Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2  Следваща
 Сблъсък- трети рунд « Предишната тема :: Следващата тема » 
Кой отбор защитава тезата си по-добре?
1. Pet & ~EL~
57%
 57%  [ 12 ]
2. _Sunshine_ & Miss_leviathan
42%
 42%  [ 9 ]
Общо гласове : 21
Автор Съобщение
water_lily
МнениеПуснато на: Пон Юли 28, 2008 8:58 pm    Заглавие: Сблъсък- трети рунд Отговорете с цитат

valium & cherry wine

Регистриран на: 08 Яну 2007
Мнения: 3082
Местожителство: City Of Delusion

Май това е официалния вариант на темата и ще се опитам да форумулирам някакви правила:

Всяка седмица (надявам се), или когато има достатъчно желаещи ще се провежда Дискусия, по тема, избрана предишната седмица чрез анкета.

Четирима човека, разделени в два противникови отбора ще защитават съответно едната и другата теза на темата- Про и Контра.

Всеки от участниците ще има право на неограничен брой постове.

В продължение на 5 дни двата отбора ще изложат своята позиция, ще прилагат аргументи, ще се опитат да убедят, че тяхната позиция е по-добрата или най-малкото, че ги бива повече като оратори. : )

По принцип- отборите могат сами да изберат схема, по която да пускат постовете си и последователност съответно ^^

Аз мога да предложа следното : А, В, С, Д са участниците

А, В- отбор "за" дадено мнение, т.е- про
С, Д- отбор "против" тезата, т.е- контра

А пише въвеждащ пост, заявява тезата, която ще защитават като отбор с В, старае се да я формулира максимално точно и ясно и посочва осоновните моменти, защо мисли, че е по-добрата позиция.

С излага тезата на отбора "против", като целта не е да оборва аргументите на първия отбор, а да заяви техните собствени.

В и Д се включват вече със самите аргументи и същинския "сблъсък", разрешени са нападки и каквито аргументи ви хрумнат, стига да са все пак в границите на приличието. Обиди и цинизми определено не толерирам, така че може да има дисквалифицирани отбори- предупреждавам.

Към..хм..размяната на аргументи могат да се включат естествено и А и С.
Очаквам и по един обобщаващ пост, в който можете да агитирате, да обощавате, да иронизирате другия отбор итн. Отборът, който защитава дадена позиция по принцип е първи, затова и пръв ще завърши Сблъсъка.


На петия последен ден ще добавя анкета към самата тема, за да определите вие, кой от двата отбора се е справил по-добре, бил е по-убедителен, по-аргументиран, по- симпатичен, както прецените : )


Темата "Запитване" може да остане като тема за коментари по самия Сблъсък, не е задължително само 4-мата да спорят, просто те ще са в "Собствена" тема Wink


Това е първия опит, надявам се, ако нещо по условията, правилата итн не сработи добре да успеем максимално бързо и ефикасно да се справим и да се получи интересна тема : )

В тази тема от тук нататък ще имат право да пишат единствено участниците. Не ви поставям ограничения кога да пишете всички, но ще помоля първия отбор да се постарае да не протака излишно и до утре най-късно да има поне начало.

Ако имате някакви въпроси- в другата тема или на ЛС.

Успех! : )




"Слабост или сила е да прощаваш"


Да прощаваш е сила:

_Sunshine_ & Miss_leviathan

Да прощаваш е слабост:

Pet & ~EL~
_________________
So you have to stay separate from what's happening
          and you have to be somewhere else.


But I don't know where that somewhere else is, you know?



Последната промяна е направена от water_lily на Чет Юли 31, 2008 4:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Spiritual Misanthropy
МнениеПуснато на: Вто Юли 29, 2008 10:32 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 27 Авг 2007
Мнения: 1038

Ами добре,ще започвам.Не съм много уверена,в това,което ще пиша,но ще пробвам да измисля нещо.Според мен е сила да се прощава,не мога да разбера защо да е слабост.Понякога хората правят глупави и необмислени неща,нямат ли право на втори шанс?Аз лично прощавам и смятам,че това определено е от добрите ми черти.Не сте ли се замисляли,че ако бяхме по-добри и прощаваме повече светът би могъл да бъде по-добро място за живеене,където хората да не са толкова двулични.Примерно аз познавам хора,които говорят зад гърба на приятелите си,от страх,че приятелите им ще им се ядосат,ако чуят някакво странично мнение за себе си.Веднага щом някой ни обиди ние мислим с какво да му отмъстим.Вместо всеки да седне и да помисли какво е подтикнало другия на подобна грешка хората се сърдят,не прощават и се правят на много важни и "силни".Помислете си само колко пъти сте прощавали на най-добрите си приятели и какво би се случило,ако не им бяхте простили.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Lextasy
МнениеПуснато на: Вто Юли 29, 2008 3:14 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

apologetically dressed

Регистриран на: 04 Дек 2005
Мнения: 1724

Това, което си написала, са общо взето само твърдения.

Така че да почна да ти отговарям по ред...
Хората действително правят много грешки, това е най-нормалното нещо на света. Все пак, за да се усъвършенства един човек, той трябва да е наясно със своите слабости, за да ги пребори, да ги изчисти от личността си и да стане .. нещо по-добре. А слабостите и отрицателните черти се разкриват чрез неговите грешки. Затова се предполага, че човек се учи от грешките си.
За мен прошката е слабост, именно защото е спънка в това развитие и усъвършенстване. Тя е това, което застава някъде там, между грешката, която си направил и момента, в който осъзнаваш, че си сгрешил, разбираш какво точно си направил и се разкайваш. Разбираш ли, за да има разкаяние и желание за промяна, трябва да има последствия. А ако последствията се изразяват в това, че получаваш прошка, просто няма как да усетиш, че нещо е грешно.
Та затова за мен вторият шанс е нещо малко по-различно. Според мен той трябва да бъде извоюван, да вложиш някакво усилие, нали затова е шанс, а не просто продължаване на стария цикъл. Примерно .. Най-добрата ти приятелка ти казва тайна, ти я издаваш на някой друг, на приятелката ти й е гадно и ти казва "еми, ок, прощавам ти, ама не го прави пак". И после ще ти каже пак нещо. Ти ще се замислиш, ще се държиш правилно ден-два-три и после пак ще сгафиш. Защото нищо няма да си изгубил и няма да има какво да ти държи съвестта будна. Обаче ако съответната приятелка спре да ти има доверие нещата ще стоят по доста по-различен начин. Просто човешката природа е устроена по този начин, че да не се затормозява с неща, които няма твърде пряко влияние върху теб самата. Ето, ако ти се подпреш на нагорещен котлон по невнимание и се опариш сериозно, следващия път ще си далеч по-внимателна, нали? Ако котлонът е изключен ще си се подпираш още сто пъти, до момента, в който ще е включен и чак тогава ще ти направи впечатление, че това всъщност е котлон, for fuck's sake.
Същото е с прошката - ако усетиш някакъв damage върху себе си ще се замислиш. Иначе - не. Тоест ако ти получиш този "втори шанс", скоро ще се наложи да получиш и трети.
И имай предвид, че говорим за някаква съвсем невинна грешка, която ще ти бъде простена. Ами ако наистина става въпрос за някаква major вреда, която нанасяш, как мислиш, че ще бъде понесена още един-два-много пъти ? И да продължават да ти прощават, защото е сила ? Ами да, доста силно чувство за пренебрежение на себе си трябва да имаш, за да си позволяваш да те мачкат :Р.

Светът би бил чудесно място, ако изобщо не се налага да си прощаваме. Тоест, ако всички са умнички и не правят "глупави и необмислени неща". Но понеже това е невъзможно, единственото, което ни остава е да стимулираме хората (и себе си, де) да се променяме, така че да внимаваме повече.
Иначе какво, ще си прощаваме и ще сме приятели и светът ще е чудесен и птичките ще пеят? А ти би ли простила убийство? Изнасилване? Война? Е, защо пък не. Представи си колко хубаво място би бил светът.. Милият човек ще пребие да кажем, брат ти (или сестра ти, или там, някой роднина), брат ти ще му се усмихне "прощавам ти", всички ще му се усмихнат, че му прощават и той ще щракне с пръсти и всичко ще се нареди. Всичко, от това, което е причининено на близкия ти, до това, че извършителят ще се покае, 'щото му е простено и няма да прави повече така.
А какво за лицемерието, че не разбрах? Светът ще е по-малко лицемерен, ако си прощаваме? Защо? Защото е искреност в пълното й значение да се усмихваш на някой, който те е смазал? Не, това е глупост. Когато някой те смаже, когато те боли, тогава не си приятелски настроен към съответния човек, защото именно да си ще е лицемерие. Защото дори да простиш, болката си остава. А болката не се съветва с морала ти дали да продължава да съществува. За да спре да съществува, трябва и да забравиш. А да простиш и да забравиш за две съвсем, съвсем различни неща.

Колкото до мисленето какво е подтикнало някой да прави грешка, не мислиш ли, че сгрешилият трябва да е този, който да мисли? Той е сгафил, той ще си мисли, той ще се кае и той ще си дава обяснения. Или искаш да кажеш, че от мен се изисква не само да му простя, ами и да му търся оправдания?
Да пренебрегнеш себе си и това, с което се опитваш да се справиш, което ти е причинил някой, за да го оправдаеш ми се струва не само много далеч от "сила", ами според мен е просто абсурдно. В случая изглежда все едно не само ще му простя, ами и няма да го оставя дори да си заслужи да получи прошка. Тоест намалявам шанса му да се разкае и промени още повече, само защото съм седнала да му се чудя защо, аджеба, е направил съответната тъпотия. Ениуей, това малко се отдалечава от темата.

И после, макар че имам още много за писане, но закъснявам за работа,
"Помислете си само колко пъти сте прощавали на най-добрите си приятели и какво би се случило,ако не им бяхте простили.".
Именно. Замисли се, колко всъщност пъти. Значи повече от един. Значи не са се научили хората. Значи смисълът е нулев. Значи ти преглъщаш обида, болка, подигравка, защото е "сила", а единственото, което получаваш като награда е, че го правиш пак. Пак преглъщаш. Не, според мен е доста по-голяма сила да си наложиш да не потъпкваш себе си и принципите си, за да се научат прослувутите "най-добри" приятели.
_________________
share a toothbrush ? you're my kind of man
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Spiritual Misanthropy
МнениеПуснато на: Вто Юли 29, 2008 3:40 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 27 Авг 2007
Мнения: 1038

Прошката за убийство е едно нещо.Прошката за загубени 5 лв,лека лъжа или пък просто груба дума е съвсем друго нещо.

Смятам,че в една част,от това което си писала си противоречиш.От една страна казваш,че хората се учат от грешките и да грешиш е нещо абсолютно нормално и всеки има право да греши,от друга страна човек не трябва да прави грешки и да бъде силен,да се усъвършенства.Ами това е малко трудничко.Едвали ще ми е особено приятно да мисля по пет часа на ден как точно да извърша дадено действие,за да не обидя някого.Не смятам,че това въобще е усъвършенстване или пък,ако се правиш на много корав и силен и никога не прощаваш си по-добър от останалите.

Относно самата прошка : Все пак защитавам теза,че да се прощава е сила,продължавам да го твърдя,но все пак прошката не трябва да е нещо,което се дава лесно и лекомислено.Ако някой ме е наранил или излъгал,разбира се,че бих му простила много трудно.Някои неща обаче могат да се простят,когато човек е самотен и неуверен понякога се случва да греши.От една страна е добре да се греши понякога,защото както каза човек се учи от грешките си,но ако съм безгрешна и перфекта едвали ще науча нещо..по тази логика.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
_Sunshine_
МнениеПуснато на: Вто Юли 29, 2008 4:58 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 08 Юни 2007
Мнения: 6219

Сила е.
Сила, която вески от нас притежава. Някъде дълбоко в себе си... или на повърхността, редом с всички други качества, които има човек.
Всеки заслужава втори шанс. Винаги. Ще използвам два доста клиширани израза:
1. Човек не се ражда научен.
2. Човек се учи от грешките си.
А как да се научи, след като няма кой да му позволи да опита отново?
Сигурна съм, че на всички вас ви се е случвало да направите нещо не както трябва и после да се разкайвате дълго време. Дори да молите да ви простят, защото сте осъзнали, че в случая грешката е ваша. Не, не съм сигурна, убедена съм. И вие можете, ако не пред мен, то пред самите себе си, да признаете, че е така.
Когато ви простят, се чувствата по- добре, нали? Сякаш един огроомен, тежък камък се отделя от вас. Чувствате се по- добре и си мислите колко е прекрасно, че имате такъв човек до себе си, който да ви прощава. Да, така е. Тогава сигурно е повече от ясно, че и вие се стремите към същото. За да могат и вашите пирятели да ви мислят за "един наистина добър приятел".
Но да простиш грешка не е просто да се усихнеш и да кажеш "ама разбирасе бе, пак заповядай, аз против нямам". Понякога е трудно, понякога е лесно, понякога дори ви се струва невъзможно...
Хората бъркат непрекъснато. Наистина често. И също толкова често молят да им се прости. Но когато казвате "няма нищо", не е лесно. Искате да изкрещите в очите на "оня нещастник, който едно нещо не парви като хората", че ви е писнало от простотии и смятате, че всяко нещо си има граници- грешките му също. Иска ви се, ама не го казвате. Събирате се зад маската си и с усмивка прощавате. Но това минава. Онзи гняв се изпарява и започвате да се чувствате добре за стореното. Въпросът е просто да не прескочите границата.
Има моменти, в които толкова са ви наранили..., че чувате...гласът на розата. О, да, помните розата на Малкият Принц. Нежна и суетна..., но тя мисли само за себе си...не знам как си я представяте вие, но е просто един нежен глас, идващ отвътре с думите: "този човек така те нарани, причи ти толкова болка и страдания, не спря да плачеш цяла нощ, заради него...и сега какво? Ще му простиш?! Ужасно си глупава. Прощавай им...те да те мачкат..." и гласчето се отдръпва в ъгъла и ви оставя с тези куипща грешни размишления. Тогава до такава степен сте разгневени и наранени, че се самоубеждавате колко е невъзможно да се прости за подобна постъпка. Самоубеждавате се, че такъв човек, едва ли не, не заслужава да живее. И това ви спира да простите. Наистина в подобни случаи не е лесно. Но, както често някои казват "Живот ли щеше да е, ако беше лесен?"
Не си мислете, че в подобни случаи другият е щастлив. Дори да не го показва, той дълбоко съжалява за стореното. Хората, разбира се, са различни и почти никога няма да разберете какво чувства някой по външния му вид.
Понякога, колкто и да не ви се иска, поставяйте се на мястото на другия. Помислете защо го е направил. Нима наистина е искал така да засегне близък човек? Нима е искал да ви гледа как страдате?
Близките хора аз наричам приятели. И щом смеете да наречете този човек приятел, щом смеете да се изправите пред него и поне веднъж в целия си живот да му кажете че го обичате, тогава смятам, че това наистина е един истински приятел. Вие сте го признали за такъв. И му имате доверие. Щом е така, значи се нагърбвате с отговорността да се чувствате зле понякога заради този приятел. Защото вие сте част от възпитанието му, част от него. Както вече споменах никой не се ражда научен и поемате отговорността да му прощавате, за да се научи кое е правилно и кое не. Разбира се, е трудно да приемеш, че приятелкта ти така те е обидила, пък ти ще й се усмихнеш и няма да й го върнеш. Че как наистина ще се научи, че е сбъркала? Да. Ето сега ще ви кажа как.
Когато не й простиш тя съжалява до един момент и после си казва "е пък ще си намеря друга приятелка" и те зарязва...може и да се е научила от грешката си, а може и да не е.
А може и дъъълго време да страда и да не спира да ви моли да й простите, а вие най- хладнокръвно да кажете "ти ме нарани, виж сега, че и аз мога." Търсите отмъщение...нещо много, много лошо. Тогава причинявате болка...тя се дразни и от толкова гняв и страданя започва да се опитва да ви го върне и така пак и пак, и пак...докато не се намразите. Защо? Защото ви е било мнооого трудно да повярвате, че някой е способен да се промени.
Омразата- това е гневът на бедните. На тези без приятели...на вас.
Но това е друго нещо.
Другият вариант е да простите и всичко да е ок, вероятно тя пак ще сбърка и ви еще се поколебаете да го направте ли отново...
И в двата случая приятелката ви страда. Знае, че е наранила някой, а няма шанс да се поправи. Тогава какъв е смисълът да не й простите. Можете да го направите след време, когато ще е имала достатъчно безсънни нощи размисли "къде, мамка му, сбърках и защо не им прости?" Тогава и вие ще сте доволни, че тя е страдала и тя ще е доволна, че са й простили и най- вече, след всички тези мисли и самообвинения й е станало ясно, че така не може. Трябва да се съобразява и така нататък.

Не мисля, че когато сбъркаш с някой се чувстваш добре. Именно това е наказанието. Иначе, според теб, Лекс, какво трябва да е наказанието от гешката? Какво трябва да причиниш на другия, че да си заслужи прошката?
Да го накараш да се влачи по земята, да се чувства като жалко животно и да ти се моли? Да го нараниш и ти? За мен отмъщението е нещо гадно и съвсем неправилно, и нелогично.
Не е нужно да простиш на някой моментално. На секунадта щом те помоли. А може би трябва да седнеш на креслото до камината някоя вечер и да потънеш в размисли и да си отговориш на някои въпроси като например "Защо да не му простя? Защо той сбърка? Наиситна ли съжалява? Трябва ли да му го връщам?" и разни подобни неща.
"...за да има разкаяние и желание за промяна, трябва да има последствия..."
Какви да са последствията? Ще дам един пример, нещо, което ми се е случвало:
Една моя приятелка харесваше момче, и двамата знаеха, ама не си признаваха и един ден реших да поговоря с него. Не за друго, а в нейна полза. За да видя дали не мога да направя нещо, защото той ми беше приятел. Всъщност не знам какво очаквах да се случи. Тя не беше съвсем сигурна, че той я харесва и аз исках да се убедя, че иска да тръгнат. И така нататък, това не ви вълнува особено, но осле тя ми се разсърди. Може би с право. Може би не. Факт е, че аз исках просто да помогна. И после какво трябваше да ес случи, за да се науча от грешаката си? Тя ми прости. Минаха няколко дни, в които пък не спирах да мисля защо ме обвинява, след като не съм искала да й навредя, но тя го прегрлътна и ми прости.
Според мен именно разкаянието е последнствието от грешката.
Сила е да простиш. Не казвам, обаче, че като е сила е трудно за постигане.

Но, както мънички грешки, така има и големи и уж непоправими. Да, непоправими, но не и непростими.
Веднага на всички ви идва вв главите един пример:
"ако някой пребие сестра ти, как ще му простиш?!"
Ами...аз мисля, че за почти всяко нещо е нужна причина. Ето и в случая. ащо да му прощаваш на тоя някой, ако той не ти и е близък, не ти е приятел или какъвто там, а е просто някой непознат? От 'къв на 'къв да му простиш?
Ами няма, не се иска такова нещо от вас, защото той е никой, защото не се разкайва за грешките си. Идва и другият случай, в който въпросното лице е приятел или просто близък. Тогава се иска причиназа действието, защото, както казах, не мисля, че нещата се случват ееей така. И сега този пример няма да го описвам, защото нямам идея какво е провокирало мъжа на такова лошо действие.
Но не трябва да търсите вината само в него. Може пък и сестра ви да има вина.
В случая аз говоря за това като трети човек. Но пък мисля, че третия мисли най- трезво,з ащото по никакйъв начин не е обвързан с участниците и може свободно да изрази мнение, защото нито е този, който го съдят, нито е този, който тъгува по загубата на някой.
Защо някои хора са в затворите? Защото именно осъдилите ги, ги е било страх и срам да признаят пред себе си, че е възможно да се прости. Защото, едва ли не, човекът, който са изгубили, ще си помисли, че не го обичат. О. Ето. Именно тук тези, които съдят, са подвластни на болката и отказват да погледнат от пизицията на третия човек. Слушат гласа на розата и смело напред.

"Да простиш убийство, изнасилване, бла, бла..."
Вече го споменах, но да простиш не значи още първият път след инцидента, когато се видиш с този човек, да му се усмихнеш. Не, нужно е време, както за повечето неща, така и за това. Пък ако той наистина иска да му простиш ще се разкайва, не защото е длъжен, а защото е причинил болка (казах го вече). Оставяш го малко време да ти доказва, че не е искал всичко да става така. И чак тогава му прощаваш. А защо е сила ли?
Защото ако на никой не прощаваме в какво ще се превърнем?
В жалки самотници, отблъснали всичко живо, дори и мухите, от себе си. Ще бъде егоистично, защото не съм чувала човек да сгреши, да съжалява и да се примири само защото е сигурен, незнайно от къде, че няма да му се даде втори шанс.
Защо не е слабост?
Иска се доста силна воля да стиснеш зъби и да преглътнеш нещастието от загубата на нещо така ценно, а най- малкото доверие и щастие. И двете страни искат отново да са приятели, но едната не го прави на инат уж. И защо? Защото има едно етикетче "непростимо" и някой го е сложил некъдето трябва и хората гледат него също като табелка. Стига.
Не е слабост да дадеш на някой правото да се усъвършенства в дадено отношение.
Не е слабост да му позволиш ад се развива.
Иска се доста търпение и силна воля, но всички ги имат тези качества, просот са зад ключалката, която страхът закрива и не позволява да ползваме ключа.
_________________
salut
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Lextasy
МнениеПуснато на: Вто Юли 29, 2008 6:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

apologetically dressed

Регистриран на: 04 Дек 2005
Мнения: 1724

Първо на първо, искам да се изясним. Не виждам някъде да пише като тема "да простиш или да отмъстиш е сила?", защото и двете ми скачате, все едно защитавам теззата, че отмъщението е равностойно на липса на прошка. Дразнещо е да ми приписвате мисли и думи, които да ви помагат да си защитите тезата Confused

Изобщо не съм говорила за отмъщение. Говоря за прошка. За това да си затвориш очите за собствената ти болка, да се усмихнеш и да кажеш "всичко е наред". Защото прошката е именно това. Прошката е това, което общо взето говори на човека, който е сгрешил "забрави, мина ми". Всичко е наред. Да, ама не е наред. Не е наред и според мен нещата започват да са наред, когато грешката се изкупи. Прошката извинява сгрешилия и го освобождава от мъчението да бъде човъркан от съвестта си, до момента, в който не си даде обещание да не прави тази грешка отново. И именно затова има значение дали я даваш веднага, Съншайн, защото аз вярвам във втория шанс, но да простиш не е даване на втори шанс, а връщане в изходна позиция.
Примерът ти с приятелката е добър, впрочем. Може пък тя да реши, че няма смисъл да се променя, щом не можеш да щракнеш с пръсти и да кажеш "прощавам ти". Смяташ ли тогава, че щом може да направи това - да те изостави, защото не иска да разбере, че не можеш да преглътнеш болката, която ти е причинила - смяташ ли, че в такъв случай няма да повтори грешката си, за която ще й простиш ?
И пак. Не се стремя да я накарам да страда, като не й прощавам. Стремя се да се предпазя. Така че хайде стига с "яко ли ще ти е да не спи пет дни и да си мисли колко съжалява"...

Май нито една от вас не е наясно какво точно разбира под прошка, под грешка и т.н.
Да се върна малко на Мис Левиатан. Да изгубиш 5 лв не е грешка, миличка. Лека лъжа няма, както няма благородна лъжа. Груба дума е точно толкова грешка, колкото и да ти зашлевят шамар без видима причина. Няма грешки, които трябва да се прощават и такива, които не трябва да се прощават. Да, убийството е нещо далеч по-ужасно, сериозно, гадно и пр. от, да кажем, лъжата. Несравними са всъщност, но това изобщо не означава, че трябва да прощаваш малките неща, само защото има далеч по-гадни.
Всяка грешка Е грешка. Всяка една грешка трябва да бъде еднократна, тоест, не трябва да бъде повторена. Затова казах, че, да, нормално е да се правят грешки, но човек трябва да се учи от тях и да не ги повтаря. Според мен прошката отваря път на човека да повтори грешката. Това е неправилното.

Ето сега за по-лесно. Има грешка. Грешката води до страдание на един човек. Прошката се дава от един човек, като освобождава втори човек от страдание. Не говоря за отмъщение! Говоря за замисляне. За разкаяние. За изкупление. Прошката =/= изкупление. Ако има изкупление, не е нужна прошка. И това го осъзнават и сгрешилият и нараненият.

Не смятам, че ако някой ме нарани трябва да го зарежа завинаги, защото не искам да му простя. Смятам, че този човек трябва да се промени, да изкупи грешката си. Независимо дали това означава просто да не общуваме известно време или да изгуби доверието ми за определено нещо или пък вече да не го label-вам най-добър приятел. Това са последствия. Не са кой знае какво, но са нещо. Фактор, който вкарва малко мисъл в онази главица, която иска прошка. И ето тук е това с позволяването да опита отново. Опитът отново не е започване на чисто. Напротив - то е изчистване на ситуацията.

Ето. Признавам. Правила съм тоооонове грешки. Обаче ето тук ни се разминават мненията, Съншайн. Ако получа прошка веднага, НЕ се разкайвам дълго време. И съм доста убедена, че никой не го прави. Ако не я получа се разкайвам и то как! Съвестта ми може да ме държи будна мнооого нощи, всеки път, когато дори малко се доближа до ситуацията, в която съм сгрешила нещо ме жегва и т.н.
И да, молила съм за прошка. Защото така е по-лесно. Прошката е това, което освобождава съвестта ти от тежестта, която сам си й сложил.

И да, естествено, че се чувстваш чудесно, когато си получил прошка. Това се опитвам да кажа от осем абзаца насам.. Не е идеята да се чувстваш добре, когато си сгрешил.
Естествено, че не е лесно да кажеш "няма нищо". Че това си е лъжа. Има нещо, някакъв бъг в системата, защото се противопоставяш на собствения си инстинкт за самосъхранение, като се поставяш в позиция, в която пак могат да те наранят. Значи има нещо. Значи лъжеш. И то не само оня пич, дето те е наранил, ами и себе си. Е каква по-голяма слабост от това да се самозалъгваш?
Гневът отминава, защото забравяш. А както споменах, двете нямат нищо общо. Просто времето лекува. И така, простила си, като междувременно хем си предала себе си, защото се е наложило да наденеш някаква абсурдна маска, хем си спестила възможността на един човек да се опита да се промени и да стане нещо по-добре.
Защото да си кажеш "нищо не прави като хората, писна ми от неговите грешки" подсказва, че явно не се е поучил първите петнайсет пъти. Примерно.

А и съм доста склонна да вярвам, че гласът на розата е гласът на инстинктът ти за самосъхранение. (Така де, аз по-друг начин разбирах образа на розата в Малкия принц, но както и да е.) Здравият ти разум. Онова, което ти казва не "бъди кучка и не прощавай", а "внимавай". Играеш си с огъня, докато се опариш. Прощаваш и пак те нараняват.. И така докога ? Единствените възможни варианти са или човекът да се промени и да се поучи от грешките си или ти да се примириш, че ще бъдеш тъпката до края на живота си.
А ако не вижда никаква разлика в съществуването си дори когато прави грешки (тоест получава прошка винаги), то е ясно, че няма да тръгне да го променя.

Изобщо, изобщо не съм съгласна, че това, че обичам някой, означава, че трябва да се чувствам зле заради него. Но пък си права за възпитанието - именно защото съм част от неговото възпитание съм длъжна да го стимулирам да се промени в нещо по-добре, а не да го потупам по рамото и да кажа "няма, мами, няма, ще мине" и да го лъжа, че всичко е наред. Щом ме е наранил трябва да си изкупи грешката. Щом е изгубил доверието ми, трябва да си го спечели пак.
Ако хората не трябваше да печелят чуждото доверие, как всъщност щеше да различаваш близките ти хора от всички останали? Че нали затова са ти "близки"? Защото си имате доверие, обичате се и т.н. Е това не е паднало от небето. Значи ако го изгубят, ще трябва да си го печелят пак. Ако пък изберат да не го правят, значи изобщо не си е заслужавало да са ви "близки".
Оф, почнах да се повтарям, ама и ти си изпаднала в едни лирически отклонения, все едно есе си писала, много е объркващо. Less feelings, more arguments, please.

И понеже междувременно стигнах до ново изречение, в което виждам "да й го върнеш".. Липсата на прошка =/= отмъщение.
А това, че ще й простиш след време, а тя ще е имала безсънни нощи си е донякъде по-близо до моята теза. Ти ще си я оставила без прошка, ще си я накарала да се разкае, да желае да промени нещо, да изкупи глупостта, която е направила и съответни вече няма да има нужда да й прощаваш, че е тъпа, защото тя няма да е чак толкова тъпа. Нали така :Р. След като й е станало ясно "че така не може", както сама каза, значи нещата вече са различни. Имало е последствия.

Повтаряме се много и двете, но понеже карам поред..
Цитат:
Когато ви простят, се чувствата по- добре, нали? Сякаш един огроомен, тежък камък се отделя от вас.

Цитат:
Не мисля, че когато сбъркаш с някой се чувстваш добре. Именно това е наказанието.


Eureka ! Когато сгрешиш трябва да има последствия, а именно - да не се чувстваш добре. Прошката те кара да се чувстваш добре. Следователно ?

Не знам дали трябва да коментирам случая, който разказа, защото в крайна сметка се е случил на теб и нямам чак такова право да си правя изводи, но ето как ми изглежда: ти не си смятала, че е грешка да говориш с момчето. Дори през дните, в които тя те е игнорирала, пак си се чудила защо е станало така, след като не си искала да й навредиш. Не си се разкайвала, нито си се самосъжалявала, чудила си се. Следователно не си направила грешка. Следователно няма значение дали ще ти прости, дали ще ти прости след няколко дни и т.н. Защото просто нямаш какво да изкупваш. А тя просто се е правила на интересна ? Та какво си научила ти от цялата ситуация ? Да не говориш с момчета, които тя харесва :Р.. ? Това само от любопитство де.

Причина, да. Причина винаги има. Колкото хора - толкова мнения по един въпрос. Толкова и лични причини да пребиеш един човек. Но това все пак си остава грешка. Аз съм склонна да се поставя на мястото на човека срещу мен, склонна съм да се опитам да разбера, но не съм склонна да пренебрегна Моята Гледна Точка по същия въпрос. Това пак би било тъпо, неестествено, неправилно и пр.
А не дадох този пример със сестра или близък, защото съм склонна да прощавам само на близките си или вече и аз не знам какво се опитваш да кажеш.
Разбира се, че нещата не се случват ееей така. Нещата се случват с причина, но все пак се случват. Ако причината някой да ти счупи ръката, е че се е хванал за нея, за да не падне от мост, то, ебати, това изобщо броиш ли го като грешка ? Както казах и на Мис Левиатан - да изгубиш 5 лв не е грешка, да спънеш някой без да искаш не е грешка..
Просто аз изобщо не разглеждам ситуацията като "един човек преди сестра ми и не мога да му простя". Разглеждам ситуацията като "човекът направи грешка. преби сестра ми." Предполага се, че няма да е чак такава грешка, ако сестра ми го е ритнала между краката, примерно, нали ?

Хората са в затворите, за да изкупват грешки. За да се разкайват и съответно да си променят поведението. За да може да се усъвършенстват и като излязат на свобода да не повтарят грешката си. За да не си мислят, че когато убиеш някой, хората ще ти простят, защото са силни и защото не слушат гласа на розата и ти ще продължиш да си живееш спокойно и свободно. Защото трябва да има Последствия. За да има Разлика. И Промяна.

Защо е сила да не простиш ?
Защото трябва да стиснеш зъби и да обърнеш гръб на човек, който обичаш, за да му покажеш, че сгрешил, за да може той да си вземе поука, да се промени и да те извоюва обратно. Ти се лишаваш от нещо ценно - от близък човек, от доверието му. Правиш го, за да му дадеш втори шанс - защото, както споменах, вторият шанс не е започване на чисто, а възможност да изчистиш всичко от съвестта си по начин, който ще те накара да запомниш, че си грешил, за да не повтаряш грешката. И така ще се усъвършенстваш.
А да прощаваш на всички винаги пък е абсолютното доказателство за това колко си страхлив всъщност - до такава степен не можеш да се отделиш от близките ти хора, до такава степен не искаш да ги изгубиш дори за малко, до такава степен те е страх, че ако не пожелаеш да им простиш ще те зарежат, че не можеш да направиш нищо друго, освен да преглъщаш постоянно.
_________________
share a toothbrush ? you're my kind of man
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Вто Юли 29, 2008 7:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Ето ме и мен.
Първо да се извиня, че чак сега се включвам. Доста неща сте изписали... разбира се цялата дискусия е върпос на гледна точка и няма сто процента прави и сто процента криви, и аз просто ще се опитам да изкажа моята гледна точка.
Имаше по мое време в лексиконите едно споменче:
"Простих аз първата ти грешка
и после втората простих,
така привикнах да прощавам,
а ти привикна да грешиш"
Е? Сила или слабост е прошката в този случай. Защото той не е само от споменчето в лексикона, а такива случки има безброй в живота. Днес гаджето ти изневери - ще го преглърнеш, утре пак, пак ще го преглътнш. Колко случаи има дето мъж пребива жена си и тя си тръгвва и после се връща пак при него, защото той много е съжалявал, много се е молил и тя му е "простила", до следващия побой... за мен това е слабост. В Библията е заложена идеята, че ако се разкаеш истински в сърцето си греховете ти ще бъдат простени. А да, ама ние сме хора и не винаги е толкова лесно да преглътнеш обида! Особено, когато онова горящо пламъче все още пламти в теб. Е, да, може и да ти олекне като простиш, обаче ако непрекъснато прощаваш грешка след грешка, дори и да не е само от един и същи, в един момент започваш да се чувстваш като пълна глупачка, респективно пълне глупак. Идва и друг момент - хората около теб са свиканли, че ти "ще простиш" всяко действие и всяка дума срещу теб, и в един момент усещаш как "ти се качват на главата". "Е, да, обещах ти, ама не можах, нали не се сърдиш...", "о, извинявай изпуснах ти mp3-плеъра в една локва и той нещо не работи, нали не се сърдиш, ужааасно съжалявам", "извинявай, че то го казвам, ама майка ти нещо напоследък доста е понапълняла...", "миличко... аз... такова...срещанх се с един мой съученик и ние..., но аз все още много те обичам..."... Да продължавам ли? Колкот търпения трябва да имаш за да простиш всичко това? И това са само дребни примери от ежедневито. Махваш с ръка и казва: "аре, влачи!", щото не ти се занимава, не искаш да се конфронтираш с хората и просто нямаш достатъчно смелост да си кажеш, че искаш сега нов емпетриплеър, и пича знае, че утре ще ти тресне и колата, и ти и отва ще простиш. Това не е ли проява на слабост? Да, различна слабост от тази, която си провил към любимия човек, когато не те е наранил, но все пак слабост. Да, има дребни неща, които винаги могат да се преглътнат, но има неща, за които няма просшка и ако си свикнал да прощава дребните неща, един ден ще простиш и нещо непростимо...

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Spiritual Misanthropy
МнениеПуснато на: Вто Юли 29, 2008 9:08 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 27 Авг 2007
Мнения: 1038

Ел е права - тук никога не може да има сто процента прави и сто процента сбъркали.Просто разсъждаваме и мислим различно.Уважавам противниковия отбор и смятам,че хората казаха доста смислени неща,но говорят твърде общо за самата прошка.

Кой е казал,че трябва да се прощава вечно?Кой е казал,че трябва да се прощава бързо?Кой е казал,че въобще трябва като простиш да се превърнеш в изкупителна жертва на някой?Просто аз мразя един вид хора,които си запушват ушите,държат само на своето и не изслушват аргументите на другите,защото има и такива хора.Такива,които никога не прощават.Аз лично прощавам веднъж,дваж и дотам.Понякога обаче греша..и някои грешки не се поправят за цял живот както ви е добре известно.

И нека добавя нещо накрая : За мен не е уместно прошката да бъде наричана "слабост" или "сила".Тя е нещо,което някои хора дават по-често и за мен тези хора са с една крачка пред другите.Защо все пак сме християни?Мисля,че всеки от нас носи прошката в себе си.Защото този,който успее да превъзмогне и да преглътне,да забрави,за да отгърне нова страница е по-големият човек.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
_Sunshine_
МнениеПуснато на: Чет Юли 31, 2008 1:07 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 08 Юни 2007
Мнения: 6219

Ами, Лекс/Пет (както предпочиташ), аз не казвам, че не трябва сгрешилият да се замисли какво е направил. Да, трябва да се разкайва за грешката си (тук малко звучи сякаш, "аре и тебе да те боли, а? (х но нямам това предвид), трябва да усети и да се опита да я изкупи. Мисля, че тябва да простиш на човека, но след време, а не веднага. Ето тогава ще е имал последствия от случката. Защото наистина помниш само нещата, които са ти направили силно впечатление. Той, сгрешилият, ще помни времето, в което се е разкайвал и уж-отчаяно е търсил начин да се поправи.
"Ако има изкупление, не е нужна прошка. И това го осъзнават и сгрешилият и нараненият."
Според мен прошка винаги има. Не е нужно всичко да е подпечатано и подписано, а просто да се знае, че го има. В случая, щом е имало изкупление, каквото почти винаги има, значи си простил.
Относно доверието...смятам, че веднъж изгубиш ли го...много трудно можеш да си го върнеш, а понякога не можеш. Убедила съм се в това, за съжаление.

Грешките...многото...всички сме ги правили. Аз също. А прошката...знаеш, че няма да ти потропат на вратата и да ти простят, а малко или много по някакъв начин трябва да покажеш, че я искаш, не само другия да предполага, че е така. Аз, когато сбъркам, се сдухвам адски много, много, много. Просто давам пример със себе си. Но наистина понякога толкова се психясвам, че започвам да треперя. И от страх какво ще ми кажат, ако помоля, не питам. Мълча известно време в ъгъла и събирам сили да помоля да ми се прости и най- вече събирам сили, защото всички ни е страх от истината, мен също и ако ми откажат...трябва някак си да го понеса.

"Защото да си кажеш "нищо не прави като хората, писна ми от неговите грешки" подсказва, че явно не се е поучил първите петнайсет пъти. Примерно."
Грешките не са само един вид/тип. За всичко може да сбъркаш. Тоест предишните 15 грешки не са били все за едно нещо. Както сама каза, правили се тонове грешки.

Имам предвид, че, кгато го признаеш пред себе си за свой приятел, тогава си подписваш и договора и знаеш, че рана или късно, той ще сбърка някъде. Затова знаеш, че ще страдаш заради него. Знаеш, че той ще те нарани.

"Ти ще си я оставила без прошка, ще си я накарала да се разкае, да желае да промени нещо, да изкупи глупостта, която е направила"
Защитавам тезата, че е е сила да прощаваш, на мнение съм, че трябва да прощаваме, но не смятам, че това трябва да става веднага.
По- близо е до моята теза, защото в крайна сметка прощаваме.

Прошката, да, кара те да се чувстваш добре, но всичко става в следния или подобен ред:
Грешиш- мълчание- разкайваш се- мълчание- прощават ти- чувстваш се добре.

"Предполага се, че няма да е чак такава грешка, ако сестра ми го е ритнала между краката, примерно, нали ?"
Именно.
Но, ако не го е ритнала, а той просто я е пребил, не мисля, че можеш да го считаш за близък. Следователно за какво ти е да му прощаваш?

Относно затворите да..., ама смъртните присъди? Грешки, които не можеш да изкупиш няма. Има непоправими грешки, но не и непростими.

Не мисля, че не прощаваме, за да научим другия на нещо. Просто в такива моменти първото нещо, което ти хрумва е отказ, именно заради онова чувство за самосъхранение. Сигурна съм, че не започваш да си мислиш "сега няма да му простя, за да се научи да не го прави пак"
Когато играеш ролята на даващия прошка, веднага си мислиш за нещо лошо. Силен гняв...? Да. Чувстваш се гадно в първия момент, а не си мислиш кой на какво ще учиш.
Аз винаги почти прощавам. И някак си...вътрешното ми аз не ми позволява да кажа "няма проблеми" още от първия път, дори да искам, не мога да го направя. Един вид защита, сигурно с всички ви е така. И именно, когато се чувстваш гадно и ти се иска да го напсуваш или да метнеш нещо по прозореца, за да чуеш как се пръска, точно тогава е моментът, в който другия мълчи и очаква да чуе какво ще кажеш и хиляди пъти си повтаря "моля те, прости ми, няма да греша, само не ме наранявай, както направих аз" или нещ подобно. И този период е дъръг, той продължава да си мрънка и да се самообвинява. Това му е наказанието според мен. Не мисля, че заслужава нещо по- жестоко.

А да прощаваш винаги на всички не съм казвала, че е хубаво.
Има един случай, в който може да се каже, че е слабост.
Когато обичаш някой токова много, че той бърка веднъж, а ти така си се привързала, че не можеш да го пуснеш и без да се замисляш му прощаваш. Той греши отново, защото вижда първият пък как е минал номера. И ти пак прощаваш и пак и пак, вкопчваш се в него и от тази любов ослепяваш и трябва някой да ти излее кофа с вода на лицето, за да се осъзнаеш.
Като "кон с капаци", както обчам да казвам. Знаеш си едно и си тъпчеш напред, без значение какво се случва около теб...
Тогава е слабост, защото си слаб да се изправиш пред истината и да призанеш, че той, да, човекът, който те обича, те е наранил. Страх те е да признаеш, че е способен на подобно нещо. Колкото и да не ми се иска, ще кажа, че понякога и аз постъпвам така. Понякога и мен ме е страх от истината и се самозаблуждавам. Но не трае дълго. (=
Да, смятам, че трябва да прощаваме, но не веднага, не непрекъснато за една и съща грешка, понякога се иска промяна в плана...

Едит: Миската, ти тезата ли си защитаваш, или се съгласяваш с Ел?!
Съжалявам, че ще го кажа, ама като ще казваш нещо, подкрепи си думите, недей камо така, колкото да има разговор. "За мен не е уместно прошката да бъде наричана "слабост" или "сила"."
Та коя теза защитаваше ти? (клап) (клап) (клап)
Иначе хубави въпроси задаваш. Сга си ги и защити.
_________________
salut
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
~EL~
МнениеПуснато на: Чет Юли 31, 2008 1:58 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Въпреки, че си се обърнала към Пет, може ли и аз да се намеся.
Понеже тука засегана въпроса за мниогото грешки, тоест често пъти праввените.
Има разлика между това да направиш една голяма грешка и това непрекъснато да правиш една и съща грешка, и все да казваш съжалявам, съжалявам... Защото ако непрекъснато прощаваш грешка, за която знаеш, че сгрешилия знае, в смисъл не се поучава от грешките си, тогава да прощаваш е слабост, и тук идва момента, за който споменах, че ти се качват на главата.


Цитат:
Кой е казал,че трябва да се прощава вечно?Кой е казал,че трябва да се прощава бързо?Кой е казал,че въобще трябва като простиш да се превърнеш в изкупителна жертва на някой?


А не си ли се замисляла, че веднъж като започнеш да прощаваш и то вече няма спирка? Сигурно не при всички е така разбира се, но истината е, че хората могат да се манипулират по този начин за да прощават.
Бързо можеш да простиш, ако се е случило нещо дребно, но когато започнеш да прощаваш бързо големите грешки, тогава прошката се превръща в слабост! (като в онова стихче, дето цитирах в предния ми пост.

Цитат:
Ако има изкупление, не е нужна прошка. И това го осъзнават и сгрешилият и нараненият.

Тук съм напълно съгласна! Прошката е един вид изкупление и има ли друг вид изкупление, то тя става излишна. Затова мъжете купуват скъпи бужата на жените си когато им изневерят - жената седи пред огледалото, кипри се и не мисли за друго, а на мъжа му чиста съвестта, защото грехът му е "изкупен". Дадох пример с най - елементарно материално изкупление, въпреки че то не винаги е такова!



_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Spiritual Misanthropy
МнениеПуснато на: Чет Юли 31, 2008 2:07 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 27 Авг 2007
Мнения: 1038

_Sunshine_ написа:
Ами, Лекс/Пет (както предпочиташ), аз не казвам, че не трябва сгрешилият да се замисли какво е направил. Да, трябва да се разкайва за грешката си (тук малко звучи сякаш, "аре и тебе да те боли, а? (х но нямам това предвид), трябва да усети и да се опита да я изкупи. Мисля, че тябва да простиш на човека, но след време, а не веднага. Ето тогава ще е имал последствия от случката. Защото наистина помниш само нещата, които са ти направили силно впечатление. Той, сгрешилият, ще помни времето, в което се е разкайвал и уж-отчаяно е търсил начин да се поправи.
"Ако има изкупление, не е нужна прошка. И това го осъзнават и сгрешилият и нараненият."
Според мен прошка винаги има. Не е нужно всичко да е подпечатано и подписано, а просто да се знае, че го има. В случая, щом е имало изкупление, каквото почти винаги има, значи си простил.


Това се опитвах да кажа от доста време.Смятам,че си се изразила страхотно и няма какво повече да се тъпче.Прошка винаги има,въпросът е тя да е заслужена.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
_Sunshine_
МнениеПуснато на: Чет Юли 31, 2008 3:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 08 Юни 2007
Мнения: 6219

Ел, спора не е само между мен и Пет, а между всички (=

~EL~ написа:
Въпреки, че си се обърнала към Пет, може ли и аз да се намеся.
Понеже тука засегана въпроса за мниогото грешки, тоест често пъти праввените.
Има разлика между това да направиш една голяма грешка и това непрекъснато да правиш една и съща грешка, и все да казваш съжалявам, съжалявам... Защото ако непрекъснато прощаваш грешка, за която знаеш, че сгрешилия знае, в смисъл не се поучава от грешките си, тогава да прощаваш е слабост, и тук идва момента, за който споменах, че ти се качват на главата.




Ама аз точно това казах.


За мис нежеланата и думите й няма да говоря, защото не й пука, а и защото според мен нищо не парви.

Та...то по- скоро се превърна в сила или слабост е да простиш веднага или нещо подобно.
Пет, ти през цялото време говориш, че не трябва да прощаваме веднага, защото другият няма да се поучи, ами трябва да си изкупи грешката. Ами да, но щом си спечели доверието ти отново, щом отново сте заедно, значи ти си приела, че той се е поправил, значи си му простила. За мен прошка винаги има, както казах, не е нужно да е посписно и подпечатано, нужно е да се знае просто.
И разбира се, че и аз не смятам, че веднага трябва да се прости. но това вече го казах, ще ми станат много повторенията ;Р
Значи следва, че ти мислиш, че прошка трябва има, но да е по- късно.
_________________
salut
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
psy_
МнениеПуснато на: Чет Юли 31, 2008 10:35 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 04 Апр 2005
Мнения: 1178
Местожителство: beyond belief

прошката е сила.
защо да е сила? защото даваш шанс на някого? и к'фо?

аз мога да ти дам шанс и без да съм ти простил. всъщност, щом ти давам шанс, значи не съм ти простил. давам ти шанс, за да те проверя, а не защото имаш сини оченца.

аз мога да забравя това, което си ми сторил. ама това не означава, че съм ти простил. означава, че съм лумпен със слабо iq.

аз, аз винаги ще имам едно наум за теб. и няма да ти простя. защото знам, че грешките трябва да бъдат наказвани, а не поощрявани. ако накажеш някого за грешките му- той ще знае да не ги повтаря дори и вече да не е в кръга ти. ако го оставиш до себе си- той ще ти се качи на главата.

не прощавам, преценявам. в конкретна ситуация за конкретно нещо може и да ти имам доверие, но щом веднъж си го пренебрегнал, едва ли пак ще ти дам възможност да го направиш.

не ме е страх да изгоня някого от живота си. някои копеленца си заслужават не само това, ами и добавката. да търпиш някого заради самия него и фалшивото му одобрение е пълна простотия.

да се прощава на кретени е слабост. качествените хора не се нуждаят от прошка, на тях трябва да им се дават възможности.

пък ако си направил простотия- ще си береш последствията, за да не я правиш отново. и от двете страни на барикадата съм бил и ще ми се налага да бъда завбъдеще. и няма все да съм прав. ама поне с чисти ръце ще се помъча да изляза.
_________________
how dare you tell me you're lonely
and for you the sun doesn't shine
?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Ghost
МнениеПуснато на: Пет Авг 01, 2008 6:18 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 06 Мар 2006
Мнения: 219
Местожителство: My favourite half-light

Прошката не е научен термин, нито
би рябвало да е ежедневен - печка,
здрависване, храна. Следователно
въпросите, които човек си задава
за прошката и мястото й в живота
му, най-често просто засягат вярата,
която единствено ще му даде отговора,
който търси. Защото, когато човек
има въпрос за него е необходимо да
приеме някакъв отговор. Зевс праща
бурите, красотата спасява света.
Въпреки това, човек сам сътворява
вярата си, това в което ще вярва, на
базата на собственото си решение.
Така определяме, решаваме пътя си,
поставяме си и постигаме целите си.
Няма шаблонни отговори, единствено
оригинални начини да си поставим
въпросите и усилието ни да намерим
убедителни решения. Съществуват две
позиции за прошката - като слабост и
като сила. Понеже нищо не е извън
контекст, чувствата често подвеждат
разума. А чувствата зависят от нашата
чувствителност. Няма да усетим
тежината върху себе си на повечето
дребни насекоми, както и няма да
различим 5те или 6те тона върху нас.
Въздействието на нещата върху нас,
зависи от това, дали те се срещат
по-често или по-рядко. Нещо, което в
малки количества лекува и ни прави
по-силни, в прекомерни убива. Въпреки
всичко това, и различията в
ценностната система на хората, и
чувствата им - доверието е
срещуположната силна на съмнението.
Истини, които си протииворечат, не са
истини, а именно до такива се достига,
когато тръгваме от съмнението. Ще
започна от доверието, вярата, че
тръгвам от истината. Това, разбира
се е възможно само чрез първичните
истини в божественото откровение.
Истина, Битие, Бог, Природа, Човек.
Истината е сиа, а ние всички сме
равни пред нея. Разбирането е сила и
е важно за достигането до истината.
Но най-голямата сила, която
притежава всеки от нас е самоизменението,
самоусъвършенстването, свободата. Да
бъдеш човек, да имаш бъдеще, да имаш
избор. Другояче казано, свободния
човек мъдро преценява съотношението
между цел и ситуация и намира
правилната мяра между тях. Само така
той достига до реализация на цели,
които му доставят удовлетворение.
Това е силния човек - знаещ какво е
най-добро за него, за бъдещето му.
Силата не винаги е в доброто. И
понеже това ми е изходната позиция,
остава да проверя доолко даването на
прошка може да е благоприятно за
бъдещето на опрощаващия. И все пак
ако действаш за бъдещето си по
максимата "Целта оправдава
средствата" то ти ще бъдеш заробен
от твоето утре. Следователно е важно
и удовлетворението от сегашното.
Взимането на решението, а то става,
когато си истински убеден, че
постъпваш по правилния начин за себе
си. Ето че се връщаме към доверието.
Вярата в силата на абсолютния творец
на света. Бог е абсолютното.
Творецът на света е представител на
силата. Но за прагматикът, човекът
виждаш истината да съвпада с това
което е полезно за него, с други
думи за силния човек, не може да
съществува всеобщо валидна истина,
защото тя и за него се мени от
изгодата. Всъщност не съществуват
много истини, точно както ако ми е
топло, не ми е горещо и ако съм
гладен, не съм сит. Единствено
моралните разбирания на хората за
добро и зло са различни. За някои да
си добър е най-голямата сила, докато
други смятат, че силата рядко се
ръководи от доброто. Фигурата, която
измисляме и в която се доверяваме,
вярваме, съчетава и двете. Господ
забавя, но не забравя. Прошката е
свързана със забравянето на
станалото злодеяние, грешка. За да
получиш прошка пред силата, ти си
длъжен да изкупиш вината си чрез
разкаяние и воля за промяна. Един
вид, сам да забравиш после стореното
и тогава ще ти е простено. Тогава,
да си простиш ще е сила, но тя се
съдържа най-вече в поемането на
последствията от грешките, вярата
във възможността за промяна, вяра в
способността разкаянието да те
промени и да заличи вината за теб и
да си простиш. СИлата е в свободата
и себеусъвършенстването. Бог е силен
и това води до доброто. Така
молещият за прошка ако е добър, ще
се разкае сам за грешките си и чрез
съвестта си ще се промени, ще прости
на себе си и понеже това е в корена
на всичко, той ще е силен. Взимайки
свободата и самоусъвършенстването
си. Понеже никой не може да прости
ако ти не си си. Аз не мога да
простя, да отнема от някого вината
му. Това е друг човек и тя тежи на
него. Аз нямам вина за случилото се
и не мога да поема грешките му, да
направя всичко за да се разкаям
вместо него и да си простя, което е
сила. Но аз не мога да простя, както
и Бог не е способен, ако този някой
не си е простил. Мога само да го
помилвам, да се смиля над него и да
забравя, но не и да сваля вината от
него без той сам да ми даде, а той
трябва да има силата за това. Сила
ли е да помилваш някого? Възможно ли
е да лишиш някого от страданията му,
когато ако ги има и той се разкайва,
в крайна сметка ако е достатъчен
силен ще си прости. Тоест ще му
помогнеш само ако е слаб. Но ако той
не се разкайва, няма съвест, няма
нужда от прошката си, ще е слабост и
да му се спестяват последствията.
Проява на човечност към нечовечност,
като с това нищо не би постигнал,
освен бъдещето ти да се съпътства с
обедеността ти, че си бил и си
добър, следователно силен - това е
слабохарактерност и саможертвеност в
името на себе си - слабост.



За тези, които няма да четат:
Да достигнеш до прошка към себе си
след разкаяние е сила. Да простиш на
някой друг е безполезно и
невъзможно. Човек не е способен да
премахва вината от друг човек докато
съгрешилия сам не я свали от себе
си. Въпреки това той може да
помилва, което е слабост поради
горните причини. Колкото и пъти да
"простиш" на някого, да забравиш
стореното и да ми повтаряш, че
вината му е изкупена, докато той не
се разкае и не се промени, той
винаги ще си остане слаб човек,
който не си е простил и е салеч от
това да се промени, и върши същите
грешки, така че чуждата прошка е
безполезна, освен ако не накара вече
разкайващия се да повярв в доброто у
себе си. А тези, които помагат на
човек да е силен и да си прости не
винаги са силни.
_________________

Бих ти казал за нещата,
които са ми причинявали;
болката, на която съм бил подлаган,
но и сам Господ би се изчервил...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ghost
МнениеПуснато на: Пет Авг 01, 2008 7:21 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 06 Мар 2006
Мнения: 219
Местожителство: My favourite half-light

Pet написа:

За мен прошката е слабост, именно защото е спънка в това развитие и

усъвършенстване. Тя е това, което застава някъде там, между грешката, която си

направил и момента, в който осъзнаваш, че си сгрешил, разбираш какво точно си

направил и се разкайваш.


А не е ли спънка това, че няма прошка.
Как ще повярваш, че имаш право на втори
шанс, когато си виновен, как ще
се усъвиршенстваш, когато вечно се
разкайваш? Нима всеки би искал да
продължи ако е осъден да живее с вината.
Това би му било спънка. Все пак пъкъла..
Така, ако той е слаб човек и не може да
си прости, без твоето уверение вечно
ще се разкайва за да получи прошка
евентуално от всевишния без да помисли
за нов живот, истински, промяна.

Второ, защо да е преди разкаянието?
прошката може да е след разкаянието.
Не е визможно да отнемеш вината от
някого, който не я усеща. Не е и
възможно да му насадиш вината за случилото
се като не му даваш да се освободи от
мнимата за него вина. Максимум да
го нараниш с държанието си, и понеже
ако той не осъзнава вината си за
стореното, той не разбира никой освен
себе си, той най-много да приеме
промяната у себе си от страх от
последствията. А това изключва истинското
разкаяние. Той се разкайва, че е сторил
това, защото така се държат с него после.
Даже може и да не се разкайва, може
понеже разбира само и единствено себе си
да не разбере защо си му ката ядосан и
отказваш да му простиш и ако му
е токова зор само от инат да те преследва
и тормози за да те има пак. Но той няма
да се разкае заради теб. Човек или е
добър или не. На разкаяние, съвест се
учи в детстовто. А на чувства към другите
рядко и в детството може да се насади.
Наистина по твоята логика много хора са
опитвали. Хора вярващи в справедливия свят,
в доброто у хората, в коренната промяна
чрез шок. Доказано е, че шока от болката
преминава. Портокал с часовников механизъм.
Хах.




Pet написа:

Разбираш ли, за да има разкаяние и желание за промяна, трябва да има

последствия. А ако последствията се изразяват в това, че получаваш прошка,

просто няма как да усетиш, че нещо е грешно.



Ако ако ти кажат, че нямаш вина, защото
той, пострадалия ти я маха, прощава ти
и на теб ти стане леко и прекрасно, то
надали някога му е било тежко и болно.
Защото както се обосновах, ако той не си
е простил, не би могъл да приеме
прошката ти за изкупител на греховете му,
не сме по времената на индулгенцията.
А ако нкой не е усещал, че е грешно,въпреки
че е наясно със действията си и се е провинил,
то това, че ще му покажеш нещо друго
няма смисъл, щом показването на болата на
друг човек не вменява в него вина, а само
наказанието. Изгубена кауза.
Няма как да усетиш, да, ако си на 3.


Pet написа:

Ти ще се замислиш, ще се държиш правилно ден-два-три и после пак ще сгафиш.

Защото нищо няма да си изгубил и няма да има какво да ти държи съвестта будна.

Обаче ако съответната приятелка спре да ти има доверие нещата ще стоят по доста

по-различен начин.



Когато губиш нещо, ако не си осъзнал
как е станало, че е твоя вината,
максимум да намериш вината за това
в твоята приятелка, която не ти се
доверява. Тя е лошата, не ти.
Ако не осъзнаваш кой си, какъв си,
какво си направил, не усещаш вина
в себе си, то ти не си способен да
я усетиш от наказанието.


Pet написа:

Иначе - не. Тоест ако ти получиш този "втори шанс", скоро ще се наложи да

получиш и трети.



Е ти явно предпочиташ да спреш
развитието на човека до там където
сбърка. А после нека се разкайва вечно
за да няма време да му олекне и да
сбърка пак. Може и да е хуманно.
Човека веднъж ще страда. Няма да
се разкайва много пъти.
Права си, права си. Ако няма
втори шанс, няма да има трети, ако
няма първи шанс, няма да има втори.
Човек, ще загуби единия и лимитът
му ще е свършил. Има си живот за
тази работа. Получаваш веднъж
живот и после евентуано живот след
смъртта. Но шанса е с теб докато
все още можеш да ги поемаш, а не
можеш ли, не си човек. Поне не и
жив. Човек без бъдеще, не е човек.


Pet написа:

А ти би ли простила убийство? Изнасилване? Война? Е, защо пък не.



Бих се разбрала ако извърша някой от
посочените неща, но това не значи че
бих одобрила. Говоря да простя на себе
си, защото смятам, че е невъзможно и
абсурдно да простиш на друг истински.
Той носи вината си. Та да, ще е сила
да мога да си простя убийство. Не е
доброта, но сила. Аз ще продължа да се
развивам. Имай впредвид, че да се
прости включва да се разкая. Това ще е
страхотно, ако се разкая и простя,
хубавото е, че повече никога няма да
правя тези неща и ще съ имала
силата да ги загърбя и да се
самоусъвършенствам. Ако вярваш,
разкайваш се и вярваш, че като си
простиш, ти е простено и не носиш вина.
Човешката природа е много по-зла
и силна отколкото се смята явно.
На убийците не е задължително да им
личи, войниците са посрещани радостно,
изнасилването не винаги се помни.




Pet написа:
Всичко, от това, което е причининено на близкия ти, до това, че

извършителят ще се покае, 'щото му е простено и няма да прави повече

така.


Ще се покае само ако усеща вина,
а не защото е махната вината от него.
Няма да прави повече така само ако
той самия го реши. Ти не можеш
нищо да сториш освен да му
откажеш втория шанс да го извърши
като го убиеш, но и това е под въпрос.


Pet написа:

А да простиш и да забравиш за две съвсем, съвсем различни неща.



Ако някой е виновен и после
вече не е, тоест е снета вината му,
това е свързано
задължително с вече липсата на
връзка между извършителя
и извършеното. Поне това е
определението за прошка (;
Друго характерно за прошката е
безсловестен договор, че
за извършеното няма да се говори.
А и какво ако помниш някой като
злодей, когато вече не е, няли
му е простено, няма вина?
Тоест при прошка се забравя (;
Поне спомените са вече без значение.
Различите неща са свързани..


Pet написа:

Колкото до мисленето какво е подтикнало някой да прави грешка, не мислиш ли, че

сгрешилият трябва да е този, който да мисли? Той е сгафил, той ще си мисли, той

ще се кае и той ще си дава обяснения. Или искаш да кажеш, че от мен се изисква

не само да му простя, ами и да му търся оправдания?



Мисля, че е искала да каже, че
разбирането при всички положения
е сила. Но както знаеш разбиране и
оправдание са две различни неща,
свързани, но само с това, че само
когато разбираш някого можеш да
знаеш наистина дали го орпавдаваш
или не.



Pet написа:

Да пренебрегнеш себе си и това, с което се опитваш да се справиш, което ти е

причинил някой, за да го оправдаеш ми се струва не само много далеч от "сила",

ами според мен е просто абсурдно. В случая изглежда все едно не само ще му

простя, ами и няма да го оставя дори да си заслужи да получи прошка. Тоест

намалявам шанса му да се разкае и промени още повече, само защото съм седнала

да му се чудя защо, аджеба, е направил съответната тъпотия. Ениуей, това малко

се отдалечава от темата.



Точно. Просто абсурд. Не можеш
да простиш на някого друг вината.
Просто е невъзможно и може
да се допитваме за такива
опрощавания на други лица само
в религията, всеизвестна с това,
че подчинява на себе си абсурдите,
понеже самата тя е абсурд.

[/quote]
_________________

Бих ти казал за нещата,
които са ми причинявали;
болката, на която съм бил подлаган,
но и сам Господ би се изчервил...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2  Следваща Страница 1 от 2

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker