написа:
Всеки има право на своя геш-момент!

mims_potter написа:

Ако всички ние в тоя форум сме твоите Кракодържатели, не бихме те отрязали. Може и да си сбръчкан, напукан и миризлив крак, но си нашият сбръчкан, напукан и миризлив крак.

Не преяждай.Има хора,които нямат какво да ядат.
Потърмания е реалния живот.Всичко останало е илюзия.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker