Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 Дуфеншмърц (злобен енкорпорейтед) « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Теодито
МнениеПуснато на: Съб Дек 11, 2010 10:20 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

31 януари 2010, неделя
Минута е много... ама ако си глупав не е.

Замислих се за онзи синдром, който всички хора притежават, да се сещат за нещата в последния момент. Седиш на компа 3 часа, които прекарваш в безсмислено ровене из интернет и точно в последните 10 минутки (в които вече те чакат да станеш, или пък закъсняваш за някъде) се сещаш за онова нещо, което се каниш да провериш в интернет от дни или за онази песничка, която си чул във филма и искаш да си изтеглиш... Хаха... Всички го правят. Признайте си.

Страшното е, че се прави и за важните неща. Защото "човек не оценява нещо, докато не го загуби". Мислиш си, че имаш цялото време на света. Мислиш си, че ще получиш всичко, което един човек би трябвало да има в живота си. Мислиш си, че хората, които имаш, винаги ще са до теб... Е... не е така. Времето е ограничено нещо. Гост си на тая планета. А най-тъпото е, че не оценяваш гостуването си... ама никак.

Красивите хора, които срещаш по пътя си (всякак красиви, не говоря за топ модели), са рядкост, която трябва да цениш и от която трябва да се учиш. Времето със сигурност ще ви раздели, ако не се стараеш да се пребориш с него. Нямаш право просто да се пускаш по течението... защото то ще те докара в канала по-скоро отколкото предполагаш.

Та стигнах до извода, че трябва да се живее така, сякаш ти остават 10 минути на компа. Не че не съм стигала до тоя извод и преди (: Човек няма право да се отпуска. Няма право да се самозаблуждава и да си затваря очите сам. Трябва да се бори със себе си всеки ден, за хората, които има и иска да има, защото времето тече и никого не пита... а минута е много само, ако я използваш както подобава.

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Пон Дек 27, 2010 8:44 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

24 декември 2010, петък

Мечти...
Спомняте ли си, за какво сте мечтали като деца? Когато не сте деляли нещата на възможни и невъзможни. Спомняте ли си усещането да си мечтаеш, че летиш и да си го представяш цял безгрижен следобед, докато си играеш. Да усетиш радостта от летенето, радостта от това, да се задълбаеш пре-спокойно във фантазията си? Без предразсъдъци. Без условности.

Спомням си, че винаги съм искала огрооомен батут, в голяма стая с меки стени, за да може като се блъскам в стените и тавана да е приятно и забавно. Исках и да мога да правя огромни сапунени мехури. Исках огромна библиотека като в "Красавицата и звяра". Исках лъвче или тигър за домашен любимец. Исках моя стая с голям кръгъл прозорец и уникално легло. Исках...
После пораснах. И стана прекалено глупаво да си играя на това... Стана прекалено безсмислено, да се задълбавам в нереални неща.

Липсва ми. Липсва ми усещането да искам нещо. Липсва ми усещането да съм. Омръзна ми да не съм. Омръзна ми да не искам.
Аз не мечтая. Нямам определена цел. Правя това, което се предполага, че трябва да правя. А как не ми се иска да е така...

Искам устрем. Искам насоченост. Искам да копнея по нещо и да знам защо правя нещата, които правя. Да избера, а не да предпочета. Искам да мечтая.

А вие мечтаете ли?


http://www.youtube.com/watch?v=7z2vEwF0f2s&feature=player_embedded
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Disasterpiece
МнениеПуснато на: Пон Дек 27, 2010 9:11 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

the killchain

Регистриран на: 19 Юли 2005
Мнения: 6532
Местожителство: Inside the Wire

В последните два поста все едно пиша аз, не ти ^^
_________________
Alone you stand - The final parody
Destined to silence - A memorial to mortality

Carved in stone - A tribute to the dead
For nameless victims - Whose litany is unread

Never Forgotten - War's memory lingers on
A dark reminder - To mankind's oblivion

This solemn image - Constructed with resolution
A monument - To war's terminal conclusion
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Теодито
МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2011 2:03 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

11 април 2010, неделя

Гняв, безапетитие и оправдания?

Оправдаване. Имате ли нужда от такова? Или по-скоро от оправдание. Разликата между оправдание и оправдаване, е че оправданието е нещо, което сами давате на себе си, а оправдаването ви го дават околните. Оправдаване раздавам, доста лесно, оправданието обаче, ми е трудната част. Кое е по-ценно?
Причини лесно могат да се измислят, защо правиш или не правиш дадено нещо. Въпросът е - достатъчни ли са, за да се оправдаеш пред себе си. Много ми е трудно да си... позволявам разни неща на себе си, точно защото ми е трудно да се оправдая. Дори да имам сериозна причина, винаги има едно остатъчно усещане "можеше повече... можеше да положиш повече усилия и да се получи, така сякаш просто си кръшнала..." Ей много ги мразя тия мисли. Самоизяждам се. Отчаяно се нуждая другите да ми казват, че постъпвам правилно и е разбираемо да ме спират тези "оправдания", които си давам. На околните в 90% от случаите не им пука. А от техните реакции аз започвам да се самоизяждам още повече. Трудно ми е да си преценя възможностите. От малка съм убедена, че винаги има изход. Винаги има какво още да се направи... когато се сблъскам със ситуация, в която няма какво повече да се направи, просто ми се срива системата. Забивам и не мога да мисля за нищо друго, докато не намеря решение, докато не стигна до края. Та... да се оправдая, означава да се откажа преди да съм намерила отговора. Това ме побърква. За съжаление ми се налага понякога.
А оправдавате ли околните? Разбирате ли ги? До колко сте способни да ги оправдаете и да потъпчете егото си, за да видите как реално стоят нещата? Оправдание ли е нечие неразположение, този човек да ви изнерви? Трябва ли да го разберете и да направите компромис, да премълчите... или го осъждате предварително? По колко оправдавания на човек имате като лимит? Къде е границата? Кога грешенето от време на време се превръща в перманентно състояние, което няма как да се оправдае?... въпроси без отговор. Винаги ми е било сложно. Разликите между "разбираща съм" и "оставям хората да ми се качат на главата", или между "в правото да си отстоявам мнението си" и "просто се изнервям, че не става на моята" са си доста тънки.
Имате ли нужда от чуждото оправдаване или сте си самодостатъчни. "Важно е аз да съм си спокоен". До колко чуждото мнение за вашите постъпки е значещо?...

Преди малко осъзнах, че цял ден не съм огладняла, дори за 5 минутки. Ядох, просто така, защото трябва. Липсата на глад винаги ми е била проблем. Липсата на желание, апатията... Просто спираш да реагираш на дадени неща. Безинтересно и безсмислено ти е. Оправдание ли е липсата на апетит за бездействие? Стоиш си и не ядеш, защото не си гладен или ставаш и си готвиш, а после ядеш, въпреки че не си гладен, защото така се прави?

Гневът е странно нещо. Дава ти енергия. Започваш да действаш по-стриктно, по-прибрано, по-рязко. Той е директен, няма нужда от оправдания. Не му пука за причините или разрешенията. Не му пука дали грешиш или човекът отсреща греши. Не му пука какво ще стане после. Просто си е там, бушува и те движи. Като инжекция за мозъкът е. Но после, като поотмине, боли.

Цял ден мъкна новия си приятел с мен. Разхождам се из къщи и нося бутилката вода със себе си. Пия механично, въпреки че имам чувството, че си изплаквам мозъкът. Предполага се, че водата ще ми помогне. Въпреки това, не се чувствам по-добре. Съзнанието ми е все така замъглено, а установих, че ми е супер трудно да изпия дори 1 литър вода. Може да е като с храната. Не усещаш че стомахът ти е празен и отначало като ядеш, ти става зле, но после като свикнеш, започваш да се чувстваш по-добре. Ще продължа дружбата си с бутилката.

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Нед Фев 06, 2011 2:01 am    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

03 декември 2009, четвъртък
Ако не е рошава гарга, не искам никаква птица!

Капризни ли сте? Аз твърдях, че не съм, всъщност се старая да не съм... или поне така си мислех, но осъзнавам, че всъщност съм капризен човек. Не знам дали това, за което си мисля да пиша в този пост е точно... каприз. Става въпрос за онова отношение към нещата "ако ще е гарга - да е рошава". Искате едно нещо да стане, но го искате точно както е в главата ви, ако се получи, но по друг начин или е малко по-различно, не ви харесва и не ви удовлетворява. Или рошава гарга - или никаква птица!
Замислих се към колко много неща имам такова отношение и как сама се спъвам с това си отношение към тях. Но... как да се откажеш от това отношение?! Имаш представа, знаеш точно как искаш да стане нещо (или поне знаеш какво НЕ искаш), а "съдбата" ти праща някакви подобия или нещо съвсем различно, сякаш само за да ти пробва ината. За определени аспекти от живота си просто не мога да променя това. Сякаш имам точно определена фигурка... примерно триъгълник и колкото и да се опитва един кръг да се намести вътре, просто няма как да се получи.
Например... винаги ми се е струвало супер тъпо цялото това уредено сватосване. Не бих приела някой да ме сватоса. Дори човека който ми "предлагат" да е идеалният за мен, аз просто не бих го погледнала при едни такива обстоятелства. Или пък не бих излязла просто така на среща с почти непознат. Всъщност не мога да си представя да съм гадже на някой, който не ми е приятел първо (не че някога съм била нечие такова). Та... това ме спъва. Сама се ограничавам, като кон с капаци. Не поглеждам нещо от даден ъгъл, само защото предварително съм решила, че това не е за мен... макар че не съм пробвала. И нещо вътре се инати и дърпа, нещо което хем разбирам, хем виждам че не е правилно... но дори сега, като пиша тези думи, знам че пак бих подкрепила онова упорито, криво и инатливо същество вътре в мен, вместо логичните разсъждения на хората наоколо (примерно).
Има и друга страна на нещата. Когато не получаваш това, което в представите си си получил преди 2 години... се чувстваш някак изостанал и на изчакване. Сякаш нещо в поточната линия се е бъгнало и не си получил това, което е трябвало. Всъщност поточната линия е спряла и нещата се трупат, трупат и няма да се отпуши, докато не получиш това, което е трябвало да получиш първо, по план!!! И седиш и чакаш и псуваш техника отговарящ за поточната линия, вместо да се огледаш и да видиш нещата край себе си. Да ги оцениш и да си избереш нещо от тях. Да грабнеш това, което ти се предлага сега... нееее... ти си искаш Нещото... искаш си го СЕГА и дори да получаваш други неща, които също са хубави, това не те прави щастлив, защото не става на твоята. Твоята представа не е изпълнена. Плануваното задание не е покрито. Не става на твоята. И ти решаваш да се заинатиш и на пук (на себе си, макар и да не го осъзнаваш) да седиш със скръстени ръце и нацупени устни, гледайки смръщено в посока на задръстения конвейр.
Интересното е, че никога не съм била от онези деца, които се мятат по пода и почват да реват, ако не получат желаната играчка. Нещата, за които се заинатявах когато бях малка бяха по-различни, по-редки и по-странни. Предполагам за това са по-особени и нещата, за които се инатя сега.
Най-добре са онези хора, които са "каквото дадеш - дадеш". Може би, ако нямаш точна представа за това, което трябва да ти се случи, ако нямаш представа и какво ОПРЕДЕЛЕНО не искаш да ти се случи, животът ти ще е по-лесен. Живееш си и приемаш нещата, което както дойде, не се самозатваряш и самоспъваш... нещата ти се случват лесно и бързо... ех... Но не, не съм такава, не мисля, че някога ще бъда. Май това е от нещата, които не мога да си променя. Хм... Отдавна не бях откривала такова.
В момента съм на фаза "гроздето е кисело". От толкова чакане на рошавата гарга, изгубих желание за каквото и да е... животно. Това пак е част от ината. Щом нищо няма да ми пращаш, аз пък нищо не искам! Разбирам го, но в момента нищо не мога да направя. Макар че, писането на този блог е стъпка по-натам. Мислех си, че няма да пиша друг блог, преди онзи предният да спре да важи. Е, той си важи и предполагам ще продължава да си важи още известно време... докато не се САМОоправя. Това не означава, че трябва да спра да разсъждавам по други теми, да мисля за други неща и тн... И може би, ако игнорирам онези неща прекалено дълго време, те просто ще спрат да означават нещо.

Животът щеше да е прекрасен, ако всеки получаваше своята рошава гарга (:



----------------------------------------------------------------

Ииии повече от година по-късно... реални крачки. Странното е, че попаднах на тази публикация съвсем случайно иии тя ми напомни... неща.

Така де... да видим как ще се развие действието след реалната крачка, против този инат...
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Съб Мар 26, 2011 12:18 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

15 октомври 2010, петък

Предопределено?

"Господ не ти дава хората, които искаш.Той ти дава хората, от които имаш нужда -да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш."

Какви хора имате сега до себе си? Някой обича ли ви? Наранява ли ви? Изоставя...?
Разсъждавам доста за тези неща напоследък. Кой е до мен и защо? През последните години съм наблюдавала какво влияние имах над хора. Виждах и какво влияние имат дадени хора над мен. Сега ситуацията ми се промени. Отношение, с което бях привикнала в продължение на години, изведнъж просто изчезна. Наоколо се напълни с непознати и далечни хора, с минимум интерес към мен... и може би минимум интерес от моя страна, към тях.

Опитвам да погледна по-философски на нещата. За да намеря някакъв смисъл и логика. За съжаление, за да погледнеш нещо философски, първо трябва да мине време. Време, което в момента се точи. Време, което ме плаши. Не знам какъв човек е предопределено да стана. Край мен е пълно с момичета, като които не искам да съм. Отношения, които винаги съм мислила за безсмислени и само за запълване на времето, сега ми се оказват основни. Досаждам и тежа, вместо да подкрепям и помагам. Чувствам се като неадекватно пале в неизгодна позиция. Не знам... май не съм схванала цялата идея.

Обяснявах преди време, че не е важно да има хора край теб, а да усещаш хора вътре в себе си. Да приемеш някого навътре е задължително, ако искаш да усетиш приятелство... А сега се чувствам неспособна да направя нещо такова (:

Предопределено. От кого ли е предопределено? И задължително ли е да трябва да станеш добър човек? Може да ти е предопределено да станеш злобен и самотен старец, например.

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
HELLFIRE-E
МнениеПуснато на: Съб Мар 26, 2011 7:14 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 06 Сеп 2007
Мнения: 953
Местожителство: Каварна

http://i251.photobucket.com/albums/gg296/LUVJUNEBUG/FRIENDSHIP/HELLO_FRIEND.jpg
http://a7.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/61285_1366776421133_1583344730_30795067_6273565_n.jpg
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Теодито
МнениеПуснато на: Съб Мар 26, 2011 7:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

^^ (hug)
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Чет Мар 31, 2011 7:28 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

Хм това сигурно ми е една от най-смислените публикации и стоя зад всяка дума с 2 ръце (:



13 декември 2009, неделя

Erase

Днес отново ми се получи онази синхронизация тип - мислиш си нещо и в същия ден гледаш нещо по телевизията или слушаш нещо, свързано с него. Гледах "Улицата". По-скоро малка част от предаването. Показваха възрастни хора, малки деца иии актьорите от шоуто, вайкайки се, не може ли нещата да се върнат назад, да се върне младостта и тн. Показваха, връщайки кадара назад, разни движения, сълзи връщащи се нагоре...

Случвало ли ви се е да искате да изтриете някои неща, които сте казвали иии говорили... усещали? Навярно да. Мислех си за изкривената представа, когато си в дадено състояние. Чувстваш се... някак... и това усещане ти изглежда велико и вечно, искаш да го изразиш, да го покажеш, да не го омаловажаваш и го говориш, гърчиш се, мислиш го... После минава време, реалността те кара да си промениш усещанията... или може би е просто самото време, усещанията се забравят, някак... минали са вече, но спомена за разговорите на тази тема си стоят. Като пръски от кална локва, в която си стъпал - времето вече може да е сухо, но следите от разплискването на калната вода си стоят по теб.

После (в измерението "сега") разни изказвания, дрееебни случки те карат да се чувстваш... жалко... като кретен, защото правиш връзка с онези спомени. Усещанията май ги няма вече, но спомените за раздухването им те връща, придържа те... Не стига че ти е било трудно да се пуснеш, ами ти е и допълнително гадно, защото не можеш да разбереш... какво подяволите беше всичко това и приключи ли вече?! Имаш ли право да ти е гадно... нормално ли е когато не ти е гадно в едни ситуации и ти е гадно в други... какви са тия... петна... защо трябва да ги има... това че гузните петна са само вътре в теб означава ли, че ги няма? Но няма значение, нали? Нищо не се вижда навън... само вътрешно е... ще го забравиш.

Гледах и края на един епизод от "Анатомията на Грей", в края гласът зад кадър говореше за търсенето на смисъл. Хората го правят, защото имат нужда от обяснение. Мисълта, че са съвсем самички тук долу е прекалено страшна.

Аз съм от най-страхливите хора = най-много имам нужда от смисъл. Търся смисъл във всичко... или поне търсех... Прекалено много безсмислени неща ми бяха важни, за да знам, че не всичко има смисъл. Смисълът си го градиш сам, вътрешно. Ако не го видиш, значи го няма, а ако го има - си си го измислил сам... Животът не е низ от случки, които се случват, за да се случи нещо друго... Животът е низ от последователно случващи се неща, без връзка помежду си (изключвам причинно-следствената). Всъщност смисълът се крие в това да "научиш" нещо от това, което те сполетява. Доста тъпо, нали? Къде, къде по-яко е да живееш с усещането, че всичко си има причина. Да намираш връзки във всяка дребна подробност, като цвета на връзките на кеца свържеш с нещо важно и по този начин, всичко изглежда подредено, дори когато не е. Има хармония, по-велика и по-голяма от вътрешната ти - доста полезно, когато вътрешна хармония просто ти липсва... Полезно е, когато наоколо нещата не ти допадат... "сега е така, защото послеее...."... всъщност... защото после, какво? Сега ти е гадно, следователно послее няма да ти е, защото сега нещата просто се подреждат?! Боже, какви глупости... Ако съумееш да си оправиш нещата, ще си ги подредиш, без това да влияе на неочакваните събития в бъдеще или да е свързано с каръшките ти дни в миналото...

"За да си истински щастлив, трябва да живееш само в настоящето". Не помня къде прочетох това, но ми се е забило в съзнанието от тогава. Толкова е вярно! За да си щастлив трябва да изключиш миналото и бъдещето, да спреш със съжалението за "ах, преди..." и с притесненията "ах, ама после...", да се откажеш от търсенето на Велик смисъл... Какъв смисъл ти трябва, ако просто си гледаш настоящето? Не правиш смислови връзки с миналото или бъдещето... просто живееш.

Реалността упорито се опитва да ме блъсне по челото, а аз винаги съм си играела на гоненица с нея - ту съм супер голям реалист, здраво стъпил на земята, ту съзнанието и представите ми литват някъде далеееч, далеееч от реалното... Но, тези дни, тя ме удря по челото, а аз я усещам... не ми е особено приятна... изводите не са ми по вкуса, но пък се "Честни" и са си реални... Може би, съжалението по минали неща... като "защо не още..." иии недоволството по идващите такива, ме карат да се чувтсвам зле. Всъщност настоящето си е съвсем добре и ако можех да гледам само него, всичко щеше да е наред.

Реалността, може да не е особено сладка, но трупането на илюзии и фалшиви надежди... абсурдни притеснения и неразбрани усещания е още по-горчиво.

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
kiss-with-dry-lips
МнениеПуснато на: Чет Мар 31, 2011 7:49 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 14 Фев 2011
Мнения: 179
Местожителство: E L E C R I C L A D Y L A N D

dufenshmurc mi zvuchi kato niakakvo naprimer bronenosec koito se opitva da si podushi dupeto no ne moje shtoto mu prechi cherupkata ^^
_________________
[quote="Mamssey Jace"]Небеса![/quote]

---
a prayer for the wild at heart kept in cages
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
violet hill
МнениеПуснато на: Чет Мар 31, 2011 9:15 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 11 Май 2010
Мнения: 3161
Местожителство: Шейново 1504

мхм странни животни са Very Happy
_________________
https://www.youtube.com/watch?v=jxi2dwXHJZY
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Теодито
МнениеПуснато на: Чет Мар 31, 2011 11:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна


_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Пет Апр 29, 2011 5:56 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

03 ноември 2010, сряда

Градски шум.

Седях си в автобуса и наблюдавах как лъчите се стелят през леката мъгла. Цветовете се размиваха и всичко изглеждаше слънчево и жълто-кафяво. Добре съм.
Правя си задачите на контролното. Получават се. Нищо не ме пришпорва, нищо не ме притеснява. Добре съм.
Стоя си на спирката, за да се прибера вкъщи. Вече е тъмно. Въздухът мирише много хубаво - на зима, нечий приятен парфюм и изгорели газове в степен, в която ти става уютно. Добре съм.
Седейки сама сред непознати хора, на студената тъмна пейка, осъзнах, че имам само Сега. Само сегашния момент съществува. Миналото няма значение. Бъдещето не съществува. Само сега. Сегашния момент. Няма значение, какво си имал в миналото и дали си бил добре, ако сега не си, ако сега нямаш. Няма значение какво си мислиш за бъдещето, защото то винаги е нещо различно, от това което си си мислел.

Пътувах си в автобуса и си спомнях за преди. Стана ми гадно. Стана ми гадно от спомена за най-хубавите ми моменти. Стана ми гадно, за нещата които обичах/м. Не искам да си спомням. Не искам да ми е гадно. Безсмислено е да се връщаш към нещо изчезнало и да очакваш, че то ще продължава да е там.

Имам Сега. Макар да нямам много в Сега, знам че имам само него. И се вкопчвам, защото миналото не съществува, а бъдещето е измамно. За това ще си седя на спирката сама и ще дишам хубавия въздух, слушайки градския шум.

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Чет Май 19, 2011 10:11 am    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

27 октомври 2010, сряда
Глупаво въображение.
Кое заслужава запечатване, отбелязване или подчертаване? Кое прави дадено нещо вдъхновено или го оставя просто сиво и ежедневно? Кои мисли си заслужават да ги споделиш и кои не?

Днес например си мислех за доста неща. Всъщност цял месец си мисля за много неща. Не мисля единствено през уикендите и то ако правя нещо през тях.

Отчаянието например е нещо, което ме плаши. То те кара да гледаш всичко като черно и бяло или само бяло, в зависимост от това, от какво си отчаян. Мисля, че човек е Човек, само когато не е отчаян от нищо. Когато може да се чувства свободен и непритиснат от време, обстоятелства или хора. Отчаянието те кара да правиш грешки или да си мислиш, че искаш да правиш грешки.

А какво са грешките? Толкова ли е лошо да ги правиш? Не е ли хубаво някой ден да си кажеш "е, направих нещо глупаво, беше грешка, но не съжалявам"? Не знам, дали е възможно човек да си каже нещо такова. Аз лично установих, че никога нищо глупаво не съм правила. Глупавите неща в живота ми са плод на бездействие.

Грешките живот ли са? И възможно ли е да получиш нещо и без да си рискувал някоя и друга грешка? Нужно ли е да направиш нещо крайно, за да се почувстваш истински жив?

Аз съм едно глупаво момиче. Винаги съм била глупаво момиче. Като малко - прекалено драматизиращо, като по-голямо - прекалено безучастно, но през годините съм си все същото глупаво момиченце (:

Will we receive without ever asking?
I'm just curious


И всъщност като се замислих за първи път над тази песен, получих нещо, без да съм го искала. Но то е толкова въображаемо и далечно, че въпреки, че ми изпълва половината ежедневие, не ми влияе добре (:

Дали го получих или само ми бе показано, колкото да ми задълбочи въображението още повече?

Омръзва ми от илюзии и образи. Искам нещо истинско.

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Галя
МнениеПуснато на: Чет Май 19, 2011 11:18 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 23 Сеп 2010
Мнения: 5201
Местожителство: Долината на изгубените

Теодито написа:

08 юли 2010, четвъртък
Резки.
Като бях по-малка много обичах да гледам "Сабрина младата вещица". Сещам се за един епизод, в който тя направи магия, за да влезе в сърцето си. Искаше да го разгледа и да види какво не е наред, а то беше като хотел, разделено на стаи и важните хора/неща за нея си имаха отделни стаи. Та тя видя, че в сърцето й има огромна стая за Харви, а не искаше и се зае да редекорира и да построи нова стая, за човека, който "трябваше" да има такава голяма стая...

Замислих се днес за следите. Отпечатъците. Можеш ли да избираш, кой какви отпечатъци да оставя по теб? Можеш ли да се предпазиш? А ако се дръпнеш, отпечатъкът ще изчезне ли? Кога нещо е просто ожулване и кога е изгравирано? Изгравираното може ли да се заличи?

Когато си ожулен, мястото тупти, напомня за себе си, боли, притеснява те... Ако не се излекува, остава резка, издълбана и по-дълготрайна. Не напомня за себе си толкова често, не тупка и не ти жужи болезнено, но понякога, когато прекараш пръсти по повърхността я усещаш, като нещо установено... сякаш е вечно.

Може и да не е вечно, може да се затрие с времето. Но времето е толкова разтегливо понятие. Човек не знае колко време ще има, за да му се заличат резките. Не може да избира, коя резка е важна и коя ще дочака да се махне.

Резката е като удобна ръкавица. Вече не боли. Свикнал си. Но е все пак резка. Като щампа. Не е нещо хубаво, светещо, твое... просто следа, която някой е оставил в теб. Която си е там и ще е там колкото и да се правиш, че не е там.

Иска ми се да можех да си разгледам така сърцето. Да видя, кой, каква резка е оставил. Резка, белег, следа или цяла стая си има там и заел ли е някой прекалено голямо място...


oo mnogo e hubavoo <33

p.s
Теодито написа:
22 юни 2010, вторник
[i]Моя грешка.

i trusted you. my mistake.

Прочетох това в поредното "харесва ми" приложение във фейсбук. Естествено веднага се присъединих. Много пъти съм се чувствала така.
Може би, защото го вярвам доста силно, всеки път изживявам подобни неща доста тежко. Освен разочарование към даден човек, се заливам с разочарование от себе си, защото Аз съм си била виновна и никой не ми е длъжен иии тн...

Но не ми беше за това мисълта. Знам, че винаги ще постъпвам така. Винаги ще правя тази грешка. Ще вярвам в някого. Всъщност се надявам, че винаги ще съм способна на такъв тип грешки... Иначе ще съм душевно осакатена.

Замислих се за грешките наскоро. Животът на човек бил изграден от такива и всъщност, ако не правиш грешки, няма как да се научиш, следователно животът ти е безсмислен, ако не правиш никакви грешки... всъщност няма да ти се случва кой знае какво...

Аз винаги съм била от онези хипер предпазливи деца, които даже към връстниците си се отнасят, сякаш са им баба "ама недей така, ще се удариш", "наметни се, ще изстинеш" и "не би трябвало да правим това, защото...". Досада -.- Но какво да се прави, от вътре ми идва. Предпазливост, предпазливост, предпазливост...

Всъщност съм толкова предпазлива, че грешките, които съм направила, не са ми донесли, кой знае какво. Може би е за добро, а може и да не е.
В един момент се оглеждаш и виждаш безброй пъти, в които си избрал предпазливостта, пред живота.

Може би ключът е в това, как приемаш грешките. Аз съм от хората, които ги приемат тежко. Може би за това се и страхувам толкова много от тях. Дълго се въстановявам, дълго забравям, дълго си прощавам... А често повтарям и потретвам грешката си, в стремежа "този път ще се получи... предният път просто сбърках, ще се поправя"... Но не.

Късметлии са хората, с леко сърце. Падат, удрят се и се изправят. Не приемат нищо навътре. Не помнят дълго раните. Но пък помнят уроците. Не повтарят грешките.
Иска ми се и аз така да правя. Да не повтарям грешките. Да зачерквам лесно нещо като вече минало, вече свършило. Да се отказвам по-лесно и по-точно... да пускам по-лесно. Може ли човек да се научи на това?

I trusted you.
От кога е грешка и кога трябва да се спре?... Може би е трябвало много, много отдавна?


i tova.
kato imam poveche vreme shte gi procheta vsi4ki.prosto e mnogo..estestveno :]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща Страница 2 от 4

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker