Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница 1, 2  Следваща
 Джини Потър и топките на Хари « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Сря Дек 09, 2009 8:26 pm    Заглавие: Джини Потър и топките на Хари Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

(С този разказ се извинявам на всички здрачани, които обидих в темата за Здрач, която се намира в раздела за ХП фен новини)

Всички прилики с действителни лица, имена и събития от форума е напълно случайна. Не желая да обидя никой потребител. Още по-малко желая бан.
Мишо.


- Джини, Джини! – посрещна я гласът на съпруга й, когато отвори вратата и влезе в къщата.
Джини отиде в спалнята и извика стресната от онова, което видя. Стаята беше разхвърляна, по пода и по леглото имаше храна, а сред храната лежеше Хари Потър и се усмихваше.
- Трябва да прочетеш това – каза той и й подаде някаква книга с меки корици.
- Здрач - прочете Джини – Какво е това?
- Това е частта от денонощието, предхождаща нощта – обясни Хари.
- Имах предвид каква е тази книга. Защо е толкова разхвърляно тук? Защо си по пижама в четири часа следобед. И… Хари, изобщо излизал ли си откакто тръгнах на екскурзията до Трансилвания с Хърмаяни?
- Естествено, но по пътя си купих тази книга, после цял ден в офиса я четох и после вече не съм ходил никъде. Като станах на следващата сутрин много ми се четеше и реших да не излизам.
- Значи през последните четири дни само си чел тази книга?
- Не само, препрочитах я също.
- И не си ходил на работа?
- За какво ми е, аз и без това нищо полезно не върша. Пък и съм Хари Потър, ще ми простят.
- А децата?
- Кои деца?
- Как кои, нашите деца!!!
- Ааа, така кажи де. То има и други деца.
- Къде са нашите деца, Хари Потър?
- При баба им са. Не исках да ми пречат докато чета. Те пък от своя страна искаха да ядат, така че сега всички сме доволни.
Джини въздъхна и си помисли: „Така е като избираш мъж по пръчката, а не по ума.”
- Стани да поразчистя малко – каза тя на съпруга си.
- Не! – викна той и скочи на крака. – Никакво чистене, никакво готвене! Искам първо да прочетеш книгата.
- Но…
- Никакво „но”, Джиневра, нареждам ти да…
Ръката на Джини се стрелна по бързо и от снич и зашлеви такъв шамар на Хари, че той се строполи на земята. Джини се наведе, взе изпуснатата книга и каза:
- Добре, ще я прочета. Но ти разчисти тук.
Тя излезе от стаята оставяйки ухиления Хари на пода, като много добре осъзнаваше, че той няма и да започне да разчиства.

*******
След един час тя се върна в стаята. Хари не беше пипнал нищо, но се беше изправил и нервно подскачаше.
- Не чистих – осведоми я той – Чаках с нетърпение да ми кажеш какво мислиш. Даже до тоалетната не ходих. Ще се напикая от вълнение. Кажи, хареса ли ти?
Джини погледна книгата, после мъжа си и каза:
- Хари… сигурен ли си, че… това е правилната книга?
- Да, разбира се! Това е Книгата! Най-великото произведение на изкуството.
- Не ми хареса. – каза Джини.
Хари спря да подскача. Ченето му увисна, а панталонът му отпред потъмня.
- Как така не ти е харесала? – викна той и грабна книгата от ръцете на жена си. След това я заоглежда, сякаш мислеше, че наистина е дал друга книга.
- Ами… не искам да съм прекалено критична, но… в книгата няма история. Героите са плоски. И през почти цялата книга се повтаряха едни и същи изрази. Така де, не е пълен боклук… имаше и хубави неща… Ох, няма какво да лъжа, нямаше нищо хубаво. Пълна загуба на време и хартия.
- Ти… - очите на Хари се насълзиха – Ти… Ти не разбираш. Романтично… Красиво…
Хари започна да ръкомаха, думите бяха заседнали в гърлото му. Той притисна книгата до гърдите си. Поемаше си дъх с голямо затруднение.
- МРАЗЯ ТЕ! – викна той и изтича в тоалетната, като по пътя оставяше мокри следи, защото доста беше закъснял.

*******
Няколко часа по-късно Джини отвори входната врата и покани Мишо да влезе. Мишо, макар и да беше мъгъл, беше един от най-добрите приятели на Хари, заедно с брата на Джини, но Рон беше отишъл заедно с Хърмаяни на гости на брат си Чарли Уизли, така че Мишо се отзова по-бързо на отчаяния повик на Джини.
- Какво е станало Джини? Защо ми писа? – попита Мишо.
- Не прочете ли писмото? – попита тя.
- Не, - Мишо се позасрами – Малко ме е страх от птици, така че не можах да го взема от совата, но видях името ти и веднага дойдох.
- Радвам се, че дойде. Не знам какво се случва, Хари се побърка.
- Значи вече е окончателно?
- Не, ти не разбираш. Една книга го побърка. Сякаш е прокълната.
- Как е възможно, Хари е аврор, разбира от прокълнати предмети.
- Странно е, наистина. Чувал ли си за книгата „Здрач”?
Мишо така се стресна, че грабна една чаша и я изпусна, за да подчертае изненадата си.
- Дали съм чувал? Та аз дори я четох.
- Така ли? И как ти подейства?
- Отврати ме. Много повърхностна и зле написана.
- И няма история.
- Точно така, няма история? И Хари я е чел?
- Да – Джини се разплака – О, Мишо, той просто не е същият човек. И аз я четох, но не ми подейства. А той я възхвалява и не позволява на никого да каже нищо лошо.
- Знам – каза Мишо – Сблъсквал съм се с унищожителното действие на тази книга и преди.
- Така ли? Разкажи ми какво стана.
Мишо въздъхна и подхвана разказа си:
- Преди години имах един много добър приятел. Бяхме като братя. Неговото име беше Докито, а моето Мишо.
Един ден той отиде да гледа филма по Здрач заедно с бъдещата си приятелка…
- А той от къде е знаел, че тя ще му стане приятелка? – прекъсна го Джини.
- Позволих му да ми види кристалните топки. – Обясни Мишо и продължи с разказа си – И така. След като гледа филма Докито реши да прочете книгата. И след като го направи… се промени.В началото стана много досаден и заядлив. Обиждаше всеки, дори мен. После започна да се променя и физически.
- Как така?
- Ами… първо му поникнаха цици. След това пенисът му започна да се свива и да се прибира навътре, а накрая топките му… просто се откачиха. Един ден докато отивахме на училище те изпаднаха от крачолите му и той дори не се върна да ги вдигне. Заряза ги на пътя и някакво куче ги изяде.
- Ужасно. А ти от къде знаеш какво е станало с пениса му?
- Докито често си го снимаше и да го качваше в интернет. Сега вече си снима само гъза и циците. Обича да привлича внимание.
- И какво стана с него?
- Не знам, откакто роди първото си дете почти не поддържаме контакт.
- Мишо, мислиш ли, че същото ще стане и с Хари?
- Едва ли, Хари е стотици пъти по-мъжествен от Докито, ще му мине.
В този момент Хари влезе през външната врата.
- Хари! – Джини изглеждаше объркана. – Мислех, че си се затворил и плачеш в тоалетната.
- Излязох през прозорчето.
- Не е прозорче, а дупка. Брат ми я направи с летящата си каруца, а ти още не си я оправил.
- Защото е готино да имаме прозорче в тоалетната. Може да излизаш през него.
- И къде ходи?
- До магазина – каза Хари и извади от чантата си пакетче дамски превръзки.
- Нееее – разпищя се Джини. – Вече е започнало!!!
- Купих ги, защото видях, че твоите са свършили и реших, че ще ти потрябват.
Джини си отдъхна:
- Аз си помислих… Няма значение.
- Виж какво още си купих – каза Хари и извади книга от чантата. – Роман на Джейн Остин!
Джини отново се разпищя.

*******
Седмиците минаваха, а промените в Хари ставаха все по-очевидни. Джини успешно се справяше със самовнушението, че пенисът на Хари не е променил размера си, защото откакто прочете Здрач той вече не искаше толкова често да правят секс. Но нямаше как да не забележи уголемените му гърди. Скоро щеше да му се наложи да носи сутиен.
Около месец след като попадна под проклятието на Здрач Хари започна да посещава някаква група за мъже, фенове на Здрач.
- И какво правите там? – попита го Джини веднъж.
- Ами, нормални неща, които приятелите правят. Единствената разлика е, че там всички са фенове на Здрач.
- Миналата седмица пропусна върколакоборбата на която те канеше Рон заради тези срещи?
- Ами, ти много пъти си ми казвала, че не е добре да ходя на такива мероприятия.
- Мишо ми каза, че последния път като сте ходили на кино си си купил вода вместо кола. Странно, ти обичаш само кола, нали?
- Ами… Напоследък съм се… наситил на колата.
Сълзи потекоха от очите на Джини.
- Хари, моля те, иди в Свети Мънго, за да те прегледат.
- Добре, Джини. Ако това ще те направи щастлива съм съгласен.
И така, на следващия ден двамата отидоха в болницата. От там ги пратиха в кабинета на доктор Добри Правев, специалист по опасни идеи, заразни мании и въшки по хипогрифите, защото беше и ветеринар. Когато влязоха в кабинета, Джини изпищя, което й се случваше често в този разказ. Докторът беше облечен в рокля, беше сложил червило, а краката му бяха обути в обувки с висок ток.
В ръцете си държеше „Здрач”…

*******
- Джини, тръгвам – каза Хари на съпругата си, която се опитваше да изглежда възможно най-незаинтересована и четеше книга обърната наопаки. Това обаче не направи впечатление на Хари, все пак покрай Мишо прекарваше доста време с Луна.
- Добре, скъпи – каза Джини и прелисти страницата. – Аз ще си седя тук и ще чета тази книга докато ти се върнеш.
- Ами… Благодаря че ми каза.
И Хари излезе.
В момента, когато вратата се затвори, Джини хвърли книгата озаглавена „Книга с много страници и малко смисъл” и се втурна в семейната спалня. Започна да рови в нещата на Хари и скоро намери това, което търсеше – мантията невидимка. Заметна се с нея и тръгна след съпруга си.

*******
На следващия ден покани Мишо и Рон. След като Рон им показа новата брошура на сектата си, на която с големи букви беше написано: „10 доказателства за съществуването на Джоан Роулинг”, Джини им каза:
- Снощи бях там. При мъжете фенове на Здрач.
- И как беше? – поинтересува се Рон.
- Страховито. Мислите, че Хари се е променил? Та той е още в начален стадии!!! Някой от онези мъже бяха докарани на срещата от съпрузите си. През цялото време си говориха за мензиси, раждания, рак на гърдата и всякакви други теми за които ние жените обичаме да си говорим.
- Аз те предупредих – каза Мишо.
- Чудя се, ако аз прочета книгата как ли ще ми се отрази – каза Рон, а Джини каза:
- Рон, ако ти прочетеш Здрач ще са ти необходими точно 30 секунди, за да се превърнеш в жена. 25 от тях ще отидат, за да загрееш какво си прочел.
- Възмутен съм – каза Рон и се изправи. – Отивам в да се моля.
И той отиде в тоалетната.
- Няма да оставя нещата така! – закани се Джини. – Ще говоря с авторката, за да разбера какво проклятие е направила.
В този момент вратата на тоалетната се отвори, Рон показа главата си и каза:
- Джини, не знаех, че имате прозорче в тоалетната.
- Не е прозорче, Роналд, дупка е. Ти я направи.
Рон се засмя:
- А, да. Готино е.
И влезе да си се домоли.

*******
Секретарката на Стефани Майер се беше навела над една тетрадка с тесни и широки редове и се мъчеше да изпише името си правилно.
- Извинете – каза Джини. – Бих желала да говоря със Стефани Майер.
- Като всички останали – каза секретарката и посочи с химикалката (която дори не беше включена) към огромната опашка пред вратата на Стефани.
- Чакам тук от 3 дни! – чу Джини да казва едно от момичетата в опашката.
- Вие не разбирате – спокойно каза Джини. – Става дума за съпруга ми, той…
- А, значи вие сте за другата група – и насочи изключената химикалка към група разгневени жени с факли, лопати и брадви. Омразата им беше образувала черен буреносен облак над тях, който хвърляше мълнии и заплахи.
Джини реши, че не й се чака и реши да предреди останалите. Извади магическата си пръчка и се магипортира директно в кабинета на писателката.
Стефани Майер разговаряше с една от фенките си:
- И какво ти хареса най-много в книгата – попита тя момичето.
- Робърт Патисън – каза тинейджърката и се подмокри от възбуда.
- Той е актьор, не е от книгата – спокойно обясни Стефани. Явно редовно й се налагаше да го повтаря.
- Има го и в книгата, аз го сложих – обясни момичето и показа снимката, която беше сложила между страниците.
В този момент Стефани Майер забеляза Джини и каза:
- Госпожо, приемам само по един човек, ще ви дам автограф когато свърша с младата госпожица Немам Мозак, която е дошла чак от Гъзоглавия, за да говори с мен.
- Не искам автограф, искам да знам какво проклятие е направено на книгата, за да открия подходящо контрапроклятие и да спра ужасната трансформация на мъжа си.
- О, значи сте за групата от 5 часа, сега съм с феновете.
- Моля те, Стефани, само ми кажи каква е тази черна магия. Какво е това нещо, което хваща вниманието на читателите. Защото със сигурност е заклинание – не е нито сюжета, нито стила.
- Е аз откъде да знам – тросна се Стефани Майер. – Говори с издателят ми, господин Емор. Аз даже не съм чела книгата.
- Не си?
- Не, почнах, но ми се стори много тъпа.

*******
- Къде мога да намеря господин Емор – попита Джини.
Портиерът в издателството „Само простотии” и посочи вратата на която беше изписано „Волд Емор, Издател”.
Джини почука и влезе без да чака отговор.
- Господин Емор? – каза тя. В помещението беше тъмно и студено. Лицето на Волд Емор беше скрито под качулка, а под нея очите му проблясваха в червено. Той седеше зад бюрото си, пред него на кълбо се беше свила огромна змия, а на пода, вързан с каишка, спеше закръглен плешив мъж със сребърна ръка. Единствената оскъдна светлина идваше от една зелена лампа на тавана.
- Аз съм – каза издателят.
- Не сме ли се срещали някъде? – попита Джини. – Струвате ми се познат.
- Може би сте чела някоя моя книга – загадъчно каза Волд Емор и се засмя. – Моите книги са много… обсебващи. Просто съм много отдаден, влагам душата си в тях.
Издателят се засмя отново, много по-силно. Заспалият мъж на пода се стресна и скочи на крака. След това погледна Джини и изпищя.
- Какво има, Шапо?
- Господарю, - човекът се приближи така че само Волд да го чува. – Това е момичето на Уизли, съпругата на Хари Потър.
- Знам, идиот такъв, нали затова преди малко говорех за книги и обсебване.
- Да господарю, просто си помислих, че някой от читателите може да не са схванали шегата.
И Шапо отново легна на пода.
- Господин Емор, ще говоря направо. Една от книгите, издадена от вашето издателство, се отразява много зле на някой от читателите от мъжки пол.
- И какво става с тях? – попита Емор.
- Ами, падат им топките.
Този път Волд Емор се засмя толкова силно, че дори змията му изсъска, а Шапо скочи толкова високо, че за малко да се удуши.
- Госпожице Потър… - започна Емор, но Джини го прекъсна:
- Откъде знаете името ми?
- Налучках – каза Волд Емор. – За някой свой познат ли говорите или по принцип?
- Познат.
- Вашият… съпруг?
- Да, той прочете книгата.
Този път Волд Емор скочи на крака, при което изрита бюрото и змията тежко тупна на пода. Издателят скачаше и се смееше като обезумял. След това се овладя, изтри сълзите, които му бяха потекли от смях и попита:
- Хари Потър… той… остана ли без топки?
- Още не, но натам е тръгнало. Снощи видях, че е обул бикините ми.
Този път издателят не се разсмя. Обърна се към завързаният Шапо и каза:
- Лягай на земята, ще се моля.
Човекът се подчини и Волд Емор коленичи на гърба му, все едно беше килимче.
- Господи – започна да се моли Емор – Никога не съм се молил до сега, но и ти никога не си правил нещо толкова хубаво за мен. Много гадно ме прецака с оная пръчка и така нататък, но пък ми помогна да се върна, а сега ще вземеш топките на Хари Потър, което е най-хубавото нещо което ми се случва от смъртта на Дъмбълдор насам. Благодаря ти за това и обещавам, че две седмици няма да убивам мътнороди. Амин!
След това стана, изправи бюрото си и седна на стола.
- Съжалявам, госпожо Потър, но не бих могъл да ви помогна. Нищо не разбирам от магии и проклятия.
- Сигурен ли сте, защото преди малко за миг ми се стори, че познавате съпруга ми, Хари Потър.
- Никога не съм го чувал, аз съм прост мъгъл. Като всички мъгъли.
И за да демонстрира, че е мъгъл, Волд Емор извади банан и започна да го яде, след това се почеса под мишницата и издаде няколко нечленоразделни звука, а накрая, за по-достоверно, започна да се бие в гърдите.
„Да”, помисли си Джини, „мъгъл е. Държи се точно като Мишо.”

*******
Вечерта Джини се прибра в дома си. Рон още не си беше тръгнал, седеше в кухнята, ядеше три различни сандвича (не едновременно, разбира се, редуваше ги), и четеше книга озаглавена „100 велики магьосника за вярата им в Джоан Роулинг”.
- Хари тук ли е? – попита Джини.
- Да – каза Рон, без да откъсва очи от книгата и без да престане да дъвче. – Чете Здрач с някаква негова приятелка.
В този момент Хари и някаква жена излязоха от спалнята.
- Тази книга е толкова романтична!!! – извика Хари и целуна книгата, която държеше.
- Здравей, Хари – каза Джини, защото иначе съпругът й дори нямаше да я забележи.
- Джини!!! – зарадва се Хари и се обърна към другата жена. – Докито, това е съпругата ми, Джини. Джини, това е най-добрият ми приятел от мъжкия фен клуб на Здрач.
Джини реши да е любезна и протегна ръка към Докито, но той не подаде своята.
- Докито не се ръкува с жени – обясни Хари.
- С жени не се ръкувам, само с мъже – потвърди мрачно Докито. – Жените или ги прегръщам, или правя секс с тях. Обаче… Напоследък само ги прегръщам.
- Хей, Хари – извика Рон, беше се уморил да чете и сега само ядеше. – Хари, червило ли си сложил?
- Малко – каза Хари. – И малко молив за очи.
Джини се разплака. Вече нямаше сили за нищо, взе един стол и седна на масата срещу Рон.
- Джини – каза брат й, - искаш ли сандвич?
Джини продължи да плаче и не отговори.
- Ами… тогава ще го изям сам.
Докито реши, че този разказ е много под нивото му и седна на дивана във всекидневната до някакъв друг човек.
- Кой си ти? – попита Докито.
- Жорко. Чакам да видя ще му паднат ли на Потър топките.
- Какво има – попита Хари и седна на стол до съпругата си.
- Хари, наистина ли не виждаш какво прави тази книга с теб? Тя те променя.
- Джини, добрата книга се познава по това, че променя читателите, оставя своя отпечатък върху тях.
- Но Хари, тази книга не е добра. Това е един от най-големите боклуци, които са виждали бял свят. Това е книга за малолетни, малоумни тинейджърки, не за аврори.
Хари се засмя, и погали съпругата си нежно по лицето, при което тя нямаше как да не забележи, че по ноктите му има лак.
- Джини – каза той, - ако моят живот беше книга щеше да има хора, които да говорят същото като теб за нея. Щяха да казват, че е предназначена за деца, че е писана за пари, че е… не знам, просто щеше да има хора, които нямаше да я харесват.
- Не е същото, Хари. Виж Мишо, той ти е голям фен, но си е напълно нормален.
В този момент Мишо влезе в стаята. Беше облякъл наметалото си и размахваше една пръчка, увита в изолирбанд на която беше закачил малка фигурка на паун, за която упорито твърдеше, че е феникс. Явно Мишо отново се беше вживял в любимата си игра на вълшебници и водеше въображаем дуел с невидим магьосник.
- Добре де – каза Джини, - почти нормален. Но поне няма опасност да си загуби топките.
- Хей – викна Мишо и се хвана за чатала, - къде са ми топките? А, чакай, напипах ги.
И продължи с играта си.
- Джини, аз харесвам тази книга. Уважавам неправилното ти и много глупаво мнение и те моля ти също да уважиш моето.
Джини мълчеше. Гледаше към проснатия на земята Мишо – явно въображаемият му противник го беше победил.
- Знаеш ли, Хари – каза след малко Джини – прав си. Всеки човек е различен, всеки вижда красотата по различен начин. Затова има толкова много книги – за да може всеки да открие това, което е стойностно според него. И аз нямам никакво право да те съдя. Прости ми, че се държах така. Нямам нищо против да четеш каквото искаш, дори и да е най-глупавата и повърхностна книга на света. Дори и да е Здрач.
- Значи… Още ме обичаш?
- Разбира се, Хари. Разбира се.
И го целуна.
- Опа – Хари се засмя, - Току що останах без топки.
_________________
Мишо


Последната промяна е направена от He-Who-Must-Not-Be-Named на Чет Дек 10, 2009 1:35 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Джини М.Потър
МнениеПуснато на: Сря Дек 09, 2009 8:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 03 Окт 2007
Мнения: 619
Местожителство: Варна

Нямаш си на представа колко съм се смяла! Ти си гений! Laughing Laughing Laughing А това с книгите и обсебването... Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing
_________________
Not just a dance...

...A lifestyle...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tina kapina
МнениеПуснато на: Сря Дек 09, 2009 9:33 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Член на МКМ
Член на МКМ

Регистриран на: 26 Сеп 2007
Мнения: 1338

не мога да коментирам; само ще кажа: ебати якото е
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
crazyteen95
МнениеПуснато на: Сря Дек 09, 2009 11:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 07 Юли 2009
Мнения: 376
Местожителство: Велинград

Laughing Laughing Laughing Просто... Turn Нямам думи XD OK OK
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bewitched
МнениеПуснато на: Сря Дек 09, 2009 11:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Fated to pretend

Регистриран на: 04 Сеп 2006
Мнения: 1050

велико е <3
браво, Мишо, добра идея :Р

единственото, което не ми хареса, беше намесата на доки в разказа - малко гадно ми се стори
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Сря Дек 09, 2009 11:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

Защо реши, че става дума за нашия Доки?
Той не се казва Докито а Донданян или Донатсоян, нещо такова.
_________________
Мишо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
bewitched
МнениеПуснато на: Сря Дек 09, 2009 11:28 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Fated to pretend

Регистриран на: 04 Сеп 2006
Мнения: 1050

добре, странно, защото познатият на всички ни доки също не благоволи да се ръкува с мен, Мими, Джейн етц

xD
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДжифДжиф
МнениеПуснато на: Чет Дек 10, 2009 12:27 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 15 Май 2007
Мнения: 1822
Местожителство: the Burrow

Мишо, ти си уникат просто XD

но, наистина, това с докито си беше гадничко Sad
_________________

When I'm 80 years old and sitting in my rocking chair, I'll be reading Harry Potter.
And my family will say to me, "After all this time?" And I will say,
"Always."
~Alan Rickman
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Чет Дек 10, 2009 12:52 am    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Оооо, неее!!!
Ще се гътна!!!
Мисля да се проявя като добър и загрижен модератор и да забраня подбни неща в зоната ми, защото са опасни за здравето! Ей на, вече наблюдавам у себе си болки в корема и със сигурност имам някой и друг скъсан мускул по лицето, защото не мога да си събера устата! Толкова се смях... още се смея... не мисля, че изобщо тази нощ ще спра да се кикотя!


Цитат:
- Трябва да прочетеш това – каза той и й подаде някаква книга с меки корици.
- Здрач - прочете Джини – Какво е това?
- Това е частта от денонощието, предхождаща нощта – обясни Хари.


Цитат:
Хари не беше пипнал нищо, но се беше изправил и нервно подскачаше.
- Не чистих – осведоми я той – Чаках с нетърпение да ми кажеш какво мислиш. Даже до тоалетната не ходих. Ще се напикая от вълнение. Кажи, хареса ли ти?


Цитат:
- МРАЗЯ ТЕ! – викна той и изтича в тоалетната, като по пътя оставяше мокри следи, защото доста беше закъснял.


Цитат:
- До магазина – каза Хари и извади от чантата си пакетче дамски превръзки.
- Нееее – разпищя се Джини. – Вече е започнало!!!

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Алекс Малфой
МнениеПуснато на: Чет Дек 10, 2009 1:13 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Suomalainen

Регистриран на: 03 Авг 2005
Мнения: 5411
Местожителство: Helsinki, Finland

Цитат:
- Преди години имах един много добър приятел. Бяхме като братя. Неговото име беше Докито, а моето Мишо.
Един ден той отиде да гледа филма по Здрач заедно с бъдещата си приятелка…
- А той от къде е знаел, че тя ще му стане приятелка? – прекъсна го Джини.
- Позволих му да ми види кристалните топки. – Обясни Мишо и продължи с разказа си – И така. След като гледа филма Докито реши да прочете книгата. И след като го направи… се промени.В началото стана много досаден и заядлив. Обиждаше всеки, дори мен. После започна да се променя и физически.
- Как така?
- Ами… първо му поникнаха цици. След това пенисът му започна да се свива и да се прибира навътре, а накрая топките му… просто се откачиха. Един ден докато отивахме на училище те изпаднаха от крачолите му и той дори не се върна да ги вдигне. Заряза ги на пътя и някакво куче ги изяде.
- Ужасно. А ти от къде знаеш какво е станало с пениса му?
- Докито често си го снимаше и да го качваше в интернет. Сега вече си снима само гъза и циците. Обича да привлича внимание.
- И какво стана с него?
- Не знам, откакто роди първото си дете почти не поддържаме контакт.
- Мишо, мислиш ли, че същото ще стане и с Хари?
- Едва ли, Хари е стотици пъти по-мъжествен от Докито, ще му мине.



тук все едно е детска градина, мама му стара ;д

предупреждение за бан, обида съм друг потребител.
_________________
____________Midnight
You come and pick me up, no headlights
___________Long drive
Could end in burning flames or paradise


_'Cause we're young and we're reckless
_____We'll take this way too far
______It'll leave you breathless
________Or with a nasty scar

______Got a long list of ex-lovers
_______They'll tell you I'm insane
____But I've got a blank space, baby
_______And I'll write your name
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Чет Дек 10, 2009 1:33 am    Заглавие: Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

Възмутително е отношението ви към Докито.

Няма как да го докажа, но съм готов да се обзаложа, че с топките му всичко е наред.

Вие - bewitched, ДжифДжиф и Алекс - сте които го обиждате, като го разпознавате в героя от разказа. Та той дори не е чел книгата!!! Първообразът на Докитото от разказа може да съм самия аз, защото съм чел книгата и когато бях по млад имаше един период в който циците ми се бяха уголемили, което беше много смешно. Така че аз съм много по-подходящ от Дони (мир на бана му). Дори смятам да си се разсърдя за седмица-две.

Но за да не стават повече такива обърквания ще добавя бележка в началото на разказа. Все пак освен докито се споменават и Джини Потър, Волдемор, Хари Потър, Мишо и Рон, така че и други потребители могат да претендират, че съм ги обидил.
_________________
Мишо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Алекс Малфой
МнениеПуснато на: Чет Дек 10, 2009 1:55 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Suomalainen

Регистриран на: 03 Авг 2005
Мнения: 5411
Местожителство: Helsinki, Finland

доки сам ми писа, иначе дори нямаше да вляза в тази тема.
_________________
____________Midnight
You come and pick me up, no headlights
___________Long drive
Could end in burning flames or paradise


_'Cause we're young and we're reckless
_____We'll take this way too far
______It'll leave you breathless
________Or with a nasty scar

______Got a long list of ex-lovers
_______They'll tell you I'm insane
____But I've got a blank space, baby
_______And I'll write your name
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Чет Дек 10, 2009 2:19 am    Заглавие: Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

Много съжалявам, че го е приел така. За нищо на света не бих искал да обидя такъв прекрасен и с нищонезаслужилобидите човек. Той за мен е като слънце, цвете, масло, мъх.

Доки, ако четеш това съм много разочарован от теб. Нима реши, че след всичко, което сме преживели заедно, след всички мили и нежни думи, сега ще тръгна да те обиждам? Нима мислеше, че бих наговорил такива неща на някой, който ми е дал толкова много безценни съвети и толкова често е отправял заслужената си градивна критика към мен?
Съжалявам, че си разпознал себе си в героя Докито. Дори не ми е минавало през ума, че е възможно да го приемеш така.
Сега съм в състояние да дълбоко разкаяние и преосмисля...

Опа, викат ме да гледам филм.
Междузвездни Войни: Епизод 2
ЛИД и ППГ
_________________
Мишо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
incinerator
МнениеПуснато на: Чет Дек 10, 2009 11:34 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 10 Авг 2008
Мнения: 10332

братле стига си повтарял едни и същи глупости като някой спомене доки Very Happy
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mistress
МнениеПуснато на: Чет Дек 10, 2009 5:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 14 Яну 2009
Мнения: 2489
Местожителство: London, UK

Велико е! Браво Мишо! Направо се просълзих от смях. Явно аз съм единствената тук, която не сметна, че говориш за нашия Доки. Все пак това е образ и не ли трялвало хората да се обиждат. Все едно да беше написал, че Мистрес като прочела книгата и направила едиси какво и аз да се сърдя. Няма смисъл. Дори напротив - бих била поласкана че си ме включил в някой от разказите си - дори да съм лошия персонаж. Те обикновено са по-интересни.

Много ми хареса това с Волд Емор, анаграмата на Опаш и банана. Цялата сцена беше супер забавна. А преди това ме изкефи дето Майер вика, че не си е чела книгата, щото й била тъпа и безинтересна.

Изкефи ме много Рон - симпатяга както винаги, който нагъва в критичните моменти. Душица. Твоят образ също много ми хареса - осолено като се дуелираше с въображаемия противник. Ионова за пауна дето бил феникс. Тези дребни детайли ми радват душата.

Надявам се скоро да прочетем нещо ново от теб. Все така забвно, но и съдържателно както винаги до сега.
_________________


Don't tear me down
For all I need
Make my heart a better place
Give me something I can believe
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница 1, 2  Следваща Страница 1 от 2

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker