Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 "След коледния бал" /състезание/ « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
HeRm!oNE Gr@nGeR
МнениеПуснато на: Пон Дек 15, 2008 12:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 27 Окт 2007
Мнения: 75
Местожителство: Lom

Аз лично съм "за" да има две теми. 1вата да е по-важната(главна) тема, по която да се пише. Тя да е и по-важна в определянето на победителя. Също така и друга 2ра тема, но с по-освободен сюжет. Както някой е предложил *сори, че не те споменавам по ник* "Чудото по Коледа" е добра тема. 2рата тема да е с по-малък обем 2 до 3 стр най-много.Така за журито ще е по-лесно да се определи победител. Те ще оценят доколко са развити писателските ни способности и тук се показва и друго наше качество, дали ще можем да исмислим своя история, използвайки предисторията на Роулинг, а в свбодната тема ще можем да развихрим въображението си и да напишем 1 любовен, тъжен, фантастичен и т.н. разказ по 2рата тема, както ние си я разбираме. Аз определено съм съгласна на тоя вариант.
едит: Под свободна нямам предвид абсолютно произволно избрана тема, а по-неангажираща като сюжет!!

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cat_woman
МнениеПуснато на: Пон Дек 15, 2008 3:17 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 04 Юли 2006
Мнения: 726

Защо да е задължително и четерите да напишем по два разказа? Щом едната няма възможност, време или идея, няма да се нахвърляме я! Rolling Eyes Три от четири също върши работа. Само ще помоля сега, ако нямате нищо против, или Ел или Доци да обобщи всички промени в един пост, като се споменат критерии също, за да сме наясно какво правим, а не после да се окаже, че нещо не е както трябва. Двете теми, с основните изисквания, темата и т.н.
_________________
Моето сияние е ледено...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Magic_girl13
МнениеПуснато на: Вто Дек 16, 2008 12:02 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 01 Ное 2006
Мнения: 107
Местожителство: under the water

Ам, аз още в началото споменах, че не се състезавам и няма да го правя за 'състезанието', просто ще си напиша разказът по първоначалните критерии и такам. Няма да мога да напиша и второ нещо и се надявам, че няма да имате против само едно нещо да напиша..
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Вто Дек 16, 2008 1:32 am    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

PianoLady написа:
Т.е. да разбирам, че няма смисъл от промени в темата. (:

За двата разказа - абе много малко дни остават до Коледа и едва ли всички, които искат да участват, ще могат да отделят време за две неща. Rolling Eyes

Нека да си останат нещата така, както бяха зададени от началото, най-малкото защото има хора, които вече са готови и при някаква промяна ще трябва да почват наново, което си е гадно.


Правилата остават по първоначалния план! Wink

Приятно писане на всички и с нетърпение очакваме творбите ви!

Предложението за Коледна тема, само за коледни разкази остава, за който има желание да се развихри извън състезанието! Very Happy

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PianoLady
МнениеПуснато на: Съб Дек 20, 2008 8:54 am    Заглавие: Отговорете с цитат

It's never lupus

Регистриран на: 05 Юни 2006
Мнения: 1434
Местожителство: Деветата Луна на Атлон

Напомням, че остават два дни до крайния срок. (:
_________________


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Magic_girl13
МнениеПуснато на: Пон Дек 22, 2008 1:39 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 01 Ное 2006
Мнения: 107
Местожителство: under the water

Ам аз да кажа, че изпратих вече разказа си на Ел.. и то в срок- 23.55 Laughing !
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДжифДжиф
МнениеПуснато на: Пон Дек 22, 2008 4:53 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 15 Май 2007
Мнения: 1822
Местожителство: the Burrow

Кога ще видим разказите?
_________________

When I'm 80 years old and sitting in my rocking chair, I'll be reading Harry Potter.
And my family will say to me, "After all this time?" And I will say,
"Always."
~Alan Rickman
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Сря Дек 24, 2008 7:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

ДжифДжиф написа:
Кога ще видим разказите?


Като ги оценим! Wink
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
HeRm!oNE Gr@nGeR
МнениеПуснато на: Вто Дек 30, 2008 4:57 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 27 Окт 2007
Мнения: 75
Местожителство: Lom

А дали ще можем да получим някакви резултати до края на годината Rolling Eyes
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cat_woman
МнениеПуснато на: Вто Дек 30, 2008 5:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 04 Юли 2006
Мнения: 726

HeRm!oNE Gr@nGeR написа:
А дали ще можем да получим някакви резултати до края на годината Rolling Eyes
Доколкото разбрах, резултатите ще излязат другата година, оценяващите също празнуват! Не съм сигурна, че ти се иска някой прекалено нафиркан да оценява творбата ти!... Laughing Laughing Laughing
_________________
Моето сияние е ледено...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Вто Дек 30, 2008 5:13 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

cat_woman написа:
HeRm!oNE Gr@nGeR написа:
А дали ще можем да получим някакви резултати до края на годината Rolling Eyes
Доколкото разбрах, резултатите ще излязат другата година, оценяващите също празнуват! Не съм сигурна, че ти се иска някой прекалено нафиркан да оценява творбата ти!... Laughing Laughing Laughing


Това беше много мило! Laughing
Аз сите мнооо ви уважавам! Drunk

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
HeRm!oNE Gr@nGeR
МнениеПуснато на: Вто Дек 30, 2008 9:03 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 27 Окт 2007
Мнения: 75
Местожителство: Lom

~EL~ написа:
cat_woman написа:
HeRm!oNE Gr@nGeR написа:
А дали ще можем да получим някакви резултати до края на годината Rolling Eyes
Доколкото разбрах, резултатите ще излязат другата година, оценяващите също празнуват! Не съм сигурна, че ти се иска някой прекалено нафиркан да оценява творбата ти!... Laughing Laughing Laughing


Това беше много мило! Laughing
Аз сите мнооо ви уважавам! Drunk

Нафиркан тамън ще му се стори на оценяващия по-убава Laughing Нещо от себе си ще сложи, ако изобщо различи нек'ви букви, де Laughing

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PianoLady
МнениеПуснато на: Чет Яну 15, 2009 11:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

It's never lupus

Регистриран на: 05 Юни 2006
Мнения: 1434
Местожителство: Деветата Луна на Атлон

Ето че резултатите са готови, макар и чак сега.

Поздравявям и четирите участнички (HeRm!oNE Gr@nGeR , rali, Magic_girl13, cat_woman), справили сте се чудесно!

Членовете на комисията (mina, ^Kaminari^, ~El~, PianoLady) бяхме истински затруднени и не успяхме да изберем победителя сямо чрез дикусия, а се наложи да прибегнем до точково оценяване.

Няма да ви занимавам повече с глупости.

    Победителят в състезанието е... cat_woman
    Честито!



Всеки, който иска да прочете разказите, има тази възможност.
Темата ще остане отключена за коментари за известно време.




cat_woman


Къде да търсиш духа на щастието
(След Коледния бал)
Търся свещ, не ярка светлина.
Искам миг, не цяла вечността.
Моля се за трепет, не за изгарящата страст.
Гоня просто теб, а не всичко между нас.
Давя се във капка, а не във цялата река.
Ослушвам се за нота само, не за песента.
Търся себе си, искам теб, моля се някога да си простиш.
Гоня спомени, давя се в мъката, ослушвам се…Дали ще ми простиш?


Достатъчно!
С възможно най-бърза крачка, граничеща с бяг, тя се измъкна през вратите на Входната зала и излезе на двора. Студения декемврийски вятър развя косите й, а студът нападна облеченото й само в тънка официална мантия тяло. Ръцете й се тресяха от бушуващият в нея гняв, а очите й просветваха злокобно, засенчвайки от раз светлината на звездите, обсипали безкрайния, тъмен небосвод. Само луната се осмеляваше да грее по ярко, заслепявайки с чистия си, неподправен, ала студен плам, красотата на дори това момиче.
Наистина й дойде в повече! Не знаеше как бе издържала и толкова този досаден фарс, смешната суета и лъжливо-влюбените погледи. Какъв смешник! Намерил кого да заблуждава! Тя си знаеше, беше й го казала и Хърмаяни-Макглан беше надуто, откачено и самовлюбено копеле и искаше само тялото й! Защо ли трябваше да си разваля настроението на Коледния бал, само и само да се увери отново с същото?! Безсмислено…
Меката коприна успокояваше настръхналата й кожа, ала не успяваше да я стопли или предпази от върлият зимен хлад. Тялото й се тресеше все повече с всяка изминала секунда, ала дали беше от гняв или от студ, тя не знаеше.
Не знаеше много неща в този момент-къде отиваше и защо; какво търсеше и как да го намери; с кого искаше да бъде и кой щеше да пожелае нея…Много въпроси, а нито една клетка от нея нямаше сили да потърси отговорите. Не и сега. Не точно в този момент. Не можеше…
Чу забързани крачки, някой викаше името й, ала тя не благоволи да се обърне. Не й трябваше никого за момента, нужно й бе само усамотение и време за размисъл. За това се затича и се скри сред най-близките дървета на Забранената гора. Гласът й се стори познат, но не й се искаше да се опитва да разбере на кого е дори. За това просто закрачи напред, преминавайки по периферията на гората, по по-безопасни места, за да достигне Хогсмийт. Докато вървеше, не си позволи и за секунда да се замисли за нещо друго, освен за ритъма на крачките и дъха си-умът й не беше безопасно място, когато сърцето й бушуваше така-повлиян бе от емоциите й, а тя не обичаше нещо да спира логиката и разсъдъка й. Трябваше й усамотение, спокойствие и топла дреха. Само да стигне Хогсмийт!…
Докато вървеше сред дърветата се оглеждаше напрегнато от време-навреме, притеснена да не се натъкне на някое от негостоприемните горски същества-точно сега не й трябваха нови проблеми! Само място, където ясният й разсъдък щеше да се развихри на спокойствие!
Вече минаваше краят на гората. Селото беше близо. Само още малко…Трябваше да избяга оттук, тези места я подтискаха в момента. А така се беше надявала на една приятна, ведра и забавна вечер. На един невероятен Коледен бал! Смели мечти!…Какви ли не картини бе рисувало съзнанието й, какви ли не образи се въртяха и превъртаха в главата й предната вечер. Сега искаше да избяга от всички тях-тази романтична представа за красота и съвършенство, защото нямаше сили да поддържа още дълго сърцето си със спокоен ритъм. Още един спомен за пропаднала илюзия и пулсът й щеше да избие през вените и артериите й навън над кожата й, толкова ускорено щеше да бъде туптенето!
СТИГА! Чисто съзнание, ясен ум, логична мисъл, рационални решения…Далеч оттук! Това поне беше сигурно-колкото по-далече, толкова по-добре!
Избистри съзнанието си и се съсредоточи-трябваше да се махне оттук и имаше само един начин-да се магипортира. Защитните магии на Хогуортс действаха само на земите на замъка, така че селото не влизаше в този списък. Завъртя се, съсредоточена върху посоката, постоянно поддържаща в съзнанието си ясна картината на целта си, едно след друго, в перфектна последователност, завъртя частите на тялото си около собствената им ос…След стотна от секундата вече се задушаваше и й се искаше да се изкашля, в опит да се освободи от досадното чувство, че някой притиска гърлото и гърдите й, а след малко повече от миг вече бе свободна, далеч от замъка и наистина…сама.
Какво блаженство! Намираше се по средата на тъмна, дълга, неосветена дори от околните сгради улица. Всяка къща беше очевидно празна, не-обитавана вероятно от години дори, съдейки по занемарения вид на постройките. Беше мрачно и мизерно, но все пак пусто. Така, както й беше нужно. Сега вече бе подходящото време съвсем спокойно да обмисли каквото й се искаше.
Един по един спомените се завръщаха в съзнанието й, готови да я нападнат със силата си. Безмилостната истина я удряше…Тя беше сама! Напълно сама. Коледа и цялото това щастие около бала успяха да й припомнят това и тя свали защитите си, готова да даде нов шанс на щастието. Но ето, отново не се получи! Пак не откри този, който да й донесе нещо, за което да се захване-някаква частица щастие! Толкова много ли искаше?
Проклетия Макглан щеше да си поиграе с нея както му беше удобно и щеше да я захвърли! От тази гледна точка, може би беше извадила късмет, че бе успяла да му се измъкне! Но болката от невъзможността да осъществи тази единствена мечта, да получи този уникален, най-дълго бленуван Коледен подарък-любовта, сега й се струваше отново така далечно, както преди да спусне стените около себе си и да си позволи да я заобиколят хора, които не я заслужаваха, които не искаха да я разберат, които не искаха да й дадат…топлота. Толкова щастие имаше около нея, толкова обич, толкова сбъднати мечти…и никога нейните!
Усещаше как мрачните, тъжни мисли разтреперват коленете й. Не биваше да позволява на нищо да я разсейва! Тя трябваше да вземе решение! Какво ще прави оттук нататък? С кого? И как…Знаеше какво иска, ала не можеше да го постигне. Желаеше да може да бъде обичана. Не просто да си го позволи-та нима не отваряше душата си всяка година по това време, за да приеме в себе си нечия топлина? И всеки път получаваше нов удар в сърцето. Право в целта!
Знаеше, че ръцете й треперят, че главата й щеше да се пръсне, ала не можеше да спре реакциите си. Студът я обгръщаше, ала тя не забелязваше.
Едно единствено нещо я измъкна от умопомрачителната ярост на тъгата й. Плач. Първоначално си помисли, че сетне нервите й не бяха издържали и болката беше преминала преградата на упоритостта й, ала после осъзна-не тя плачеше. В дъното, в непрогледния мрак на улицата се беше скрило едно малко същество. Първоначално, докато вятърът закриваше взорът на магьосницата, тя не можа да различи какво е то. Но с всяка крачка, водена от любопитството си, тя откриваше по един малък детайл за живота, който беше се сринал на мокрия асфалт.
Завита в тънко, раздърпано и мизерно одеало, на паважа седеше малко, русокосо детенце. Момиченце толкова слабо и немощно, че едва движеше гърдите си, за да може да диша. Ръчичките му бяха премръзнали, устните му трепереха, лицето му бе мокро и посиняло. Дори не погледна, когато магьосницата беше вече на ръка разстояние от нея. Дали беше сляпо? Или глухо? Какво му имаше на това дете? Дълбоките, зелени очи сякаш прорязваха нейните, обаче. Звукът от стъпките й явно притесняваше момичето. Какво не беше наред? Ако не беше така раздърпана, малката щеше да е истинска принцеса! Толкова мила и нежна беше, такива прекрасни черти носеше лицето й. Един вълшебен, скрит Коледен ангел. Магьосницата се протегна внимателно и бавно, за да докосне премръзналата кожа…
Детето не се отдръпна. То стоеше там, напълно потънало в своите собствени мъчителни терзания, а болката беше толкова ясно отбелязана на лицето му, че дори и слепец не би могъл да я подмине. Ръцете му трепереха, устните му се движеха в безсмислен, неконтролиран брътвеж, толкова тих, че контрастираше досадно с бурята от емоции, която струеше от душата му. Дланите на магьосницата докоснаха разранената, премръзнала кожа на малкото дете, а то потрепери от допира. Но не вдигна поглед. Очите му си останаха зареяни в празната, неприветлива реалност, която я плашеше така жестоко и мъчеше младото й сърце. Горката нещастница, отритната от всичко и всички, очевидно не намираше сили или нямаше достатъчно ясно съзнание, за да отвърне на допира на дланите, обвити в мека коприна.
Магьосницата се отпусна бавно и предпазливо до детето пред себе си. Не проговори и за секунда – беше я страх, че звукът на гласа й ще изплаши момичето, връщайки го в реалността. Приседна до малкото, крехко телце, плъзгайки едновременно с това дланта си по продължението на раменете й, така че да може да ги обгърне. Придърпа детето към себе си бавно, с не-скрит страх да не би да я отблъснат отново. Малката просто продължи да трепери, да се тресе дори, без да обръща и за миг внимание на девойката, която толкова нежно и внимателно се отнасяше към нея. Или поне така беше привидно. Крехкото й телце потрепери и се приближи сякаш неволно към магьосницата. Тънките, разранени ръце на невръстната бездомница се тресяха, докато тя се пресягаше, за да се облегне в скута на младото момиче. Русата главичка се зарови под брадичката на девойката и детето просто продължи да хлипа и да се тресе. Плачът му беше неудържим и неспирен. Каква ли болка бе тази, който можеше да повали така жестоко това малко дете? Каква ли жестокост може да е толкова безмилостна, че да се стовари върху това прекрасно, нежно цвете? Този снежен ангел.
Сълзите се стичаха по бузите на малката и попиваха в скъпия плач на официалната мантия на магьосницата. През коприната, болката премина и достигна кожата, попи в плътта и докосна сърцето, не просто го трогна, а даде отговорите, които му бяха нужни. Не на ума! На сърцето…
*
Пет годишно момиче гледа как една жена си отива бързо, скрита от снежната фъртуна. Детето плаче и протяга ръцете си, вика, мъчи се да спре жестоката съдба, за да върне майка си. Вятърът бие коленете му жестоко, а сълзите горят лицето му по-силно и от снежната виелица. Стъпките на жената отдавна са заглъхнали, гласът й е вовеки забравен, прегръдката й е така далечна, сърцето й е пусто. Самотата завива със студения си мрак крехкото телце, за да е по-истински кошмарът. Под булото на нощта и вечното „сама”, момичето не чува как в далечината къщите пеят коледни песни, а улиците свирят на хармоника…
*
Дете на не повече от седем седи под перваза на прозореца. Дрехите му не са дрехи, обувките му не са обувки, усмивката му не е усмивка. Сълзите му се стичат за пореден път. Зад стъклото елхата се извисява до тавана с цялото си величие, обещаваща щастие и красиви спомени. Мъж и жена окачват последните играчки по клоните й, сякаш имаше нужда от още красота. Две невръстни дечица скачат и се смеят, настоявайки да отворят подаръците си. А на студа, отвън, където виеше вятърът, детето не можеше да бъде част от всичко това…
*
Малкото свито юмруче на деветгодишно дете се сблъска с масивното дърво на висока врата. Студът, който бе вкочанил пръстите на момиченцето направи почукването болезнено. Изчака търпеливо и скоро се случи. Сетне една врата се отваряше пред нея! Възрастен мъж се подаде на прага. Отвътре се разнесе аромат на сладкиши, на елхови клонки и горящи в камината дърва. Мирис на топлина. Момиченцето се замоли. С най-прекрасния, нежен, ала треперещ гласец то си пожелаваше уюта на тази къща, грижата на това семейство. Поне тази Коледа.
Безмилостен смях, хлопната врата, отново студен вятър. Коленете на детето удариха асфалтираната пътека, която водеше до входната врата, а прималелите му, вкочанени ръце подхванаха празното му стомахче, за да не се пръсне от бушуващата в цялото тяло на клетницата болка…
*

Ах!...Колко много мъка! Колко напразно търсене! Колко спомени! Каква странна магия! Младата девойка попиваше в душата си спомените така, както кожата й поемаше в себе си горчивите сълзи на детето.
Кап, кап, кап.
Болезнените удари на съдбата бяха прорязали и двете. Но чак сега магьосницата виждаше, че не тя беше мъченицата. Чак сега неопитната девойка можа да осъзнае-в нейния живот имаше любов! Нейната майка я прегръщаше нежно и целуваше челото й, за да сгрее душата й. Нейния баща отваряше с радост каленото си от живота сърце, за да я приеме в обятията си. Нейното семейство я топлеше и я даряваше с грижа, с любов и с радост.
Туп, туп, туп.
Сърчицето на детето биеше срещу нейното и изпълваше съществото й с малка, но достатъчна част от несъизмеримата болка в него. Душата на клетницата продължаваше да й говори. За Коледа, за празниците, за живота и за смъртта. За любовта и щастието, за дома и семейството, за топлината и нежността. Уроци, който това малко момиче бе научило в пъти по-добре, години по-скоро, отколкото девойката. Поуки, който само истински човек може да си извлече. Това дете, тази нещастница…Този ангел.
Умът й се бунтуваше срещу нелогичната магия, която се вливаше в душата й. Сърцето й с радост приемаше, обаче, всеки малък, жесток урок, който момиченцето преподаваше чрез всяка от пролетите сълзи. И вече знаеше. Разбира се, че знаеше.
Капка по капка, удар по удар…Сърцата им си говореха и се сгряваха. Едната даваше истина, другата-фантазия. Едната говореше за студа, другата-за топлината. Едната се бореше за огън, другата-за лед. Малкото момиченце победи душата й. Малкото момиченце стопи сърцето й. А тя я научи на нещо също толкова важно. Нещо, което беше осъзнала и тя току-що, но й се струваше най-важното, най-очевидното нещо на света-нежността, топлината и уюта не идват с Коледната елха. Радостта не се крие между жарта на горящия в камината огън. Любовта не е на върха на Коледната звезда.
Това беше тяхната грешка, нали? Там се бе скрил проблемът и на двете-на момичето и на девойката. Защо да търсим духът на радостта само по Коледа? Че нима щастието е само един ден? Нима любовта свършва за една нощ?
Магьосницата се усмихваше, докато подхващаше русокосата в ръцете си по-здраво, за да я вдигне от земята. Струваше й се смешно, че точно в този момент можеше да се замисли какво ще кажат родителите й, задето е избягала от Хогуортс, появявайки се с малко дете на ръце. С един малък, Коледен ангел.

Свещта блести, но не гони тъмнина.
Огънят гори, ала не в студа.
Спомени се връщат, но не търсят самота.
Смехът бяга надалеч, ала не уплашен от скръбта.
Ангелът полита, за да спаси света,
Литва направо от нейната душа.
Магията се пръсна, за да ни обгърне,
Болката и мъката не може да обърне,
Ала сърцето й се съживи, а душата вече диша.
Крещят заедно две: ”Не ми трябва Коледа, за да обичам!”





rali


Минаваше 8 часа и Голямата зала в замъка Хогуортс вече бе препълнена. Това бе едно от малкото събития през годината,които се очакваха с нетърпение-Коледния бал.
Тази година всички имаха шанса да се насладят на едни величествени коледни постижения из целия замък.Преподавателите бяха надминали себе си в старанието да придадат колед дух на обитателите
в замъка и съответно да съживят всяка подробност от студения камък и мъртвата история.
Броните,които стояха на постове във всички коридори сега пееха коледни песни щом някой минеше покрай тях и всеки бе нахлупил по една червена шапка върху грубия метален шлем. По множеството прозорци, из коридорите и класните стаи,бяха накачени разноцветни гирлянди,които умело придаваха желания блясък на тъмните стъкла. Хагрид,както всяка година, се бе погрижил да усигури достатъчно елхи за всеки кабинет и обща стая. И сред всичката тази красота и очарование на коледната атмосфера учениците нетърпеливо брояха времето оставащо да Коледния бал.
-Хайде,Рог,няма да те чакаме вечно.Не приключи ли вече?-Сириус тупаше с нервно с крак.
Бе се облегнал на една от стените в спалнята им и вече от 10 минути подканваше най-добрия си приятл да излезе от банята-Пък казвате,че аз съм бил най-суетния от нас.-засмя се той.
Блек се огледа за пореден път в огледалото отсреща и се усмихна на отражението си. Елегантната черна мантия идеално пасваше на високото му стегнато тяло. Момчето смигна на отражението си и се изкиска тихо.
Вратата на банята най-сетне се отвори и от там излеза Джеймс спретнат в новата си кафява мантия.
-Е,какво мислиш?-погледна го изчаквателно Потър
-Я не ме занасяй-изхили се Блек-ти да не си момиче,че да ми искаш мнението.-Лап едва сдържаше смеха си-дори на Фелиша не правя такива комплименти.
Джеймс го погледна сърдито,но не каза нищо. Грабна пръчката от нощното шкафче и докато я мушкаше във вътрешния си джоб излезе от стаята.
-Идваш ли?-спря се и погледна косо към Сириус.
-Иска ли питане,приятел?-засмя се другия.
Вече 15 минути двамата стояха строени в общата стая и чакаха дамите си да слязат,за да отидат заедно към Голямата зала.Ремус и Питър вече бяха там,те нямаха момичета,съответно не им се налагаше да висят до втръсване, чакайки ги.
-Не може ли да се качим горе и учтиво да почукаме на вратата им,за да видим защо се бавят толкова?-мислеше на глас Сириус.
-Хах,незабравяй за магията върху момическите спални помещения-не пускат никого освен ако не е...-Джеймс така и не си довърши изречението.
От витите стълби се задаваше Лили...в цялата си прелест. Познаваха се повече от 6 години и Потър я бе виждала толкова много пъти в елегантни рокли,но сега...е сега тя бе просто спираща дъха. Дългата и червена коса бе прибрана на висок елегантен кок,от който свободно се спускаха няколко къдрави кичура.Бе облечена в ефирна рокля,която подчертаваше идеално прекрасните и’ извивки.Имаше две презрамки,които преплитайки се минавах през врата и’ и отново се спускаха към деколтето.Надолу свободно падаща,с голяма цепка по дължината на десния крак, роклята разкриваше и няколко бежовите си тона от долната страна. Шията на Лили бе подчертана от едно едва забележимо сребърно колие,а на ушите и висяха малки перлени обеци. Щом се изравни с кавалера си тя му метна една изпепеляваща усмивка и Потър бе готов да се хвърли от Астрономическата кула,ако тя пожелаеше.
-Тръгваме ли,принцесо?-попита галантно Джеймс,подавайки и’ ръка.
Лили кимна лъчезарно и двамата се отправиха към Голямата зала.
-Ехоо-провикна се Сириус.-Лилии!
Споменатата се обърна объркана към Сириус,за миг забравила,че и той бе там
-Фелиша? Дали скоро ще слезе?
Лили понечи да отговори,но тогава се чу хлопването на врата някъде откъм момичешките спални и всички извърнаха глави на там. Към Лап се приближаваше едно феерично видение.Последното му завоевание,с което той бе много горд. Фелиша бе едно от най-красивите момичета в Грифиндор,ако не и в цял Хогуортс.Сега тя надминаваше и най-смелите представи за красота в съзнанието на Сириус. Бе облечена в къса,малко над колената,лива рокля с корсет.Надолу бе леко надиплена и умело разкриваше добре поддържаната и сексапилна фигура. Дългата руса коса се спускаше свободно по голите и’рамене като разпръскваше някакво нежно сияние. Лицето на Фелиша бе подчертано със страхотно съчетан вечерен грим,който откриваше възможностите на младостта пред нея.
-Тази вечер изглеждаш..уау!-усмихна и се съблазнително Блек
-О,благодаря!Радвам се да го чуя.-каза момичето без следа от свян или срам.Отметна кокетно коса назад и заедно с Лап последваха Лили и Джеймс към тържеството.
Вратите на Голямата зала се отвориха широко и разкриха една величествена гледка пред голямото множеството от разноцветни вечерни мантии и изящни рокли.Четирите маси на домовете бяха изчезнали и на тяхно място имаше множество сепарета целите обсипани с изкуствен сняг и гирлянди. Различни по големина, сепаретата привличаха погледа и с това,че до всяка маса имаше идеално подредена малка коледна елаха,която блестеше със светлинките си. В средата на помещението бе оставено доста обширно пространство, сигурно предназначено за дансинг.Върху него имаше малки и големи искрящи снежинки движещи се плавно и изящно около глезените на танцьорите.Тавана както винаги отразяваше небето навън и частно в този случай, снега падаше до средата на залата и после се губеше из нищото.Малкото виждащи се звезди хвърляха блясъка си загадачно и придаваха един задушен вид на цялата обстановка. Наоколо нямаше никакви свещи като изключим малките приглушени снопчета светлина във всяко сепаре,които подаряваха своята искара само на близко стоящите хора. И всичко беше магическо.И всичко изглеждаше като мираж.И всичко бе така идеално,както можете да си представите,че е само по Коледа.
Вечерта минаваше във вихъра си.Танците и питиета замайваха съзнанието на учениците,позволявайки им да се отпуснат и насладят на прекрасните моменти прекарани в компанията на приятели и любими.
-Хей,червенокоске,ела с мен!-прошепна Джеймс в ухото на Лили,докато танцуваха една балада,сгушени един до друг.
Момичето кимна в знак на съгласие и двамата влюбени се изнесоха незабележими сред множеството танцуващи двойки.Потър държеше Лили за ръка и незабележимо я ориянтираше накъде да върви. Скоро двамта спряха пред голяма масивна врата и Джеймс се обърна към момичето до него.
-Ти си моя свят,Лили.Въплащаваш всичките ми мечти за любов и щастие и искам да прекарам оставащо ми време само и единствено с теб.-Джеймс се наведе и и’ подари една нежна целувка.
После се обърна се и отвори вратата.Покани я да влезе,забелязал нейното смущение.
-Мерлин!-само това се отрони от устните на Лили.Погледа и обхвана малката стая,в която бе попаднала.Кръгло помещение в пастелени тонове,а в средата само едно голямо легло отрупано с червени лилии.Завесите бяха дръпнати и нощното небе разкриваше красотата си пред тях.
-Искам да бъда до теб,любов моя,винаги...-каза Джеймс зад нея и обви ръце около талята и’
-Не мога да повярвам,че си направил всичко това заради мен.
-Само заради теб.-прошепна Потър и плъзна устните си по шията на момичето.-Бъди с мен,Лили.
Дъхът му бе насечен,а сърцето му пропускаше по няколко удара в израз на силното вълнение и преливащата любов.Лили не се бе чувствала така никога...специална и единствена.Изглежда Джеймс бе момчето,подходящия,човека,който бе чакала цял живот.
Луната вече се бе изкачила до мястото си и сега тихо наблюдаваше двамата влюбени,които даряваха душите и сърцата си един на друг.Нейните лъчи бавно прокарваха пътя си към земния свят,бавейки превалянето на тъмата.Така времето вървеше по-бавно,споделените мигове между две сродни души се увеличаваха,а света ставаше с една идея по-добър.Защо ли? Защото те можеха да обичат...






Magic_girl13


Момчето се усмихна отново на Хари и побягна надолу по стълбите. Благородното му сърце беше убедено, че в този момент постъпва правилно. А и все пак Потър беше от Хогуортс, беше му помогнал вече веднъж, беше най-младият участник… заслужаваше да разбере как да разгадае загадката на яйцето.
-Сед, какво толкова каза на Потър?- усмихна се ослепително Чан, когато той вече беше до нея.
Коледният бал току що бе свършил и учениците се разотиваха, бутаха и всеки отиваше в различна посока. Коридорът беше пълен с развълнуваните им фигури, но изглеждаше сякаш по-пълен вероятно заради пищната коледна украса. Ледени висулки висяха по парапетите на стълбите, рицарските доспехи пееха коледни песни, имел украсяваше тавана, стотици златисти феи се рееха из въздуха, няколко пищно украсени елхи бяха поставени в ъглите на залата.Тази година украсата беше по-възхитителна от всякога!
Хафълпафецът я прегърна и я дари с щастлива усмивка. Огледа красивото й лице и дългите черни коси, които се сипеха по гърба й. Бе облечена в ослепителна бяла рокля, която контрастираше невероятно с косата й и подчертаваше талията й.Бе по-красива от всякога и русото момче цяла вечер не можеше да отлепи очи от нея. Чувстваше се невероятно щастлив, че беше точно с Чо.
-Казах ли ти колко си красива?- попита я той.
Момичето почервеня цялото, но се усмихна чаровно.
-Поне двайсет пъти за тази вечер.Та какво каза на Хари?
-Казах му как да разгадае загадката на яйцето.- отвърна простичко Седрик и й се усмихна отново с онази негова усмивка, която бе същевременно толкова опияняваща, толкова омайваща и очароваща.
-Сигурен ли си, че е трябвало?Все пак той ти е конкуренция… -замислено попита Чо.
-Той ми помогна за загадката със змея. А и харесвам Потър.Ще се радвам много ако един от нас спечели турнира.
Рейвънклоуката присви от изненада тъмните си очи. Тя винаги бе харесвала Седрик най-вече заради благородството му. Но всъщност в погледа й имаше и нещо друго… някаква искрица на вина, нещо, което убягна на Дигъри. Чо се чувстваше виновна не за друго, а защото в сърцето й се появяваха симпатии към Хари Потър. Нещата бяха съвсем бегли, но тя имаше чувството, че мами Седрик, че го предава…
-Чо, какво ще кажеш да се поразходим малко?
-Луд ли си?!Ако ни хванат, ще загазим сериозно.-категорично отвърна тя и разтърси леко косите си.
-Ще кажеш, че съм те отвлякъл .- оплези й се той и вдигна крехкото й тяло на ръце.
-Какво?- звънкият й смях огласи коридора, но шумните ученици, които минаваха покрай тях. бяха прекалено заети със собствените си вълнения, за да не й обърнат никакво внимание.- Ти си луд! Сед, пусни ме долу !
-Няма… - засмя се и той и, стискайки я по-здраво, я понесе към широко разтворената дъбова врата, която водеше извън стените на замъка.
-Седрик Дигъри, веднага ме пусни на земята!- силно извика тя, но свободната му ръка се спусна към устните й и й запуши устата.
-Нито едно училищно правило не може да ме спре да бъда с теб!- прошепна й той, карайки я да се усмихне щастливо.
Тази нощ Седрик се чувстваше по-жив от всякога. Изпълнен с щастие, свобода, сила, благородство… и любов! Той бе влюбен и знаеше, че би прекарал целият си живот с Чо. Би заменил години само за една минута с нея… Знаеше, че какво и да стане с него, бе изживял едни от най-щастливите си моменти със своето момиче, бе изпитал най-прекрасното чувство на света, по-прекрасно и от най-чистата магия, бе имал прекрасен и щастлив живот и не би съжалявал за нищо.Защото бе млад… влюбен… и свободен… Живееше.Крадеше всеки свободен миг, изживяваше своите чудеса така както малко хора бяха правили. И можеше съдбата да му бе отредила кратък живот, но Седрик Дигъри се възползваше от всеки един миг, за да бъде щастлив, за да бъде запомнен, за да не бъде забравен…
Той отведе Чо покрай ледените скулптури и трептящите феи до една самотна пейка, обградена от измагьосани розови храсти, ухаещи прекрасно. Валеше сняг и покриваше всичко наоколо, карайки ги да се чувстват като в истинска зимна приказка.
-Ще ме пуснеш ли вече?- хапълпафецът кимна и постави внимателно на пейката, след което седна до нея и се усмихна отново. С онази негова усмивка… -Не се усмихвай така, ще ни накажат!
-Кой смее да накаже избраникът на Хогуортс?- засмя се отново той и протегна ръка, обгръщайки раменете на приятелката си..- Ако ни спипат ще излъжа, че мисля върху новата загадка.
Няколко снежинки паднаха и върху тях, правейки ги част от красивата зимна приказка наоколо.Чо гледаше в захлас снежинките, натрупалият сняг, заскрежените стъбла на храстите, розовите цветчета на розите, ледените скулптури и пърхащите феи и се усмихваше щастливо, възхищавайки се на ум на тази красота. Бе по-романтично и красиво от всичките им срещи досега.Но Седрик сякаш бе сляп за всичко останало освен Чо. Гледаше я с такава нежност и прехласност, че човек би си помислил, че е неспособен да види друго освен нея.
-А ти всъщност успя ли да разгадаеш загадката?Знаеш колко е важно …
-Нали ти казах, Чо. Остави ми още съвсем малко и ще го разгадая!
-Гордея се с теб, Сед!-усмихна се тя и отпусна главата си на раменете му, чувствайки се по-щастлива и сигурна от всякога.
Момчето извърна глава и целуна челото й с невероятна нежност, след което погали бузата й.
-Аз все още не съм ти дал коледният ми подарък…
-О, не е нужно!-отвърна искрено Чан.- Най-големият ми подарък е, че те имам, Сед…
-Но все пак имам коледен подарък.- Седрик се усмихна широко и бръкна в един джоб и извади дълга и тясна кутия.-Заповядай!
-Ооо.. Седрик, великолепна е!- възкликна тя, държейки в ръцете си прекрасна огърлица с бледосин диамант.- Но... откъде намери пари за нея?
-Да кажем просто, че когато спечеля Тримагическия турнир, ще я изплатя.
-Това е най-прекрасната коледа, която някога съм имала!- прошепна тя и го прегърна.- Би ли ми я сложил?
Седрик кимна и отметна дългата й коса. Оголи врата й и погали меката й кожа. Не се сдържа и засипа шията й с няколко ситни целувчици, по време на които усети тихият стон, който се изтръгна от устните на Чо.Момчето закопча огърлицата и огледа приятелката си- изглеждаше още по-ослепително, ако бе възможно изобщо... Бижуто й стоеше превъзходно.
Той погледна дълбоко в черните й очи, които сега горяха от щастие, и пророни тихо:
-Обичам те, Чо Чан!
Рейвънклоуката се стъсипа от изненада, след което замълча, гледайки го право в сините му очи. В този момент тя си даде сметка, че би направила всичко за него. В този момент тя усети как сърцето й заби лудо и щеше да пробие гръдния й кош... В този момент тя усети как коремът й се присви, а дъхът се учести от щастие... В този момент Чо Чан разбра, че изпитва истинска и неподправена любов. Една сълза на щастие се търкулна по бузата й и тя промърмори отчетливо:
-Обичам те, Седрик Дигъри...
Ръцете му я обгърнаха, докосвайки и изгаряйки кожата й. Сърцето й заби все по-силно и по-силно... Той протегна устните си й я целуна.
Целуваше я дълго, без да може да се наслади. Имаше чувството, че може да си играе с езика й вечно.. Целуваше я, галеше я, шепнеше й, че я обича...
Двамата прекараха цялата нощ на тази пейка. И въпреки студа и снега, те усещаха само топлина.... Топлината на тяхната любов. Защото по Коледа хората разбират, че именно обичта и любовта е най-ценното, което притежаваме. Именно по Коледа стават чудеса!
***
Красивата французойка отдавна си бе тръгнала от бала заедно с Роджър Дейвис, капитанът на отбора по куидич на Рейвънклоу.От всичко тук, единственото, което й харесваше бяха момчетата. И по-специално Роджър.Затова тя предпочете да се натиска с него пред варианта да седи на ужасният Коледен бал и да слуша тъпи песни и да гледа ужасната коледна украса.
-Дейвис, отнемам 20 точки от Рейвънклоу!- просъска леден глас и Роджър спря с целувките си, отдръпвайки се от нея, за да застане очи в очи с Лудоокия Муди.
-К-как смеете..?! Je ne peux pas croire! C’est inadmissible!!- Възмутено се разпищя Фльор на френски..
-Госпожице Делакор, като не ви изнася се връщайте в Бобатон! Или поне не се натискайте тук!- злобно й отвърна той и продължи пътя си.
-Ела.. знам къде да отидем!- прошепна й Роджър и хвана дланта й, дърпайки я някъде далеч от замъка. Минаха през дълбоки преспи сняг и Фльор продължаваше да недоволства, че ще си изцапа мантията.За нея сякаш от значение бе единствено външният й вид.Не й правеше никакво впечатление красивият зимен пейзаж наоколо. Може би бе така, защото бе далеч от дома си точно за Коледа. Липсваха й родителите й, сестра й, Франция… и тук се чувстваше тъжна.
Скоро спряха и Роджър я заведе до куидичните съблекални, които бяха напълно празни.Рейвънклоуецът врътна ключа, заключвайки вратата и я погледна.
-Е, сега сме напълно сами…
-Защо заключи?- притеснено попита Фльор.
Сините й очи припламнаха, а гласът й потрепна.Французойката винаги бе имала безпогрешна интуиция, а в момента тя й алармираше, че става нещо нередно. Тя се загледа в очите на Роджър за първи път откакто бяха напуснали бала. Едва сега осъзна, че наистина нещо не беше наред. Те бяха странно отнесени и побелели, сякаш той не беше тук. Той беше под контрола на проклятието Империус.
-За да се усамотим… - озъби й се момчето и бръкна в джоба на мантията си, вадейки магическата си пръчка.- …и да си поиграем малко…
Момичето замръзна на мястото си, мъчейки се да запази самообладание. Бързо осъзна, че някой се опитва да я нападне, за да я елиминира от турнира. Но Фльор Делакор беше момиче със силен характер. Никога не се предаваше и не отстъпваше по нищо пред когото и да било. Трябваха й само няколко секунди, за да се успокои мислено и да успее да не се паникьоса.
-Р-роджърр.., –бавно прошепна тя и се усмихна съблазнително.- нека се приберем. Стана ми зле..- докато говореше тя успя незабелязано да бръкне в задния джоб на мантията си и да извади магическата си пръчка.
-Не, миличка! Първо ще си поиграем малко… - момчето размаха пръчката си, разкъсвайки презрамките на роклята й.С още едно премерено движение кръста й се закова за стената, карайки я да изпищи от болка.- … и преди да те убия, ще бъдеш моя!
Дейвис се приближи с няколко крачки до нея, наслаждавайки се на красотата й. Със свободната си ръка стисна силно брадичката й и целуна яростно устните й, хапейки ги до кръв.
-Единствено моя, Фльор Делакор!
Използвайки тези няколко мига, в които той я целуваше, Фльор успя да насочи незабелязано магическата си пръчка към сърцето му.
-Никога! … -разпалено изкрещя тя.- Експелиармус!Силното й проклятие отхвърли няколко метра назад рейвънклоуският капитан и той се удари шумно в стената, изпускайки пръчката си.
Фльор скочи бързо от стената и чукна с пръчката си по заключената врата, прошепвайки „Алохомора!” . Вратата се разтвори широко и уплашеното момиче хукна с всички сили из дълбокия сняг.Тичаше без да се обръща и увеличи скоростта си още повече, когато чу гласът му някъде зад нея да я вика. Бягаше. Бягаше без да смее да спре. Знаеше, че или щеше успее да избяга или щеше умре.Сърцето й щеше да пробие гърдите й от уплах. Беше като подплашена сърна, която бяга от гонещият я вълк. Чувстваше се сама, беззащитна и ранима, далеч от хората, които я обичаха и закриляха. Чувстваше се слаба и самотна, имаше нужда само да избяга от дебнещите я опасности.. Имаше нужда от малко обич, каквато можеше да й даде само собственото й семейство.
Защото именно по Коледа човек разбира колко му е нужна тази любов. Защото именно по Коледа той осъзнава, че не може без близките си, че не може да бъде сам.
***
-Лека нощ, Виктор!- усмихна се Хърмаяни и изчезна нагоре по стълбите, оставайки зад себе си Крум.
Той дълго гледаше силуета й, облечен в прекрасната синьо-лилава рокля. Скоро прошепна сякаш само на себе си „Лека нощ, Хърмоянана.” и се запъти към подводницата на Дурмщранг. В главата му кънтяха само мисли за нея. Досега никога не се бе увличал по момиче, но още от първият миг, в който зърна Хърмаяни, бе като омагьосан. Сърцето му трепваше всеки път щом зърнеше усмивката й.Българският търсач не можеше да си обясни какво му става, но знаеше, че изпитва нещо много силно към нея. Бе се привързал изключително много, споделяше й, успя да разкрие сърцето си… неща, които никога не бе правил пред друг. Щастието сякаш извираше от него и той бе сляп за украсата и хората около него. Мислеше единствено за Хърмаяни.
-Виктор!- повика го познат глас и момчето бързо се върна в действителността, оглеждайки се.
Седеше близо до заскрежената подводница, в една преспа дълбок сняг. Пред него бе Игор Каркаров, който го гледаше изпитателно и леко разочаровано.
- Как можа да заведеш на бала тази мъгълокръвна? – попита на правилен български вбесеният директорът и го задърпа малко по-близко до високите дървета, отдалечавайки се от оживената пътека.
-Не я наричайте така, професоре!- разкрещя се Крум.- Аз харесвам това момиче!
-Не ме интересува!Тя се влачи с Потър и иска да те съботира.- закрещя и Каркаров.
-Глупости!
-Искам да прекъснеш всякакви контакти с нея, ясен ли съм? – озъби се мъжът.
-Няма!- изкрещя Виктор.
В очите му се четеше истинска ярост. Бе готов да се опълчи на всекиго заради Хърмаяни. Бе готов да я защитава ревностно.
-Ако не я отстраниш ти от пътя си, ще го направя аз… - започна мъжът, а черните му очи светнаха опасно.- а повярвай ми, това е последното, което искаш!
-Не смейте да я докосвате!-кресна Крум и извади пръчката си, насочвайки я право към сърцето на директора си.- Предупреждавам ви, Каркаров, пипнете ли я и с пръст, ще Ви убия!
Българинът погледна още веднъж професорът си, в чиито очи долови частица страх. Успокоение се разля в гърдите му, но то бе неспособно да успокои яростта му. За това момчето се обърна и изчезна от погледа на Каркаров.
Искаше да помисли трезво и да се убеди, че тя ще бъде наред и нищо лошо нямаше да й се случи. Защото това бе най-важното за него.
Защото именно по Коледа хората разбират, че биха направили всичко за своите близки..
***




HeRm!oNE Gr@nGeR


Сириус се вихреше на дангинга, мяташе ръце и пееше някаква мъгълска песен с цяло гърло. Неговият най-добър приятел Джеймс седеше отстрани и се възхищаваше на смелостта му да изпълнява такива джижения на публично място. А точно там на два метра от Сириус танцуваше Тя – Лили Евънс. Въпреки, че не му липсваха момичета около него, единствената, за която той мечтаеше беше Лили. Тя засенчваше с красотата си дори големите елхи в четирите страни на залата. Но беше закъснял. Луциус Малфой заемаше неговото място до любимата му. Песента свърши, оркестърът замлъкна и всички се завърнаха по-местата си. Сириус се затътри до Джеймс и се строполи на стола:
- Приятел, стоейки така никога няма да впечатлиш Лили! На следващата песен излизаш с мен на дансинга!
- Не! Сириус!
- Хайде, Джеймс, песента започна и, повярвай ми, ако това не я накара да се загледа поне за малко в теб, да не съм от рода Блек!
- Приятел, ти винаги си се отричал от тях!
- Сега ще е веднъж-завинаги, хайде!
* * *
- Благодаря на всички за прекрасната вечер! С другите професори се надяваме да сме ви осигурили коледното настроение за днес. А за тези, които са попрекалили с огненото уиски, винаги могат да посетят професор Флитуик за шепа спомени. Лека нощ!
* * *
Вратата на Голямата зала се отвори и учениците заизлизаха на групи, облечени с най-хубавите си официални мантии. Излезе и Сириус и се отправи към Джеймс, който седеше унило на стълбите:
- Къде беше? Търсих те из цялата зала!
- Търсил ме бил!?! Из цялата зала? Или из деколтетата на момичетата?
- Аз…Никога не бих…
- Хайде, Лап, не се познаваме от вчера. Бях да видя Лун. Жалко. Преобрази се точно днес.
- Знам. На всички ни беше празно. Дори и да не е по купоните, не може без него!
- Ще се качваме ли? В момента единственото ми желание е да легна в леглото и да се сабудя чак след два дни.
* * *
- Какво? Защо? Къде?-Джеймс скочи от леглото размахвайки ръце.
- Шшшт! Хайде, ставай, хайде!
- Кой си ти? Лили!!! Ти ли си?
- По дяволите, пломбите на Мерлин, аз съм! Че на кого ти приличам-Хагрид или Мадам Помфри?
- Къде отиваме Лили? И защо, в името на миризливите чорапи на Сириус, ме будиш така брутално!
- Не задавай излишни въпроси-каза Лили и направи тази физиономия, на която, Джеймс никога не би се противопоставил.-Тръгвай!
Двамата слязоха по стълбите от момчешката спалня, прекосиха общата стая и минаха през портрета на Дебелата дама, която дори не се събуди. Явно отново беше попрекалила с виното. Сънен, Джеймс не осъзнаваше накъде го водеше Лили, но някъде по средата на пътя осъзна, че вървят към астрономическата кула.
- Затвори очи!-прошепна момичето.
Бавно, той запристъпва напред, а когато отвори очи пред него се разкри прекрасна гледка-Лили беше постлала малка покривка за пикник ,направо на пода, и беше донесла свещи, хапки и по бутилка огнено уиски. Самото момиче вече седеше на покривката и беше протегнала ръка към Рог. Той запристъпва все така плахо, а когато се настани до бленуваното момиче ,сякаш всички негови мечти се бяха осъществили за минути. Джеймс я прегърна и се загледа в зведите. Тогава насред тишината, съвсем неочаквано, Лили прошепна в ухото му:
- Знаеш ли, Джеймс, винаги съм те обичала!
Студена тръпка премина по тялото му, но явно не беше породена от думите на Лили, а от водата, която Сириус беше изсипал отгоре му.
- Какво става, Лап? Защо направи това?
- От половин час се опитвам да те събудя, човече, пробвах всичко, а ти само си седеше с една блажена усмивка. Били ми казал какво толкова сънуваше, че не се събуди, дори, когато доближих един от мръсните си чорапи до лицето ти.
Джеймс отново лепна на лицето си същата усмивка, загледа се за малко, а след това хукна да се облича.
- Уау! Човече, по-полека, какво става?
- Съжалявам, днес няма да дойда на закуска с теб, имам по-важна работа.-каза Джеймс, ухили се и забърза нанякъде.
- Джеймс! Не бързай толкова! Още не си отворил подаръците си. Джееееймс!

* * *
- Лили! Лили!
- Ставам! Ставам! Но защо толкова рано?
- Не е никак рано и…виж-каза момичето и посочи прозореца.
- Какво, по дяволите...?
Пред прозореца, обикаляйки на метлата си, стоеше Джеймс, а устните му мърдаха, явно искаше да каже нещо. Момичето отиде до прозореца, отвори го и извика:
- Джеймс! Какво става тук?
- Ще разбереш само, ако дойдеш с мен-каза той и намигна.
- Но, аз сега ставам, не съм се и облякла-отвърна Лили и чак сега осъзна, че е още по нощница.
- Ще те чакам, ако трябва и цял час, единствената ми молба е да дойдеш!
- Разбира се, че ще дойда! Дай ми 15 минути, зада си предам някакъв приличен вид.
Колко време беше минало, Джеймс не знеше, но за него изглеждаха като месеци. Най-после Лили излезе от банята. Беше по-красива от всякога. Доближи се до прозореца и попита:
- Няма ли да дойдеш, нали ще ме водиш някъде?
- А защо, ти не дойдеш?-последва загадъчна усмивка.
И тя самата не знаеше защо, но се качи на метлата зад момчето. Потеглиха към Забранената гора и се приземиха на една малка, зелена полянка. Рог беше подредил всичко, както в съня си. Дори беше направил магическа защита на мястото, където трябваше да седят, за да не трупа сняг. Седнаха на покривката и Джеймс отвори бутилките с огнено уиски.
- За нас!
- За нас!
Следващите няколко часа минаха по-бързо, отколкото би трябвало. Двамата осъзнаха, че си допадат страшно много, смяха се, обсъждаха учителите си, приятелите, бяха завладяни от обзелото ги коледно настроение. Изведнъж Лили извика:
- Джеймс!Вече е тъмно! Напълно сме изгубили представа за времето. Преди два часа трябваше да се срещна с Луциус! Ние щяхме да ходим…-тя се спря, защото забеляза изражението на момчето до нея.-Съжалявам. Не исках. Съжалявам. Трябва да тръгвам-затича се към замъка, но се спря остана за малко на мястото си и се върна.Застана пред Рог, наведе се и прошепна-Знаеш ли, Джеймс, винаги съм те обичала!-след това отново се затича към замъка…
* * *
- Хей, човече, какво става?
Сириус седеще на най-хубавото място до камината и много се учуди, когато видя приятеля му така тъжен.
-Виж, надявам се да не ми се сърдиш, но отворих и твоите подаръци. Няма да повярваш какви болкуци са ти подарили, не са нищо пред моя комплект за полиране на нокти. Един развиващ се мъж трябва да се грижи за външния си вид. Иии каква е тая унила физиономия?
- Не ми се говори за това. Може би утре ще ти разкажа, но се сега.-каза Джеймс и се накани да тръгне към момчешката спаля, но точно в този момент портрета се отвори и в общата стая влезе Лили.
- Здравей, Сириус, Джеймс.-и тя се отправи към спалните.
Джеймс я погледна и направи многозначителна физиономия, но Сириус веднага разбра за какво става дума.
- Ти-каза Лап и посочи Рог-тук-премести ръката си към канапето до неговото-сядай!
Искал или не момчето разказа всичко на приятеля си. След края на разказа Сириус се загледа за малко, после кимна и каза:
- Лягай си! Утре ще оправим всичко!Нали знаеш, че на Коледа стават чудеса. Може да важи и за деня след празника. Магията не е изчезнала напълно, нали-момчето намигна и побутна приятеля си да стане.
- Мога да се справя и сам, не винаги ще бъдеш край мен да ми решаваш проблемите!
Отново без право на избор Рог се запъти към спалните. Гледаше в краката си през цялото време, защото не искаше да вижда нищо, което да му напомня за Лили. Огромна бе изненадата му, когато забеляза нечии други крака пред своите. Погледна нагоре и я видя, Лили, стоеше там и чакаше него.
- Казах на Луциус, че не мога да се виждаме повече.
- Наистина ли?
- Както ти казах по-рано в гората-винаги съм те обичала. Теб и никой друг.
Джеймс понечи да каже нещо, което вероятно щеше да обиди Лили, но тялото му имаше свое собствено мнение. Той се приближи бавно, беше сигурен, че тя ще му отговори със съшото. Долепи устни до нейните и в този момент се почувства истински шастлив.
* * *
Джеймс и Лили заедно влязоха в Голямата зала за закуска. Приближиха се до масата на Грифиндор и се спряха до мястото, където седеше Сириус. Той ги погледна едновременно с озадачен и щастлив поглед.
- Казах ти, че мога и сам да се справя с проблемите си.-каза Рог, в отговор на очудения поглед на Лап.
- Ти?Сам?-каза Лили и всички се разсмяха.
- Добре! Добре! Нека просто приемем, че на Коледа стават чудеса!
Джеймс се обърна към Сириус и му намигна.
_________________


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Чет Яну 15, 2009 11:19 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Каква ти дискусия! Почти се стигна до бой!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PianoLady
МнениеПуснато на: Чет Яну 15, 2009 11:20 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

It's never lupus

Регистриран на: 05 Юни 2006
Мнения: 1434
Местожителство: Деветата Луна на Атлон

Ех, тихо бе, Ел, разваляш ни тука имиджа! ;/
Razz
_________________


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща Страница 4 от 5

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker