Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
 Къф е тоя живот баси?! « Предишната тема :: Следващата тема » 
does life suck?
hell yeah >(
51%
 51%  [ 24 ]
well .. yep .. *shrug*
23%
 23%  [ 11 ]
no, im a fockin lawyer! fu i <3 life
25%
 25%  [ 12 ]
Общо гласове : 47
Автор Съобщение
Идиот със Запалкa
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 9:49 am    Заглавие: Къф е тоя живот баси?! Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 28 Мар 2005
Мнения: 165
Местожителство: go away .. don't look at me, we're not the same ..

.. i just wanna live while i'm alive ..

.. щото аз не живея .. аз съществувам ..
постоянно трябва да спазвам някакви закони, правила, безсмислени закостенели норми и прочее шитове ..
тва живот ли е?
животът бил хубав .. ми не е .. защото НИКОЙ не е жастлив .. освен ако да си щастлив означава да робуваш на 'традиции', установени преди стотици години, да не можеш да направиш и крачка извън поставената ти 'морална' рамка, несъзнателно да потъпкваш личносттна си, докато се превърнеш в поредното същество без душа и съзнание, без желание за нищо, излизащо от дългогодишния образ на 'перфектния живот' - доходна работа, която отнема 98% от деня ти, съпруг(а) със също толкова големи приходи, ако не и повече, за да ти е малко по-лесно, 2-3 деца, оставени на възпитанието в училище, нелишени от нищо .. освен разбира се, свободата да живеят както искат .. тях не ги питат гладни ли са или не - те ядат точно по часовник, както хората са установили, че трябва .. не ги питат спи ли им се или не - стават и лягат в точно определен час .. както хората са решили, че трябва .. дори и тези тривиални факти, за които едва ли много хора се замислят, са почти достатъчни, за да докажат това, което искам да кажа .. но не, аз не виня хората, които смазват устрема на по-младите/малките от тях да живеят .. не, защото и техният устрем някога е бил смазван по същия начин .. всъщност не виня никого, определен човек, определено поколение, определена част от обществото .. не .. не пиша това с някаква цел .. просто ми е гадно .. човек не може да бъде себе си, опита ли се - веднага му лепват етикет, имащ за цел да го обиди, в следствие на това - да го върне обратно в 'реалния' свят - при всички останали коне с капаци ..
Цитат:
вие ми се смеете, че съм различен, аз пък ви се смея, че сте еднакви


но, по дяволите, какъф е тоя изгнил свят, където нямаш контрол дори над собствения си живот?!
не можеш да бъдеш себе си, не искаш да си като другите говеда .. какво тогава - ше се мре .. добре, ама самоубийците не били нормални .. не били нормални .. нормални .. пак, дори и когато искаш да се самоубиеш, те се опитват да те върнат в строя и да те накарат да продължиш да живееш тоя скапан живот по най-отвратително нормалния начин ..
никой няма право да ми се разпорежда с живота .. ни всички го правят .. казва ми се да не изкарвам петици, защото мога повече, не за друго .. ми кво като мога - не искам! .. за какво да уча в крайна сметка? за да си намеря хубава работа? ми аз дори няма да я доживея тая работа .. но не, те не го знаят това .. независимо дали ще свърши света, или ще се самоубия, едно е сигурно - няма да удостоявам тоя свят с присъствието си повече от 22 години ..

но ако до тогава опитите им да ме бъгнат окончателно все пак успеят и аз продължа да живея .. тогава ще стана орнитоложка, ще си осиновя дете и ще си изживея скапания живот чрез него .. тва прозвуча егоистично .. ще бъда сигурна обаче, че поне един човек на тоя свят ще живее както иска ..

е за тва мразя живота .. мразя и себе си, защото малко по малко започвам да се вписвам в картинката .. но, предполагам, това ми е в природата, човек съм все пак .. поне вече знам едно - животът никога няма да ме разочарова, защото нищо не искам от него .. никога няма да ме изненада, защото очаквам сичко що е шит от него ..

.. не искам да живея .. защото не мога ..

_________________
you got me trapped inside this world ..

it's slow motion, will somebody please PRESS PLAY?!


Последната промяна е направена от Идиот със Запалкa на Нед Авг 07, 2005 9:50 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Божидар
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 9:49 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 21 Май 2005
Мнения: 105
Местожителство: Immortal Remains,BF1

гаден е живота.. Crying or Very sad
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Avash'aelia
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 10:13 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Bone Queen

Регистриран на: 24 Сеп 2004
Мнения: 399
Местожителство: I'm in a bad movie with a predictable end

йее "свободни ли са птиците щом летят в лято" *навежда се от стола и драйфа, сеща се за коментарите по въпроса и "как да напишем съч.разсъжд." а оттам за баба джани*

начи напълно те подкрепям и разбирам и съболезнувация, обаче That don't impress me much(пейка си) от 5 годишна когато ме насилваха да нося рокли и реших че тфа е една голяма е*авка цялото и сичко е измислено и въобще не тряя да е така... остаа надежда, че кат ше се гътнем ше праим кот искаме ако ше праим нещо.
Но животът е къдричка, обноските са възникнали след кат не е останал достатъчно голям къс месо от мамут, което сички да ръфат, позволявам си да цитирам по памет и неточно ТП.
То самото "възпитание" и "обноски" са си една голяма е*авка с личността, ясно че не щеш да живееш по правила, никой не иска, ма на - някой се е опитал да си осмили съществуването с разни малки тъпички неща като "елементарно възпитание" и прочие и прочие.
Ся мн ясно че секи иска си пари кот иска, и аз искам, ма на, нема, сори, има си изградени стереотипи и тфа е... в крайна сметка номера е да не се впечетляваш от такива формалности и да си гледаш кефа се пак...

мбтв замисли се ко не бяха сичките тия стереотипи че ся нямаше да си тфа коет си въобще и прочие...

So lift me up and fly upon a dream...
You've recognized it all
but it's not what it seems




That don't impress me much
So you got the brain but have you got the touch
Don't get me wrong, yeah I think you're alright

ляляля

_________________
Silly games in a book of pleasure
We're a bad cliché in a cheap short story
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NiggA
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 10:16 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 22 Юли 2005
Мнения: 6
Местожителство: София ли е , не е ли?

Есмерелда Вихронрав написа:
йее "свободни ли са птиците щом летят в лято" *навежда се от стола и драйфа, сеща се за коментарите по въпроса и "как да напишем съч.разсъжд." а оттам за баба джани*

начи напълно те подкрепям и разбирам и съболезнувация, обаче That don't impress me much(пейка си) от 5 годишна когато ме насилваха да нося рокли и реших че тфа е една голяма е*авка цялото и сичко е измислено и въобще не тряя да е така... остаа надежда, че кат ше се гътнем ше праим кот искаме ако ше праим нещо.
Но животът е къдричка, обноските са възникнали след кат не е останал достатъчно голям къс месо от мамут, което сички да ръфат, позволявам си да цитирам по памет и неточно ТП.
То самото "възпитание" и "обноски" са си една голяма е*авка с личността, ясно че не щеш да живееш по правила, никой не иска, ма на - някой се е опитал да си осмили съществуването с разни малки тъпички неща като "елементарно възпитание" и прочие и прочие.
Ся мн ясно че секи иска си пари кот иска, и аз искам, ма на, нема, сори, има си изградени стереотипи и тфа е... в крайна сметка номера е да не се впечетляваш от такива формалности и да си гледаш кефа се пак...

мбтв замисли се ко не бяха сичките тия стереотипи че ся нямаше да си тфа коет си въобще и прочие...

So lift me up and fly upon a dream...
You've recognized it all
but it's not what it seems




That don't impress me much
So you got the brain but have you got the touch
Don't get me wrong, yeah I think you're alright

ляляля

Съгласие!!!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
.:AleXiEl:.
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 12:08 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 04 Авг 2005
Мнения: 27
Местожителство: на дъното на океана~

Hмм.. Rolling Eyes Така е аз също съм съгласна..не стига че живота е скапан..ама става още по-скапан като се примириш с него и заживееш като нормален Confused
Тия правила и закони понякога съвсем ме изкарват от строя и ми става още по тъпо от това че нищо не мога да направя..Мои пр са ми казвали просто "зае*и го" и това съм направила ама непукизма нищо не променя...просто изпадаш в застой..заобиколена от хора които правят едно и съшо всеки божи ден и се чудиш как издържат да водят "перфектния" си живот и как са щастливи така(или по скоро това си е тяхна иилюзия)..Но пак..за мен това си е начина на живот щото не искам да съм като тях..Ставам когато си искам, лягам когато си искам, ям когато си искам..изкарвам все различни оценки и никой нищо не може да ми каже Razz Ако са толкова загрижени за бъдещето ми,че чак да ми диктуват как да си живея живота..могат да отват на майната си..все пак аз не съм тъпа мога да се справя и сама и много добре знам какво правя.Ако сгреша ще се поуча от грешката си и бла бла бла... Razz Бъдещето вече съм си го начертала и няма да позволя да ми го развалят Wink

_________________
___________________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
aboL1sh™
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 12:11 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

criminal

Регистриран на: 18 Сеп 2004
Мнения: 142
Местожителство: 8 mile

емииии .. идеята е че има някви патриархални норми и неписани правила дето тряа ги спазваш за да живееш хубаво ..

щото като си дете сигурно не ти пука и си мислиш че няма значение дали изкарваш 4,5 или 6 , щото се някога ще завършиш ама простата идея е че колкото повече учиш толкоз повече врати ти се отварят ...


ся вече извън даскало тряа си живееш живота и да не ти пука мн мн ...

или нз ... аз лично се кефя на тва което правя , не е нещо запомнящо се ама си прекарвам приятно ... де да знам..

ае кво ти пука живей там пък квото стане(ш) (стига да не си чистач на кенефи ^^)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
shortie
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 2:09 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 06 Яну 2005
Мнения: 458
Местожителство: inna bucket of candy

кво ли не е скапано баси
освен забраните и ограниченията...
тъкмо когато си мислиш, че нещата в шибания ти живот почват да се оправят, пак сичко се срутва
мислиш си, че имаш сичко, което някога си искал, и го губиш....
постоянно те обвиняват, че нямаш желание за нищо, а като проявиш желание и интерес към нещо, то не е правилното...
_________________
Burn through the bitches
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ludata Julieta
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 2:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 18 Яну 2005
Мнения: 80
Местожителство: in the middle of nowhere

Be sick Life
_________________
Една нощ Луната ме попита:,,Ако той те кара да страдаш,защо не го оставиш?'' Аз се обърнах и и казах:,,Луна ти би ли оставила своето НЕБЕ?...''
L.J.


(\_/)
(O.o)
(> <)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Дън Сяопин
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 5:39 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 18 Апр 2005
Мнения: 254

Поздравявам Идиот със Запалка за темата!

Ще ме прощавате за флъда, просто искам да кажа Rolling Eyes , че имам какво да кажа Very Happy .

Очаквайте включване по късно.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Композиторът
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 8:28 pm    Заглавие: k0Mp's meaning of life Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 04 Мар 2005
Мнения: 1196
Местожителство: Imagination is more important than knowledge.

Arrow (тук сме двама)



We're having the time of our lives
We're lost in a cruel paradise

Someone like you can make me feel like I used to do
Return my heart, yeah, make it feel like it does at the start


Хм ... нека кажа колко много те разбирам, Ем ...

Трудно се коментира такова нещо ... защото ти си права, за съжаление - ужасно права ... Предполагам, че подобно разсъждение минава през главата на всеки човек в някаква възраст ... ето как звучи то в моята терминология (това го писах целия следобед днес):

Както може би някои са чували във Формула 1 има термин "идеална крива" - това е точно онази крива, онзи ритъм, по който да направиш перфектната, оптимална обиколка на пистата (реално тя съвсем лекичко би могла да варира в зависимост от характеристиките и особеностите на различните болиди). Та... в живота има множество "идеални" криви: политик, адвокат, инжинер, брокер, банкер, издател, писател, лекар, порно-звезда, мениджър, индустриален магнат, пощальон, хотелиер, продавач, диджей, консултант, баскетболист, строителен работник, преподавател във висше учебно заведение (доцент, професор), архитект-проектант, монтьор, социолог/статистик/политолог, журналист, рок-звезда, бездомен клошар, държавен служител от администрацията .... и т.н. , и т.н. ... Какво е това? ... Едва ли всички тези професии са ви любими. Но истината е, че повечето от тях са неща, без които обществото ни не може и просто се нуждае от тях. Умишлено написах повече лустросани професии, а фактите са, че основната маса се центрира около продавач и подобните чиновнически шитове ... Та какво е това? Това са т.н. "идеални криви" в тоя живот. Защо пък идеални? Защото това са съвършените идеи на обществото за клетки - единици, в които може да попаднеш като професия и от това да си изкарваш прехраната. Както казах, повечето от тях са и съответно неща, необходими за функционирането на обществото, такива от които то се нуждае. Множеството от тези идеални криви може дори да е безкрайно, но определено не е гъсто - т.е. около всяка точка има околност, която не е пресечена от никаква крива... Но човек се ражда в една произволна крива - дадена му от природата. Така се оказва, че някои единици (чистите, неподправени гении) са благословени да се родят почти директно в някоя от идеалните криви - оттам нататък животът им е предначертан, защото това, което най-много им харесва да правят и им се отдава - е точно нещо, от което обществото има нужда и за което ще получат нужното признание и комфорт. Други обаче се раждат в крива, в близост до която няма идеални криви. Тези хора имат 3 варианта пред себе си:
- да се борят нечовешки срещу природата си, докато не успеят да изкривят природно зададената си същност и не приближат кривата си поне малко до някоя от "идеалните" и така да доизбутат мижавия си живот. Правя забележка, че понякога трудът прави чудеса и хора, напълно лишени от талант, всъщност чрез невъобразим труд стават велики.
- да зарежат цялата история и да се провалят. Разбира се този вариант винаги го има. "Провалът" се състои в много неща, но обикновено външният израз е, че те стават бордър-лайн личности, изхвърлени от обществото. Нека обаче забележим, че огромен брой от хората, за които учим в училище и на чиито имена има кръстени улици - приживе са били точно такива ; ) ... т.е. не е ясно една крива, която не е идеална днес, дали няма да бъде идеална някога в бъдещето. Множеството от идеалните криви непрекъснато се изменя съобразно "прогреса" на обществото ...
- да променят статуквото. Звучи лесно, но обикновено е почти невъзможно. И все пак намират се хора - тези, които извършват качествените скокове в обществото, които успяват да наложат своята рождена крива, като нова идеална - успяват да убедят хората, че имат нужда от това, което именно те са способни най-добре да им дадат. Така не им се налага да вървят срещу природата си. Само че не се заблуждавайте. Тези случаи са ужасно редки. Знам, че всеки ще си каже: "A защо пък именно аз да не успея да го направя?" Е, повярвайте, абсолютно невъзможно е ВСИЧКИ да успеем в подобно начинание. Множеството от идеални криви не може да бъде гъсто - това е част от неговата дефиниция.

Между другото тук има и още една добавка. По-нагоре казах нещо от сорта, че човекът-късметлия има възможност да прави точно това, което му се отдава и му харесва. За съжаление дори това не е съвсем така. Гледали ли сте Добрият Уил Хънтинг (Good Will Hunting) ? Историята там е един чудесен пример за това, че човек би могъл да има таланта за нещо полезно - но да не го иска ! ... Дам... това също е възможно. Поне аз например до голяма степен се чувствам така (споко, не се сравнявам с Уил, нито се мисля за гений, говоря в много по-дребни порядъци Wink ) - имам няколко таланта. Този, с който в момента си изкарвам прехраната, обаче, сякаш никога не ми е доставял особено удоволствие. Бива ме, кадърен съм, в съответната област, може би дори бих могъл да постигна много (и съм го доказвал отвреме-навреме в пряка конкуренция), но пък това не ми носи живот. Не ми носи нищо. Чувствам се празен. Просто една джаджа в машниката на веселото детенце в краката на Господ. БТВ това че съм джаджа и мравчица - не ми е проблем. Даже ми е кеф. Предпочитам да бъда незабележим, отколкото нещо друго. Но усещам как се изсушавам, ставам хербаризиран опит за имитация на човек. Разбира се, че няма особен смисъл. Както скоро писах - животът просто няма смисъл, няма и това е. Най-безсмисленото нещо в живота е всъщност да се питаш какъв е смисълът на живота. Бих казал дори нещо по-силно: оказва се, май, че смисълът на живота е в това да не си задаваш въпроса какъв е смисълът на живота. Звучи ужасно гадно. И е. Животът е гаден, естествено. Нима не сме го знаели винаги? Още от момента, когато някой ме извади от уюта на майчината утроба и не спря да ме бие, докато не заплаках? (заб.: малко трудно съм проплакал, а и изобщо майка ми твърди, че като бебе почти изобщо не съм плакал при каквито и да е неприятни ситуации, което е било първият знак за предстоящата ми дебилност - вече настояща ^^^) ... Така е... Всички тъжни заключения са верни... Човек е сам... Няма любов... Реалността вони... Екзистенциалистите са влудяващо прави, колкото и ментални случаи да са до един... Дори горкият Ницше е прав... Само дето малко хора съзнават, че той хич даже не се е смятал сам себе си за свръхчовек, а е написал всичко това поради тоталното си безгранично отчаяние... И затова всъщност последвалите от него политически течения в основата си са идеологии на отчаянието, а не на волята, макар според някои Ницше да бил точно един от най-видните волунтаристи...
Но нека не се отклоняваме твъде много... С какво започнах темата:
Исках всъщност да посоча, че проблемът е другаде. Истинският проблем е щастието. То е което движи човека и му дава смисъл, независимо дали това ще бъде любов, успех, наслади - духовни и физически, децата и т.н. ... Щастието е това, което ни липсва и което гоним непрекъснато. Оттам излиза, че човек много по-лесно намира смисъл, когато се задоволява с по-малко. Най-успелите хора, най-талантливите, най-надарените, тези с най-много потенциал - често са най-нещастни. Защо? Защото са незадоволени. Защото природата им ги влече винаги към нещо повече, защото критериите им са твърде високи, защото не могат да се примирят. Един колега обичаше да ми дава за пример филмите на Емир Костурица и безумно щастливите цигани там - и ми казваше: "eто виждаш ли, това е то смисъла - не ти пука от нищо и просто си живееш живота". Толкова ли е просто наистина? Разбира се, че не ^^^ . Нищо никога не е просто, независимо как изглежда. И все пак има известна истина в прозрението му - то показва, че щастието вирее по странни места. Понякога човек има всичко, всичко, за което всеки друг е мечтал (семейство, обич, деца, пари, благосъстояние, кариера...) и ПАК и ПАК и ПАК не е щастлив... повярвайте - така е... А от другата страна като погледнеш, да кажем, хората от Третия свят... Колко често можеш да видиш ухилени скелетоподобни негърчета, които пият от локва и се кефят, че са намерили вода... А някой някъде днес е щастлив - защото по изключение няма да бъде пребит от бой и по-лошо... И въпреки това - нищо не може да ни трогне истински, нали? Основната поговорка гласи: сит на гладния не вярва. И това за съжаление е болезнено вярно. Просто човешката природа е такава - незадоволена. Поне според мен човек по дефиниция е егоист, който дори да иска да сподели живота си, в действителност е обречен вечно да е сам, а всичко друго е (само)заблуда... Т.е. донякъде излиза, че значение има и умението да анализираш, да проникваш зад декорите на реалността. Колкото по-слабо застъпено е това умение - толкова по-лесно щастието достига до теб. Блажен е простият човечец - селянина, който върши чутовни, истински (а не фалшиви като нашите) геройства всеки ден. Той ежедневно достига до ръба на човешките възможности и затова според дефиницията - той е гений. Но ето - аз дори го пропуснах по-горе в списъка с идеалните криви (не че изобщо е възможно този списък да се направи пълен...) ...Та именно този , по-семплият, по-елементарният човек - той не вижда грозното, защото не вижда и красивото, той вижда мъничко, но достатъчно... и всъщност е щастлив, макар и с кисел вкус в устата всеки ден, но трудът, годините и мазолите по ръцете ежедневно му носят усещането, че живее истински. Той яде плодовете от собствения си труд, усеща се част от природния цикъл и затова в крайна сметка се оказва, че той има много, много повече право да се нарече чувстващ човек от всички нас - градските контета и лекенца - многознайковци. Покланям се пред този човек! (хаха, и какво от това?... нали пак продължавам да си седя пред електроннолъчевата тръба ... пфу!) ...
И все пак... какво да правя пък аз, ако допуснем, че съм се родил виждащ, ако не мога да си обърна погледа встрани от гадостта около мен, ако тя ме дразни твърде много и не мога да бъда част от нея, а не виждам нищо друго, в което да бъда част? ... Не съм ли тогава изначално обречен да бъда граничен субект? ... За съжаление - може би да. Няма как сам да отрежеш онова нещо у себе си, което Робърт Пърсиг беше нарекъл качество, а честно да ви кажа лично на мен толкова ми се иска (споко, не се смятам за някакъв много качествен човек, качество тук е философски термин с малко по-особено значение, нещо като да имаш умение за нещо - да го правиш добре)... Защото за съжаление качеството у хората носи и своите ужасни страни - например разбирането. В някакъв смисъл то е Силата - но това не означава нищо повече от диапазон. Коефициента на личната ти синусоида. Т.е. колкото повече е това нещо - толкова повече можеш да варираш - може да се изкачваш страшно високо и да падаш в предела на нис(з)кото ... Това понякога е толкова болезнено, че на човек (или поне на мен) му се ще да можеше просто доброволно да се откаже от него. Нещо като да си направиш вазектомия. Да убиеш част от твореца в себе си - в името на това демоните да изчезнат. Лудостта винаги е била една крачка от гениалността. Затова още в Древна Гърция са почитали и уважавали лудите, защото са ги считали за пророци на боговете. Това не просто е вярно - то е болезнено вярно. Друг е въпросът, че понякога лудостта се превръща в самоцел и позьорщина с комерсиална цел. Но свръхчувствителният човек обикновено усеща тези неща. Истината трудно се скрива от интуицията. И все пак - Господи, колко много фалш! ... Възможно ли е 99% от света наоколо да представлява копие на другата част, при това в повечето случаи несъвършено копие - което демонстрира колко изчерпан в момента е духа на нашето човечество.... Но май пак се отклоних много, така че да се върнем на проблема за качеството в нас и неговата болезненост. Предполагам сте чували за лоботомията - едно от дивашките изродски "постижения" на психиатрията в средата на 20ти век ; представлява механична операция, при която се вкарва острие през окото (по точно покрай очната ябълка - тя се натиска леко, така че не бива повредена и после се връща в изходно положение) и то прерязва важни влакна от предната част на мозъка - установено е при това, че като следствие се постига известен ефект на неемоционалност (нека си го кажем направо - тъпота); ще добавя също, че най-често това било извършвано без никаква упойка, защото е общо взето безкръвно. (за повече инфо - гледайте покъртителния филм "Франсиз" с Джесика Ланг - цялата история там има много много общо с темата тук) ... Та ето - дотам е стигала човешката "находчивост", дори не ми се иска да си мисля, точно как е дошла някому тази идея за първи път, та да се стигне до прилагане като редовна и призната практика, за лечение О_о .... Но в интерес на истината психиатрията и до днес си остава просто една грозна касапница - пълна с ледени душове, електро- и химио- шокове и т.н. и т.н. (ако още не сте - може да чекнете също и "Портокал с часовников механизъм" ... ) ... "Бий детето и то ще бъде послушно" - това всъщност е последното, което ни остава винаги, нали? Първо опитваме с добро (поне по-грижовните се опитват), после опитваме с повишаване на тон, с наказания и накрая ... накрая какво? Как да вкараш детето "в пътя"? ... Виждаш се в чудо... То е част от теб - нещо, което обичаш повече от себе си ... а си принуден да го гледаш как само се затрива и премахва най-хубавото в себе си, само измъчва себе си и се лишава от щастието, което тече в него като ток, без то да го съзнава.... И тогава - да го оставиш да погине ли? ... Спомнете си фразите: най-приятните неща са най-вредни и обратно най-полезните неща, обикновено са неприятни - това важи най-вече за всички лекарства и методи, но също и за живота като цяло. Затова е и толкова ценно когато можеш да съчетаеш полезното с приятното... Т.е. излиза... излиза че лечението ни открай време е по пътя на болката... Такова е и възпитанието ни - все някъде в началото, дори да е малко (а понякога си е нечовешки много) - насилието е заложено в това да бъдеш човек и да живееш по начина, който света иска от теб (защото нещата почват още от боя при възпитанието)... Нещо повече... огледайте се добре... ще установите, че онези хора около вас, които са най-мили и добри, най-качествени и усърдни, които никога не се оплакват, които винаги ви помагат и винаги си вършат своята част от задълженията - тези хора - често са именно свикналите от малки с тежестта на строгото възпитание, защото то им е донесло суровостта към самия себе си - без която всъщност волята е трудно осъществима на практика. Т.е. колкото и ужасно да изглежда, излиза, че понякога злото поражда добро наоколо. А сякаш още по-отвратителен е фактът, че доброто поражда зло. Да... Мекото и либерално възпитание - обикновено довежда до случаи от вида описан в "Мамино детенце" на Л. Каравелов ... Това е най-трагичното нещо... Излиза, че любовта поражда егоизма... а егоизмът поражда любовта... Факт, стар колкото света - недостъпното е винаги най-желано.
И така се върнахме отново до щастието. И до грандиозният човешки проблем с удовлетворението. Около нас е пълно с незадоволени души. А щастието е само миг... В момента, когато го постигнеш - то вече не е там. То пребивава само в минало време. Никой, който се е спрял, за да си помисли: "Щастлив съм", не е щастлив в момента... Това се губи веднага - то е неуловимо като полените на тополите, то е един логически парадокс и ако разсъждаваме само в термините на "тук и сега" - то просто не съществува. То е една илюзия - както и любовта. Неща за които можем само да говорим, когато вече не са там. Но същевременно пак ще кажа - щастието е и въпрос на простодушие. Достатъчно е да приемеш живота и нещата в него такива, каквито са - и тогава се оказва, че си щастлив. На всичкото отгоре сякаш не се самозалъгваш, а то просто е така. (на това Фридрих Енгелс му казва: "свободата като осъзната необходимост") Тогава, разбира се, идват страховете - безкрайни, колкото любовта ти и духовния ти живот - страховете колко лесно може да загубиш всичко, което имаш, ако се случи: това, това, това ... И пак има лек - да осъзнаеш, че няма смисъл да ти пука. Или както е казал шопа: "оти ке се косим като ке ми мине" ... Да се тормозиш за това, че може газовата печка да избухне и с нея да изчезне домът ти, любимите същества, а (ако имаш късмет) и твоя милост - е толкова безполезно, колкото и да се ядосваш, че от водата, с която днес се къпа 3 пъти - можеха цяла седмица да преживеят 3 многодетни семейства в Етиопия, при това радостни, защото тя би била с удивително по-добро качество, от тази, която те са принудени да пият там. Решение няма. Не и за теб - малкия, нищожния човек. Защото ти си никой. И си сам. Има единици, които достатъчно дълго се подготвят и успяват да влязат в политиката - ако си от тях, ако издържиш при това да останеш истински човек отвътре и докрай - евала - сигурно името ти ще бъде записано в историята... но ти казвам отсега - не си прави илюзии, малко вероятно е това да бъде точно твоята съдба ; ) ....
Опряхме и до политика. Политиката и отчаянието от статуквото имат много общо. Спомнете си бруталните и разтърсващи, но много истински филми от последните години на комунизма в България - "Вчера", "Маргарит и Маргарита", "Сезонът на канарчетата" (градират, нали?) - цялото това отхвърляне и отчаяние, безсмислие и падение на духа ... Толкова очевидно свързано с политическото статукво... Но излиза, че за съжаление политиката не решава проблема вътре в нас. Дори когато официално политически сме свободни - смазващата тежест на тоталитаризма пак се оказва върху нас - в главите и сърцата ни... Явно не можем да избягаме от липсата на усещане за свобода, защото то е може би някъде дълбоко скрито в начина ни на мислене... Какво искаме? ... Това всъщност е целият въпрос... Какво аджеба искаме от живота? ... Има един простичък отговор даден в един филм: "Shear fucking pride... and stupidity... We want everything, don't we?"... Това е - просто искаме всичко... Затова сме хора... Хората са алчни и слаби... Точно това е и едно от посланията, които поне аз лично извличам например от "Властелинът на пръстените" ... Тази вечна ненаситност, жажда за повече - знания, власт, пари, похот, слава ... повече и повече и повече, още и още и още и още и още ... Никога не е достатъчно, нали? "The World Is Not Enough", huh ? (омг, обожавам Garbage) .... нееее заебете планетата, заебете Вселената - ние просто искаме ВСИЧКО ..........
И какво? ... Понякога пък се сриваме.... смешнички сме ние хората - ту искаме всичко докрай, ту падаме, поразени от величието на Мирозданието и молим за прошка... Кого? И ние не знаем... Господ ли чух? ... Пххне ... по-скоро самите себе си... Но обикновено същите ние сме тези, които не си дават прошка и които сами се наказват за измислени грехове... Много трудно е да докажеш пред самия себе си истинността на любовта ти към човека до теб, но повярвайте още много, много по-трудно е да повярваш в любовта към самия себе си. Малко хора истински се обичат. И затова малко хора истински обичат. Колкото и трагично да е - се оказва, че едното някак не може без другото. Другото са робски и паразитни взаимоотношения. Които пак могат да бъдат красиви посвоему, но те не са истинската волна обич на свободния дух и затова можем почти уверено да заявим - не се броят, защото можеш ли всъщност да дариш някому нещо, което не е било никога твое? И мислиш ли, че това е морално? ... Че то е истинско и ако щеш - че е честно спрямо другия .... Има по-страшно от лицемерието и това да лъжеш другия ... да ... нещо още по-подсъдимо, което ако наистина имаше Ден на Страшния съд сигурно би било най-големия коз срещу теб - и то е: да лъжеш самия себе си. Оттам-нататък вече всичко, цялата ти реалност, всичко, което си бил и което би могъл да бъдеш - просто умира... Ти не си ти... а душа, изгубена като след целувка от диментор или погълната в робстовото на Пръстена, подобно на някой назгул ...
Но времето на изпита изтича, казва ми проклетият тиктакащ доносник от стената - не можеш вечно да отлагаш, трябва да решиш... защото всичко, което казваш може и да е така (може и да не е), може и да звучи много хубаво или интересно (а най-вероятно не), но все пак, драги мой милозлив приятелю, SO WHAT'S THE POINT?? ... ъфф... Смисъл? Ама вие и смисъл ли сте искали от мен? ... Някакво велико заключение, съвет, извод? ... Нещо повече от твърдението, че животът смуче, гълта и пак те целува? ... Едва ли ... Не можеш да убедиш някого, че има смисъл там, където не само, че няма, но и ти сам не го виждаш... Не знам дали сте усетили, но принципно има пряко противопоставяне между "официалния" начин на живот и, да кажем, наркоманията, както и изобщо маниите във всички техни форми... Защото си има общоприет начин за това как да живееш и той би трябвало да занимава ежедневието ти почти изцяло - всякакви други достатъчно обсебващи занимания са, както казваше една учителка - "гранясалата част от ябълката, която обществото просто иска да изреже и да изхвърли от себе си" ... Т.е. надявам се никой няма да спори с мен, че такава опозиция: "редовен живот" - "мании от всякакъв вид" , е напълно основателна и на лице. Обаче я се замислете дали самият живот не е мания? ... Дали той не е наркотик и секта? ... Идваш някъде и от малък те насилват да спазваш някакви правила, защото така трябвало и защото това бил единствения, правилния начин... Постепенно ти пречупваш оригинала в себе си и се превиваш според общата, "идеалната" крива ... Оттам насетне ти остава само да създадеш още носители и продължители на разпространението на заразата и да ги възпиташ в същия култ към същото нещо (нещо, което от край време и завинаги ще си остане без сърцевина - без обосновка), както, разбира се, и най-надлежно да умреш. И какво печелиш всъщност? Бил си добър сектант? ... Сигурен ли си, че някой ще те похвали? Пък и това ли ти беше голямата цел - някой да те похвали? >) ... Вечно щастие?! Neutral ... Мдадам - особено ако се джаснеш първо в някой небостъргач със самолет и изтребиш хиляди невинни заради каузата... Едва ли... Не вярвам, че тази смехория и буламач тук на земята биха могли, по който и да е начин, да бъдат пътя към вечно благо ... Защото просто живеем в абсурда... И правилен избор, имам предвид морален избор - няма. Със самия факт че живееш, ти убиваш. Убиваш ежедневно - вируси, бактерии, други животни, но... осъзнай истината - други хора също... Това че не ги убиваш пряко не означава, че не ги убиваш косвено... Спомнете си дечицата в клуб "Индиго" - смазани от тълпата - от тях самите. Сега си представете същото, но в размер: милиарди ... Точно това се случва всеки ден и час... И ти си участник - искаш или не искаш... Каквото и да правиш или да НЕ правиш - ти си виновен ежедневно... за смъртта на хиляди невинни... Защото си част от масата, която ги тъпче с арогантната си икономика... Така че - тъй или иначе не може да се измъкнеш, не може да кажеш: "Ами не знам, аз си живях праведно, нищо лошо на никого не съм сторил" ... Просто това би било очевидна лъжа или пък самозаблуда, което както посочих по-горе, е дори по-тежкият грях... Съответно - пак ви моля - нека да не си пеем историйките за вечното щастие и изкупването на греховете, защото ще повърна ... Истината е, че всеки е егоист, кон с капаци и осъден да живее в пълно неразбиране за действителните чувства на другите - просто защото комуникацията ни за момента е силно ограничена и де факто по-голямата част от приятелското ни (наглед) общуване е всъщност лицемерно (осъзнато или неосъзнато) прилагане на установени норми за учтивост и благоприличие... Дълбоката човешка съпричастност е нещо почти толкова рядко, колкото щастието - листенце на глухарче, духнато из въздуха ... Така че пак ще го заявя уверено: животът е един от видовете (нарко)мании... Правим го, без да знаем защо; просто защото така трябва и защото така ни е подсказала природата (мухаха) ... Което ме подсеща отново за въпроса с болката и наказанието - всъщност и те идват от самата природа. Имаш желание да летиш? Окей - скочи от високо, удари си коляното, разреви се едно хубаво и ще запомниш тази болка за цял живот и ще се научиш, че просто не можеш да летиш. И това е. Може и много да ти се иска... но няма начин... Но хората полетели. - Как? Защо? - Как защо?! ... То е ясно - защото твърде силно го искали ... Оказало се че има начин ... Но е трябвало да минат през много (дори трагични) фази, докато се научат... Ето къде е плюсът от манията, от сектата - на това да си човек и да живееш... Ти си луд, да... Животът е лудост, да... Но покрай лудостта да се опиташ да бъдеш, колкото и това да е абсурдно, накрая се оказва, че си способен на неща, които не си очаквал от себе си... че си се развил, че си се променил .... Няма по-красиво нещо от усъвършенстването на човека... Няма по-грозно нещо от прогреса на човечеството... За съжаление, бидейки, ти си част и от двете - независимо дали го искаш или не.
ОМГ - карат ми се - изпитът бил просрочен отдавна, а все още не съм предал... ами... май просто няма да предам... ... Но нека довършим това за болката - то показва, че нашето ужасно възпитание чрез болка, както дори и методите ни за лечение - са близки до природната ни същност. Означава ли това, че сме животни? Определено да. И точно животните вършат неща, като например да изяждат част от децата си, да убиват мъжкия след като е оплодил женската и т.н. "зверства"... Излезе, че сектата, култът към страданието - наречен Живот - е нещо възможно най-естествено, което ни е вродено генетично. Не можем да избягаме от него. Интересен е въпросът дали ако допуснем, че това е животинската ни страна, то онази другата, как да я нарека - тази на маниите - е човешката? ... Едва ли ... Манията всъщност е нещо елементарно и еднообразно. А може би най-човешкото качество е оригиналността, творчеството, да породиш нещо напълно ново, дошло от нищото... Макар какво ли значи - "дошъл от нищото"? ... Това е противовес на кантианското "a posteriori", дошъл от опита ... но при Кант другият вариант е "a priori" - т.е. това, което е дошло преди опита, което всъщност така да се каже, ни е вродено. Значи излезе, че човешкото, това, което всъщност движи творчеството ни, нашата оригиналност - идва от дълбините на таланта, който е заложен в нас преди всякакъв опит, преди да знаем още за какво става въпрос в този свят, преди чистата дъска (т.н. "Tabula rasa"), която според Джон Лок представлява изначално душата ни, да бъде оплискана с най-отвратителните неща, които животът успее да ни пробута (нали знаете - бледите и позитивни тонове се изгубват, когато се размесят с тежките и черните в една картина) ... Т.е. човешкото, неживотинското (неприродното?) в нас е именно това, което носим в себе си въпреки света наоколо и опита, с който той се мъчи така свойски да ни прелъсти... Излиза, че колкото повече се губим в себе си, толкова по-малко живеем, но колкото повече живеем, толкова повече губим от себе си. Това ми напомня и една мисъл на Аристотел, че най-печалните хора на света са мъдреците, защото с разширяване на кръгозора и знанието - се увеличава тъгата и мъката...
Удивително е обаче, че не винаги е така! Има хора, които успяват да намерят смисъла и то без да се отказват от знанието, а тъкмо напротив - като го умножават и използват пълноценно. Това са т.н. разумни хора. Които са владетели на своята воля и цели. Които разбират всичко това и все пак то някак не им пречи да живеят в хармония със себе си. За които знанието не носи душевна болка, а напротив - наслада, които са истински милосърдни и се опитват да помогнат колкото могат на човека до тях и да го разберат, но без да изоставят на произвола на съдбата своя собствен живот, защото съзнават, че това е тяхната лична отговорност. Можеш ли да бъдеш такъв? Стиска ли ти? Защото истината е, че за това се иска много, много, много труд... А може би просто не ти пука?... Ами да - какво пък ми пука?! ... Нали нищо няма смисъл и без това, нали както заключихме всичко е измамен кръговрат и цикъл, който по своите "зарибяващи" свойства напомня точно секта и мания. Животът (сам по себе си) е пристрастяване - защото няма цел. Последното ти упование са децата - но истината е, че и за тях нямаш по-ясна цел освен, че искаш да ги обучиш да бъдат и те един ден добри сектанти като теб и всичко просто да се повтаря отново и отново... И това е - до безкрай... Ами да. Това е. Шибано е. И то много. И много, ама много смърди. Но имаш ли да ми предложиш нещо друго тогава? Смъртта? : / ... Ммммне, не мисля. Благодаря, но ще откажа. Засега. В нея пък нищо интересно не виждам... Neutral ... Какво по-скучно от това?! ... Вярно е, че при такъв гаден живот, скуката е лелеяна мечта, но нека погледнем и от другия ъгъл - не беше ли именно скуката това, което ни дразнеше в прословутата секта? Точно за това май ставаше въпрос - еднообразието и повтаряемостта... колкото по-безсмислени, толкова по-безсмислени. Е, да - вече за стотен път ще го кажа: в живота няма абсолютно никакъв проклет смисъл. Но пък тогава... в смъртта има ли? ... Ами не - в нея има дори още по-малко смисъл... Така че... няма правилно решение тук... Всичко е безцелно и безпътно... всичко е нищо... нихилизмът е във всичко, но няма по-голям нихилизъм от самия нихилизъм... Или с други думи - няма по-голямо нищо от самото нищо ... Животът може и да е скучен, нечовечен и сектантски, но определено няма нищо по-скучно, нечовечно и сектантско от смъртта. Защо да не съм прав? ... А защо изобщо е необходимо да съм прав?! ... Тук не е важно на чия страна е истината, защото истината също не съществува... : ) ... Може би това вече е твърде болезнено за възприемане, но то просто е така, а ако беше иначе - ние с вас никога никога нямаше да си общуваме и да обменяме мисли, защото всичко щеше да е ясно и никога нямаше да има спорове и разногласия. Истината се мени, заедно с погледа на този, който говори за нея. Колкото хора - толкова и реалности. Кажете ми, че в това няма и малко красота? ... Е, да, разбира се, буламачът е и доволно грозен за гледане, но този микс е и красив посвоему; цялото това колосално сметище има своето собствено очарование, заедно с няколкото безгрижни циганчета, които си играят из него. Въпросът е да можеш да го видиш. *слага си отново черните очила, става и почва да ходи с потропване на бастунчето пред себе си* ...

*току преди финала покрай завесата се навърта нервно някакъв измъчен селянин с мършавата си крава* : ... Дéца, тука ли е нуроднуто сборание? ... Ех, тц-тц... мързел, мързел, мързел... *въздъхва той и с някаква корава нежност подкарва добичето нататъка... а димът се разнася сред облаците...*

Съжалявам. Пак не казах нищо. Никой не ме е чул. Никой не ме е разбрал ---> поне няма страшно! Very Happy ... Просто още малко излишен флъд, нали даже официално точно аз съм в момента флъдър номер едно на форума - та ето, нека се изявя...

*напуска заседателната зала, придружаван от двама санитари и едно длъжностно лице*

леко ще умра
в нещо като сън
ти ме събуди
после ми кажи
кой е този филм
няма хепиенд...
хепиенд - това сме ние
хепиенд с тъжен край
ще открием...
хепиенд, хепиенд аз ще видя
хепиенд...
...
аз мога да съм нещо повече
от този мой сън с тъжен хепиенд
аз мога да съм, мога да съм ...




Arrow (а тук съм сам)


пуууу бати тъпия позьор дето съм ... то бива простотия бива духовен недоимък бива, ма чак па толко ... нещастник!
_________________
попитай луната защо край земята кръжи
защо не дели се от нея - луната попитай


Последната промяна е направена от Композиторът на Пон Авг 08, 2005 3:45 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
BizkiT
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 8:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 586
Местожителство: Winland!

Ем изписа цяло Есе а композитора.... омг композитора.... композиторееее ти цяла поема направи бе човеко.... ми по темата до преди година не ми пукаше хич и живота ми беше що-годе нормален... не ми дремеше, че е гаден...ама изведнъж всичко се обърна и го усетих с цялата му гадост... ит съкс...
EdiT: Имаше и мноо хубави неща ама лошите бяха твърде факани..
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Avash'aelia
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2005 9:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Bone Queen

Регистриран на: 24 Сеп 2004
Мнения: 399
Местожителство: I'm in a bad movie with a predictable end

мня, недейте си хабте клавиатурите, квото и да кажете няма да е достатъчно да опише цялата глупост на начинанието и хората като цяло XD
_________________
Silly games in a book of pleasure
We're a bad cliché in a cheap short story
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
viki1505
МнениеПуснато на: Пон Авг 08, 2005 12:13 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 09 Яну 2005
Мнения: 175
Местожителство: Слънчевата система, 3-тата планета след Слънцето

Много интересни неща се изписаха до тук.Аз ще бъда по-кратка:
Животът на всеки човек е такъв, какъвто си го направи сам.Колкото до правилата -наистина хората меко казано не търпят различните от тях.Досадно е да се спазват правила, гадно е усещането да те"мачкат", но и съвсем без правила не може.Въпросът е доколко те ограничават тези правила и кои от тях са действително необходими.Все пак правилата са създадени , за да може да съжителства човек със себеподобните си.Ако имате възможнист прочетете "Повелителят на мухите", за да разберете какво искам да кажа.Какво би станало , ако не се спазват никакви правила и норми и действа само закона на джунглата.
_________________
"Не взимай живота твърде на сериозно.
Никога няма да се измъкнеш от него жив."
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Avash'aelia
МнениеПуснато на: Пон Авг 08, 2005 12:15 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Bone Queen

Регистриран на: 24 Сеп 2004
Мнения: 399
Местожителство: I'm in a bad movie with a predictable end

viki1505 написа:
Какво би станало , ако не се спазват никакви правила и норми и действа само закона на джунглата.

всички щяхме да си умираме щастливо вероятно
_________________
Silly games in a book of pleasure
We're a bad cliché in a cheap short story
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
еkZo
МнениеПуснато на: Пон Авг 08, 2005 1:14 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Наказан!

Регистриран на: 26 Дек 2004
Мнения: 482
Местожителство: ekzoland

Трябва да разбереш, че всичко си зависи от тебе.. начина по който си живееш и тн.. сега съм прекалено изморен да пиша.. може би на живо ще е по-лесно да го обясна.. лека
_________________
доста
тъпо
ми
е
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2, 3  Следваща Страница 1 от 3

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker