Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 Happily N`Ever After[My fairytale]~ИИ~ « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
nikolet4ety
МнениеПуснато на: Сря Дек 23, 2009 1:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 11 Авг 2008
Мнения: 69
Местожителство: ...inferno...

Олеее, тоя фик и той бил много хубав! Браво, браво! Laughing
Канех се от...откакто взе да го пускаш да го чета и чак сега се наканих от скука. Ма то се оказа, че си заслужава времето и четенето.
Честно казано, съм малко объркана. Щото до сега звучи някакво като типичния фик, обаче пък се и усеща, че нещо не е наред в картинката... *може би само аз го усещам, щото така искам ?*
Нвм, ще следя по-нататък и ще гледам да коментирам. Very Happy

_________________
    Go ahead and tell me you'll leave again,
    You'll just come back running
    Holding your scarred heart in hand.
    And I'll take you for who you are,
    If you take me for everything.
    In my life, the compromise I'll close my eyes
    And do it all over again...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
XtazZy
МнениеПуснато на: Сря Дек 23, 2009 8:11 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 25 Юни 2005
Мнения: 761
Местожителство: In the Paradise city, where the grass is green an' the girls are pretty...

Така...
Като за начало, признавам, от един момент нататък нямах особено големи възможности да чета, камо ли да коментирам. Все пак изпити, провали, лекции, философски мъдрости... Както и да е. Няма да се оправдавам, защото за такива неща няма оправдания.
Важното е, че днес успях да наваксам, изчитайки на един дъх всички глави, до които не се бях докопала преди това. Какво мога да кажа - направо ми напълни душата, Аничке, просто този фик е нещо невероятно!
Но да започна малко по-общо, тъй като ако почна да коментирам всяка глава, ще стане прекалено пространствено (сякаш всяко мое изказване в каквато и да е форма не е такова... Laughing ). Както съм и казвала, стилът ти тук предполага едно по-позитивно и земно възприемане на света. Сюжетът е реален, лишен е от страшните катарзиси и катаклизми на повечето писания в секцията, но въпреки това е страшно интригуващ. Начинът, по който преплете историята с предизвикателствата, беше просто главозамайващ. Акцентът се измести върху приключенията и (О, боже!) сърдечните трепети отстъпиха челното си място Laughing И аз, като автор, който трудно се откъсва от романтичните детайли, няма как да не благоговея пред всичко това Wink
Помня, че когато преди говорихме за този фик, ти ми каза, че не искаш отново всичко да се върти около развратни помисли и любовни интриги. И, макар и засегнати в писанието, с ръка на сърцето мога да ти кажа, че от погледа на читателя си се справила с това си предизвикателство. Захаросаните моменти са рядкост, а и никога не избиват в така баналната "хепи ендинг" американска традиция. Всяка случка продължава и продължава да те изненадва, независимо дали си вярвала, че знаеш именно какво ще се случи.
И, като подхванахме темата, изпитанията са прекрасни. Малко объркано ми беше първото, но в процес на преминаването му от Джейн и Роби се ориентирах. Второто твърдо мога да кажа, че ми хареса повече - имаше страшна интрига и беше много разнообразно четиво. На първото сякаш акцентът беше насочен по-скоро върху отношенията Роби-Джейн, та самото препятствие остана, така да го кажем, на второ място. Шапка ти свалям обаче, че умееш да ги измисляш толкова интригуващи Smile
И сега малко да избием повече в конкретика, че и тя има своите качества Smile
Абе, тва момиче не спира да пада, бря! (За Джейн говоря) Сериозно, да няма някакви проблеми с кръвното, че е толкова лабилна и притеснителна Smile
Как да е, хубаво е, че винаги се намира някой услужлив младеж, който да я хване в "ай-билийв-ай-кен-флай" ситуациите Wink Които естествено винаги са много интимни, но все някак до нищо не довежда това Smile Нищо, де, човъркането по нервите на драгия читател е прекрасен начин за съсредоточаването му.
Та... Джейн, както съм казвала и преди, е много земен и реален образ. Просто няма за какъв метафизически кусур да я хванеш, че да я обвиниш, че си живее само и единствено във фика. И Аз съм твърдо убедена, че има поне една Джейн в реалния свят. Просто няма как да няма Smile
Мога да говоря бая за нея, но не виждам смисъл от това - коментирала съм я, а и смятам, че тя е прекалено въздействащ образ, за да има нужда да ти обяснявам точно какви чувства предизвиква в мен. Сигурна съм, че се припокривам с мнението на останалите.
Но пък има и персонаж, за който съм почти на 100% сигурна, че съм на коренно противоположно мнение от останалите, а именно - Роби. Колкото и да искам да си изменя мнението - той остава за мен един умерено-антипатичен образ. Просто цялата тази реалност, която блика от фика, ме кара да си визуализирам тези персонажи именно в непосредствената действителност. И там, Ани, герой като него далеч не е толкова симпатичен, колкото изглежда във фика.
Но нека се аргументирам. Първо, отношенията му с Елмира са отвратителни. Самият факт, че той е толкова наивен, че да вярва в доброто в нея, е дразнещ. Да не говорим, че ако не е така, то той излиза яко повърхностен, при положение че я харесва истински.
Второ, това братско флиртуване в реалния живот довежда до лоши последствия. В общия случай реалното момиче, на мястото на Джейн, се влюбва (както е и във фика, де) в реалното момче, на мястото на Роби, и накрая се оказва, че той всъщност не е флиртувал, а просто тя си е фантазирала. Това, последното, е иронично, разбира се. Защото момчетата, както и момичетата, имат навика да флиртуват безнаказано, независимо дали са във връзка или не, за да си повдигат егото. Та, дори и да приемем, че Роби я харесва наистина, не смятам, че е хубаво да го прави, докато е във връзка с Елмира. Това е подла постъпка за мен.
Трето, защо по дяволите толкова време не ще да я къса тая Елмира? В реалния случай отговорът е ясен - на човека му се седи на два стола едновременно. Виждала съм тези събития в живота си, та знам именно колко дразнещо и долно е това. Вярвал в отношенията им, дрън-дрън. Или я къса, или не я къса. Това е. Аман от отговори "Може би"!
Четвърто, той ми е малко... хм... самонадеян. Може би това произлиза от факта, че Джейн го описва с такова благоговение, но... като че ли изкарва качествата си малко повече от необходимото на всеогледание Smile И това естествено ме... дразни. То оставаше и да не ме дразни Smile Роби Великолепният. Тц... само нечифтокопитното в бял цвят му липсва. Тези образи в реалния случай се оказват гнили ябълки отвътре. Те напоследък в обкръжението ми се върти един подобен -хубавец, умник, кавалер, добряк, а в същото време... абе, мани, какво се отплеснах и аз!
Пето (последно) - ...ами... наличието на Дейвид в ситуацията ме кара още повече да се дразня на Роби. Защо винаги се появяват някакви маргинални образи от нищото и те винаги са толкова прекрасни, че персонажките забравят ума и дума и престават да забелязват истинските хора около себе си?
И, да, аз съм върл почитател на Дейвид, още откакто за първи път срещнах името му във фика. Уникален образ. Веселяк, иронично настроен към качествата си, но все пак толкова искрен и прям в чувствата си. Даже ми идва да ти поръчам един такъв и за мен за Коледа Laughing И той все неохотно губи позиции господин Съвършенство... Което, макар и да ми се искаше да не е така, си е напълно в реда на реалния живот. Винаги по-скромните и по-ненатрапчиви личности биват изместени от господата величества...
(Ще ме извиниш, че го взимам толкова присърце, но съм виждала видоизменени образи и на Дейвид, и на Роби в живота си, та и аз съм допускала тея досадно банални грешки да се хвърля на по-лъскавото... Тъпанарка, какво да ти кажа.)
Как да е, едва ли имам достатъчно суперлативи, за да опиша силната си емоционална привързаност към Дейвид. А и едва ли имам достатъчно думи в речника си, за да обясня колко изконна е антипатията ми към принцовете на белите коне...
И, въпреки че съм готова да се облепя със снимки на Дейвид и да поагитирам малко "БИ-УИТ-ДЕЙВИД...БИ-БИ-УИТ-ДЕЙВИД", съм адски щастлива, че Джейн все още не се е хвърлила на ничий врат, разваляйки приключенската интрига на повествованието.
Та, с две думи (че аз въобще мога ли така? Laughing ) - продължавай все така и пускай по-бързо, че ми е интересно, аджеба, след като му пристана на Роби, няма ли да види очевидния му вътрешен живот и да избере най-накрая правилния човек... (демек Дейвид Laughing )

_________________

    For a strange kind of fashion there's a wrong and a right...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Yahoo Messenger MSN Messenger
lonkata
МнениеПуснато на: Пет Дек 25, 2009 1:52 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 14 Фев 2007
Мнения: 746
Местожителство: Някъде далеч от този свят...

Тъй първо Честита Коледа!
Второ - Не те харесвам! Ти нарани Дейвид.. смисъл аз наистина нз с кой бих предпочела да е Джейн. С Роби определено ще са мн хубава двойка, да не кажа прекрасна, но ми стана мн тъжно за Дейвид!!! Тойе душичка и не го заслужава, тойе мило детенце, а тя така да постъпи. Много се радвам за нея и Роби, но все пак малкия Дейвид е тъжен и аз съм тъжна ;(
Главата беше супер весела определено! Това с баницата беше странно, но беше весело! Както ти казах това име Касиди до името на Теди не ми харесва! Не приемам друга жена освен Елън за него и туй то! Той енейн и ничий друг! Smile Very Happy Но ще ми мине ако не го споменаваш следващите глави Very Happy
Беше забавно определено особено на моменти доста се смях! Но пак казвам тъжно ми е за Дейвид ;( колкото и да ми се искаше да е с Роби сега някак си искам да е с Дейвид, макар да знам, че с него няма да е така щастлива както с Роби.. смисъл тя Дейвид го приема само като приятел явно, а Роби.. той е др тема.. и така!
Хубава глава! Чакам скоро ново!
Хъг и мерси за Коледния подарък Very Happy
_________________


I see yoy
Your life shines the way into paradise
So I offer my life as a sacrifice
I live through your love
You teach me how to see
All that’s beautiful
My senses touch your word I never pictured
Now I give my hope to you
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Дийдра
МнениеПуснато на: Пет Дек 25, 2009 4:14 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 06 Окт 2006
Мнения: 201

Кой още не е чел и писал коментар от цяла вечност? Не, не съм аз, някой друг беше. Не ме сочи с пръст, не съм аз! Просто го правех само във въображението си... За сметка на това реалния ми коентар едва ли ще сатне толкова дълъг, колкото въображаеми, но какво да се прави.

Започвам с най-краткото, за да го отхвърля, защото не знам накъде ще се запилеят мислите ми после - главите ти имат нужда от една бърза редакция, преди да ги пускаш. Тук-таме има изпуснати думи и разни такива, на едно място беше прекъснала изречение по средата, това може и при копирането във форума да е станало, не знам... Свободна си да ми се дразниш Laughing

Иначе не знам каква критика - конструктивна и изпълнена с любов и загриженост, разбира се - бих могла да ти дам. Искаш ли такава изобщо? Май искаше преди... Но аз не забелязвам нищо. Няма протакане, няма скучни моменти, няма безинтересни герои. Липсваха ми творбите ти и сега, когато най-сетне има свободно време и изморявам очите си само на домашния компютър, мога да навакасам и се радвам, че имам много.
Чета и си представям всичко, добре описано, реално, сякаш Джейн е точно пред мен, махаща с ръкав косата от лицето си, защото ръцете й са скрити в дебелите ръкавици от змейска кожа и мръсни. И, разбира се, най-много през два реда има нещо, което ме кара да се подсмихвам, дори смея на глас. И ловко успяваш да напомняш за по-сериозните неща, за неизяснените въпроси, несподелените чувства... И сега едновременно ми е приятно и забавно, тромозя се за любовните колкото-са-там-ъгълници и се вълнувам за състезанието. А последното е много вълнуващо! Седя изпъната на стола си, забила поглед в екрана без изобщо да усещам очилата, които обикновено ме дразнят (добре че не трябва да ги нося постоянно...), и следя със затаен дъх редовете, нетърпелива, уплашена, радостна, ядосана... А магическите състезания са толкова по-интересни от нормалните, не е честно. Сигурно са създали всичко с няколко замахвания на пръчките, докато учениците са закусвали, а представи си колко време и пространство биха били нужни на обикновените хора! Да не говорим, че не може да се създаде такова нещо като богърта, а за изпитанието на Дейвид участника ще трябва да бъде в безсъзнание, когато го вкарват в каменния затвор, а после какво, ще си направи бомба с подръчни материали? Както и да е, отплеснах се малко Laughing . Мисълта ми беше, че от теб би излязъл страхотен автор на приключенски романи.

Между другото стигнах до 14-та глава и си лягам, но реших все пак да напиша коментар, та да го прочетеш сутринта. О, добро утро, Джей! Laughing

Дейвид е симпатяга. А в последната глава - мда, най-вече заради `Само ако го видиш гол… ` момента вероятно, ми напомни на Джейк от Twilight. Случайно или нарочно е това? Знам, че харесваш Джейк, аз също... Сега се сещам и за други прилики, но чак сега се усетих. Та?

Коментар за останалите глави ще получиш утре (по всяка вероятност), ще го добавя към този (ако никой не е писал след мен).
_________________

“I'm Sherlock Holmes and I always work alone,
because no one else can compete with my massive intellect!”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
XtazZy
МнениеПуснато на: Нед Дек 27, 2009 4:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 25 Юни 2005
Мнения: 761
Местожителство: In the Paradise city, where the grass is green an' the girls are pretty...

Противно на предположенията относно реакцията ми на тази глава, ще започна коментара си от малко по-встрани от проблема. Фикът е прекрасен модел за хумористично писание. Комедията често се свързва с извратеността, грубите смешки и силово-предизвиканите лафчета. И естествено затова е толкова трудно да се пише в сферата на комедията - просто малко хора я чувстват достатъчно вътре в себе си, за да могат да я представят на читателя в умерени и някак контролирани форми. Повечето хора намират забавление в директните и груби смешки, тъй като често в тях откриват интригата, директността и арогантността, които липсват в собствения им живот. Но това е друга тема на разговор. Идеята ми е, че за да прочетеш един виц, са ти нужни две минути, за да разчетеш един разказ на О'Хенри, се нуждаеш от житиейски опит, ненатоварено от ежедневни грижи съзнание и един ироничен поглед над човешкото като феномен, преливащ в чист и безобиден хумор.
Смятам, че този ти фик е образец за това колко деликатно и плодотворно може да се тълкува целия свят на основата на тактичната ирония. Защото в частност тя умее да пренася човека над личните трагедии, които той не може да превъзмогне, и да му помага да се примири с тях. Като типичен пример за това е отношението на Джейн спрямо ужаса в семейството й.
Да се заобикаля сатирата е огромен талант, а ти демонстрираш точно това, тълкувайки с умерен хумор ежедневните събития в света на едно момиче. Защото в крайна сметка този свят твърде рядко е весел до умопобъркване и почти никога не е справедлив. Затова и на човек му остава единствено да го прекарва през себе си и да го живее, мъчейки се да извлича най-положителното и прекрасно дори и от най-отрицателните и отвратителни събития.

НО!
За мен в тази глава нямаше никакъв хумор - напротив, тая глава ме смаза напълно и съвсем изсмука щастието от появяването й. Дори в началото, дори когато още нищо не беше кристално ясно, още тогава в мен се засади усещането, че предстои голямата новогодишна глупост... да не кажем новогодишна глупост, която и аз съм осъществявала преди едно няколко години!
Този път не ме изненада. Надявах се да греша в лошото си предчувствие и да не е от този тип празници на глупостта, но... е, останах си с надеждите.
Сериозно, сърцето ме заболя. Може би това се дължи на факта, че получавам едно болезнено и със сигурност неприятно дежа-вю, но това беше просто.... жестоко от твоя страна (в отрицателния смисъл)! В никакъв случай не мога да го простя и в никакъв случай не мога да го преживея. То е просто... някакво яко слабоумно! Как може въобще тоя тип проклети грешки да продължават да се осъществяват ебаси! Това, жените, сме някакви мега прости създания! Уникално прости и слабоумни! Някакви пълни едноклетъчни!
Но, както се казва, that's the way the story goes. Както винаги, напук на моите надежди, но все пак така. Дори не смятам да говоря повече за това събитие - то просто няма нужда от коментар. То е под всяка критика на чистия разум, дето само проклетият Кант някогаш си е мислил, че съществува. Това явление, чистият разум, е просто несъвместимо с всяко женско същество! Какъв ти чист разум, ние сме имунизирани от него!

Но освен, разбира се, прекрасният стил на описанието, аз намерих и още нещо положително, което да неутрализира този удар, който ми нанесе с това злодейско събитие. Нещо, което ми беше предоставено от знанието за това какъв ти е начинът на действие спрямо читателите.
Не смятам да го казвам, макар и да съм сигурна в него. Просто няма как да е иначе - предвид момента от фика и предвид характера ти на автор. Сещам се за две, максимум три, възможности, от които като че ли само една таи в себе си опасност да ме предизвика да реагирам по горе-визуализирания начин.
Относно това - в скайп. Относно главата - мъртва си. Относно фика - чакам продължение.

_________________

    For a strange kind of fashion there's a wrong and a right...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Yahoo Messenger MSN Messenger
Дийдра
МнениеПуснато на: Пон Дек 28, 2009 1:26 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 06 Окт 2006
Мнения: 201

Ура! Прочетох и последните глави! Ама сега искам още, нали знаеш? Страшно ще се радвам на поне една преди края на почвните дни, за да мога да я прочета спокойно и веднага.

Знаех си, че ще чета цяла вечер, само не знаех какво. Реших все пак да оставя за малко пълната с напрежение, отрязани крайници и убийства книга на Стивън Кинг, която съм подхванала, и да се ободря малко с твоята винаги забавна приказка. Да, ама не. Вече бях прочела първата глава на страницата, а следващата само ме натъжи. Това не е лекомислена комедия, знам. Просто съчувствам на Джейн, а Елмира презирам, въпреки приказките на Роби как изобщо не била такава, за каквато я смятат всички, когато останели насаме. Е, поне Вероник не я заключи в килера, но пак беше болезнено. Но към края на главата ме разсмя, както обикновено, за което ти благодаря Laughing Напомни ми братята Уизли, които измъкнаха Хари, може би оттам ти е дошла идеята Laughing И съм фен на Дейвид, но това вече трябва да го знаеш.

Едно нещо ме смайва у Джейн обаче. Толкова е... кротка. При всички гадости, с които я засипва прекрасното й семейство... Би могла толкова да разкаже за поведението на Елмира и защо и как беше заключена в библиотеката, а тя само вдига рамене. Струва ми се, че й е повече трудно, отколкото невъзможно да се опълчи. Затова и беше толкова голяма изненада, когато каза на Елмира да мълчи няколко глави по-рано. Надявам се с времето ще добие повече смелост и особено след като навърши пълнолетие, ще се изнесе завинаги от онази имитация на дом и повече никога няма да им се оставя да я тъпчат.

През втората половина на 16-та и първата на 17-та глава отново, както очаквам от този фик, се кикотех като малко дете почти Laughing Иии тъй като се съгласи с шеговитата ми идея за колекция от забавни цитати, ще ти я дам, но само от последната глава, тъкмо ще ги коментирам поотделно, иначе няма да имам време да свърша нищо друго тази вечер Laughing
"Ехооо, остарявам тук!" Това ми звучи познато, но този факт не го направи по-малко забавно.
"Оказа се нещо, което само нейния мозък може да измисли. Била наспана, било й скучно и решила да развали блажения сън на останалите. Когато реших да споря за моето присъствие в схемата тя ме изгледа заканително." Това пък ме кара да се замисля какви ли ги вършите с твоите приятели. Отдавна знам, че бях в най-скучното училище и още повече в най-скучния клас на планетата, ще ми се да имах поне една съученичка като Рейчъл. Като изключим буденето рано сутрин, естествено, но предвид забавлението, което последва... Ще ме запонзнаеш ли с приятелите си? Laughing
"Минахме на пръсти по коридора – всъщност тя ходеше на пръсти и присвита като крадец, а аз я следвах с нормален ход." Тъкмо се бях свестила и избухнах в смях, представяйки си тази сцена. Ако съм объркала някоя буква в последно изречение, това е понеже се треса от смях.

И не мога да не отбележа - вероятно за стотен път - колко добри описания правиш - на всичко, може най-вече на хората. Струва ми се, че ставаш по-добра, за което те поздравявам. Напомняш ми друга любима авторка от форума, чиито описания направо ме смаяха първия път. Може би не ти харесва да те сравнявам, може би повече би се зарадвала на сравнение с известен писател, първа на ум ми идва Роулинг, но тя точно в това отношение никога не ми е правила такова впечатление. Между другото много харесах Кейтлин, надявам се пак да а включиш в някоя бъдеща глава.

Между другото, тази година на мен се падна монетата. Очаквам си късмета...

Споменах ли, че обичам Рейчъл? Май се подразбира от по-горната част на коментара ми, но не съм го казвала направо. Толкова е енергична и забавна, че ми се иска да я измъкна от фика ти и да я настаня в съседния апартамент. Много ще се забавляваме Laughing

Само... ми стана тъжно за Дейвид. Ама много, много тъжно. Много. Мисля, че Джейн би могла да е щастлива с него, а толкова време дори не се замисляше, приемайки го само за приятел без никаква веротност за нещо повече и беше напълно сляпа за чувствата му. Не бях усетила момента с колебанието й относно него, но сс това вече се свърши, нали? Какво ще прави сега тя с Роби? Ами ако загуби интерес и към нея, както към другите момичета? Със сигурност ще имат проблеми с Елмира, знае ли я човек какво може да направи. Възможности за развитие нататък има много... Каквото и да решиш, знам, че ще го напишеш добре и... може би ще ме убедиш, дори да се окаже не точно това, което би ми се искало.

Брей, за си мислех, че ще стане кратичък коментар като е само за две глави... Е, да речем, че е компенсация за дългото време, през което не четох и писах. А на нито едно място не се опитвах да разтягам лукуми за обем, представи си какъв коментар щеше да стане, ако го бях направила Laughing
_________________

“I'm Sherlock Holmes and I always work alone,
because no one else can compete with my massive intellect!”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Anna Valerius
МнениеПуснато на: Пет Сеп 10, 2010 11:31 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 02 Апр 2007
Мнения: 334
Местожителство: fantasy world

Така.... по незнайни за мен причини по-миналия ден се ровех из хронологията на браузъра си и открих линк към форума на ПМ... реших все пак да вляза и след като се разгледах и обмених няколко писма с един от организаторите на новото онлайн списание, и след като изчетох списанието, нещо в мен се пробуди. Магията се отърси от оковите, които я бяха приковали и умълчали за един дълъг период от време. Върна се онова желание да влизам редовно, да чета за света на магията, фиковете на старите и новите автори в секцията, да продължа моите собствени(само два са останали от толкова много! да ми се начуди човек!) и ето че връщам темата на първа страница.
Едно единствено нещо ме дели от това да отворя уордовия документ, а след това и тетрадката с плана за развитието на историята и да пиша цяла нощ новата глава и това е увереността, че трудът ми няма да е вятъра. Искам да знам, че има поне един човек, който чете тази история и пропуснатите часове сън, идеите, осъществяването на тези идеи и крайния резултат няма да са единствено за мое удоволствие.
Та... това е от мен. Който смята да чете, да каже. Магията още ме държи. Ще видим колко...

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Дийдра
МнениеПуснато на: Съб Сеп 11, 2010 12:42 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 06 Окт 2006
Мнения: 201

*вдига ръка*

Има ли списък? Ще се запиша ако трябва.

Може и анкета да направиш. "Четете ли този фик?" - "Естествено, не ставай смешна.", "Не, ти луда ли си?!", "Кой фик? Аз тука само по грешка влязох..."

Laughing



Та кога да очакваме новата глава?
_________________

“I'm Sherlock Holmes and I always work alone,
because no one else can compete with my massive intellect!”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
lonkata
МнениеПуснато на: Съб Сеп 11, 2010 3:47 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 14 Фев 2007
Мнения: 746
Местожителство: Някъде далеч от този свят...

Ааааааааааааани се завръщаааааааааа... беше време! ?И как може да попиташ дали има поне 1 човек - аз не съм ли?! А знаеш, че аз обичам този фик!! Тъй че сядаи си на д-то и почвай да пишеш Smile))
_________________


I see yoy
Your life shines the way into paradise
So I offer my life as a sacrifice
I live through your love
You teach me how to see
All that’s beautiful
My senses touch your word I never pictured
Now I give my hope to you
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
. da . buzz .
МнениеПуснато на: Нед Сеп 12, 2010 9:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Мъгъл
Мъгъл

Регистриран на: 01 Апр 2010
Мнения: 1

Охоо, и аз ще чета! Тъкмо се бях зачела във фика ти за пореден път и... пиши ме при хората, които ще четат Wink
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Дийдра
МнениеПуснато на: Сря Сеп 15, 2010 10:47 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 06 Окт 2006
Мнения: 201

...
[22:42:28] - Rapture: защо не пишеш глава
....
[22:43:15] [Й.p.S] FrOm nOw On: SnOw-whItE sOrrOw: до края на седмицата ще имам 1, може и 2

Laughing

Край, вече всички знаят. Смей да не напишеш!

Laughing
_________________

“I'm Sherlock Holmes and I always work alone,
because no one else can compete with my massive intellect!”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
coconut
МнениеПуснато на: Пет Сеп 17, 2010 8:29 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 27 Окт 2007
Мнения: 60

Az az az Embarassed
_________________
Mama tells me I shouldn't bother
that I ought just stick to another man
a man that surely deserves me
but I think you do!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Anna Valerius
МнениеПуснато на: Нед Сеп 19, 2010 1:22 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 02 Апр 2007
Мнения: 334
Местожителство: fantasy world

Така.... пуснах и се надявам да не съм направила грешка. Както казах и в другата тема - още не съм си припомнила как става писането напълно, нито съм влязла изцяло в стила и историята на фика така че ще ме извинявате ако не е в абсолютно същия тон като преди това. Надявам се да не съм си изгубила музата и да успея да го завърша. Малко ми е късно вече за повече смислени работи, та... това е от мен Very Happy
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
lonkata
МнениеПуснато на: Нед Сеп 19, 2010 2:27 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 14 Фев 2007
Мнения: 746
Местожителство: Някъде далеч от този свят...

Aaaaaaaaa tova si go spomqnm!!! I togava ti kazah i sega ti kazvam!!! Mnogo dobyr fik, mnogo interesen, neprestanno naprejenie i intirga!!! Bravo An4e... kakto vinagi pekrasno i se nadqvasm da ne pusne6 sledva6toto sled godina Wink
_________________


I see yoy
Your life shines the way into paradise
So I offer my life as a sacrifice
I live through your love
You teach me how to see
All that’s beautiful
My senses touch your word I never pictured
Now I give my hope to you
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Дийдра
МнениеПуснато на: Нед Сеп 19, 2010 4:53 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 06 Окт 2006
Мнения: 201

Йей, честита нова глава на всички ни Laughing

В началото и на мен ми се струва, че не си си припомнила как става писането напълно, но с напредването на главата определено влизаш в ритъм Wink
Време беше Елмира да се разкара от отбора, само проблеми създава. Кой знае какво ще прави сега де... Надявам се няма да провали състезанието, това е една от най-интересните части на фика.
А познай коя е най-забавната част? Дийвииид. Е, ти вече знаеш, че ми е любимец. Като гледам как вървят нещата между Джейн и Роби, изглежда си напът да се съгласиш с мен. Чакам с нетърпение уроците по отвари Laughing

Много се радвам, че пак започна да пишеш! Очаквам следващата част с нетърпение. И, да, няма да е след година, нали?
_________________

“I'm Sherlock Holmes and I always work alone,
because no one else can compete with my massive intellect!”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща Страница 4 от 5

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker