Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 Дуфеншмърц (злобен енкорпорейтед) « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Halinor
МнениеПуснато на: Чет Май 19, 2011 11:39 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 01 Яну 2005
Мнения: 2497
Местожителство: №4 Privet Drive

Цитат:
Та стигнах до извода, че трябва да се живее така, сякаш ти остават 10 минути на компа


Това е култова фраза Very Happy
_________________
power to the local dreamer.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Пет Май 20, 2011 12:47 am    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

Surprised

хубаво е че четете ^^
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Пет Май 27, 2011 12:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

05 юни 2010, събота

Чувствам се странно.

Мислите ми се маскират като усещания. Усещания от онези, за които не можеш да говориш, без да прозвучи неразбираемо или прекалено поетично и въздушно, без голяма връзка с реалността. И все пак са мисли. Ще опитам да напиша част от тях.

Чувството за собственост е най-измамното нещо на света. Блажени са онези, които живеят без да са обременени от такова. Те успяват да постигнат щастието. Сещам се за един репортаж, че едни от най-щастливите хора в света били африкански племена, които не притежавали кой знае какви материални блага и всъщност даже живеят в мизерия (спрямо нашите интернетни, хай дефинишън разбирания за добър живот).

Аз съм от хората, развиващи силно чувство за собственост. Обичам си вещите. А ако някой реши да вземе нещо, което особено много обичам, имам чувството, че си скъсва нещо от мен и се сгърчвам вътрешно. Не зависи от логиката. Никога не съм опитвала да си го обясня. С времето се научих да не обръщам внимание на сгърчващото чувство, научих се да споделям, научих се да давам... и все пак има моменти, в които ми е трудно.

Хората обичат да притежават. Това им дава стабилност. Физически израз извън тях, на тях самите. Стремят се към пари, коли, сгради... но според мен най-голямото изкушение е да притежаваш хора. Всеки иска да притежава хора. Всеки иска да си има негов Човек. Било то "принцът на бял кон" или дете от него, най-добра приятелка... някой друг. Искаш да имаш.

Проблемът идва, когато се вкопчиш в чувството за собственост. Когато забравиш, че не притежаваш нищо и никого. Напомня ти се. А ти се сгърчваш и объркваш. Изведнъж ти проблясва, че това, което ти изпитваш е едностранно. Човекът отсреща не се чувства като твоя собственост... реално погледнато, ти чувстваш ли се нечия собственост?

Всичко щеше да е толкова по-лесно, ако го нямаше това собственическо усещане. Да се радваш на живота, без да искаш да го вържеш за себе си. Хората и предметите да те правят щастливи, без да трябва да са "твои", да споделяте, да се сближавате, но без болното усещане за вкопчване... ако няма вкопчване, няма да има разкъсвания след това, нали?

Но на теория звучи лесно. Всъщност нямам представа как да не се вкопчвам. Нямам представа как да спра да искам Мои хора. Мой Човек. Нямам представа как разделите да са по-малко болезнени. Как да нямам чувството, че се скъсвам на малки парчета...

Нямам представа и се чувствам странно. Опитвам се да не ми е гадно, да не осмислям, да не усещам... Сякаш вътре в мен протича процес, който умишлено не гледам. Но той си протича и на моменти избива. Сякаш ако не приемам нещата като "свършили" те наистина няма да свършат...

Но са много свършващите... както и свършилите, незапочнали неща. Много са и емоциите за потулване... и ми тежи. Чувствам се странно. Прекалено емоционална, но само когато съм сама.
Планът е да изчакам есента. Тогава ще имам по-ясна представа, когато се разсее пушилката от срутилото се и се видят последствията. Но ме е страх, че гледката ще е грозна.

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Нед Юни 05, 2011 4:57 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

17 януари 2010, неделя
Диети, права и спомен

Всеки, който някога е спазвал продължителна диета, ще ме разбере. Диета от онези, в които ти забраняват да ядеш любими твои неща, защото те ти влияят зле. Знаете ли онова чувство на... примиряване? Примиряваш се, че това е положението, това нещо ти действа зле - не трябва да го искаш, не трябва да го консумираш. Започваш да свикваш с времето и рядко ти прави впечатление, а след време някак естествено приемаш, че не си съвместим с част от предишните си любими храни. Хората се очудват, а ти обясняваш "о, няма проблем", даже има случаи, в които ти обясняват "яж бе, от малко нищо няма да ти стане", а ти просто не искаш, защото знаеш, че определено ще ти стане нещо и какъв е смисъла да те боли...

Та, научаваш се да обичаш нещата, които трябва да ядеш. Свикваш с някакъв режим, защото искаш да си добър към себе си. Гледаш да се погрижиш сам, за себе си, така както никой друг не може да го направи.

Е, понякога не можеш да спазваш диета. Понякога със или без диета си те боли, а на теб ти е все тая какво слагаш в устата си. Е, отбягваш съвсем лошите неща, но определено не си толкова внимателен както преди. Боли те - на пук ще ядеш каквото си искаш, някак си гледаш собствения сеир... тъпо, а?

Но не ми беше за това мисълта. Диетите са навсякъде. Не само за храна. Съществуват диети на мисли, усещания, влияние и внимание, което допускаш до себе си и на куп други абстрактни неща от ежедневието. Хората са се превърнали в едни големи цедки. Но пък щом боли, когато ядеш кисели краставички, просто си ги забраняваш. Къде, къде по-умно е да влагаш усилия в оздравяване, за да можеш да си ядеш след време, но не от всичко човек може да се излекува. Та... свикваш и онова примирение, за което говорих по-горе си го влагаш и в ежедневните неща, които правиш, докато си сам. Примери: свикваш, да обичаш да пишеш блогове, вместо да си седиш сам и да ти е гадно... по-продуктивно е да си изясняваш мислите и безбройните метафори, вместо да недоволстваш нали? Свикваш да си влагаш времето и съзнанието в не-до-там-смислени, но пък развлекателни дейности, като гледането на сериали и издирване на музика или пък решаване на тестове във фейсбук. Защо ти е да се терзаеш, за неща, които не можеш (страх те е или не искаш) да промениш? Къде-къде по-диетично е да си се развличаш, вместо да се стараеш и да действаш. Свикваш, че не можеш да променяш хората и се научаваш да им даваш точно толкова, колкото на теб няма да ти навреди. Какъв е смисъла да се самонараняваш, като се привързваш към някого прекалено много - деловите и неангажиращи отношения са къде-къде по-сигурно, нали?

Е, аз никога не съм била добра в спазването на диети и режими. Факт е, че си ям когато се сетя, макар че не трябва. Факт е и, че от доста време ям каквото ми скимне и каквото има, без да се старая да правя каквото "би трябвало". Факт е, че си мисля неща "които не трябва" и че се привързвам така "както не трябва"... е последиците си ги търпя и не обвинявам никого другиго.

Днес четох за човешките права. Имало си такива, които са естествени. Но за да са приети, трябва да има нещо, което да ги гарантира. Та... просветна ми. За да имаш дадено право, трябва поне 2 страни (като ти си едната) да са го приели и да вярват в него. Мислим си, че имаме някакви права или се чудим "имам ли?" такива права и често грешим в преценките си. Грешим, когато предявяваме права, които нямаме или не защитаваме, такива които имаме. Грешим точно, защото те засягат поне 2 страни. Ответната страна ще очаква от теб да си "активен гражданин" и да защитиш правото си на "информация" например, но според теб ти нямаш такова право, няма да го направиш... ответната страна е засегната. Мислиш си, че имаш право на "информация" и то е нарушено от ответната страна, търсиш справедливост (защото всеки има право на справедливост, така пише в урока), но за отвената страна, това ти право не съществува. Това ти право не е защитено с никакъв договор, няма съд, който да ти даде справедливост. Ти си ощетен.

Правото е тъпа наука, но за съжаление е навсякъде около нас - както диетите хаха (:

Иии да стигна до третата част от тази публикация. Днес си спомних нещо. Спомних си едни мисли и усещания и всичко това от една песен.

Тези дни съм ядосана на времето. Както бях писала някъде - то ми е виновно за всичко. Върви прекалено бързо, а не предлага никакво развитие (вътрешно, на мен), дошло е вече време, за неща ,които цял живот съм чакала, а ми се струва толкова грешно и не на място... сякаш времето се е объркало. Но всъщност ми е напълно ясно, че времето не е виновно. Няма как нещо вървящо само напред, с еднакви темпове да "направи" нещо, за да ти е гадно. Към тези неща, трябва да се нагаждаш и да се приспособяваш ти, та да, отново аз съм си виновна.. Но не ми беше това мисълта.

Преди, времето ми беше като гаранция за успокоение в част от най-гадните ми моменти. Мислех си "времето лекува", макар че ми беше болно, че това трябва да се лекува чрез време хаха. Но както и да е. Та, осъзнах, времето не лекува. Времето ти дава възможност да се отдалечиш... не всъщност времето не ти дава никаква възможност, то ТЕ отдалечава от неща, които не разбираш, неща които не са се случили както трябва, неща, които са те... боляли хаха. Единственото, което ти дава е възможност да си свикнеш със диетата. Докато не я заобичаш. На теб ти остава само да си дадеш всичко останало, а именно - да се погрижиш за себе си.

Поздрав за доброто/лошо време с хубавите звучене и текст на спомена (:

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Нед Юни 12, 2011 8:21 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

03 февруари 2010, сряда
Скръндза на внимание или усмивка в чуждия ден?

От няколко дни се каня да пиша за това. Малко ми е трудно да го... подхвана, защото е доста всеобхватно като че ли... За това ще почна от където сваря пък - каквото стане (:

Какво правите, когато си помислите нещо хубаво за някого? Не говоря за непознатия красавец в автобуса или милото момиче, раздаващо флаери. Говоря за милите чувства, които някой приятел е предизвикал у вас с някое свое изказване, или за това че сте оценили, нечий пост, снимка, хубав грим, хубава интонация... (: Знам какво аз мисля, че трябва да се прави. Какво се стремя аз да правя. Според мен хубавите неща са за споделяне и всеки жест, който за вас се струва дребничък, е усмивка в чуждия ден.

Повечето хора държат повече на егото си, отколкото на нечия усмивка. Не че аз си нямам его, просто не го намесвам когато става въпрос за това. Какво общо има моето его с това, че някой е направил нещо, заслужаващо внимание.

Да, критериите на хората са различни и все пак, не мисля, че е толкова трудно. Следващият път, когато видите нещо хубаво у някой познат - просто му го кажете. Ей така с чист поглед и без каквито и да е други намерения, освен човека отсреща да разбере, че се е справил както трябва.

Всеки има нужда да чуе понякога, че се е справил добре. Всеки има нужда да види, че усилията му се забелязват от останалите. Проблемът е, че хората си мислят, че се разбира от самосебе си. От страни всичко е ясно. Човека е направил нещо хубаво, теб те е зарадвало/усмихнало/харесало ти е, би трябвало да го знае, нали той го прави. Е - не е така. Хората заслужават хубавите им черти да бъдат оценявани подобаващо и те да разбират за това.

Та не бъдете скръндзи на внимание. Нищо не ви коства да се държите мило за неща, които сте харесали. Това да кажете на някого, че харесвате нещо, което е направил/казал, няма да ви направи по-малко готини... няма да нарани егото ви, а дори да го нарани - от рани по егото не се умира. А когато пренебрегнете егото си и погледнете към хубавите черти на хората с чист поглед, ще донесете много малки усмивки на хората в обкръжението си. Не е ли по-хубаво да сте сред усмихнати хора?

Най-лошо е когато нещо вътре във вас, вече не ви позволява да погледнете по този начин на някого. Тогава аз лично се чувствам леко душевно осакатена. Разочарованието към някого и непукизма и привидната усмивка са убиеца на желанието ми да... гледам с чист поглед... Е, аз нищо не мога да направя по въпроса (:

За това радвайте хората, които го заслужават и се радвайте, че все още имате такива край себе си... Защото понякога те спират да са такива (:

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Чет Сеп 08, 2011 7:13 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

06 октомври 2010, сряда

Не първото, а второто...

Почти... почти имаш какво да правиш, почти имаш на кого да разчиташ, почти имаш задължения, почти имаш с какво да се забавляваш, почти обичаш, почти те обичат, почти си вярваш, почти усещаш, почти можеш да си представиш, почти ти е ясно, почти свикваш, почти не те е страх.... почти живееш.

И кой казва, че първите неща са най-страшни? На мнение съм, че вторите са къде, къде по-трудни.
Пример. Зала пълна с много хора. Отиваш и заговаряш някого. Първата крачка е почти лесна. Но какво става после? Предполага ли се, да се мъкнеш с него? А после, на другия ден? Когато той се прави, че не те вижда, трябва ли да отидеш при него? Да го заговориш пак. Да се поинтересуваш пак. Да не се откажеш предварително.

Или ако знаеш, какво точно ще ти се случи когато ти правят гастроскопия ще ти е много по-трудно да отидеш втори път, отколкото първия, когато си нямал пълна представа.

Или когато ти се е случвало да се оплиташ в собствените си мисли по някой, ще ти е много по-трудно да си го позволиш втори път...

По-трудно е да знаеш, че някой ще си тръгне, когато преди това си усетил какво е някой да си тръгне.

Когато не знаеш, можеш да си позволиш да приемеш по-благоприятни представи за истина (:

Не първото, а второто е най-трудно... Когато знаеш какво е, но нищо друго освен знанието ти, не се е променило.

Почти усещаш, почти виждаш нещата ясно, почти не си сам... почти, ама не напълно (:

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Съб Сеп 10, 2011 11:56 am    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

"И тогава се появи лисугерът.

- Добър ден - каза лисугерът.- Добър ден - отвърна учтиво малкият принц. Той се извърна, ала не видя нищо.

- Аз съм тук - рече гласът, - под ябълката...

- Кой си ти? - попита малкият принц. - Много си красив...

- Аз съм лисугер - каза лисугерът.

- Ела да поиграеш с мен - предложи малкият принц. - Толкова съм тъжен...

- Не мога да поиграя с теб - рече лисугерът. - Аз не съм опитомен.

- Ах, прости ми - каза малкият принц.

Но след известно размишление добави:

- Какво означава "да опитомиш"?

- Ти не си оттук - каза лисугерът. - Какво дириш?

- Диря хората - рече малкият принц. - Какво означава "да опитомиш"?

- Хората - каза лисугерът - имат пушки и ловуват. Това е много неудобно! Те отглеждат също така кокошки. Туй е едничкият им интерес. Кокошки ли търсиш?

- Не - каза малкият принц, - търся приятели. Какво означава "да опитомиш"?

- То е нещо позабравено - каза лисугерът. - Означава "да създадеш обвързаности"...

- Да създадеш обвързаности?

- Разбира се - каза лисугерът. - За мене ти все още си едно малко момче, досущ прилично на сто хиляди малки момчета. И аз нямам нужда от тебе. И ти също нямаш нужда от мене. За теб аз съм само един лисугер, подобен на сто хиляди лисугера, но ако ме опитомиш, ние ще имаме нужда един от друг. З амен ти ще бъдеш едничък в света. З табе аз ще бъда едничък в света...

- Почвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете... Мисля, че то ме опитоми...

- Възможно е - каза лисугерът. - На земята може да се види какво ли не...

- О! Това не е на Земята - каза малкият принц.

Лисугерът изглеждаше много заинтригуван:

- На друга планета ли е?

- Да.

- Има ли ловци на тази планета?

- Не.

- А, това е интересно! А кокошки?

- Не.

- Нищо не е съвършено - въздъхна лисугерът.

Ала се върна на мисълта си:

- животът ми е еднообразен. Аз преследвам кокошките, хората преследват мене. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко се отегчавам. Но ако ме опитомиш, животът ми ще бъде озарен. Аз ще дочувам нечий шум от стъпки, който ще бъде различен от всички други. Другите стъпки ме карат да се крия под земята. При твоите ще излизам от леговището, привлечен сякаш от музика. Има и нещо друго! Виждаш ли житните поля? Аз не ям хляб. За мен житото е ненужно. Житните поля не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но ти имаш коси със златист цвят. Ще бъде чудесно, когато ме опитомиш! Златистите жита ще ми напомнят за теб... И ще обичам шума на вятъра в житата...

Лисугерът замълча и глеа дълго малкия принц.

- Ако обичаш... опитоми ме! - каза той.

- Бих искал - отвърна малкият принц. - Но нямам много време, предстои ми да диря приятели и да позная много неща.

- Човек познава само нещата, които е опитомил - рече лисугерът. - Хората нямат вече време да познаят нищо. Те купува нещата съвсем готови от търговците. Но тъй като не съществуват продавачи на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да имаш приятел, опитоми ме!

- Какво трябва да сторя? - каза малкият принц.

- Трябва да бъдеш много търпелив - отвърна лисугерът. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, ето така, в тревата, аз ще те гледам с крайчеца на окоти с и ти не ще казваш нищо. Езикът е източник на неразбиране. Но всеки ден ще можеш да сядаш мъничко по-близо...

На другия ден малкият принц се върна.

- Би било по-добре да пристигаш в един и същи час - каза лисугерът. - Ако идваш например в четири часа след обяд, още от три часа аз ще почна да изпитвам щастие. Колкото повече напредва времето, толкова по-щастлив ще се чувствам. В четири часа вече ще се вълнувам и ще се тревожа - ще открия цената на щастието! Но ако идваш безразборно, никога не ще знам в кой час да приготвя сърцето си... Нужни са обреди.

- Какво значи "обред"? - каза малкият принц.

- Това също е нещо позабравено - каза лисугерът. - Обредът прави един ден различен от другите дни, един час - различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. Всеки четвъртък те танцуват със селските девойки. Затова и четвъртък е чуден ден! Разхождам се чак до лозята. Ако ловците танцуваха безразборно, всички дни биха си приличали и аз нямаше да имам ни ден отрада.

И тъй, малкият принц опитоми лисугера. И когато часът на заминаването бе близък, лисугерът рече:

- О! Аз ще плача.

- Вината е твоя - каза малкият принц. - Не исках да ти причиня никакво зло, ала ти пожела да те опитомя...

- Разбира се - отвърна лисугерът.

- Но ще плачеш! - рече малкият принц.

- Разбира се - каза лисугерът.

- Тогава не печелиш нищо от това!

- Печеля - каза лисугерът. - Заради цвета на житото.

После добави:

- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е едничка в света. Сетне се върни да ми кажеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види отново розите.

- Вие никак не приличате на моята роза, вие все още сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте като моя лисугер, преди да го срещна. Той беше само един лисугер, приличен на сто хиляди други, но аз го превърнах в свой приятел и сега той е едничък в света.

И розите бяха много засегнати.

- Вие сте красиви, но празни - каза им още той. - Човек не може да умре заради вас. Разбира се, един обикновен минувач би помислил, че моята роза ви прилича. Но сама по себе си тя е по-важна от всички вас, тъй като именно нея аз поливах. Тъй като именно нея покривах със стъклен похлупак. тъй като именно нея предпазих със заслона. Тъй като именно нейните гъсеници убих (с изключение на две - три, дето ще станат пеперуди). Тъй като именно нея слушах да се оплаква или да се хвали, дори понякога да мълчи. Тъй като тя е моята роза.

И той се върна при лисугерът.

- Сбогом... - каза той

- Сбогом - каза лисугерът. - Ето моята тайна. Тя е много проста: човек вижда добре единствено със сърцето. Същностното е невидимо за очите.

- Същностното е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.

- Твоята роза е значима заради времето, което си изгубил за нея.

- Заради времето, което съм изгубил за нея... - повтори малкият принц, за да го запомни.

Хората са позабравили тази истина - каза лисугерът. - Но ти не бива да я забравяш. Ти ставаш завинаги отговорен за онова, което си опитомил. Ти си отговорен за своята роза...

- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни."



Из "Малкият принц"

Антоан дьо Сент Екзюпери
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Philip
МнениеПуснато на: Съб Сеп 10, 2011 8:10 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 15 Окт 2006
Мнения: 11837

Сънувах, че пиша в тази тема

и ето ме :о

with style
_________________
too low to find my way, too high to wonder why
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Теодито
МнениеПуснато на: Съб Сеп 10, 2011 11:39 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

Philip написа:
Сънувах, че пиша в тази тема

и ето ме :о

with style


OMG това е супер мило! усмихна ми деня... вечерта... така де 10 септември Very Happy

^_^
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Пет Сеп 30, 2011 11:21 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

All the way.


Живея във времена, когато на думата "любов" се гледа сякаш е нещо глупаво и срамно, нещо което те прави слаб и малоумен. Съществувам когато "добродетели" са неща, които ти пречат да хитруваш, следователно те спъват, правят те тъп и прецакан, а да си "открит и чистосърдечен" е еквивалентно на това да си наивен будала. Объркала съм времето. Объркала съм средата и ценностите.

Защо, за да си умен, трябва да си циничен и горчив? Защо да си щастлив, трябва да е глупаво? Защо да искаш нещата да са по-добри, по-извисени, по-красиви, означава да имаш нереални очаквания?

Трябва ли всеки от нас да си затвори идеалите на безопасно място, където няма да му пречат? Да ги превърне в красива картина на стената или съвършенна скулптура в средата на хола, към които поглежда с възхищение... но не използва. Те да служат само за да изпита разочарование, че реалността никога няма да ги доближи, и вредно, но чешещо егото удоволствие, че е достатъчно интелигентен да го осъзнае?

А не може ли те да са стремеж? Те трябва да са като светлината на фар, когато е тъмно в морето. Нещо което да ни води, нещо с което да се съобразяваме. Да са ориентир, кое е правилно и кое грешно... Но неее... днес, те ни правят наивни, заблудени, глупави.

Толкова е жалко.

Чудя се за нашите баби. Били ли са те обичани all the way? Примирявали ли са се или са вярвали, че е така? Танцували ли са под звуците на песен като горната, мислейки си, че са намерили човека от песента? ... Вероятно не. Но вярвали ли са, че е възможно?

Знам, че моята баба е вярвала. Иска ми се и аз да вярвам. Иска ми се всички хора да вярваха. Искам хората да вярваха, че си струва да си добър, че си струва да си открит. Иска ми се хората да си мислеха, че си струва да се стремиш към ценности - към уважение, към обич, семейство и подкрепа. Вместо това, нещата стават все по-изкривени. Все по-гротескни. На моменти ми е толкова... гадно х.х

Объркала съм епохата. Аз съм тъп идеалист.
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Пон Окт 10, 2011 7:09 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна



едва ли често ще слагам картинки тук... ама може и да се случи.
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Пон Окт 17, 2011 12:12 am    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

Тази вечер ще ползвам това място. Нали уж си е "моето място".

Мислех си за публичността. Искам я май и ми трябва, но и цял живот я отбягвам. Не искам никой да знае как се чувствам, в момента искам всичко да скрия, но и искам всички да ме разбират. Не... май в момента и това не искам.

Сякаш знам какво ще ми кажат хората, ако им разкажа... или ако по някакъв начин успея да опиша всичко. И не ми се иска да слушам това, което биха ми говорили. Искам просто някой да разбере. Без да обяснявам. Няма смисъл. Но май има нужда. Или пък не...

И вероятно ще изтрия това мнение. Или пък не.

Аз съм от ония хора дето много обмислят и много си представят дадени ситуации, а накрая действат нелогично и импулсивно. И нищо не е подредено, и нищо не е с цел... или целта е толкова идеалистична, че чак ме боли "интелигентността".

И няма да го изтрия..., защото каква е разликата?
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Пон Ное 14, 2011 11:32 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна



Ако можех да залепя и това, което символизираш, залепяйки теб... Ако можех да се превържа за твоите корени и да се протегна с твоите клони...

Яд ме е, че ароматът е изчезнал. Но е хубаво, че пак си 1 цяло.
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Mamssey Jace
МнениеПуснато на: Пон Ное 14, 2011 11:55 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 24 Дек 2009
Мнения: 13394
Местожителство: Дафуя

ааа! дърво! <3
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Теодито
МнениеПуснато на: Вто Ное 15, 2011 12:56 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

медалиончето е от сандалово дърво и преди миришеше много хубаво...
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща Страница 3 от 4

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker