Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
 Фафнир [частен разказ с продължение] « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Нокс
МнениеПуснато на: Вто Апр 12, 2005 2:23 pm    Заглавие: Фафнир [частен разказ с продължение] Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Апр 2005
Мнения: 6
Местожителство: Поживей достатъчно и може и да го видиш

"Прекия път за училище определено е за предпочитане...Особено когато закъсняваш!"
Наоколо не се чува нищо освен песните на птиците и шумоленето на листата докато някоя сойка подскача до теб.Все напред и дадолу...Към вековния дъб после надясно..."Ускори крачка!".Още е есен и листата падат при някой лек повей на вятъра придружени с цели армади от въртящи се семенца.Някои заблудени кестени са цъфнали втори път веднага щом всичките им листа са изсъхнали и опадали.Хрущенето на стъпките му по чакъла се заглушава от шумата докато дъба се уголемява все повече и повече."Почти стигнах...После ми остава само...".
От близкия храст се изстрелва една пухена топка с крачка и големи уши и преминава светкавично алеята следвана по петите от цяла глутница кучета.Те също профучават без да изпускат от поглед плячката си."Мамка му!Изкараха ми ангелите!".Дъба е много подходящо място да се облегнеш особено когато сърцето ти тупти като лудо от тичането и фалшивата тревога...Главата му е клюмнала надолу и погледа му забит в храста отдругата страна на алеята.В подножието му блещука сфера сякаш от метал.Достатъчно за да привлече вниманието на всеки който я види.Няколко крачки и вече е там, а тя е в ръката му."Всъщност е полусфера...".Хладна на допир и съвсем гладка...като от стъкло.Плоската част е напълно черна,без нито един отблясък.И като че ли се движи леко...като море разколебано от сутрешния бриз и гледано отвисоко.Без да се усети палеца му се докосва до черната повърхност и болката го пронизва веднага като от нагорещен котлон.Сферата пада,изпусната,с тъмната страна върху чакъла,а момчето засмуква кървящия си пръст."Какво по дя....?".
Времето сякаш е спряло...Наоколо не се чува и звук.Дори вятъра е спрял устрема си.Болката я няма но малка част от мястото където се е докоснал палеца му сякаш е отрязана.Минават няколко мига преди песента на синигерче да развали магията и времето пак да поеме по своя безкраен път...
Но сфера все още е там по средата на пътя.Посяга към нея бавно и несигурно и я вдига в лявата си ръка.Под нея не е останало нито едно камъче от чакъла!Черната повърхност все още е леко накъдрена...все едно че нищо не се е случило....
Околността започва да се променя.Едно завъртене му показва как огромния дъб се стопява във въздуха и на негово място изникват нови,непознати растения.Мъгляво видение на слънце бягащо по небето и следвано от три луни една след друга.Сякаш се намира в окото на торнадо от цветове.Пътеката под краката му е платно опънато в буря.Слънцето избягва още една дължина и цветовете бързо се изчезват в тъмнината.Краката му губят опора и последното което вижда е осеяното със стотици звезди нощно небе,оградено в рамката от тъмните силуети на непознати дървета...

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Avash'aelia
МнениеПуснато на: Вто Апр 12, 2005 3:56 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Bone Queen

Регистриран на: 24 Сеп 2004
Мнения: 399
Местожителство: I'm in a bad movie with a predictable end

През спуснатите завеси прозира любопитен лунен лъч. Красиви, скъпи брокатени завеси, тежки и съзаклятнически надвисващи.
Тъмно е, свети само фенерчето, което държи в лявата си ръка. В дясната има странен нож.
От съседните стаи не долита шум, никой не би предположил, че в къщата има някого.
Но баща й си върши работата тихо мълком.
Запристъпва внимателно към стената, като мимоходом си напомня никога да не слага в къщата си дебели килими.
Сякаш безкрайно се промъква между масички, вази и удобни фотьойли, призрачночерни гиганти.
Не й трябва много време, за да открие целта си.
В неприлично скъпа рамка, проста наглед, но тя знае, че струва достатъчно, за да накара милионер да подсвирне. Потиска въздишката си – не рамката е целта й.
Стиска ножа уверено и се заема безшумно да изрязва безценното платно. Вълнува се, в главата й бучи победоносен марш.
Изрязала е половината, когато немирния лунен лъч се плъзга по картината.
Тя спира работата си и се заглежда в пейзажа.
Нощно небе, полутъмнина, блясък с неясен произход и тъмни стволове на някакви дървета. Поклаща глава – така и не го разбра това изкуство.
Понечва да продължи работата си, но нещо сякаш я стяга и приковава на място.
„Като овързана с лунни лъчи!” – последната и мисъл, преди усещането, че я всмукват, поглъщат я да я замае…
_________________
Silly games in a book of pleasure
We're a bad cliché in a cheap short story
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Bizkitka
МнениеПуснато на: Вто Апр 12, 2005 5:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Possessed

Регистриран на: 17 Сеп 2004
Мнения: 143

Времето беше топло и слънчево, а небето лазурно синьо. Беше един от онези приятни пролетни дни, които ти носят усещане за спокойствие и хармония. Птичките пееха, прехвърчаха пчелички, джанките бяха цъфнали и подсказваха, че след месец ще дойде прекрасният момент да бъдат обрулени.
Тя не бързаше заникъде. Беше решила просто да се поразходи сама, което не й се случваше толкова често, колкото като че ли й се искаше. Влезе в парка със спокойна крачка, подмина няколко шумни хлапета, на една полянка наблизо пък едни нейни познати играеха футбол. Махна им и забърза към главната алея. Познаваше този парк като дланта си, че и по-добре. Цял живот живееше наблизо и от малка често прекарваше следобедите си тук. Унесена в спомените прекоси главната алея до средата и се шмугна в пътечка, която водеше навътре сред дърветата. Повървя още 10 минути и... Бам.
- Ееее, начииии. Майка му да се такова. Ще се пречукам някой ден!
Леко се надигна и приседна насред пътеката. Огледа камъка, в който се беше спънала и поседя така известно време. Едно листо привлече вниманието й. Наоколко всичко се раззеленяваше, а то беше оцветено в ярко жълто и червено. "Сигурно е още от есента"-каза си тя и го вдигна, за да го разгледа.
Тогава почувства движението.
_________________
Long for the rapture again
Crave for the pristine light
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
BizkiT
МнениеПуснато на: Вто Апр 12, 2005 5:32 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 586
Местожителство: Winland!

Няколко лампи хвърляха мръсна светлина върху мрачната крайбрежна алея. Наоколо не се забелязваше жива душа, освен прелитащите прилепи. Лек, усилващ се шум разкъса тишината и от тъмнината се появи силуета на леко приклекнало момче, движещо се възможно най-бързо със скейта си. На лицето му, беше изписана доволна усмивка. Връщаше се от поредното звукозаписно студио и бързаше да каже на приятелите си от бандата, че най-накрая са уцелили джакпота и в скоро време ще започнат записи за първият си албум. Оставаха му още около 10 минути път, докато стигне до квартирата, където се събираха с компанията. Момчето видя задаващата се срещу него пейка и се изкуши да я слайдне...беше го правил хиляди пъти. Приклекна още повече върху дъската си и с перфектен скок се плъзна по дървената повърхност. Едно от малкото неща, в които беше наистина добър – скейта и пеенето. Втора пейка се зададе срещу него и той отново повтори перфектния си скок, но този път, се появи неочакван проблем. Скейта се блъсна в някаква кутия, забравена върху пейката, момчето изгуби баланса си и се сгромоляса на земята, претъркулвайки се няколко пъти. За момент, цялото му тяло изтръпна от болката, но не му се случваше за първи път. Полежа малко, после бавно се надигна от земята, изтупа се и се върна няколко крачки на зад, да си вземе скейта, който все още се поклащаше на ръба на пейката, опрян в кутията. “Кой по дяволите оставя кутии по пейките...хмм изглежда интересна...може пък да има нещо ценно вътре...”. Той плъзна пръсти по сребърните ръбове на черната кутията. Тя се отвори с леко цъкване, но противно на очакванията му, вътре нямаше бижу или нещо ценно, а беше празна. В този момент, сякаш времето спря, а той усети слабост. Леден полъх го удари в гърба, зави му се свят, а краката му се разтрепериха. Със затворени очи падна пред пейката и преди да разбере, какво става се почувства засмукан...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
AnAcondA
МнениеПуснато на: Вто Апр 12, 2005 6:32 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 25 Сеп 2004
Мнения: 28
Местожителство: somewhere i belong

Имаше толкова работа да се върши..И толкова други по-приятни неща за правене...Яна бързаше към вкъщи,унесена в мечти за свободно време и сърфиране из нета...Тогава го видя.Беше нещо като като смъкната кожа от змия,и естествено тя веднага полюбопитсва да разбере от какъв вид точно..Но като го приближи разбра,че такова животно изобщо няма.кожата беше сякаш животното я бе съблякло наполовина,имаше перфектен разрез по средата.и имаше ярко жълт цвят...но в мига,в който я вдигна от земята,Яна загуби представа за времето...нещо я засмука..неизвестно накъде...
_________________
This is me for forever
One of the lost ones
The one without a name
Without an honest heart
as compass
This is me for forever
One without a name
These lines the last endeavor
To find the missing lifeline
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
emi
МнениеПуснато на: Вто Апр 12, 2005 10:30 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Princess of the Universe

Регистриран на: 17 Сеп 2004
Мнения: 88
Местожителство: on the street of dreams

Мидори се разхождаше в градината... Това бяха няколкото й свободни часа и се чудеше как да ги оползотвори... Баща й щеше да я чака чак след залез за да й покаже нещо... Мразеше тайните. Тръгна към старият параклис. Обичаше пътя към него. Винаги е било толкова спокойно... Там седеше и медитираше... или само седеше и мислеше, по някога медитацията хич не й се отдаваше, в повечето случаи като се замисли.
Вятърът обгърна лицето й. Най-накрая се затопли. Ранна пролет - дърветата тъкмо се раззеленяваха и се носеше приятен аромат - аромат на топло и свежо... Обичаше пролетта.
Запъти се по пътеката, към параклиса. Вътре беше прохладно, почти студено. Запали огнището и се огледа. Не беше стъпвала тук от години... Странно - преди обичаше да идва. Какво ли я беше довело сега? Погледът и се спря на старата броеница - подарък от баба й. Старата жена й беше казала, че котато дойде денят да разбере напълно символите може да я притежава. Разгледа я - символите минаваха пред очите й като на лента... Инг-янг, светли и тъмни полета, букви - всичко се редуваше, а по средата се намираше драконът, черният дракон. Все още не намираше неговото значение. Защо дракон?
Разгглеждаше го, премяташе го през пръстите си... и изведнъж почувства парене в ходилата си. Краката й бяха като изтръпнали, ала сякаш горяха. Това чувство се проплъзна по цялото и тяло. Погледна пак броеницата - драконът сякаш гореше, гореше с тъмен, невидим пламък. Затвори очи и се потопи в черния пламък...

Когато отново успя да поръдне параклисът го намаше... нищо не беше същото...
_________________
It's a story of a man
Who works as hard as he can
Just to be a man who stands on his own
But the book always burns
As the story takes its turn
An leaves a broken man



за да помогнеш не е нужно много - кликни тук
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Невидимата
МнениеПуснато на: Вто Апр 12, 2005 11:02 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

kÿuubi

Регистриран на: 13 Сеп 2004
Мнения: 621
Местожителство: Konoha

Вятърът най-сетне не беше горещ и връхлиташе на прохладни вълни, разрошвайки идеалната прическа на ширналото се море от зеленина. Тя стърчеше някак неестествено в ярките си дрехи и се наслаждаваше на приятния завършек на деня – един от най-хубавите в годината. Облаците, уморени и разпарцалосани от вятъра, се носеха някак спокойно и блажено по заспиващото небе. Цялата земя на инките се канеше да ги последва в това пътешествие – всичко беше притихнало. Сякаш времето спираше в подобни моменти и светът щеше да си остане такъв завинаги. Тя се обърна и заслиза по нанадолнището – право пред нея градът започваше да отваря светещите си очи, които палаво намигаха на многобройните туристи и ги приканваха да разгледат чудесата на нощно Куско. Старата столица на инките беше обитавана повече от чуждоземци, отколкото от местно население – тук можеха да се срещнат хора от всички народности, щракащи с фотоапарати и ококорили очи за старите храмове, музеите, археологическите паметници, магазинчетата, сбутани едно до друго и продаващи странни предмети и украшения. Из въздуха като забравена мелодия се носеха легенди, оплитащи с нежните си филизи сърцата и умовете на всички, осмелили се да нададат ухо за тях. Тя си проправяше път сред групичките туристи, махваше от време на време на някой познат и си тананикаше наум песничка, в която се разказваше за буйни ветрове, приказни страни и хора-богове, притежаващи чудни сили. Вратата тихо изскърца и се затвори с щракване.
- Тайя!
Тя се показа в рамката на холната врата, усмихната и с разрошена от вятъра коса. На дясното й ухо се поклащаше обеца със странна форма.
- Тука съм си, татенце.
Отпусна се в едно кресло.
- Какво предлагате за вечеря? – попита със престорено сериозен тон.
- Само препечени книги с гарнитура от зеленясали записки, пръснати ексцентрично около...
- Схванах намека. Сега ще ги прибера...
Баща й се ухили и лицето му се подмлади с поне двайсет години.
- Побързай, че пилето ще вземе да литне нанякъде – и й смигна.

Задния двор не беше от най-големите – две дръвчета с тънки стволове, малка цветна градина, тесни пътечки между лехите и масивна дървена пейка с облегало... по която бяха пръснати три-четири книги и множество изписани на ръка листове, затиснати с камъни, за да не ги отнесе вятърът. Гривните й тихо подрънкваха, докато се придвижваше натам. Пресегна се да вземе една от книгите, когато малко камъче под пейката привлече вниманието й. Наведе се и го вдигна да го разгледа на по-светло. Оказа се idolo de piedra – малка каменна фигурка, изпъстрена с тънки прорези, формиращи геометрични фигури и заплетени орнаменти. Повъртя я в пръстите си. Допира й носеше странно усещане. Фигурката ту се нажежаваше, ту изстиваше. Главата й се замая. "Ами пилето?", обади се сънено някакъв глас в главата й – нейният глас. "Ами татко?" Отговори й песента – същата, която си тананикаше преди. "И вятърът те носи към онази чудна страна на хората-птици с огромни криле и блестящи очи. Ела и лети! Ела и лети! Ела и лети!" Нещо я бодна в челото и тя сякаш започна да се топи и размива, докато вятърът не я отнесе. Един камък изтрополи по плочите и се търкулна в тревата, а петнайсетина страници се разхвърчаха из празната градина.
_________________
one after another comrades prepare to battle... are you ready?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Луна Лъвгуд
МнениеПуснато на: Сря Апр 13, 2005 10:29 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Girl, Interrupted

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 774
Местожителство: under the bridge, city of angels

Тих хлад бе обгърнал земята. Без вятър той успяваше да проникне под всяко палто и с ледени ръце да накара всеки да изтръпне. Ароматът на скоро окосена трева бе пресечен от сланата и във въздуха се носеха само заблудени нотки от гората наблизо. Борови иглички, как хубаво ухаеха. Всичко беше тихо и привидно спокойно. Но тя знаеше, че нищо нее е наред. Не само с нея, не само с природата, но и с останалите хора. Крачеше смело по отъпканата пътека, новъпреки уверения ход, беше притеснена. Потискаше страха с всички сили и сердства, които й бяха познати.Чантата на гърбът и я теглеше надолу с целия си товар, но тя не обръщаше внимание нито на умората, нито на болката в глезена, нито пък на изтръпналите рамене. Ето го дъбът. По лицето й пробягна мила и топла усивка, но мъглата я погълна. Цяло чудо си беше, че при тази сгъстяваща се мъгла момичето изобщо виждаше вековното дърво, колкото и голямо да беше то. Чъглата бе доста необичайна за този сезон. Единственото различно и необичайно нещо бе тъй потискащо.
Тя се притесняваше. Колкото и да отблъскваше всяка мисъл, за това, което бе сторила, вината се нахвърляше върху съзнанието й безжалостно.
"Няма да мисля затова сега!"-заповяда си строго.
Седна под дъба и веднага хвана да разтрива измръзналият си навехнат глезен. После разтри хубаво ръце една в друга и ги прибра в джоба. Облегна се на дървото и затвори очи. За части от секундата усети, че се е облегнала върху нещо меко, което определено не беше част от дървото. После хладът изчезна, почувства се странно безтегловна, но не отвори очи.Сякаш нещо я сграбчи с невидими ръце и я задърпа към сърцевината на дървото.

_________________
and she showed up all the errors and mistakes,
and said I've lost control again.
but she expressed herself in many different ways,
until she lost control again.
and walked upon the edge of no escape,
and laughed I've lost control.
she's lost control again
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла MSN Messenger
Paranoia
МнениеПуснато на: Сря Апр 13, 2005 11:36 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 28 Дек 2004
Мнения: 640
Местожителство: sitting on the beach with the sun in my eyes :]

'както винаги закъснявам' - помисли си момчето, докато си тананикаше:
'ебати
ебати
ебати
ебати
ебати'.

'- но винаги е било проява на лошо възпитание да се идва на време. това показва неуважение към чакащите' - разясняваше същото момче при всеки удобен случай на въпросните чакащи, докато всъщност си мислеше, че чакането е отвратително.
пресече по възможно най безкомприсния начин улицата, докато очевидно възмутена мацка зад волана надуваше клаксона в протест. момчето я удостой с кофти усмивка.
'- никво уважение нямат тия хора към пешеходците' - веднага отбеляза наум момчето, отпращайки един куп благословии към друг шофьор, който също надуваше класона.
'- чекиджии' - даде своята присъда то.

мина по другата улица и веднага отбеляза, че плочките са във форма на полето в хироус 3... '- хексаграми ли, некви такива. хироус уврежда!'.
в дясно се вижда една бутка и въпреки факта, че закъсняваше момченцето не се поколеба да метне един поглед на списанията - '- пц мания, шопа, плейбой, егоист.. блах'. и тогава погледа му отскочи към близкото дърво, покрай което този подрастващ субект беше минавал милиони пъти.
'- мхм... интересно' промълви той, като видя, че около него се въртят върхове на стрелички в кръг. бавно и предпазливо, оглеждайки се наоколо се запъти към тях. никой друг по двете страни на улицата не се трогваше да погледне към този феномен, обвит в странен ореол.
детенцето прокара ръчичка през леката мъгла и нещо лепкаво се залепи по пръстите му, последвайки го от черна нощ.

'- това е то да пътуваш през световете' - мислеше си то след години.
_________________
everyone is running at such a speed, till we find.. there is no need.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Нокс
МнениеПуснато на: Чет Апр 14, 2005 9:11 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Апр 2005
Мнения: 6
Местожителство: Поживей достатъчно и може и да го видиш

Алеята вече я няма...Но поне земята престана да се вдижи.Първия въпрос който ти идва в главата при такава картина е:"Къде съм?"
А после започват да изплуват още като мехурчета в катранен кладенец:"Какво стана подяволите!?","Кой ден сме днес?" и най-накрая се убеждаваш че или сънуваш или си полудял.
И двете са приемливи в случая...
Доскоро закъсняваш за училище а сега вече си на дъното на камбанката на огромно огнено цвете което бавно и сигурно се затваря и се пълни с лепкава гадост.
"Няма време за размотаване!"
Един ритник и течността бавно започва да се стича през новопоявилия се канал в търбуха на хищника."Пътя до долу не е много дълъг..."
-Бон апетит! - един злобен скок върху пробойната и Орлин вече беше долу.
"Да размажеш!"
Едвам приклекнал от скока тези думи сякаш минаха като игли през главата му.Зад него беше стеблото на растението от което сега долиташе зловещо скрибуцане.Леко дръпване назад и пред него се стовари камбанката със трясък който го накара да си спомни за алеята която подскача.Цвета започна да се надига бавно от кратера който беше оставил..."Явно отвън е доста по-твърд отколкото отвътре..."
Има моменти когато просто не можеш да мръднеш от изумление.Просто седиш и гледаш без да виждаш.Добре че този не беше един от тях...
Ново спускане!!
Няколко крачки в аванс могат да ти спасят живота!Труса беше отново силен и момчето падна на колене,но вече беше в безопастност...Нищо друго нямаше значение,засега...
"Майко мила....!Трябва да сънувам!Няма какво друго да е!"
Обаче лилавите листенца със шипове и дребните костички под тях го бодяха и болката си беше съвсем реална...Бързо се изправи и му се зави свят,а после докато картина се проясняваше първото което видя бяха двете луни които се гонеха невидимо по небето.Едната синя,другата червена.
Светлината беше почти като дневна...само че лилава.
Всичко наоколо имаше този цвят - гигантските дървета подобни на бамбук,храстите които сякаш се протягаха да го достигнат с острите си шипове..."Дори и проклетите камъни са лилави!"
Всичко освен едно:дребен металически блясък на няколко метра от него."Сферата!".Сега черната й повърхност беше напълно гладка и имаше отблясъци по нея."Ти ме докара дотук и ти ще ме измъкнеш!"
Цветето зад него още не се беше успокоило и се опитваше безполезно да го достигне с филизите си.Явно се беше вдигнал доста шум,или поне достатъчно за да се привлече нечие внимание:някой се приближаваше!
"Поне изглежда като човек..."

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
emi
МнениеПуснато на: Пет Апр 15, 2005 12:05 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Princess of the Universe

Регистриран на: 17 Сеп 2004
Мнения: 88
Местожителство: on the street of dreams

"Добрееееее.... " помисли си Мидори. "Успокой се, затвори очи, скръсти крака, изправи гърба, отпусни съзнанието и не мисли за нищо.... Ха! Да бе да." За това мразеше медитацията. "Не мисли за нищо..." И как да стане това? В един момент си си в параклеса в следващия ти се струва, че си изгорен от студен, или горещ, пламък, а накрая - бам нищо не е същото. На Мидори не й беше лесно. Не беше авантюрист по природа и в момента искаше само да се върне в къщи... Но "в къщи" беше доста неясно понятие.
Паниката я обхвана изведнъж. Всичко й причерня - къде се намираше? "Какво е това място? Къде съм?" И сега какво? Какво да прави... Огледа се - "Шантаво място, помисли си, много шантаво". Всичко около нея беше с лилаво-синкав оттенък - е определено не беше в параклиса, той беше червен. "Добреееееееее", повтори си на глас. Сякаш ако се чуеше нещата щяха да станат по-поносими. "Ама хич не е добре. Хич!!!" този път извика. Очите й се напълниха със сълзи от безсилие... "Я се стегни и не бъди ревла, ако не знаеш къде си, открий!! Все ще намерищ някого - търси! Поеми нещата в свои ръце... до колкото е възможно."
Изправи се. На земята падна броеницата - толкова нереална в този свят. Наведе се да я вдигне и се загледа в ръцете си. Сякаш още трептяха от... телепортацията, нямяше кяк иняче да го нарече. Беше в процес на материализиране. Звучеше странно дори да си го помисли. Стисна дракона - още беше горещ. Колкото повече го гледаше, толкова по-реален й изглеждаше. Странно, само до преди миг, й се струваше, че ще изчезне, а сега в главата й се оттаи мисалта, че сяаш принадлежи именно на този свят. Броеницата не си е била на място в нейния свят, тук тя имаше някаква по-особенна плътност, тежест. По-скоро се чувстваше, отколкото забелязваше. "Проклета броеница!!!" Понечи да я хвърли, от гняв ли, от страх ли, не знаеше. Но ръката й не помръдна. Вместо това я окачи на врата си - единствената й връзка с домът...
Тръгна да върви. Но на къде? Разгледа още веднъж мястото - недалеч имаше планини, или поне скали не различаваше добре, заради лилавият оттенък. Щеше да намрази този, цват предчувстваше го...
Някъде се чу шум. Опита се да се затича, но не успя. Беше прекалено умореда от телепортацията. Е, щеше да повърви... "Нещата ще се наредят все някак", каза си Мидори, "все някак..."
_________________
It's a story of a man
Who works as hard as he can
Just to be a man who stands on his own
But the book always burns
As the story takes its turn
An leaves a broken man



за да помогнеш не е нужно много - кликни тук
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Bizkitka
МнениеПуснато на: Пет Апр 15, 2005 11:37 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Possessed

Регистриран на: 17 Сеп 2004
Мнения: 143

Алисън отвори очи и се огледа.
"Баси, яко съм се треснала май кат съм паднала."
Като че ли още беше насред парка. Само че дърветата бяха доста по-нагъсто. Плюс това наоколо всичко беше лилаво, а и растенията бяха непознати за нея видове. Може би светлината им придаваше този оттенък, а може би пък те си бяха израснали с него. Както си лежеше сред тревата (или поне на трева й приличаше), огледа и небето.
"Синята ме кефи, само тая червената сдухва всичко."
Алис още мислеше, че сигурно сънува. Изправи се и огледа гората, в която се беше озовала. Лилаво открай докрай.
"Сигурно е от светлината."
На няколко крачки от нея лежеше раницата й. Вдигна я и я изтупа от прахта. А под нея лежеше листото. Ярките му цветове силно се открояваха на лилавата светлина и като че ли червеното искреше под лъчите на Червената луна.
Алис седна до него по турски и вниматлно го пое в ръка. Нищо не се случи.
"Хихикс.Ще ми ходи на раницата."
Мушна дръжката му под една значка и то провисна надолу.
"Луд на шарено се радва."
Изправи се отново, сложи раницата на гърба си и се повъртя известно време. От всички страни беше заобиколена от гора. Избра посока наслуки и пое между дървета и храсти, тананикайки си, която песен й дойде наум.
Не знаеше точно колко време беше вървяла, но не беше много. Когато беше погледнала часовника си, установи, че е спрял.
"Ще изперкам."
Първо чу врявата и кривна от посоката, която си беше избрала. Впоследствие между дърветата различи фигура, която май се бореше с... Цвете. Тя се захили. На моменти имаше извратено чувство за хумор, знаеше си.
Алис се повъртя наоколо. Някакси човекът (?) успя да се отърве от цветето. Тя се приближи предпазливо до него.
- Ехо?
Беше момче горе-долу на нейната възраст. Облечен беше в синьо, а на главата си носеше нещо, което, поне според нея, можеше да се определи като качулка. Беше червена. Доколкото можа да различи на светлината, очите и косата му бяха черни.
Той също я огледа, може би леко недоверчиво. Алис събра косата си и я пусна отново. Беше черна и леко чуплива, дълга горе-долу до раменете.
- Ъм... Нарани ли ви... Теменужката? - тя се сдържа да не се изкиска на тъпата си шега.
- Мисля, че не. - момчето може би не усети иронията и по-добре.
- Тук ли живееш? - Алис реши да мине на "ти".
- Не. Даже представа нямам как се озовах тук.
- И аз така. - тази информация на й помогна особено - Алисън - представи се тя и подаде ръка на момчето.
- Орлин - той я погледна пак леко подозрително и не пое ръката й.
- Да повървим малко? - предложи тя като си дръпна рязко ръката от неудобство - Не може да има само гора тук.
Момчето кимна и те продължиха в посоката, която Алис си беше избрала отначало. Вървяха в мълчание. Всъщност Алис не виждаше какво може да каже. Попада някъде си без да знае как, среща някъв тип в няква гора и нима това е момент, в който може да започне разговор? Тя и без това предпочиташе да мълчи, камо ли пък сега.
Мълчанието не продължи дълго. Скоро излязоха на път, пресичащ гората.
_________________
Long for the rapture again
Crave for the pristine light
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Paranoia
МнениеПуснато на: Пет Апр 15, 2005 1:09 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 28 Дек 2004
Мнения: 640
Местожителство: sitting on the beach with the sun in my eyes :]

'и в началото бе светлината' - са първите думи в библията. сигурно непосредствено след 'великия взрив' е било светличко, да, при все, че със сигурност христяните са имали друго впредвид. но след тъмната нощ настъпва светлина и този случай не бе различен. лиско се събуди и яко се стресна като видя, че се намира в някоя гора. постоя 2-3 секунди с изумително тъпа физиономия, която не трябва да бъде показвана на хора и животни, и чак тогава се сети, че беше.. припаднал?... по възможно най необяснимия начин. още 2 - 3 секунди и пълната картинка на нещата се разкри пред него - върха на стреличките, ореола им и сега това място. яко необяснимо. лиско почувства силен страх от непознатото, което не беше му се случвало от години. '- мхм', промълви той и тръгна да става. при друга ситуация би се разтревожил, че сега ще го изнасилят ритуално заради това, че не само е закъснял, а въобще не е отишъл на срещата, но този път в главата му се въртяха много въпроси и до един логически несвързани.
някак отгоре му падна върху главичката неговата изказвана милиони пъти на глас мечта, че иска да се измисли телерпортацията... все пак защо разстоянието от телефона до леглото трябва да се взема ходом, когато просто можеш да се появиш от едно място на друго?
или защо, когато ходиш на плаж трябва да се друсаш с някъв раздрусан автобус пълен с надрусани дроги, когато можеш просто да се озовеш на леглото и да се отдадеш на кратка четиринадесет часова дрямка?
но ако това е телерпортацията - изведнъж, без никакво предупреждение да се отзовеш спонтано от некво познато място на некво непознато място..
'- ае, моля ви са' довърши той изречението на глас.
все пак сред тези абсолютни малоумни псевдо - размисли, които му напомниха за това колко сладък е миналия свят - с компа, рейдж агеинст дъ машийн, мачовете и нареждането на феновете на ман йо, той реши, че е време да се върне там, където принадлежи.
тогава заби поглед в света около себе си (разсъжденията се водеха със затворени очи) - лилава и доста гъста гора, доволно припкащи върхове на стрелички около него, обгърнати с готин ореол и прозрението, че сигурно е на километри от дома, а той лично не се сещаше някога да е виждал такава гора - дори и на картинка.
'- бах му маата' - отбеляза лиско, като видя, че земята е малко напукана, а небето с любопитни червенички облаци. тогава с неприятно чувство призна пред себе си, че очите му са забравили да функционират както трябва. обективно погледнато нямаше начин всичко да е лилавичко, а отгоре на всичко да има две луни.
'- ма моля ви са' - разтреперано повтори той.
стана и тръгна. с любов погледна мп3 плейъра си, който функционираше и си помисли, че би преминал пълзейки 5-6 хиляди километра по ситно натрошени стъкълца, ако сега отнякъде изникнеше един '7 - 11' и той можеше да използва тези красиво смачкани 4 лева в десният му джоб. за да си купи една кока - кола и да изгълта 1/3 от съдържанието й на един дъх.
продължи да върви.
в главата му се въртяха мисли, които биха убили всичко детско и в четиридесет годишна курва, докато измина 150 - 200 метра, където видя малко по широко пространство, което, естествено, бе обградено от лилави дървета, лилави камъни, лилава почва иииии... червено небе. тогава чу нечии стъпки, които идваха от някаква друга пътека.
първо си помисли да се прикрие зад един внушителен лилав камък до него, но той просто не можеше да помръдне. стъпките принадлежаха на... двама човека. момиче и момче. момичето беше с черна коса и раница, а момчето беше с червена качулка и доколкото се виждаше - тъмна коса.
неприятно, но и двамцата не се трогваха да го фиксират.
'- excuse me' - промълви с треперещ глас лиско.
е, най после го видяха.
'- ъъъъ...' - бяха първите.. звуци от двамата. беше ги издала момичето.
'- тази девойка е само българка. само ние можем да казваме по такъв изкусен начин начин прекрасния звук 'ъъъ'. а навярно момчето също е някой тъмен балкански субект'.
това бяха първите разсъждения, които си струва да се отбележат в главичката на лиско от маса време, така че той малко по осъзнал се попита заинтересовано:
'- вие българи ли сте?'
'- да' - рече момиченцето
'- ами... ъъъ... вие.. имам предвид... също ли... какво правите тук' - съвсем се обърка лисицата, която беше известна с това, че влезе ли в ритъм може да вкара разни словесни безумия.
'- имаш предвид как съм се отзовал тук'
'- схватливо дете' - помисли си подсъзнателно лиско, докато кимаше с глава. тъмният балкански субект го гледаше изпод вежди - малко уплашено всъщност.
'- не знам. изглежда се телерпортирах'
'- ъъъъъъъъ' - днеска лиско не беше нависота.
'- значи... такова... викат ми лиско' - каза кумата и си подаде лапата.
момиченцето, като дама с маниери я пое и промълви:
'- алисън'.
тъмният балкански субект продължаваше да го гледа изпод вежди.
тогава лиско отбеляза някакъв шум от един плет на около 20 метра. явно някой се беше препънал, защото се чу вик на болка. беше на момиче. погледна в очите на алисън и разбра, че и тя го е чула. значи не беше някоя звукова халюцонация. което го накара да попита:
'- миличко, и ти ли виждаш всичко в лилавичко или просто очите ми са във лалаландия'? - каза той, докато тръгна да търси проход м/д-у дърветата, за да стигне до човека, който беше извикал.
'- не, всичко е лилаво' - обади се за първи път другото момче
'- с две луни' - продължи с въпросите си лиско
'- с две луни' - потвърди алисън.
_________________
everyone is running at such a speed, till we find.. there is no need.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
BizkiT
МнениеПуснато на: Пет Апр 15, 2005 1:44 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 586
Местожителство: Winland!

... Майк усети, че се чувства по-добре. Все още беше приклекнал със затворени очи, когато си помисли "Леле, колко ли време съм кибичил така. Трябва да тръгвам вече". Но в момента в който се изправи видя, че нещо не е наред. Очите му ли го лъжеха или всичко около него беше лилаво?! Беше попаднал в някаква гора, която адски много му напомняше на Дарнасус от любимата му компютърна игра - World Of Warcraft. "Ох, писна ми от тъпи сънища свързани с компютри...трябва да огранича висенето пред тях. И ся кво...аре да се събуждам вече...". След като усети, че нещо не е както трябва, момчето се ущипа по ръката и изтръпна когато усети съвсем истинска болка. "Е...изглежда някой ме е пренесъл до тук, или просто съм си ударил главата по-силно при падането." Майки се поогледа да потърси скейта си, но нямаше никаква следа от него -"Е, за кво ми е скейт, след като тука в тея калища няма да може дори да помръдна, а само ще затъна". Чак сега усети, че раницата все още е на гърба му, което само по себе си е една добра новина. Не, че носеше нещо особено, но поне вътре трябваше да има Cd плеър заедно с няколко диска, шише Спрайт и 2 кутийки спрей (които не биха му свършили каквато и да е работа в околността, понеже се съмняваше, че има стена, която да може да тагне). "Е.... май е време да тръгвам на някъде, и да видим кво ще правя...дали няма да попадна на някой Елф ?!" Майк включи Cd плеъра и си пусна KoRn - Lost (много подходяща песен, като се има предвид, че няма никаква идея къде се намира). Момчето повдигна малко изсулените си дънки и с бодра крачка тръгна край дърветата.
Както си ходеше в дясно от него нещо каточе ли се раздвижи и видя, че там има няколко човека и ако не беше със слушалки на ушите, може би щеше да чуе, че едно от момчетата го вика -"Пииииииииич, Ей пиииииииич"
Майки се обърна и леко разочарован, че не вижда елфи или гномчета, а хора, тръгна към тях.
"-Ъъъъ...здрасти." - каза Майки след като ги приближи. "Някой да има идея, как се стига до Калифорния от тук?" Останалите го изгледаха леко странно, а той си помисли "Яснооо....ще трябва да търся Stormwind". Все още не можеше да осъзнае, че това не е някакъв сън или компютърна игра...
"-Аз съм Майк, между другото, но можете да ми викате Майки..."
Останалите също го поздравиха и се представиха. След като малко си поговориха момчето разбра, че никой няма ни най-малка идея как са се озовали тук и къде въобще е това "тук"...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Avash'aelia
МнениеПуснато на: Пет Апр 15, 2005 4:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Bone Queen

Регистриран на: 24 Сеп 2004
Мнения: 399
Местожителство: I'm in a bad movie with a predictable end

Всмукана. Сякаш са изпили мозъка от костите й… за щастие този в главата й все още е на мястото си.
На лилаво дърво е, оплела се е в странни жълти цветчета с аромат на прегоряла захар и лавандула. Все още държи ножа с едната си ръка, в другата инстинктивно е стиснала с всичка сила съвсем отрязаното платно. „Явно съм направила последния разрез, преди да ме всмучат”. Разтваря рулото, в което се е превърнала картината, но не вижда нищо.
Вдига рамене и го прибира в колана си. Хваща удобно ножа и унищожава цветчетата, поема дъх и скача леко и тихо от дървото.
Приземява се успешно, подпряла ръце и с присвити крака. Отупва „работните” си дрехи – традиционното черно одеяние на по-едрите крадци – черни плътни панталони и риза, колан със затъкнати „полезни неща” със съмнителен произход и малка чантичка на същия този колан. Единственото отклонение е, че е обута в леки сандали, позволяващи безшумно придвижване в по-деликатните паркетни ситуации.
Тръгва между дърветата, като се старае да не се заглежда особено около себе си, защото пейзажът е доста смущаващ.
След няколко метра й се струва, че чува ромолене на вода. Насилва се да не мисли каква ли на цвят е водата и се упътва по посока на звука.
Налага се да си проправи път с ножа през нова партида от странните жълти цветчета.
Излиза на поляна. Синкаво-червена трева, на места лилава.
И за учудване – нормална вода…в ненормално състояние. Сякаш изсипвана от небето, от нищото и падаща в широко каменно ложе…от ненормално син камък. „Ако въобще е камък”. И не това е най-странното.
Посяга подозрително с ръка към пръските и замръзва, дочула шум иззад дърветата близо до нея.
Привежда се и се промъква се почти неволно и по силата на навика. Надниква и едва успява да сподави възклицанието си. Има хора. Между дърветата. Умът й превключва на най-високата скорост. Взима мигновено решение. Покатерва се на близкото червено-синьо дърво, пролазва, обвила ръце по един клон, увисва на ръце и съвършено безшумно се отпуска от дясната страна на групичката. Тръгва съвсем естествено редом с другите, които явно не я забелязват. След малко заговаря момчето до себе си на френски. Другите спират стреснато и забиват погледи в нея. Момчето, явно още по-стреснато сякаш си глътва езика.
Тя отмята нетърпеливо русата си коса и повтаря въпроса си:
- Parlez-vous francais? - думите й звучат странно грешно, но не обръща внимание.
Взима паузата за неразбиране и понечва да попита на английски, но вместо това от устата и излизат думите на непознат за нея език.
Другите явно изненадани, че разбират в първия момент казват в един глас:
- Що стряскаш хората така, ма!
- Казвам се Виан – не подава ръка никому. – Намерих нещо интересно – завърта сините си очи по посока на храстите, от където излезе, тръгва натам и с жест приканва останалите да я последват.
Докато вървят се представят.
Момичето, всъщност единственото момиче освен нея, е Алисън, момчето със изчанченото червено нещо на главата,което прилича на качулка за ястреби, и което тя заговори първо носи странното име Орлин, хайманата(така определи размъкнатата и явно небрежна персона със слушалките) е Майк, а
другия явно й се присмива, като се назовава Лиско.
Завежда ги до водата и посочва каменния басейн. Вътре има човешка фигура.
_________________
Silly games in a book of pleasure
We're a bad cliché in a cheap short story
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща Страница 1 от 4

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker