Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 Фафнир [частен разказ с продължение] « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Невидимата
МнениеПуснато на: Пет Апр 15, 2005 10:38 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

kÿuubi

Регистриран на: 13 Сеп 2004
Мнения: 621
Местожителство: Konoha

Пропадане. Или може би издигане. Ледено студено. Или може би адски горещо. Пълна тъмнина. Или може би ослепителна светлина. Всичко заедно? Или нищо? Струваше й се, че пред очите й валсират водни капки и сухи листа под някаква успокояваща мелодия. Звън на милиони камбанки. Примига. Мозъкът й отказваше да функционира, тялото й сякаш се носеше във вода – отпуснато и безтегловно. Очите й, полуотворени, не възприемаха нищо от околната среда – видения се сменяха едно след друго, но какво беше истина и въобще имаше ли истина, тя не можеше да каже. Клепачите й натежаха и съзнанието й потъна в тъмен кладенец. Оглушителна тишина навсякъде около нея... и онази странна отпуснатост, сякаш си потопен. Насили се да отвори очи. Синята й, почти бяла коса се увиваше като филизи около врата и обгръщаше раменете й като плащ. „Вода”, събуди се мозъкът й, когато схвана значението на странната отпуснатост и прие образите, изпращани от очите. Повърхността се пенеше и вълничките се събираха и завъртаха като облаци преди буря. „Водопад”, бе следващата дума, която отекна в странно празната й глава. Тя я наклони на една страна, сякаш размишляваше. Опитваше се да извика каквито и да е мисли, но не се получаваше. Някакви сенки се бяха появили над повърхността. „От другата страна”, обади се отново съзнанието й. „Те са от другата страна.” Не разбираше. „Плувай!”, крясъкът вътре в нея беше оглушителен и тя му се подчини. Изведнъж почувства цялото си настръхнало тяло, косата, която я гъделичкаше по врата, ръката й, която стискаше малката фигурка, липсата на кислород... С рязко движение на ръцете се изтласка вертикално и заплува нагоре. Нямаше време за въпроси. А отговорите щяха да дойдат и без тях. Зави й се свят и затвори очи. Главата й проряза пенещата се повърхност и Тайя жадно пое глътка въздух. Нов вик, но този път като че навлизаше в главата й отвън. Пред очите й се въртеше мъгла. Някой („Или нещо?”) я хвана за раменете и я издърпа на твърда повърхност. Чуваше приглушени гласове, някои с леко истерични, нервни нотки. Образите се проясняваха малко по малко. Забила очи в нейните, над лицето й се беше надвесила русокоса самоуверена физиономия.
- No - промълви тихичко Тайя и се усмихна.
Вече знаеше, че сънува. Убедена беше, че тя не може наистина да е близо до нея. Какво успокоение само! Щеше търпеливо да изчака сънят да свърши и после щеше да го изтрие от спомените си. Чу недоволно изхъмкване и лицето изчезна от полезрението й.
- ... познаваш? – долови част от нечие изречение. Изглежда имаше и други хора.
Ново изхъмкване.
- Коя...
Недоволен троснат глас, който Тайя разпозна, отсече:
- Quidam!
Мозъкът й заработи. Тръсна леко глава и се изправи до седнало положение.
- Виан? – гласът й беше леко дрезгав и тя се закашля, за да прочисти гърлото си.
Ново изхъмкване.
- Нали ви казах – в момчешкия глас се долавяше лека насмешка. – Познават се. Значи да ти викаме Кида, тъй ли?
Тя се обърна към него и отвори уста да каже нещо, въпреки че понятие си нямаше какво ще излезе от устата й, но той я прекъсна.
- Лиско – подаде ръка и й помогна да се изправи.
Тя огледа набързо другите трима и отново впери очи в намусеното русо момиче.
- Значи не е сън – каза бавно.
- Не, за съжаление – отговори почти злобно полусестра й.
- Къде сме тогава? – погледна въпросително наоколо си. – И защо всичко е лилаво? Това друг свят ли е? Защо сме тук? Има ли други? Ами някакви същества? Местни хора? Или съм мъртва? Това задгробния живот ли е? – вече говореше уверено, даже разпалено, а очите й виждаха идеално. – Телепортирали сме се, нали? Има ли странни животни тук? И те ли са лилави? А...
- Не задаваш ли твърде много въпроси? – попита ухилена чернокоска с ненормално сини очи.
Тайя, тоест Кида, не се смути ни най-малко.
- Просто се интересувам. А ти си?
- Алис.
- Хубаво име – вметна и се запозна с останалите, като усърдно избягваше да поглежда към Виан, защото й се искаше да я зашлеви. Преглътна желанието да запрати полусестра си във водата, стисна по-силно малката фигурка в юмрука си и попита:
– Имате ли идея накъде ще ходим... Защото явно ще сме заедно...
Обясниха й за досегашните събития, колкото можаха, и всички се върнаха към пътя.
- Може пък да срещнем още някой – каза момчето на име Майк, като смъкна за малко слушалките от главата си и после пак ги върна на мястото им. В същия момент от един храст вляво от пътя се показа момиче с леко стреснат вид и махна лекичко на групичката. Орлин леко се усмихна.
- Дори не се наложи да ходим по-нататък, за да го срещнем...
_________________
one after another comrades prepare to battle... are you ready?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
AnAcondA
МнениеПуснато на: Пет Апр 15, 2005 11:02 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 25 Сеп 2004
Мнения: 28
Местожителство: somewhere i belong

Беше средно на ръст,чернокосо момиче.Сивите й очи ги погледнаха и в същия миг се строполи на земята...от изненада,от отчаяние...от недоумение...
Беше сън..Яна скоро щеше да се събуди и отново щеше да е на пътя към ома..Ето,сега щеше да отвори очи и щеше да лежи на някоя от познатите кални софийски улички и някоя бабка щеше да се кокори,надвесена над нея.Момичето боязливо отвори очи,но в същия миг подскочи,защото те се срещнаха с очите на куп непознати хора..бяха на нейната възраст и я гледаха втренчено.Тя се огледа и с ужас откри,че не е било сън.Всичко беше истинско..и нямаше нищо общо със света,който познаваше.
-К...какво става?-успя само да промълви тя
-и ние тва се питаме,душко-каза едно от момчетата.-викай ми лиско-допълни
останалите също се представиха.
-аз..аз съм яна-плахо промълви момичето,което все още не можеше да се оттърси от шока.но като забеляза,че другите са не по-малко объркани от нея,започна да се успокоява.и чак тогава усети,че ръката й все така здраво стискаше кожата на онова странно животно.Докато другите говореха,тя го заледа..какво ли беше..не искаше да напусне този свят преди да разбере нещо повече за притежателя на тази кожа..и изобщо за този свят.Тя се отдалечи на метър-два от групата и се огледа.Лилави дървета,червена трева...и странни звуци,явно издавани от обитателинте на тази тъй странна и тъй пленителна гора..И тогава реши.каквото и да ставаше,тя щеше да остане.За нищо на света не би се отказала от това спокойствие,за да се нагърби пак с предишните си ангажименти.
-хей!-открои се гласа на алисън.-а сега какво?
_________________
This is me for forever
One of the lost ones
The one without a name
Without an honest heart
as compass
This is me for forever
One without a name
These lines the last endeavor
To find the missing lifeline
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Невидимата
МнениеПуснато на: Съб Апр 16, 2005 2:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

kÿuubi

Регистриран на: 13 Сеп 2004
Мнения: 621
Местожителство: Konoha

- Трябва да намерим разумни същества.Сами няма да оцелеем дълго тук. Щом има цветчета, които умеят да долавят мозъчни вълни и да ти говорят телепатично, докато междувременно се опитват да те направят на пихтия, значи има и още нещо... да се надяваме.
Всички кимнаха леко един по един.
- Така... Има още едно нещо - Орлин показа на другите полусферата, която досега беше държал в ръката си. – Мисля, че заради това съм тук. По някакъв начин то ме завлече. Всички ли дойдохте по същия начин?
Алис свали листото от чантата си и го подаде напред. Кутия, странна кожа от половинчата змия, няколко върха от стрели с дребни шипчета, които обикаляха като изкуствени спътници около тях, украшение във формата на дракон, дребна каменна фигурка и отрязано платно за картина.
- Беше пейзаж. Изобразяваше това място...
- Тези предмети са свързани по някакъв начин с нашето премеждие. Ако успеем да разберем как, може и да се върнем.
- Но тук всичко това изглежда съвсем обикновено. Виж! Има милиони листа като моето!
- Запазете ги... Може все пак да ни потрябват. На дневен ред са предложения на къде да тръгнем...
Но преди някой да каже и дума, се чу непознат глас:
- Елате след мен. Натам има път, или поне така ми се струва.
Едно момиче се беше приближило към тях, докато обсъждаха предметите, явно чула гласовете им. Беше висока и слаба, с кестенява коса, а в ръцете си държеше странна пухена топка.
- И аз се озовах тук като вас.
- Какво те завлече? - попитаха няколко в един глас.
- Това животинче тук - каза тя усмихната.Червената пухена топка всъщност беше...нещо местно. - Не е ли сладко?
- Как се казваш?
- Тара.Следвайте ме.
Тръгнаха далеч от потока, през шубраците и съвсем скоро бяха излезли на един каменен път.
- Много хубаво! - каза Алис - И сега накъде?
- Не трябва да се разделяме. Ще гласуваме и ще...
Преди да довърши, видя, че Лиско явно не се чувства много добре, и всички обърнаха глави към него. Беше клекнал и се държеше за главата. Другите моментално го наобиколиха и го засипаха с въпроси: „Какво ти е?”, „Как си?”, „Можеш ли да се изправиш?”, „Какво чувстваш?”, „Видение ли е?” Въпросите ставаха все повече и повече, врявата беше оглушителна, всичко се въртеше шеметно между стените на черепа му, гадеше му се и искаше единствено да се махне от това място възможно най-скоро. Още и още въпроси избухваха като фойерверки в главата му, а отговорите бягаха панически в старанието си да му се изплъзнат. Той размахваше ръце и се опитваше да ги хване... Болката стана непоносима, пред очите му падна черна завеса и Лиско загуби съзнание пред стъписаните погледи на другите. След кратка пауза някой предложи да го завлекат до кладенеца, за да го свестят, но никой не се решаваше да го докосне. Друг глас се обади, че „в такъв случай трябва да донесем вода дотук” и Майк се запъти през храстите с празна кутийка от „Спрайт”.
- Може пък и сам да се свести след време...
- А какво въобще му стана?
- Може обстановката нещо да не му понася... Или да е слънчасал...
- Глупости – измърмори Виан.
- Ти пък да не се обадиш, Ино – заяде се Кида и наблегна на името. Двете се бяха срещали няколко пъти – Виан я наричаше Кидам, тоест „някоя си там”, а Тайя не й отстъпваше и й викаше Иноминада - „безименна”... Хич не се обичаха...
- Затвори си скапаната уста! Тъй и тъй е прекомерно голяма – не й остана длъжна крадлата.
- Ако ще се разправяте, поне се бийте – захили се Алис и посочи към Майк, който се връщаше с водата. – Ето го, идва.
Водата не даде очаквания резултат, но Лиско поне се пораздвижи и изхъмка нещо.
- Дали ако го ритна ще се има по-голям ефект?
Няколко укорителни погледа и изсмиване.
- Трябва да се притесняваме? – обади се Яна, очевидно все още стресната.
- Имайки предвид какво ни се случи, един припадък не е нещо особено...
Момчето отвори очи и се понадигна. Всички млъкнаха и се вторачиха въпросително в него, очаквайки да каже нещо. Но той просто си мълчеше и ги гледаше някак по-различно отпреди... някак дразнещо умно...
_________________
one after another comrades prepare to battle... are you ready?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
AnAcondA
МнениеПуснато на: Съб Апр 16, 2005 7:47 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 25 Сеп 2004
Мнения: 28
Местожителство: somewhere i belong

Яна го изгледа нагло,но той мълчеше ли мълчеше..
-какво стана?-първа се обади Мидори.
-Получих способността си.-отговори кратко лиско.
-какви ги дрънкаш?-Яна го гледаше невярващо,убедена,че блъфира.
-Каквото чуваш..-подсмихна се той и посочи някъде наляво-трябва да тръгнем натам.-И без да дочака отговор или нов въпрос се запъти в тази посока.Останалите решиха,че им е все тая и колебливо,един по един, тръгнаха след него.
Времето беше приятно,Лъхаше лек ветрец,който беше както странно същия като този в техния свят,така и някак необяснимо различен.Дори въздухът,небето,слънцето изглеждаха същите,но бяха други.
Всички говореха на различни теми,разказваха за страните си и беше настанало страшно оживление в групичката.Двете полусестри Тайа и Виан непрестанно се заяждаха и това привлече вниманието на Яна.Тя ги наблюдаваше как ожесточено се нападат и се опитваше да проумее как може две сестри да се мразят толкова...
Болка..блед силует..болката се усили...силуетът се очертаваше все по-ясно в главата на яна."махай се!махай се!"-мислите й се щураха като обезумели и тя не можеше да ги овладее..постепенно обазът се изясни-млада руса жена..имаше сини очи...дълбоки сини очи ,а на лицето й се четеше блага усмивка.....Майка им...не знаеше как,защо,но просто знаеше-тази жена,връхлетяла внезапно в съзнанието й беше майката на двете сестри.
Когато се опомни тя видя,че и този път всички я гледаха втренчено..също както преди малко с Лиско.
-Ти поне ще ни кажеш ли какво ти стана?-попита нервно Виан.
-Аз..видях...майка ви..твоята и тази на Тайя...
всички се спогледаха..
-Явно ви се струва забавно да се будалкате,а?-изсмя се подозрително Орлин.
-не!наистина я видях!беше руса жена..и ...и имаше сини очи...да ,светло сини очи..висока...и беше майка ви!-почти изкрещя Яна.Ядосваше се,когато другите се отнасяха с недоверие към нея...А когато тя се ядосаше,беше опасно да се говори с нея.
-Не би могла да си го измисли в такива подробности..първо това,че сме полусестри....не би могла да налучка,че имаме обща майка..и ..и да й даде толкова точно описание..тук става нещо!-думите на Тайя накараха Яна да се поуспокои,сега тя гледаше надменно в стил:"видяхте ли!аз винаги съм права!",а останалите бяха още по-объркани отпреди малко.Единствено лиско сякаш знаеше точно какво става,но просто си мълчеше и разучаваше реакциите на останалите.
_________________
This is me for forever
One of the lost ones
The one without a name
Without an honest heart
as compass
This is me for forever
One without a name
These lines the last endeavor
To find the missing lifeline


Последната промяна е направена от AnAcondA на Пон Апр 25, 2005 10:44 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Avash'aelia
МнениеПуснато на: Съб Апр 16, 2005 8:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Bone Queen

Регистриран на: 24 Сеп 2004
Мнения: 399
Местожителство: I'm in a bad movie with a predictable end

- Не говори за майка ми! - Ино-Виан изсъска злобно, беше пребледняла. - Явно на всички им е много забавно да получават припадъци и видения и да се опитват да се държат готино и мистериозно - възвърна си самообладанието и хвърли унищожаващ и твърде красноречив поглед на Лиско. - Тръгвайте по ш***ния път и ако може в близкия половин час никой на да не припада или да се бърка в чужди работи може и да се усмихна насърчително.
Без да дочака отговор Ино стисна юмруци и закрачи устремно по пътя.
Останалите се спогледаха.
- Защо не я оставим и да тръгнем в противоположната посока? - подхвърли ехидно Кида.
- Не трябва да се делим - възрази Лиско. - Освен това е тръгнала в правилната посока.
- Е, освен това ако нещо се опита да ни изяде вероятно ще чуем писъците...на нещото. - Кида се стараеше да звучи непринудено и небрежно,но се засмя на собствената си шега.
Алис се изкиска дяволито и определено се наслаждаваше на мисълта, как огромно лилаво нещо с пипалца бяга ужасено от Ино.
- Все пак тя вече се изгуби от погледа ни - Орлин звучеше някак притеснено, смръщил беше чело.
Останалите тръгнаха, а Яна не можеше да се отърве от главоболието и доволството, че може да „чете” чужди спомени. Алис и Майк бяха взели по една слушалка и очевидно се наслаждаваха на метъла.
Изминаха десет минути в мълчаливо вървене, но Ино не се виждаше никъде.
Изведнъж дочуха шумна препирня, единият глас определено принадлежеше на момиче, крещеше заповеднически и явно искаше разпалено обяснение за нещо.
Иззад поредния завой на пътя пред очите на спътниците се разкри доста странна гледка. Кида изхъмка неодобрително. Полусестра й беше насочила странния си нож към нещо, което на пръв поглед изглеждаше човек и явно живо се интересуваше какво по дяволите си мисли тя(явно беше от женски род), че да й държи сметка какво търси тук.
- Далеч повече ме интересува въпроса какво ти търсиш тук и коя си – Ино забеляза групичката, млъкна и отпусна ръката си с ножа. – Изкара ми акъла,да знаеш – прибави по-приветливо.
- Не се изкарва туй що го нема – отбеляза мъдро Кида.
- Какво, някой да не се е опитал да изцеди от теб нещо смислено? – озлоби се Виан.
- Изглежда вас търся – намеси се жената, не особено висока на пръв поглед, млада, среброкоса и със странни белези по лицето – Последвайте ме.
Двете сестри млъкнаха ядно и извърнаха глави една от друга. Продължиха и не след дълго, даже след прекалено кратко време стигнаха до палатка от кобалтовосин промазан плат.
- Влезте – подкани жената. – Ще ви обясня вътре.
_________________
Silly games in a book of pleasure
We're a bad cliché in a cheap short story


Последната промяна е направена от Avash'aelia на Чет Авг 04, 2005 9:08 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Нокс
МнениеПуснато на: Нед Апр 17, 2005 1:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Апр 2005
Мнения: 6
Местожителство: Поживей достатъчно и може и да го видиш

Всички плахо се спогледаха.Никой не помръдна освен Лиско,който явно съвсем самоуверено че е в безопастност прекрачи прага и се шмугна в палатката.В първия миг не последваха викове и това намали доста напражението и всеки един по един влезе.
Вътре беше противно на очакваниеята им доста прохладно и вместо онази лилава светлина имаше нещо което ужасно наподобяваха газови лампи.Само на пръв поглед обаче.Всъщност бяха стъклени затвори на някакви животинчета които светеха сякаш са изтъкани от огън.
Жената бързо видя накъде се е забил погледа на всички и каза:
-Обикновенни катули.Не се тревожете безобидни са...Май не сте оттук а?Дори дрехите ви са доста странни...едва ли е удобно да се ходи с тях...
Май всички искаха да й кажат в този момент нещо не чак толкова учтиво но за радост никой не продума.Естествено че не бяха оттук!
Палатката беше натъпкана с какви ли не предмети по краищата.Повето от тях непозати но все пак имаше тук таме нешо което прилича на ваза,на килим или нещо друго което вече бяха виждали в техния свят."Значи все пак не сме чак толкова различни.."
-Ами ние такова..взехме...-започна Мидори
-Пътешественици сме!-прекъсна я Виян с поглед който съвсем ясно си казваше:"Щеше да й кажеш всичко!Трябва да сме по предпазливи!" - Идваме от мноооого далеч.Почти всичко по тези земи ни е непознато.Ще ни разкажете ли нещо за родината си? - почти прозвуча благо което след като си я видял как се кара със сестра си е направо невероятно...
-Вероятно бих могла...-започна жената-...но всичко си има цена.Какво бихте ми предложили в замяна?
-Информация разбира се - каза Лиско с ехидна усмивка - Струва ми се съвсем равностойно.Със сигурност по тези земи няма уокмени - Алис и Майк веднага се сепнаха - или броеници или лазерно заточени ножове.
Очевидно беше привлякъл вниманието й.
-Казвам се Балкота - каза продавачка усмихната,явно надушила печалбата - Доста умен младеж си ти...Така и не узнах имената ви..
Всички бързо се представиха и отново седнаха неподвижно наострили уши да чуят и най-малката информация за света в който бяха попаднали.
-Намирате се в пограничините райони на земите на Тъмния Лорд.Вече никой не нарича тази забравена от Кари зема с истинското й име - Фафнир.Кари е нашата богиня на живота и благоденствието - поясни тя сякаш усетила въпроса в погледите им - Когато бях малка дядо ми разказваше за това как от север дошли първо бурите а после и амиите от ездачи на сенки.Нашите магьосници умряха още щом се опитаха да спрат бурите.Или не ги е бивало никога или просто врага беше много по напред от тях с материала.По-скоро второто.
После са ни покорили само за няколко дни.Отначало е имало малки бунтовнически отряди но егревите са ги избили.По погледите ви съдя че не сте виждали такова животно.В околностите на селото има една глутница която ни посещава периодически.Не ви препоръчвам да я срещате...Малицина могат да разказват за това как са се гледали очи в очи с едно от тях и са оцелели.Аз съм се родила в дните на тиранията и не съм познала свободата.Баща ми се е опитал да избяга от страната когато съм била малка...Никой който е влязъл тук не може да излезе.Сигурно сте забелязали гиганските сенки във въздуха когато сте минавали през Сургатския проход.Добре че точно тогава някой от вас не се е сетил че си е забравил нешо защото иначе сега нямаше да си говорим - тя се усмихна леко - Засега стига!Разкажете ми за вашите предмети и откъде идвате...
Отначало никой не говореше много и всеки допълваше помалко другия но после явно са се отпуснали и са говорили дълго време,защото когато Орлин погледна през процепа на палатката видя ще светлината е станала червена,заедно със всяко нещо навън - листа,камъни,храсти,дървета и шума."Последната луна е изгряла...Тя явно е бяла."
-Хубаво си поговорихме...Но аз няма да мога живея само с думи.Имате ли нещо което можете да изтъргувате?
"Сфетата!Тъкмо може да разбера са какво служи..."
Той постави предмета пред себе си и някой от другите направиха същото.
-Ха!За глупачка ли ме вземате?Обикновен комуникатор за предаване на дребни предмети,украшение на един от домашните любимци на Лорда,дребен талисман и пергамент?За това не бих могла да ви дам нищо повече от 3 кнута!Но виж за онази кръгла кутийка бих могла да си помисля за нещо повече...-каза тя посочвайки уокмена...-А също и за...
"Фафнир...Ако оцеля и се върна ще напиша пътепис..."

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
emi
МнениеПуснато на: Нед Апр 17, 2005 3:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Princess of the Universe

Регистриран на: 17 Сеп 2004
Мнения: 88
Местожителство: on the street of dreams

- А също и за... кръглото зелено нещо - посочи тя кутийката от спрайт - никога не съм виждала такова.
По лицата на всички се проточи усмивка. Лиско заговори пръв.
- Извадете всичко налично, чиято загуба ще преживеете... Така, сега заповядай - избери си.
Балкота беше смаяна, имаше неща, които дори тя, като търговец, не беше виждала преди.
- Добре, мисля, че ще успеем да се спогодим, все някак.. - промърмори тя.
- Все някак - усмихна се Лиско.

В палатката настана суматоха. Балкота настояваше за дискмена на Майк, момчето едва ли не го дърпаше към себе си: "Вземи проклетата кутия и ми остави музиката, какво да правя без нея?" Накрая се намеси Лиско:
- Майк, мисля, че ще успееш да поживееш и без музика. Вземи дискмена, но какво ще ни дадеш в замяна? Там откъдето идваме, това е много важен уред, много ценен. Изключително ценен - натърти Лиско. - А ние се нуждаем от толкова по-безценни и дори нищожни неща, като одеала например, (в този свят надали има спални чували, помисли си той) както и нещо за ядене...
- Одеала казваш, девет одеала за една кръгла кутийка, дискмен я нарече а? А и храна, не е ли много?
- Само девет - натърти наново момчето - попринцип би трябвало да взема много повече за нея, а храната е най лесното. Виждаш ли с такъв ценен предмет мога да взема много повече при някой друг, но ти го хареса и за това ти го, подарявам, така да се каже. Помисли си изгодно е...

Накрая жената се съгласи. Даде им одеала и провизии... В същия дух се проведоха още няколко "далавери". Набавиха си всичко необходимо, поне от първа необходимост, но опредилино не беше достатъчно..
- Виж - започна Мидори, сваляйки от пръста си един пръстен със млечно бял бисер.
- Интересно е, не съм виждала такъв цвят - избери си нещо, но внимавай трябва да е нещо, от което имаш полза...
- Добре - каза момичето с твърда нотка в гласа, тя знаеше от какво има нужда. - Покажи ми мечовете си- поне от това разбирам...
_________________
It's a story of a man
Who works as hard as he can
Just to be a man who stands on his own
But the book always burns
As the story takes its turn
An leaves a broken man



за да помогнеш не е нужно много - кликни тук
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
BizkiT
МнениеПуснато на: Нед Апр 17, 2005 4:21 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 586
Местожителство: Winland!

Майк беше като обезумял. Какво щеше да прави сега. Вече нямаше нищо което да го занимава в този шантав свят. Момчето вече беше започнало да си създава впечатления за останалите "пътешественици" от групата и определено Мидори и Лиско не му се нравеха: "Как може, така лесно да ми продадат дискмена, та аз мога да спя и на земята...притрябвало ми е това одеало..."
-Хей. - обади се Майк - Виж ся...аз ти давам това чудо на нашата цивилизация, а в замяна получавам няколко само няколко одеала и храна колкото да оцелеем. Плюс това, се съмнявам, че знаеш как да го използваш. Нека поне ти обясня. - Момчето силно се надяваше планът му да проработи...Бръкна в раницата си и извади няколко кутийки със CD-та и започна да рови измежду тях. - Моля те, Боже нека да съм го взел... - мърмореше си тихо Майки и изведнъж по лицето му се изписа злобна усмивка. Взе диска от кутията и го пъхна в дискмена.
Останалите го гледаха с леко недоумение. Нямаха си никаква идея защо се занимава, да й обяснява как се използва дискмен. Само Алисън, която видя кой диск слага Майк сякаш се досети какво е намислил и се приближи към него, като му прошепна на ухото:
-Надявам се знаеш, че дори и да успееш да си върнеш дискмена има вероятност тя да ни вземе одеалата, а аз не мога да спя на студено...
-Спокойно! -прошепна и в отговор Майки. - Дискмена вече е неин и аз просто ще се опитам да и покажа, че най-доброто нещо което може да направи е да ми го върне в замяна на примерно... 2-те кутийки спрей.
С леко разочарование Алисън отново отстъпи назад, а Майки включи дискмена. Сложи си слушалките и започна да слуша нещо, но в следващия момент Орлин не издържа и се обади:
-Сега тука музика ли ще ни слушаш? Давай да приключваме по-бързо.
Майки му хвърли леден поглед и продължи да търси песента... "Някъде на този диск беше...Даааа..ето я"
Момчето нагласи песента от където искаше да започне, наду звука на макс и се обърна към търговката, която гледаше с любопитство.
-Такам. Значи, взимаш тея двете тапи и си ги слагаш в ушите. - жената вече беше видяла, как Майки прави това и предполагаше, че е безопасно. Взе слушалките и си ги тикна в ушите. - Сега, натискаш това копче тук и в главата ти започва да звучи ангелска мелодия.
Жената естествено натисна копчето и всички в стаята ясно чуха звука, идващ от слушалките - диви крясъци "Pollution, you preach the noise about the words that you don't wanna hear...". Ужасена тя изтръгна слушалките от ушите си и ги хвърли колкото се може по на далече...
-Оглушааааах, Оглушааааааах - викаше тя.
-Споко бе, нищо ти няма - каза свежарски Майки. - Виж ся...ако нямаш намерение да го използваш, бих ти дал в замяна тези невероятни кутийки, които само като ги натиснеш тук от горе и рисуват с невероятни цветове.
-А издават ли сатанински звуци ? - попита все още изплашена жената
-Не, усмихна се Майки, само ги дръж далече от огън.
-Добре, добре само махни това кръглото нещо далече от мен!
Доволен майки си взе дискмена, остави й 2-те кутийки спрей (все пак нямаше какво да тагва в тази гора) и със самодоволна усмивка се върна при останалите, които го гледаха изумени. Хвърли по един убийствен поглед на Лиско и Мидори, усмихна се бодро на Алисън и пъхна дискмена в раницата си.
- А дали случайно нямаш и някъв скейт...едно такова като дъска ама с 4 колелца от долу... - Майк сам не си вярваше, че ще има, но все пак трябваше да попита.
- Ъъъ... не - отговори жената.
- Е както и да е...
Изведнъж погледът на Майк беше привлечен от 1 медальонче, което висеше на поставка в ляво от жената. Представляваше кръгче със буквата "А" вписана в него. От далече изглеждаше като сребърно.
- Яяяя. - не можа да скрие очудването си Майки - Това - каза той, посочвайки медальона. - Ъъъ...дали ще може да го разменим за нещо
- Зависи, какво можеш да ми предложиш...стига да не е онази адска машина.
Майки добре знаеше, че в раницата вече няма нищо, което да му помогне да набара медальончето, но в главата му се появи идея.
- Какво ще кажеш, да го разменим за това. - свали сребърната си халка от палеца и й я подаде.
- Хммм...защо пък да не. Халката мога и аз да си я използвам, докато този амулет виси тук от години и нямам никаква идея дали въобще може да се използва за нещо...
Ухилен до уши Майки се сдоби с медальонче, а Яна се обади
- Е толкова ли не можа да вземеш нещо по-важно за оцеляването ни, от 1 медальон? Плюс това, аз си го бях харесала.
- Кой превари, той завари - усмихна и се ведро Майки - Е нещо друго ще взимате ли от тука...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Avash'aelia
МнениеПуснато на: Нед Апр 17, 2005 5:56 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Bone Queen

Регистриран на: 24 Сеп 2004
Мнения: 399
Местожителство: I'm in a bad movie with a predictable end

Усмихвайки се снизходително Ино стоеше на страна и наблюдаваше сценката. Изведнъж в единия край на палатката нещо привлече вниманието й. Не беше сигурна, но май се наричаше шурикен. Единственото, което знаеше бе, че винаги бе искала такова. Нещо като три извити остриета с обща кръгла "основа", която се хваща. Всъщност не беше шурикен, но нямаше значение. Искаше го. И то веднага, но о,не, нямаше да плаща. Не беше като другите. Беше крадец и щеше да си го вземе. "Е, ще ми трябва практика, докато се науча да го хвърлям както трябва, но си заслужава и освен това в началото мога да не го хвърлям". Докато търговката разтърсваше покрусено глава след изпълнението на Майк, Ино се промъкна безшумно, отиде в далечния неосветен ъгъл на палатката и взе мечтаното оръжие. Беше прекалено голямо, за да го скрие в чантата на колана си. Огледа се и видя червено наметало наблизо. Щеше да даде на търговката една от димните си бомбички в замяна на наметалото, в което щеше да увие оръжието. Тъкмо се усмихваше самодоволно при мисълта, че баща й би останал доволен от нея, когато изведнъж усети, че търговката е зад нея.
- Какво правиш? - звучеше подозрително и враждебно.
На Ино силно и се прииска да изчезне. държеше оръжието в едната ръка, а в другата наметалото. Щяха да я хванат, че краде. Чувството беше гадно и трая цели 15 секунди, но накрая момичето се взе в ръце.
- Искам наметалото. Ще ти дам това - извади от чантата на колана си димна бомбичка - в замяна. Прави дим, който се разсейва след 4-5 минути.
Докато момичето говореше забързано и постепенно се овладяваше видя разширението очи на Балкота. И тогава видя пуснатия си кичур коса. Беше станал син. Като стените на палатката. Вероятно и останалата и коса, стегната високо на опашка беше станала синя, защото търговката не откъсваше очи от нея.
Ино се овладя и се направи, че всичко е наред.
- Взимаш ли я или не?
- Д-д-да - заекна стреснато жената. - Покажи ми какво прави.
Виан само това и чакаше. Извади още една димка от чантичката си.
- Правиш така - вдигна ръка и удари бомбичката в пода.
Моментално палатката се изпълни с гъст задушлив дим и всички се закашляха, но Ино беше свикнала. Нищо не се виждаше от дима, нямаше опасност Балкота да забележи и момичето взе мечтаното оръжие,уви го в наметалото внимателно, за да не скъса плата и да не си проличи и хвана пакета под мишница.
Някой вече се беше сетил да отметне покривалото на палатката и дима изчезваше.
- Странни същества сте вие - отбеляза кашляйки търговката.
Ино само се ухили в отговор, докато останалите зяпаха с широко отворени очи синята й коса.
_________________
Silly games in a book of pleasure
We're a bad cliché in a cheap short story
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Bizkitka
МнениеПуснато на: Нед Апр 17, 2005 6:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Possessed

Регистриран на: 17 Сеп 2004
Мнения: 143

- Яка прическа. - отбеляза Алисън - Ще взема и аз да се боядисам тъй някой ден.
Май Ино й отговори нещо, но Алис оглеждаше рафтовете в дъното на палатката и не обърна внимание на казаното.
Книги, най-вероятно на непознат език, различни кожи на незнайни животни, стъкленици с разноцветни течности, прахове и растения. Усети, че някой се приближи до нея.
- Какво мислиш да си вземеш? - попита Майк.
Алис не вдигна очи от рафта:
- Нещо полезно... За кво ти беше туй медальонче, не виждам начин да свърши работа.
- Ама си е гъзарийка - ухили се Майк и си пъхна пак слушалката в ухото.
- Предполагам... - смънка Алис на себе си.
"Мидори и Ино си взеха оръжия... Това определено би било повече от полезно... Само трябва да намеря нещо. Може би нож? Ино вече има един... Или пък Калашников..."
Алис се подсмихна.
"Малко вероятно да се намери тук..."
През главата й прелитаха какви ли не смахнати идеи-от "Щурчето" от "Мъже в черно" до танк.
"Ама и аз съм една лигла..."
Погледът й се спря на една кама, леко сбутана в ъгъла на рафт по средата. Беше изцяло черна, с красиви сини орнаменти по дръжката. Острието беше леко завито и въпреки черния си цвят проблясна в леко сиво, когато Алис пое оръжието в ръка и светлината промени ъгъла си.
"Поне е яка на външен вид. Ще си я взема...
Стига тая стипца да не ми съдере гъза с цената."
Алис остави камата обратно и свали раницата от гърба си. Разтвори циповете и огледа съдържанието.
"Огледалцето няма да си дам! Молива... Не. Ъх... Несесер? Три тетрадки... Не."
Разтръска отново раницата си с надеждата да открие нещо, което е склонна да даде освен носните си кърпички. Въпросът бе и Балкота да склони да го приеме. Погледна отново съдържанието на раницата си. Биология 10 клас. Тя хвана пак камата и се приближи до жената.
- Тая кама... Мисля да ви дам за нея тва. - смънка Алис и й подаде учебника си.
Балкота го огледа.
- Доколкото виждам книгата е на неразбираем език.
- Да, знам. - бързо отвърна Алис - Нося я от доста далечна страна. Съдържа информация за... Вие тука образовате ли се по някакъв начин?
- Зависи какво имаш предвид под това... - запъна се жената - от малки се учим на занаят от родителите си и...
- Да, ясно. Е тука пише за разни странни същества. Има и яки картинки. - додаде за по-убедително.
Балкота разгърна учебника и загледа страниците.
- Много е полезно, няма да се учудя някой пътник да мине скоро и да каже, че има нужда от тая книга. - не спираше с рекламата момичето.
Балкота кимна малко колебливо.
- Добре... Камата е твоя.
Алис се усмихна доволно.
_________________
Long for the rapture again
Crave for the pristine light
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Луна Лъвгуд
МнениеПуснато на: Нед Апр 17, 2005 7:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Girl, Interrupted

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 774
Местожителство: under the bridge, city of angels

Въображението на Тара определено си играеше с нея.. Една лоша и много опасна игра. От момента, в който се облегна на дървото и попадна в своя „сън”, момичето бе сигурно, че всичко, което виждаше и усещаше бе плод на фантазията й. Приела всичко на шега, тя се впусна в приятната авантюра, която стпоред самата нея, бе плод на копнежът, който я глождеше и й причиняваше почти физическа болка дни наред. Сън, приятен сън, бягство от проблемите, от студа, от проклетите предградия на Санкт Петербург. Но откакто пристъпи в палатката, всичко се промени и сякаш истината премина през тялото й като токов удар. Екзотичните аромати, на които едва успяваше да се насити, преди вниманието й да бъде привлечено, от някоя чудата фигура, или животно, или сандък, бяха съвсем реални. Гласовете ставаха все по ясни, тя усещаше вибрациите във въздуха и разбра, че малката авантюра никак не е сън. И фантазията не й играеше странно представление.. Дори в най-смелите си мечти и най-шантавите си сънища тя не бе усещала.. не бе усещала такива чувства. Толкова силни и истински. Дори не можеха да се сравняват с мимолетното докосване в сънищата.
Тя се бе подпряла на един от коловете, който образуваше входа на шатрата, зареяла бе поглед в пространството и изумрудено зелените й очи бяха странно уголемени. Приличаше на невменяема. С едната ръка разтриваше слепоочието си, а с другата механично прокарваше пръсти по ръба на черната си пола, която стигаше до под коляното.Раницата й тежеше и раменете я боляха. Осмисляше всичко бавно, напълно изолирана от останалия свят. Нещата определено бяха сериозни. От една страна се чувстваше щастлива, защото част от налудничавите й мечти се сбъдваха, от друга страна беше изплашена, естествено от преживяването, от неизвестността.. А от трета страна се срамуваше от себе си, че се чувства доволна. Но третата страна бе бързо изолирана. Тара пусна косата си от хлабавия кок и едрите къдрици се отпуснаха на раменете й. Тя ги прихвана грубо и отново ги върза на хлабав висок кок. Няколко кичура паднаха отстрани на лицето й, но тя не им обърна внимание. Бе твърде вглъбена в мислите си. Накрая погледът й стана решителен, очите й светнаха със зелен пламък и порцелановата бледност на кожата й бе нарушена от две бледи руменини на бузите.
Тара бръкна в джоба си и измъкна от там едно топче. Беше голямо колкото три сирийчета и бе прозрачно. В него обаче имаше странен тъмно син газ, който образуваше нещо като вихрушка, в която проблясваха като звезди, малки бели точици. Порови още и и намери вътре запалка, която приличаше на сребърна манерка, ключодържател, който святка и бонбони, множество обвивки от дъвки и свирка за кучета. Усмихна се бегло. Повечето от компанията й или ровеха из джобовете си, търсейки нови джунджурии, които да разменят, или пък се радваха на новите си придобивки. Балкота пък ровеше нещо в сандък в другия край на шатрата и Тара реши, че по-удобен случай нямаше да й се отдаде. Тръгна натам, но още щом направи първите си крачки се спъна в дебелите прашни килими и множеството гайчици, разпилени по земята. Гривната на глезена й подрънкваше. Тя застана до далавераджийката и рече тихо със силен руски акцент:
-Имам нужда от карта на местността, лък и кочан с поне 8 стрели, и също така искам да те попитам с какви книги и билки разполагаш?- към края на изречението Тара усети, че шепне, а устата й е пресъхнала.
-Хм.. А имаш ли с какво да ми се отплатиш?-жената също шепнеше, а гласът й звучеше леко пресипнал.Тара хвана с два пръста топчето, обърна се с гръб към спътниците си ( кой знае защо никой не й вдъхваше доверие ) и го показа на странната жена.
-Това е вълшебна карта на Вселената. Светлинките, са всички Планети, които съществуват. На всяка планета има милиони градове, села и земи. Това е карта на целия свят. Изработена е от великите китайски изобретатели и много рядко се среща на битака зад вилата на Великия Магьосник Лорд Петър.
Очите на Балкота светнаха любопитно.
-Не издава адски звуци, надявам се?-погледна тя предпазливо към Тара.
-Оххх, не! Значи, тя струва много, много много рядка е. Искам в замяна лъкът с кочана и картата. Също тази перелина тук – посочи тя една тъмно синя перелина от много лек плат, приличащ на лен, но беше по-мекичък на пипане.
-Добреее.. Но не е хубаво странници като вас да се развяват с тия дрипи по нашите земи. Ще си навлечете много неприятности, хората тук не са дружелюбни към странниците.
-Знаеш ли права си.. С какво се обличат тук богатите ъъ, дами?-запита любопитно Тара.
-Няма богати тук, не и след тежките времена. Понякога идват разни, но мноого рядко, пък и на тях не се гледа с добро око от селяните. Те тънат в мизерия, ами ония ми ти фриди се гласят сякаш Анк`Евеен иде!-Балкота стисна юмруци, но като осъзна, че говори на чужденка ги отпусна и продължи по същество- Трябват ви фусти, наметала и корсети.
-Че аз си имам фуста, поне с това ще се размина.-Тара огледа своята дънкова пола и малко се осъмни, че черният дънков плат ( при това окалян в о, лилава кал ) е подходящ.
-Хмм, с тази фуста не можете да се разхождат. Само ония – жената се обърна и плю на земята- ходят с фусти,които не им покриват глезените.
Тара реши, че не иска да знае кои са „ония” и погледна отновокъм полата си.
След около 20 минути тя се сдоби с фуста, перелина, корсет и високи ботуши на равна подметка направени от някаква странна кожа. Набута ги бързо в раницата, която значително беолекнала след размените. Остана без химикалките си, без блока с рисунките, запалката, едно от фенерчетата и светещият ключодържател.
Лъкът се оказа дооооста доста тежичък и Тара бе сигурна, че няма да може да стреля с него без доста, доста тренировки. Помнеше как баща й й даваше уроци като малка, как стреляше с малкият лък от дъбови клони, украсен с гарванови пера.. Как тичаше след птиците из поляните на Балинамуър в Ирландия… И как счупиха скъпоценният й малък лък в училището й в Санкт Петербург.
-Ъм, само така, информативно да те попитам.. Защо всичко е лилаво?
-О, ама вие със сигурностидвате от друг свят!
Тара повдигна едната си вежда и сбърчи чело „ Че ти кво си мислеше ма, изкуфяла баба Яга?”. Старицата взе едно странно шишенце с формата на грозен, тумбест кактус (отвсякъде освен от правата дръжка стърчаша бодли ) и взе парче мръсен плат от една лавица. Сипа малко от съдължанието, което бе с о, каква изненада-лилав цвят и го подаде на Тара.
-Това е безплатно, натрийси очите.
Първата мисъл на Тара беше „Тая будалка ли се с мене? С тая гнус и подметките няма да си намажа…Отде да знам, че няма да ослепея?”. Сякаш прочела мислите й Балкота натърка своето око с парчето плат.. Окото й за миг светна в някаква лилава светлинка и после си стана нормално. С огромно колебание и Тара пое в ръка следващото парче плат и натърка окото си.. Леко щипене, чу дъртата да казва „Не го отваряй преди да си намазала и другото..” след това нацапоти и дясното око, при него усети сърбеж едновременно парене.. А когато отвори очите си.. Изненада, всичко беше разноцветно и нищо не беше вече лилаво.. Освен бледолилавия й пуловер, де.
Тара помоли Балкота да даде и на останалите от това, като преди това им каже, че тя самата е пробвала и вече вижда разноцветно…
Така тя имаше достатъчно време да поразгледа шишенцата, книгите и купищата други джунджурии. Сви си един компас.. Сви не беше точната дума, защото на негово място остави своята свирка за кучета. Но пък сви е точната дума за това, което направи с една книга за билките и растенията. Беше написана на странен език, но Тара въобще не се замисли дали ще може да го разчете.. Просто я пъхна в чантата си и дори не хвърли втори поглед на написаното.. Просто я разлисти, за да види дали има картинки вътре. Беше й станало доста интересно тук. И за миг не изпита угризения или съжаление, че е откраднала. Тази жена доста шмекеруваше и 100% бе измамила доста като тях. По едно време се усети, че не е попитала нищо за парите, с които се търгува тук, а това си беше доста важно.. Трябваше да се ориентира, при все че никак не умееше да борави дори с паритеот нейния си свят, хартийките и монетите определено я интересуваха.

_________________
and she showed up all the errors and mistakes,
and said I've lost control again.
but she expressed herself in many different ways,
until she lost control again.
and walked upon the edge of no escape,
and laughed I've lost control.
she's lost control again
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла MSN Messenger
Нокс
МнениеПуснато на: Чет Апр 21, 2005 9:30 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Апр 2005
Мнения: 6
Местожителство: Поживей достатъчно и може и да го видиш

Всеки се беше сдобил с нова вещ и сега си играеше с нея.Тара се упражняваше да стреля с лъка като се целеше в едно дърво,Алис кълцаше на малки парченца каквото й падне.Майк си седеше удобно завит в одеялата и се кефеше на ритъма който бумтеше в ушите му докато разглеждаше медальона си.Виан гледаше свирепо и си търсеше цел за шурикена,а сестра й най-спокойно си седеше до едно дърво и си играеше с една кречица между пръстите.Лиско вече спеше като къпан и макар че хоризонта порозовяваше едва ли щяха да го събудят скоро.Бяха си направили лагер близко до потока,малко по надолу от мястото на което се бяха срещнали всички.
"Поне всичко изглежда по добре когато е в разлини цветове...Онази малка лилава гадост върши работа.Да видим сега дали Балкота не ме излъгала...Е ако е така значи Виан ще се порадва на летящия си шурикен Twisted Evil "
Орлин извади кожените ботуши от вързопа в който му ги беше дала търговката и ги смени бързо с маратонките си.Отначало му бяха широки но после прилепнаха плътно и противно на очакванията му,бяха доста леки.Изправи се и реши да ги пробва веднага."Онзи нисък клон..."Беше по способностите на всеки да се качи...ако използва ръцете си."Но би трябвало да се справя и само в крака..."
Една крача по ствола,отделяне от земята и..."ХА!Не ме е излъгала!Действа!".Дръвчето не беше голямо и се разтърси при което западаха червени листа.Той започна да се изкачва хоризонтално нагоре сякаш си е стъпил нормално на земята под удивените погледи на другите.Алис май я хвана яд след като той й махна от клона защото започна да кълца още по ожесточено храстите наоколо...Майк сякаш не беше отлепил поглед от медальона си.Само Мидори се усмихна добродушно и продължи да прави сложни кати(замахвания с меча) във въздуха.
"Време е да си поспя малко и аз..."
Напъхването под всичките тези топли одеяла беше най-приятната част от деня.Дрехите му не бяха лепкави от сока на онова противно растение,защото ги беше сменил при Балкута...всичко можеше да потръгне добре,а дори може би щеше да успее да се върне...Колко ли време беше минало в техния свят......
Не беше трудно да се унесе...

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
BizkiT
МнениеПуснато на: Пет Апр 22, 2005 1:08 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 586
Местожителство: Winland!

Всички бяха заспали, а Майк все още се въртеше под одеалото си. Не можеше да свикне с твърдата земя, а и всъщност никак не му беше до сън. След като стана ясно, че няма да се спи, легна по гръб завит под топлото одеало и се загледа в блестящите в небето звезди, чудейки се какво всъщност прави тук. Всякакви мисли минаваха през главата му. Сигурно приятелите му извън това "място" вече се бяха обадили на полицията и бяха обърнали целият град с главата на долу да го търсят. Какво ли щеше да им обяснява като се върне. Не можеше да им каже какво наистина се е случило, защото щяха да го помислят за откачен. В този миг в главата му премина леко стяскаща мисъл: "Ами ако не се върна?" След още няколко минути размисъл по подобни въпроси, Майк реши, че няма смисъл да си блъска главата повече за това и бавно се изправи. Прозя се един-два пъти и се зачуди с какво да си запълни времето. Не искаше да слуша музика, защото се страхуваше, че батериите ще издадат багажа в някой неподходящ момент. Огледа останалите от групата, които до един бяха се унесли в света на сънищата и погледът му се спря на Алисън. С глава върху раницата си, и свита на кълбо тя леко потреперваше под одеало си. Майки предположи, че й е студено и тъй като нямаше намерения да ляга да спи отново, я зави и със своето одеало. Всъщност, според момчето Алис беше доста красива, пък и слушаше хубава музика, пък и...,но точно когато се беше отнесъл в мисли по нея, нещо изшумя от един лилав храст в дясно от Майк. Той наостри уши и се втренчи на там с леко притеснение, защото до сега в тези гори не беше видял нищо, което да няма опасност да го изяде. "По дяволите, защо ли реших да се правя на гъзар и да взема ши*аното медальонче, вместо да се въоръжа с нещо полезно като другите" - помисли си той. "Всъщност, дали да не ги събудя? Нееее...ако се окаже нещо незначително, само ще ме помислят за страхливец". Майк се огледа, дали случайно някой не се е събудил, но напразно. Тогава забеляза камата на Алис, до дясната й ръка и реши, че това може и да му помогне: "Е дано да не се разсърди, че съм я взел на заем за малко..." Все още без да откъсва очи от храста, който продължавасе да шумоли, Майк грабна камата и започна леко да се приближава към него. Стараеше се, да спазва достатъчна дистанция, че ако се окаже нещо хищно, да не му отхапе главата преди да разбере какво става. Притаил дъх Майк седеше и не знаеше какво да прави, а ужасът го сковаваше и точно когато си мислеше да хвърли камата в храста към животното в него, с пъргав скок от там изскочи бяло зайче. Тъй като момчето очакваше нещо хищно и с големи зъби, в първия момент сърцето му се качи в гърлото, но след като осъзна какво стои срещу него се успокои. Зайчето го гледаше с жално с големите си черни очи.
-Ела тук мъниче. - каза Майк на дребното животинче, но вместо да се приближи, то тръгна да бяга в противоположната посока с учудваща пъргавина. "Оооо ще ми бягаш ти, така ли?" - каза си момчето. "Няма начин...никой не бяга от Майки." Все още стискайки камата на Алис, той се засили, да бяга след малкото животинче, но тогава стана нещо странно. Изведнъж усети, че всичко около него се размазва и започва да губи цвета си. Сякаш всички цветове от околността се събираха около него. В следващите няколко стотни от секундата Майк не разбра какво става, но цветовете си бяха дошли по местата, а той бягаше с такава луда скорост между дърветата, каквато не бе постигал дори със скейта си...едва ли някога се беше движил толкова бързо с каквото и да било. За негова огромна жалост, всичко това продължи само няколко секунди, и преди да осъзнае как е постигнал това, срещу момчето се изправи огромно дърво, а Майк нямаше никакъв шанс да избегне сблъсъка с огромния дъб (поне на дъб приличаше) и със силен удар се заби челно в ствола му. Камата на Алисън изхвърча от ръката на Майки на няколко метра на страни, а момчето с разкървавена от удара глава се сгромоли в безсъзнание в корените на дървото...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Paranoia
МнениеПуснато на: Пет Апр 22, 2005 10:51 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 28 Дек 2004
Мнения: 640
Местожителство: sitting on the beach with the sun in my eyes :]

лиско беше разсъбуден от виковете на другите:

'- блах, блах, блах, човеееек не може да се наспи на споооокойствие' - започна да окайва положението лиско на ум, докато се прозяваше гласно.
'ебати, друго си е да бъдеш буден от дъ върв' - отсъди момчето и веднага отбеляза, че следващия път ще разчита на ем пе три плейъра си за ранното ставане.

все пак се прозина още веднъж, потъркаля се като дърт котарак из тревата и започна да се протяга наляво - надясно с едничката мисъл, че ако останалите не престанат да издават звуци ще му се наложи да превърне в хоби една песен на ъ пърфект съркъл, която е кавър на ... самите ъ пърфект съркъл, а именно 'да бройкам телата сякаш са овце под аранжимента на бойни барабани'.
момъка стана и се огледа, като веднага фиксира каква е причината за неговия преждевременно прекъснат сън - майк беше облегнат на някакъв старинен дъб (?), като една напоена с кръв превръзка красеше челото му. около него се суетеше половината група, докато част от останалите бяха литнали нанякъде, а по добрата половина от половината се търкаляше възмутена от жестоко прекъснатия сън.

лиско стана, отиде при майк и разучи ситуацията. реши да не я коментира, а само да окуражава другите, че всъщност майк не е пълен, а частичен идиот, което подейства добре и всички се успокойха. лошото е, че според часовника на ем пе три плейъра му беше спал 4 часа, а вече беше твърде късно за повторно заспиване, макар че му се искаше.
от продавачката лиско беше разбрал, че в околоноста има енергийно растение наричано от местните 'бонго - бонго', където може да захрани презареждащите се батерии на мп3 плейъра му. дори му даде и картинка, че и някаква странна книга преведена на някакво подобие на английски, което по скоро беше упътване как да те удари ток без да умреш, отколкото каквото й да е друго. изводът му, естествено, беше доволно малоумен - зареден мп3 плейър или смърт. та така той кълнейки колко е прост всъщност почна да се гъзи наляво - надясно с единствената цел да огледа отблизко растенията. не, че имаше и много такива, де - повечето беше тревица. след 20 минутно гъзене чу пращане от близкия храст и веднага тръгна натам с боен вик 'зареден мп3 плейър или смърт!'. фиксира растението и хвърляйки настрана оня парцал с упътванията как да те хване тока, но да не умреш и тънаникайки си 'I got/ just enough/ on my own view/ education to perform' огледа храста. извади захранващия адаптор, който се оказа по някаква случайност в него и включи онзи кабел, по който протича тока. след това, максимално съсредоточен, сложи адаптора върху плашещо пръщящото от електричество растение. за радост на лиско и за неизмерима по големина мъка за целия останал свят адаптора доволно се залепи за 'бонго - бонго' и още по доволно завибрира. лисицата погледна батерията, скива, че е заредана до горе, премигна, пак погледна, пак видя, че е заредена до горе и тъкмо в момента, когато мислеше, че адаптора ще гръмне хвана един клон и нацели адаптора, който нещастен падна на земята.
погледна си мп3 плейърчето, което още функционираше, пусна си 'crying in the rain' на а - ха и доволен вдигна адаптора.
'- на батко адаптарчето то' - похвали го кумицата. въпреки че това се случваше рядко, адаптора запази сериозен етикет и с нищо не показа вълнението си, че е получил поздравления за вярната му и опасна служба като адаптор.
'- знам те аз, стари друже. истинските мъже си пазят чувствата в себе си. машала, мейт' - продължи да се радва лисицата на безпристрастния, неодушевен адаптор.
'- посвещавам следващата песен на тебе, брато' - промълви лисицата, като си пусна a - nothing.

след това взе книжката, прибра мп3 плейъра и се запъти към останалите. някой беше решил, че е редно да запалят огън и неизмеримо щасливо припукващи клончета се рояха едно върху друго. имаше разопаковани провизии, които щяха да послужат за първото групово ядене.

лиско поразпита наляво - надясно любимия си въпрос:
'- какво и кога ще ядем', с който беше пословично известен сред роднините си и тръгна към продавачката.
тя беше споделила, че имала да му казва нещо, което лиско искрено се надяваше, че няма да е някоя вълнуваща за самата продавачка сексуална тайна. не за друго, а защото за него тайната едва ли щеше да е чак толкова вълнуваща.

присъпи в магазина, където в същото време пазаруваха две копия на плешивите малки докторчета от 'безсъние' на стивън кинг. гномите се запътиха към група дълги мечове, които бяха м/д-у 2 и 3 пъти по дълги от тях самите, а продавачката се обърна към него.

'- споделихте, че имате да ми казвате нещо, което евентуално би представлявало интерес за мен' - стовари причината за идването си лиско. всъщност, това не беше точно така - просто той искаше да поразгледа на спокойствие и да събере малко лична информация.

'- да. ами.. така.. някога това място беше силно, но в последните 400 години запада все повече и повече. сега има група от неколцина гнусни животинчета, дето ни прецакват аферите' - премина в гангста стил тази дама на преклонна възраст.
'- всички те са под подчинението на тъмният лорд' - продължи тя. 'тъмният лорд, отговори тя на незададения въпрос, е един ... владетел на тукашните земи, родил се малко преждевременно, когато на един пиян върколак му дошли сексуалните нужди и почнал да скача на всичко живо. в следствие на това много от тогавашните животни мигрирали на секундата, за да не се завърнат никога в последствие, но някой се наложило да останат по тези земи. главно бавни животни - охлюви и таралежи примерно. жертрви, разбира се, имало - няколко бавни дори и по охлювските стандарти охлюви били жестоко разпорени от прекалено големия за тях атрибут на върколака, но истински трагична била съдбата на таралежката груци, която не успяла да умре - и се наложило да роди това същество тъмният лорд. лошото е, че ембриона на тъмният лорд бил прекалено голям, и така в един прекрасен ден таралежката груци експлодирала - но оставяйки за поколенията своя дневник 'последните 15 метра на таралежката груци', копие от което е окачено на витрината - посочи жената към една книжка с бодли разположена на витрината.
'- изданието е специално, като преди да я разгърнеш трябва да се закълнеш, че уважаваш паметта на таралежката груци и че заклеймяваш по възможно най не - циничния начин деянията на дъртият пиян върколак.' - заобяснява забързано продавачката.
'- все пак не искаме още един тъмен лорд, о, не' - занарежда търговеца.
'- и така, върколака бил жестоко убит, изнасилен, което било само прелюдия към това, което последвало - цялото кралство се изпикало на гроба му'.
'- може да звучи жестоко, ма.. а епитафа му бил 'помнете таралежката груци!'.
'- тази случка била последвана от трийсет годишен сух период, който покачил с около 30% броя на използващите алкохол, с около 29% алкохолиците и с около 28% престъпленията, извършени под влияние на алкохола.'
'- все пак злото било сторено и с времето тъмният лорд наложил своята воля над това кралство' - завърши с преиграна театралност, която трябваше да подчертава трагедията продавачката.
'- та... да се върнем към началото. тия животинчета ни тормозят от много време, братко, и мисля, че ти и вашата група изглеждате достатъчно добри, сръчни и способни, за да ни помогнете да се справим с тях.
- естествено, ще има и награда'.

'- мхм. и каква е наградата?' - пристъпи ребром към нещата лисицата.
'- все пак.. след като ви тормозят от толкова много време, то значи тия говедца са здрави копилета. и ще трябва да се рискуваме много яко, което означава, че като ги набийм ще трябват и много пари за празнинството'. - не отстъпи на доскорошния гангста стил на продавачката лиско
'- нали?'

'- предполагам, че си прав' - изглеждаше разочарована жената, която се надяваше, че ще метне тия чуждоземци както последните желаещи, които бяха благородни псевдо - рицари и като едни джентъмлнени решиха да се жертват за едната слава.
'- жалко, че умряха така жестоко..' - мислеше си тя.
_________________
everyone is running at such a speed, till we find.. there is no need.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
AnAcondA
МнениеПуснато на: Нед Апр 24, 2005 7:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 25 Сеп 2004
Мнения: 28
Местожителство: somewhere i belong

Всички пламенно обсъждаха какво ли не,Лиско се беше изгубил някъде,а Яна се беше свила в един ъгъл,леко присвила очи,преструвайки се на заспала.Всъщност съня беше последното,за което мислеше.Кожата беше точно пред очите й и момичето я разглеждаше до най-малката подробност.Нямаше търпение да намери притежателя й.Но освен това странно животно,имаше и друго нещо,което занимаваше ума й.Това беше предметът,който беше измъкнала от търговката,в замяна на гримовете си.Приличаше на желязна ръкавица с малки шипчета отгоре.Беше лъскава и се закрепяше за ръката с помощта на кожени каишки.Шипчетата бяха толкова мънички,и толкова много,че отдалеч дори не се забелязваха.От друга страна бяха страшно остри и горко му на този,който биде ударен с тях.При тази мисъл Яна едва забележимо се усмихна.От вътрешната страна на ръката,ръкавицата имаше два по-големи шипа,на едно око разстояние едно оот друго.В главата на чернокоската изникна картина как ги забива в очите на една стара нейна позната и това й изпълни душицата.Да..определено беше доволна от новата си придобивка.Освен с нея се беше сдобила и смалка кама,заради която пък се беше лишила от книгата "история на изкувството",която мъкнеше навсякъде със себе си.
РЕши,че не й се лежи повече и се изправи,протегна се и се приближи към огъня,където се бяха струпали всички.
-О,сънливката се разбуди-обади се Орлин и всички тихо поздравиха новодошлата.Яна само кимна и се настани до огъня.В дясната ръка все още държеше ръкавицата и мълчаливо галеше шипчетата,като внимаваше да не се пореже.
-Тая ръкавица е яка,жалко,че не я видях първа-обади се Алисън.
-ДАм...спокойно бих се разхождала по улицитие на София с нея..-подсмихна се Яна.
-Определено щеше да привлечеш вниманието-засмя се Ино.
-Е,аз мисля малко да се поразходя,ако не възпразявате-Яна се изправи и се запъти по посока магазина.по пътя се размина с ЛИско,хитро усмихнат,както обикновено,и продължи направо.Подмина магазинчето и продължи през една горичка от лилави дървета.На клоните им бяха накацали странни птици,нещо между таралеж и бухал.таралеж само на пръв поглед,защото всъщност нямаха бодли,просто перата им малко наподобяваха такива и бяха щръкнали във всички посоки.Яна ги изгледа с лека насмешка и ги отмина.Хареса си едно дърво,удобно за катерене и се покачи на най-широкият му клон.Пъхна си слушалките на дискмена в ушите и се загледа в далечината.Дървото не беше много високо,но беше на някакво хълмче и от него се отгкриваше гледка към малка долчинка.Точно тя привлече вниманието на Яна.Там ставаше нещо.Издигаше се облакпрах,който се приближаваше все повече към гората.нещото,което издигаше този прах спря движението си и тя можа да различи какво е.Бяха няколко силуета на едри животни.Рошави и сякаш имаха бодли.Яна ги наблюдаваше с интерес,но и през ум не й минаваше колко опасни биха могли да бъдат.Всичко й беше като на филм.явно бяха спрели за кратка почивка,защото скоро пак потеглиха.И се приближаваха все повече и повече.момичето реши все пак да не ги дочака и скочи от дървото и почти побягна към лагера им.
_________________
This is me for forever
One of the lost ones
The one without a name
Without an honest heart
as compass
This is me for forever
One without a name
These lines the last endeavor
To find the missing lifeline
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща Страница 2 от 4

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker