Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
 Дуфеншмърц (злобен енкорпорейтед) « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Теодито
МнениеПуснато на: Чет Юни 10, 2010 4:37 pm    Заглавие: Дуфеншмърц (злобен енкорпорейтед) Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

Аз си имам блог. За съжаление ме е срам да го показвам, защото съм го използвала като кошче за душевни отпадъци. Но сред цялата плява има и някои умни неща, които все ми се иска да споделя... но няма къде и не го правя.

Днес реших да хвърля бърз поглед, за да си припомня какво съм писала и попаднах на някои интересни публикации. Прииска ми се да ги постна тук. Но се сетих, че не се сещам за подходяща тема, а да правя тема за всяка от публикациите не става... Та дългата ми мисъл беше, че ми се прииска и аз да си направя тема, където да поствам разни неща, които някой ако си няма работа за вършене или просто иска да си потренира четенето, да прочете.

Няма да поствам публикациите хронологично, или през равен интервал...

Това, което ще постна сега е от 6 януари 2010.

""Жената на пътешественика във времето"

Днес гледах "Жената на пътешественика във времето". Отначало филмът почва мудно, объркано и се чудех, дали наистина е толкова хубав, колкото казват. Сега, след като го изгледах целия, мога да кажа, че филмът е красив, трогващ... от онези, които докосват Онази струна вътре във всекиго, но която невлюбените често прикриват и се правят, че я нямат.

Филмът ме настрои сантиментално, а може би си бях сантиментално настроена преди това... не знам, но ме гложди една мисъл (по-скоро доста мисли в една насока)... Спомняте ли си онова усещане, когато сте били малки и сте гледали някоя приказка или сте чели някоя фантастична книга. Аз имам много примери. Бях (а и още съм) самовглъбено дете, живеещо през по-голямата част от времето в своя си свят. Но да се върна към Усещането, за което говорех... та гледате филм за Дядо Коледа (и сте на 7) или четете Хари Потър (и сте на 11), знаете, че тези неща не са истински, но една част във вас... една голяма част вътре във вас се чуди дали не е истина? Надява се, наивно и по детски, че работилницата на Северният полюс същетсвува или, че улица Диагон-али наистина е зад "Продънения котел" и вие трябва само да стигнете до Лондон, за да я посетите. Прекарвате часове, потънали в представи, какво би било, ако можехте да правите магии и как писмото ви може би се е загубило и е закъсняло... Със сигурност знаете това чувство... Това му е красивото на детството. Не знаеш нищо със сигурност и си позволяваш да вярваш, че такива красиви неща съществуват и че някой ден, може би още утре докато си играеш, ще попаднеш на нещо вълшебно... защо пък да не са истински чудесата, нали?

После порастваш. Разбираш за компютърната анимация, специалните ефекти, за взаимстването от чужди автори, за комерсиализацията, за алчонстта, за блясъка и парите, славата... Дядо Коледа измислен в голяма степен от Кока Кола, а края на Хари Потър прекалено силно повлиян от фенски желания... Свикваш да живееш без онова магическо чудене, гъделичкащото любопитно усещане... или може би просто пораствайки, нещата, които могат да ти го донесат се изменят? И да... тук е връзката с филма х)

Гледах днес филма и усетих отново онова усещане... Така ми се прииска да е истина. Така ми се прииска да мога да се чувствам толкова сигурна и толкова свързана с някого. А дали съществува наистина такава любов? Да... ясно, че пътуващ във времето човек няма, но... такава вярност, такава привързаност, такава силна обич... ах... актьорите го бяха предали толкова...естествено, толкова истинско изглеждаше... дали съществува? Не съм убедена :/ Или дори и да съществува... реално имам усещането, че не е за мен. Не че не го искам, напротив... просто е от нещата "о, толкова би било хубаво да спечеля шестица от тотото" и от време, на време пускаш тото... но на всички ни е ясно, как се печели шестица от тотото...

Стана ми малко тъжно :/ Помислих си "и какво, след години съвсем ще спреш да вярваш и в това, така ли?... и тази магия ще си загуби блясъка?". Още по-тъпо е, че не е като да съм опитала и да съм се разочаровала... по-скоро е отново онова мое "нищуване". Но за това разочарование не са нужни неуспешни опити. Достатъчно е липсата на Нещото, за да ти стане ясно, че явно не съществува. Не е нужно да скочиш с метла, за да разбереш, че не лети. Не е нужно да отидеш на Северния полюс, за да знаеш, че не съществуват работливи джуджета, служещи на добрия белобрад старец. Не е нужно... Достатъчно е да видиш, че не ти се получава... ама хич... в никаква степен, нищо не ти се получава... Щом не ти се получава с дребните елементарни нещица, какво остава за чувства от величината на онези по филмите?

Та... така де, стана ми малко тъжно... не искам и тази магия, да се окаже плод на нечие въображение :/... Гузно ми е пред мен, защото... вече съм го приела така..., че не съществува и, че не е за мен...

Искам да ми покажат, че греша... "


Така де, ще се радвам, ако глупостите ми предизвикат някакви разсъждения, а после и обсъждане, в тази тема. Нямам претенции, че пиша яко, но все пак нищо няма да променям, от публикациите, които реша да постна тук (дори няма да трия изреченията, които ми се струват прекалено лични и тип драма-куин).

А ако се чуди някой, защо темата ми се казва Дуфеншмърц - от известно време насам, изпитвам силно желание, да кръстя нещо така. Искам да имам котарак, който да кръстя Дуфеншмърц и на галено ще му казвам Дуфи или Шмърц (в зависимост, кое му отива повече), но нямам котарак :/
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
HELLFIRE-E
МнениеПуснато на: Чет Юни 10, 2010 10:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 06 Сеп 2007
Мнения: 953
Местожителство: Каварна

Цитат:
После порастваш. Разбираш за компютърната анимация, специалните ефекти, за взаимстването от чужди автори, за комерсиализацията, за алчонстта, за блясъка и парите, славата... Дядо Коледа измислен в голяма степен от Кока Кола, а края на Хари Потър прекалено силно повлиян от фенски желания...

Точно така е, аз съм някъде в този период...
Даже и да се опитваш нарочно да запазиш детското в себе си, просто не става понякога, сякаш някой те кара да порастнеш насила.. и изпитваш една носталгия и за това скоро си говорихме с теб.

Като гледам малки деца, които мислят, че всички тези измислени неща са напълно истински, се опитвам да си спомня и аз ли съм била така? Толкова наивна... Макар че има нещо сладко в детската наивност х).

Може би не порастваме бързо, по - скоро осъзнаваме, че вече сме порастнали, когато е твърде късно.. И дори да изпитваме тъга, за съжаление си остава само тя и хубавите спомени от детството.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
incinerator
МнениеПуснато на: Чет Юни 10, 2010 10:13 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 10 Авг 2008
Мнения: 10332

от рано се притесняваме, че порастваме
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Теодито
МнениеПуснато на: Пет Юни 11, 2010 12:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

(:

Порастването е неизбежно (ако имаш късмета да го доживееш де), аз се чудя какви са магиите, когато вече си порастнал... или няма такива? Не мисля.

И днес ще копирам една публикация. Изборът беше труден, прочетох си 5-6 неща преди да стигна до тази, но като я препрочетох... определено е тя (:

Публикувана е на 16 ноември 2009 и не се схваща целия смисъл, който съм вложила, но аз много ясно си спомням точно какво предизвика тези мисли...

""Мълчанието е злато... даже нещо повече."

Днес ми се случи доста интересна случайност. От снощи насам си мисля за Мълчанието. Представях си как изсипвам мислите си, свързани с това, тук. В главата ми се въртяха спомени и примери, за това, за което исках да пиша. Съвсем случайно, от някаква глупост във фейсбук, попаднах на идеалната песен за случая.

Не, не и не.

Винаги съм харесвала мълчанието. Думите ми изглеждат като плоски подобия на емоциите, които хората искат да изразят. Понякога думите са толкова ужасни. Принизяват, изкривяват и променят смисъла, който си си изградил вътрешно... тръгваш да го изразяваш и виждаш, че не става. Думите заблуждават. Много често са вместо мостове, прегради. Заграждат истинския смисъл, замазват го, за да е приемлив "за пред хората".
Понякога звучат много изкуствено. Толкова е прозрачно, че са просто маска, че чак е обидно. Виждаш как хората те гледат в очите и се опитват да те накарат да вярваш в нещо, което просто не е така. Подценяват те, все едно си малоумен, който не схваща...
Аз винаги използвам по много думи. Не защото подценявам интелекта на хората, а защото усилено се старая да избягам от всякакво изкривяване на смисъла, който влагам. Лошото е, че за да се изразя ми трябват толкова много думи... казани по толкова различни начини, че хората естествено, загубват интерес или връзка някъде по средата...

Та... толкова много обичам чистите мълчания. Не говоря за онези неловки моменти, с непознати или малко познати хора, с които просто нямаш какво да си кажеш. Говоря за мълчанието с тези, които са ти най-приятни. Да отидеш до някого, когото обичаш, да го погледнеш в очите, да му се усмихнеш тихо, той да ти отвърне и просто да си... мълчите... Оставаш с едно такова усещане... за разбиране. Мълчите си заедно и е приятно, усещаш човека до теб със сетива различни от слуха... не вкарваш логика или преплетени смислови връзки, просто го възприемаш, такъв какъвто е, стоящ до теб или срещу теб. Не се оплиташ в думи, в сложни шеги, за които се чудиш не се ли престараваш.
С всеки можеш да говориш. С всеки можеш да се шегуваш, но за да можеш да споделяш мълчание с някого, трябва да си доста близък с него. Редки, златни моменти ^^ Моменти пълни с толкова много неща за споделяне, но все пак неизречени. Защото думите могат да объркат всичко. Да те разберат погрешно. А и е толкова по-лесно, да вложиш емоции в поглед, вместо в десетки изречения, които дори не се доближават до това, което искаш да предадеш. В моментите пък, в които всички неизречени неща се блъскат в теб и искат да излязат, неща които знаеш, че "не, не и не"... няма да кажеш, защото така е по-добре... толкова по-хубаво е да замълчиш, да спреш да плещиш безсмислици, да се усумихнеш и просто да погледнеш човека, сякаш може да види всичко в очите ти.

Преди мълчах по много. Точно, защото думите ми изглеждаха криви и ненужни. После видях, че на мълчаливите хора, не се гледа с толкова добро око. Хората си мислят, че си прекалено срамежлив или пък скучен... или пък прикрито злобен... знам ли. Започнах да си налагам, да говоря с всички, да ги разпитвам, да се шегувам... за да мога да споделям моменти с хората. Разлика, определено има, защото когато говориш по много изглеждаш открит и ведър човек. Думите са пътя към хората наоколо(, макар и винаги да ми се е искало, да можехме да си общуваме чрез някакви телепатични способности и инстинкти). Да, думите са пътя към всички, но мълчанието... то е път само към тези, които обичаш истински."


И все пак си подчертах главното. Почти незабележимо. Защото е неизказано, нямам право да го подчертавам ясно (:
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Сря Юни 16, 2010 9:47 am    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

08 юли 2009, сряда
Le matin....
http://www.youtube.com/watch?v=etLa1xipu0g

много е велик този Ян Тиерсен <3
Заглавието на тая песен означавало "сутринта" и седя си и си я слушам и си мисля за сутрините... Мисля си, че те са индикатор за това как се чувстваш в определен период от живота си. Замислих се, че ако можех да се върна назад в даден момент е достатъчно да видя как съм се чувствала сутрините, за да преценя какво ми е било по принцип.

Няма нищо по-яко от сутринта, когато си в щастлив период. Някакво зареждащо е такова и ентусиазиращо. Отваряш си очите и се усмихваш, защото е нов ден, нов ден, в който те чака нещо приятно, нещо приятно, защото си щастлив и знаеш, че ще продължиш да си такъв и днес ^^ Тогава сутрините са приятното начало, на всичко...

Ах, а когато ти е гадно... :/ Отваряш очи и в зависимост от степента, на това колко ти е гадно усещанията варират от "оф стана ли вече 8" до "мамка му, какво ще стане, ако просто си остана в леглото цял живот..." Кофти е наистина :/

Няма да анализирам сутрините си в момента, не ми се драматизира (:
Май няма и да продължавам с поста... просто слушайте Ян Тиерсен и се радвайте х)

Велик музикант... велик <3
Публикувано от Dash в 00:53

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
mims_potter
МнениеПуснато на: Сря Юни 16, 2010 12:03 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 29 Мар 2010
Мнения: 444
Местожителство: Варна, България

Почти ме разплака. Пишеш толкова хубаво и толкова истинско. Моля те, продължавай да постваш, защото е наистина страхотно!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Теодито
МнениеПуснато на: Чет Юни 17, 2010 2:29 am    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

Оу... това е... доста мило. В смисъл, доста ме трогва фактът, че някой оценя по такъв начин, точно този тип мое писане, защото тези неща съм ги писала с нагласата да изразя нещо лично, по възможно най-естествен начин... общо взето съм ги писала за лично удовлетворение... одушник... Та мисълта ми е, че в тия публикации съм вложила... себе си и това, че те докосват по някакъв начин означава много, много за мен. Благодаря ти.
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Чет Юни 17, 2010 1:20 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

31 октомври 2009, събота
Гъдел и смутена усмивка
Чудех се за... споделянето. Не само за споделянето на хляб или на мисли, а за споделянето като цяло. Кога едно нещо е... общо, кога едно нещо се усеща по еднакъв начин от поне 2-3 човека... възможно ли е? Предполагам, да и е толкова велико. Точно за това всички обичат да ходят на мачове примерно... моментите, когато цялата публика е на крака и очаква с притаен дъх следващата точка и точката се отбелязва и БУУУУУУМ всички избухват, всеобща радост, всеобщи усещания... толкова е велико ^^
Ами... ок, тези бурни, общи неща, при тях е лесно да си сигурен, че всички го усещат... или поне, не си го усещаш сам... а за другите неща? За тихите радости, за малките неща, които те карат да се усмихваш, леките "погъделичквания", които дори се опитваш да не покажеш, че усещаш... дали има начин да са споделени и ти да го знаеш със сигурност? Предполагам има и си мисля, че е 10 пъти по-велико... или пък си зависи от човека, но за човек като мен, където всичко е вътрешно и надълбоко, това да имаш общо усещане, за нещо дребничко със само 1 човек си е доста по-красиво.
Аххх... ами когато не е споделено... погъделичкването? Когато си знаеш, че ще си остане вътре в теб и никой няма да предполага, че е там? Или дори и да предполага, на никой не му пука... Не е тъжно... просто е "Ах..." Чудех се, дали ако говориш за тези несподелени неща, няма да ги споделиш по някакъв начин и така да останеш с усещане за "не е само вътрешно". Всъщност не... като говориш за тези неща сякаш ги принизяваш... защото те са си усещания, дребнички, като ги кажеш с думи звучат мнооого мижави, а всъщност са си толкова... велики. Кратки, малки.. но велики. Май желанието за споделяне (поне гласно) с някого идва от нещо като "иска ми се да се похваля"... "да го отбележа по някакъв начин" да го кажа гласно, да го изкарам, за да не го забравя поне. Нещо, което не си припомняш, го забравяш.
Иска ми се да мога да складирам такива спомени за усещания... Да си запазя това усещане за... гъдел и смутена усмивка. Защото знам, че това са... откраднати моменти, моменти на заем... като да намериш 5 лв - супер много се радваш и ти се иска да се похвалиш на всички, но знаеш, че едва ли скоро ще намериш пак, станало е случайно... просто еднократен късмет. А толкова по-яко би било, да си сигурен, че има от къде да си взимаш по 5 лв всеки ден (:
Справям се с усещането за "ах... ама не може ли пак... още малко само", предполагам се свиква. Съсредоточавам се върху "беше толкова хубаво", а не върху "няма повече" хаха Всичко е нагласа на съзнанието, нали?
Иска ми се да поздравя с някоя песен, но не се сещам за такава, която да описва сегашното ми вътрешно състояние. Предполагам е нещо на VAST или Yann Tiersen или пък Coldplay... нека да помисля... е не мислих много, първото, което ми изникна в съзнанието Coldplay - yellow (макар че, заглавието ми напомни за това )

Чао ми (:

Ууу като звучене на припева... Take me away...
Публикувано от Dash в 15:55


Имам чувството, че издухвам дебел слой прах от, забравена на рафта, кутия.

От трите песни в края на публикацията, в момента най-подходящо ми звучи Shiver, но тогава, когато я писах, не исках посланието да е от Shiver...

Ммм жалко е, че не успях да складирам онези усещания. Сега не ги помня. Забравила съм. Не съм ходила на волейболен мач от година, а от другите усещания... доооста време... ммхм
_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
mims_potter
МнениеПуснато на: Чет Юни 17, 2010 10:07 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 29 Мар 2010
Мнения: 444
Местожителство: Варна, България

О, това е толкова красиво! И същевремено толкова вярно. Обичам нещата, които не са само красиви думи, а крият истински смисъл в себе си. Наистина, невероятна си.
Не разбирам защо се срамуваш от блога си. Това, което си писала носи самата теб. Ето, аз никога не съм те срещала и подозирамм за съществуването ти от вчера. Но вече се чувствам сякаш съм те познавала цял живот. И то много по-добре, отколкото хора, които виждам и с които говоря всеки ден. Защото никога не мога да се докосна до техните чувства и мисли така, както до твоите!
_________________


Последната промяна е направена от mims_potter на Нед Юни 20, 2010 9:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Теодито
МнениеПуснато на: Нед Юни 20, 2010 9:37 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

Благодаря (: Наистина, много, много, много...

26 февруари 2010, петък
Излъжи ме...

Лъжата е нещо, което ни съпътства през целия ни живот. Като се започне с обяснението за донасянето от щъркела и Дядо Коледа и така лъжа след лъжа, стигаме до фази, в които се самоизлъгваме за нещо или пък умишлено се оставяме да ни излъжат...

Лъжата уж всички я мразят, но тя може да придаде красота на "грозната, горчива истина". Всички плюят лъжците и твърдят, че предпочитат да знаят истината, но нека си признаем - в доста ситуации всички се молим вътрешно, да дойде някой и да започне да ни лъже... Да започне да ни обяснява, как знае, че всичко ще е наред, как още утре нещата ще се оправят, как може да оправи нещата и ще го стори...

Много хора се присмиват на врачките, гледанките, оракулите и тн., но замисляли ли сте се, защо са толкова успешни? Хората тайно се надяват, да отидат при врачка, която да им предскаже прекрасна любов, печалба от тотото, хубава сватба и 2-3 здрави дечица... (примерно) Никой не отива, защото наистина иска да научи бъдещето си. Не искате да чуете истината, ако тя е "няма да успееш да си вземеш изпита, няма да влезеш в университета, за това ще започнеш да работиш като сервитьорка и...." Не... всеки се надява на версията: "Ооо всичко ще се нареди, виждам хубаво пътуване надалеч... ооо и каква любов само, ехе и пари...".

Тук има и избирателна пропускливост. Естествено, ако ни се каже нещо лошо врачката е шарлатанка, но каже ли нещо хубаво, о молим се вълшебните й сили да са били в ред този ден и нещата да се сбъднат. Хороскопите. Хубав хороскоп - хубав ден, лош хороскоп - неверен хороскоп. И куп, куп други...

Много пъти се самоубеждаваш в нещо лошо само, за да дойде някой и да ти каже, че не е така. Често ще се навиеш и на лъжа, стига да не е това, лошото, което си мислиш...

За това казват, че знаещите хора са по-нещастни. За това интелектуалците са по-отчаяни и по-депресирани. По-трудно е да излъжеш умен човек. Но не мисля, че интелигентността е преимущество от тази гледна точка. Не говоря за емоционалната интелигентност. Понякога е по-добре да се оставиш... да се пуснеш, да се самозаблудиш, за да се почувстваш добре. С какво е по-добра истината, ако те кара да се чувстваш нещастен? Не говоря за големите неща, а за дребни заблуди. Понякога е по-добре да си наивен и доверчив, дори когато виждаш, че те лъжат. Да, може би е глупаво... Но по-добре глупав и щастлив, отколкото интелигентен и саркастичен и нещастен. А да не говоря за нещата, които би предпочел да не знаеш, защото след като ги научиш, вече нищо не е същото... но това е друга тема (:

Публикувано от Dash в 23:56

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
[unknown]
МнениеПуснато на: Нед Юни 20, 2010 10:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 03 Фев 2006
Мнения: 4777
Местожителство: That one guy that gets all the chicks and only has 1 leg.

http://www.youtube.com/watch?v=wjNr-D3mryo
_________________

there's always lots of fun stuff to do like relax and design brand new tatoos
playin' with my crossword puzzle book
im even learning
how
to
cook...

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
incinerator
МнениеПуснато на: Пон Юни 21, 2010 11:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 10 Авг 2008
Мнения: 10332

random but win
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Теодито
МнениеПуснато на: Вто Юни 29, 2010 8:30 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

21 февруари 2010, неделя
Бай бай нет, бай бай хепинес...

Ммм главната причина да пиша блог е, че се очаква да нямам нет известно време, та ми се искаше... "като за последно" хахха... което далеч не е така, но все пак...

Та... идеята да нямам нет не ме стресира този път, което е странно. Някак, може би, защото няма на кого да се цупя... Но знам, че сега колкото и да съм cool още утре като се събудя и няма скайп, фейсбук, ютуб, гугъл, замунда... и ще изпадна в абстиненция, сигурно ще съм раздразнителна и ще ми е кофти... :/ Какво ти утре, още в 00:00 като излезе прозорчето за дисконекване... но какво да се прави :/

Исках много неща да напиша... Много мисли в главата, ама съм прекалено заета да не пропусна да направя нещо с оставащия интернет, за да се съсредоточа върху писане. Общо взето като онези последни 10 минути, преди да стана от компа, сещам се 442434234 неща, които искам да направя, а няма да ми стигне времето...

Мислех си днес за трупането на недоволство към нещо/някого. Колко е вредно и как не ми беше проблем от години, но напоследък ми е един от главните проблеми. Не искам да съм недоволна. Да се ядосвам. Да се гневя. Но понякога не мога да се самоубедя, че няма защо. Общо взето просто стисвам зъби и изчаквам да мине малко...Та мислех си, че не искам да е така. Искам да съм в равновесие със себе си и околните, с нещата, които се случват. Да успея да постигна онази идея. Да стана от онези спокойни, ведри хора, можещи да реагират адекватно и осъзнато винаги.

Днес се замислих и за едно нещо, което гледах в ютуб. Шейн Доусън даде предизвикателство, всеки да каже поне 1 нещо, за което е доволен от себе си в последния месец. Замислих се за себе си... Замислих се че отдавна не съм доволна от себе си.

Та иска ми се, да се поразсъня. Да се огледам и да действам. Да успея да... приема... неща, които трябва да се случат, а аз искам да се случат, но и не искам. Общо взето ме гони:

'cause if you're not really here
then the stars don't even matter
now i'm filled to the top with fear
but it's all just a bunch of matter
'cause if you're not really here
then i don't want to be either
i wanna be next to you...


Но е нечестно и детинско... знам... И все пак, не съм толкова пораснала, нали? Имам право да усещам детински... неща? Онова рачешкото вкопчване го усещам. Вкопчвам се. Не трябва. Не е здравословно.

Та така, днес беше музикално хубав ден. Почна се с Джордж Майкъл и се свърши с Д2... хубаво беше. Нямам идея за завършех на блога, както нямах идея и за началото му (: До следващият път, когато имам нет.
Публикувано от Dash в 21:57

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Пет Авг 27, 2010 12:20 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна


08 юли 2010, четвъртък
Резки.
Като бях по-малка много обичах да гледам "Сабрина младата вещица". Сещам се за един епизод, в който тя направи магия, за да влезе в сърцето си. Искаше да го разгледа и да види какво не е наред, а то беше като хотел, разделено на стаи и важните хора/неща за нея си имаха отделни стаи. Та тя видя, че в сърцето й има огромна стая за Харви, а не искаше и се зае да редекорира и да построи нова стая, за човека, който "трябваше" да има такава голяма стая...

Замислих се днес за следите. Отпечатъците. Можеш ли да избираш, кой какви отпечатъци да оставя по теб? Можеш ли да се предпазиш? А ако се дръпнеш, отпечатъкът ще изчезне ли? Кога нещо е просто ожулване и кога е изгравирано? Изгравираното може ли да се заличи?

Когато си ожулен, мястото тупти, напомня за себе си, боли, притеснява те... Ако не се излекува, остава резка, издълбана и по-дълготрайна. Не напомня за себе си толкова често, не тупка и не ти жужи болезнено, но понякога, когато прекараш пръсти по повърхността я усещаш, като нещо установено... сякаш е вечно.

Може и да не е вечно, може да се затрие с времето. Но времето е толкова разтегливо понятие. Човек не знае колко време ще има, за да му се заличат резките. Не може да избира, коя резка е важна и коя ще дочака да се махне.

Резката е като удобна ръкавица. Вече не боли. Свикнал си. Но е все пак резка. Като щампа. Не е нещо хубаво, светещо, твое... просто следа, която някой е оставил в теб. Която си е там и ще е там колкото и да се правиш, че не е там.

Иска ми се да можех да си разгледам така сърцето. Да видя, кой, каква резка е оставил. Резка, белег, следа или цяла стая си има там и заел ли е някой прекалено голямо място...

Обичам тази песен...

Публикувано от Dash в 17:08

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Теодито
МнениеПуснато на: Нед Сеп 05, 2010 9:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

moondust

Регистриран на: 19 Май 2006
Мнения: 3695
Местожителство: Варна

22 юни 2010, вторник
Моя грешка.

i trusted you. my mistake.

Прочетох това в поредното "харесва ми" приложение във фейсбук. Естествено веднага се присъединих. Много пъти съм се чувствала така.
Може би, защото го вярвам доста силно, всеки път изживявам подобни неща доста тежко. Освен разочарование към даден човек, се заливам с разочарование от себе си, защото Аз съм си била виновна и никой не ми е длъжен иии тн...

Но не ми беше за това мисълта. Знам, че винаги ще постъпвам така. Винаги ще правя тази грешка. Ще вярвам в някого. Всъщност се надявам, че винаги ще съм способна на такъв тип грешки... Иначе ще съм душевно осакатена.

Замислих се за грешките наскоро. Животът на човек бил изграден от такива и всъщност, ако не правиш грешки, няма как да се научиш, следователно животът ти е безсмислен, ако не правиш никакви грешки... всъщност няма да ти се случва кой знае какво...

Аз винаги съм била от онези хипер предпазливи деца, които даже към връстниците си се отнасят, сякаш са им баба "ама недей така, ще се удариш", "наметни се, ще изстинеш" и "не би трябвало да правим това, защото...". Досада -.- Но какво да се прави, от вътре ми идва. Предпазливост, предпазливост, предпазливост...

Всъщност съм толкова предпазлива, че грешките, които съм направила, не са ми донесли, кой знае какво. Може би е за добро, а може и да не е.
В един момент се оглеждаш и виждаш безброй пъти, в които си избрал предпазливостта, пред живота.

Може би ключът е в това, как приемаш грешките. Аз съм от хората, които ги приемат тежко. Може би за това се и страхувам толкова много от тях. Дълго се въстановявам, дълго забравям, дълго си прощавам... А често повтарям и потретвам грешката си, в стремежа "този път ще се получи... предният път просто сбърках, ще се поправя"... Но не.

Късметлии са хората, с леко сърце. Падат, удрят се и се изправят. Не приемат нищо навътре. Не помнят дълго раните. Но пък помнят уроците. Не повтарят грешките.
Иска ми се и аз така да правя. Да не повтарям грешките. Да зачерквам лесно нещо като вече минало, вече свършило. Да се отказвам по-лесно и по-точно... да пускам по-лесно. Може ли човек да се научи на това?

I trusted you.
От кога е грешка и кога трябва да се спре?... Може би е трябвало много, много отдавна?

_________________
The superpower of ASS!

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща Страница 1 от 4

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker