Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница 1, 2  Следваща
 В сянка(ФФ) « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
daniil_95
МнениеПуснато на: Пет Юли 15, 2011 5:29 pm    Заглавие: В сянка(ФФ) Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

Идеята за това фикче ми дойде в началото на миналия месец, но все не можех да си го оформя.В първата глава съм използвал похват, който мисля, че се казваше разказ в разказа - два разказа се редуват.
Това е моя опит да запазя магията.

1.Дом.
Господин и госпожа Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв” номер 4, с гордост твърдяха, че слава Богу! – са напълно нормални.Бяха от хората, от които най – малко ще очаквате да са замесени в нещо странно или загадъчно, защото просто не одобряваха такива глупости.
Господин Дърсли, бивш собственик на преуспяваща компания за дрелки, видимо остарял, но все така без врат, седеше в уютна си всекидневна до жена си и четеше вестник . Госпожа Дърсли, видимо остаряла, но все така с телосложение на любопитен Щраус беше задрямала в любимият си фотьол край огъня, завита с нещо, което бих оприличил на родопско одеало.По едно време слухът и отслабна както и вече не успяваше така лесно да научава клюките и затова се подложи на някаква много скъпа операция , с почти никакъв(освен може би финансов) ефект.
* * * * * *
Бяха мрачни времена .Постоянно по телевизията се съобщаваше за смъртни случаи, нелепи инциденти, отвличания, кражби. Мъгла – дори и през лятото- се стелеше по улиците.Хората бяха изплашени да не би те и техните семейства да са следващите.
Макар и преди години да се срамуваха да го признаят, Дърсли имаха тайна, от чието разкриване се бояха най – много .
И един ден обитателите на номер 4 сякаш се изпариха, без никой от живущите на улицата да разбере как.Бяха изчезнали, но трупове не откриха, искане за подкуп не се появи, нищо(все още) не беше заграбено.
Тя имаше очила и мълниевиден белег и за всички, които бяха ненормални според някогашните им стандарти.А и технически бе Той.
Един лъч се опита да си пробие път през мрака, но уви не успя .....
Хари Потър беше магьосник в пълния смисъл на думата.Най – силният Черен Магьосник на всички времена го преследваше с не съвсем добри намерения.
Но Слънцето проби облаците на отчаянието и донесе щастие.Радваха се птичките, пчеличките, но диментори .... Ех! Горките не се спогаждаха с новия климат(имаха нежна кожа).Когато последните понамаляха мъгълите усетиха надежда и спад в престъпността.
Именно затова той реши да ги скрие леля си,вуйчо си и братовчед си, когато беше най – опасно.Но вече нямаше нужда.Той отиде при тях .
Една юнска вечер синя хонда се появи сякаш от нищото и спря пред въпросната къща.От нея излязоха мъж, жена и младеж на около 18 годишна възраст.
-Свободни сте.Да си вървите
Петуния най – сетне? Дом свиден дом!
-Какво искаш да кажеш?- попита Върнън
Мъжът пребърка джобовете си и извади малко ключе.
-Нямате вече нужда от защита.
Завъртя ключът в бравата.
-Значи с него е свършено?- този път тихия гласец на жената се чу единствен в стаята, като накара тримата мъже да замълчат за малко.
-Точно така.Той е мъртъв.Погрижихме се.
Петуния прегърна племеника си и го остави слисан за няколко секунди
-Благодаря ти! - и се разплака

Върнън Дърсли отвори вратата на къщата си светна лампата и .... извика яростно.Котката на съседите се подплаши, падна от покрива , на който спеше, като пътьом събори една саксия.
Скъпи успокой се ще намерим решение! – обади се плахо жената, след като последва мъжа си и разбра какъв е проблема.
Саксията падна върху съседската колата, а котката се изтърси в друга по – голяма саксия .После колата и котката направиха внушително оперно дуо - аларма + съскане(а забравих да спомена, че в голямата саксия имаше кактус).
Мъжът огледа и другите стаи от това, което до скоро наричаше дом и останови, че навсякъде беше заграбено.
Съседите се бяха събрали от предизвикания шум и идеята да се върнат в квартала незабелязано се сгромоляса с гръм и трясък.
Няколко от съкварталците бяха извадили личните си оръжия.
-Предайте се, обградили сме ви.Не допускаме крадци в квартала си. –разбира се онзи знаеше, че от въпросната къща нямаше какво да се открадне вече.
От къщата излезе мъж и макар че беше тъмна нощ, фигурата му ясно си личеше в мрака.
-Джансънс.Идиот такъв.Като не допускате крадци.Тогава какво стана с къщата ми.
-Върнън, аз... Но ти как.... Къде беше. - Джонсънс много добре знаеше кои са инсинските крадци . –Хайде хора разотивайте се. – и знаеше, че те направиха всичко съвсем легално.
* * * * *
"Дърсли са се върнали, невъзможно", никой в града не можеше да повярва, но това беше факт. Те разбраха къде е отишла покъщината им както и дела на Върнън от фирмата за дрелки – след тръгването им онези отрепки, които му се водеха съдружници - Джонсънс и Видич взеха от съдия документ удостоверяващ смъртта му, който им даде права върху всичко, принадлежащо на Върнън (къщата я бе ипотекирал в полза на бизнеса).Разпродадоха всичко в нея за няколко месеца, обявиха я за продан(ако беше ден и Върнън бе видял табелата нямаше да ги остави живи) и си живееха честито.
Но от онази юнска вечер адът им започваше, Върнън ги осъди набързо и взе и техните делове както и доста от парите на Видич(тези от Балканите се славеха с огромни богатства).Продаде фирмата и набързо стана един от най – богатите хора на острова (разбира се по – надолу в класацията от Джоан Роулинг).
Разбира се Петуния го накара да се раздели с бизнеса, защото искаше да го вижда по - често.Колкото и да не искаше да признае, тя беше права, а и шумът от дрелките вече не му понасяше.С част от събраните пари закупи фирма за телевизори „Сони” и Манчестър Юнайтед.
* * * *
Семейство Дърсли си събра багажа още същата вечер.Натовариха го на колата и отидоха да се сбогуват.Вуйчо Върнън, който не бе проговорил на никого от внезапния прилив на чувства на жена му, отиде при Хари и отвори уста.
- Няма нужда да казваш нищо, вече съм ти простил.
- Не има.Знам, че се държах с теб ....
-...като с кравешка..
- Искам само да ти кажа, че съжалявам.
Той пристъпи напред и с Хари се ръкостискаха.

* * * *
С течение на времето, нищо в нея не се беше променило - пиеше някакви подмладителни елексири и си слагаше грим равен на 1/3 от теглото и, топеше си побелялата коса в отвара от росен и тя веднага ставаше руса,претенциозно оформена.Очилата и бяха украсени със скъпоценни камъни, а дебелите и пръсти стискаха чанта от крокодилска кожа.
Жената вървеше по улица "Привит драйв" и отвреме на време залиташе от тежестта на грима си.След малко застана пред номер 4 почука на вратата.
-Добър ден. -поздрави тя.
-Добър ден. -отвърна леко стаписаната Петуния. - С какво мога да ви помогна.
-Рита Скийтър!- рече тя сякаш обявява най-чаканата новина в емисията. -Автор на бестцеларите" Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор" и "Гилдрой Лохкарт -падението на един шмекер".
-Дъмбълдор.. -рече Петуния и се усети що за човек стои пред нея(можеше да разбере и по - рано по облеклото, но в момента беше под напрежени). -С какво мога да ви помогна. -рече вече леко студено.
-Искам да ви взема интервю, ако нямате нещо против.
-Всъщност аз..
-Много добре -Рита влезе в къщата без да чака покана.Вътре имаше около десетина души облечени официално - акционерите в "Сони" И "Манчестър Юнайтед" Върнън им даваше прием.Искаше да закупи от един човек още два процента, за да може да диктува нещата на Олд трафорд.Беше си харесал футболист, някой си Димитър Бербатов, и се чудеше защо не го пускат да играе.Ако успееше щеше да го вкара титуляр.
- О , не знаех че правите парти. -Петуния за момент си помисли, че онази ще..- Е къде да отидем на по - усамотено.
-Всъщност в момента не е уд...
- Насам, чудесно. - новодошлата завлачи Петуния за ръката към едно по - ненаселено кътче от къщата(влязоха в килера на Хари).
-Така.Както сигурно знаете тук съм, за да ви задам няколко въпроса за Хари Потър-
- Защо какво е направил?(домакинята дори не подозираше за визитата).
-Още нищо. Но е рано. (Ще измисля нещо-добави наум).
- Не знам, за какво говорите.
-Крие нещо.
-Нямам какво да ви кажа
В това време Върнън беше събрал около себе си всички и им разказваше:
- И когато стигнал до деветата дупка....
Чу се писък и всички млъкнаха.Мъжът се затича едновременно притеснен за жена си и ядосан, че за пореден път развалиха финала на японския му виц за голфа.Отвори вратата и видя Скийтър с извадена магическа пръчка насочена към главата на жена му, която беше с блажено изражение.Щом го видя натрапницата насочи пръчката си към Върнън, но в този момент в стаята влезе Хопкинс (акционерът) и на свой ред извади своята(да, той също бе магьосник), като обезоръжи Рита(която бе видял, че влиза в къщата, но тя него не).Той беше оплешивяващ с черен мустак,около 40 те (човекът, не мустака):
- Какво в името на Мерлин правиш тук?
- Ами ти. - рече Рита, която беше ядосана, защото тъкмо тогава бе напипала нещо интерестно. Хопкинс не отговори само я хавана за ръката и я повлече.
- Скийтър, полудя ли или ти си е разял мозъка от всичките отвари.Да правиш магии пред мъгъли.Могат да те пратят в Азкабан, заради това. -гостите, пред които токущо минаваха гледаха шокирани и трепнаха на думата "магия". Хопкинс отвори входната врата на стаята и бутна Рита през нея.Подаде и пръчката. - Ако те видя тук отново ще докладвам.
Скийтър отвори уста да възрази, но вратата я блъсна на земята.Тя изчисти косата си от тревата и се изплю.На лицето и засия усмивка.Петуния имаше тайна и тя щеше да я разкрие - нямаше да изтърве сензацията.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Пон Юли 18, 2011 2:48 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

До края няма да разберета за какво става въпрос

2.Убиецът
Около петгодишно момченце си седеше в стаята и плачеше, защото не беше получил нищо за рождения си ден ..... Никой не го обичаше, никой не го беше грижа за него...
Криеха нещо – защо не отговаряха на въпросите му...
Как се е озова на покрива на онази сграда.Е, сигурно вятърът го е духнал... Кълнеше се, че беше чул онази змия да го поздравява...
Те знаеха и бяха крили от него през цялото това време...
Беше си в стаята и се ядосваше, че не може да си чете уроците – Дърсли бяха заключили нещата му в килера, а Снейп щеше да злоратства.Рон и Хърмаяни не му бяха писали, но и не му даваха да им прати нещо по Хедуиг...
Тя не биваше да говори така за тях беше си заслужила да я надуе като балон...

Щеще да се махне от тях завинаги, щеше да живее със Сириус...
Той видя единия диментор надвесен над Дъдли, още малко и ще го целуне....
-Не смятам, че си загуба на пространство...
Видя как устата мърда и блясва зелена светлина, после всичко изчезна...

Хари Джеймс Потър се събуди внезапно.Беше плувнал в пот. Хари стана внимателно и тихо, за да не събуди съпругата си Джини, която с блажено изражение си спеше.Прииска му се да я събуди, за да и развали кефа, но после усети, че ще му се стъжни живота.
Влезе в кухнята, но осъзна, че не е гладен.Седна на масата.Сипа си кафе – имаше малко в хладилника, което бързо затопли.Внезапно чу шум, запрати зашеметяващо проклятие, откъдето се беше чуло.Онзи го избегна, но светлината освети лицето му:
- Добър вечер татко! – спокойно рече момчето сякаш нищо не е станало.
- Албус, ти защо още не си си легнал!
- Мога да те попитам същото.
- Не ми се спи .
- И аз така.Пак сънува кошмар, нали. - известно време двамата мълчаха.Хари отпи от кафето.
- Как разбра?
- Ами не е трудно - очите ти са зачервени, потен си, а и трети път за този месец се опитваш да ме зашеметиш.
- Съжалявам, но аврорите сме си така. Не се навъртай наоколо все пак, може да те улуча следващия път.
- Нямам нищо против.Трябва да си го изкараш на някого.- Баща му се усмихна.Гласът му стана сериозен . - Той си е отишъл много преди да се родя, ти сам си се погрижил.
Бащата се намръщи леко, с името си сина му сякаш беше наследил и прозорливостта на директора.
- Не се тревожи за мен. – след малко добави. - Пак сънува кошмар, нали?
- Ти как разбра?
- Ами не е трудно - очите ти са зачервени, потен си, а и трети път за този месец за малко да бъдеш зашеметиш.
- Бъдещите ученици сме си такива.Сънувах, че шапката казва, че има грешка и не мога да уча в „Хогуортс”.
- Спокойно, няма да се сбъдне.А сега си лягай.
- Но ти си буден все още.
- Съжалявам , но аз съм голям и сам си решавам
- Каква демокрацията?! – Албус се обърна и се заискачва по стълбите .Баща му се смееше.
- И аз имах същите притеснения, когато бях колкото теб това е съвсем нормално . – момчето се поуспокои, а и баща му също . Двамата си приличаха не само външно и винаги можеха да се разберат с няколко думи. –Албус върни се за малко.- искането се изпълни.Хари извади пръчката си:
- О, все пак ще ме зашеметиш. От една от стаите прелетя неща малко и Хари го улови. –пакетче.
- Вземи го. Отвори го, първата вечер, когато си легнеш в общата стая.Омагьосал съм го и не можеш по – рано.
Когато Албус се качи горе, а Хари излезе замалко от къщата Джеймс изникна от кабинета на баща си с някакъв пергамент в ръце.

Нежния вятър развя косата му. Той се замисли за съня си. Пак същото, въпреки всичко, въпреки че отдавна Волдемор беше в земята, той протягаше кокалестетата си ръка от някъде и нарушаваше покоя му.И така всички свършваха повечето му сънища през всичките тези години. Беше опитал с отвара за сън без сънища, но почти нямаше ефект, а и съставките и бяха скъпи.
Но повече го притесняваше часта с Дърсли: спомни си как една ръка, първо тази на Дъдли после тази на Върнън, заклати неговата. Дъдли се беше извинил твърде прочувствено. Спомни си и как Петуния го прегърна и му благодареш през сълзи.Те се опитваха да поправят нещата.
Спомни си няколко дни преди сватбата:
-Хари трябва да ги поканиш.
-Но Джини...
Рон и Хърмаяни го погледнаха със съжаление.Те знаеха,как се чувства младоженецът.
-Няма ” но” Хари Потър. Да не би да се срамуваш от мен. – тя го изгледа с поглед тип Джини.
-Не ни най – малко Джини.Ти си неземен дар.(последните две думи ги изрече с едва доловима паническа нотка – не искаше да отнесе някое много злобно проклятие за летящи сополи). – Разбери ме.
- Те са ти семейство.Точка по въпроса.
***
Семейство Потър се беше облякло официално по повода.На вратата се позвъни.Семейство Дърсли се поздравиха с домакините.Влязоха във всекидневната, където вечерята беше сервирана в най – хубавия сервиз.Джини се беше постарала, все пак по нейна вина бяха тук.
Телевизорът „Сони” беше поставен на една от масите, а по него (както винаги, когато гостите бяха тези)даваха подбрани моменти с голове на Бербатов.
-Да този е от финала на шампионска лига.Но ние с Хари бяхме там, нали Хари.А и - от камината изникнаха Хърмаяни и ...- Рон беше там.Той погледна новодошлите леко стреснато, но после се успокои- Хари видя тази му реакция и неволно се усмихна – Вуйчо му полагаше усилия.Все пак Рон и Хърмаяни попрекалиха .
- Дъдли съжалявам, че и ти не можа да дойдеш. – Хари поде разговор.
-Господарят Джеймс не трябва да пипа това то е на господаря Регулус.Джеймс си играеше смедальона.
-Остави ме Крийчър. – духчето се беше хвърлило на врата на момчето и се опитваше отново да вземе реликвата.Беше отхвърлен на земята.
- Добре , но сам си го изпросихте. – Крийчър излезе от стаята и се насочи към всекидневната.
- А време е за десерта.- Каза Джини и тортата полетя към тях.
- Другият път внимавайте, когато идвате още свикват подшушна Хари на Рон, когато уж си вземаше падналата вилица.Другият предаде на жена си.
- Хари аз му казах, че ще реагират така, но той каза, че е пил и не може да се магипортира.
Тортата се бе все по – близо като се рееше над всички във въздуха, направлявана от Джини.
-Крийчър, не!Това е много важно за татко.
Внезапно тортата падна и се разби в главата на Върнън, докато дваматас Хари дискутираха следващият мач, на който и Дъдли щеше да дойде.Всички замълчаха, а поразеният стана от масата.
- Джеймс (Крийчър благоразумно се беше изпарил от местопрестъплението)това, че можеш да правиш магии докато не влезеш в ” Хогуортс”, не значи, че трябва да разбиваш торти (Хари едва сдържа смеха си)в главите на хората.
ВИЕ, ЛУДИ ЛИ СТЕ. –Върнън се разкрещя, при което всички замълчаха.Той изгледа шокираните им лица. След, което започна да се залива от смях, а другите го гледаха невярващо.След което и те се захилиха. –ЗАЩО СЕ СМЕЕТЕ. – онези пак млъкнаха, а г-н Дърсли ги изгледа строго.Пак започна да се хили и уцели Хари с торта, той отвърна.След четвърт час всички бяха бели и червени с вкус на шоколад.Само Джини беше леко нещастна, защото бе ходила на курс, за да приготви ястието.С едно махване на пръчката всички бяха чисти.
***
Хари отпи още една глътка от кафето и се усмихна.Те се опитваха.И в този момент той наистина им прости.
Легна си и сънува Волдемор, с насочен към него пръчка, но от някъде изникна вуйчо Върнън и разби парче торта в змийската му мутра.На лицето на спящият се появи блажена усмивка.
***

-ГОЛ. – четиримата мъже викаха заедно с останалата агитка.След малко бяха извън стадиона.
-Видяхте ли, когато онзи я ритна и се удари в главата на вратаря, който залитна и вкара топката в мрежата! – Рон се беше въудошевил не на шега, въпреки че когат Хари го помоли да дойде първият път се наложи да му се плати(„Ритат една единствена топка и дори не летят.”).Четиримата мъже с флагчета на отбора си(Рон пък си беше боядисал бузите) обсъждаха въодушевлено, вървейки в една тъмна уличка.Изведнъж петима мъже с мантии се появиха сякаш от нищото, а Хари и Рон извадиха пръчките си.Онези направиха същото.
- Не сме тук за вас!Одръпнете се.
-Кои сте вие?
-Одръпнете се господа. Онези запратиха проклятия по тях, но сбъркаха, като атакуваха двама опитни аврори и за секунди бяха на земят, вързани без пръчки.
- А сега, ще ни кажете ли защо сте тук? – поде Рон.
- Няма да се поколебаем да използваме сила! – един от най – безрасъдните се обади, а Рон го погледна свирепо - Развържете ни, ние сме от министерството.
И наистина видяха, че под мантиите им има баджове с имената и постовете им – от служба „Аврори”.Развързаха ги:
- Г-н Върнън Дърсли, арестуван сте за убийство!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Сря Юли 20, 2011 4:31 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

Съжалявам, че така забавям действието в тази глава.

3.Моментът на истината.

Рита Скийтър не беше лош човек.Вярно беше изключително досадна, но никога умишлено не би навредила на някого.Винаги готова да измисли някаква опашата лъжа, за когото и да било независимо от пол, обществен чин, националност и цвят на кожата.Тя си беше толерантна.Но това и качество не и спечели много приятели, но какви по – големи приятели от торба галеони.
Разбира се от време на време разкриваше по някоя истина, така за разнообразие, но я украсяваше до такава степен, че малко хора и вярваха.Критиците не липсваха – много се обявяваха против творбите и (но за целта трябваше да ги закупят).
Спечели си обаче и доста врагове, а един от тях за малко не и коства всичко.
Една жена на около сто и двайсет години отвори „Сутрешните вести”, погледна към първата страница и от шок получи сърдечен удър.Леля
Мюриъл лежеше на пода във всекидневната си безжизнена, а по лицето и се четеше изненада.
***
Тя усети у нея онова чувство.Винаги, когато някой криеше нещо го усещаше.Рита си беше изградила някакъв нюх по тези въпроси и той никога не я беше разочаровал.
Мъж и жена се караха, но лицата им бяха замъглени, а гласовете им сякаш се чуваха от километри.
„Трябва да му кажем, той има право да знае.”
„Момчето никога не трябва да разбира за това Петуния.Няма да понесе, че..”
В този момент врататата се отвори.Контактът беше нарушен, а ръката и вече не държеше пръчката .Беше толокова близо...А, и той какво правеше тук.Не се бяха виждали от години.
Хопкинс замахна леко с магическата си пръчка, гостите за момент замлъкнаха,а очите им се разфокусираха. После Върнън си довърши финала на вица, но осъзна, че вече не му е смешен.Маьосникът го повика малко настрана.
- Мисля Дърсли, че ще се разберем. – акциите са твои.
***
Сняг беше натрупал.Две фигури се магипортираха на „Привит Драйв”.Хари не беше идвал тук от няколкото сигнала за магия, но не откриха кой я е направил (Хопкинс се беше покрил, а и той и Рита не бяха единствените виновници). Върнън бе обяснил на племенника си , че е зает с бизнеса си и не можеха да се съберат отново .Двамата мъже се насочиха към къщата.Но отпред на снега не бе обикновен.
**
Цял Ноември Рита чакаше удобен момент, но все не успяваше да остане с Петуния насаме още малко.Хопкинс( под предтекст, че се уговаря по клаузите с договора) се въртеше наоколо и нямаше как.Беше направил магия на къщата и достъп чрез магипортиране не беше възможен.
Дебнеше ги постоянно и прибегна до почти всички методи, които знаеше. Но в тази съдбовна за нея ноемврийска вечер, успя влезе в къщата и никой не я забеляза.Беше невидима за тях.Хопкинс и Върнън седяха на една масичка и обсъждаха нещо, но тя чу само това, което и трябваше:
- Къде е Петуния?
- Горе, спи.
Тя се насочи натам влезе в стаята и видя жената да лежи на леглото:
- Енервате!
Отново стана видима и извади магическата си пръчка, спящата отвори очи и... аха да изкрещи..
-Силенцио! – прошепна Скийтър.После с един замах върза жената и насочи пръчка си към слеплочето и . –Легелимантес.
След малко вече знаеше всичко.Приспа я и продуктива на самопишещото си перо няколко изречения.
***
Кръвта ги заведе до там.Във всекидневната почти нищо не се бе променило от последния път.Имаше снимки от сватбата на Хари и Джини,друга - Хари, Върнън,Рон, Дъдли и Бербатов дипломирането на Дъдли, Дъдли с първата му титла по бокс за мъже. Малкият Дъдли рита топка, но това не бешеДъдли, беше по – слаб и изглеждаше добродушен .
Нищо не се беше променило , освен, че на земята в локва от кръв беше едно тяло – обезобразено до краен предел, а на (това което предполагам беше лице) се четеше ужас.
Над него няколко служители на министерството шепнеха някакви заклинания.
Във всекидневната на „Гримолд” се бяха събрали няколко души.
- Те не лъжат.Наистина е мъртва. – Хари крачеше нервно, а двете жени го гледаха , тревожно.Върнън Дърсли беше забол поглед в обувките си, Рон се беше ококорил, а Петуния спеше горе под въздействието на магия - още беше в шок .
- Те имат спомена и, който показва как Върнън я убива. – рече Хърмаяни.
- Но как? – запита Рон.
- Това се нарича остатъчна памет – може да се извлече спомен от жертвата няколко час след смъртта. Имат и свидетел .
– Аз не съм я убивал.-обади се стаписания Върнън.
***
Тя не можеше да е мъртва, беше невъзможно .Щеше да си плати.Сега щяха да го осъдят, но дали беше достатъчно наказание.
- Време е. – приставът го повика.
Мъжът влезе в залата и я огледа.Подсъдимият беше окован във вериги.Хърмаяни(която му беше адвокат ) беше застанала на един стол до него, а Хари, Рон и Дъдли седяха на скамейките за публиката(която беше доста многобройна – все пак бе замесен Хари Потър).На няколко метра от гореспоменатити бяха хората от обвинението.
Срещу двете страни на спора имаше трибуна с около 20 човека начело с Фъдж, който гледаше строго:
- Господин Чарлз Андрю Хопкинс. – споменатия се настани на един стол точно срещу разпитващият . – Вие сте тук, за да свидетелствате по дело номер 42 – Народът срещу Върнън Дърсли .
- Да, сър.
- Видяхте ли господин Върнън Дърсли в близост до местопрестъплението на 23 ноември към шест часа вечерта.
- Да.
- А някой друг, освен жена му.
- Не.Те със Скийтър не се харесваха никак.Той дори я заплаши(Тук той беше прав, Върнън беше забелязал, че ги следи и бе реагирал).
-Благодаря ви.(Хърмаяни се ядоса – Фъдж не за първи път се опитваше да я ограничи в съдебната зала.)
- Извинете. –промълви Хърмаяни. – Аз имам въпроси.Господин Хопкинс видяхте ли Господин Дърсли да убива Скийтър.
-Не разбира се, но..
-Имаше ли достъп до местопрестъплението някой друг, в часа на смъртта обявен от патолозите.
-Не, а жена му си беше взела приспивателно, Върнън сам ми каза.
-Вие ли убихте Рита Скийтър?
Шепот изпълни залата.
-Не!
-Благодаря ви!Нямам повече въпроси.
Хопкинс се тресеше – тя как смееше да го обвинява.(Тази му реакция не остана незабелязана ) След малко се оттегли в мъничката стаичка.
Хърмаяни продължи спокойно, но на следващите и думи залата и публиката отново зашушука неспокойно:
- Искам да призова Върнън Дърсли.- мъжът се изправи от подсъдимото място(Пак Фъдж беше настоял за веригите”Това е потенциален убиец!”.Обаче за дименторите Хари вече се бе принудил да се намеси, използвайки влиянието си в министерството.)
-Искам върху подсъдимия да се премахне защитата от член 1 алинея 5, от закона за Защита на свидетели.
-Сигурна ли сте? –обади се Фъдж.
- Да, определено.
-В залата влезе човек с маска и червена мантия, който тикаше някаква количка.Този човек нямаше много работа - всъщност почти никаква в отдел „Престъпления”.А и той самият беше чувал само в няколко случая да повикат някого, изпълняващ тази му функция.Няколко случая в магьосническата история. Тук се твореше такава.Той подаде малко стъклено шишенце със съвсем бистра течност на Върнън.
- Изпийте го. – подкани маскираният, а Хърмаяни кимна, за да успокои обвиняемия, по чието лице беше изписано недоверие.Той изпълни заръката.Хърмаяни поде:
- Вие сте г-н Върнън Дърсли от улица „Привит Драйв номер 4”.
- Да. –отговори с равен глас-
- Настоящ собственик на фирма за телевизори „Сони” и ФК Манчестър Юнайтед.
- ПФК Манчестър Юнайтед.Иначе да.
- Моля да се отбележи в протокола, че отварата Веритасерум действа.
- Г-н Дърсли колко добре познавахте Рита Скийтър.
- Бегло, един ден дойде да разпитва мен и жена ни.После ни преследваше, но г-н Хопкинс ни защити с магии против магипортиране .(Дъдли погледна тъпо)
- Бихте ли я наранили преднамерено?
- Не!
- Вие ли убихте Рита Скийтър? –залата притихна.Тогава дойде моментът на истината.
Върнън Дърсли отвори уста готов да изрече нещото, което ще го спаси от това ужасно недоразумение, понечи да го каже, но нещо заседна на гърлото му.Затвори уста.После пак я отвори, но всякаш бе забравил да говори.После изрече със същия равен глас:
- Аз убих Рита Скийтър!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Чет Юли 21, 2011 7:01 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

Тази глава е доста кратичка, но обяснява някои неща!Приятно четене.
4.Дълго пазена тайна.

Тя му разби сърцето.И един ден той отново я срещна.Беше захладнял към нея, но след няколко вечери тя му даде надежда.
В онази нощ валеше.Мъж и жена се срещнаха в тъмна уличка:
- Чарлз, те крият нещо!Дърсли имат някаква тайна.
- Остави ги намира!
- Ти не разбираш!Този път е за последно, за последно и ще се пенсионирам, тази книга ще стане по – успешна от всякога!
- Писна ми да слушам това.Постоянно се ровиш в най – интимните тайни на хората!Ти си нищжество, нищо повече от една продажница и не се очудвам, че си нямаш никого.
Чу се гръм.
Рита се обърна с гръб, за да не види сълзите и, но гласът и бе спокоен:
-Помогни ми!Помогни ми и ..
- И КАКВО?ТИ НИЩО НЕ СИ ПРАВИЛА ЗА МЕН!ТИ МЕ РАЗБИ НА ПАРЧЕНЦА!

***
-Върнън имам няколко условия за да ти прехвърля акциите..А къде е Петуния?
-Горе спи.Цял ден е някакси мрачна!А и имаме проблеми с къщата.Не ми се гвори.

***
[b] Нея я нямаше.Бяха се уговрили да дойде.Но нея я нямаше.Той се магипортира на „Привит Драйв” номер 4.В същия моент видя как Върнън Дърсли, се качва в една кола и отпрашва нанякъде.Отвори вратата и я видя на пода.Отиде до нея и я прегърна, а сълзите му капеха.
Видя чантата и.Насочи към нея магическата си пръчка.В миг тя изчезна.

***
Един рус мъж се изправи, Хари с раздаразнение разпозна Закарайс Смит:
-Тук сме се събрали, за да осъдим един хладнокръвен убиец, който сам си призна злодеянието.Няма какво да се чудите.Ето погледнете в очите на злото.

Внезапно залата изчезна и се появи всекидневната на „Привит Драйв”.Всичко се наблюдаваше от пода, внезапно отгоре се появи Върнън Дърсли и вдигна крак.Стана тъмно и се чу силата на измъчено последно дихание.
Залата отново се възстанови, но внезапно:
- СПРЕТЕ ГИ!!!
В залата за момент бе станало тъмно като в рог.Когато ” прах внезапен мрак” загуби ефекта си, хората се огледаха и осъзнаха, че обвиняемият,сина му, адвоката му и двама дълбоко уважавани аврори се бяха изпарили.
- ПРЕТЪРСЕТЕ МИНИСТЕРСТВОТО, НЕ МОГАТ ДА СТИГНАТ ДАЛЕЧ, ПРЕДУПРЕДИЛИ СМЕ ДА ЗАВАРДЯТ ИЗХОДИТЕ.-Фъдж беше извън кожата си.Хари Потър за втори път го правеше на глупак.
В малката стаичка до съдебната зала се бяха натрупали доста народ и беше малко задушно.
- Хари това беше доста безрасъдно! – обади се Хърмаяни през шепот.
- Хърмаяни, те ще го осъдят, а знаеш колко суров е Фъдж.Като нищо ще го подложат на целувката. –А и няма да се сетят да проверят тук веднага.
- Той си го заслужава. – обади се глас от един тъмен ъгъл. – Ти си убиец.УБИЕЦ!!!НАСАМ!
Бяха забравили за Хопкинс, чиято магическа пръчка след секунди беше в ръцете на Хърмаяни, а той самия беше вързан и не можеше да проговори.
- Не се хаби! – рече Рон.- Направихме заклинание на вратата.
- Не се обаждай ти торен бръмбар . –викна Върнън. - Ако не беше ти нямаше да съм тук.
- Наистина ли я уби татко? – гласът на Дъдли се чу тихо, но всички замлъкнаха.И двамата – синът и бащата бяха пребледнели.
- Аз не знам.Бях убеден, че не съм.., но сега осъзнавам, че съм, но как.. наистина не знам.Просто го знам. –тези думи бяха последвани от неловко мълчание.
- Хърмаяни някакви идеи. – попита Рон.
- Надежда тука всяка оставете! – мелодраматично се намеси Дъдли, а Хари го изгледа учудено. –Данте Алигиери.
- Не тя ще измисли нещо това е Хърмаяни! - съпругът и не губеше вяра.
Тя за секунди поклати глава , след което доби онова изражение, изражението, което двамата и най – добри приятели познаваха много добре.(„Ето на!”- възкликна Рон) Тя
извади магическата си пръчка, насочвайки я към слеплочието на Върнън, който отстъпи няколко крачки назад :
-Ама какво..
-Довери ми се.Ще се почувстваш малко странно .Седни!
Върнън седна на един от столовете в малката стаичка.След малко доби блажено изражение.
-Те са до нас! – каза Дъдли долепил ухо до вратата. – Ще влязат!
-ДРЪПНИ СЕ!
Във вратата се блъснаха петдесетина проклятия, раздробявайки я на атоми.
Хари и Рон едновременно вдигнали магическите си пръчки ревнаха:
- КОНФРИНГО!
Повечето от нападателите се строполиха в безсъзнание.На крака останаха само Фъдж, Смит и още двама.Проклятия затрещяха и се заблъскаха.Останалите двама паднаха на земята.Но това не действаше на ...
-Диментори!! – кресна ужасено Дъдли.(разбира се, той не ги виждаше, но усети.)
Смит тупна.
Рон се дуелираше с Фъдж, а Хари вдигна високо пръчката си:
-ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ! - онези същества се одръпнаха, но в този момент Смит от земята насочи пръчката си към Хари.
БААААААМММММММ. – отнесе мощен чук от Дъдли и не помръдна:
- Мразя като не играят Феър плей!- Той взе пръчката му и я прибра в джоба си за всеки случай.
Фъдж се дуелираше настървено с Рон.
- СПРЕТЕ! - Хърмаяни, която досега човъркаше в главата на Върнън ги разтърва.- Мога да оневиня г-н Дърсли, Корнелиус спри веднага.
Военните действия бяха преостановени, след четвърт час всички се наредиха отново по местата си сякаш нищо не се е случвало.
-Искам да ми дадете още малко Веритасерум! – поде делово Хърмаяни(вече не и се спазваше протокола .)- Сами видяхте как е било извършено убийството и да клиентът ми си прзна, че го е извършил, но той самия не знаеше, че е..(Тя отпи от Веритасерума.)Когато бях четвърти курс Рита Скийтър минаваше през „Хогуортс”, за да интервюира участниците в Тримагическия турнир.Тя написа и за мен някои неща.(Хари усети накъде бие.)Аз се заклех да и отмъстя и разбрах тайната и.Върнън Дърсли не я е убил нарочно.Аз влязох в спомените му, които не са били подправяни и видях, че той е стъпкал един бръмбар.(В залата се чу смях.)Рита Скийтър е нелегален зоомаг , може да се превръща в бръмбар използвала е тази си способност, за да ги шпионира.В спомените на господин Върнън Дърсли видях, че стъпква именно този бръмбър. По закон това са стежняващи вината обстоятелства, така че клиентът ми трябва да бъде освободен незабавно.
***
-Не съм искала да става така!Знаеш, че родителите ми бяха против!Но и ти замина!- тя се обърна към него, а той видя как сълзите се стичаха на вадички.- Но вече съм готова.Намерих те и няма да те оставя.
-Лъжеш!
Рита се приближи до него под дъжда...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Съб Юли 23, 2011 8:35 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

5.Старото имение.
-Това беше невероятно Хърмаяни!Направо невероятно! – хвалеше я Рон .
Жената се усмихна за момент.На излизане от съдебната зала видяха Закарайс Смит да придържа кърпа към издулата се част на слеплочието му.Дъдли посегна към него, ала в последния момент приглади косата си. Закарайс се стрестна и падна върху количката на онзи с червената мантия и маската.Изведе го медицински екип.
Когато излизаха от министерството Върнън беше малко разсеян, не беше продумал откакто процеса свърши.Не се присъедини към хвалбите за Хърмаяни, не се усмихна, не въздъхна от облекчение.Когато се магипортираха на площад „Гримолд номер 12” отиде малко встрани и повърна тихо, без дори да се оплаче, че с кола биха стигнали по – безопастно.Отиде и седна в един фотьойл.
Собственият му син беше допуснал възможността, че е убиец.Но това го притесняваше най – малко.Той знаеше, че е убиец.В момента, когато Хърмаяни го попита и той и отговори знаеше, че думите му са стопроцентова истина.
- Върнън ела с мен замалко. – той се подчини. –Не бива да се обвиняш за това!–каза тихо Хари, когато отидоха насаме в кухнята.
- Аз отнех човешки живот! – каза с равен глас вуйчото и разби една чаша в стената.
- Но не нарочно.Ти стъпка една хлебарка и нямаше никаква прдстава, че това е човек.Не ме разбирай погрешно –тя наистина е мъртва и това е ужасно.Не заслужаваше такъв край, но вината си е нейна.Помири се със себе си. –Хари го потупа по рамото и понечи да излезе. –На Върнън му поолекна.И в този момент той наистина разбра колко зле се е държал с момчето през всичките тези години:
- Хари, почакай! –другия се обърна. –Съжалявам за... чашата!
- Няма проблем чашата ти е е простила! – рече Хари. – А, и(той махна леко с пръчката към нея)всичко може да се поправи.Парченцата се събраха.
***
Мюриъл Прюет е най – досадния човек на планетата Земя или по -точно беше.Имаше може би един единствен човек, който може да я конкурира, или по-точно имаше.Единствените хора, които я посещаваха редовно в последната година от живота и бяха Джини Потър и Роналд Уизли.Те не я идваха, заради парите, но не и с голямо желание.Те бяха семейство, а семейството е за това – не е нужно да харесваш някого, за да го обичаш.Те я поканиха на сватбите си, но тя не можа да дойде, поради влошеното си здравословно състояние.
Дотогава беше жизнена и енергична – пиеше като смок, клюкареше напред- назад,не спазваше глупавите диети, които и даваха лекарите и по чудо доживя до сто и трийсет години.
Любимият и слушател и най – добра приятелка беше Рита Скийтър.Именно от нея Рита разбра за тайните на Дъмбълдор и откъде да ги изрови.Мюриъл знаеше какво правят за нея племенниците и че го правят от най – чисти подбуди, но предпочиташе компанията на Рита.
Рита беше истинска само пред старицата.Тя и сподели за Хопкинс, когото истинските и родители не одобряваха, а тя я окуражи да се върне при него.
Още повече, че скоро двете жени разбраха, че имат роднинска връзка, но макар и далечна те се чувстваха като майка и дъщеря.
Затова когато Мюриъл отвори „Сутрешните вести” и видя статията за смъртта на Рита, тя получи сърдечен удър и остана на място.Тази смърт, макар и предизвикана от нещо толкова ужасно, беше като милостиня и я избави от мъките на болестта.
**
Рон и Джини изчакаха погребението да привърши и понечиха да си тръгнат, но един мъж ги спря .Беше с козя брадичка, леко несъразмерен, облечен официално и гледаше важно:
- Вие ли сте Роналд и Джинерва Уизли?
- Да, но всъщност аз вече съм Потър.
- Елате с мен!
Двамата го последваха до една стая( имението Прюет беше огромно и единствената сграда, която може да се сравнява с него беше „Хогуортс”).Влязоха в нещо като кабинет.Червените завеси не бяха спуснати затова от прозорците се спускаше светлина върху бюрото, което беше централно разположено, а около него бяха наредени столове.На влизане се виждаше библиотеката, а по книгите се четяха заглавия.. всъщност повечето не се четяха, защото бяха на отдавна забравени езици.
- Г-н ЪЪЪ.
-Абът.Аарон Абът.-той подаде ръка и двамата мъже се здрависаха.После целуна ръката на Джини.
Той се настани на стола до прозореца, а брата и сестрата на два стола срещу него. Извади един пергамент от джоба си ..
-Извинете защо искате да говорим? –попита Джини.
-Ами Вие сте посочени в завещанието на Мюриъл Прюет, разбира се.
Другите двама го погледнаха с недоумение.
Абът зачете от пергамента:
- На Роналд Уизли оставям колекцията си антики от 15 в. (Рон погледна тъпо.) – на стойност 20 000 галеона.(Рон продължаваше да гледа тъпо.)
- На Джинерва(жената погледна отегчено– мразеше пълното си име)Потър.О, да Потър извинете (онзи се усмихна виновно)оставям пълна колекция от книги, датиращи от 14в.
- Добре свободни ли сме? –попита Рон.”Стари железа и книги” –помисли си червенокосият.
Не че искаше пари, а просто не му се седеше тук – беше уважил покойната си леля, но не виждаше защо трябва да седи още тук – не му трябваха такива работи искаше да си иде у дома и де си легне.
- Всъщност има още нещо малко... Абът погледна пергамента объркано. -Тъй като тук пише и друг наследник, но ъъъ не може да си прибере наследството.
- Защо? – попитаха в един глас брата и сестрата.
- Защото Рита Скийтър е мъртва и тъй като тя не е.. ъъъ.Вие двамата вземате къщата и парите.
***
Група хора се разхождаха из старото имение, но така и не можеха да го обиколят за един ден.Хърмаяни беше възхитена от книгите, а Джини на драго сърце и ги преотстъпи:
-Сигурна ли си.Това са много ценни книги за магии и народи, които в днешно време са невиждани.
-Да взимай ги! – Хърмаяни взе една.
Рон вече не смяташе, че антиките са стари железа – всъщност имаше няколко състезателни метли от векове, както и летящи килимчета.Имаше и някакви много странни съдове с нарисувани разни хора летящи в небето, дракони, войни с някакви много странни оръжия...
Г-н Уизли се възхити на колекцията от стари пушки, както и от вината(които и опита).
-Казваш, че Рита Скийтър е щяла да наследи това? – смая се Хърмаяни. –Нямаше да го оцени.
-Да, а Мъндънгус обикаляше насам - натам и се опитваше да открадне нещо.Изритах го разбира се.
**
Хърмаяни седеше на леглото до мъжа си и четеше една от книгите, които беше взела от имението.До тази книга имаше някаква друга, която Хърмаяни погледаше понякога, разгръщайки страниците.Но в речника на „Спелман” нямаше такава дума.
Отвреме – навреме мъжа и прохъркваше.Сънуваше някакъв дракон, който спеше и той се опитваше да избяга от него.Но изведнъж звяра го видя отвори паст и от нея излезе огън, започна да става задушно... Драконът го събори на земята и започна да го побутва с опашка..Някой го клатеше..
- Рон, събуди се! – викаше Хърмаяни. –РОН!
Мъжът отвори очи и видя, че стаята е в пламъци за момент рипна, извади пръчката си и направи защитно заклинание , не подейства.За щастие прекосиха стаята и затвориха вратата. След няколко мига вратата се взриви на парченца.Набързо събудиха децата и излязоха на двора.Огънят не се поддаваше на никое от умениеята им. Хърмаяни още държеше двете книги в ръцете си..
-Какво беше това, Хърмаяни?
-Не знам!Аз просто си четях от книгата и тогава.. видях една дума и нея я нямаше в речника.. и тогава аз я казах на глас и.. и..се запали огън, аз не знам..Толкова съм глупава..
-Не си, успокой се! –мъжът и я прегърна. - Аз, Роуз,Хюго и ти сме добре.Това е важното.
Семейството с мъка наблюдаваше как домът им изчезва погълнат от огъня..
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Нед Юли 24, 2011 9:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

6.Хаос в министерството.
Група хора седяха във всекидневната на „Гримолд” и гледаха подозрително към малката стъклена масичка, върху която беше поставена малка книжка с кафява подвързия, а върху корицата със златни букви пишеше нещо, което Хърмаяни беше обяснила, че е нещо от сорта на „Историята на първите магьосниците”.
Тя стоеше завита с одеало в един фотьойл и още хлипаше тихо.Джини и подаде някаква течност , тя отпи малко и след малко заспа:
В стаята влезоха Рон и Хари и двамата изглеждаха сънени.Рон се прозя.
- Това трябва да е някаква много силна магия. – заобяснява Артър. – Щом тя не е искала да я използва, а и дори и без пръчка.Може би това е една от най – опасните книги на света.Не знам какво прави в къщата на Мюриъл.А какво стана попита той ..
Рон се свлечена един друг фотьойл и замълча.
- Много мощна магия.С колко?С около шейсет човека от министерството се опитахме да я спрем.Къщата продължава да гори.Добре е поне, че за сега успяхме да я ограничим, но само толкова.Няма да се запали нищо наоколо.
-Тук някъде трябва да има контрапроклятие? – всички подскочиха, никой не беше забелязал, че Хърмаяни се е събудила. Тя взе книгата и я зачете под смаяните погледи на останалите.
-Хърмаяни, недей..
-Ето ! Това е проклятието трябваше да се сетя, че е магия, но.. дайте ми пергамент.
За късмет в стаята влетя една полярна сова, но тъй като всички търсиха не и обърнаха внимание, докато..
-Ааау.. Хедуиг в името на Мерлин какво правиш .
Птицата го клъвна доста силно и от палецът му потече кръв.Той извади магическата си пръчка и след малко раната беше зараснала.
Хари взе писмото разкъса плика върху, който пишеше „До Хари Потър всекидневната на площад Гримолд номер12” и се изненада, от кого е .. Той подаде едно от парчетата, а тя написа върху него „Агнис”*.
-Това е проклятието, което запали пожара(тя удари Рон, който се опита да го прочете).А това (тя погледна отново книгата)е контрапроклятието” Имаго”*.
**
Хари,
Бих искал веднага, когато можеш да дойдеш в кабинета ми.Кажи и на Рон, знам че е с теб.Не мога да ти кажа сега защо. Совата може да бъде прихваната.Важно е!!!
Кингзли


На вратата на кабинета се почука.Кингзли отвори и покани двамата си подчинени да влязат. Вътре имаше вече някой: беше горе – долу на възрастта на Хари и Рон, беше мускулест и беше облечен в синя мантия, носеше предпазни ръкавици, имаше много следи от рани по ръцете.
- Здрасти, Невил!
- Здравейте Хари, Рон!
- Чакаме ли още някого... – запита Рон, но на въпросът му беше отговорено веднага.
В стаята без покана влетя мъж също със синя мантия.Беше млад на около деветнайсет, а косата му беше кестенява.., не руса.., не червена ... („ОФ, СПРИ ДА ГО ПРАВИШ!” –рече авторът и онзи спря.)
- Теди колко пъти съм ти казвал, че не може да влизаш в кабинета на министъра на магията без предупреждение! – скара му се Хари.
- Но аз бях поканен официално..
- И въпреки това...
- Спрете да се карате!- Кингзли вътвори ред. –Събрах ви тук, защото вие сте най – способните ми служители.(„Пак започва с това.” – помислиха си останалите)А и, имам да ви казвам нещо важно.
- Давай! – реча Невил.
- Страхувам се, че скоро ще загубим властта!
- Какво? – запитаха останалите в един глас.
- Фъдж! –внезапно всички в стаята се разгневиха.Този мъж си беше създал дебели връзки в министерството и дори когато беше отстранен от поста Министър на магията успя да си уреди място, като съветник на министъра, а когато министъра стана Кингзли стана съдия в Магисъбора.- Отново е задействал процедурата.
- Но консулите?
В магьосническото общество, тъй като беше тайно се управляваше много трудно.Избираха се десет консули – уважавни и могъщи магьосници, които на свой ред избираха министъра на магията.Кингзли беше избран от народа, който след падането на Волдемор слушаше Хари, и това не им се понрави постоянно се опитваха да го махнат, но обществото му симпатизираше.
- Той спечели гласовете на четирима от тях!
- Което значи, че .. – поде мрачно Теди.
- Още един и ще ме отсранят.
- Не е задължително. - отбеляза Невил. - Хората няма да го позволят.(той беше прав отчасти – всеки път, когато консулите искаха да отсранят някого те трябваше да се допитат до нещо като народно събрание- около 30 други човека)
- Нека не се лъжем Хари, аз съм тук благодарение на теб, а хората вече се разколебават!
-Но ти управляваш чудесно,а и какво има де се разколебават.
-Ти атакува мното хора на процеса срещу вуйчо ти.А те говорят.Вече не си такъв герой в очите на мнозина.А и много от тези, които атакува са в народното събрание.
-Аз никога не съм се имал за герой, а и трябваше да ги атакувам – те щяха да обвинят вуйчо ми несправедливо! – Хари стана и загледа с неверие и гняв министъра на магията.
- Хари, моля те занапред да не вършиш такива неща.
-Ще правя каквото е необходимо.
-Сега Фъдж ще стане министър на магията.Знаеш какъв е – той е консервативен, алчен и не се интересува от хората.За Бога та той искаше да върнем дименторите в Азкабан. – Кингзли погледна Хари в очите –бяха като две кучета, които ще се сбият всеки момент.
Другите също станаха, за да не им позволят да се сбият(нямаше да се довършат, но щяха да съборят министерството).
-Никога не съм искал този пост, но го приех, за да не поставят някой от техните.
-Радвам се да го чуя! –рече Хари с по - спокоен глас.- Съжалявам, че си изпуснах нервите.
-Да и аз.Ти не си виновен, но те моля Хари занапред внимавай!
-Добре!
**
Хари и Рон се магипортираха на „Гримолд”.Хари се ядосваше на Фъдж – той беше ги скарал с Кингзли, това е била целта му значи.А и се замисли какво щеше да стане, ако онзи стане министър.Сети се за предния път, когато Фъдж бе министър – Кингзли бе един от малкото, който му бе повярвал за Волдемор.Пак съжали, че си е изпуснал нервите.
Хари влезе в кухнята и видя сълзите, които се считаха по бузите и.
-Джини какво има?
-Хари, много съжалявам ..

Агнис - от латински огън
Имаго - от латински идея - нелогизъм на автора - просто ме кефи как звучи Laughing
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Сря Юли 27, 2011 3:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

7. Питър.
Онзи с мантията излезе във фоайето като преди това му се скара, че е излязал без защита, но Питър не го отрази.Вниманието му беше привлечено от поредния плик , момчето го разпозна – беше жълт и беше надписан със същия почерк.Баща му не спираше да ги праща.Майка му понечи да го изхвърли, но момчето заговори:
- Подпиши го, ти си ми майка за Бога, защо го правиш! – гласът му беше заповеднически и студен.Той въртеше нещо между пръстите си,нещо което бе изпаднало от джоба на баща му преди последната им среща.
”Хайде де, хайде де” – мислеше си той и с задоволстова забеляза как майка му гледа уплашено. Почувства някакво невероятно чувство на контрол , върху нея, той видя в очите и усети, че този път е различно .Стана му леко, когато видя ръката да подписва документа.
***
Питър беше напълно нормално момче като всички остнали. Още от крехка възраст, той беше размотаван между двамата си разведени родители.В резултат той се затвори, не говореше с почти никого, нямаше много приятели, а и той не разбра как успя, но си спечели гнева на най – злобната банда в града.
Той мразеше майка си.Тя не го биеше, наказваше го рядко, но все пак я мразеше, но не му обръщаше никакво внимание и го пренебрегваше. Двамата с баща му знаеха, че майка му го държеше повече време при нея, за да получава издръжка, а баща му си беше червив.
Както обикновено се шляеше по улицата, но този път с някаква напета походка.Беше успял, беше се освободил.Мина покрай къщата на Роджърс – ненавиждаше го, той бе адвокат на майка му и беше спечелил почти пълно попечителство.Баща му можеш да го посещава два пъти месечно, и тогава двамата се забавляваха много, но следващото посещение не се очертаваше такова..Стана му гузно, задето до сега се е радвал.
Той видя автомобила марка мерцедес бенз паркиран пред къщата и осъзна, че няма много време, а и това беше за последен път, хвана го някаква носталгия.Имаше и друга причина да ненавижда този мъж: сина му беше водач на онази банда.И в този миг Питър Роджърс (да и онзи се казваше така)го видя:
-Ей, ти какво правиш?
-Увивам колата на бащата, ти с тоалетна хартия. –отвърна Питър 1 и направи финалните щрихи.-Сега ще повикаш ли тате?
-Само да ми паднеш. –Питър 2 замахна застрашително с юмруци, но се изненада, че другото момче не побягна както обикновено.В действителност Питър не си търсеше белята и гледаше да се скатае, като го види, но този път беше различно – не искаше да му направи това удоволствие, а и може би вече в живота си нямаше да се видят повече и нямаше кога да му отмъсти.
-Пит, къде се дяна? - от къщата излязоха няколко момчета и видяха дежурната си боксова круша.- О, пак ли този?
5 момчета – 3 тъпи и мускулести, Пит само мускулест, а Малкълм само тъп се насочиха към Питър 1, който вече побягна, защото да остане вече си граничеше със самоубийство.
Момчетата бягаха с всички сили около пет минути.Питър 1 усети болка в хълбока , а Питър 2 продължаваше да бяга без умора – в лова той бе най – добър.Влязоха в една горичка и тогава Питър 1 се спъна.Бяха доста далече от града, когато изведнъж се появи ослепителна светлина, която в миг се преобразува в нещо, което приличаше на тигър,който изръмжа веднъж.
Питър 2 и компания побягнаха с писъци, но Питър 1 се закова на едно място и той не знаеше защо, сякаш съществото бе очаквано, сякаш си бяха уговорили среща, но той бе забравил за това.Когато писъците заглъхнаха, тигъра се приближи към него и заговори с човешки глас:
- Ела с мен!
Момчето го послуша , защо не се страхуваше.Навлязоха навътре в гората.Изведнъж тигигъра се стопи в мрака, а Питър се почувства самотени и уплашен.
-Не се бой!- същия глас, проговори зад някое от дърветата , както отсъди сам Питър.- Няма да те нараня!
Мъжът извади пръчката си и я насочи към Питър.
Момчето усети как краката му се подкосяват.Той падна върху листата и всъщия миг се завърна в онази нощ.
***
Погледна жена си и останови, че тя спи дълбоко.Изправи се на пръсти и се опита да излезе от стаята без да вдига много шум, или поне така се надяваше, но се спъна и падна на пода.Погледна жената си и благодари на Бог за състоянието на слуха и.Слезе долу в кухнята и отвори хладилника. Жена му не му даваше да яде калорични храни, а и вече не му се спореше с нея.Остави да си хапне Петуния, не му остава много!
Той вървеше към към къщата с чувство за целеустременост, което винаги го обземаше, когато вършеше нещо за достойната кауза.Когато вършеше нещо за своя господар.
Отвори вратата и понечи да тръгне нагоре по стълбите, но чу някой да си припява от кухнята и промени посоката.Върнън го видя , но не можа да каже нещо, защото в същия момент устата мръдна и произнесе думите, блесна зелена светлина и мъжа падна на земята, изпускайки буркана, който държеше.Бурканът се счупи на малки парченца и възпроизведе страхотен трясък..
Една фигура бе видяла всичко.Момчето седеше на стълбите, като закован.Онзи обърна пръчката си към него и запрати проклятие, момчето обаче забърза по стълбите.В същия момент една фигура бе отворила вратата, но се бе разминала на косъм с проклятието.
Убиецът не забелязал това, защото в това време гонеше момчето.То влезе в стаята на баба си, която вече беше будна и се ядосваше на мъжа си.
-Хайде трябва да отворим прозореца!- пошушна Питър
Жената се изправи, но повече не помръдна.
-Хайде, бабо!Хайде! – Жената не реагираше.
Пред вратата двамата магьосници се дуелираха настървено, магиите им оги светиха, но и двамата бяха с маски на смъртожадни и не се разпознаха.
След малко вратата се пръсна на парченца.
Убиецът за момент беше получил предимство и се възползва.След което той обърна пръчката си към другия мъж.
-Авада...
Но изведнъж, той отхвърча назад от някаква непозната сила и запада по стълбите, блъскайки се в другия маскиран.
Когато видя отгоре на стълбите Питър и запрати по него проклятие, но Петуния скочи пред него и го пое.
Слугата на Волдемор видя с задоволство как жената падна на земята, но в този момент бе нападнат в гръб.Успя да се изплъзне от смъртоносното проклятие и като черна сянка скочи от прозорецът и се изгуби в мрака.
-НЕЕЕ! – изкрещя маскираният в отговор на злокобния смях.
Маската му бе паднала и Питър видя лицето му...

***
Същото лице, което до преди малко го наблюдаваше през клоните, същото лице, което сега лежеше върху листата.
Той се опита да изтрие спомена му, за да го му даде малко покой от преживяното, за да го накара да забрави него самия, защото щяха да се срещнат съвсем скоро и не искаше да бъде разпознат.Но не успя, момчето успя да го изгони от съзнанието си.
- Това си ти. – спокойно отбеляза Питър – Но всъщност, кой си ти?
- След време ще ти разясня, но ...
- Как да ти вярвам..
- Аз те спасих, това е добро начало..
- Да, но не спаси тях, нали . –гласът на момчето стана гневен.
- Направих всичко възможно, Питър.
- Откъде знаеш името ми?
- Виждал съм те още от, бебе макар и вашите да не знаеха.Питър, никой не трябва да разбира за мен.Аз действам потайно.Ще ми обещаеш ли да не казваш на никого.Ако исках да те убивам, щях да го направя.(Момчето само си го помисли, ала не се изненада, че онзи се усети)
- Добре! – този човек наистина го бе спасил и това му вдъхваше някакво доверие.
***
- Защо плачеш Джини какво има?- трябваше нещо ужастно да се беше случило, за да накара Джини да плаче и Хари го знаеше много добре(както и mistress).
- Те са мъртви Хари.Не знам какво е станало, но те са мъртви.Вуйчо ти и леля ти.
Мъжът се отпусна шокиран на един от фотьойлите, а жена му го прегърна.
Чувстваше се виновна, защото именно тя беше настояла да си оправи отношенията с Дърсли.А сега го болеше.Щеше ли да го боли толкова, ако не беше се сближил така с тях?
***
Между столовете бяха оставени няколко метра за пътека. Видя как устата на свещенника се мърда, но не чуваше думите му, които и без това бяха някакви религиозни клишета.Лицата им изглеждаха толкова умиротворени, когато ги видя в ковчезите, но това не му помогна особенно.Трябваше да бъде силен.Дъдли имаше нужда от подкрепа и никой друг не можеше да му я осигури.А и трябваше да му съобщи нещо важно.
-Аз съжалявам за загубата ти Дъдли. – заговори с твърд акцент мъжа до него. – Баща ти беше добър приятел.Сигурен съм и че майка ти е била добър човек.Готвеше чудесно.
Бербатов се отдалечи, разговаряйки с някакъв нисък британец.
- I know you from somewhere.Are you from London? –запита един човек
- No I’m from Manchester.

Хората се бяха разотишли, а Дъдли Дърсли седеше на един стол отзад и бе забол поглед в обувките си.
-Дъдли .
-Хари.
Мъжета се прегърнаха безсилни да си кажат нещо смислено.
- За сега трябва да останеш при нас.Имаш нужда от защита.Има голяма вероятност да те погнат същите хора, които...(Дъдли кимна)Спокойно не си загуба на пространство (усмихна се за момент)Трябва да ти кажа нещо важно и искам да ме изслушаш внимателно
След минута Дъдли се беше изправил и крещеше с цяло гърло:
-НЯКОЙ КАТО ВАС..НЯКОЙ КАТО ВАС.ТАКЪВ ЧОВЕК ГИ Е УБИЛ.НЕ СЪМ ГЛУПАВ ЗНАМ ГО ОЩЕ ОТКАКТО ГИ ВИДЯХ!
-Дъдли трябва да се примириш!
-Няма пък да се примирявам.
-ДЪДЛИ, ТОВА Е ФАКТ ПРИЕМИ ГО...СИНЪТ ТИ Е МАГЬОСНИК!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Нед Юли 31, 2011 3:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

http://forum.potter-mania.com/viewtopic.php?p=1288624#1288624

Моля, който ще чете главата първо да мине през горния линк.

8.Обещанието и измамата.
Двама мъже и едно момче седяха във всекидневната на площад Гримолд.Единия мъж с катранено черна коса и очила, висок и слаб. Другият беше рус, малко по нисък и набит и в момента имаше заплашителен вид, крачейки нервно и от време на време сменяше посоката, за да не се блъсне в стената.
-Той е магьосник!Синът ми е магьосник! – Дъдли все още не го приемаше, но отчасти се бе примирил и кротнал.Поне не крещеше на всеки срещнат.
Питър Дърсли беше почти изцяло копие на баща си, освен, че беше слаб и спокоен и се бе изтегнал на един от фотьойлите.Хари беше седнал на масата с уморен вид – не бе спал от четири дни, за да помогне на Хърмаяни и Рон да се преместят и да изгаси къщата им, за да говори и обмисля планове с Кингзли и за да помогне на Дъдли с организацията на погребението(под помогна имам предвид да направи всичко, тъй като Дъдли постояно бе отнесен и се самонараняваше, блъскайки се в хора, предмети, подивели оранжеви котараци,домашни духчета с психични проблеми и каквото друго му се изпречи на пътя).
-Но как?
-Не е невъзможно.Виж майка ми родена във мъгъл..., (Дъдли го погледна с присвити очи, той мразеше да се обръщат към него по този начин) немагьосническо семейство и пак е станала магьосница.Исторически е доказано, че всеки магьосник роден в такова семейство все е имал роднина магьосник, колкото и поколения назад да е.
-Но Питър няма роднини... (Хари го погледна многозначително и заспало.) А да, ти!
- Това не е толкова лошо, татко! – Питър от няколко години знаеше за магията и за недоверието на баща му към нея и затова го разбираше много добре. Но вече малко се раздразни, как говореше за него самия. –Магията ме спаси в ноща, когато....Аз запратих онзи надолу по стълбите само с мисълта си.(Питър не им беше казал за другия, който се опита да го защити, подзираше, че онзи явно си има проблеми, а и му беше задължен).
- Правил ли си другии магии! – Хари беше станал от масата и се беше разсънил, гледайки Питър озадачено.
-Не съм сигурен, но май да..Когато съм ядосан или в опасност.Когато Катрин(той избягваше да я нарича „мама”)щеше да изхвърли поредния документ за преотсъпване на попечителството , които татко и праща.Аз силно поисках да го подпише, после се почувствах лек.Почувствах, че имам огромен контрол върху нея.Винаги съм знаел, че съм различен, че съм магьосник, но просто не го осъзнавах.Питър се усмихна за момент.
Сърцето на Хари спря за секунда и той се върна двайсетина година назад ”Мога да местя предмети без да ги докосвам, мога да нараня тези, които ме дразнят.Мога да направя, така че да ги боли, мога да говоря със змии.Те ме намират.., те ми нашепват !Знаех си аз, че съм различен.Знаех си , че съм по – специален!”

Дъдли си доливаше бирен шейк(странно защо тази част от магьосническия свят я одобряваше) и отпиваше по – малко на всяка дума, а сега бе на път да се срине психически, а и заради количеството алкохол физически .Клатеше се на моменти:
-Ти си правил магии!
На Питър му втръстна, та той му беше баща за Бога.В този момент чашата и бутилката в ръцете на Дъдли се счупиха, а той самия полетя за момент, удряйки си главата в тавана загуби съзнание. Остана за няколко секуни във въздуха, след което запада надолу и добре, че Хари го улови иначе щеше да са нарани сериозно.Довлече го с мъка към един от фотьойллите остави го там за момент, след което извади пръчката си от джоба на джинсите си, махна леко с нея.Дъдли политна във въздуха и след малко се приземи на едно от леглата от по – горните етажи.
-Питър ! – Хари не беше ядосан, а по – скоро уплашен такава сила, без да използваш магическа пръчка и да я насочваш...
-Аз не исках.
-Знам.Не си единственият, който е правил магии, когато е ядосан.
-Така ли, а ти чичо Хари!
-Когато бях колкото теб насъсках боа удушвач срещу баща ти, а на тринайсет надух сестрата на дядо ти като балон.
-За леля Мардж ли говориш.Тя сигурно си го е заслужила.-момчето сеусмихна и се поуспокои. -А как разбрахте ъъъ.. вашите хора имам предвид за мен.
-Засякохме магия в къщата на майка ти преди погребението.Бяхме сложили някои защити.
- Това, което каза, че си използвал върху нея.Няма как да си го направил без пръчка .
-Като тази ли? –момчето извади малка тъничка пръчка от джоба си.
-Откъде я взе?
-Изпадна от джоба на татко, когато се видяхме един от последните пъти.Помислих, че е някакъв сувенир и си го взех за спомен от него.
-Добре, но засега ми я дай!Качвай се горе трябва да поспиш.Беше изморителен ден.И Питър опитай се да се сдържаш да правиш магии.
Момчето го послуша. –А и, не се притеснявай баща ти ще го приеме след известно време.Просто е отраснал в такава среда.
Дъдли тъкмо се бе събудил, а Хари седеше над него.
-Идиот такъв!
-Какво, бе?
-Откъде взе това? – той показа малката пръчица
-От онзи русия, който се опита да те нападне на процеса срещу, татко!(споменаването му го натъжи).Бях забравил за нея.
-Закарайс Смит?
-Да май така се казваше.
-Идиот такъв!
-Какво, бе?
-Знаеш ли къде я намерих?
-Не!
-В сина ти.Осъзнаваш ли колко опасно е да му дадеш достъп до магическа пръчка!Можеше да нарани някого или себе си.
-Всъщност вече осъзнавам! – Дъдли посочи бинта около главата си.
-Идиот такъв!
-Какво, бе?
-Знаеш ли, че той я е използвал срещу майка си.Накарал я е да подпише документа за попечителство.
-Браво на него!
-Толкова ли не разбираш използвал е магия наказуема от закона!
-И сега да не дойдат онези кльощавите типове с черните мантии да го арестуват? – Дъдли се изправи и постави ръка на устата си.
-Не !Той е непълнолетен, направил е магията несъзнателно и по закон нямат право да го съдят.Занапред бъди по – внимателен.А и, мисля, че трябва да бъдеш малко по – толерантен към сина си!
-Вече разбирам, повече няма да говоря по този начин.Но наистина съжалявам просто...
Хари! – мъжа вече беше на вратата, когато братовчед му го спря. – Има ли някакъв напредък по случая със... знаеш.
-За сега, не, но се говори, че имат свидетел.
- Какво ще направиш, когато го хванат? –Хари го погледна озадачено, знаеше, че Фъдж, заради личните им дела, нарочно или не бави следствието като кара хората от отдел „Аврори”, пращайки им да пишат бумащина и размотавайки ги по другите неразрешени случаи (повече, от които дори не бяха за убийство). -Ще ме вземеш с теб! Искам да го видя!
- Не знам, дали..
-Потър, искам да видя кучия син! –гласа му беше едва престорено спокоен, но подбраните думи не обнадеждиха много Хари.
- Виж, Дъдли...
-Не те питам, казвам ти.Ще дойда.
-Добре! – не му се спореше, а и Дъдли имаше пълното законово право, беше по – добре Хари да е там, за да пази онзи от юмруците му.-Обещавам, че ще те заведа.
Мъжът излезе от стаята, а Дъдли се обърна на другата страна да поспи, но вратата отново се отвори.
- Да не забрави да ме наречеш идиот! –с прозявка се обади Дъдли.
- Татко, съжалявам!
- Няма нищо, аз си го заслужих.
***
Лятото бешекъм края си, а в къщата беше меко казано пренаселено - в момента там имаше три семейства.А и на всички им беше втръснало да седят във затворено пространство.Рон и Хърмаяни можеха да се преместят в имението „Прюет”, което Джини великодушно им беше преотстъпила, поради нулева заинтересованост от него, но Хърмаяни имаше нужда от близки хора, защото още беше в шок, а Рон се отнасяше с подозрение към всичко, което беше свързано с онази книга.А отностно старата им къща...
-Съжалявам, но няма да може да се възстанови, онази магия е много силна, може дори да е черна. – заобяснява Хари. – Всъщност дори...
-...на места все още гори. – довърши Хърмаяни.
-Ама ти откъде знаеш!
Хърмаяни вдигна книгата, за да я види.
- Хърмаяни, полудя ли?Не помниш ли, че миналия път щяхме да се опечем! –Рон гледаше да не я обвинява, защото тя самата го правеше, но това си беше безумие.
Хари наблюдаваше за първи път едно уникално явление – Рон да се кара с Хърмаяни и да е прав.
-Спокойно внимавам, а и това въобще не е черна магия, просто е невероятно добра, а и аз самата не видях, че по- нататък пише, че става въпрос за заклинание.
-Значи това не е пъклоогън?
-Нещо подобно е, но е много по – могъщо казва се драконов пламък и наистина си оправдава името.
-В смисъл?
- Ами действа със същата разрушителна мощ, а и както по – рано казахме, ако се разпространи на голяма територия не се поддава на спиране!Има и едно значително предимство
- Какво?
-Не ти е нужна пръчка, за да го правиш, а и лесно се прави безсловно.
Използвано е от първите магьосници.Вече знам доста повече неща, които вие не! – Жената доби самодоволно и изражение, което помръкна, защото мъжете не я отразиха, за това тя пак трябваше да се обади:
- Научих някои много силни магии, които трябва да погледнете.Моля ви! Хърмаяни се видя принудене да ги накара, защото и на двамата не им се занимаваше да ги учи на магии.
След няколко минути под надзора на г-жа Грейнджър(както я наричаше подигравателно Рон с мазен глас), в които махаха с пръчки като малоумни(„Трябва първо да усвоите движенията!”)те я отразяха за повече уроци с някакви тъпи оправдания , за да не наранят чувствата и(„Ох, получих мускулна треска” –Хари,”Ние да не сме клоуни” – Рон.)
***
За предпоследната седмица от август решиха да отидат на море.Имаше нещо, което Хари не казваше на братовчед си – Фъдж водеше за главен заподозрян Дъдли.Искаше да го разпита, но по закон трябваше да му връчи призовката лично, а Хари, който беше направил защити на къщата си, го укриваше, така че онези нямаха извинение да го обвинят.
А в коя страна не се задаваха въпроси за предпологаеми престъпници?
Магипортираха се в България по обяд.Хари вече беше идвал тук с вуйчо Върнън на гости на Бербатов(Който наскоро се беше върнал в националния отбор, извинявайки се на своите съотборници.Същата година станаха световни шампиони).Именно той бе поканил добрите си приятели да му правят компания на черноморието.Беше си наел едно бунгало на Шкорпиловци, а и за тях се намери една поляна на върха на една планина, която на бързо обградиха със защитни магии, които да отблъскват мъгъли.В момента бяха на нея.
Беше доста ветровито, но преди да опънат палатката трябваше да уредят документацията с някакъв политик.От небето се зададе хеликоптер, но той не кацна.От него скочи някаква фигура, която дръпна въженцето на парашута , но той не се отвори, дръпна второто въженце на резервния – пак нищо не стана.”Е нищо” помисли си мъжа и продължи да пада надолу после изведнъж спря насред въздуха и и им помаха да отидат към него.После се приземи и се потпря на едната си ръка.Към тях се приближи мускулест мъж с изгаряния по ръцете и тениска на ФК „Бистрица”. Бойко Борисов заговори:
-Добър ден, господа и дами.Радвам се, че сте гости на България.Може да хапнете на морето.Има много хубава кебапчета и кюфтаци.
-Г-н Борисов! – заговори Хърмаяни на перфектен български. –Не трябва ли да подадем някои...
-Няма нужда!Нали вече говорихте с мен.
-Но...
-Ако ви правят проблеми.Повикайте ме и аз ще се разправям. – този мъж вдъхваше някакъв респект дори и сред магьосниците, които и до ден днешен не можеха нещата, които той правеше.
-Но как ще ни намерите. – запита Хърмаяни.
-Имам добър слух.От Дунава – до Стара Планина. – мъжа се ухили, но Хърмаяни не можа да зададе следващия си въпрос, защототой се затича към пропаста и скочи в нея.След малко хеликоптера се извиси над тях.А те успяха да различат фигурата да се набира на долната част на хеликоптера.
Почивката им беше много хубава, Бербатов беше малко очуден какво множество се е насъбрало, но те го успокоиха, че имат къде да спят.
Дъдли се очуди първия път, когато видя малката палатка:
-Тук ли ще спим!
-Да, защо не!
Русия мъж не можа да повярва как толкова много хора се събират в това малко пространство.
Хари се изпокара с някакъв човек, който беше наредил чадъри по цялата плажна ивица и му искаше пари, въпреки че компанията си носеше техни:
-Ние познаваме Бойко Борисов! Ей! –намеси се Рон.
На няколко метра от тях във водата се заби светкавица, а онзи побягна и не се върна вече.
-Какво му стана?-запита Хари.
-Този, когото спомена.. –поде Бербатов
-Бойко Борисов, ли.
Втора светкавица!
-Ние не изричаме името Му, поне не цялото.Обръщама се към него като генерал –лейтенанта, бат Бойко,Онз-който-не-бива-да-се-назовава.
-Какъв е той? –запита Рон, а Бербатов се изправи драматично от хавлията със своя лик:
-Твърди се, че произхожда от древен род магьосници.Разбира се на него не Му трябва магия, но все пак.
-А ти откъде, знаеш! –попита Хърмаяни.-Имам предвид, че ти не си магьосник.
-Аз съм безпомощен.
На прибиране към палатката те се заизкачваха нагоре.Не можеха да се магипортират - такава голяма компания пред очите на толкова мъгъли.Роуз пак не беше с тях, тя постояннно ходеше насм-натам и се прибираше късно.
Вече бяха на поляната, когато стана невероятно мрачно, което не бе нормално за тази част на деня.
-Към палатката, децата! –извика Хари, след което четири магически пръчки разчистиха мрака за момент, за да им покажат пътя четири малки фигурки и Дъдли се прибраха в палатката, която беше добре защитена от наплива смъртожадни.
За този един момент, те видяха че смъртожадните са около двайсетина.
- Вцепени се!
Виковете продраха мрака.Няколко от смъртожадните западаха по поляната, после и останалите.Хари и Рон отидоха да ги проверят. Но те нямаха пръчки.
-Това са мъгъли. –рече Рон.- Но какво целят!
От палатката се появиха две женски фигури, които безуспешно се опитваха да одържат Дъдли, който се насочи към мнимите смъртожадни и вдигна единия за яката и го разтресе в резултат онзи го погледна уплашено и явно не знаеше за какво става въпрос.
-Дъдли, тези са мъгъли.Заблудили ли са ни! –Хари не можеше да разбере защо братовчед му се гневи толкова.Русия разклати изплашеният мъгъл и ревна:
-Къде е сина ми, кучи сине?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Пон Авг 08, 2011 12:44 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

9. Двадесет и един трупа.
-Нямам търпение да отида в „Хогуортс”! –Албус Сивиръс седеше в леглото си и гледаше замечтано към тавана.
-Това какво беше? – запита уморено Питър.
-Не си чувал за „Хогуортс”.Това е най- великото място на света.
Малкия Потър седна на леглото и го погледна невярващо.
-А да!Нещо такова спомена баща ти.
-А ти къде ще учиш?
-Какво искаш да кажеш?
-Ами ти нали си магьосник, трабва да учиш някъде.Иначе как ще контролираш способностите си.
-Татко няма да се съгласи?
-Нашия ще го накара!Спокойно! – Джеймс стоеше замислено в леглото си, което беше най – далече до вратата. –Ще ми правиш компания в „Грифиндор”, докато Ал ще си говори с малкия Малфой в „Слидерин”.
-Няма да съм в „Слидерин”! Млъквай!
-Като си толкова сигурен, защо се ядосваш! –той обожаваше да измъчва малкия си брат, но не му беше споменал, че шапката искаше да прати и него самия в дома на змията.
-Какво толкова лошо има да си в „Слидерин”?А всъщност какво е това? – полюбиства Питър.
Двамата братя започнаха да му обясняват:
- Ами в училище има четири дома, нещо като отбори.Всеки такъв търси някакви качества.
-В Рейвънклоу са умните
- ... в Грифиндор – това съм аз, са смелите, които винаги спасяват положението.
-..В Хафълпав са.. са...
-..общо взето тези, които не ги искат в другите домове.
-Е не е така! – Албус заговори. –Там са упоритите и..
-.. некадърните..
-...лоялните.
-...бездарните.
-Значи в никакъв случай не трябва да отивам в „Хафълпаф”, нали така?
-Е то е за предпочитане пред „Слидерин”!
-Защо?
-Защото там ще отиде, Ал!
-Млъквай!Чуваш ли!Ами в „Слидерин” влизат доста могъщи магьосници...
-Тогава какво лошо има?
-Не, не ми разбра.От там са излезли най – злите черни магьосници.
- Като Волдемор, ли? – попита Питър
-Да, а ти откъде знаеш за него.
-Ами прочетох за него в една книга, която Роуз ми даде.
-Недей да четеш нищо, което ти дава Роуз! –в един глас се обадиха братята.
-Първо, ще ти даде нещо интересно, но после започва да ти пълни главата с някакви „как да експлоатираш зелените крастави жаби, използвайки семантика по закона на Голплей чрез метаморфоза от първи тип”.
-А какво?
-По –добре е да не знаеш. –отбеляза Джеймс. –Не знам какво му е на Хюго?
Той погледна към леглото на спящия си братовчед.
-Разгада ли го?
-Още не!Но е нещо много добро щом татко го е сложил в бюрото си!Но знам човек, който ще знае какво прави.
След малко Албус заспа.
-Джеймс!
-Да?
-Ще ми направиш ли една услуга?Но знай, че не е много по ъъъ... правилата.
Джеймс се изправи и на слабата светлина от уличната лампа се видя тарикатска усмивка.
**
Питър беше затворен в някаква зелена сфера на няколко сантиметра над земята, която се носеше с невероятна скорост през поляната.Снопове светлини прехвърчаха през поляната, като фойерверки.
-Вцепени се!
-Авада Кедавра!
- НЕЕЕЕЕ!РОН!
Времето спря за момент, червенокосия се бе разсеял, залитна и падна на тревата безжизнено.
Но Хари не трябваше да се отклонява, иначе извергите щяха да получат поредната си жертва. се затича към похитителите, които бяха трима.От пръчката му излезе зелена светлина и един от смъртожадните се размина на косъм!След минута щяха да излязат от диапазона на защитните заклинания и щяха да се магипортират.Зашемети един от тях, но другите изчезнаха , като последното, което видяха беше как към покосеният им събрат, проснат на мократа трева се насочва сноп зелена светлина от пръчката на Хари.
Г- н Потър с едно махване угаси мястото на тревата, в което се бе забило смъртоносното проклятие.Беше ги заблудил, но този факт, не го зарадва особенно.
**
Роуз се прибираше от плажа с усмивка, беше под мантията невидимка, която майка и беше дала за всеки случай – България беше опасна страна.Започна да се изкачва по стръмната пътечка и когато вече реши, че е безопастно свали мантията под сянката на една скала
Видя тревожното лице на баща си, който държеше магическа пръчка високо.Момичето понечи да каже нещо, за да го успокои, мислейки че е излязал, за да я търси, но дълбоко грешеше.
Блесна зелена светлина в момента, в който Роналд Уизли се бе разсеял, виждайки дъщеря си.Момичето видя как баща и тупва в тревата, усмивката и помръкна, а по лицето се застичаха сълзи.
Мъжете бягаха по пътеката, но не я видяха, благодарение на скалата.Обзе я гняв щом ги чу, метна си мантията невидимка и се затича към тях.Деляха ги няколко метра, след секунди щяха да се магипортират, за малко да я покоси смъртоносно проклятие отправено зад гърба и да последва баща си.... тя видя как се завъртатат, беше до тях и в часта от секундата преди да изчезнат се хвана за сферата, в която беше Питър и изчезна заедно с тях.
**
Смъртожадния се размърда от действието на проклятието и като пиян се насочи към пръчката си, която бе паднала в тревата, опитвайки се да я вдигне, но защо не успяваше.Един крак се беше стоварил върху нея и сега се премести върху ръката му.
-АУУУУУУУУУ!ВЕДНАГА СЕ МАХНИ ОТ МЕН, ТИ МРЪСЕН.....
За тези думи отнесе едно мощно круше от Дъдлли, който беше излязал преди малко от палатката.
-Няма да говориш така на братовчед ми!Къде е сина ми?
-Не знам!
Хари знаеше, че щеше да се стигне до тук, но му трябваше сила от някъде... погледна към Рон:
-Круцио!
Качулатият закрещя като малко момиченце.
-Къде са те?
-Добре, добре ще ви кажа!
- Дано не лъжеш! – рече Дъдли и го вдигна за яката.
-Знам едно добро средство!Не се съпротивлявай!
Хари насочи магическата си пръчка към слеполчието му и в същия миг и вече знаеше къде да отитде.Каза на Дъдли да пренесе Рон в палатката и да каже на Хърмаяни и Джини мястото.
-Идвам с теб! Искам да помогна!
-Извинявай Дъдли, но само ще само ще пречиш.Пази този боклук и прибери пръчката му, но да стане като предния път.
Дъдли понечи да възрази, но когато отмести гневен поглед от смъртожадния(пак в безсъзнание) преди запълващо се от братовчед му място сега беше пълно с нещо с около 71 процента азот.
***
Имаше плевели високи около два метра и половина на площ от около петстотин квадратни метра, които създаваха впечатление за гора, ама не беше гора.
Роуз лежеше на тревата.Изправи се и с облекчение останови, че мантията не се е смъкнала, а и дори и да беше местния релеф щеше да я прикрие.Огледа се в това, което помисли за гора (а авторът се плесна по челото – мислеше, че е по умна и е чела по внимателно началото на предния абзац), но не видя нищо, въпреки че на няколко метра от нея вървяха мъжете и Питър с тях все още в кафеза.Запробива си път през дърветата(ОФ). Обзе е унищожителен гняв и и се искаше да атакува веднага, но осъзна, че Питър има нужда от помощ.
В центърът, на това което продължавам да повтарям, че не е гора се намиреше една порутена барака, която на времето беше най – оживената дискотека на около километри оттук(въпреки че беше единствената дискотека на около километри оттук).Но сега беше просто барака, където стария Дани си складираше разни неща – ръчна количка, буркани с компоти, дърва за огрев, две -три ракии, инструменти и др.Поставиха Питър на един стол, зад който беше ръчната количка.Вързаха го и излязоха за малко. В този момент той отвори очи.
***
-Дъдли!
Бербатов се насочи към него, докато мъкнеше тялото на Рон по тревата.Българинът метна смъртожадния на гръб и продължи, обяснявайки, че е опътил Хари къде е дадената местност, в която са смъртожадните.
Оставиха трупа в женската палатка, за да не разтрои децата.
Двете жени бяха тръгнали да търсят похитителите в друга посока, но всичко беше безсплодно.Прибраха се в палатката, надявайки се Хари и Рон да са имали повече успех, но те знаеха, че онези вече са се магипортирали и нямаше смисъл да тръгват да ги търсят.В този телефона(тя си беше купила един оттук, за да се свързва с родителите си)на Хърмаяни позвънни.Тя натисна слушалката на Нокиата С3.
-Ало!
В този момент в ухото и прозвуча тих и студен мъжки глас с твърд акцент.
Дъдли и Бербатов влязоха в палатката.
- Хари зашемети един от онези, трябва да го пратите в министерството, а скоро ще се събуди.Ние не можем да направим нищо, за да го спрем.
Всички замръзнаха щом чуха слезващите думи.
-Хванали са Роуз!
***
Отвори сънено очи, някой го разклащаше.
- Хайде, Питър събуди се! - с настойчив шепот проговори момичето.
- Спиии ми се, остави ме. - затвори очи.
- Питър! - вече малко по – силно. –Размърдай си задника!
- ОХ, ДОБРЕ! –извика той, някаква сянка се приближи откъм вратат, но Питър се опомни:
- ПУСНЕТЕ МЕ, ИДИОТИ ТАКИВА!САМО МЕ РАЗВЪРЖЕТЕ И ЩЕ ВИ Е..!
- Мъчли там! - онзи отвори вратата , а Роуз замръзна под мантията невидимка. – Само да си изпълниш предназначението и ще ти прекърша сладкото вратле, дам! В този момент към него се насочи сноп червена светлина, но той видя това с периферното си зрение и се набута в бараката.
Навън Хари беше събрал в кръг петима смъртожадни и избягваше на косъм зелените светлини.Благодарение на плевелите онези не можеха да рискуват, за да не се наранят взаимно, но..
- Инсендио! - след малко щяха да го видят.
***
Той не можеше да и каже –сина му и дъщеря и бяха заложници.Той не можеше да и каже, че съпругът и е мъртъв!Това щеше да я засипе.Тя обаче се насочи към женската палатка, за да прати хванатия смъртожаден в министерството, а той не помръдна, не направи нищо.След малко се върна, но по лицето и нямаше сълзи, по нищо не показваше как се чувства, изражението и беше каменно.
Джини, Хърмаяни и Дъдли стояха на ореченото място –автобусна спирка, срещу която се издигаше величествена катедрала .Пред катедралата бяха спрени няколко таксита .
Телефонът на Хърмаяни позвъни:
- До такситата има контейнер, поставете сумата, която ти казах!
- Добре, но ще ми е малко трудно да я събера трябва ми малко време.
- Имаш пет минути.
Брадясъл мъж на около педесет години затвори телефона.
- Видя ли го? – попита Хърмаяни.
На една пейка на няколко метра седеше Бербатов с всевизор в ръце.
-Да той е там в църквата, наблюдава ни от онази кула!
Вдигна пръст и посочи.
Хърмаяни и Джини се магипортираха.
-Все ме забравят! – рече Дъдли.
***
Грейбек започна да души наоколо.В бараката имаше някой друг. Роуз вече не издържаше да седи по този начин, но имаше чувството, че ако мръдне дори и с милиметър ще я нападне.Но дори и това не беше необходимо.Върколакът скочи към нея, но тя реагира инстиктивно и запрати по него едно „Вцепени се” отхвърляйки го няколко метра назад.
Тя насочи пръчката си към въжетата около китките на Питър прошепна нещо и той се освободи.Посегна към джоба си и извади мъничката пръчка, която Джеймс беше откраднал за него от кабинета на баща си.
Те обаче пропускаха нещо –това беше върколак и неможеше да бъде задържан от едно зашеметяващо заклинание, изправи се и се хвърли отново към момичето, но този път Питър реагира, въпреки че не знаеше и една магия, въпреки че не беше чел нищо от пръчката му върколака се строполи мъртъв.
В момента, в който бараката се освети от зелената светлина навън всички преостъновиха военните действия и тогава се чу тихо „пук” .Роналд Уизли извади пръчката си и започна да се дуелира.
Смъртожадният в палатката се размърда почти едновременно с Рон, но аврорът беше по – бърз и го порази, а и пръчката му не беше наоколо.На Рон му се прииска да каже нещо драматично, но не можа.
Хърмаяни влезе в палатката.
-Рон, защо не си с Хари, а само спиш, както винаги.Какво правиш с този.
-Като се събудих беше тук, не е това, което си мислиш.
И тогава Рон се опомни.
-Млъкни и отивай при Хари.Рон хванали са Роуз, искат откуп, аз ще ги задържа вие ги измъкнете.
-Добре!
Двамата насочиха пръчките си, увивайки го във въжета, после го вкамениха и го затвориха в плътна сфера.(нещо като тази, в която беше Питър, когато го видяха предния път.)
-Трябва ни време Хърмаяни!
-Знам.
Целунаха се.
***
- Рон помислих, че си мъртъв! – рече Хари, когато с червенокосия застанаха гръб до гръб, както винаги на мисия.
- Аз също.
- Но ти...Авада Кедавра.
- Рикошираха, моето и неговото проклятие.
- За малко да се самоубиеш.Защо се разсея?
- Къде са те?
- Ами Питър държат в най – вероятна в бараката.За кой друг говориш.
- Роуз , тя ме разсея. –гласът му стана някак изпляшен.
(И двамата не бяха видели, че помещението се осветява от зелена светлина)
-Рон да направим същото, като..
-Разбрах те...
-ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ!
В мига, когато смъртожадните поставиха ръце пред очите си, за да се предпазят от ярката светлина те се вмъкнаха в бараката, минавайки през тялото на Грейбек хванаха децата и се магипортираха.
(По – късно разбраха, че Хърмаяни и Джини замалко да станат жертва на телефонна измама.Онзи брадатият отнесе едно проклятие за летящи сополи, чиито автор ще оставя анонимен.)
В мига, в който изчезнаха Стария Дани излезе от бараката, в която се беше магипортирал преди малко.Някой му беше счупил запасите от ракия.Към него политнаха около двайсетина зелени светлини.
Той залитна за момент, но всъщност правеше движение за някакво много сложно и все още неодобрено защитно заклинание.Сноповете светлина се стопиха в струйка дим.В очите му се видя ярост.
Той вдигна пръчката си към небето.
Светкавица! Остави на място десет от тях.Втора светкавица! Още шест посрещнаха края си.
Четиримат запратиха по него отчаяни проклятия.Но те замираха все още в зародиш.Не можеха да се магипортират, той беше направил нещо.След малко остана само един.Той го обезоръжи и се надвеси над него.
- Авада Кедавра!
Застана в центъра и се огледа наоколо – двайсет тела го бяха обкръжили, а от тях се стичаше кръв, от всеки процеп.
Не помнеше тук някога да беше толкова оживено от дълго време.., но смъртожадни.Мразеше ги в червата(които междувпрочем се виждаха в момента).
Махна леко с пръчката си и от бараката полетя нещо малко – последното оцеляло шише ракия.Отпи глътка.
_________________
Правете любов, а не хоркрукси.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Чет Яну 05, 2012 2:48 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

Извинявам се за прекомерната употреба на"точно тогава" и кабинетът/а.
Внимание! Продуктовото позициониране в тази или друга глава от фенфикшъна е напълно очевидно.

10.Началото на третата война.
Бавеха се! Вече половин час чакаше и раздразнението му растеше, като недоверие на български гласоподавател.Беше им казал –„ доведете ми момчето от снимката или две други от обкръжението на Потър”. Смяташе, че е просто.... Беше просто, като за банда лековерни малоумници . Беше им дал ясни указания, а те се проваляха за пореден път.Погледна часовника, принадлежал някого на баща му , с досада – пак трябваше да върши всичко сам.
Магипортира се на поляната и я огледа - кръв... литри и литри кръв, докъдето ти окото стигне. И над всичко това едра фигура загърната в черна мантия с някакъв герб на нея, отпиваше юнашка глътка(драгия читател да знае, че попринцип въобще не пия)от малко трилитрово шишенце(истината ви казвам). Обградена от всички тези тела изглеждаше меко казано страховито.Свали шишето и насочи погледа си към новомагипортиралия се, който леко се стресна и извади магическата си пръчка, отбивайки за стотни от секундата снопа зелена светлина, изчезвайки от поглед.

В същия момент на ” Гримолд” Хари Потър се събуди облят в пот. Взе си очилата от нощното шкафче и излезе от спалнята с леко непохватна стъпка, след което се спъна в някаква дебела книга оставена на пода пред стаята му, и изруга тихо – стаята на момчетата беше срещу неговата и не искаше да ги буди. Върна книгата в кабинета си и после излезе пак, като този път имаше чувството, че някой го наблюдава каза си, че е от параноята от видяното.Влезе в банята и светна лампата .Изми си очите и започна да разтрива бавно мястото на главата си, където преди години се бе намирал белега му.
Беше невъзможно! Съня му не беше сън, а и да беше не бе плод на неговото съзнание .Опита да подреди мислите си: две фигури , залязващото слънце,същата онази поляна, от която се бе върнал преди часове, някакъв гъзарски часовник и после ръка с магическа пръчка в нея, БУМ зелена светлина и край. Изпита някакъв гняв, примесен с разочерование, който не бе негов, но тъй като и самия той беше ядосан и уплашен , това не му повлия много добре.Пак се случваше! И тогава точно в кулминацията на комбинацията котела на неговато душевност преля и той заби юмрук в огледалото с отражението си в него . Веднага съжали, когато миг по - късно от раздраната му ръка потече обилно кръв.Почувства се гузен да не би трясъка да е събудил някого и направи виновна физиономия, която би го разведрила поне малко, ако можеше да се види, ала...
Извади магическата си пръчка и почна да шепне, докато ръката му не позарастна, което отне повече време от обикновено – просто не можеше да се фокусира. Уви я с малко бинт, който може би беше излишен, но искаше да направи нещо, за да се разсея.Не помогна.
Отиде в кухнята с намерението да си направи кафе, тъй като не можеше да заспи, а смееше ли, когато.....
- И ти ли не можеш да спиш! – Хари подскочи и понечи пак да зашемети някого, когато забеляза братовчед си на масата с две чаши чай. – Сетих се, че може да ти се допие и на теб!
Не му се пиеше чай , но не искаше да го обиди, затова прие чашата с благодарствена дума.А и се възхити на Дъдли, че когато бяха насочили магическа пръчка към него дори не трепна, но явно се бе замислил за нещо – погледът му бе леко отнесен.
- Видях те да отиваш към банята. – отточнението беше излишно, но явно съзнанието на бившия боксьор тежка категория беше заето, за да поддържа разговора по друг начин.- Две лъжици мед както го обичаш.
Хари не проговори, но се усмихна леко – стана му мило, че братобчед му е запомнил как предпочита чая от онези прохладни следобеди, които прекарваха в къщата на семейство Дърсли. При мисълта за тях му заседна буца в гърлото и се задави докато отпиваше от чая.
- Извинявай, не исках да ...
- Не не от това.- през кашлица заговори другия . - Просто...
Замълча.Не искаше да му припомня, но по изражението му Хари разбра, че се е досетил за какво си мисли.Опита се да смени темата:
- Чули ме, когато.. -
- Разби на парчета огледалото ли. – усмихна се Дъдли. - О, да. Но всъщност защо го направи.
- Залитнах и просто се .. нали знаеш, но как разбра в какво се ...
- Професионалист съм.
Хари си спомни за на тази професионална кариера и в съзнанието му изникна един изстрадал обект на упражнения . Подсмихна се горчиво, спомняйки си с „носталгия”.
(По – късно, когато Дъдли видя разбитото стъкло го изкритикува, че не го е ударил правилно)
Но ето, че Дъдли беше тук и сега и се опитваше да се поправи, а и много го трогна с жеста с чая.Погледна го и за първи път осъзна – сега, макар и при него да беше станало още в крехка възраст, двамата бяха сираци. Обеща си да го подкрепя.
- Виж. – Дъдли го погледна. – Не ти вярвам, за това с залитането. – побиха го студени тръпки –Направил си го нарочно.
От напрежението .
Хари кимна. Не искаше да го тревожи, всъщност не искаше да тревожи никого:
- Ще си лягам! – излъга.
- Хари , не забрявай обещанието си.
- Разбира се.
(Отговори машинално, но няколко секунди по – късно се сети за какво става въпрос и съжали.)
Последния път, когато беше в кабинета си, разделян с една врата от спалнята му се стори, че нещо липсва, ала сега имаше други по – важни неща, за които да мисли. Имаше намерение да вземе от чекмеджето си тефтерче(стар аврорски навик) и да запише какво си спомня от съня си, когато му проблесна нещо – не го беше видял, а го бе почувствал беше нещо като мисъл – някаква снимка, която беше много важна за онзи, в чието съзнание бе проникнал. (Почуства и нещо друго, но не знаеше какво е ракия – „Аз съм Дани и съм алхоколик.”)
Това, което обаче не знаеше Хари бе, че нямаше да бъде сам в кабинета тази нощ.

Откакто беше отвлечен Питър не говори с никого.Всъщност това не беше толкова дълго време - няколко часа. Другите го отдаваха на шока, което отчасти си беше вярно(Роуз беше в същото състояние), но имаше нещо друго, което го притесняваше и той самия не беше сигурен.Не си спомняше почти нищо от онова преживяване, ала на моменти му идваха размазани картини.Обаче знаеше едно, че изпитва вина за нещо и трябва да върне нещо.
Отиде при Джеймс:
-Трябва да върнеш пръчката.
Пръчката.Нещо го притесняваше – сякаш усещаше в нея чуждо присъствие, сякаш тя беше виновна за всичко – за всичката тази вина, която го глождаше без да знае защо.
Беше му интерестно още откакто разбра, че е магьосник – магиите го правеха различен, караха го да се чувства специален, а това му помагаше да се разсея от дадената ситуация.Когато му я взеха се почувства ядосан и за това помоли Джеймс да му я открадне обратно.

-Ти говориш.Мислех, че си забравил как се прави. – с изненада възкликна размирника, връщайки го в реалността. – Не мисля, че ще мога. – допълни след малко.
-Но защо?
-Не ми харесва тона ти.
-Извинявай какво...
-Това „да върнеш пръчката”.Аз я взех, но ти ме накара, съучастник си. – по дяволитата му усмивка Питър разбра, че само го дразни. –А и аз не поемам рискове току така.
Питър го изгледа невярващо – от това, което Албус му разказвеше за Хогуортс Джеймс не бе точно „мило момче”, ала почти никога(по – скоро никога) не бе хващан.Учителите винаги знаеха, че е той, ала имаха само косвени улики, а свидетелите или не искаха да говорят от респект или бяха твърде изплашени.Ако можеха да говорят г-жа Норис 11 и г-жа Норис 12 биха го „разкатали в съда”, дори поради самия факт, че заради него една от тях се казваше така.
След кратко убеждаване Джеймс се съгласи(не се съпротивляваше много, въпреки че това да се върне нещо вместо да се открадне, разруши, скрие или да се вкара контрабандно поради забраната за притежание на каквото и да е от „Магийки шегобийки на Уизли” не му се понрави), ала имаше и уловка – Питър щеше да дойде с него (този път просто го правеше за тръпката, а и отчаяно искаше да си намери партньор – белите бяха забавни, ала бяха и самотно занимание .Питър беше проявил съвест – нещо, което не му се хареса, ала още имаше шанс да бъде „поправен”)
И така двамата се озоваха в гардероба на Хари.Бяха дебнали, бяха чакали, бяха планирали и най – после, когато всички заспаха станаха и се отправиха към мястото .
Влязоха в спалнята на Хари и Джини(Джини и Хърмаяни още не се бяха върнали, защото даваха показания в българската мъгълска полиция за телефонната измама, а системата ги бавеше. За това децата не се бояха, че можеха да станат свидетели на нещо , което да ги травмира до живот – например Джини любуваща се на аквариума с плоскодъвчещите пръфкъфкъци , който държеше на нейното нощно шкафче.– тези същества , откритие на Луна, разбира се, бяха доста страни и ако седиш до тях близо и достатъчно дълго време почваш да ставаш параноичен и след време откачаш, кой знае защо на Луна и Джини не им повлияха особенно.Ала ще говоря за тях по подробно в друга глава. ).
Така, да започнем от начало : когато се увериха, че всичко е чисто- бяха чакали цял ден да излезе, а когато не го направи поставиха една дебела книга, пред стаята му, за да са сигурни, кога ще излезе – щеше да се чуе като излиза. Влязоха в спалнята и взеха ключа на Хари, който(което за всички в къщата бе пълна тайна) се намираше под възглавницата му.Отключиха .Влязоха и отвориха едно чекмедже:
-Помниш ли откъде я взе.
-Тц.Но има ли значение.Татко не е много подреден.
Поставиха пръчката обратно. Питър се поколеба за момент макар да го плашеше - нещо му нашепваше”безценната ми”, ала устоя .Засега. Върнаха се в стаята си, но Питър забеляза, че Джеймс е взел нещо друго и го накара да се върне.
Когато понечиха да затворят вратата, той се спря, влезе, отвори отново кабинета и следван от Джеймс , развеселен и изпълнен със съзаклятнически чувства взе отново пръчката от чекмеджето.Понечиха да излязат отново, но този път Питър се закова на мястото си.В него се водеше душевна борба, а Джеймс се бореше с тялото му, опитвайки се да го довлачи до стаята им.(Втория си помисли, че пръфкъфкъците имат нещо общо).
Точно тогава по коридора се чуха стъпки.Питър излезе от унеса. Набутаха се в кабинета и се скриха в гардероба, но тогава Джеймс си спомни – ключа под възглавницата, изтича и го постави бързо под погледа на Питър, койт пък съобрази нещо друго.
Когато Джеймс се набута в гардероба, Питър стоеше пред бюрото и не помръдваше.
-Какво правиш? – шепнешком му се скара другия.Ала се стресна от насочената неволно към него пръчка и целеустремения поглед на съучастника му, вдигнал пръст, за да му покаже да мълчи. Вече чуваха стъпките на Хари откъм спалнята, той вкара ключа в ключалката и го зъвртя.Тогава Питър насочи пръчката към вратата и се опита да се концентририра, за да ....
- Недей! –прошепна Джеймс толкова тихо, че дори и той самия не се чу.
Отвън Хари се ядосваше, че вратата е заяла, но едва ли подозираше кой го чака вътре.
Тогава тя се отвори, а той за миг почувства, че е наблюдаван и точно тогава се случи.

Виждаше го седеше на прага на кабинета си по пижама, този с когото бленуваше да се срещне от години, този когото мразеше в червата.Този, чиито роднини беше пречукал не за друго, а просто, за да се позаблява, за да го нарани.Ала дететето беше оцеляло, докога ли? Този, който го беше надвил не веднъж, карайки хората да го забравят. Но не за дълго.Черния Лорд щеше да се въздигне отново.



_________________
Правете любов, а не хоркрукси.


Последната промяна е направена от daniil_95 на Пет Яну 13, 2012 3:11 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
virosh
МнениеПуснато на: Чет Яну 05, 2012 6:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Полковник

Регистриран на: 27 Юли 2007
Мнения: 11408
Местожителство: в.търново

ТИ СИ ЖИВ! Smile
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
daniil_95
МнениеПуснато на: Съб Юли 14, 2012 12:11 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

11.Кошмар, съмнения и едно драматично запознанство.

Заплахата като одухотворено същество, като чудовище са прокрадваше в тъмното. „Къде съм?” въпросът като зловещо ехо се разпространи в мрака, засилвайки параноята. Едновременно имаше усещането, че е в ледена вода и в пъклен огън.Беше парализиран.
„Кой си ти?” – Заплахата си имаше име.Едно е да се боиш от неизвестността, друго е да разбереш, че опасенията ти са правилни. Внезапно бе усетил неприятелския поглед, прогарящ дупка във врата му. В отговор тишината бе продрана от гласове, демонични и зли.Задушава се.. Умираше....
И изведнъж успя да си поеме въздух.Гласовете измамно бяха спрели, заместени от предишната мъртвешка тишина. И точно когато си помисли,че се е разминало, усети, че нещо се насочва към, него онова зло присъствие ....
Някаква светлина победи мрака, издърпа го секунди точно преди фаталния завършек...


Топлата ръка на Джини държеше неговата.Беше се върнала. Присъствието и го караше да се чувства спокоен и постепенно страховете бяха пропъдени.
Замести ги вината. Огледа кабинета си и видя Дъдли, Джини, Джеймс, Питър, Албус и Лили, които го гледаха разтревожено.
- Дръпнете се! Добре съм! Нищо ми няма!. – отговори малко рязко на незададените им въпроси. – Задрямал съм! – произнесе го малко по – умерено.
- Задрямал си върху пода. – уж нехайно подметна Джини.
- Джини, остави ме! – ядосано отсече Хари.”Защо просто не си замълчиш за пред децата!”
- Защо ме нападаш искам само да ти помогна.
Хари не я удостои с отговор, а вместо това се насочи с решителна крачка към спалнята, показвайки, че спорът е приключен, но по пътя стъпи в нещо мокро, залитна и падна отново.
Тя понечи да му помогне, но той отклони предложението и се изправи, поглеждайки с ненавист преобърнатия леген, с който бяха попивали потта му.
Отвори вратата на спалнята и влезе бързо, за да попречи на последващ разпит.Отново го завладя вината – наистина просто искаха да му помогнат, а той си искара гнева на Джини.Легна от едната странана леглото и след малко се стрестна от раздвижването му. Погълнат от потока на мислите си не бе разбрал кога влиза тя.
Настани се от другата страна, но той не се обърна да я погледне.
Няколко минути не си продумаха, но Хари усети, че тя го гледа с поглед тип „Джини”Поглед прогарящ дупка във врата му..Внезапно мъжът изпита носталгия по погледа на съществото от видението.
-Пратих ги по леглата! – рече с равнодушен глас жената.
Хари присви очи, болеше го, че трябваше да я излъже за сериозността на положението, но правеше нужното, за да я защити за момента:
Обърна се и я погледна право в очите с виновна усмивка, успявайки да запази лицето си непробиваемо:
-Всичко е наред, скъпа , просто напоследък не спя добре.Съжалявам, че реагирах така.Знаеш ли. – приближи се до нея допирайки чело в чело.-Тази вечер в кошмара ми ти прокуди чудовищата! Устните им се долепиха.

**
Питър лежеше в леглото си, но не можеше да заспи.Тази вечер се поддаде на изкушението на пръчката и не му хареса, че има такова влияние над него.Щастлив бе, че все пак устоя и я остави в чекмеджето.Това беше правилното решение!
Но не това го тревожеше. Беше усетил някакво натрапчиво присъствие във въздуха.
- Питър! – шепотът едва не го събори от леглото, а и как иначе при положение, че Джеймс беше коленичил на няколко милиметра от ухото му. –Защо се опита да убиеш баща ми?
Въпросът го шокира. Той се завъртя към Потър и видя лицето му, осветено в няколко срамежливи лъча от уличната лампа. Нямаше го вече онзи нарушител на реда и шегобиец Джеймс Потър.Говореше сериозно. В ръката си стискаше магическа пръчка.
- Свали пръчката, Джеймс! – заговори със спокойствие, което накара него самия да се почуства странно.Глас, който му се стори далечен.Глас на хладнокръвен убиец на процес, заплашван от смъртна присъда, който вместо да се опита да скалъпи невменяемост се хвали.Хвали се на света с деянията си.Не искаше да внушава такова нещо – не бе направил нищо.
- Защо се опита да убиеш баща ми? – повтори Джеймс.
- Не разбирам за какво говориш.
- Много добре знаеш.Когато той влезе и моментално припадна.Това не става много често как мислиш. – ледено процеди грифиндорецът. – Едва ли е съвпадение, че в този момент ти бе насочил пръчка към него.
- Нищо не съм направил на баща ти. – със същиs тревожно спокоен глас, контрастиращ с вътрешните му вопли, отговори Питър и се обърна на другата страна с готовност да заспи.
- Не ти вярвам. – продължи второкурстникът. Малко се обърка – очакваше Питър едва ли не да моли за милост, а той дори не трепна.
- Имаш право на тъпото си мнение. – ядосано отсече.
- Не ти диктуваш правилата. – имаше нещо в гласа му, едва доловимо, но достатъчно, за да се разбере, че въпреки пръчката не той контролира ситуацията.
- Какви правила? Ти нямаш право да правиш магии извън училище. – не искаше да се кара с Джеймс, но не можеше да се спре и мина в нападение.
- Ще направя изключение. Но забравих нещо - ти вече си правил магии, нали.
Питър знаеше, че е така и благодареше, че в момента му е обърнал гръб, защото усещаше как зениците му се разширяват ужасено, подклаждани от досега неизречените съмнения относно Пръчката и изкушението, което бе изпитал към нея.Не знаеше какво да каже, но съдбата му прати спасителен пояс под формата на Албус:
- Много хора са правили магии преди да започнат училище и да разберат как да я контролират. – възрази той, а другите двама се укокориха.Мислеха го за дълбоко заспал.
- Да, но той ги е правил съвсем умишлено.Нали, Питър.
- Кога? – полюбопитсва Албус.
- Видях го.Нападна баща си в нощта, когато се пренесоха тук, какво остава за нашия.А и сам ми призна, че е използвал магията си, за да се защити от онзи..
- Млъкни! – повиши глас Питър, а Джеймс разбра, че е прекалил и свали пръчката. – При първия случай бях разстроен, а баща ми наговори... При втория няма да се оправдавам..
- Класически случай, Джеймс. – заключи Албус. – Дори и татко си е изпускал нервите.Един път даже надул лелята на братовчед си като балон.
- Ей говориш за пралеля ми.
- Съжалявам.
- Няма нищо, като я познавам може и да си го е заслужила.
Двамата се засмяха, но Джеймс прекъсна смеха им:
-Ако си невинен . – отново вдигна пръчката си към Питър. – Тогава защо насочи пръчката си срещу баща ми.
-Ако ти отговоря подобаващо, смятаме ли въпроса за приключен?
-Да.
Въздъхна от облекчение – можеше да им даде логично обяснение.
-Ти сам спомена, че баща ти не е много подреден.
- Да.
:-Но дори и той щеше да забележи, че вратата е отключена.Нямахме време да вземем ключа от под възглавницата, но дори, ако бяхме, това щеше да ни издаде.Опитах се да задържа вратата затворена за малко, за да не се осъмни, докато се опитва да отключва.После щях да изтичам при теб.Не съм искал да навредя на баща ти.
-Сега разбирам. – след кратко мълчание рече Джеймс- Свали пръчката за втори път – Внимавай, защото този опит да насочиш магията си към конкретна цел не е успял. В резултат не се е получила правилната магия . Било е случайно, но здравата изплаши татко.
Легна си.
-Аз обаче не разбирам едно. – замислено поде Албус. –Защо ви двамата крещяхте.
-Креще ли сме! - в един глас извикаха двамата.
-Да. Нали цялата къща се събра, заради вашите викове.
-Не помня такова нещо. – признаха си и двамата в един глас.
-Много странно – отбеляза Ал. – Бяхте като попарени, сякаш нещо ви гореше отвътре.Наистина ли не помните.
Тишината послужи вместо отговор.
-Имам още един въпрос, който може да разсее мислите ви.
-Да.
-Имате ли някакъв напредък с онзи пергамент, който открадна от бюрото на татко.
.Джеймс се довери единствено на Питър и вторият беше поласкан макар и да се отнасяше за някакъв си пергамент това доверие бе важно. Двамата бяха пазили тайната си зорко, винаги си шепнеха, дори когато Албус и Хюго спяха дълбоко. Последните двама, както мъдро го предупреди Джеймс, бяха неблагонадеждни:
Хюго, макар и да проявяваше моментна безразсъдност наследена от баща му, можеше да ги издаде – все пак бе син на Хърмаяни(а за Роуз и дума да не става – тя бе точно копие на майка си)Албус пък със сигурност щеше да ги издаде – той беше болезнено добър, съвестен и честен...Щеше, но не го направи.
Питър бе погълнат от мислите си докато двамата братя спореха за етиката на подслушването и кражбата.Накрая по – малкия обеща да не ги издаде, но известно време им чете лекция, а те мълчаха и се правеха на гузни с приведени към земята глави.Накрая Джеймс не издържа и изтърси едно мазно и престорено: „Няма да се повтори, сър!”, а Питър едва не се задуши, опитвайки се да задържи смеха си, което разсея за момент мрачните мисли, които го бяха обзели
Най после братята заспаха, но той не можа:

Беше се опитал да затвори врата.Поне така предположи Джеймс – опит на начинаещия, който още не може да насочва магията си.Но всъщност макар и за малко той успя, усети как мъжът се мъчи да я отвори.
Тази вечер в него сякаш се пробуди нещо зло.Нещо свързано с онова присъствие в стаята.Разбра от Албус, че е крещял, но не помнеше такова нещо.?Помнеше обаче едно – макар и за стотна от секундата, когато вратата се отваряше той почуства някаква жажда за кръв, някакво диво желание да нявреди на човека дал дом на него и баща му след трагедията. Дали наистина не се бе опитал да убие Хари Потър?

**
Изчака, за да се увери, че Джини спи непробудно. Стана, загърна се в халат и излезе на пръсти, насочвайки се към кухнята.Взе вестника от дребничкия бухал и пъхна няколко монети в торбичката на подаденото краче, после наблюдава известно време как той лети в небето, опитвайки се да подреди мислите си.
Видението..., всъщност вече бяха две.Толкова неясни от към образи и същевременно толкова ясни от към послание.ЗАПЛАХА ЗА СМЪРТ!
Опита се да се разсея, но погледът към вестника не му помогна. На първа страница с големи букви пишеше:” ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ УТРЕ! ЩЕ УСПЕЕ ЛИ ФЪДЖ ДА СВАЛИ КИНГЗЛИ!”, под което се бе разположила мазната усмивка на първия, придружена от останалата част от лицето му, както и малка дописка, насочваща читателите към различните статия за политическият конфликт.
Разгърна вестника нататък, пропускайки с неохота няколко реклами, сред които на някакво ново питие на, някакъв фен клуб на новосформиран куидичен тим, група за подкрепа на хора загубили близки – тук малко се задържа по разбираеми положението му причини и видя името „Ново начало”, мина през обява на някакъв мотивационен оратор, после през Клуб на чашката, който предлагаше безплатни вина за дегустация, докато не стигна до някаква снимка...
Вгледа се в снимката и доби странното чувство, че познава човекът на нея. Примига объркано, но не се сети докато не прочете над нея голямото заглавие:
СИНЪТ МЕЖДУ ИСТИНАТА И ДЪЛГА
И тогава му просветна: беше Дъдли!Гледаше заплашително,беше почти неподвижен и дишаше тежко.
Всички помнят скандалния процес за убийството на Рита Скийтър, в който всички доказателства сочеха, че Върнън Дърсли е извършителя.Така и не разбрахме как беше оправдан при наличието на толкова солидни улики, но можем само да предполагаме за политически натиск от по – високите етажи.
От сигурен източник, който пожела да остане анонимен научихме, че Рита Скийтър е смятала да публикува в близките няколко месеца новата си книга, ала за пръв път обект и е жив човек, а именно Избраният,Момчето, което оживя, този- който- надви- този-който- не- бива- да- се- назовава.(„Е явно е нямала намерение да ме надживее!”)
А именно Хари Потър, чийто вуйчо бе обвинен за смъртта на авторката на толкова бестселъри, разбулила толкова мрачни тайни на приживе уважавани магьосници.
Какво ли е разбрала за него?
Разбира се това са само догадки, но след последвалите събития...Самият Върнън Дъдли беше намерен брутално убит в къщата си заедно с жена си Петуния.Следи от рани няма и мъгълските власти са в неведение, но ние знаем – престъплението е извършено от магьосници!Дали Хари Потър, единственият магьосник свързан с тях, не е замесен по някакъв начин?
Анонимен свидетел, отново страхуващ се да бъде пряко назован, съобщи, че в нощта на убийството е забелязал двама души да се боричкат в къщата на жертвите.Избягал от страх.
Дъдли Дърсли(на снимката) ми бе описан от познати като добронамерен и глуповат, силно привързан към родители си, които му помагат след тежък развод да си стъпи на краката..
Дали Дъдли не е разбрал за някакви грехове на баща си?Дали разкъсван от вина и дълг не е отишъл да търси обяснение?Дали не е повикал на помощ Хари Потър?И ако е така, то дали Избраният не избрал да му затвори устата – неговата и на роднините му, за да си няма проблеми?Инсценирал ли е взлом, целейки да припише вината на останали на свобода смъртожадни?
Мъжът е повикан за разпит в министерството по случая Дърсли, но до сега не се е явил.Какво ли му се е случило?От друг сигурен източник знам, че е поживял още малко, но на погребението на родителите му двамата с Потър са се скарали.
Допускайки най лошото ще наблегна на факта, че Дъдли има син, който ако не мъртъв то в момента е под опеката на Хари Потър.
Няма да оставя нещата недовършени, ще продължа да разследвам.
Към статията няма да намерите приложено името ми поради една проста причина – страхувам се! Каква ли тайна е разкрила милата ни колежка Рита, която от майстор на словото се превърна само в страница от историята на Хари Потър?

Беше стъписан.Толкова много лъжи и така добре навързани, че той самия се усъмни дали не е заговорник и извършител на убийствата, посочени в нея.
Чу почукване и отиде до закачалката, за да вземе от палтото си ключа, но когато бръкна в джоба, нещо го опари и той го изтърва. Рон обаче явно бе използвал своя ключ, защото нахълта във фоайето нетърпеливо със светнала магическа пръчка, на която домакинът успя да различи падналата монета на земята.
-Хари, няма да повярваш! Трябва да дойдеш веднага с мен!

# #
За какво беше всичката тази загадъчност? Не можа да изкопчи и дума от него.Взеха Дъдли с тях по негово настояване и се магипортираха насред някаква привидно безкрайна местност.
-Е?
-Не ти ли е позната?
Огледа се внимателно и разбра – нямаше я всичката трева, но мястото бе същото, а Рон се усмихна иронично, когато видя как недоумението по лицето му избледнява.
-Къде сме все пак? – Дъдли никога не беше стъпвал тук за това на бързо му обясниха как се бяха стекли обстоятелствата от предишната нощ.
-Какво е станало? – запита Хари, макар да се досещаше от първото видение, надявайки се, че ако му изяснят фактите ще се окаже, че просто е сънувал.
-Мъртви са.Онези, които ни нападнаха.
-До един? – с надежда запита Дъдли.
-Да, освен онзи, който за малко да ме убие, който в момента е на разпит в министерството.Ясно е, че тези момчета, които се разлагат тук са се готвили за нас.Всичко е изпипано – от мъгълите, които ни обградиха, на които безспорно е направено Империус, целящи да ни отвлекат вниманието до подбора на отдалечено място, на което да отведат Питър.
Приближиха се към група хора, които като мравки се бяха разпределили около
труповете.Един мъж притичваше покрай тях като умопобъркан,правейки странни движения, ръкомахайки и викайки някакви неразбираеми думи.
Новодошлите бяха посрещнати от строг, плешив мъж, който застана пред тях, препречвайки им пътя:
- Какво търсите тук?Цивилни не се допускат.
- Броуди, те са с мен. – отвърна му Рон. – А и са пряко свързани със случая затова може да ги разпиташ.
- Добре, но ти отговаряш.
Минаха през жълтата лента и продължиха нататък като от време на време онзи ги подпитваше по нещо и те му отговаряха.
-Най – странното обаче е, че тези тук са били избити няколко минути след като вие сте избягали.
-Иска ли са да отправят послание към останалите. – поде Дъдли.
- Останалите?
-Не е ли очевидно.Това е била крайната точка от плана им, но защо тук.Чакали са някой, който да прибере сина ми.Някой от по – висша степен в организацията им.Тя явно не се изчерпва само с тези тук.Следователно организацията е голяма и съвсем естествено има врагове – може би друга организация.Когато бях малък аз и бандата ми причаквахме след училище някой член на конкурентната и го ступвахме, за да отправим послание към водача и.
(Хари беше поразен от разсъжденията на братовчед си, но и се обърка малко дали да се подразни или поласкае, че братовчед му го е приемал като цяла банда.)
-Има възможност обаче и да са били убити за назидание.Все пак не успяха да изпълнят задачата си.В този случай посланието е към другите членове на организацията.
Броуди възнегодува.Това беше неговото разследване и не му беше приятно някой друг да го води.Започна да изказва своите теории, които бледнееха пред блестящата дедукция на Дъдли,а най – логичната беше, че ядосани от провала провала похитителите са се избили един друг..Хари не искаше да ядосва следователят, който ги бе допуснал тук и малко се засрами, от въпроса, който щеше да зададе.Все едно пак беше на четири и питаше Вуйчо Върнън дали случайно не е чувал за летящи мотори.Както и тогава обаче сега усещаше, че въпросът му е съществен.
- Какво е станало с тревата?
- Треватата ли? – озадачи се Дъдли.
- Да, предния път, когато бяхме тук имаше много трева, а сега почти не е останала.
- Запалиха я Хари не помниш ли?- отговори Рон.
- Да, но ако похитителите са чакали някого, според мен, не биха оставали около тях да гори.А и няма помен от тревичка.Животът е изцеден от тук.
- Странно сега като го казваш, защото и телата са доста интересни. – замислено отбеляза Броуди
- В смисъл?
- Разложили са се невероятно бързо.Много черна и силна магия, която би причинила и смърт на околната растителност.
- Значи може би е непозната за нас. – намеси се Рон.
- Със сигурност е непозната.Не е Авада Кедавра!
Зелена струя излезе от разсеяно наклонената пръчка на стария следовател и образува двуметрова яма.
-Извинете! – заоправдава се той. – Трябва да си подменя пръчката тази нещо ми изневерява.

Внезапно както си говореха стана мрачно, тревата се появи и те не можеха да се видят. Чуха се викове, а Хари усети, че събеседниците му са се разбягали панически, а Броуди викаше нещо, което се губеше в гълчавата.
Усети пак онази параноя, сякаш са го обградили, но бързо се утърси.Дъдли не можеше да се защитава.В отговор на тревогата му се чуха отчаяни викове. Затича се на там като с периферното си зрение видя някакъв силует.Спря се и го видя на едно място, което беше като мъртва точка насред всичката тая трева.
Беше като неясна и зловеща сянка, гротесково няпомняща на лошия от чернобял филм с лошо качество.Той държеше магическа пръчка, а очите му бездънни ярост и демонично червени се бяха насочили към нещо.Нещо, което бе паднало от шока на земята , нещо като Дъдли! Но се окопити, стана и се насочи смело към привидението и заби яростен юмрук в мъртвешкото му лице.Той обаче сякаш мина през нищото.Дъдли замръзна за момент, а съществото, което до сега само стоеше заплашително тръгна бавно, а черната му мантия се носеше зад него.В резултат Дъдли падна и залази панически назад, а лицето му от време на време се осветяваше от безплодните заклинания на Хари.
Нещото вдигна магическата си пръчка отвори уста, а от нея излезе яростен и смразяващ кръвта вик.Проклятието се заби в Дъдли и той не помръдна повече.
Съществото за миг се разсея от едно тихо”пук” , и се обърна към някого, запращайки още един сноп зелена светлина.
Мракът се разсея. Тревата потъна вдън земя.


Хари лежеше над трупа на братовчед си безпомощен.Обърна се и видя едно приятелско лице, което му се усмихваше виновно.Намираше се точно на мястото на онова същество и бе горе долу на същия ръст:
- Ъъъ, не исках запознанството ни да е така драматично! – рече Дани.
_________________
Правете любов, а не хоркрукси.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Нед Юли 22, 2012 9:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

12. Всичко беше наред!

Хари се изправи и погледна новодошлия с цялата ненавист, на която бе способен, запращайки по него проклятие, което другия отби за стотна от секундата, а лицето му остана все така приятелски настроено, все едно са го замерили с хартиено самолетче.
- И аз се радвам, че ви срещам. – рече той неестествено позитивно и подаде ръка, отбивайки поредното проклятие като на шега. – Мисля, че сте се запознали вече с моята работа. – продължи той и огледа поляната с неприкрита и чистосърдечна гордост на колекционер на марки. – Съдействах и в случая с вуйчо ви, много съжалявам за загубата ви, но все пак ми плащат за това..Моля ви спрете да ме нападате с безплодните си проклятия, получавам тикове като ги отбивам.Какво толкова съм ви направил?
- Ти си ги убил, а сега уби и братовчед ми... Ти!
-Моля ви, господин Потър, не сте запознат с цялата истина.За това не правете прибързани заключения. Най – малкото братовчед ви е жив, изобщо проверихте ли за пулс.Само е малко уплашен и ще сънува кошмари до края на живота си.
-Свали пръчката!
- Едва се запознахме, а вече ми говорите на ти...
-Свали я....
- Добре де, щом толкова настоявате!
При тези думи непознатият направи някакво странно движение към небето все едно дирижираше, при което от нищото се появи въже и го уви като какавида в пашкул, така че не можеше да се движи, а пръчката му падна на няколко сантиметра.
-Сега доволен ли сте!
Хари не отговри, но продължи да го гледа подозрително и малко учудено.Насочи се към ямата, в която бе паднал(а може би спомогнал за образуването и) Дъдли След малко ръката му заопипва врата му и и се увери с облекчение, че още диша.След случката с Рон, втори път за 48 часа помисли, че е загубил някого, на когото държи.
- Хари! – отнякъде се чу гласа на Броуди.
Старият аврор се затича към тях, следван от Рон.Хари си спомни как първият викаше нещо в мрака, преди малко – явно искаше да ги предупреди за нещо.... или за някой:
-Виждам, че вече сте се запознали със ... ъъъ
- Дани. – чу се приглушен стон от пъшкула, последван от мъчителна кашлица.Той се задушаваше в пашкула, който сам си направи.
Рон отиде при него и освободи главата му.Дани си пое въздух.
- Той е ... ъъъъ. – продължи объркано Броуди.
Господин Броуди,ако искате не мъчете повече гласните си струни, ще си докарате ангина.(Броуди се намръщи -явно не му беше приятно да получава съвети за дишането и говоренето от човек, който допреди малко се е давел от ефекта на собствената си магия.) Разбирам, че сте затруднен предвид рядкостта на моята професия.Не знам дали някой изобщо я практикува освен мен в цял свят.Поради тази причина дори и аз самия не знам точно какво работя, но нали ми плащат. – ухили се.-Нека да кажем просто, че аз помагам - един вид консултат.
- Какъв консултант? – запита Рон.
-Аз правя възстановки.
- В какъв смисъл?
- Когато някой, някъде прави магия тя оставя следи в почвата, във въздуха, във вещ, като например четка за коса, някаква семейна антика – пръстен или медальон, стар дневник. – погледна многозначително към Хари, който за момент забеляза загадъчна и съзаклятническа усмивка – той оставя следа, сигнатура, белег ..... нещо
характерно за него.(На Хари му се стори, че долавя миризма на море. Видя в едно далечно кътче на съзнанието си един белобрад старец:”Магията винаги оставя следи, понякога много ясни.Преподавал съм на Том Ридъл.Познавам стила му. )
След дългогодишни опити и проучвания се научих да откривам тези следи, да разкривам историята, която крият. (Чак сега Хари се сети за човекът, който допреди малко ръкомахаше и танцуваше някакъв дивашки танц, обикаляйки криминалистите – човекът, който сега седеше увит в пашкул и бе приковал вниманието на всички)
Вие станахте „жертва” на една от моите възстановки и едва не я провалихте. За щастие останах концентриран и мога да ви кажа какво се е случило: Първо ето там. – посочи той с пръст и заподскача непохватно и леко им заприлича на пружина. – се магипортират двайсет и един човека, едно момче в защитна сфера и едно момиче с мантия на невидимка – те са на около единайсет години. За похитителите не мога да ви кажа кой знае какво, тъй като съдя по телата им, които са се разложили невероятно бързо. След около 2 минути и 11 секунди се появявате вие двамата (кимна към Хари и Рон) .Последва кратка схватка.Вие хитро използват магии за покровител, за да ги заслепите и спасявате децата.Нещо имате ли да добавите, защото нататък не сте свидетели? – заоглежда се между двамата, дадоха му знак да продължи, но преди това Хари се огледа наоколо – нещо в картинката му се губеше, но не можеше да се сети какво.В разказа на консултанта имаше някаква дупка. –Така, значи, когато се магипортирате след около 3 стотни се появява един мъж.Избива ги със светкавици за около 2 минути и 13 секунди.
-Един човек! – възкликна Броуди.
- Да един човек ги избива с магия подбна на светкавица.
- Тази магия явно е виновна и за унищожаването на тревата.Толкова могъща.... един човек... – намеси се Хари.
-Благодаря ви!
-Не говоря на вас.
Дани се начумери („..явно помисли, че хваля магията му за възстановки” - отсъди Хари.):
-След това остава само един от похитителите, който обаче е убит нормално – Авада Кедавра!
- Явно това е бил водачът им недоволен от свършената работа. –предположи Рон.
- Не ме прекъсвайте, господин Уизли. – със спокоен глас му се скара консултантът, но по досега миловидното му и приятелски настроено лице за момент премина сянката на гнева. – Последният е бил довършен ето там.
Бяха се отдалечили доста, но в мига, когато се обърнаха видяха ямата.Хари и Рон в един глас възкликнаха виновно:
-Забравихме Дъдли!
Действително докато следваха какавидоподобния си нелепоподскачащ нов познат и слушаха разказа му бяха забравили да измъкнат Дъдли от ямата.Затичаха се натам.
- Ще ме почешете ли по лявото ухо, Броуди, не го достигам.

След малко се върнаха, а Дъдли се носеше зад тях, на няколко сантиметра от земята.Очите му все още бяха затворени.
- Дъдли и вие г-н Патър сте видели отпечатък, призракът на онзи, който е убил похитителите ви.Дъдли е имал лошият късмет да застане на пътя му, но повярвайте ми нищо му няма.
В този момент Дъдли отвори очи и изкреща.Погледът му попадна върху консултанта, стори му се, че е увит в мрежа, помисли си че и той самия е в такова положение, тъй като усещаше, че е над земята и че не може да помръдне, въображението му проработи и извика:
-Паяк!Гиганстки паяк!Свалете ме!
След малко спря беше вече на земята, треперейки, а консултантът махна най – после въжетата, като стискаше магическата си пръчка в уста очудващо ловко.
Изправи се и протегна ръце сякаш токущо се е събудил.Насочи магическата си пръчка към Дъдли.Във въздуха пред него се появи чаша, която поразително много заприлича на чашата на Хапълпаф, коята се наклони и се изсипа в устата му, а той с изненадващо покорство изгълта съдържанието и и спря да трепери.Чашата изчезна.
- Мисля, че работата ми тук приключи.Последни думи Броуди:Някой се появява 2 секунди след като и последния похитител бива убит, изпратено му е смъртоностно проклятие.Отбива го.И двамата офейкват.
Господин Дърсли, не знам дали ви е било съобщено, но сте призован на разпит, г-н Уизли бихте ли го придружили.Ето ви летекод.-Подхвърли им някакво украшение – диадема! Рон, който беше хванал рамото на Дъдли я улови.В миг двамата изчезнаха. – А с вас господин Потър бих желал да поговоря на четири очи.
Още преди да получи отговор, Хари бе уловен за ръката.Завъртяха се и изчезнаха под смаяния поглед на стария аврор.
.
Озоваха се насред оживена улица, но явно никой не ги забеляза.Дани погледна разсеяно часовника, който се подаваше на дясната му ръка:
-Е имаме малко време!
- Къде ме водите?
-Далеч от досадните подмятания на Броуди и от необмислените забележки на господин Уизли.Може би единствено братовчед ви Дъдли каза нещо вярно, далеч не е толкова добронамерен, а и смея да твърдя далеч не толкова глуповат, колкото го описват.Може би в ранното си детсво не му е трябвало толкова да работи с мозъка си, но все пак ....животът си казва своето.
- За какво искате да говорите с мен?
- Господин Потър, вярвам, че знаета какво е хоркрукс?
Въпросът ни най - малко не го изненада.Реши обаче да поувърта., за да разбера причината разговорът да тръгне в тази посока.
-Доколкото съм чувал, хоркруксът е парче от душата на човек, което той вгражда в предмет....
-Знаете, ясно, но не ми разкривате всичко.Ролята на хоркруксите е била съдбоносна за вас и Лорд Волдемор, нали така.
- Да, но явно и вие на разкривате всичко, което знаете.
Другият го гледа миг два.После погледна отнова часовника си.
-Разбирам, че мога да ви имам доверие.Вие наистина сте Хари Потър.
-Че кой друг да бъда.
-Е трябваше да се подсигуря все пак.Знам от сигурен източник, че вие сте казали на Ридъл в нощта, когато го довършихте, че вече няма хоркрукси – че сте само вие двамата.
Хари го изгледа с изненада, но после си спомни, че в онази нощ в Голямата зала имаше много хора.Възможно беше и консултантът да е бил там.
-От къде знаете в каква форма са хоркруксите на Волдемор.
-Е това ще ви го разкрия при следващата ни среща, макар да ми се струва маловажно.
- Щом харкруксите са били само за проверка, то за какво наистина искахте да говорим.
- Мисля, че мога да ви дам информация, която ще ви се стори полезна.
- Като например.
- С готовност ще ви помогна да разтълкувате среднощните си кошмари.
Навлязоха в пуста уличка.
- Откъде знаете за тях.
- Все пак съм специалист по магии оставящи следи, а тези ваши кошмари са оставили белег още в детска възраст.
Погледът му за момент се насочи към мястото, където се намираше белегът, а Хари машинално го прикри с длан.След всичките тези години въпреки, че не го беше болял и почти не си личеше, ако едно достатъчно концентрирано и знаещо какво търси око можеше да разбере, че е съществувал.
Дани за пореден път погледна към часовника си, а по лицето му изби пот.Постави най – безцеремонно показалец върху челото на Хари.

Всичко премина пред очите му за секунда и внезапно осъзна значението на кошмарите си

Контактът прекъсна:
-Волдемор ще се върне. – заговори със спокойствие, което го изненада.
-Това ли казва видението.
-Слугата му иска Питър.. има някакъв план за Питър.Той ги епратил – похитителите, за да го отвлекат.
Досега не се бе замислял защо бяха взели само Питър.Едва ли са изпипали плана си до такава степен, ако нямаха конкретна цел.Но защо момчето – защото се беше противопоставило на убиецът на баба си и дядо си.Искаше да му отмъсти.Той беше убиецът – водачът на организацията и бе наказал своите слуги.Вгледа се в Дани и видя мантията му – имаше някакъв герб, който досега не бе забелязвал:
-Експелиармус!
Пръчката изхвърча от сведената длан на консултанта:
- Виждам, че вече знаеш, че аз избих похитителите.
- За назидание.
- О не, за отмъщание, но защо – този въпрос също ще остане за следващата ни среща.
- В първото видение имаше...
- Човек с часовник и маска на смъртожаден – да, а аз бях с тази мантия с герб.Виж часовника ми не е същия нали.
- От какви мотиви ги уби?
- Знаеш ли какво яде паякът, ако в края на деня не се е хванало нищо в мрежата му?
- Отговори.!
- . Нищо?Не!Изяжда мрежата – тя е белтък
- Защо ми го казваш.
- Печеля време.
- За какво?
Двете пръчките изхвърчаха от ръката на Хари.
- Едва ли мислиш, че ще се оставя да ме обезоръжиш така лесно.Тази, която взе е ..- той я размаха и тя се превърна в мишка. – от „Магийки шегобийки на Уизли”.
- Ще убиеш и мен ли?
- Не искам да ви убивам.Точно обратното.
- Ще ме родиш?
- Не исках да прозвучи така тъпо.Но няма много време.Силенцио!Слушай(заговори със скоростта на светлината):
Волдемор е безвъзвратно мъртъв, слугата, с когото си се свързал е откачен, вероятно е бил много привързан към господаря си.Мисля, че под завръщане се има предвид, че той ще вземе неговото място.Той ще стане Новият Черен Лорд, продължвайки „достойното” дело.
А сега да говорим за Чарлз Хопкинс(Хари си спомни смътно за онзи свидетел по делото срещу Върнън ).Той е имал връзка с Рита Скийтър! Обсебен е от мисълта за отмъщение. Следих го в продължение на две седмици – седи до входа на министерството.Вероятно чака някого – Дъдли или Питър– естетствен продължители за гнева му след смъртта на Върнън.Възможно е да е бил бивш смъртожаден избегнал Азкабан, а сега да се е побъркал и да вини и теб.
Пратих него и Рон с летекод, за да е в безопастност.Когато излиза обаче по всяка вероятност ще е през входа за посетители, където ще го чакат.

Насочи пръчката си към Хари, който мигом взе да се унася, после легна на тротоара. Тялото му тежеше – искаше да поспи.В просъница усети как някой бърка с ръка в джоба му и пъхва нещо.
После всичко му се избистри .Подскочи огледа се, но нямаше и следа от консултанта.Пъхна ръка в джоба си и напипа магическата пръчка.

**
Седеше в бара и пийваше поредна глътка от райското питие .
Беше мъртва, не можеше да повярва!Беше мъртва!След всичките тези години, в които беше далеч от него.Най – после я бе видял отново.Беше му обещала да спре с писането, да спре.. Само този последен път и щеше да спре.Беше и помогнал да разсее Върнън, докато се добира до Петуния.Тяразкри тайната и.
Чарлз я знаеше, беше проникнал в къщата на Рита след смъртта и, беше взел всички материали за новата и книгата.И знаеше мръсната тайна, но на каква цена.”Бедната Рита, милата ми Рита...”
Щеще да отмъсти!Да отмъсти на всички. На Върнън, на Петуния, на Дъдли и на сина му, дори на безценния Хари Потър!
- Пийни си още едно Чарли.За сметка на заведението. – усмихна му се лукаво барманът.
**
Хари се магипортира точно навреме.Хопкинс беше вдигнал пръчката си и беше на косъм да убие Дъдли.Поредното му проклятие не го улучи и той се прикри зад една кофа за боклук.(или по скоро кофата го прикри, направлявана от Рон)
Обезоръжи го и двамата с Рон го внесоха в асансьора. Дъдли ги последва.
-Рита, милата ми Рита. – лицето му будеше съжаление.
-Ти ли ги уби! – Дъдли беше вън от кожата си.
Онзи се усмихна зловещо и облиза устни:
-Гледах ги как се молят, как се гърчат...
Повали го с един удър на земята и щеше да му се нахвърли, но Хари и Рон го изблъскаха към стената:
- Не прави глупости!
Вратите на асансьорът се отвориха, а онзи се затича, възползвайки се, че другите трима се боричкат в ъгъла.
- Дръжте го!
Онзи обаче се беше изгубил в тълпата от министерски служители.Разделиха се и го затърсиха в различни посоки.
След малко се чу вик и някой тупна на пода. Хари се затича към източника на шума и видя падналият в безсъзнание Хопкинс устната му кървеше обилно от удъра на Дъдли.
Над него тържествуващо се беше изправил Корнелиус Фъдж.
**
Не беше ядосан, че Фъдж ще обере лаврите.Вярно, че мразеше този човек, заради отношениито му към Кингзли и към всичко, за което се беше борил, но този път наистина беше герой.Хопкинс в бягството си можеше да отнеме невинни животи, а Фъдж беше предотвратил това.

Съобщи в служба „Аврори” за консултантът и за деянията му и те съставиха екип за залавянето му.
Този човек будеше у него смесени чувства на симпатия и отвръщение.Каква беше целта му?Защо се беше свързал с него?Явно знаеше, че помагайки му да осъзнае виденията ще хвърли светлина върху престъпленията си.
А и какви бяха тези намеци за хоркруксите?Откъде знаеше за тях?
Дани не беше глупав – доказваха го т. нар. възстановки (област на магията, която по всяка вероятност беше създал и развил сам и за което беше достоен за възхищение).
Но и беше луд – та той бе избил хладнокръвно близо две дузини хора.По – шокиращ беше единствено начина, по който го бе направил – такава могъща и унищожителна магия по всяка вероятност измислена от него самия.
Спомни си колко хлъднокръвно разказваше за тези събития убиецът. С точността на ценител – на колекционер на марки, който прилежно нарежда своите съкровища, познава всяка от тях и може да ти разкаже какво изобразява, при какви условия се е сдобил с нея и пазарната и цена към текуща дата. В думите му имаше и едва прикрита гордост, все едно практикуваше някаква своя изкривена форма на справедливост...
Тревожната педантичност, с която беше следил Хопкинс, изучавайки порядкиге му, часовника, с който беше отмервал всяка секунда от маневрирането между различните институции в министерството на магията по време на разпит. Да - от една страна беше спасил живота на Дъдли и Рон, но от друга просто ги бе използвал за примамка. Убиецът на Петуния и Върнън беше задържан и го чакаше процес.Хари малко го съжаляваше, но предвид стореното...
Въпреки, че убитите на поляната не му бяха любимите хора като представител на закона Хари трябваше да го докладва, но нещо му подсказваше, че този човек към когото изпитваше и симпатия и отвръщение няма да бъде хванат... освен ако самия той не го пожелаеше.
Сформираният отряд от аврори си сътрудничеше с българските служби, а убийството както и разследването беше на тяхна територия.”Каквото става в България си остава в България!” – струваше му се егоистично, но цял живот се бе трепал „в името на общото благо” имаше право поне за малко да не носи целия магьоснически свят на плещите си.
Тези мисли му върнаха спокойният сън, за което бе най – благодарен.

- Всичко ще бъде наред! – повтаряше му Джини и той и повярва.
**

Джеймс и Питър успяха да се измъкнат за малко от родителски очи(и от тези на Албус) се насочиха към „Магийки шегобийки от Уизли”.Влязоха и на вратата ги посрещна една жена.
- Джеймс ти ли си.С какво мога да помогна.
-Здравей, Верити!Той тук ли е?
-Ела той е отзад.
-Ако има някой, който ще знае какво прави това определенно е той!- прошепна Джеймс.
Въведе ги в една тъмна стаичка, която играеше ролята на склад.От мрака се подаде една ръка и сграбчи Питър отзад и той се сепна. Обърна се и видя мъжът, който
го погледна зловещо и се изхили, така че Питър пристъпи няколко крачки назад и щеше да побегне, ако не беше чул смеха на Джеймс.
- Джеймс, развали всичко! – разсърди му се Джордж.
- Значи сте го планирали! – засмя се Питър. – Значи и липсващото ухо е част от плана.
- Не, всъщност е липсващата част от мен. – ухили се Джордж. – За какво искаш да говорим Джеймс.Писмото ти ми се стори интересно, но някак непълно.
Вместо отговор Питър извади от джоба си пергамента и му го подаде.
-Знаеш ли какво е?
Завъртя го между пръстите си преценяващо, а после по лицето му се изписа изненада.
-От баща си ли го открадна?
-Не сочи с пръст, ако обичаш.
-Джеймс.. – Питър очакваше конско, шамар или разрез зад ухото, но. – Гордея се с теб!
-Знаеш ли какво прави?
-О, да много добре знам, не я бях виждал от години.


Другите отидоха да купят учебници, котли и т.н., а Хари тръгна с Питър и Албус.
Когато пристъпиха в малкото магазинче звънна камбанка към тях се насочи нисък добродушен младеж.
-Първите пръчки, а? – каза Оливандър.
Гледаше ги загадъчно, а тихия му глас се разпространи като ехо във мрачното помещение.Тази му загадъчност се предаваше от поколение на поколение, както дарбата да се правят пръчки и Хари си помисли, че определенно племенника я е наследил от именития си чичо.
-Господин, Потър вярвам, че вие сте доволен от вашата пръчка.Дочух от милия ми чичо, че сте прибегнали и до други майстори.. по вещи. – усмихна му се.
Албус и Питър заразмахваха пръчки, унищожавйки малко по малко магазина, но въодушевлението на продавача растеше с всяка секунда.Първоначално Питър се страхуваше отново да се докосне до магическа пръчка, спомняйки си за последствията от предишния път.Погледна към прозореца и си помисли, че ако я докосне той ще се счупи.Продавачът го насърчи да не се страхува и въпреки, че въпросният прозорец така и така си го отнесе момчето видя, че Ал троши със същата лекота.
След известно време Албус си намери пръчка – 20 см ябълково дърво, косъм от куц еднорог.Питър обаче все така рушеше наред и се поотчая, че никоя пръчка няма да го избере.
- Хм!Труден клиент, много труден!Подобно на майка си!
Другите трима го изгледаха изумено.

Майка му Катрин е вещица?Но защо не му е казала?

Младият продавач се изчерви все едно им е показал строго секретни правителствани чертежи, заради които щеше да бъде обвинен в държавна измяна.
- Казахте ми, че момчето е спечелило една магическа пръчка, нали така?
- Ами всъщност беше баща му...
- ..който е мъгъл.
- Да.
- Покажете ми я.Пет сантиментра, бук сърцевина от змейска сърдечна нишка, беше на Закарайс Смит.
- Точно така.
- Господи Потър, разбирате, че дори мъгъл да спечели верността на една магическа пръчка, то той е безсилен да я командва.Следователно верността и се прехвърля към първия магьосник, до когото се допре.

Питър продължи да размахва като откачен, но вече не му беше така забавно да наблюдва ефекта на това движение.Отвориха и последния пакет под маниакално щастливя поглед на продавача..Той я взе в ръце, но веднага я пусна, защото го опари.
„Ами сега?”
Огледа присъстващите и най – после след две минутно мълчание Оливандър взе падналата на земята пръчка и я долепи до ухото си, за да се вслуша.Усмихна се и заговори още по – тихо и загадъчно по – скоро на себе си отколкото на тях:
- Чичо би одобрил.Да определено би одобрил.
- Влезе по – навътре в магазина и след малко се върна със едно съндъче.Откъсна нетърпеливо ключа от врата си и го набута нетърпеливо във ключалката. С треперещи от вълнение ръце и му трябваха близо петнайсет минути, за да го отвори.
Най – после сандъчето изщрака и капачето му милостиво се отвори.От него изхвърча нещо толкова бързо, че едва, когато Питър отвори очи, които първосигнално беше затворил, за да се предпази от наближаващата заплаха видя, че е магическа пръчка.Магическа пръчка, коята сега се беше настанила покорно в ръката му.
- Размахайте я, де!
Почуства някаква топлина , сякаш се срещаше с отдавна забравен приятел, невиждан от двайсет години след странна злополука със тухла четворка.
След малко последва удърна вълна, която запрати всички на пода освен него.
-Спокойно!Без паника!Очакваше се! – вътвори ред продавача след като се изправиха.
-Яко! – каза Ал и погледна с лека завист.
-Е господин Дърсли.Поздравявам ви. – сърдечно му стистна ръката. – Вие станахте собственик на единствена по рода си пръчка – бъз 34 см перо от феникс. – От вас трябва да очакваме велики неща.Много малко магьосници в историята ни са били избирани от такава.
Племеникът погледна за миг към Хари и той си спомни...Спомни си молбата на един болен човек, който бързо оздравя след като молбата му беше удовлетворена.
Оливандър поиска да види бъзовата пръчка.Позволи и го наблюдаваше как с немощната си ръка пише някакви мерки върху лист хартия.
И плода на тази оглед сега седеше покорно в ръката на племеника му, на сина на Дъдли... Грегорович беше претворил някои от качествата на непобедимата пръчка в своите, но никога не посмя да използва бъз в направата им.
Момчетата излязоха навън, но продавачът задържа за малко Хари:
-Господин Потър.Навярно не е нищо, но.. другите пръчки в магазина.Те не просто отхвърлиха момчето. – Те се страхуваха от него!
За нещастие Питър ги чу.
**

Хари наблюдаваше как влака завива.
- Спокойно. – каза му Джини. – Всичко ще бъде наред!
- Знам!
Посегна разсеяно към челото си, за да приглади коста си.Белегът не го беше болял от деветнайсет години.
Всичко беше наред!

Другите се запътиха към колата, но някой повика Хари:
-Хей, Потър!
Сети се, че се бяха видели на перона.Тогава му се стори, че е малко разтревожен – Драко също имаше син първокурсник
Не му беше до заяжданията му, които и без това нямаше да повлияят на приповдигнатото му настроение.Не знаеше колко дълбоко се залъгва!
-Хари! – викът му бе отчаян и мъжът не можа да го пренебрегне.- Ако не ми обърнеш внимание и двамата ще пострадаме!

Посегна разсеяно към челото си, за да приглади коста си.Белегът не го беше болял от деветнайсет години.
Но нищо не беше наред!
_________________
Правете любов, а не хоркрукси.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Чет Авг 02, 2012 6:58 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

13.Е, случва се...

Има моменти в живота на човек, когато се случва нещо изключително.Нещо, което може да го разтърси, да преобърне мирогледът му до такава степен, че да започне да се съмнява кое е реално и кое не.
За Хари Джеймс Потър до сега имаше само един такъв момент през целият му съзнателен живот – котато разбра, че е магьосник.Предстоеше му да се сблъска с втори такъв феномен и той започваше не по – необикновено от врата избита от пантите от добродушен полувеликан.
Започваше с човек, за когото смяташе, че е абсолютно невъзможно да се реши на подобно усилие.Усилие да превъзмогне гордостта си и да направи първата крачка.
Никога, ама никога през целия му съзнателен живот не беше чувал първото си име от устата на Драко Малфой.Но не го притесни какво каза, а как го каза – страхът с който го каза беше неуписуем, беше чудовищен.По челото му се стичаше пот, трепереше, а в зачервените му от недоспиване очи се четеше безумие, клонящо към лудост.Той го умоляваше!
- Трябва да ми повярваш ...
- Хари, остави го! – Рон се беше върнал, за да види защо Хари се бави.
- Хари, моля те да ми повярваш!Те... те...
- Рон, може би трябва...
- Няма да слушам как ни лъже някакъв смъртожаден с мъртъв работодател!
- Не ви лъжа, Уизли! – в гласът му се прокрадна някакъв гняв за момент, напомнящ на презрение, но това усилие да запази достойнство явно се оказа непосилно, отчаянието му надделя и за изненада на двамата приятели залитна, но те го хванаха в последния момент преди да си разбие главата в цимента.
По лицето на Рон си личеше, че явно не смята Малфой за толкова добър актьор за това си замълча докато го свестяваха и му даваха отвара против уплаха, токущо призована от Хърмаяни.(Беше и останало малко количество от това, което беше сварила, за да успокои Роуз след случая с отвличането на Питър.)
Когато най – после дойде на себе си, вече не трепереше, но от потта имаше вид на човек, който токущо е излязъл от студена вода, процеди само една дума:
- Влакът!
**


Автобуса спря! Насред нищото .... Просто спря! Нещо не беше наред! Най – малкото, защото никой не измърмори, не затропа нервно с крак не се оплака....
А те обичаха да се оплакват – от хората, от животните, от дърветата... Ако пред тях се изправеше самият Господ те щяха да му намерят някакъв кусур и щяха да ме обвинят защо съм написал името му с главна буква в това изречение при положение, че не е толкова перфектен и не го заслужава.
Говоря именно за онези бабички, които поради една или друга причина готови да се заядят за всичко - че Ърл карал прекаленно бързо, че не им се усмихнал, когато влизат в автобуса, че Ърл карал прекалено бавно, че гълъбите на спирката ходели смешно....
Това бяха тези жени, които се качваха от едната спирка на градчето, намираща се на около двеста метра от следващата, където слизаха без да си купят билет. Знаеха, че Джанин – контрольорката – таксува едва след като се подмине бензиностанцията на края на града и като всеки съвестен гражданин се възползваха.
Джанин беше висока и стройна, сравнително добре изглеждаща около педесет годишна. На пръв поглед можеш да разбереш, че е бивша спортистка или е поддържала форма на младини( а и все още). Зад суровото резервирано изражение и спретнатият кок, ако разбира се склониш да я заговориш, черпейки я чаша кафе в местната сладкарница, щеше да разбереш колко чувствителен, интересен и забавен човек стои пред теб.
Малко щеше да ти досади с вечните мрънкания за пропуснатата велика кариера като гимнастичка. Контузията я съсипа и макар че се възстанови почти изцяло не събра смелост да се завърне.
Все пак уменията и не бяха напълно похабени – всеки делничен ден, когато автобуса беше препълнен с прозяващи се, зависими от кофеина хора, отиващи на работа тя с лекота се провираше през тълпата – като солета, много мускулеста и тренирана солета с лека контузия.
Но днес не беше такъв ден.Беше хладно и спокойно . А Ърл си подсвиркваше нещо на Guns n Roses на фона на вечните оплаквания на критикуващите клюкарки гратисчии, които все едно припяваха.
Двамата с Джанин се влюбиха поради една проста и маловажна причина – мечтите и на двамата се бяха сгромолясали, а придобитите по пътя умения се бяха пренасочили в друга не толкова високоплатена професия.Ърл Флеминг искаше да стане автомобилен състезател.Ог малък събираше картинки на коли от списания, които му носеха леля му и чичо му от Франция, режеше ги старателно точно по очертанията и ги събираше в тетрадки, които оформяше като албуми.Зрението му, което беше увредено още в детска възраст му попречи да умре на шестнайсет в злополучна, но същевременно епична, катастрофа, както мечтаеше.Но всеки ден караше автобуса така сякаш иска да поправи тази зверска несправедливост.Често излизаше от пътя , често за малко да се блъсне, но беше роден с лош късмет – все едно магия държеше тази раздрусана, ръждясваща, разбита и размазана таратайка цяла. Никой не знаеше кой безсъвестен щастливец се е прибрал със стотачка, за да пусне този провалил се очилат Михаел Шумахер на пътя, но и никой – дори и клюкарките – не го докладва. За тях всеки ден си беше приключение!
Там беше и някакъв мастит бизнесмен, настоящ оратор, който събираше хората и срещу известна такса им показваше колко е велик и преуспял и колко малък шанс имат те да се доближат до неговото величие.Никой не знаеше откъде се е пръкнал и какво прави тук, но явно изкарваше добре.Усмивката му беше като излязла от рекламата на паста „Лакалут” и контрастираше на потъмнялата му от слънцето кожа.Всеки ден черпеше младежите в местния бар и ги зарибяваше да дойдат на семинарите му.
И последно, но не и по важност ще спомена и една от клюкарките, на които дори не си направих труда да измислям имена по две причини –1. попринцип много малко имена ми харесват, 2. те са само за масовка Но именно за тази жена трябва да спомена нещо, защото тя не може би, а със сигурност беше най – важния човек в градчето.
Елизабет, чиято фамилия ще спомена по – нататък, за да я оставя поне малко обвита в мистерия, беше една от онези жени, за които спокойно можем да кажем, че са душата на прогреса. Една от онези свободолюбиви и непреклонни жени, които се бореха за правата си... Но поради преклонната си възраст и слепотата си тя осъзна, че няма време да променя света за това се примири с изпълняването на малките си каузи, като да уреди да се постави някоя и друга рампа за инвалиди пред кметството или да се осигури терен за концерт на любимият й Веско Маринов.
Тя беше вдовица, а и с дъщеря и от години не си говореха за това беше самотна.Спря да се разхожда толкова из селото (беше невероятен феномен, имайки предвид слепотата, придвижваше се пъргаво и ориентирано навсякъде като понякога упътваше заблудените туристи) и започна да си остава по – често в къщи. В крайни случаи като днес излизаше навън, качваше се в автобуса и след малко слизаше на другата спирката без да си плати.Беше усвоила това качество от жените на нейната възраст. Отначало ги презираше заради навика им да плетат интриги, но в последствие се беше примирила.
Всички, които бяха в автобуса обаче имаха огромният късмет, че тази „дърта вещица” (както я наричаха децата в селото и си бяха на 100 процента прави, въпреки че те подозириха само за 50) беше тук тази вечер, защото тази вечер Елизабет С. ги спаси.
Тази вечер тя стана герой!
Всичко започна, когато автобусът подмина бензиностанцията и внезапно спря Беше привечер и навън слънцето се готвеше да залезе.
- Какво става? – запита Бет и се огледа невиждащо, но никой не и отговори.
Обитателите на автобуса бяха някак странно тихи и спокойни и това я стъписа .
Навън качулата фигура отпуснала се в кожен фотьойл се размърда.Изправи се и със спокойна крачка отправи към автобуса, чийто мотор все още жужеше като кошер пчели.

Никой не се възмути защо Ърл е спрял!Никой не се възмути защо вратите се отварят и защо този човек се е навлякъл в черна мантия при тази жега! Никой не се зачуди какво прави фотьойла насред нищото и защо непознатият го остави там! Беше си скъп! Явно много мек и удобен и .. изчезнал!Изпари се в мига, в който мъжа допря крак до най – долното стъпало! Бет осъзна тревожната истина – непознатият не беше обикновен – беше като нея! Беше магьосник!

След всичките тези години! Толкова лутане, толкова търсене!Няколко неуспешни опита и след всичкото това чакане! Беше логично така логично – как не се беше сетил за това по – рано! Но вече нямаше значение. Господарят би бил доволен!Най – после след всичките тези години той щеше да изпълни неговата повеля.
Беше го избрал! Сред всички тях.. Беше го избрал!
Вярно че другите бяха безполезните идиоти, с някои малки изключения, но нали и Исус се беше родил сред бедните овчари! Беше го избрал и той нямаше да го подведе!Господарят знаеше на кого може да се довери! Каква чест!
Обзе го чувство на целеустременост! Досега потръпваше нетърпеливо, но сега се облегна на седалката, наслаждавайки се на пътуването.Нищо не можеше да развали момента на чиста еуфория! Вършеше нещо правилно, нещо значимо! Вършеше нещо ВЕЛИКО!
С досада погледна часовника си, отброяващ последните мигове до триумфа!Пое си въздух и се замисли.Веднъж само да се докопа до момчето и... Но това сега не беше негов проблем! Беше изпратил достатъчно хора – щяха да му го доведат.
Подобно на господаря си той беше победен от едно дете, но това беше само битката, войната едва сега започваше!Беше прибързано да атакува Дърсли, но търпението му се изчерпваше с годините.Тази грешка обаче предвид стечението на обстоятелствата същност се оказа решителната стъпка, за да изпълни мисията си!
Последната брънка от веригата на перфектният план!”


Вратите се отвориха – беше тъмно, когато мъжът слезеи се запъти към целта си.Вятърът го обви, но ледената му ръка не го смути.Чувстваше се страхотно!
Бет въздъхна от облекчение щом вратата се затвори и извади магическата си пръчка.Започно да я върти във въздуха, сочейки различните ъгли на автобуса, шепнейки сякаш на забравен език.
Въздухът трепереше, но по лицето и се разбираше, че каквото и да се опитва да направи не се получава. Автобусът не потегляше!Онзи беше могъщ и явно искаше да се върне обратно и то скоро.Тя затегли всички един по един на вън(не можеше да ги контролира – влиянието му беше твърде силно!).После изщрака с пръсти и от всеки пътник се отдели негов леко безплътен двойник и влезе в автобуса.

НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!? Пак ли! Пореден провал!Беше разочаровал господарят си отново! Беше толкова близо усещаше го, но се оказа, че се е залъгвал – бяха го изпреварили!”

Опита се да сдържи гнева си, но не успя. Зелен лъч проби предният прозорец и мина на сантиметри от сянката на Ърл. Яростта му попречи да види, че това не е човек, а само сянка.Жалък опит на старицата да го заблуди, но неочаквано успешен.Студеният вятър нахлу от разбития прозорец .Той обаче не можеше да се сравнява с това, което влезе после толкова отвратително и грозно.
Вратите на автобуса се отвори и Бет едва не се задуши от тежкият парфюм – беше женски и някак натрапчиво отказваше да бъде поет от вятъра:
-Искал си да ме видиш! – мазно поздрави Долорес Ъмбридж.
Мъжът само кимна разсеяно. Бет усещаше, че са на няколко седалки пред нея затова се застави да не киха: Беше и студено, а вече не беше млада.Нямаше да издържи още дълго. Стори и се, че видя някаква сянка – Смъртта и помаха от предната част на автобуса!
-Не се оплаквай! – каза мъжът заповеднически.Бет предположи, че жената се е възмутила от мястото на срещата.
След малко щеше да припадне.Вече почти не чуваше какво си говорят двамата.Само откъслечни моменти.Нещо за предложение и приемането му.Двата гласа и се струваха далечни. („E, може би смъртта нямаше да е толкова лошо нещо..”)Нещо обаче я изведе от унеса и тя се нахока, че са предава толкова лесно:
- Интересно какво получавам!
- Живот!Старият си живот!Без повече криене!Ще те уважават!Ако разбира се не ти стига само благоволението на Черния Лорд!
Смях жабешки и писклив и доста неблагоразумен!
-Черният Лорд е мъртъв и се разлага докато си говорим! Потър победи!Къде беше изминалите 19 години.
Яростен шамар!
-Черният Лорд може отдавна да си е отишъл, но тези които му бяха верни ще запазят спомена и ще продължат да се борят.Песента ни още не е изпята.Войната предстои и дори елементарно същество като теб го усеща! Все пак животните усещат първи преди бедствието да се случи.Прояви благоразумие и се присъедини към, тези които те спасиха от Азкабан!
Той се вгледа в изражението на Ъмбридж и заговори отново:
- Ти прие да ти сложим Черния знак.Това е привилегия, но и е задължение.Сега като се замисля те не си достойна.По – милостиво е да те приспя като куче, предало господаря си.
Бет усети какво ще стане, чувайки молбите на жената.Не я съжали! Зелената светлина освети автобуса с такава сила, че дори успя да я види, но в последният момент мъжа беше отклонил ръката си.
Жената беше жива!
Внезапно прозрение беше отклонила ръката на мъжа!Какъв подарък от съдбата му беше поднесен под грозната опаковка на Долорес Ъмбридж!Може би тя не беше толкова безполезна за колкото я смяташе!

- Дава ти се втори шанс! – каза и той. – Поклони се !
- Ще ти служа!

Излязоха от автобуса, а Бет усети отново, че ще припадне.
„Стегни се!Още малко!”

Вратите се отвориха! Двамата - мъжа и жената - излязоха. Старицата чу отново далечния глас на жабата :
-Какво ще правим с автобуса.Да го запалим ли?
Искаше да се изфука.Явно го считаше за нещо като бойно кръщение.Бет затрепери, нямаше сила да се противопостави.Стегна се!Вече не се боеше.Само да и дойдат – ще прати в гроба онази само защото я дразнеше парфюмът й.
- Не! Не искам да привличаме излишно внимание! – щракна с пръсти и предното стъкло се поправи.Автобуса потегли отново.

**
Влакът се носеше стремглаво напред, напомняйки за змия, която се провира през хръсталак. Албус и Питър седяха в едно купе заедно с мъж на възраст между четирсет и педесет, чието лице изглеждаше добродушно, но и някак мрачно.Откакто бяха влезли се беше загърнал с наметалото си през лицето и гледаше през прозореца, надявайки се да заспи.Представи им се като професор Деш.
Другият им спътник беше глуповато изглеждащо момче, което влезе в купето промълви нещо тихо, което вероятно беше името му, но те не го чуха и оттогава беше забил поглед в някаква книга, чието заглавие не можаха да прочетат, тъй като книгата беш старателно подвързана.От време на време разгръщаше страниците.
Някой отвори вратата на купето и вътре влезе момче с руса зализана коса.Мъкнеше тежък куфар, до който се поклащаше кафез с бухал вътре, който издаде някакво аристократично съскане към совата на Албус, чиито кафез беше поставен върху празното място, все едно се бореше за територия:
- На всякъде друго е пълно. – не прозвуча като молба.
Настани се на празното място до четящото момче, а Албус премести совата на мястото до себе си и изгледа новодошлия с ненавист, която се стори на Питър неоправдана.Явно обаче приятелят му си имаше своите причини.
- Скорпиус. – представи се новодошлия.
- Знам кой си! – процеди ледено Албус.
- Питър. - подаде ръка на новодошлия, за да се опита да разтопи леда, който се беше появил по средата на купето(все едно Албус го беше замразил след употреба на дъвка winter fresh ).Русият я пое.

**
Три метли летяха с пълна скорост, следвайки релсите.Двете Светкавици –на Хари и Рон (който я беше закупил наскоро с част от парите от наследството на Леля Мюриъл.Хари си спомни как приятелят му влезе в сейфа си и загреба нетърпеливо пари с шепите си.Ръцете му трепереха за това му помогна да напълни торбичката със изискваната сума.На входа се затича от страх магазина да не затвори, а един магьосник го удари с нещо като електрошок, мислейки че е крадец, който бяга.)летяха една до друга, а Нимбус 2001 на Малфой летеше зад тях(той се беш примирил, че е не е такъв добър куидичен играч за какъвто го спрягаха родителите му и не беше закупил по – новия модел... А и след падането на Волдемор нямаше толкова пари.)
След около петнайсетина минути най – после съзряха влаковата композиция. Четиримата мъже(Дъдли беше на метлата зад Хари) мъже скочиха на покрива на последният вагон на влака и забалансираха внимателно държейки се за летящите метли за упора.
**

В купето господстваше неловката тишина сравнима единствено с тази на погребение на обичан и заможен чичо. Светостта и се нарушаваше само от нетърпеливото драскане с нокти от клетките на двете птици и разгръщането на страниците на книгата на глуповатото момче – сигурно беше с картинки.
Албус и Малфой се гледаха с неприязън и никой от двамата не беше мигнал от петнайсет минути. Явно това беше някаква тяхна игра – много странна и зловеща игра на нерви, в която защитаваха честта си и тази на семействата си. Не смееха да се заяждат пред учител.
След известно време на Питър му писна да ги гледа, въпреки че в началото си беше забавно. Излезе от купето, за да се разходи и за да разсея мрачните си мисли.Вървеше безцелно почти без да обръща внимание къде отива (нямаше опасност да се загуби – все пак беше във влак )

„ Майка му беше магьосница!( Съмняваше се продавачът на пръчки да го лъже – той нямяше изгода.) Отдавна вече не считаше Катрин за майка, но някакси нерационално я обвиняваше за всичко, което му се бе случило в близките 48 часа. Явно от нея беше наследил дарбата си на магьосник и това го тревожеше.Ако тя наистина беше при него може би щеше да му помогне да се пребори със съмненията, че има тъмна страна, която не може да контролира.
Не можеше да говори с баща си – той беше добър баща, но не беше компетентен в тази област и само щеше да го притесни. Джеймс пък вече беше заподозрял нещо и само можеше да направи нещата по – зле.Щяха да се скарат, Питър щеше да се ядоса и накрая Потър щеше да свърши превърнат в нещо неестествено.Никой друг от семейство Потър нямаше да го разбере – дори и Ал, който винаги те изслушваше спокойно.”

И тогава се сепна – видя лице, което мозъкът му просто отказа да приеме в дадения контекст на събития. Беше като кичозна картина на явен майстор, нарисувал безводна пустиня – с изящество изпипал всеки детайл от пясъка до кактусите, и изпраскал една риба в центъра, която се хили и танцува степ. Последния път, когато го видя увиваше колата на баща му с тоалетна хартия.
Онзи обаче не го забеляза, но Питър вече беше побягнал в обратна посока, преминавайки с невероятна скорост разстояние от около пет вагона.Когато най – после се спря останови с известна изненада, че е възможно да се загубиш във влак.
Не знаеше от коя посока е дошъл, и не знаеше накъде да поеме протегна за момент ръце, разрошвайки косата си, но това се оказа фатална грешка.
Защото тогава внезапно влака наби спирачка и от силата, с която го направи момчето се строполи на земята и в последния момент успя дя се подпре на дясната си ръка. Усети болка и осъзна, че показалецът, средният и кутрето на дясната му ръка са раздрани и кървят(като част от кожичката на кутрето се беше обърнала), но това не беше най страшното - безименния явно беше счупен.
Изправи се с известно усилие и употреби една от най – цветистите ругатни на Вуйчо Върнън.Огледа се и се смълча . Беше тъмно като в рог. Пред прозорците имаше нещо като черна завеса. Чу се чупене на стъкло от някъде на близо.(Обзе го страх, спомни си отново как се носи в защитна сфера, а около него прибягваха смъртожадни и изпита странното чувство, че идват за него.) Но шумът беше прекалено силен и Питър осъзна смразяващата истина – навсякъде във всеки вагон на влака беше се счупил поне един прозорец. Те нахлуваха и то бързо!

Всичко се разви по следния начин – оказа се, че похитителите не бяха много (някъде около десетина) и разчитаха на моментния шок, за да влязат и да отмъкнат Питър.(Провалиха се, тъй като той се беше набутал в затънтения край на влака) Чупенето на прозорците беше само блъф, целящ диверсия. Хари, Рон, Драко,Дъдли, професор Деш машиниста и радносвачката на закуски и упяха да отблъснат повечето (като един от тях завърши житейския си път , падайки от покрива на влака, под релсите зашеметен от мощното круше на Дъдли). Тези, които оцеляха обаче се барикадираха в кабината на машиниста.
Скоростта на влака се увеличи и двамата опитни аврори предположиха, че това не е края – иначе защо просто не бяха избягали, магипортирайки се.Готвеха им още една засада по – нататък по релсите!И двамата казаха в един глас думата, която ги спасяваше винаги в критични обстоятелства:
- Хърмаяни!

**
Ако някой му беше казал на, че Артър Уизли и Върнън Дърсли ще станат един ден такива добри приятели, то Хари, който винаги беше толерантен и учтив, щеше да му се изсмее в лицето. Безспорно факта, че бащата на Джини беше взривил всекидневната на вуйчо му след опит за пътуване с летежна пудра, беше само черешката на тортата, поддържащ убеждението му.
Един ден Върнън Дърсли закупи някакво малко заводче за производство на коли и при една обиколка на предприятието, при което всички се усмихваха и възкликваха, за да не го обидят. Артър, някога горд собственик на летящ и сприхав„Форд Англия, обаче се заинтересува живо и след няколко месеца вече разбираше повече от самия Върнън.
Двамата прекарваха часове над скици на части и коментираха положителните и отрицателните страни на различните модели.
След още няколко месеца атакуваха магьосническия пазар с колите марка Дърсли модел Артър, в които бяха вкарали доста удобства с помощта на магия.
Вярно беше, че магьосниците не се нуждаеха от такива, но тук се намеси и търговския нюх на Върнън, който не за първи път продаваше на магьосници.Измисли едно мото – „Мъжете знаят защо”, което целеше да внуши на клиента, най – често отегчен богаташ, че автомобилът е важен аксесоар за съвременния магьосник.
Колите бяха и достъпни за по – бедния купувач като цената беше по уговорка, а и всяка продадена кола беше уникално съобразена с изискванията на купувача.

Сега Хърмаяни Грейнджър седеше седеше в колата на мъжа си, подарък за сватбата от Семейство Дърсли и Моли и Артър, в нервно очакване, когато внезапно чу името си от джоба си.

**
Загасителят пренесе нея и Джини в близост до влака.Колата летеше на около метър над земята. Построиха нещо като мост между двете превозни средства и прехвърлиха повечето ученици от влака в колата както и разносвачката на закуски, която беше ранена.(Дъдли се канеше да попита как се побират всички вътре, но си спомни случая с палатката).
Затрещяха заклинания(наистина им готвеха засада) и разбиха моста на парчета, а колата полетя нагоре, избягвайки повечето.Направиха няколко неуспешни опита да възстановят връзката.
- Джини! – провикна се съпругът й. – Тръгвайте, ще се оправим!
- Не можем да ви оставим!
- Налага се!
Спогледаха се мрачно и той разбра, че ще го послуша.
- Не се връщайте да ни търсите ! – каза Рон.

- Татко.. – Албус дойде при тях. – ..Питър качи ли се в колата?
- Защо той къде?
- Не знам. Излезе малко преди влака да спре и онези да ни нападнат и не се върна.

Намериха го да пълзи (оказа се че и левият му крак е пострадал) в най – задния товарен вагон. Машииниста и Дъдли го подпряха и му помогнаха да се придвижи на един крак, но след няколко крачки Хари ги спря:
- Ще минем от тук. - Посочи им дъното на вагона.
Трябваше да скочат от влака и да се магипортират.Отвътре не беше възможно, заради защите, които бяха поставени.
Проблема беше, че и вероятно и отвън беше невъзможно – онези може би бяха обезопасили периметъра.
Формираха се няколко групички от хората, които не успяха да преминат по мостчето – Албус беше със Хари, Рон с Роуз, машиниста, Дъдли, Драко и професор Деш щяха да обградят защитната сфера, в която Питър неохотно се съгласи да бъде.Затичаха се, призовавайки покровителите си, за да заслепят обградилите ги.
Рон и Роуз полетяха със „Светкавица” и се отделечиха, успявайки да се магипортират във въздуха. Лошото беше, че ”Светкавица” на Хари и „Нимбус 2001”на Малфой бяха паднали някъде по пътя по време на сражението.Не знаеха точно къде и как и не можеха да ги призоват с магия, а дори и да можеха щяха да привлекат вниманието на враговете си.
**

Хари и Албус излязоха последни от влака и се отледаха. Беше тихо.Но все пак във въздуха се усещаше напрежението. Не можаха да се магипортират – наистина имаше защити, клопката беше обмислена добре.
И тогава ги чуха – барабаните! Заплашителен звук. Намираха се в малко изоставено градче, където къщите бяха леко порутени. Проследиха звука, вървейки в сенките на къщите и пред тях се откри внушителна гледка...
Мъже и жени с черни мантии и маски биеха барабани в центъра на огромен площад.
Бяха се събрали около огромен котел над който се издигаха многоцветни пари. Един мъж също с черна мантия и маска беше застанал над него. Пусна нещо вътре. Барабаните спряха, заменени от нещо наподобяващо църковен хор. Гласовете се сливаха в зловеща, но тържествена песен.
И тогава Хари и Ал видяха, нещо като сфера, в която се носеше спящия Питър. Беше до онзи с котела.Той извади кама.Развали защитната магия и Питър отвори очи.
Заби камата в ръката му и момчето изкрещя. Капки кръв паднаха в котела.
И тогава на Хари му хрумна иде – отчаяна и опасна, но наложителна в сегашното положение. Вдигна магическата си пръчка и прошепна:
- Агнис!
Огънят (подобен на този, погълнал къщата на Рон). избухна в тълпата и тя се разбяга, а в суматохата Хари и Албус се затичаха към магьосника до котела, който се опитваше да го защити от огъня, и го заобстрелваха с проклятия.
Изведнъж огъня изчезна и беше заменен от мрак.

Има моменти в живота на човек, когато се случва нещо изключително.Нещо, което може да го разтърси, да преобърне мирогледът му до такава степен, че да започне да се съмнява кое е реално и кое не.
За Хари Джеймс Потър това беше този момент, защото когато мрака се разсея, всички бяха замръзнали. Отгоре на това, което вероятно беше сградата на кметството, която се намираше зад липсващият котел се беше изправила една фигура. Мантията му се развяваше от вятъра.Пръчката му беше отпусната леко настрана.Кожата му беше бледа, а носът му ... Ами той нямаше нос! Устата му се изви в зловеща усмивка.
Усмивката на Лорд Волдемор!
_________________
Правете любов, а не хоркрукси.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Чет Авг 09, 2012 8:38 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

14. Честит рожден ден, Лорд Волдемор!

Колкото и да не му се искаше да повярва пред него седеше Лорд Волдемор и се заливаше от смях. Безрадостен и покъртителен смях. Смях, който всяваше страх в сърцата на последователите му, които бяха притихнали. Тишина по – страшна от агонизиращ вик. Затишие пред буря!

- Хари Потър! Пак се срещаме.

Мъжът не отговори. Просто продължи да го гледа.
Последния път, когато беше в подобно положение беше отишъл по своя воля. Беше отишъл да умре и не се страхуваше.
Но сега се страхуваше(не за себе си, въпреки че не ни най – малко не му се умираше), защото с него бяха и сина му и Питър. Предишния път беше напълно сам, предишният път смъртта му предполагаше спасение за целия магьосническия свят, а сега.. Сега просто щеше да умре, оставяйки двете деца на милостта му.
Питър беше сам и му просветна(което още повече засили отчаянието му) . Четиримата му пазители – баща му, учителят, машинистът и Малфой по всяка вероятност бяха мъртви. Паднали, за да го защитят, а имаха ли избор.. Дори и да не искаха просто нямаха шанс да избягат. Мястото беше изолирано и никой магьосник не бе способен да развали магията достатъчно бързо. Питър не можеше да ходи, за да се опитат да избягат, а дори и да можеха щяха да бъдат застигнати от около стотина проклятия в мига, в който се пробват.

За добро или зло отчасти грешеше, защото когато дима се разнесе видя нечия сянка, която лазеше в нозете на Черния лорд – Драко Малфой!
- Е, Драко, моето момче, настъпи време най – после да избереш страна, защото твоето непостоянство е доста дразнещо. Направо убийствено! (изхили се на собствената си тъпа шега.)
Лицето на Малфой се изкриви от ярост той погледна в очите на Ридъл и каза:
- Няма да се присъединя към теб!Никога! – гласът му се разпространи като ехо из мъртвия град.
- Е, напоследък трудно се намират свестни подчинени. – отбеляза с престорено съжаление. (Хари се сети за шегата на Рон за мъртвия работодател от преди две глави, но не можа да оцени иронията.)
Волдемор вдигна пръчката си отегчено и я насочи към Малфой.
- Страхливец! Той е беззащитен! (Грифиндорецът беше забелязал, че Малфой е без пръчка)
О да, Хари благодаря, че ме подсети. Май не е удачно да използвам пръчката на Малфой. Отнех му я преди малко, но не за първи път се прецаквам по този начин. Пръчката ми. Къде ми е пръчката? – Волдемор се заоглежда и тогава към него пристъпи мъжа, който до преди малко беше над гиганският котел и му я подаде.Той я взе и започна да я върти между пръстите си. – Като се замисля най – добре е да оставя Драчко жив засега. Ще го убия така и така защо да не го поизмъчвам за назидание. Така никой повече няма да дръзне да ме предаде. А и ти си първи в списъка ми за убиване Хари. Не искам да те разочаровам. Ето ти го..

При тези думи Волдемор ритна Малфой, който залази като двукрако куче до Хари и останалите.
- Интересно как така отново си сред живите? Не те ли унищожих? (последната дума произнесе бавно и отчетливо, печелейки време. Докато говореха нямаше опасност някой да умре. Познаваше твърде добре Черния Лорд и знаеше, че той винаги искаше да има някакво предисловие – основна грешка на повечето филмови и литературни злодеи.)
- Защо ли да ти разкривам тайните си ... , въпреки че ти вече сам разкри много повече отколкото съм очаквал. Трябва да призная, че съм впечатлен, но и мъничко разочарован.
- Разочарован ли. Защо така Том?(последния коз, който имаше беше изигран твърде рано, но вече в главата му се зараждаше нещо, породено от сгърчената сякаш в поклон фигура на Малфой, ала още не можеше да го осъзнае.)
- Не ме наричай така! – изрева Лорда.
- Разочарован ли. Защо така Волдемор? – прекалено угоднически с явна саркастична нотка.
- Така е по – добре, Хари Потър.
- Хари, просто Хари.
- Разочарован съм, защото допусна , че можеш да ме победиш Хари.
- Така е по – добре.
- Допусна, че аз ,Лорд Волдемор, най – великият магьосник...
- Албус Дъмбълдор беше най – великият магьосник ....
- .... беше – именно, но вече го няма. Не съществува, аз наредих да го убият...
- .... той сам реши съдбата си. Сивиръс Снейп те изигра както никой друг....
- ..... Сивиръс Снейп не беше нищо повече от кукла на конци в ръцете на Дъмбълдор, който като умел кукловод изманипулира всички обстоятелства. - Всички освен мен. Защото въпреки че умря по своя воля, той умря и защото аз го исках. Другото е просто въпрос на гледна точка. Но да умреш по собствена воля – това вече е проява на слаб ум....
- ... Дъмбълдор се жертва, за да не разкрие прикритието на Снейп и точно това се оказа ключа за.., за ...
- .... за какво, Хари. Хайде слушаме те. - той се обърна театрално към групата смъртожадни и един от тях се изхили истерично, а после замънка несвързано и се скри в тълпата с поклон.
- За, за... – започна да го имитира Ридъл с ироничен глас. - Хайде, Хари освети ни по въпроса. Разбий ни с ефирната си логика. Залей ни с ВСЕЛЕНСКАТА СИ МЪДРОСТ. – направи драматична пауза. - Албус Дъмбълдор загина ЗА НИЩО. Загина защото, защото..... Защото беше изкуфял. ( заговори му като на четиригодишен с убийствен сарказъм) Защото вярвяше, че ще направи света по – добро място . Че ще го отърве от ГОЛЕМИЯ ЛОШ ЧИЧО ВОЛДИ, но аз съм още жив. ОЩЕ СЪМ ЖИВ!!!!!!!
Одрал ти е кожата Хари.
- Не го докосвай! – Хари застана между Змията и сина си.
- Моля те Хари ние само си говорим.Как се казваш, миличък?
- Ал.
- Ал от Албус ли? А Албус от именития ни директор, най – великия магьосник на всички времена. О, да. Е как мислиш Ал, провали ли се татко? Прецака ли ни?
Албус Сивиръс погледна в очите на Лорд Волдемор, а в неговите нямаше страх. В тях имаше само убийствено презрение(Хари изпита гордост в този момент):
- Къде ти е носа?
- Охо, Хари. Малкия е доста смел. Смелостта обаче е най – висшата форма на глупостта. Метнал се е на теб наистина, но за жалост ще умре тази нощ. Приятно хлапе е иначе.
- СТРАХЛИВЕЦ! – ревна отново Хари. – Да убиеш мен добре, но две беззащитни деца. Имаш ли изобщо някакво чувство за чест.
- Учудващо, но не .. Предвид безсмъртието ми, в което се увери тази нощ, не усещам нищо. Нямам потребност да .. се привързвам към други човешки същества. Опитах с домашен любимец, но ... е, знаеш останалото.Но спокойно . След като те убия и разбира се се изпикая отгоре ти ще дам шанс и на дечицата. Никой от тези безполезни идиоти зад гърба ми няма да се намесва . Те са ми слуги и ще кротуват. Та дори ще им позволя да се дуелират едновременно. Хенди кап. Какво ще кажеш?
- Ти си ненормалник!
- Е след всичките тези години познанство чак сега ли разбра?

Двамата спряха да говорят и се погледнаха един в друг. Хари вече имаше план. Волдемор го беше подсетил за това, което до сега пропускаше.
Усещаше, че сблъсъкът е близо. Двамата вдигнаха магически пръчки едновременно и ревнаха в един глас:
- АВАДА КЕДАВРА!!!
В мига, в който двата лъча се сблъскаха между двете пръчки се образува златиста нишка. Двамата мъже полетяха във въздуха. Феникса запя.
Вече беше ясно като бял ден. Това не беше някой двойник или забравен брат близнак. Това беше самия Волдемор! Имаше прекалено много допирателни.
Черния Лорд имаше надмощие и Хари го знаеше.До него за момент се мерна сребристия елен – отпечатък от направената преди малко магия, когато опитваха да забавят смъртожадните, но този отпечатък му вдъхна сили да приведе плана си в действие. Извика нещо неразбираемо от усилието да отблъсне Черния Лорд и от някъде се чу тихо „пук”. Крийчър се отзова на повикването на господаря си. Хвана двете момчета и Малфой и се изпари. Смъртожадните не можаха да го асимилират веднага. Хари щеше да успее!
Концентрира се и успя да премести маркера, показващ коя пръчка има надмощие към центъра. В този момент Крийчър се появи отново, а слугата, който беше възродил господаря си, погледна духчето с изумление, но веднага се опомни и запрати лъч зелена светлина по него.
Духчето изчезна и се появи на няколко крачки от мястото, на което беше до преди малко, а снопа светлина се стовари върху една от сградите, от която запада мазилка.
Хари вложи всичките си останали сили и успя да скъса златистата нишка. Затича се и започна да запраща заклинания на посоки без да гледа дали е учучил някого. Ордата от смъртожадни предвождани от Волдемор се спуснаха след него.
- Агнис. (Знаеше, че новото заклинание нямаше да ги задържи много, но на него повече не му и трябваше)І
Успя да се скрие в една забутана съборетина и поне за малко не бе в обсега им. Пое си дъх, но усети само задушаващите го изпарения и се закашля. Постави ръка пред носа и устата си. Не беше възможно огъня от собствената му пръчка да е проникнал толкова бързо. Тогава какво?! Обърна се и го видя....
Забутаната съборетина явно не беше толкова малка за колкото я мислеше. Беше си цяла зала. Голяма зала, в чиито далечен ъгъл похъркваше дракон, а от носа му излизаха изпарения и се носеха към тавана.
„Крийчър” – прошепна мъжа, а в този момент дракона отвори едното си око и Хари го видя – огромно жълто и безкрайно. Но дракона не го нападна веднага. Само погледна и явно реши, че не е заплаха, а и може би просто още не се беше събудил достатъчно.
Чуха се викове отвън („Насам той е тук!”)и Волдемор застана на вратата обграден от огъня, който обаче не го докосваше.Просто го обграждаше от двете му страни покорно и му придаваше внушителен вид. Вдигна магическата си пръчка, но Хари беше по – бърз:
- АГНИС! – ревна той. Съзнаваше, че така щеше да събуди дракона и ще свърши като препечена филийка(равномерно от двете страни). Съзнаваше, че Волдемор беше по – могъщ от стотината аврори, които гасяха къщата на Рон, взети заедно. Те успяха да спрат огъня, но само с помощта на Хърмаяни, която намери контрапроклятието в онази книга.Но това тук беше различно – Волдемор не го беше спрял, а го беше пренасочил!Можеше да го контролира. И този отчаян опит на Хари му се стори жалък и безсмислен, но беше по – добре от нищо.Съзнаваше и, че проклятието може да се прави безсловестно и така дракона нямаше да се събуди, но имаше ли вече значение...
След стотната от секундата, в които си помисли тези неща обаче по лицата и на двамата се изписа изненада, когато от пръчката му излезе светкавица. Бърза ии смъртоностна като.. , ами като светкавица каквато си и беше.
Волдемор измагьоса някакъв щит, в която тя се заби, но явно не беше достатъчно да я задържи, защото от удърната вълна той залитна и падна на земята. Хари хвана Крийчър и двамата изчезнаха.
Черният лорд се изправи и погледна към мястото, на което до преди секунди беше смъртният му враг и изрева едно „НЯЯЯАА” от яростно разочарование.
Само бързите му рефлекси го спасиха от мощната струя огън, която избълва дракона(който явно най – после беше схванал какво става ) срещу него, измагьосвайки щит, който този път устоя.

**
До преди малко двете жени (въпреки молбата на съпрузите си) седяха пред границата на омагьосания град, но каквото и да правеха не успяваха да преминат.
Никой от останалите във влака не се беше върнал.
Тълпата в Трите метли намаляваше бавно. От време на време Хагрид идваше и вземаше по няколко с новия си мотор и няколко тестрола и ги водеше в „Хогуортс”.Накрая останаха само семейство Уизли и семейство Потър, както и Скорпиус Малфой.
Учителите и няколко доверени аврори поставиха допълнителни защити на замъка за всеки случай.
Стрелките на часовника се въртяха бавно и безмилостно Със всяка секунда надеждите им ставаха все по – бледи.Тогава изведнъж някой отвори вратата на гостилницата и вътре влезе Рон. Трепереше („..от шока от преживяното..” -отсъдиха останалите, но всъщност Рон се беше разсеял от едно проклятие, което се беше стрелнало към метлата му и неволно се беше магипортирал първо в Гренландия).
Хърмаяни се втурна към него и го прегърна като косата и едва не го задуши.Той я погали разсеяно по главата и я отмести нежно. Огледа разсеяно останалите в стаята, докато жена му се насочи към Роуз, която едва сега влезе леко шокирана.
- Никой ли не ...
„Не” – отговори му тишината.
След още няколко минути отвън се чу тихо „пук” и вътре влязоха Албус, Малфой и Питър (първите двама крепяха третия):
- Той ... такова. Татко. – рече Албус, но не му останаха сили да продължи.
Джини прегърна сина си след като помогнаха на Питър да седне.После и Джеймс го прегърна, което го шокира повече от завръщането на Черния лорд.
- Ако кажеш на някого ще те убия. – прошепна му.
- Хари ще се справи, нали! Имам предвид той е опитен аврор и .. Не е като Волдемор да се върне. – никой не удостои некадърния опит за шега на Рон с отговор.
В този момент вратата се отвори отново и вътре влетя Хари целия в пот, а на места с изгаряния. До него вървеше Крийчър:
- Волдемор се върна!
Настъпи неловко мълчание, но по лицата им си личеше, че са приели факта като стопроцентова истина.( Рон се усмихна горчиво заради невероятните си ясновидски умения и през главата му премина мисълта, че може да вземе работата на Трелони).

- Къде е татко? – Питър го наруши.
Тишината отново ги обгърна, отговаряйки безмилостно.

Хари усети, че му се вие свят.Припадна почти веднага от изтощение,примесено с ефекта от вдишаните газове.

Отново седеше насред гробището сред потискащата мъгла. Всичко се развиваше като на забавен каданс все едно бе под въздействието на някакъв наркотик. Пак беше на четиринайсет, а тялото на Седрик лежеше безжизнено на няколко метра от него с зинало уста и празен поглед.
Волдемор му говореше, но не можа да разбере смисъла на думите (въпреки, че се досещаше, че е нещо за световно господство и неговата бавна и мъчителна смърт).
Пред погледа му изникнаха хоркруксите един по един, а от тях се чуваше демоничен шепот.Осъзна, че всичко е било напразно. Толкова хора умряха, а той пак беше жив.
За момент зърна лицето на Дъдли. Беше върху някаква фотография. Обърна се и го изгледа с укор.
Отнякъде се появи Дани, оглеждайки се насам натам. Отиде до Хари и напъха нещо в джоба му. Каза му, че се извинява и че на драго сърце би убил Волдемор още сега, но имал сбирка на анонимните алхоколици и искал да получи някаква значка.
Една фигура се прокрадна в сенките красива и зловеща – беше Джини(Ни най – малко не приличаше на Бони Райт). Не си отвори устата, но гласът и се процеди в мъглата: „Всичко ще бъде наред!” повтаряше тя загрижено, но постепенно загрижеността и се стопи и гласът стана истеричен и подигравателен. Хари искаше да и каже да млъкне, но съзнаваше, че тя просто иска да помогне.
Тя отиде до Волдемор и го погали по главата. После двамата се впиха един в друг в страстна целувка.Жената мъркаше от удоволствие, а на Хари му идеше да повърне.Щяха да видят те, когато дойде..
Само трябваше да почака, но... Върнън беше мъртъв и нямаше да разбие торта в тях.

Волдемор за момент се откъсна от нея и каза нещо от сорта на: „А, да!”, запращайки огън към Хари, който забеляза и че Джини също избухва в пламъци.Изпита едновременно и задоволсво и тревога. Един дракон изникна от някъде и каза, че още не и е времето и ще бъде по – вкусна, ако я доугоят.

Картината се смени.Този път беше по – реална. Кабинет. Приглушена светлина и някакво леко дрънчене. Една ръка разбърква с малка лъжичка чаша чай. Врата се отвори и вътре влезе Волдемор, който мигом запрати лъч зелена светлина по мъжа, който се наведе за да го избегне, а лъча събори еленските рога закачени на стената.
- Хм, какво топло посрещане, а Том, а аз се чудех къде са другите гости! – рече мъжа и сипа малко ракия в чая. – Честит рожден ден!

_________________
Правете любов, а не хоркрукси.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница 1, 2  Следваща Страница 1 от 2

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker