Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
 Вашите разкази « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Сря Авг 26, 2009 8:38 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

Хайде нещо по-сериозно:


Здрач, плач и вампирски зъби

Поздрав за всички

Които не изглеждаме

Като Едуард Кълън

Или Александър…



Аз съм Мишо. От София съм, на 16 години и съм вампир.

Преди винаги се притеснявах от това, което съм. Срамувах се, че на всеки 3 месеца ми се налага да излизам в нощта, за да изпия кръвта на някого. Естествено ние не пием от първия срещнат. От години съществува агенцията за подбор на „кандидати”. Агенцията издирва престъпници, които са успели да се изплъзнат на закона или хора, отчаяни от живота или болни от неизлечима болест. Така вампирите се засищат, без да извършват престъпление.

Обществото на вампирите държи всички младежи от нашия вид да посещават нормални училища и да се сближават с простосмъртните. Обществото ни насърчава да създаваме невампирски приятели. Защото, поне според Обществото, ние сме по-възвишени от хората и можем да използваме силата си, за да им помагаме.

Не познавам други вампири ученици, затова не мога да кажа как е при тях, но аз никога не съм имал успех в сприятеляването. Макар и да нямам дълги зъби и да не се разпадам при контакт със слънчевата светлина, вампирите имаме някои белези, по които можем да бъдем познати – бледа кожа, безцветни очи, крехко телосложение, леко забавени движения през деня и други. Явно странностите във външния ми вид донякъде отблъскват околните, защото така и не намерих нито един приятел за 8 години в училище.

Един ден обаче се случи нещо, което промени живота ми. Една книга, която стана хит по света и у нас – „Здрач”.

Аз не съм много по четенето. Пък и не ме привличат книги и филми за вампири, защото ненавиждам представата която хората имат за нас.

Един ден, докато си драсках нещо в час по математика, чух момичетата от предните два чина да си говорят. Очевидно три от тях, между които и Цвети – момичето, за което обикновено си мечтая, докато си летя из нощното небе, бяха запалени по книгата „Здрач” и се опитваха да привлекат и четвъртото момиче. Това, което ме накара да се заслушам, беше фактът, че те говорят за вампири.

- Той е много красив – каза едната – Кожата му е бледа и студена.

„Като моята” – помислих си аз.

- И не умира от слънцето. Но не се излага на пряка слънчева светлина, защото тя му действа.

„Точно така е” бях удивен. Пряката слънчева светлина предизвиква защитна реакция на вампирската кожа, при която се отделя силна неприятна миризма.

- Освен това – намеси се и Цвети – той много пъти спаси живота на Бела. Искам да срещна истински вампир.

Почувствах се отново жив. Тя, най-красивото момиче в целия клас, искаше да срещне вампир. Вампир, какъвто съм аз! За пръв път в живота си благодарих на бог за това, което съм. Щастието ми щеше да е пълно, ако точно в този момент в стаята не беше влязъл лъч слънчева светлина, който попадна точно върху мен, което предизвика доста неприятни коментари за миризмата ми.



Когато часовете свършиха, всички тръгнаха към изхода, а аз се запътих към тоалетната. Никога не идвах и не се прибирах с останалите. Предпочитам да ползвам канализацията, превръщайки се в плъх или друго животно.

Добре че вампирите нямаме обоняние…



- Татко, може ли да поговорим?

Баща ми, ме погледна от паяжината си в ъгъла и аз чух гласа му в главата си:

„Да?”

- Малко ми е неудобно да говоря с паяк.

Баща ми не се преобрази, затова реших да му говоря в това състояние.

- Татко, ти познаваш законите на Обществото, при какви обстоятелства имаме право да разкриваме вампирската си същност пред простосмъртните?

„Когато ги убиваме.”

- Да де, но ако не искам да убивам някой, а само да му покажа, че съм вампир, защото… искам да знае какъв съм.

Изведнъж баща ми скочи от паяжината и след миг беше с човешки облик.

- Мишо, да не би да имаш приятели?

- Да… нещо такова.

- Е, ако си сигурен, че можеш да им вярваш, ако знаеш, че умеят да пазят тайни, тогава никой няма да ти запие кол в сърцето, задето си им се показал.

- Благодаря, татко. Аз отивам да полетя малко.

- Добре, но не стой до рано, за да не те видят.

- Ще се превърна в птица.

- Знаеш, че преображенията ти през деня не са много успешни.

Аз тръгнах да излизам, но баща ми попита:

- Момиче ли е? Този, пред когото ще се разкриеш?

- Да – казах аз и ако имах кръв, щях да се изчервя.

Баща ми се ухили, след това му пораснаха няколко допълнителни ръце и докато се усетя, той вече беше паяк и висеше на паяжина в ъгъла на стаята.

Тъкмо когато излизах през външната врата, срещу мен се зададе черна котка, която се превърна в човек. Сестра ми. Забелязах червени капки по бялата ù тениска. Пак беше пила кръв. Ако Обществото разкриеха, че ходи да ловува без разрешение, можеше да ù забият кол в сърцето, което е доста неприятно, ако си вампир.

- Тук ли са мама и татко? – попита тя.

- Татко виси в стаята си, а мама се е затворила в дрешника на втория етаж.

Сестра ми кимна и влезе. Явно искаше да се преоблече без те да видят. Макар че всички знаехме за проблема на сестра ми.



Цвети си беше легнала и четеше ‘Здрач”. За момент ми се прииска да почукам по стъклото и да ù се разкрия още тази нощ, но прецених, че предварително замисленият вариант е далеч по-артистичен.

Извадих малко тиксо, ножичка, лист и химикалка.

„Интересуваш се от вампири?

Един от тях се интересува от теб.

Утре, 2 минути след полунощ, зад училище.

Не яж чесън!”

След като написах посланието, понечих да го залепя, но размислих. Не яж чесън! Що за идиот би написал това? Планирах да е шега, но звучеше тъпо. Хванах химикалката и задрасках последното изречение. Сега пък беше грозно. Реших да изрежа края на листчето, за да не се вижда задрасканото. Но ръката ми трепна и отрязах и думата „след”.

- Върколачи гъз! – тихо изругах. Бръкнах в джоба си и извадих нов лист, на който написах същото послание, но без да споменавам чесъна. След това го залепих на стъклото, превърнах се в гарван и отлетях.



На следващия ден я наблюдавах много внимателно. Исках да разбере дали се страхува. Тя не се страхуваше изобщо. Нито пък спомена нещо на приятелките си. Тъкмо бях решил, че не е намерила посланието, когато тя отвори тетрадката си и там видях листчето, което бях залепил на стъклото ù. Тя леко го докосна, сякаш за да се увери, че е там, след това затвори тетрадката, но на мен това ми беше достатъчно. Щеше да дойде. И не се страхуваше от мен.

Обичам Стефани Майър.



Тази вечер за пръв път съжалих, че нямам отражение в огледалото. Исках да се приготвя. Исках да изглеждам като вампира, за когото момичетата си говореха. Жалко, че не бях чел книгата.

Реших, че тя първо ще погледне зъбите ми. Все пак това беше символ на вампиризма за повечето простосмъртни. Моите бяха съвсем обикновени, защото само женските вампири имат издължени зъби. Затова реших да ги избеля с белина. Изпих половин литър, след това изтичах в тоалетната. Ние имаме много чувствителни стомаси и изглежда едно от многото неща, които не можем да понасяме, е белината.

Сресах се, облякох си черни дрехи и наметало. Нямаше как да се видя, но според мен изглеждах доста вампирски. Точно в полунощ драматично отворих затъмнения прозорец на стаята си, слях се с мрака и полетях над земята.

Когато се приближих до училището, я видях. Чакаше ме съвсем сама.

Ведно с вятъра аз я докоснах. Погалих кожата по лицето, ръцете и краката ù. За миг я прегърнах в това си мрачно и безплътно състояние, след това я пуснах и се материализирах зад нея.

Тя не усети, че има някой зад гърба ù, затова аз проговорих с най-плътния си и вампирски глас, който можах да извадя:

- Обърни се, Цвети! Аз съм мрачният принц, когото очакваше. Аз съм детето на нощта, решило да ти подари черното си сърце.

Тя се обърна, стресна се за миг, след това каза:

- Мишо, какво правиш тук? Махай се, имам среща.

- Не чакаш ли мен?

- Не, имам среща с друг и по-добре да не те вижда.

- Не е ли един вампир?

- Да! А ти откъде знаеш?

- Това съм аз, Цвети. Аз ти оставих бележката онази нощ. Аз съм вампир.

И за да ù докажа, се издигнах на метър и половина над земята.

- Чух разговора ти онзи ден. Каза, че искаш да се срещнеш с вампир. Ето ме!

След това бавно се приземих пред нея.

- Но… - тя ме гледаше отвратено – аз не очаквах някой като… теб. Вампирите не изглеждат така.

- Защо? Нали каза, че той имал студена и бледа кожа? Ето, моята е бледа.

- Като мъртва плът е.

- И е студена – аз докоснах Цвети по ръката, а тя се дръпна:

- Все едно ме докосна риба. Ти не приличаш на вампир, ти си като мъртвец в река. Гнусен си.

- Как трябва да изглежда вампирът тогава?

- Ами, силен. Ти си кльощав и бавен.

- Светлината забавя движенията ми и намалява силата ми. Но през нощта мога да се състезавам с вятъра и да меря силите си с океана.

- Вампирите са величествени, ти си жалък. Поне можеш ли да четеш мисли?

- Не, но чувствам страха на хората. Той ни подсилва апетита.

- Жалък – каза тя.

- Убиец – каза тя.

- Разкарай се – викна.

- Чакай, ти не ме познаваш. Не си видяла какво мога. Мога да летя, мога да се сливам с тъмнината, да се превръщам в птици и животни. Ако пожелая мога да ида на луната. Дори мога да отведа теб.

- Ами отивай, мен ме остави на мира.

Тя се обърна и си тръгна.

Не можех да я оставя. Или щеше да е моя, или щеше да е мъртва.

Започнах да се преобразявам. Главата ми се издължи, кожата стана сива и твърда. На гърба ми се появиха черни, ципести криле.

- Цвети – казах аз и тръгнах към нея. Чувствах се голям, силен и страшен.

Но когато тя се обърна, сякаш се стопих. Нямаше и капчица страх в нея. Само огнена, неприкрита неприязън и погнуса, която можех да усетя и без да съм вампир.

- Виж се, аз исках вампир, а не чудовище.

И тя избяга в нощта, сякаш не аз, а тя беше свръхестественото същество. И май - така беше. Исках да я настигна и да я убия, но не можех. Това парализиращо безстрашие и това презрение убиваха всякакъв апетит, а както е известно, ние вампирите не убиваме, освен за да се храним.

Полетях и се превърнах в пожълтяло листо. Вятърът ме понесе над земята.

Книгата беше виновна за всичко. Тази проклета книга с измислените ù вампири. Ако всички очакваха от мен да съм силен и красив, как щях да си намеря приятели? А аз бях безсилен, не можех да променя нищо, не можах и да си отмъстя.

Нима не можех?



Стефани Майър си каза молитвата, затвори библията и я прибра в чекмеджето, точно до вибратора си. След това угаси лампата и си легна.

Аз цяла вечер чаках, преобразен в хлебарка. Когато в стаята стана тъмно, приех образа си за вечеря. Тръгнах към леглото, издавайки колкото се може повече звуци, за да събудя омразната си писателка.

Стефани Майър се оказа доста страхлива.

И много вкусна.
_________________
Мишо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
42
МнениеПуснато на: Съб Сеп 26, 2009 11:50 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 15 Сеп 2008
Мнения: 3522
Местожителство: through the smoke rings of my mind

-- Другата страна на любовта - dokyto

Острието минаше бавно по мъртвото тяло на момичето.Единственото живо друго гледаше безпомощно как нейните приятели умират един по един.Сега знаеше,че и тя ще ги последва.И знаеше,че острието ще мине по нейното тяло.”Поне няма да го усети!”-мислите на момчето,което се бе надвесило над нейната приятелка,го успокояваха.
Тя се помъчи да помръдне,но нещо я парализираше.Колко ли бяха изпили?По-основателният въпрос е:какво точно изпиха?
Момчето дойде с няколко бутилки бира.Всички си сипаха и така започна „купона”.Купон!?Не е купон,когато виждаш как твоите приятели биват изнасилени и убити.И след това ужасена като допълнителен подарък да гледаш как ги режат на парчета,без да можеш да си обърнеш главата настрани.И това всичкото замислено и направено от момчето,което си мислила за сладко.
Нещо и подсказа да започне да се бори с прибливащата смърт.Започна с опити да помръдне пръстите на краката и не спря докато не стигна до ръцете,но неволно потръпна.
Убиецът забеляза грешката на мига.Усмихна се на момичето.Такава усмивка,която заличава всяка болка,всяко притеснение,всеки страх.”Спокойно!Ще стигна и до теб!” усмивка,сякаш,че жертвата трябва да се успокои и да тръпне в очакване на блажената смърт.
Тя спря.С нея беше свършено.Искаше и се да може да остави нещо след себе си,за да може някой да разбере кой е убиеца и.Но не можеше.Нещо в нея я караше да копнее за момента и да остави всичко друго-като бягство,оставяне на доказателства,писък за помощ.Нещо в нея я караше да изтича до него,да обвие ръце около него и после заедно да забият острието в нейните гърди.Какво по дяволите и ставаше?
Момчето спря за момент,сякаш чул нейните мисли,отметна дългата черна коса и я погледна.
- Ще стигна и до теб,Флауър!Не се безпокой!
„Флауър!?Коя е тази Флауър?Да не би да е оцеляла още една?Да не би да говореше на нея,а не на мен?” мислите на безпомощното момиче се завъртяха като в торнадо.Главата и се замая.
Секунда,секунда,минута,няколко минути-дълги като години и ето го и него.Плътно прилепнал всяка негова гола част до нея.Той не я биеше.Докосваше я нежно.Ухаеше повече от изкусително.Насладата я заливаше като цунами на всяка секунда.Спря да се съпротивлява и още повече притисна тялото си до неговото.Целуна го.
Той се отдръпна.”Какво?Защо спря?Моля те,продължавай!Защо ме гледаш като чудовище?Моля те.....”
- МОЛЯ ТЕ!
Момчето още повече се отдръпна.Очите му бяха изпълнени със сълзи,а изражението му показваше повече от ужас.”Защо?Какво не е наред?Аз ли!?Мога да се променя!Обещавам!Не си отивай!”
Убиецът,нейният убиец,нейната любов отиде до нея и я целуна нежно,гледайки всяка нейна реакция.Това продължи няколко минути.
След това внезапно заби острието си дълбоко в нейния корем.Тя изпищя.Но веднага след това облиза нежно струйката кръв,излязла в дясната част на устата си, и се изправи с последни сили,за да го целуне страстно,но не успя.Замръзна и падна мъртва на земята.
Той залитна и падна.Тя беше студена-също като него,но не можеше отново да го целуне.Тя имаше невиждащи очи,също като него,но не можеше да го прегърне.Тя....тя.....тя.....
Изправи се бавно и се огледа.Беше се получило-жертвите наистина се бяха влюбили в него.Наистина бяха силно привлечени от него.И всичко това благодарение на него и неговия експеримент.
Но беше станало и най-непредвидимото и ужасно-той се беше влюбил.Не знаеше защо това момиче го беше "докоснала" така,но сега не можеше да се отскубне от нейния образ в мислите си.Сякаш се познаваха от деца,а не от няколко месеца,и той непрестанно я беше обичал.Сякаш бяха за дълго любовници и продължаваха да бъдат.Сякаш бяха родени един за друг и го знаеха.
Всички хипотези в главата му бяха твърде абсурдни.Седна на близката пейка и погледна часовника си.Минаваше 5 часа,което означаваше,че почти нямаше време,за да се отърве от труповете.
Стана бавно,прозина се и се зае с "тежката работа".
Остави тялото на неговата любов последно.Не знаеше какво ще прави с нея.Любовта sucks.Съжалявам,че не съществуваш,освен в моята глава и в този пост,за да ти го кажа лично.
Момчето легна до трупа и се загледа в изгряващото слънце.Защо я беше убил?Защо въобще беше ги убил?"За експеримента ми!"-поне това все още крепеше съвестта му.Но нямаше да е за дълго.Виждате ли неговата глава е като сателит-приема,изпраща,приема,изпраща,докато някой астронавт дойде и го настрои на друга локация.Сегашната локация „Съвестта ми е чиста!” щеше скоро да се смени на локация „Аз съм чудовище!”.Може би тогава сателитът нямаше да издържи и просто щеше да се гръмне.Отломките му щяха да се разпръснат по земята и новинарите щяха да имат новина.
"Колко хубаво мирише,дори и за умряла!Някакъв парфюм сигурно!"Но не беше заради аромата привличането му към нея.И беше повече от привличане.Беше любов.Силна,изпепеляваща всичко по пътя си,дори и солидното оправдение „За по-доброто добро!”,страстна,мечтана от толкова романтици и самотници.Момчето беше сигурно в него.
Но мостът беше разрушен.Другата,мечтана,жадувана страна,която мостът обединяваше с неговата грозна страничка,беше затворена завинаги.Край!Свърши се!Имахте малък престой в нея!Дано ви е харесал!
Разбира се,че му хареса.Но искаше още.
Лай на кучета го стреснаха.Някой беше разбрал.Някой щеше да му отмене единствената наслада oстанала в света.
„Не,не и не!Не!НЕ!”
Той се изправи,взе нежно тялото на мъртвото момиче и се скри от умиращата нощ и кучетата в простора на гората.Нямаше да я загуби.Нямаше да му я отнемат.
„Не,не и не!Не!НЕ!Нееее!”
Студенина навлезе в тялото му.Сателитът се насочваше бавно,но сигурно, към локация „Ти я уби,извратено чудовище,такова!И за какво?...За нищо!”.Щеше да полудее със сигурност.Но преди това трябваше да узнае защо така се беше влюбил в нея.Всички възможни теории се завъртяха отново в главата му,докато накрая истинската не избута другите силно.Какъв грубиян!
„Мамка му!Целувката и....”
Браво,докторе!Oпитахте от собственото си лекарство!Боли ли?Помага ли?От какво точно бяхте болен?От "мания за величие"?От "желание да направите нещо полезно в живота си"?Е,каквото и да е било, успяхте-излекувахте се от него.Сега просто трябва да се наслаждавате на чисто новата си болест-любов.И само да ти кажа,док,между нас,-за тази няма лек.
Поне ти няма да можеш да направиш някаква противоотрова.
Край! Neutral
_________________
follow me down sexual chocolate baby
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
[unknown]
МнениеПуснато на: Пет Дек 25, 2009 7:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 03 Фев 2006
Мнения: 4777
Местожителство: That one guy that gets all the chicks and only has 1 leg.

Бяха му казали, че ако стоиш с главата надолу мислите ти се избистряли. Докато въпросната глава се изпълваше с кръв, единстевното нещо за което той мислеше беше колко тъпо изглежда, и даже това не беше много прочистена мисъл. Пусна се и остана на земята за някакво време, наистина не знаеше какво да прави като стане.
А той определено имаше нужда да помисли като хората, не толкова заради превратни случки в живота, колкото заради сякаш вечното НИЩО което се случваше с него.

ай-после стана и започна да обикаля стаята. странно е как нещо, което се очаква да те успокои може да те изнерви повече. Като по-малък си мислеше, че е различен от хората, въпреки че не беше сигурен дали е нещо повече или по-малко от тях. което и да беше, се чувсваше леко доволен от това. оригинален. интересен.
За жалост все повече и повече разбираше, че е като всички други. даже по-скучен, по-клиширан.

Живееше в таван. водеше се "таванско ателие", но той беше човек напълно сигурен в бездарието си и просто си живуркаше. за щастие с хазяи не се занимаваше, мястото си беше негово. Беше получил апартамент от баба си, починала преди няколко години. Беше немалък, но беше в Люлин така че той го замени за тая стаичка в центъра на София. Повече не му трябваше, живееше сам и май така щеше и да си остане за известно време.

Баща му беше хипохондрик, постоянно си откриваше разни болести и се тъпчеше с лекарства. Имаше фикс идея за "цялост на семейството", която никой не можеше да разбере, защото той постоянно плюеше "перфектните семейства" по телевизията и българските патриархални ценности, макар че от дъражанието му сякаш точно това искаше.

Майка му беше добър човек, но както за доста голяма част от добрите хора, за нея няма много за казване. Не се разбираха с баща му, караха се често, но той винаги успяваше да я надвика и да изкара нея виновна за всичките си проблеми.

Излизаше му се. Погледна навън (щорите му обикновено бяха спуснати), видя че вали и се отказа. едно време обичаше дъжда. Вече не. Чаровете на природата вече бяха по-скоро за пред другите хора отколкото за собственото му удовлетворение.

Замисляки се за това се разочарова от себе си и реши напук на всичко да излезе.
Слизайки по стълбите ги взимаше по две на стъпка. По принцип ходеше спокойно, но по стълби винаги бързаше. Навън не беше студено, даже не валеше толкова силно. Само пръскаше.
_________________

there's always lots of fun stuff to do like relax and design brand new tatoos
playin' with my crossword puzzle book
im even learning
how
to
cook...

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
cat_woman
МнениеПуснато на: Нед Фев 28, 2010 10:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 04 Юли 2006
Мнения: 726

Опит? Cool


Продадена


Още колко?

Още колко трябва да чакам?
И какво ли чакам?
Търпение? Разбиране? Спокойствие?...
Смърт?
Или живот, който да ми е потребен?

Пипалата ти са ми вече противни – две черни ръце, които си играят с кожата на дясното ми бедро. Очите ти са вече пусти и не мога да видя зад тях. Душата ти я няма. И да я открия някъде из дебрите на Ада, прибрана в трезора на Дявола, само ще си причиня още болка…

А как боли!
Сърце, душа, съзнание и дясното бедро, по което плъзгаш пръсти.
Всичко ме боли.

Дори нямам причина да съм още тук. Имам само опустошения си живот и кухите си, клиширани думи за страст и желание.
Комплименти, които вече нямам сили да се преструвам, че смятам за истини.
И болката.

Гледам те как побираш в бъчвата още хубаво уиски – след години, ако не си умрял от алкохолно отравяне, ще имаш шкембе, което да върви няколко минути преди теб.

Засмивам се на мислите си, а за щастие, ти тъкмо си се пошегувал с нещо или с някого.
Късметлийка съм си аз.

А пипалата ти вече са под кожата ми.
Черни, мръсни, гнусни, карат ме да треперя.
Ала по-добре това, отколкото да съм на дъното на някое бунище.

И, така или иначе, все някога отново ще се напиеш дотолкова, че да ме излъжеш успешно, че ме обичаш.
Но още не.

Още не.
Все още не съм изгубила достатъчно. Плащам.
Плащам греховете ти наместо теб.

И сама си го избрах.

Пий, любими. Пий още. На дъното на все някоя от тези чаши ще откриеш любовта ни.
Пий, смисъл на живота ми!

Отражението на очите ми в твоите показва, че и моята душа е при Дявола.

Нека пием!
…За Дявола. За душите си. За уискито. За преструвките…
Просто пий!
_________________
Моето сияние е ледено...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Halinor
МнениеПуснато на: Пон Юли 18, 2011 12:38 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 01 Яну 2005
Мнения: 2497
Местожителство: №4 Privet Drive

Dying To Live.


"I know the way you go,
because I've been the same for too long..."

Разкъсай обвивката ми от солени листа - пеперуди от топъл вятър гният в кухината им. Като в пълна с гнилоч хралупа, сърцето ми бие досущ развален часовник, полюшвайки се сънено - приспивна песен на разсъмване - и тупти с името на свободата.
Страхът се маскира под хиляди маски, окичени със собствените ми изветрели копнежи, и пее, и подскача с умопобъркан кикот зад купола на погледа ми. Леден екот от неказани думи танцува по ръба на болката и тишината. Една стъпка – и всичко ще се срине...
Гротескни, разпокъсани образи изпълват пашкулите на късни, ненавременни обещания. Какъв смисъл има да ти подавам ръка, когато в нея крия нож? А пълните с твоята кръв епруветки – рядка, утаена кръв – които вече съм източила, проблясват мътнорубинени на дъното на мисълта ми.
Но ето, че те отравят само мен, моите мисли, моите длани се разраняват. Моята пот се стича в стъпките ми.
Отровнозелени делириуми и снежносиви абстиненции полека изпълват дните ми, приветствайки ме на приливи и отливи като редуващи се сезони. Последното, което искам, е вечно лято, но липсата остава – с нея и неизпепелимото желание, изгарящо ме отвътре.
Да захвърля всеки пашкул – ще имам ли какво още да ти покажа? Какво, ако пеперудата никога не е сънувала дори промяната? Аз не обещавам кървави залези, а кръв по заник слънце – само болката ми напомня, че още съм жива. И ако линията между смъртта и живота е маркирана с пръстови отпечатъци, чий допир ще пожертваш, за да ме спасиш? Струва ли си усилието след всички индигови нощи, безметежно отлетели?
Къде драсваме линията? Къде е моята граница?

Защото ако я има...
Господ ми е свидетел – умирам за живот.
_________________
power to the local dreamer.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Halinor
МнениеПуснато на: Пон Юли 18, 2011 12:39 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 01 Яну 2005
Мнения: 2497
Местожителство: №4 Privet Drive

Събирачът на оплаквания


Ах, как исках да завали! Да се разпука небето като презряла праскова; да шибне със сребърни шнурове земната твърд; да облещят хиляди мътни огледала по разголените си вени улиците; да изгние от болка черния път; да загърми! Да затрещи! Да затрепери!

Тогава да се надвеся над балкона, бяла и разпната на абаносовите си надежди, и да изгния, да загърмя, да затрещя с дъжда. Да танцувам боса и умопомрачена по студените плочки, да пея нечувани песни на непознати езици. Нека да влезе през широките двери на душата ми и да измие съня от прозорците! Нека да ме мята надлъж и нашир като подхвърлена тайна, като мръсна дреха! О, нека, нека! За да мога накрая да се предам, да се сриина – чиста, измита, опростена, изморена от плач и кърви. А когато луната целуне клепките ми със сънен прах, да стъпя с голи стъпала над облаците и да изгоря като нова свещ в звездите.

А сега...
Дъжд ли е това! – стене като жална девица по кюшетата и току проплаква по бузите ми. Нито огън, нито смирение – един ненаситен хленч, един престорен смях в ъгълчетата на устните, една сънливост на върха на миглите. Хлад е увиснал на крачолите ми като фалшиви оплаквания и косите ми се крият възмутени в шала. Писна ми, писна ми да бягам от дните като спринтьор на дълги разстояния зад сладкия ромон на разлистващите се страници. Няма вече мастило по дланите ми, но то е защото старото още не е избледняло – аз съм коленичила с разтворена гръд, с разцепено сърце и с протегнати шепи и устните ми гледат към небето. Чакат благодат, топла благодат. Изсъхнали, напукани. Чакат. В просъница шепнат „Прости ми, Татко – аз не знаех какво правя.”

Не знаех, че съм тъжна; че духът ми е прекършен от студа като подранил нарцис, смачкан и захвърлен сред сметта; че снеговете тъй дълбоко са сковали необятните полета, че щом задуха южнякът, ще се разтопят в безкрайни плувнали в сълзи нощи; че лунната светлина вече не кичи косите си с булото на моите пердета, ни с орхидеите на бледите ми сънища.
Тъжно е, но не знаех, че е тъжно.

Затова сега събирам вятър и оплаквания в джобовете си. А те са дълбоки и здрави джобове – някога ги пълнех с дъхави диви цветя и златни залези; после дойдоха игриви есенни листа и топли думи над чаените пари; после крехки снегове и загубени стъпки.

Но сега е само вятър, сух вятър и оплаквания.
Като че ли сме на погребението на пролетта.
Само че гробарят е зимата...


О, всичко това не би имало значение, ако не ме беше страх – забравете веригите от въздишки, тежко увиснали на гърдите; забравете цигарените угарки, набръчкани от горчивина; забравете прахта по обувките и скърцащата й безпътност. Нищо, че кафето не помага, та се налага да се преследвам по улиците. Нищо, че очите ми горят, та дори не мога да се наплача. Щом не иска да вали , нека не вали, не е спешно.

Много по-страшна, по-чудовищна е мисълта, едва-едва напъпила под мислите ми, по ръбчето на съзнанието, по ъгълчетата на осъзнатото...

Ами ако лятото ме завари така?
Ако лятото не ме познае?...

_________________
power to the local dreamer.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Halinor
МнениеПуснато на: Пон Юли 18, 2011 12:40 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 01 Яну 2005
Мнения: 2497
Местожителство: №4 Privet Drive

След мръкване
“Far above the city streets
Sits the queen of apathy…


- Говори ми – примоли се той. Очите му проблеснаха в тъмата и проплакаха някъде дълбоко в нейния поглед. – Моля те, говори ми...

Гласът му заглъхна, застърга сух и неуверен по ръба на леглото, увисна като стар обесник помежду им и издъхна. Тя мълчеше.

Той се изправи – трудно, непохватно. Тялото му разцепи мрака като блед, призрачен кораб, но веднъж напуснал леденото пристанище на леглото, заплува леко към вратата. Зад силуета му пружината на матрака изви прощален вик. Мъжката ръка застина върху бравата, но очите му откриха само женския гръб върху измачканите чаршафи.

Тя мълчеше – и когато вратата се тракна с гарванов крясък зад плещите й , въздъхна и продължи да мълчи.

Защото... какво да му каже? Дванадесет години и какво? Нищо. На седемнадесет обещанията летят като страници на нова книга и си смел, и си силен, и светът сякаш само теб очаква... Но днес в очните ямки тегнат не лилавите ученически нощи, а сивите предиобеди на средната възраст. Зад клепките се върти избледняла филмова лента, но не на невкусено бъдеще, а на изминалия ден – на всеки божи ден...

Знае ли той как лютят празните следобеди, когато се върне ни жива, ни умряла от работа? Колко по-трудно е всеки път да изтръскаш умората от гънките на дрехите, прахта от обувките, студа от косите и оловото от гърдите? Да захвърлиш всички следи от вятър на прага . Да излееш горчивата вода от снощните чаши, без да търсиш следите от неговите устни. Да сложиш всяко нещо на мястото му, без да слушаш въздишките на костите. Да преметеш, да измиеш, да се завъртиш като уханна хала над печката, да напоиш прежаднелите цветя, да събереш пръснатите му ръкописи от масата (без да се търсиш неволно между редовете) , да затвориш разбягалите се по столовете дрехи (без да си спомняш допира му )... Вода, прах, стъпки, мебели, ъгли, горе, долу... А мракът безмилостно пъпли по первазите, лази по прага, шепне под шкаовете, съска край саксиите. И времето, секундите я хапят по петите... Но той си идва и пак трябва да се сложи хляб и сол на масата и онази, слънчевата усмивка на устните. Ръцете, загрубели, да станат пак нежни, очите, насълзени, пак да го помилват, думите , натежали – да го излекуват.

А после хладината на банята и шумоленето на завивките, та чак тогава...

Но тогава й се плаче. Вие й се като вълчица, стене й се като северен вятър. Кой веднъж я докосна нежно, кой я помилва, кой я излекува нея, скритата, мълчаливата – малката й душа? Кой загреба с шепи от синевата и пред пресъхналите й уста я поднесе? Кой й помълча, кой я заговори?...

Ден след ден да чака дъжд, а лед да се сипе от небесата. Да копнее за слънчев злак, а да диша режещ вятър. И не лазурна сладост – здрач да пада със зората...

Плаче й се. Но сълзи не идват. На дъното на очите, на ръба на сърцето, на прага на душата, току до онова, за което се кълняха някога , че е любов, там сега се трупа тежка, непроницаема умора.
_________________
power to the local dreamer.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Алекс Малфой
МнениеПуснато на: Пон Сеп 19, 2011 10:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Suomalainen

Регистриран на: 03 Авг 2005
Мнения: 5411
Местожителство: Helsinki, Finland

нека да кажем че мястото му е тук.


................................................................................. .................. Полъх с дъх на сатен

.................................. ..................


    Тя лежеше на леглото. Но не беше сама.
    Леглото. Леглото беше застлано със сатенени чаршафи. Ах, а тези чаршафи ако можеха да говорят, какви неща щяха да разкажат. Но тя ги беше помолила да не казват нищо.

    Беше все още рано сутрин. Слънцето лениво се показваше през пердетата. Чудеше се дали да влезе и в тази стая. Беше го срам, спомняйки си какво беше оставил в същата тази стая предната нощ. Но пердета с цвят на лимон му казаха че може да влезе. Те просто лежаха на сатенените чаршафи.

    Слънчевите лъчи започнаха бавно да пълзят по леглото. От левия ъгъл нагоре, към калъфка покрита с гарваново черна коса. Освети краката й, ръката й която безцелно правеше пътечка по чаршафа, голия й гръб, усмихнатото лице и затворените, отпуснати очи. Беше й хубаво така. Лежеше леко по диагонал на леглото, беше бутнала калъфката по същия начин – така както тя винаги правеше. Но не това беше причината тази сутрин да е различна от другите. А той.
    Докато нейната ръка шареше по неговото легло, неговата шареше по нейния гръб. От врата, до над дупето. Точно до където чаршафа стигаше. Тя се усмихна. Преди той да се събути, чаршафа криеше много повече от нея.

    Слънцето най-накрая стигна до него когато той се наведе и прошепна „Добро утро” в ухото й.
    Сатенените чаршафи отказват да споделят какво е станало след това. Може би тя пак ги е помолила. Или е просто защото те са все пак само едни сатенени чаршафи.

_________________
____________Midnight
You come and pick me up, no headlights
___________Long drive
Could end in burning flames or paradise


_'Cause we're young and we're reckless
_____We'll take this way too far
______It'll leave you breathless
________Or with a nasty scar

______Got a long list of ex-lovers
_______They'll tell you I'm insane
____But I've got a blank space, baby
_______And I'll write your name


Последната промяна е направена от Алекс Малфой на Вто Сеп 20, 2011 1:51 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Алекс Малфой
МнениеПуснато на: Вто Сеп 20, 2011 1:50 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Suomalainen

Регистриран на: 03 Авг 2005
Мнения: 5411
Местожителство: Helsinki, Finland

................................................................................. ..................................... Сатенена вечер

.................................. .....................................


    Тя беше ... щастлива. Лежеше пак върху сатенените чаршафи. Но този път беше различно: пердетата с цвят на лимон видяха всичко и се забавляваха искрено.

    Двамата до преди малко се бореха на пода. Той я беше питал нещо, но тя закачливо отказа да му отговори. Той почна да я гъделичка, а тя се свлече на земята с надеждата да се измъкне от ръцете му, но не успя. Той я последва и продължи така наречения си тормоз. Пердетата предполагаха, че той вече много добре знае това което искаше тя да каже, но в същото време знаеха, че той просто искаше да го чуе. Да го чуе излизащо от нейните устни. Същите тези устни които предната вечер той бе целувал неуморно и които връщаха ласките отново и отново.

    Тя някакси успя да се измъкне и да се премести на леглото, но той беше вече след нея. Легна върху нейното тяло, очевидно по-малко от неговото собствено. Десният й крак, както и по-голямата част от тялото й бяха притиснати под неговата тежест.

    Но той вече не я гъделичкаше. Двамата вече не се смееха както до преди едва момент. Не. Той гледаше в пъстрите й очи. Тази вечер те бяха решили да са зелени. Такива каквито тя ги харесваше. Рядко обаче ги виждаше такива, защото те предпочитаха да са кафеникави. Беше открила че когато плаче те стават зелени. Той, обаче, й беше обещал, че ако това е начина те да са цвета който тя харесва, то тогава той не би бил този който ще ги направи такива. Не харесваше да я вижда тъжна, камо ли да плаче. Камо ли заради него. А и той ги харесваше всякакви. Зелени и кафяви. Ах, а това му напомни за една от любимите й песни, в чийто текст се казва как се „гледат дълго, по-дълго от един миг” и „нежно, по-нежно от детски мечти”. Кафяви или зелени, той ги намираше нежни като ... Ванилия. Ха, две в едно. Той със сигурност нямаше да забрави слънчевите сутрини и знаеше че и тя няма да ги забрави.

    Той гледаше в пъстрите й очи. С пръсти леко погали лявата й буза. С леко чувство за собственост, сложи ръката си зад нежното й вратле и я придърпа в страстна целувка. Тя отвърна със същото чувство за собственост. На него това не му пречеше. Даже му харесваше.
    Когато спряха за въздух, той реши, че вече сигурно е време да стане от нея. Все пак беше по-тежък. Но тя не искаше да го пусне. Сложи левия си крак върху него, който по някакъв начин бе останал свободен след „нападението”. А с ръцете си го прегърна силно.
    Въпреки че му стана приятно, той все пак прошепна: „Нека стана, тежък съм.”
    А тя прошепна в отговор: „Недей. Това е тъй приятна тежест.”

    Тя обичаше да шепти. В стаята нямаше никой друг, освен тях двамата. А когато шептеше имаше чувството, че дори и да имаше някой друг, то той ще знае че каквото е имала да каже е било специално за него. Само за него. Обичаше когато тя правеше неща само за него. И той обичаше да прави неща само за нея. Ах, това чувство за собственост.
    А сега искаше да изпълни желанието й. Отпусна главата си до нейната и се заслуша в ритмичното тупкане на сърцето й. Не след дълго осъзна, че неготово се е сляло с нейното. Биеха в такт.
    Малко след това, обаче, той я хвана и се обърна по гръб, взимайки я със себе си. Така, че тя се оказа легнала на лявата му страна, с глава на гърдите му, слушаща неговото сърце.
    Пресегна се и зави и двамата с един от сатенените чарфаши. Започна да си играе с кичур от гарвано черната й коса. А тя се унесе, загубена в ритмичното тупкане на сърцата им.

_________________
____________Midnight
You come and pick me up, no headlights
___________Long drive
Could end in burning flames or paradise


_'Cause we're young and we're reckless
_____We'll take this way too far
______It'll leave you breathless
________Or with a nasty scar

______Got a long list of ex-lovers
_______They'll tell you I'm insane
____But I've got a blank space, baby
_______And I'll write your name
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Сивиръс Снейп84
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2015 1:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 17 Дек 2011
Мнения: 513
Местожителство: Слидерин

Възкръсване на тримата паднали герои

това е петата ми история

Бяха минали две години откакто съюзниците от Армията на Веселия Роджър бяха победили армията на Екзарх Кун, но през тези години не бяха забравени падналите герои в битката. Особено си спомняха за проявената храброст на трима герои, които бяха много добри във владеенето на силата и джедайския меч, в използването на безсловесни магии и много добър дуелист. Техните имена са: Дарт Вейдър - предан на тъмната страна и на императора, но после преминал към джедаите и влязъл в бой заедно с пиратите и джедаите и победили Бекет и Дарт Сидиъс. После влязъл в съюза между джедаите, пиратите и магьосниците и победили Екзарх Кун, но той умрял геройски в битка с него. Люк, Лея и другите джедаи винаги си спомняли за него и не бяха го забравили. Много тежко било за Люк и Лея защото той им беше баща. И те не преставаха да мислят всеки ден за него. Люк беше запазил джедаиския меч на баща си. Другият герой е Сивиръс Снейп- отличен магьосник, учител и директор и много добър шпионин за ордена на феникса, бил е верен на Волдемор, но после преминал на страната на Дъмбълдор и бил верен на него до края. Той убива бившия директор по негова заповед. Той предава Волдемор и преминава към страната на добрите и взема участие в битката за Хогуортс. Тогава защитниците побеждават. После взема участие в битката срещу Екзарх Кун. Той умира в битка срещу Том и загива геройски. Магьосниците все още си спомняха за него и не бяха го забравили. Особено тежко беше за Хари, Минерва и другите, защото те загубиха един верен съюзник срещу злото. Хари беше запазил магьосническата пръчка на Сивиръс и я беше поставил в кутия на нощното си шкафче в стаята си. Хари не можеше да повярва, че Снейп го няма и той беше загубил още един човек след като беше загубил кръстника си Сириус и после Дъмбълдор. Снейп всеки ден им липсваше изключително много, защото той беше изключителен човек. Негова снимка стоеше заедно със снимка на Дъмбълдор зад височайшата маса. Третия герой е Дейви Джоунс – бил е враг на Джак, но после двамата стават много добри приятели. Бил е капитан на кораба „Летящия холандец”, бил е много добър дуелист. Той е бил много лош и зъл, но после постепенно е станал добър и е освободил бащата на Уил. Той взема участие в битката срещу Бекет заедно с джедаите и пиратите и побеждават. След това той взема участие в битката срещу Екзарх Кун. Той си изважда сърцето и така става непобедим, но ако някой промуши сърцето му той умира. Той беше страхотен пират и умира геройски в битка. На останалите пирати им е било много тежко, че са загубили такъв храбър пират и съюзник срещу злото. Те постоянно си мислели за него и не са го забравили. Особено тежко беше за Джак, защото той загуби един верен приятел и постоянно си мислел за него. Той беше запазил пиратското знаме, което му беше дал и го беше сложил до щурвала на кораба си „Черната перла”. И днес те си спомняха за тях всеки ден и не бяха забравили какво те бяха сторили за да може светът да бъде свободен и те бяха загинали геройски в битка. Но някои, който беше затворен в Азкабан се радваше за смъртта на Снейп. Това беше Долорес Ъмбридж, много стара магьосница със зъл нрав, която е била затворена там, защото е направила много лоши неща, като опит за убийство на Снейп и много провинения. Въпреки, че тя била на прага на смъртта се радваше, че Снейп е умрял. Ъмбридж е била професор по защита срещу черните изкуства в училището „Хогуортс”, но не преподаваше на учениците практически занимания а само на теория. Тя беше станала велик инквизитор и превърна училището в замък на терора и наказанията. Тя беше наказала Хари много жестоко, защото той казваше истината че Волдемор се е върнал, но тя отричаше това. Тя беше жестока, зла и много ненавиждана от ученици и учители. Тя беше изгонена от Хогуортс. Беше се присъединила към Волдемор в битката срещу защитниците и беше заловена, но избяга за да нападне пак училището, но беше отново заловена и затворена. Но една нова заплаха беше надвиснала над света на джедаите, магьосниците и пиратите. Нов по – силен враг се канеше да ги нападне, за да ги пороби и да ги премахне завинаги, той се казваше Джон Силния и беше привлякъл към себе си пирати, магьосници и джедаи, които бяха много лоши и ги организира да нападнат съюза на Армията на Веселия Роджър и да ги премахне завинаги. Той реши да срине любимото училище на магьосниците”Хогуортс” и да ги избие до последния човек, а другите да пороби. Когато той събрал армията си той се укрил в Хогсмиид и чакал подходящия момент. А през това време никой не беше разбрал все още за нападението, което ще предстои и всички живееха мирно и тихо. Но Джак, Уил и Черната брада кръстосвали моретата за да поддържат мира в света. И те не бяха усетили все още надвисналата опасност. Джак кръстосваше моретата около Тортуга и карибските острови и се ослушваше за нова опасност, но засега всичко беше тихо и спокойно, и в морето не се виждаха вражески кораби. Той много се безпокоеше, защото нещо му подсказваше че много скоро нещо ще се случи и ще има битка, която със сигурност ще загубят, защото бяха загубили толкова много хора, сред тях и Джоунс. Когато си спомни за това той се разплака и отиде до края на кораба и остана там загледан в морето. Уил пък кръстосваше около другите острови и следеше за неприятности но засега беше всичко спокойно. Той беше капитан на „Летящия Холандец” след като Джоунс умря. Уил задържа екипажа на Джоунс и ги беше подготвил за битка, ако им престоеше такава. Уил всеки ден кръстосваше моретата и поддържаше екипажа си винаги готов за битка. Той ги тренираше как да се бият с мечове и как да се защитават, и те станаха много добри, но бяха малко и ако имаше битка щяха да загубят. Черната брада пък кръстосваше моретата около местата където бяха намерили извора на младостта. Той беше много добър в боя и беше обучил екипажа си да се бият, но и те бяха малко, но доста добри и щяха да победят ако влезнеха в битка. Но много му беше мъчно, че Джоунс беше умрял и те сега нямаха съюзник против злото, но той вярваше, че ако им предстои битка има подкрепата на Армията на Веселия Роджър. И те щяха да влезнат в бой и щяха да победят. Джедаите пък от друга страна поддържаха мира в техния свят, но си живееха спокойно, като не и подозираха, че нов по – силен враг ще ги нападне. И те нямаха даже и пазачи, като си мислеха че няма да има повече битки, но те се лъжеха, в света на магьосниците имаше един враг който се спотайваше и чакаше подходящия момент за да ги нападне. Люк беше станал учител – джедай и обучаваше младите джедаи да се бият и защитават и да ги подготви за да станат истински джедаи. Джедаите въпреки че не очакваха да ги нападнат бяха се подготвили за битка и чакаха и ако се появи враг за да го нападнат и победят. Една вечер на Люк му се присъни сън, че някакъв нов враг искал да ги нападне и да ги победи, но изведнъж се появили Снейп, Джоунс и Вейдър и те повели Армията на Веселия Роджър в битка и спечелили. Той станал плувнал в пот и си припомнил съня, който е сънувал и отишъл при Лея и е събудил. Тя веднага станала от леглото и те отишли и седнали на дивана в другата стая.
- Какво става,Люк? – попитала Лея - изглеждаш ми много притеснен за нещо.
- Сънувах сън, в който видях нов враг, който ще ни нападне и изведнъж се появиха Снейп, Джоунс и татко и те поведоха съюза в битка и ние победихме- каза Люк – никога преди не съм сънувал подобен сън. - той ни подсказва нещо, за да направим за да победим.
- Какво е то? – попита Лея
_________________
Сивиръс Снейп е учител по отвари и ръководител на дома Слидерин. В миналото той е бил смъртожаден, но после преминава на страната на Дъмбълдор. Снейп: той не е от лошите, оказва се може би най-положителният герой

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Сивиръс Снейп84
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2015 1:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 17 Дек 2011
Мнения: 513
Местожителство: Слидерин

На Люк му хрумна една идея какво да направят за да могат да победят неизвестния враг.
- Ами ако този сън ми подсказва да намерим начин да ги върнем към живот – каза Люк
- Какъв начин? – попита – Лея
- Трябва да говоря с Хари и да можем да намерим някаква магьосница за да може тя да ни помогне и да ги върне към живота – отговори Люк.
- Това сигурно ще е много трудно за да се намери такава магьосница – отговори Лея
- Ще опитаме, но това сигурно ще отнеме много време, но съм сигурен, че ще успеем – отговори Люк – А сега да си лягаме, пък утре ще се свърза с Хари да си поговорим как да стане.
И те станаха и си отидоха по стаите и си легнаха, но Люк не можа дълго да заспи. Магьосниците от друга страна бяха се успокоили и продължаваха живота си нормално, без да знаят че наблизо ги дебне заплаха. Но те бяха сложили пазачи на двата края на училището и бяха им казали да ги уведомят ако има нещо. Но засега беше много тихо и спокойно и не ги грозеше никаква опасност. Учебните занятия продължаваха все така спокойни и все така нормални. Невил и Моли следяха за реда и спазването на правилата. Но те нямаха никакви проблеми с учениците. И те продължаваха да си живеят нормално. Но Хари беше повикан от Люк да отиде при него, защото имал нещо важно да му каже. Хари отишъл в дома на Люк, ЛЮк го посрещнал и го вкарал вътре и го поканил да седне на дивана, а той седнал срещу Хари. На Хари му се струваше, че Люк е притеснен за нещо и се чудеше какво става и защо той го беше повикал така спешно.
- Какво става, Люк? – попита га Хари – Какво става?
- Сънувах сън, в който видях нов враг, който ще ни нападне и изведнъж се появиха Снейп, Джоунс и татко и те поведоха съюза в битка и ние победихме – отговори Люк – и си мислех дали няма някаква магьосница която да ни помогне за да ги върнем към живот.
Хари остана като гръмнат от тази новина, но той бързо се съвзе и каза:
- Да има такава магьосница, но тя живее много далеч – отвърна Хари – ще говоря с Джак дали няма да се съгласи да ми помогне да я намерим и да я помолим.
- Добре тогава – съгласи се Люк – и аз ще дойда с вас.
- Добре – каза Хари – приготви се и след два дена ще потегляме
- Добре ще съм готов - отговори Люк
И двамата се изправиха и отидоха до вратата стиснаха си ръцете и се разделиха, Хари се магипортира, а Люк се прибра вътре. Когато Хари се прибра в къщи сложи в куфара си някои дрехи и магическата пръчка на Снейп и го затвори и отиде при Джини, която беше в кухнята. Той се приближи до нея.
- След два дни заминавам – каза й Хари
- Къде отиваш? – попита го тя
- Ще отида заедно с Люк и Джак за да мога да намеря една магьосница – отвърна Хари. – тя ще ни помогне да си върнем приятелите които загубихме в битка. – защото Люк е сънувал сън в който ние влизаме в битка с неизвестен враг и Снейп, Джоунс и Вейдър са се присъединили към нас и сме победили.
Джини остана потресена от тази новина, но и малко учудена.
- Значи пак ни предстои битка - отвърна тя.
_________________
Сивиръс Снейп е учител по отвари и ръководител на дома Слидерин. В миналото той е бил смъртожаден, но после преминава на страната на Дъмбълдор. Снейп: той не е от лошите, оказва се може би най-положителният герой

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Сивиръс Снейп84
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2015 1:27 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 17 Дек 2011
Мнения: 513
Местожителство: Слидерин

- Точно така – отвърна Хари – и ще опитаме да ги съживим – а ти бъди готова когато се свържа с теб да можеш да дойдеш заедно с Албус, семейство Уизли и семейство Малфой.
- Добре ще бъда готова – отвърна тя.
И Хари се магипортира и отиде на работа. Той през тези два дни усилено тренираше за да може да се защитава ако по пътя се натъкнат на враг. Той беше много угрижен дали ще могат да съживят приятелите си и да победят врага. Той извади от джоба си един реал и написа на него Джак ще дойда при теб за да ти кажа нещо спешно. А на другата му страна се появи надпис – добре ще те чакам. Хари се съсредоточи и се магипортира и след няколко секунди се беше се появил на Черната перла. Джак го посрещна и двамата се прегърнаха, защото не се бяха виждали отдавна. Джак видя че Хари беше се угрижил за нещо и го попита:
- Какво става, Хари? - попита го той – защо си толкова угрижен?
- Люк се свърза с мен – каза Хари – и каза, че е сънувал сън в който съоза е воювал с нов неизвестен нападател и изведнъж към нас са се присъединили тримата ни мъртви приятели, Сивиръс, Джоунс и Вейдър и сме победили.
Джак останал много учуден от тази новина, но бързо се окопитил и зарадвал, че може да има начин да ги върнат от смъртта, но не знаел как да го сторят. И изведнъж се сетил за Тиа Далма, която беше възкресила Барбоса от смъртта и се обърнал към Хари.
- Има начин да ги върнем – казал Джак.
- Какъв начин? – казал Хари – аз знам за една магьосница, но надали ще се съгласи
- Има друга магьосница – каза Джак – тя се казва Тия Далма и тя със сигурност ще се съгласи да ни помогне.
- Добре, ей сега ще се свържа с Люк – каза Хари – ще се магипортирам там и веднага идваме за да тръгнем веднага. Ти бъди готов.
- Добре ще бъда готов – каза Джак.
Хари взе шлема и го доближи до себе си и натисна копчето.
- Люк чуваш ли ме? – попита Хари.
А от другата страна се чу гласа на Люк
- Да чувам те, Хари – каза той - Какво има?
- Подготви се идвам да те взема – Каза Хари
- Добре ще бъда готов – каза Люк – и ще те чакам.
След като приключиха разговора Хари сне шлема и го остави настрана и като си взе довиждане с Джак се магипортира при Люк. Люк беше го очаквал подготвен в пълна бойна униформа и беше взел меча и джедайската униформа на баща си. Хари го хвана за ръката и се магипортираха направо при Джак. Когато отидоха на черната перла Джак вече ги очакваше с нетърпение. Люк се доближи до него и двамата се ръкуваха и двамата бяха много щастливи, че отново се виждаха и щяха да поемат заедно към откриване на Тия Далма. Но те трябваше да се подготвят в случай че ги нападнеха някъде из моретата и тримата бяха подготвени и решиха незабавно да тръгнат. Джак нареди на екипажа си да опънат платната, а Барбоса извади котвата и кораба потегли. Джак беше на щурвала и поведе кораба си направо напред, а Хари и Люк бяха на двата края на кораба за да наблюдават, ако някой кораб се доближеше към тях за да могат да предупредят ако има нападение. Те плуваха в мълчание и наблюдаваха морето, но засега нямаше никаква опасност нямаше и следа от какъвто и да било кораб, ни търговски ни вражески. Това безпокоеше Джак и Барбоса, защото те знаеха че по това време имаше търговски кораби. Пътуването им беше много спокойно и те нямаха никакви проблеми. Кораба продължаваше да плува напред и нямаше следи от вражески кораби. Но запасите им от вода бяха на превършване и те решиха да слязат на един остров наблизо. Джак подкара кораба си натам и спря близко до острова и потопи една лодка в морето. В нея се качиха Джак, Хари, Люк и още десетина души, а на кораба бяха останали Барбоса и другите за да пазят кораба. Джак подкара лодката към острова и спря на брега, когато слязоха на брега Джак я върза за едно дърво, което растеше наблизо. Те навлязоха навътре в острова за да могат да намерят питейна вода. Острова беше много красив, имаше много палми, красиви папагали, и беше доста голям остров. Не се виждаха следи от хора на острова, което значеше че той не е обитаван и нямаше никаква опасност от нападение. Джак и хората му навлизаха все по – навътре в острова, но нямаше следи от вода. И те продължиха напред и заобиколиха от другата страна и там намериха извор с чиста питейна вода и те отидоха там. Първо пиха вода и после напълниха съдовете си с вода и поеха обратно без да се бавят. Те се върнаха при лодката и Джак я развърза и всички се качиха в нея. Когато стигнаха кораба те се качиха на палубата. Джак отиде при Барбоса, а Люк и Хари внесоха водата в трюма и после излязоха на палубата. Джак се обърна към Барбоса.
- Имаше ли някакви проблеми? – попита го Джак
- Нямаше никакви проблеми – отговори Баорбоса - имаше ли някакви проблеми на острова
- Нямаше никакви проблеми – отговори Джак.
И те отново потеглиха напред и кораба плуваше бързо и Джак се взираше все напред, но засега не се виждаха други кораби. Така те пътуваха повече от два часа без проблеми, но изведнъж пред тях изникна вражески кораб. Той много бързо се движеше и след минути беше до техния кораб. Джак набързо определи хората и те заеха местата си при оръдията, а останалите се подготвиха за битка. Вражеския кораб почна пръв да обстрелва, но Джак ловко измъкваше кораба си и нареди да стрелят и те улучиха вражеския кораб на две места. Вражеския кораб се доближи до Черната перла и започнаха да се качват войници, джедаи и магьосници. Започна се ожесточена битка, защото пиратите бяха малко, но се съпротивляваха геройски. Люк чрез силата надигна едно гюле и го изпрати към един джедай, но той бързо се наведе и избегна удара. Люк бързо си извади меча и нападна джедая. Те се биеха ожесточено и джедайските им мечове непрекъснато се удряха един в друг, но Люк беше по – бърз и нанесе няколко рани по гърдите и ръцете на другия джедай. Но противника му не се предаде много лесно и той нападаше Люк и го беше ранил на едно място. Люк не обърна внимание на раната и продължи да се бие и накрая уби противника си. Хари нападна един магьосник започна да се бие с него. Той беше научил безсловесните магии от Снейп и сега ги използваше срещу противника му. Но противника беше много ловък и избягваше магиите и той нападаше Хари, но и Хари отбягваше магиите му и постоянно го нападаше. Те се биеха много ожесточено и двамата си нанесоха рани. Но Хари беше по – бърз и избутваше противника си назад и все назад, докато противника му не се блъсна в перилата. Тогава Хари го уби с едно единствено проклятие. Джак нападаше един войник и мечовете им постоянно звънтяха и те се биеха ожесточено. Джак постоянно нападаше войника и не му даваше шанс да нападне. Джак го беше нападнал но не улучи и войника се възползва от това и го рани в ръката. Джак не обърна внимание на раната и продължи да напада и беше го ранил на едно място. Но противника нападаше постоянно, но Джак се защитаваше и накрая уби противника си. Другите пирати също се биеха срещу пирати и накрая ги убиха и така спечелиха битката. Вражеския кораб се отдели за да избяга, но Барбоса нареди да стрелят и гюлетата улучиха кораба направо в центъра и го потопиха. Всички се зарадваха и поеха отново на път, защото им предстоеше още малко път докато намерят магьосницата. По пътя вече не видяха никакъв кораб и когато наближиха мястото всички нямаха търпение да я попитат и да съживят приятелите си. Когато наближиха мястото дДжак спусна котвата и спусна една лодка, в която се качиха Джак, Люк, Хари, Барбоса и още трима пирати, а на кораба останаха другите за да пазят кораба. Джак много добре познаваше това място, и поведе лодката направо напред. Лодката плуваше по течението на реката и наближиха мястото, и те спряха до една къща която се намираше на хълм и имаше стълба. Изкачиха се Джак, Барбоса, Хари и Люк, а другите трима останаха в лодката да пазят. Пръв вътре влезе Джак, а после и другите го последваха и видяха, че на една маса стоеше магьосница. Когато видя Джак тя бързо се изправи и отиде при него зарадвана, че го вижда пак, но другите двама не беше ги виждала никога преди. Тя отиде при него и се ръкува с него, но се учуди, че изражението на лицето му беше някак различно, някак притеснено за нещо. Тя поздрави Барбоса и другите и ги покани да седнат. Те седнаха, а тя седна срещу тях.
- Какво става , Джак? – попита Тия Далма - тези двамата никога не съм ги виждала. И тя показа с глава към Люк и Хари – кои са те?
- Това отдясно е Люк, а отляво е Хари Потър- отговори Джак – идваме при теб с една молба, но нека Люк ти каже нещо
Люк се обърна към Тия Далма и каза:
- Сънувах сън, в които съюза на Армията на Веселия Роджър се бие с нов неизвестен засега враг, и изведнъж към нас се присъединиха тримата ни паднали в боя приятели – Сивиръс Снейп, Дейви Джоунс и татко, който се казва Дарт Вейдър – каза Люк
Тия Далма остана много потресена от тази новина, защото беше научила че Джоунс е умрял и тя непрекъснато си мислела за него. Но се учуди с каква молба са дошли при нея и тя се обърна към Джак:
- Каква молба имаш? – попита го тя
- Искам да те попитам можеш ли да дойдеш с нас в училището „Хогуортс” за да можеш да съживиш тримата паднали герои ? – попита Джак
- Разбира се, че мога да ги съживя – отговори Тия Далма – кога можем да тръгваме
- Благодаря ти, че ще ни помогнеш – каза Джак – веднага тръгваме
- Добре да тръгваме тогава, за да не губим време – отговори Тия Далма
И те станаха и излязоха навън и се спуснаха в лодката и Джак я подкара и след пет минути бяха до кораба и се качиха на него. Когато се качиха на кораба Хари се обърна към Джак
- Аз заедно с Люк и Тия Далма ще се магипортирам направо в училището а ти се свържи с останалите членове на съюза и бъди готов
- Добре ще бъда готов – каза Джак – и успех, Хари.
Те се прегърнаха и после Хари се магипортира заедно с Тия Далма и Люк направо в училището. После тримата се отправиха към гробниците, където лежаха тримата паднали герои и приятели заедно с още стотина души. Когато наближиха гробниците Хари се обърна към гробницата на Албус Дъбмълдор и отиде при нея и направи заклинания за да я предпази и сложи един венец до този на Снейп.
_________________
Сивиръс Снейп е учител по отвари и ръководител на дома Слидерин. В миналото той е бил смъртожаден, но после преминава на страната на Дъмбълдор. Снейп: той не е от лошите, оказва се може би най-положителният герой

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Сивиръс Снейп84
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2015 1:28 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 17 Дек 2011
Мнения: 513
Местожителство: Слидерин

После отиде при другите и отвори трите гробници. Там лежаха тримата им приятели и те изглеждаха сякаш за заспали дълбоко. И тримата паднаха на колене пред гробниците и заплакаха. После когато се успокоиха станаха и Тия Далма се доближи до Снейп. А другите се отдръпнаха назад за да не пречат. Тя почна да се въарти около гробницата и да мърмори някакви мистериозни думи и да облива Снейп с нещо като вода, това го повтори три пъти и се вгледа в лицето на Снейп, тя нашепваше някакви думи и изведнъж очите на Снейп почнаха да мигат и да се отварят постепенно и се появи ритмично дишане и след това се изправи внимателно и излезе от гробницата. Той беше леко зашеметен, но и учуден, че нещо става и той може да върви и да диша. Той се обърна към тримата видя Хари и се запъти към него бавно и внимателно, но краката му почнаха да се движат по свободно. И той отиде при него и го прегърна в обятията си и когато го пусна го попита:
- Какво става? – попита Снейп – спомням си че имаше битка и аз паднах мъртъв
- Така беше – отговори Хари – но благодарение на Тия Далма те върнахме към живот- защото ще има ново нападение
- Ще има ново нападение ли? – попита Снейп – и кога ще е то?
- Още не знаем – отговори хари – но го очакваме всеки момент.
- Къде ще се води битката – попита Снейп
- Сигурно ще е пак тук и ще трябва да защитим училището
- Добре тогава ние ще се подготвим – отговори той – и съюза пак ще победи
Хари му подаде магическата му пръчка и униформата му и Снейп ги пое и сложи магическата си пръчка в джоба. А униформата сложи под мишница и двамата се обърнаха към другите. Тия Далма беше се доближила към Дарт вейдър и пак се въртеше около гробницата и нашепваше същите думи и обливаше лицето му с нещо и това го направи три пъти и се вгледа в очите на Вейдър. Очите му се отвориха бавно и се появи ритмично дишане. Той се изправи внимателно и излезе от гробницата и се учуди какво става и той може да се движи и диша. Той беше леко зашеметен, но бързо се оправи и се обърна към другите и когато видя Люк, Снейп и Хари тръгна към тях усмихнат. Той когато се доближи до тях първо прегърна Люк и когато го пусна Люк му подаде дг.жедайския меч и униформата му. Вейдър ги пое и сложи меча си в колана си а униформата сложи върху капака. После се обърна към Снейп и го прегърна и после прегърна и Хари. И те се отдръпнаха назад. Тия Далма отиде до гробницата на Джоунс и почна да се върти около гробницата му и да нашепва същите думи и да го облива това го повтори няколко пъти и се взря в лицето на Джоунс. Очите му постепенно се отвориха и той се изправи внимателно и излезе от гробницата. Беше зашеметен, но изглеждаше добре, и той се запъти към другите, но се учуди че Джак го няма. Когато пристигна при тях и им стисна ръцете.
- Къде е Джак? – попита Джоунс – защо не е тук?
- Джак се подготвя, защото ще има ново нападение – отговори Хари
- Кога ще е то? – попита го той
- Не се знае кога, но сигурно ще е скоро – отговори му Хари
- Тогава да се подготвим и се надявам да победим – каза Джоунс
Към тях се беше присъединила и Тия Далма и тя стисна ръката на Джоунс. Всички бяха щастливи, че се виждаха отново, но най – щастливи бяха Хари и Люк, защото те си върнаха приятелите. Но щастието им не трая дълго , беше пристигнал един пратеник и се запъти към шестимата и когато се доближи към тях и им подаде един свитък и незабавно изчезна. В него пишеше: „ Битката ще се състой след три дни в района на любимото ви училище. Ако се биете ще загубите, защото аз съм силен и няма да ви е лесно. Ще ви избия всички до един, след като сте загубили толкова много хора при предишната битка”. Хари и другите решиха да се свържат с другите за да ги предупредят. Хари извади магическата си пръчка и я насочи нагоре и от нея излетяха червени искри. Люк взе шлема и го доближи до себе си и се свърза с Лея и тя му отговорила че след 1 час ще е при тях. Джоунс взе от Хари реала и напиша на него: Хари идва да ви доведе в училището”, а от другата страна се появи друг надпис: „Добре ще чакаме”. След това Хари се магипортира при Джак, а трите кораба бяха закотвени един до друг, а се виждаха нови попълнения. Хари се съсредоточи и магипортира и трите кораба в езерото. И когато се закотвиха в езерото всички слязоха на брега и там се срещнаха с тримата им паднали приятели и всички се зарадваха, че те са живи. След малко пристигнаха и магьосниците предвождани от Минерва, Джини, Албус, семейство Уизли и семейство Малфой. След 1 час пристигнаха и джедаите предвождани от Лея. Всички се събраха и Армията на Веселия роджър изглеждаше много силен. Минерва видя Снейп и отиде при него и го поздрави и се зарадва, че го вижда. Джак пък беше се затичал към Джоунс и двамата се прегърнаха. Когато се отдалечиха, Джак му подаде меча и знамето и Джоунс ги пое. Но им предстоеше битка и затова трябваше да се подготвят. Хари, Минерва, Драко и Снейп отидоха до корабите и ги защитиха с заклинания, а после отидоха и до училището и го защитиха. Когато се върнаха при другите Снейп направи чрез магия палатки. Почнаха усърдно да тренират, за са могат да победят в битката. Хари обучаваше магьосниците на безсловесни магии и те се справиха много добре. Те успешно обезвъоръжаваха противниците си и така ставаха все по – добри. Снейп се упражняваше с пръчката си да прави безсловесни магии и се справяше много добре, той направи магия за покровител и от пръчката му излезе кошутата и той много се зарадва. Пиратите усърдно тренираха да стрелят с пистолети и да се дуелират с мечове и те ставаха много добри. Джедаите също се справяха много добре и се подготвяха за битката. Така преминаха цели два дена в усилени тренировки и подготвяния за битката. И така третия ден дойде много неусетно и те очакваха с трепет нападателя. И той се появи, но беше многоброен и отпред се движеха диментори. Армията на врага се състоеше от войници, пирати, джедаи и магьосници. Армията на Веселия Роджър предвождани от Снейп, Вейдър и Джоунс нападнаха врага, но се появиха диментори. Тогава Хари, Драко, Снейп и Албус извикали покровителите си. Кошутата отишла наляво, елена отишъл надясно, еднорога отишъл напред, а вълка настрани. По този начин защитниците нападнали врага. И се завързала ожесточена битка. Снейп предвождал магьосниците и те нападнали врага и се биели геройски и победили двеста души. Снейп нападнал един магьосник и се биел с него. Снейп владеел много добре безсловесните магии и така причинил много рани на противника си. Но и противника му не се отказал и нападал Снейп, но някак си той отбягвал всяка магия и останал невредим. Това много учудило противника му, но той все така нападал Снейп и накрая Снейп го победил и убил. И повел магьосниците в битка и те победили магьосниците и се отръпнали от боя. Дарт Вейдър повел джедаите в битка и те победили двеста души. Дарт вейдър чрез силата надигнал няколко камъка и ги запратил към войниците, но те успели да се наведат навреме, но други паднали мъртви. Той нападнал един джедай и почнали да се бият и джедаиските им мечове свистели. Но Вейдър бил много добър и не оставял шанс на противника си и накрая го ранил. Но противника му не се предал и нападал и го беше ранил в рамото, но Вейдър не й обърна внимание. Той нападаше все така ожесточено и накара противника му да отстъпи и накрая го уби. И той поведе джедаите в битка и победили другите джедаи и се отръпнали от боя. Джоунс повел пиратите в битка и победили двеста пирати. Джоунс нападнал един пират и започнали да се бият. Джоунс бил много добър дуелист и непрекъснато нападал и беше ранил противника си. Но и противника му беше силен и нападаше, но Джоунс все се измъкваше. Мечовете им постоянно звънтяха и те продължиха да се бият. Но Джоунс постепенно изтласкал противника си и го убил накрая. Той повел пиратите и победили другите пирати и се отръпнали от боя. А в морето пиратите също удържали победа и така армията на врага била победена. Но битките винаги вземат жертви, армията на врага оставил на бойното поле много жертви, а от съюза на Армията на веселия роджър само трима бяха загинали. И те много се радваха че са победили и започнали празненства по повод победата и завръщането на тримата им приятели. В училището бяха подготвени ядене и украса и всички се запътиха към него. Когато отидоха там пред училището ги посрещнаха Хагрид и другите. Те също много се зарадваха да видят Снейп, Вейдър и Джоунс, които вървяха пред другите. И те когато отидоха пред вратите всички се прегърнаха и после влязоха вътре. Голямата зала беше украсена с много хубава украса четирите маси на домовете бяха празни, всички отидоха и седнаха на пейките. И изведнъж се появи ядене и те почнаха да пируват до късно. Всички бяха много щастливи, че тримата се върнали сред тях. Празнествата продължиха три дни и след това всеки си отиде по домовете. Хари, Джини, Албус, Снейп и Минерва си отидоха у дома и заживели щастливо до края на живота си.
КРАЙ
_________________
Сивиръс Снейп е учител по отвари и ръководител на дома Слидерин. В миналото той е бил смъртожаден, но после преминава на страната на Дъмбълдор. Снейп: той не е от лошите, оказва се може би най-положителният герой

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5 Страница 5 от 5

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker