Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 Хари Потър и Смъртносните светии. Достоверно, глава по глава « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
ThugzLife
МнениеПуснато на: Чет Юли 26, 2007 12:04 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 09 Юли 2007
Мнения: 288
Местожителство: Under The Dark Mark Особености: шантав Професия:Айде на дините :D

juji_88f написа:
ggeerryyy написа:
добре ама аз имам въпрос- как хоркруксът се е озовал в кабинета на ъмбридж и после е бил в Рон? извинете ако сте го казали , но явно не съм разбрала Rolling Eyes

Хоркруксът го е носел Рон защото те са се разменяли заради магията която носи той докато го носиш.И така оказва се че Рон го е носил прекалено дълго и за това се е ядосал и са се скарали Very Happy

Той каза, че наистина си е мислел, че Хари е безидеен и за сега не ги води на никъде! Също, че имат малко храна! Просто медальона подтиква Рон да каже всичко това, за да се скарат...
_________________

The Gods made heavy metal
And It's Never Gonna Die!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Чет Юли 26, 2007 12:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Да...Рон обвинява Хари, че няма никакъв план и че им губи времето. Казва, че се притеснява за семейстовото си, защото е все още в опасност.
_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Чет Юли 26, 2007 12:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Глава 16

Когато Хари се събужда на следващата сутрин, съвсем по детски се надява, че всико от предния ден е било съм, и че Рон все още е с тях. Хари постоянно си повтаря "Отиде си! Отиди се и няма да се върне!" Заклинанията, които са направили за защита означават, че щом веднъж някой си тръгне (в случая Рон), той не може втори път да намери палатката.
Закусват. Очите на Хърмаяни са подпухнали и червени. Изглежда сякаш не е спала.
Всеки от двамата се надява, че Рон всеки момент ще се появи...напразно. Тогава те опаковата бадажа и се магипортират – отиват на някакъ хълм май. Тогава Хърмаяни пуска рязко ръката на Хари и се отдалечава. ЗАпочва да трепери. Хари знае, че трябва по някакъв начин да я успокои и да я накара да се чувства по-добре. Но не може и не иска...чувства някаква студенина.
През следващите няколко дена не обсъждат Рон. Хари е решил повече да не споменва името му. Вечер когато Хърмаяни си мисли, че Хари вече е заспал, той я чува да плаче.
Хари започва да проверява Хитроумната карта в очакване Рон да се завърне в училището, защитен от това, че е с чиста кръв. Но той така и не се появява на картата. След време Хари осъзнава, че вади картата само, за да се взира в точицата с името на Джини. Иска тя по някакъв начин да разбира, че той мисли за нея и се надява да е добре.
С минаването на дните те започват да обсъждат местонахождението на меча. Но колкото повече говорят за това, толкова повече се отчайват. Нямат представа къде Дъмбълдор може да го е сложил. С времето Хари започва да се колебае на кого е по-ядосан – на Рон или на Дъмбълдор.
Хари е отчаян и не знае какво да прави. Мисли си, че е било грешка да въвлича приятелите си в това прикючение щом нямам никакъв план. Има чувството, че всеки момент Хърмаяни ще му каже, че не може повече и ще си тръгне и тя.
Хърмаяни често вади портрета на Финиъс Блек. И макар той да е казал, че повече няма да дойде, все пак се появява от любопитство какво прави Хари. Хари е донякъде доволен, защото портрета е поне някаква компания. Получават от него новини какво става в училището. Казва, че Снейп го контролира. Джини била наказана да не ходи в Хогсмийт. Снейп е върнал закона на Ъмбридж, с който се забранява събирането на различни групички и клубове. Хари мисли, че сигурно Джини, Луна и Невил са продължили войнстовто на Дъмбълдор. Тези оскъдни новини карат Хари да иска да види Джини толкова много, че чак стомаха го заболява. Мисли и за училището, което му липсва почти толкова колкото и бившата му прителка (Джини). После се сеща обаче, че е най-издирвания в момента и за него има обявен награда от 10 000 галеона и в момента Хогуортс е толкова опасен за него колкото и самото министерство.
Портрета често пита къде се намитер Хари и Хърмаяни, но всеки път когато това стане, момичето го връща обратно в чантата без никакво предупреждение.
Обяснява се как те непрестанно се местят и никога не се застояват за дълго. Времето става все по-студено и студено. Една вечр Хари решава, че им остава само едно нещо да направят, но когато иска да го сподели с Хърмаяни тя го прекъсва, за да му покаже нещо в книгата от Дъмбълдор. Тя казва, че сякаш този символ не е бил в книгата преди, а е добавен от някого. Тогава Хари забелязва, че това всъщност е същия символ, който бащата на Луна е носел около врата си. Казва на Хърмаяни, че това е знака на Гриндълуолд. Разказва й, че Крум му го е казал и че самият Гриндълуол го бил издълбал на стена в Дурмщанг. И двамата мислят, че е странно такъв знак да бъде нарисуван в детска книжка. В този момента Хари решава да й каже плана си – а именно той иска да иде в Годрикс Холоу. Тя е съгласна и казва, че от известно време също си мисли за това. Според нея меча трябва да е някъде там, защото Дъмбълдор със сигурност е знаел, че Хари ще иска да отиде там където са живели родителите му. Освен това там е родното място на Годрик Грифиндор. Хърмаяни взима копието си от "история на магията" и му прочита малък пасаж. Оказва се, че там също е бил измислен и първия снич. Хари казва също, че Батилда още живее там и че могат да говорят с нея. Хърмаяни предполага, че Дъмбълдор може да е оставил меча именно на Батилда. Тя предлага да се упражняват първо в магипориране под мантията, а също така мисли, че ще е най-добре да пият многоликова отвара. Хърмаяни продължава да говори и Хари уж я слуша. Но мислено той се е пренесъл в къщата, която някога е била негов дом. Мисли как е бил могъл да кани приятелите си там, че може би е щял да има брат или сестра и че неговата майка щеше да му направи тортата за 17 рожден ден.
През нощта когато Хърмаяни заспива, Хари вади албума, който Хагрид някога му бе пофарил – това е всичко, останало му за спомен от родителите му.
Хари иска да тръгнат на другия ден. Хърмаяни обаче е сигурна, че Волдемор ще очаква Хари да се появи там и не иска да тръгнат преди да са се подготвили добре. Взимат косми от мъгъли, пазаруващи за Коледа.
Решават да отидат там през нощта. Прибират всичко в разтегливата чанта, изпиват многоликовата отвара и се магипортират. Там вали сняг. Хърмаяни е притеснена, че ще остават следи под мантията. Но Хари не иск да влиза в селото с мантия. Разглеждат къщите и Хари си мисли, че всяка една от тях може някога да е била на родителите му. В градчето има църква, нещо като военен паметник, клуб, няколко магазина, поща. Чуват хор от църквата и Хърмаяни казва, че днес е Коледа. Тогава изведнъж военния памтник се превръща в статуия – мъж с штръкмала коса, жена с красиво и мило лица, държаща на ръце бебе. Хари се чувства странно да види себе си като щастливо бебе, без белег на челото. После статуияра пак изчезва и става военен паметник (или нещо такова).
Решават да влязат в църквата, а от там и на гробището. Намират случайно гробът на Кендра Дъмбълдор и дъщеря й Ариана. На него пише "Където е твоето съкровище, там и сърцето ти ще бъде" За миг Хри си предтавя как с Дъмбълор идват заедно, за да посетят гробовете на семействата си. Но според Хари явно директорът не го е било гижа, че роднините им са погребани на едно и също място.
Продължават да търсят гроба на Лили и Джеймс. Тогава изведнъж Хърмаяни повиква Хари и му показва някакъв много стар гроб, на който е изфълбано триъгълното око. Хърмаяни се опитва да прочете името – Игнотус. Хари продължава да търси гроба на родителите си. Тогава Хърмаяни го намира. Надгробния камък е от бял мрамор. Харо може дапрочете без дори да се приблжава особено, защото блести на светлимата.

Джеймс Потър
Роден – 27 март 1960
Починал – 31 октомври 1981

Лили Потър
Родена – 30 януари 1960
Починала – 31 октомври 1981

А отдолу под имената надпис – Последният враг, който трябва да бъде победен, е смъртта.
Хари се ядосва защо е този надпис там и че това е работа на Смътожаден. Хърмаяни казва, че това е със смисъл живот след смъртта, а не безсмъртие каквото иска Волдемор. Но Хари мисли как те все пак не са живи и мякаквипразни думи не могат да ги обезсмъртят. Сълизте напират преди той да се усети (уффф...и моите също). Мисли си как костите на родителите му лежат там долу забравени и не знаят, че живият им сим е толкова близо до тях. Неговото сърце все още бие, защото те са дали живота си, за да го спасят. За момент му се приисква той също заедно с тях да спи под снега.
Хърмаяни го хваща за ръка и го стиска. Той й отвръща без да я погледне в очите и си мисли, че трябва да се овладее. Мисли си, че е трябвало да им донесе нещо, а не е съобразил .Тогава Хърмаяни прави с пръчката си някакво коледно цвете. Хари го откъсва и го полага на гроба на рдителите си.
В момента, в който се изправя усеща, че не може да остане дори миг повече там. Слага ръка около раменете на Хърмаяни, а тя около неговия кръст и двамата си тръгват.


_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
sanndra
МнениеПуснато на: Чет Юли 26, 2007 5:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 19 Юли 2007
Мнения: 475

Chapter seventeen – Bathilda’s Secret

Седемнадесета глава - Тайната на Батилда


“Хари, спри.”
“Какво има?”
Така започва главата. Те са стигнали до гроба на непознатия Абът (не съм сигурна така ли се казва на БГ, абе ето го и на GB – Abbott ) когато Хърмаяни казва на Хари да спре, защото е видяла нещо:
“Има някой там. Някой ни наблюдава. Там, при храсталаците.”
“Сигурна ли си?”
“Видях някакво раздвижване. Бях съвършено сигурна че аз…”
“Изглеждаме като мъгъли”
“Мъгъли, които слагат цветя на гроба на твоите родители? Хари, сигурна съм, че там има някой!”
“Котка е” каза Хари след секунда или след две, “или птица. Ако беше смъртожаден досега щяхме да сме мъртви. Но хайде да се махаме от тук. Трябва да сложим мантията.”
После си тръгват от гробищата. Вървят по някакъв път в градчето (или селце, не знам точно как му викат) Хърмаяни пита как ще намерят кщата на Батилда. Но Хари не обръща внимание. Той гледа напред и ускоравя крачка.
“Хари…”
“Виж… Погледни го, Хърмаяни…”
“Аз не… оу!”
Пред тях е къщата на Лили и Джеймс Потър.Заклинанието “Фиделиус” (в третата книга пр.Флитуик обясни, че са направили това заклинание на къщата на Потърови – тоа е сложна магия, която скрива някаква тайна в една човек, който се казва Пазител на Тайната.Така къщата не може да бъде открита ако пазителят не издаде тайната) е умряло заедно с Лили и Джеймс. Живия плет е буйно израснал през тези 16 години.
Къщичката е покрита с тъмен бръшлян и сняг. Хари и Хърмаяни седят на вратата и гледат останките. Хърмаяни се чуди защо никой не я е възстановил. Хари мисли, че може би не може да се възставови. Че може би е направена тъмна магия която да попречи на възстановяването на къщата. После виждат на вратата възпоменателни думи :
На това място на 31 октомври 1981г.
Лили и Джеймс Потър загубиха живота си.
Синът им, Хари, остава единствения вълшебник,
оцелял някога след смъртоносно проклятие.
Тази къща, невидима за мъгъли, е била оставена
в разрушено състояние като паметник на семейство Потър
и е нещото което напоня за силата
откъсната настрана от тяхното семейство.
(толкова е тъжно…)
Около тези думи има драсканици добавени от други магьосници, дошли да видят домът на Момчето което оживя. Някои са написали имената си с вечно мастило, други са ги издълбали в дървото. Има и няколко по нови изречения написани над 16 годишните възпоменателни думи:
Успех, Хари, където и да си.
Ако четеш това, Хари, ние всички сме зад теб!
Живей дълго, Хари Потър!
Хърмаяни казва, че не е трябвало да пишат тук, но Хари казва, че е доволен.
После виждат някаква жена, изглежда като мъгълка. Хари пита дали е Батилд, но тя не отговаря. Пита отново, а Хърмаяни казва, че не е сигурна дали постъпва правилно. Обаче жената казва да дойдат. Завежда ги в къщата си. Там Хари вижда снимка, която му грабва окото. Това е портретът на мъга, който е откраднал нещо от Григорович и когото Волдемор търси. Хари пита Батилда кой е този мъж. Но тя не отговаря и Хари повтаря и потретва “Кой е мъжа и как се казва?”. Хърмаяни се чуди защо Хари е толкова любопитен кой е ъжът и той и казва, че това е крадецът. После за не знам кой път (хехе) пита Батилда кой е мъжът на портрета. Но тя само го гледа втренчено (започва да ме ядосва тази) . Хърмаяни също се обажда и пита дали Батилда има нещо да им каже. Без да дава знак, че е чула Хърмаяни, Батилда прави няколко крачки към Хари. С малко раздрусване на ръката си тя се обръща и гледа антрето. Посочва първо Хари, после себе си и накрая тавана. Хари разбира, че тя иска да се качатна тавана. Казва на Хъмаяни и момичето казва: “Добре, да вървим!” Но когато тя тръгна, Батилда отново посочи само себе си и Хари, и Хари казва, че явно иска да се качи само с него. Хърмаяни е притеснена и Хари и казва, че вероятно Батилда иска да му даде меча на Грифидор оставен от Дъмбълдор. Момичето е доста притеснено, но Хари успява да я убеди и тя го пуска. После когато са сами Батилда пита, дали е Потър и той казва, че е. Пита я, дали има нещо да му даде, но тя разбира се мълчи и той пак повтаря. След малко обаче, Хари вижда как тя се превръща в змия (Наджини) и иска да го нападне. Хари не може да се защитава. Хърмаяни го спасява и се маипортират. Хари получава видение за смъртта на родителите му. Вижда как Волдемор убива Джеймс, чуват се познатите писъци на Лили, тя се моли на Волдемор, но той убива и нея… Хари бълнува, повтаря “Не…” , Хърмаяни се опитва да го събуди, казва му, че всичко е наред, че ече не са при Батилда. Той се събужда и момичето го пита дали е добре. Той казва, че да, но Хърмаяни смята, че е болен. Казва му, че е лежал в безсъзнание няколко часа. Хоркрукса (медальона) е в чантата на Хърмаяни на сигурно място. Обсъждат случилото се при Батилда. После Хари пита къде му е пръчката. Момичето увърта, но накрая му казва, че се е счупила. Хари й каза да я поправи. Тя мисли, че няма да успее, но Хари я моли да пробва. Поправя я (репаро) Хари я взима и пробва с Лумос. Пръчката съвсем слабо светва и угасва. Хари я насочва към Хърмаяни и пробва с Експелиармус. Пръчката на момичето се раздвижва леко, но не напуска ръката й. Пръчката на Хари се разцепва отново при втория опит. Момчето я гледа ужасено… пръчката бе издържала толкова много…
После Хърмаяни казва, че съжалява. Момчето се чувства празно без вярната си пръчка. Казва, че ще намелят начин как да я оправят. Но Хърмаяни не вярна. Пита го дали помни пръчката на Рон, когато се беше счупила във втори курс… той трябваше да си купи нова. Хари се чуди как ще си намери нова пръчка… Оливандър е задържан от Волдемор, Грегорович е мъртъв… Хари, казва, че засега ще използва пръчката на Хърмаяни. Момичето му подава пръчката си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Чет Юли 26, 2007 7:32 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Аз искам малко подробности да добавя около срещата с Батилда.
Когато Хари и Хърмаяни отиват в къщата, тя мирише ужасно. Хари намира снимката на Кръдеца и се сеща къде го е виждал - в книгата на Рита за Дъмбълдор. Докато е горе с Батилда Хари усеща как медальона започва да бие все по-силно и все по-силно. Дори половерът му пулсира. Тогава почувства необяснима радост и чува студен глас да казва "Задръж го!" Хари е объркан и не знае какво става. Батилда му казва да отиде в ъгъла и Хари предполага, че там някъде трябва да е мечът. Тогава изведнъж старотео тяло на жената получава колапс и от врата на Батилда излиза змията (амаче гнусно). Хари си изпуска пръчката. Знията се обвива около него, за да го задържи докато дойде Волдемор. Медальона вече се е забил върх гърдите на Хари, там където е сърцето. Следва борба със змията. Идва Хърмаяни и го спасява.
Следва ужасно покъртителната сцена с убийството на Джеймс и Лили. Наистина е много тъжна и някакси зловеща.
Събужда се. Хърмаяни обяснява какво се е случило със змията. Оказва се, че Батилда е била мъртва от известно време...предолагам от там и гадната миризма. А змията се е вселила в тялото й. Сега Хари осъзнава, че змията му е говорила на змийски. Затова не е продумала нищо пред Хърмаяни и е искала само Хари да се качи. Медалжона е оставил рана върху гърдите на Хари.

Това е, което исках да добая Wink
_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Чет Юли 26, 2007 11:59 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Глава 18

Слънцето изгрява – безразлично към Хари и болката му. Да седи под небето и диша чистия въздух е може би най-голямото съкровище, въпреки че той не го оценява все още. Кофти му е, че пръчката му е счупена. Пролял е вече толкова кръв, загубвал е всички кости на едната си ръка, минавал е през какви ли не изпитания, но никога не се е чувствал така фатално слаб и уязвим както сега когато най-доброто му оръжие вече го няма. Хари е изгубил защитата, подсигурявана му от това, че пръчките са близнаци (тя сама отблъсква проклятията на Волдемор при атаката когато местят Хари). И сега когато пръчката вече я няма той осъзнава колко много е разчитал на нея. Той слага парчетата в подаръка от Хагрид (торбичката, която скрива твои вещи и никой друг освен теб не може да ги вземе). Вади снича и изпитва огромно желание да го хвърли – безполезен и ненужен като всичко, което Дъмбълдор остави зад гърба си. В този момент гневът му към директора избухва като лава и заличава всички останали чувства. Рискуваха да се върнат в Годрикс холоу, за да открият нещо, а се сблъскаха с невиждан до сега ужас и то напразно. А сега Хари е и без своята пръчка.
Поглежда снимката на крадеца – Волдемор вече има цялата информация.
Тогава идва Хърмаяни отново разревана (май нервите са й слаби и само плаче). Показва му копие от "Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор" Казва, че го е взела от къщата на Батилда. Вътре има бележка от Рита – "Скъпа, Бали, благодаря ти за помощта. Ето копие от книгата, дано ти хареса. Ти каза всичко, което пише вътре дори и да не си спомняш. Рита" Хари изпитва голямо задоволство – най-сетне ще узнае всичко, което Дъмбълдор не му е казал.
Хърмаяни мисли, че Хари още й се сърди за пръчката (всъщност тя я счупва докато се опитва да ги спаси). Хари казва, че не е така и че тя е била невероятна и ако не го беше направила, по всяка вероятност той сега щеше да е мъртъв.
Хари започва да разлиства книгата и намира снимката с крадеца. Под нея пише "Албус Дъмбълдор, малко след смъртта на майка си, с неговия приятел Гелерт Гринделуолд" И двамата са в шок. Започват да разлистват страниците и да чета: Момента, на който попадат е когато директора е на 18. Изброяват се всичките му постижения в училище. Споменава се и смъртта на сестра му. Казва се, че се е завърнал в Годрикс Холоу да се грижи за по-малките се брат и сестра. Но Енид Смейк (не съм сигурна дали така точно идва името на БГ) обяснява, че брата на Дъмбълдор се е побъркал. Но директора не се е грижел особено за него. Какво тогава е правил там? Явно се е погрижил сестра му да бъде заключена след като предишния й пазач (майката) умря. После става въпрос за батилда, която им е била съседка. Кендра била я отрязала (буквален превод) когато Батилда се опитала да ги поздрави с добре дошли в селцето им. След смъртта на Кендра, Батилда, както всички останали, смятала, че е починала от собствена магия, върнала се към самата нея. Дъмбълдор и брат му дълго време твърдели така. Рита май е дала Веритасерум и батилда казва всичко, което знае за привидните омраза на Дъмбълдор към тъмните изкуства, противопоставяне срещу подтисничеството на мъгъли и привързаността към семейството. Същото лято, когато Дъмбълдор се завръща, Батилда се съгласява да приеме в къщата си своя пра-племенник Гелерт Гринделуолд – той е един от най-опасните черни магьосници на всички времена (Волдемор му отнема първото място....хахаха...горкия) Обучаван в Дурмщранк, който толерира черните изкуства, Гринделуолд е бил толкова добър колкото и Дъмбълдор. Когато е на 16 училището разбира ,че нещата излизат извън контрол и го изхвърля. Когато посещава своята пра леля Батилда, той завързва приятелство с Дъмбълдор. Старата жена обяснява, че ги е запознала понеже Дъмбълдор бил самотен и му липсвала компания на неговата възраст. Те се харесали и дори си пращали писма, когато на някой от тях някаква идея му дойде и искал незабавно да я сподели с другия. В едното писмо Дъмбълдор обяснява, че те наистина са по-надарени от мъгълите и че тази сила им дава право да управляват, но трябва да балансират нещата в света един вид. Тази сила ги прави и отговорни а не само доминиращи и управляващи. Искат да наложат контрол за доброто на всички. Но не трябва да използват повече сила от необходимата.
След двумесечно приятелство те се разделят и не се срещат повече преди прословутия дуел. Какво е накарало Дъмбълдор да се отдръпне? Дали е дошъл на себе си? За жалост не е това причината. Батилда разказва за деня, в който умира Ариана. Гелерт е бил там в къщата когато това се случило. Върнал се при леля си и поскал още на другия ден да замине. Двамата братя остават сами. Абърфорт обвинява Дъмбълдор за смъртта и му счупва носа на погребението. Тази случка повдига няколко въпроса. Защо Абърфорт обвинява брат си? Само гняв ли е било? Или пък има по-конкретна причина? Гринделуонд, изключен от Дурмщанг заради почти фатална атака срещу свой съученик, е напуснал страната няколко часа след смъртта и Албус никога не го видял до турнира. И как все пак умира Ариана? Дали е била по невнимание жертва на някаква черна магия? Дали тя не е първият човек, умрял за "общото благо"? Тук главата свършва и Хърмаяни затваря книгата.
Хари се хваща за главата. Нещо вътре в него се срива. Чувства се по абсолютно същия начин както когато Рон ги остави. Той вярваше на Дъмбълдор. Колко още трябва да загуби – Рон, Дъмбълдор, перото от феникс (пръчката). Хърмаяни прекъсва мислите му. Казва, че това все пак е Рита. Хари я апострофира като й припомня писмото. Хърмаяни отговаря, че те са били млади тогава.
"Знаех си, че ще кажеш точно това! – отвръща й Хари – и докато ние сега рискуваме живота си, за да се изправи срещу тъмни магии, те са правили планове как да имат власт над мъгълите!"
Хърмаяни се опитва да го оправдае – майка му току що е починала и е бил сам. Хари отвръща, че не е бил сам, а е имал брат си и безощната си сестра, заключена някъде.
"Той никога не би направил това – казва тя – Дъмбълдор, който познавахме никога не би извършил такова нещо"
"Дъмбълдор, който мислихме, че познаваме да завладее мъгълите със сила"ю
"Той се е променил! Може и да е вярвал в тези неща когато е бил на 17. Но от тогава нататък целият му живот бе посветен на борбата с тъмните сили. Винаги е защитавал мъгълите и се е борил с Волдемор от самото начало. Съжалявам, но смятам, че истинската приина за гневът ти е, че той никога не ти каза тези неща."
"Може и така да е. Но виж какво искаше той от мен! Да си рискувам живота, да не очаквам да ми обяснява каквото и да било, а само да му вярвам сляпо. Да му вярвам дори когато той не ми вярва! Никога не ми каза цялата истина!"
Гневът на Хари е неописуем. Болката му също. Чувства се излъган, предаден, подведен.
"Но той те обичаше"
"Не знам кого е обичал, но не съм бил аз! Тази бъркотия, която остави след себе си не е любов!"
Тогава Хари просто става от мястото си и казва, че отива да пази отвън. Казва й да ляга да спи. Докато минава покрай него докосва леко с ръка главата му. Той затвори очи при този допир и се мразеше задето му се искаше това, което казва да е истина – че Дъмбълдор наистина го е било грижа.

Диалозите не са буквален превод. Някой подробности съм спестила. Гледах да пресъздам общия смисъл и атмосфера.
_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Пет Юли 27, 2007 11:47 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Chapter Nineteen – The Silver Doe

Деветнадесета глава - Сребърната кошута


Хари и Хърмаяни обсъждат идеята да се преместят някъде другаде, защото сегашното им място на е сигурно. Момичето твърди, че е почти сигурна, че чува на няколко пъти някой да се движи отвън. След което си прибират нещата, магипортират се под мантията и се озовават на някакво непознато за Хари място. Той пита Хърмаяни и тя казва, че това е ”Гората на Дийн” (не става въпрос за Дийн Томас, а за някакъв друг Дийн). Казва, че е ходила на това място на къмпинг с родителите си. Докато са там Хари често гледа Хитроумната Карта, но не вижда Джини. После се сеща, че тя всъщност се е върнала в Хралупата, защото е в Коледна ваканция.
По едно време докато пази пред палатката, Хари вижда някаква светла сребърна светлина, която се движи безшумно през дърветата. Хари скача и вдига пръчката на Хърмаяни. Присвива си очите, защото светлината става ослепителна. После източника на светлината излиза иззад един дъб. Това е сребърно бяла кошута. Известно време Хари гледа покровителя и го чувства някакси странно близък. Чувства се сякаш я е чакал да дойде. Желанието на Хари да викне Хърмаяни се е изпарило. Той чувства, че може да повери живота си на нея и че тя е дошла само и единствено заради нея. Но после кошутата се обръща и си тръгва. Хари й казва, да се върне, но покровителят не се връща. Той тръгва след него и се чуди кой го е призовал. Знае, че когато спре, кошутата ще му позволи да се приближи. Нещо блести на светлината на пръчката, Хари се обръща, но вижда малък замръзнал вир и неговата пропукана повърхност заблестява, когато той вдига пръчката високо. Хари се приближава предпазливо и го поглежда. Ледът отразява разкривената му сянка и лъчът от светлината от пръчката, но дълбоко долу в дебелата, мъглива сива черупка (на костенурка, но не съм сигурна дали точно така се превежда carapace) нещо друго проблясва. Голям сребърен кръст… Сърцето на Хари скача до гърлото му. Той осветява колкото се може вирчето с пръчката, за да вижда по ясно. Вижда меч със светещи сребърни рубини на дръжката… Мечът на Грифиндор лежи на дъното на горския вир…
Хари се чуди какво означава това… как е възможно. Размишлява дали са замесени в това Хърмаяни и кошутата. Мисли… После се опитва да призове меча (Акцио меч) Но той не се и помръдва. Опитва се да намери помощ. Припомня си думите на Дъмбълдор: Само един истински Грифиндорец може да го измъкне от шапката. Хари се пита какви бяха качествата определящи един Грифиндорец. Малък глас в главата му отговаря: “Тяхното смело хладнокръвие и рицарство.” Хари пак си мисли това онова и после насочва пръчката към леда и казва “Дифиндо.” Повърхността на вира се счупва (тя нали е заледена). Хари иска да скочи във вира. Но нещо го затяга около врата. Верижката на хоркрукса се затяга и бавно свива трахеята му. Хари се задавя, повдига му се изморен и студен е, както никога през живота си не е бил. Свежда поглед към снега. Някакъв задъхан глас казва: “Побъркан ли си?”. Пред него стои Рон, с меча на Грифиндор в едната ръка и с хоркрукса в другата (Хари го захвърля защото му стяга). Хари го поглежда и си мисли, че той се е гмурнал в вира и му е спасил живота. Хари го пита дали той е призовал кошутата, а Рон си мисли, че Хари я е призовал. Хари му казва, че неговия покровител е елен. Хари го пита как го е намерил. Рон казва, че от часове е в гората и го търси – гората е много голяма. По едно време го видял как последвал кошутата. Хари го пита дали е видял някой друг. Рон първо казва, че не, но после се замисля и казва, че май е видял някой да се движи. Двамата знаят, че трябва да унищожат хоркрукса с меча. Хари казва, че Рон трябва да го направи, защото той е взел меча от вира. На Рон казва на Хари да не отваря медальона. Хари иска да се отърве от проклетото нещо и се чуди защо Рон не дава. Рон казва, че това нещо е лошо за него, че не може да го пипа и т.н. Хари го убеждава, че може.. Брои му до три… “Едно…две…три… отваряй!” Вътре мига живо око – красиво като очите на Том Ридъл преди да стане Волдемор. Хари изкрещява на Рон да го промуши. Но някакъв глас съска от хоркрукса:
“Виждал съм сърцето ти и то сега е мое!”
“Не го слушай! Прободи го!”
“Виждал съм мечтите ти, Роналд Уизли, както и твоите страхове. Всяко твое желание е възможно, но всеки твой страх също е възможен…”
“Промуши го!”
"Винаги обичан по-малко от майката, която е искала дъщеря. А сега и по-малко обичан от момичето, което предпочита твия приятел. Винаги на второ място, винаги засенчван."
И така гласът говори на Рон, а Хари му вика да го прободе. Черната магия изкушава Рон. Все пак той вдига меча още по-високо и виждайки това, окото започва да блести в червено. Тогава две тела излизат постепенно от медальона – на Хари и на Хърмаяни. Ридъл-Хари (така Роулинг е решила да нарече фигурата на Хари, излязла от медальона) проговаря
"Защо се върна? Ние бяхме по-добре без теб, по-щастливи без теб. Присмивахме се на глупостта ти, на страхливостта и малодушието ти!"
После и Ридъл-Хърмаяни проговаря:
"Кой би те погледнал някога когато си до Хари Потър? Какво си направил в сравнение с Избрания? Какво си ти в сравнение с момчето, което оживя?"
"Промуши го, Рон, промуши го – крещи Хари"
"Майка ти призна – казва Ридъл-Хари – че би предпочела мен за син и би се радвала да се сменим."
"Кой не би предпочел него? Коя жена би те взела? Ти си нищо, абсолютно нищо в сравнение с него! – Ридъл-Хърмаяни."
"Направи го Рон!"
Рон вдига меча и разбива медальона. Фигурите изчезват. Окото на Ридъл вече го нямаше. Хари прибира парчетата от медальона и полага ръка на рамото на Рон. Приема факта, че тоя не се дръпва като добър знак.
"Когато си тръгна тя плака цяла седмица. Може и по-дълго , но не е искала да я видя. Имаше вечери когато дори не си говорехме изобщо. Тя ми е като сестра. Обичам я като сестра и съм сигурен, че и тя чувства същото към мен. Винаги е било така. Мислех, че знаеш – Хари казва на Рон"
Решават да намерят палатката. Хърмаяни вижда Хари и го пита дали е наред. Казва й че Рон се е върнал. Тя се приближава към него. Той леко се усмихва и протяга ръце (предполагам за прегръдка). Но тя почва да удря всяко място от тялото му. Крещи ми как е могъл така ада изчезне. Иска си пръчката от Хари. Той се колебае и не иска дай я даде. Казва й да се успокои. Тя се разгневява страхотно:
"Ти, Хари Потър не смей да ми казваш да се успокоя!!"
После се обръща към Рон:
"Тичах след теб! Виках те! Молех се да се върнеш!"
"Знам, Хърмаяни, съжалявам"
"Връщаш се след седмици и просто ми казваш, че съжаляваш!"
Хари се намесва
"Той току що ме спаси"
"Не ме интересува какво е направил. Нямаше го със седмици. Можехме да сме мъртви до сега!"
Рон казва, че е искал да се върне още в момента, в който си е тръгнал, но не е могъл да ги намери отново. Продължава караницата и става все по-зле. Хърмаяни пита как все пак ги е открил. Тогава той им показва делюминатора (наследството от Дъмбълдор) Казва как една сутринта на Коледа просто чул гласа й да идва от джоба му...говорела за някаква пръчка. Тогава Хари си спомня, че на тази сутрин за първи път са споменали името му. Рон казва как натиснал делюминатора и светлината в стаята изчезнала, но се появила друга навън в градината...като на летекод. Тоя си опаковал нещата и излязъл. Тогава нещото се вселило в него...той го глътнал. И вече знаел какво трябва да прави и къде да иде. И се магипортирал. Имало сняг навсякъде и той ги търсил но не ги открил.Тогава Хари се сеща, че тогава са чували разни стъпки. Рон им обяснява, че заклинанията им определено действат, защото не могъл да ги види. Тогава разбрал, че по всяка вероятност ги е изпуснал. Натиснал пак делюминатора и пак се появила тази светлина. Влязла в него и той пак се магипортирал и се озовал в тази гора. После разказват на Хърмаяни какво се е случило – мечът, медальона и тн. Тя все още е бясна на Рон.

Искам да кажа, че тази глава беше написана от sanndra. Тя ми я прати написана до момента когато се появяват двете фигури от медальона. Так че само една трета е мое дело.
_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Пет Юли 27, 2007 11:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Глава 20

Хари не е очаквал Хърмаяни да реагира толкова гневно. На другата сутрин тя въобще не говори, а при необходимост сочи с пръст. Откакто са тримата заедно Хари се чувства като единствения неопечален на лошо извършено погребение.
Но когато са сами са само двамата, Рон става много приказлив:
"Някой ни помогна, някой направи тази кошута и е на наша страна. Унищожихме единия хоркрукс"
Започват да обсъждат къде може да са останалите. Хари е много оптимистично настроен и дори лошото държание на Хърмаяни не може да помрачи доброто му настроение. Появата на мистериозната кошута, откриването на меча, завръщането на Рон – всичко това прави Хари изключително щастлив.
След обед двамата пак се измъкват сами, за да избегната гибелното присъствие на Хърмаяни. Обменят си информация. Хари разказва подробно какво са правили двамата и какво е станало в Годрикс Холоу. Рон пък му разказва за всичко, случило се в света на магьосниците през седмиците, когато не е бил с тях.
"...а как разбрахте за Табуто?" – пита Рон
Хари е учуден какво е това. Тогава той му обяснява, че името "Волдемор" е омагьосано и че когато го произнасят всички защитни заклинания вече стават безсилни и се предизвиква някаква бъркотия. По този начин те следят хората. И точно така са ги намерили в онова кафе, където се магипортираха след сватбата.
Хари започва да схваща. Когато слагат табуто всеки може да бъде открит лесно и бързо. Така могат и да гонят членовете на Ордена, защото само те се осмелявали да произнасят "Волдемор", а не като всички останали да казват "ти-знаеш-кой".
В този момента Хърамяни пита дали пък не може Дъмбълдор да е направил кошутата. Все пак той последно е притежавал меча. Тя казва това, защото знае, че идеята Дъмбълдор да им е помогнал много ще ободри Хари.
"Дъмбълдор е мъртъв. Видях какво се случи, видях тялото. А и неговият покровител беше феникс."
Рон обаче отговаря, че Покровителите могат да се сменят.
Хари се чуди, защо ако е бил Дъмбълдор, не се е показал. Рон отговаря, че поради същата причина, поради която им е оставил тези предмети като завещание.
"И коя е тя?" – пита Хари
"Не знам – отговаря Рон – но той със сигурност я знае. Знае защо ми е дал точно този предмет. Знаел е, че ще ви изоставя." Тогава ушите ми почервеняват.
"Не, той трябва да е знаел, че ти ще искаш да се върнеш – поправя го Хари"
Тогава Хари решава да помогне на Рон в тази кофти ситуация и да смени темата. Пита го дали знае какво Рита е написала в новата си книга (за Дъмбълдор). Той отговоря, че всички говорят за тази книга, но според него не е толкова важно – все пак тогава директора е бил млад. Тогава Хари забелязва някакво паяче и му прилага някакво заклинание, от което то започва да расте. Рон изпада в ужас и му казва да престане. Хари е забравил за страха му от паяци. Но всяко заклинание, направено с тази пръчка (на Хърмаяни) му се струва не толкова добро колкото с неговата. Момичето му казва, че всичко е въпрос на време и упражнения. Той знае, че тя казва това, защото се чувства още виновна.
Когато пада нощта Хари застава пръв на пост. Опитва разни прости заклинания, но все още не е доволен.
После Рон изважда някакво радио и обяснява, че има станция, която казва новините точно такива каквито са. Всички други следвали министерството, но тази била изключение. Обяснява, че всяка вечер сменят местонахождението си и имало парола, за да можеш да го слушаш. Проблемът бил че той е изпуснал предното предаване. Казва различни думи с надежда да нацели паролата (иначе тази станция просто няма да се появи). Тогава изведнъж Хърмаяни както си седи и чете става и отива до тях. Казва, че иска да види и да говори с Ксенофилиус Лъвгуд. Хари пита защо. Та му подава книгата на Рита и му показва копие на оригиналното писмо на Дъмбълдор до Гренделуолд и му показва подписа – А-то в Албус е заместено от малко триъгълно око. Тя му напомня за гоба, който са видели и на който е бил гравира този знак. А гроба бил много по-стар от Гринделуолд и следователно знакът е съществувал и преди това, а не е бил измислен от него. Хари отказва, но Рон се застъпва за Хърмаяни и казва, че трябва да се видят с бащата на Луна. Хари е сигурен, че на Рон не му пука за този знак, а просто иска да се помири с Хърмаяни. Хари продължава да се дърпа и да не иска. Рон предлага да гласуват и вдига ръка още преди Хърмаяни.
"Съжалявам, Хари, но нашите гласове печелят – казва Рон"
Хари се примирява. Пита къде живее бащата на Луна. Рон казва, че е близо до тяхната къща.
Когато Хърмаяни ги оставя Хари му се кара, че е направил това само, за да я спечели.
"На война и в любовта това е позволено. А тук имаме по малко и от двете. Спокойно, Коледа е и Луна ще си е вкъщи – отвръща Рон"
На сутринта се магипортират близо до Хралупата. На Рон му е странно да е толкова близо, а да не може да иде при семейството си. Хърмаяни го скастря, че той е бил там преди няколко дена и е прекарал Коледа с тях. Той отвръща, че всъщност е бил при Бил и Фльор и че никой друг от семейството не е знаел, че той е там.
Няколко часа търсят къщата на Луна, но накрая я намират. Почукват на вратата. Отваря им бащата на Луна, който е с мръсна коса и не спретнат. Пита кои са и какво искат. Хари се представя и казва, че иска да говори с него. Той отвръща, че не е сигурен дали е препоръчително да влиза вътре.
"Няма да ви отнемем много време – казва Хари"
"Добре тогава, влизайте бързо. Бързо!"
Следва описание на къщата.
Луна не е в къщата. Хари е учуден.
Баща й пита каква е причината за тяхното посещение. Тогава Хърмаяни изпищява и посочва нещо като пита какво е. Той отговаря, че е рог от Crumple-Horned Snorkack (не съм сигурна как точно е това на български). Хърмаяни възразява, че не е вярно и че това е рог на Erumpent (и това не го знам как е. Ако някой го знае нека пише на ЛС, за да го поправя). Казва също, че е изключително опасно да се държи такова нещо вкъщи. Рон пита как е познала. Тя казва, че е чела описанието в учебник. Паникьосана е, защото това нещо може да експлодира и при на-лекото докосване. Той настоява, че е рог от онова нещо, което не знам как точно беше в книга 6. Било подарък за Луна. Сменя темата и пита Хари защо са дошли.
"Имаме нужда от помощ."
"Да помагам на Хари Потър е опасно нещо"
"Не сте ли вие този, който разправя на всеки, че най-голямото му задължение е да пази Хари? – пита Рон"
Тогава Хърмаяни пита къде е Луна. Бащата отговаря, че сега ще иде да я повика – тя сигурно щяла да се радва да ги види. И после щял да им помогне. През това време Хари поглежда през прозореца, гледа към хълма в посока къщата на Рон. Мисли си за Джини – за първи път са толкова близко един до друг след сватбата. Но тя по всяка вероятност не знае това. После се отделя от прозореца. Връща се бащата. Казва, че Луна е долу, радва се да ги види и след малко щяла да дойде – хванала била почти колкото й трябва от нещо си, за да направи супа за всички.
"А сега, как мога да ви помогна, господин Потър?"
Той обяснява, че става въпрос за символа, който е носил около врата си по време на сватбата.
"Имате в предвид знака на The Deathly Hallows? (все още нямаме официални превод и затова го пиша на английски. Аз смятам, че трябва да е "Реликвите на смъртта", защото става въпрос за предмети, а не за хора. А тези предмети са били притежание на Смъртта. Но това ще го разберете в следващата глава Wink )
_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Съб Юли 28, 2007 4:53 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Глава 21

Хари погледна към двамата си приятели. Изглежда никой от тях не разбираше за какво говори бащата на Луна. Той не е много учуден, че не го разбират. Според него много малко магьосници знаят са тях (The Deathly Hallows) и вярват в тях. Обяснява как Крум го нападнал на сватбата, защото носел знака на някакъв си черен магьосник. А в тези реликви всъщност нямало нищо тъмно. Хора като него носят символа, за да срещнат други магьосници, интересуващи се от тях.
"Съжалявам, но аз все още не схващам – казва Хари"
"Виж сега, вярващите търсят тези реликви."
"Но какви са те? – пита Хърмаяни"
"Предполагам, че сте запознати с "Историята на тримата братя" – пита бащата"
Хари отвръща "не", но Рон и Хърмаяни изглежда са я чували.
"Е, господин Потър, всичко започва с тази история. Тук някъде трябва да има копие"
Тогава Хърмаяни казва, че тя също има и му подава книгата от Дъмбълдор. Ксенофилиъс е много учуден, че тя има оригинала на книгата. Предлага й да им я прочете на глас. Тя започва. Ето и преразказ на самата приказка:
"Преди време трима братя стигнали до една река – буйна и дълбока, прекалено опасна за да бъде преплувана. Тези братя обаче били магьосници и с едно замахване на пръчките направили мост над реката. Били на по средата на моста когато пътят им бил преграден от качулата фигура. Тогава Смъртта им проговори. Беше гневна защото трите й нови жертви са я измамили. Но Смъртта беше коварна. Престори се, че ги поздравява за магическите им способности и казва, че всеки един от тях ще получи награда задето е бил достатъчно умен, за да я избегне.
Първият брат, който бил боец, си поискал пръчка, по-силна от всяка една съществуваща – пръчка, която винаги да печели дуелите ха своя собственик, пръчка, достойна за този, който победи Смъртта. Смъртта отиде до едно старо дърво на брега на реката, все един клон и измайстори пръчка. После я даде на най-големия брат.
Втория брат, който бил арогантен човек и искал да унижи още повече Смъртта, си поискал силата да връща другите от смъртта. Тогава Смъртта вдигнала един камък от брега на реката, дала го на брата и му казала, че този камък ще има силата да връща мъртвите.
Тогава Смъртта попитала и третия брат какво иска. Той бил най-скромния от тримата, но също така и най-мъдрия и единствено той не вярвал на Смъртта. Затова си поискал нещо, с което да може да си тръгне от това място без да бъде проследен от Смъртта. Тогава Смъртта с огромна неохота му дал мантия невидимка.
Тогава Смъртта се отдръпнала и позволила на тримата братя да продължат по пътя си. Говорили с учудване за случилото се и са възхищавали на подаръците си. Братята се разделили и всеки тръгнал по своя посока.
Първият пътувал седмица и стигнал до едно отдалечено градче, за да открие магьосник, с когото е имал разправия. Естествено със Старшата пръчка той го победил. Оставяйки неприятеля си мъртъв на земята, братът продължил към една страноприемница. Там на висок глас разказал за могъщата пръчка, взета от самата Смърт и че с нея е непобедим. През нощта обаче друг магьосник издебнал брата докато спи, напоен от вино, откраднал пръчката и му прерязал гърлото. И така Смъртта взела първия от братята.
През това време втория брат се върнал в къщата си, където живеел сам. Там той взел камъка, който имал силата да призовава мъртвите и го завъртял три пъти в ръката си. За негово учудване момичето, за което той искал да се омъжи, се появило пред него. Тя беше тъжна, студена, разделена от него като с воал. Въпреки, че вече беше в света на живите, тя не принадлежеше истински на този свят и страдаше. Накрая втория брат, полудял от безнадеждното си желание по нея, се самоубил, за да може наистина да се присъедини към нея. И така Смъртта взел аи втория брат със себе си.
Но колкото и Смъртта да търсела най-малкия брат тя никога не го намерила. Накрая когато той достигнал до преклонна възраст, махнал мантията и я дал на сина си. И тогава той посрещнал Смъртта като стар приятел и тръгнал с нея радостен и спокоен, че животът му е отминал."

Когато приказката свършила, бащата нарисувал символа и им показал точно коя част от него кой предмет символизира. Хърмаяни е учуден, че в самата книга не се споменава за "реликвите на смъртте" (като име на предметите). Ксенофилиъс обяснява, че това все пак е детска книжка, но по-наблюдателните разбират за какво иде реч. Който обедини тези предмети става господар на Смъртта.
"Тогава вие вярвате ли, че тези предмети съществуват – пита Хърмаяни"
"Разбира се!"
"Но как може да вярвате в такива неща?"
"Чувал съм за вас, госпожице Грейнджър, че сте изключително ограничена и тесногръда."
После обяснява как тази мантия не е просто обикновена мантия за пътуване насам-натам и не е като другите, които с годините започват да те правят все по-видим докато не спрат да действат. Тази мантия прави този който я носи напълно невидим и може да го защити от абсолютно всяко проклятие. Тримата седят без да кажат дума, но в очите им се вижда, че мислят за едно и също – тази мантия е тук в стаята.
"Добре, господин Лъвгуд, да кажем, че тази мантия съществува. Какво ще кажете за камъка. Онзи който вие наричате "камъка на възкресението" – пита Хърмаяни – как може той да е истински?"
"Докажи, че не е" (много як отговор!)
Тогава Хари ги прекъсва и пита за Пръчката. Бащата отговаря, че тя по-лесно може да бъде намерена, защото единствения начин да станеш неин господар е като я откраднеш от предишния. И той разказва как един магьосник бил убит от друг заради пръчката, а после пръчката била открадната от трети и този трети убит от четвърти пак заради същата пръчка и тн. Следва кратко мълчание Тогава Хърмаяни пита дали семейство Певерал имат нещо общо с тези предмети (спомнете си стария гроб, на който беше издълбан символа). Тя споделя с господин Лъвгуд за гроба на Игнотус Певерал и знака на него. Той отговаря, че това е едно от най-ярките доказателства, че тези предмети наистина съществуват. Певерал били тримата братя – Антиоч, Кадмус и Игнотус (не съм сигурна за превода на имената)
Тогава бащата ги поканва да останат за вечеря и отива в кухнята. През това време те обсъждат разказа. Според Рон това са пълни глупости и поучителна приказка за малки деца. Хърмаяни е на същото мнение. И тя мисли, че това е само поучителна приказка и е ясно какво трябва да се избере. Тогава тримата в един глас казват:
Хърмаяни – мантията
Рон – пръчката
Хари – камъкът
Рон и Хърмаяни спорят за изборите си на предмет.
После обсъждат историята – как имало магьосници претендиращи, че имат непобедима пръчка и как всяка пръчка имала различно име. Тогава Рон предполага, че може и да е една и съща пръчка предавана през вековете и това да е тази на Смъртта.
Тогава Рон пита Хари защо би взел камъка. Той отговаря, че така ще могат да върнат Сириус, Лудоокия, Дъмбълдор, родителите му.
После обсъждат и мантията. Рон смята, че това е мантията на Хари. Другите мантии се изхабявали и ставали безполезни с времето. Но тази на Хари все още ги прави невидими макар и толкова стара. А и никога нито едно проклятие не ги е улучвало под тази мантия.
Тогава Хари вижда собственото си лице да го гледа някъде от горния етаж. Това е стаята на Луна и там тя е направила прекрасни портрети на Хари, Рон, Хърмаяни, Джини и Невил. Те не се движат като тези в училището. Хари вижда нещо като златни верижки по картините. Когато се приближава разбира, че върху тях със златни буквички се изписва думата приятели, приятели, приятели. После вижда снимка на Луна с майка й. Снимката е прашна. Хари усеща, че нещо не е наред. Килимът също е прашен, няма дрехи, а леглото изглежда така сякаш никой не е спал там от седмици.
"Господин Лъвгуд къде е Луна? – пита Хари"
"Казах ви вече, че е долу."
"Тогава защо слагате прибори само за 4 души?"
"Мисля, че Луна не е била тук от седмици. Дрехите й ги няма, в леглото не е спано! И защо постоянно гледате през прозореца?"
В този момент Хърмаяни вижда брой на Дрънкало с огромна снимка на Хари отпред, а отдолу пише наградата за залавянето му.
"За това ли отидохте в градината г-н Лъвгуд, за да пратите сова до министерството? – пита Хари"
"Те взеха моята Луна, заради това, което бях писал. Не знам къде е тя и какво са й направили. Но може би ще ми я върнат ако...ако аз..."
"им дадете Хари – довършва Хърмаяни"
"Дръпнете се, тръгваме си – казва Рон"
"Те всеки момент ще дойдат. Трябва да спася Луна. Не мога да я загубя. Не трябва да си тръгвате!"
Тогава Хърмаяни изпищява и им показва как някакви фигури върху метли се приближават към тях. В този момент бащата на Луна вади пръчката си. Неговото зашеметяващо заклинание обаче уцелва онзи предмет, за който Хърмаяни твърдеше, че е много опасен (Erumpent horn) Следва огромна експлозия. Навсякъде хвърчат части от мебели, хартия и други предмети. Хари чува писъците на Хърмаяни и виковете на Рон. Чува и как Лъвгуд слиза долу по стълбите. Влизат някакви двама. Лъвгуд им казва, че Потър е горе. Онези си гневни
"Ти дори никога не си виждал Потър през живота си? – крещи единия – извика ни тук само, за да опиташ да ни убиеш!"
"Кълна се! Потър е горе!"
Отиват нагоре
"Наистина има някой там – казва единия от смъртожадните"
"Казах ви, че той е там. Моля ви, моля ви дайте ми Луна, върнете ми я!"
"Ще имаш дъщеря си обратно, но първо се качи горе и ни доведи Потър! Но само да ни лъжеш...само да имаш съучастник горе, мисли му. Ще видим дали ще запазим частица от дъщеря ти, за да има какво да погребеш!"
Бащата се опитва да си преправи път по разрушените стълби
"Хайде, трябва да изчезваме – казва Хари"
Освобождават Рон, който е затиснат под някакви мебели.
"Вярваш ли ми, Хари? – пита Хърмаяни"
Той кима положително.
"Тогава ми дай мантията. Ти Рон, ще си я сложиш. Хари ти хвани здраво ръката ми, а ти Рон се хвани за рамото ми."
Тогава тя прави заклинание и пробива дупка в пода и те падат на долния етаж. Онези двамата долу го виждат и се опитват да се доберат до тях изпод падналите мебели. Мисля, че всъщност те виждат само Хари, понеже Рон и Хърмаяни са под мантията. Тогава май има още едха експлозия в къщата. Но Хърмаяни ги магипортира.
_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
sanndra
МнениеПуснато на: Нед Юли 29, 2007 11:40 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 19 Юли 2007
Мнения: 475

Chapter Twenty–Two – The Deathly Hallows

Двадесет и втора глава - Реликвите на смъртта (Смъртоносните Светии, Смъртоносните Светини – както вие го предпочитате, знаете за какво става въпрос Wink )


Озовават се на някаква трева. Рон хвали Хърмаяни, че е гениална и казва, че не е вярвал, че ще успеят да се измъкнат. Хърмаяни е ядосана, защото е казала, че това е рог на Erumpent (не знам как се превежда) и, че сега неговата къщата е експлодирала. Рон казва, че на него така му се пада. Хърмаяни твърди, че те са отвлекли Луна, защото баща й подкрепя Хари. Пита Рон какво може да се случи на семейството му, щом те знаят че е с тях. Рон пита за нейните родители. Момичето казва, че са в Аврстралия и че не знаят нищо. Момчетата казват, че Хърмаяни е гениална и Хари се пита какво ще правят без нея. Момичето засиява, но заговаря за Луна.
“Е, ако те са казали истината и тя е още жива…”започва Рон.
“Не казвай това, не го казвай!” писка Хърмаяни. “Тя трябва да е жива, трябва!”
Рон казва, че предполага, че ще влезе в Азкабан и се чуди дали ще оцелее.
“Ще оцелее. Много по издържлива е, отколкото си мислиш. Тя вероятно ще разказва на затворниците за wrackspurts (не мога да се сетя как се превеждаше, но това са едни от онези същества за дето Луна говори постоянно) и за наргълите ( Laughing ).” - казва Хари
“Надявам се, че си прав,” казва Хърмаяни. Тя потърква леко очите си с ръка. “Толкова ще съжалявам за Ксенофилиус, ако…”
“… ако той не беше се опитал да ни продаде на смъртожадните, да” каза Рон.”
Те…ъъъ… не мога да се сетя как беше на БГ…ъъъ… абе когато оправят палатката, като я… разпъват така да се каже… е не мога да се сетя как е на БГ, надявам се, че вие се сещате Wink Влизат в палатката и Рон им прави чай. Чувстваха това старо, мухлясало и студено място като дом: той е сигурен и приятелски. След няколко минути тишина Хърмаяни възкликва “О, защо трябваше да ходим там!” и казва на Хари, че е бил прав, че ходенето им до Годрикс Холоу (предполагам знаете, че името означава пещерата на Годрик т.е. на Годрик Грифиндор) е било само губене на време. Казва, че Реликвите на Смъртта (според мен би трябвало да е Даровете на Смъртта, но The Deathly Hallows няма нищо общо с дарове, затова аз твърдо си оставам на Реликвите на Смъртта, а вие както искате си го четете Wink ) са глупости. И че вероятно Ксенофилиус ги е убеждавал, че вярва в тях, за ги задържи докато пристигнат смъртожадните. Но Рон вярва на стария. Припомня за Стаята на Тайните – някои я смятаха за мит.
“Но Реликвите на Смъртта не съществуват, Рон!”
Рон смята, че едно от тях може – мантията невидимка на Хари. Хърмаяни казва, че Приказката за тримата братя е история за това как хората се плащат от смъртта. Казва, че ако да оцелееш е толкова просто, колкото да се скриеш под мантия, то тогава досега са щели да имат всичко от което се нуждаят. И така те обсъждат Реликвите на Смъртта. После става въпрос за Певърил (сигурна съм, че така се чете, в шестата книга е написано така). Хърмаяни казва, че е видяла името в книгата “Благородството на природата: Родословието на Магьосника”, заела я е от Крийчър. Фамилията се вписвала към чистокръвните, но изчезнала в мъжката линия и както изглежда, била една от първите които изчезнали. Тогава Хари се сеща нещо: предците на Мерсволуко Гаунт са от фамилията Певърил. Сеща се, че Мерсволуко е показал пръстена (хоркрукса унищожен от Дъмбълдор) на оня от министерството и му е казал, че върху камъка е изсечен гербът на Певърил. Хърмаяни го пита дали е виял как изглежда гербът. Мислят, че е възможно камъкът на пръстена да е Възкресяващият Камък. И така отново се връщат на темата за Реликвите (само това им е в главата!). По едно време Хари се сеща, че неговата мантия невидимка е взета от Дъмбълдор, когато родителите на Хари са умряли. Стига до заключетието, че Дъмбълдор я е запазил, защото е била третата реликва. Освен това, Игнотус Певъриъл е изгорял в Годрикс Холоу. Хари казва, че той му е бил прадядо. Той е роднина на третия брат (третия е с мантията невидимка). Хърмаяни не вярва, Хари я убеждава. Казва, че на Дъмбълдор не му е трябвала мантия за да е невидим. После Хари се сеща за друго и казва, че пръстенът на Гонт е оставен от Дъмбълдор в снича (онзи, оставения от Дъмбълдор дето в него има нещо). Рон е изненадан, а Хари се чуди защо. Хари си мисли, че той си има вече третата реликва. Като разбере как се отваря снича ще има и втората, а после ще трябва да намери първата. После се чудят, дали Волдемор знае и търси Реликвите на Смъртта. Мислят за Старшата пръчка, дали Волдемор я търси. В историята се казва, че Старшата пръббка е била обляна с кръв. Хари е твърдо убеден, че Реликвите на Смъртта съществуват.Хърмаяни обаче не е съгласна с него. Тя е на мнение, че ако тези реликви съществуват, значи Дъмбълдор знае за тях и се чуди защо не е казал нищо за тях на Хари. Казва му, че Дъмбълдор му е оставил една единствена задача – да намери и да унищожи хоркруксите. Казва на Хари да забрави за знака и за Реликвите на Смъртта.
Тя се обръща към Рон и го пита дали вярва на тези неща. Той се колебае, казва, че не знае, но в крайна сметка, мисли, че трябва да забравят реликвите. Хърмаяни му е благодарна. Праз нощта Хари спи трудно, реликвите са му в главата.
Мислят за хоркруксите – три вече са унищожени. Чудят се къде да ги търсят. Хари предлага да видят в сиропиталището. Диагон Али, Хогуортс, къщата на Ридъл, Боргин и Бъркс, Албания – всяко място където Том Ридъл е живял или работил, посещавал или убивал.
Веднъж Рон им казва, за радио, наречено Потъуоч. Това е тайно радио за хора, борещи се против Волдемор. Опитват се да го хванат, Рон успява. Паролата е “Албус”. Чуват гласа на Лий Джордън. По радиото казват, че Тед Тонкс и Дирк Кресуел са убити. Таласъмът Горнук също. Намирили са и тялото на Батилда Багшот, по което имало много следи от Черна Магия. После се показват Лупин и Кингзли Шакълболт. После Фред и Джорж. Казват и новата парола - “Лудоокия”. Съобщават, че Ксенофилиус Лъвгуд бил затворен в Азкабан. После когато говорят, Хари забравя за забраната на името Волдемор и го казва и се появят ловци на мъгълокръвни.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Нед Юли 29, 2007 1:11 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Малко да добавя към глава 22

Хари иска отново да надникне в съзнанието на Волдемор, за да разбере къде е и какво прави. Не успява обаче. Мисли си, че може би връзката между тях е заради пръчките им. И сега след като неговата вече е счупена тази връзка помежду им ще изчеане и той няма д аоже повече да влиза в съзнанието на Черния Лорд.

Малко и за радиото. Лупин говори, че всички те вярват и подкрепят Хари. Рон споменава, че Лупин се е върнал пти Тонкс. Хари се надява Лупин да му е простил. Всички подкрепят Хари. Имало цяло избито семейство мъгъли. Призовават всички магьосници, които имат приятели мъгъли, да направят защитни заклинания около къщите им. Единия от близнаците казва, че се носят слухове, че Лорда вече убивал само с поглед. Но това не е така - това е базиликс. Пускат разни шеги разбира се и Хари за първи път от толкова много време се смее искрено.
После идват ловците на мъгълокръвни.
_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Hameleon
МнениеПуснато на: Нед Юли 29, 2007 8:32 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 27 Юли 2007
Мнения: 14
Местожителство: София

Глава 23
Имението на Малфой

Хари погледна към другите двама, сега вече имаха ясни очертания в тъмнината. Той видя пръчката на Хърмаяни сложена отвън, но близо до лицето му. Чу се трясък, появи се бяла светлина и Хари се преви от болка, без да може повече да вижда. Той почувства как лицето му се подува бързо под ръцете му, докато се чуха тежки стъпки до него.
"Ставай, паразит."
Непознати ръце сграбчиха Хари грубо и го вдигнаха от пода, преди той да ги спре, някой тършуваше из джобовете му и махна части от пръчка(предполагам неговата).Хари сграбчи с изключително мъчение болезненото си лице, което чувстваше непознато под пръстите си-стегнато,подуто и отекло, все едно страда от някаква силна алергична реакция. Очите му се бяха намалили до големината на цепки, между които той трудно виждаше;очилата му паднаха извън палатката(не знам дали tent има друг превод). Всичко, което той можеше да види бяха неясните очертания на 4 или 5 души, борещи се с Рон и Хърми.
"Махни се от нея!" извика Рон. Чу се невъобразим звук от удар на юмрук във месо(явно е лице): Рон изръмжа от болка(букв. превод е изгрухтя, но така е по-мъжествено) и Хърми изпищя"Не!Оставете го на мира, оставете го на мира!"
"На приятелят ти му ще му се случинещо още по-лошо, ако е в моят списък,"каза ужасно познат, стържещ глас. "Апетитно момиче... какво угощение . . . Ще се насладя на тази нежна кожа . . ."
Стомахът на Хари се преобърна. Той знаеше кой е това-Фенрит Грейбек(върколакът, който ухапа Бил, а и Лупин, когато е бил малък).
"Претърси палатката!" каза друг глас.
Хари беше с лице към пода.Тъп звук му подсказа, че Рон е хвърлен до него. Те можеха да чуят стъпки и трясъци;мъжът беше изхвърлил навън столовете от палатката и те я претърсваха.
"И така, да видим какво имаме тук," каза злорадо Грейбекнад главата му и Харибеше обърнат по гръб. Лъч светлина от някаква пръчка падна върху лицуто му и Грейбек се засмя.
"Какво е станало с теб, грознико?" (присмял се хърбел на щърбел, нали)
Хари не отговори веднага.
"Казах," повтори Грейбек и Хари получи удар в диафрагмата, който го накара да се превие от болка. " Какво е станало с теб?"
"Ужилване от пчела." измърмори Хари.
"Да, прилича на това." каза втори глас.
"Как се казваш?" изръмжа Грейбек.
"Дъдли." каза Хари.
"А първото ти име?"
"Върнън. Върнън Дъдли."
"Провери в списъка, Скабиор (Scabior)." каза Грейбек и се обърна към Рон. "А твоето име какво е, червенокоско?" (тея имат невероятно чувство за хумор)
"Стан Шънпайк (не знам точно така ли беше името му)." каза Рон.
"Ние го познаваме. Той има малко работа с нас." каза мъжът, наречен Скабиор."
Чу се нов тъп звук.

"Аз съм Бард(или Барди не знам точния превод)," каза Рон, и Хари видя, че устата му беше пълна с кръв. "Бард Уизли."
"Уизли?" ядоса се Грейбек. "Значи си роднина на онези предатели, даже и да не си мътнород. И последно твоята малка, сладка приятелка . . ." Удоволствието в гласа му накара Хари да настръхне.
"Кротко, Грейбек." каза Скабиор, надвиквайки подигравките на другите.
"О, никого няма да хапя още. Нека видим дали тя ще си спомни името си по-бързо от Бард. Коя си ти, момиченце?
"Пенелопи Клиъруотър." Каза Хърмаяни. Тя звучеше изплашено, но уверено.
"Какъв е кръвният ти статут?"
"Наполовина(или не чистокръвен)." Каза Хърмаяни.
"Това лесно може да се провери," каза Скабиор. Но всички ми изглеждате все още на ученици ."
"Ние напуснахме," изфъфли Рон.
"И решихте да отидете на къмпинг? И си мислехте, само за забавление, да изпилзвате името на Черния лорд?" попита Скабиор.
"Не за забавление," каза Рон. "Случайно."
"Случайно?" избухнаха още повече подмятания и подигравки.
"Знаеш ли кой е свикнал да използва името но Черния лорд, Уизли?" викна Грейбек, "Орденът на Феникса. Говори ли ти нещо това?"
"Не."
"Е, те не показват нужното уважение към Черния лорд и затова върху името му беше сложено табу. Няколко от участниците в Орденът бяха проследени по този начин. Ще видим. Вържи ги при другите двама затворници!"
Някой дръпна рязко нагоре косата на Хари, влачи го малко, пусна го отново да седне, после започна да го връзва гръб в гръб с други хора. Хари беше още полу-сляп, трудно виждаше нещо през подутите си очи. Когато и последният непознат си отиде, Хари прошепна на другите затворници.
"Някой все още да има пръчка?"
"Не." казаха Рон и Хърми от двете му страни.
"Вината е изцяло моя.Аз казах името. Съжалявам."
"Хари?"
Това беше нов, но познат глас и той идваше точно зад Хари, от човека вързан отляво на Хърми.
"Дийн?"
"Ти си! Ако открият кого са хванали! Те са Похитителите(Snatchers ако някой има по-добро предложение до го каже), те търсят само предатели, които да продадат за злато."
"Не малък улов за една нощ." каза Грейбек, докато чифт подковани ботуши маршируваха близо до Хари и те чуваха още трясъци от вътрешността на палатката. "Мътнород, избягал таласъм и тези кръшкащи. Провери ли имената им в списъка вече, Скабиор?" изръмжа той.
"Да. Тук няма Върнън Дъдли, Грейбек."
"Интересно," каза Грейбек. "Това е интересно."
Той се наведе до Хари, който гледаше през безкрайно малките дупки между подутите му клепачи, едно лице покрито със сплъстена сива коса и мустаци, с заострени кафяви зъби и възпаления в края на устата му. Грейбек миришеше като върха на кулата когато Дъмби(съжалявам, че не им изписвам целите имена, но са много дълги и губя време) умря: на мръсно, мухлясало и на кръв.
"И така, ти не си търсен, нали Върнън? Или си в списъка под друго име? В кой дом си в Хогуортс?"
"Слидерин," автоматично каза Хари.
"Смешно, всички си мислят, че ние искаме да чуем точно това." Скабиор излезе от сенките и гледаше зловещо. "Но никой от тях не можеше да ни каже къде е общата им стая."
"Тя е в подземието." ясно отговори Хари. "Влиза се през стена. Пълно е с черепи и разни такива неща и е под езерото, затова всичко е в зелена светлина."
"Така, така, изглежда наистина си хванахме малък Слидеренец." каза Скабиор. "Това е добре за теб, Върнън, защото там няма много мътнороти. Кой е баща ти?"
"Работи в Министерството," излъга Хари.Той знаеше, че цялата му история ще се срине с малко разследване, но от друга страна, разполагаше само с това докато лицето му си върнеше обичайния вид, преди да го разпознаят. "Отдел за магически инциденти и катастрофи." (Department of Magical Accidents and Catastrophes)
"Знаеш ли, Грейбек," каза Скабиор. "Мисля, че там ще открием Дъдли."
Хари трудно дишаше: Можеше ли късмета, абсолютния късмет да ги измъкне невредими от това?
"Добре, добре." каза Грейбек и Хари долови нотка на безпокойство в този груб глас, и знаеше, че Грейбек се чудеше какво ще му се случи наистина ако само нападне син на министерски служител. Сърцето на Хари биеше силно срещу въжетатаоколо ребрата му; нямаше да се изненада ако Грейбек можеше да види това туптене. "Ако ми казваш истината, грознико, няма защо да се страхуваш от пътуване до Министерството. Очаквам баща ти да ни се отблагодари само за това, че сме те взели."
"Но," каза Хари, като устата му пресъхна, "ако просто ни пуснете."
"Хей!" викна някой от палатката. "Виж това, Грейбек!" Тъмна фигура се раздвижи до тях и Хари видя нещо сребърно проблесна в ръцете им. Те бяха намерили меча на Грифиндор.
"Мнооого добре," каза Грейбек одобрително, вземайки го от другаря си. "О, много добре наистина. Виж това е изработено от таласъми. От къде сте го взели ?"
"На баща ми е," излъга Хари, надявайки се, че е прекалено тъмно за да може Грейбек да види името, гравирано точно под дръжката. "Взехме го,за да режем дърва за огъня." (кой ли ще повярва!)
"Чакай малко, Грейбек! Дай това на Лорда!"
Когато каза това, белегът на Хари силно го заболя. Много ясно, отколкото всичко около него, Хари видя сграда с кули, зловеща крепост, смолисто черна и забранена: мислите на Волдемор внезапно бяха станали пределно ясни отново; той грееше(Волдемор грее!) пред една огромна сграда с чувство на еуфоричен успех . . .
Толкова близо. . . Толкова близо . . .
С голямо усилие Хари затвори ума си за мислите на Волдемор, връщайки се при вързаните Рон, Хърми, Дийн и Грипхук, слушайки Грейбек и Скабиор.
"Хърмаяни Грейнджър," казваше Скабиор, "мътноротът, който пътува с Хари Потър."
Белегът на Хари гореше и той полагаше огромни усилия за да остане в настоящето, а не в ума на Волдемор. Хари чу скърцането от ботушите на Грейбек докато той се навеждаше надолу пред Хърми.
"Знаеш ли какво малко момиченце? Тая на снимката прилича доста на теб."
"Не съм! Не съм аз!"
Уплашеният писък на Хърми беше по-лош от признание.
"... който пътува с Хари Потър", повтори Грейбек тихо.
Белегът на Хари беше изключително болезнен, но той се бореше с всички сили да се отскубне от мислите на Волдемор. Сега, повече от всякога беше важно да остане със своето собствено съзнание.
"Е, това променя нещата, нали?" прошепна Грейбек. Никой не проговори. Хари чувсваше, че похитителите ги наблюдават, замръзна и усети ръката на Хърми да препери. Грейбек направи няколко стъпки доХари, наведе се и се вгледа в размазаните му черти.
"Какво е това на челото ти, Върнън?" попита той меко, отвратителният му дъх влезе в ноздрите на Хари, когато той пипна с мръсния си пръст белега.
"Не го пипай! извика Хари, мислейки, че няма да издържи на тази пронизваща болка.
"Мислех, че носиш очила Потър?" каза Грейбек.
"Намерих очила в палатката!" излая един от Похитителите, спотайвайки се в тъмното.
Грейбек чакаше и няколко секунди по-късно очилата на Хари бяха отново на лицето му. Похитителите се бяха приближили и се взираха в него.
"Той е!" извика рязко Грейбек. "Хванали сме Потър!"
Те отстъпиха няколко крачки назад, смаяни от това, което са направили. Хари все още се бореше да остане в настоящето, в собствената си глава и не можеше да каже нищо. Отделни фрагменти се появявяха на повърхността на ума му.
--Той беше скрит от големи стени в чернь крепост--
Не, той беше Хари, вързан и без пръчка, в голяма опасност--
--гледаше и гледаше от най-високият прозорец, на най-високата кула--
Той беше Хари и те обсъждаха съдбата му на висок глас.
"Време е да отидем в Министерството!"
"По дяволите Министерството." изръмжа Грейбек. "Те ще ни го вземат и ние нещо няма да получим. Предлагам да го занесем на Ти-знаеш-кого."
"Можеш да го призовеш? Тук?" каза Скабиор със страхопочитание.
"Не," озъби се Грейбек, "Не мога –те казаха, че той използва дома на Малфой като база. Ще занесем там момчето."
Хари знаеше защо Грейбек не казва Волдемор. На върколака вероятно е разрешено да носи мантия на Смъртожаден, но само най-близкото обкръжение на Волдемор носеха черния знак: на Грейбек явно не му беше оказана такава чест.
Белегът на Хари отново гореше– и той се озова отново но върха но кулата.
“. . . абсолютно сигурен ли си, че е той? ‘Щото ако не е , Грейбек, ние сме мъртви.”
“Кой е началникът тук?” изръмжа Грейбек. “Казах, че е Потър, и той и неговата пръчка-това са 200 000 галеони! Но ако вие сте твърде мекушави, за да продължите с мен… Добре. Пожелавам ви късмет и вземам момичето!”
– Прозорецът беше като процеп в черната скала, но достатъчно голям да влезе човек . . . Скелетоподобна фигура беше едва видима и завита в одеало. . . Мъртъв или спящ . . . ?
“Добре!” каза Скабиор. “Добре, всички сме с теб! А, останалите, Грейбек,какво да ги правим?”
“Може и от тях да вземем доста. Имаме мътнород-това са още 10 галеона. Дай ми и меча. Ако е с истински рубини, значи е малко съкровище.”
Затворниците бяха изправени на краката си. Хари можеше да чуе дишанито но Хърми-бързо и уплашено.
“Дръж здраво и се увери, че е стегното. Аз ще се заема с Потър!” каза Грейбек, хващайки кичур от косата на Хари; Хари можеше да почувства дългите му жълти нокти да драскат скалпа му. “На три! 1, 2, 3“
Те изчезнаха, вземайки затворниците с тях. Хари се бори, опитвайки се да махне ръката на Грейбек, но е безнадежно: Рон и Хърми са вързани здраво до него, а белегът продължава още повече да го боли докато…той се промъква през прозореца като змия и влиза в осветена стая, подобна на килия.
Затворницитесе наклониха един към друг. Очите на Хари, които все още бяха отекли, привикнаха към тъмнината и той видя Големи ковани желязни порти. Почувства малко облекчение. Най-лошото не се бе случило-Волдемор не беше тук. Той беше, Хари знаеше, на върха на онази кула, в онази странна крепост. Но колко време щеше да отнеме на Волдемор да дойде до тук, след като разбере, че Хари е тук, беше друг въпросr. . . .
Един от похитителите стигна до портите и ги разтресе.
“Как да влезем? Заключено е, Грейбек!”
Желязото се раздвижи и образува страшно лице, което проговори с ехтящ, метален глас. “Кажете целта си!”
“Водим Потър!” изръмжа триумфално Грейбек. “Заловихме Хари Потър!”
Портите се отвориха.
“Хайде!” каза Грейбек на другите и затворниците бяха въведени през портите и продължиха по пътя между високия жив плет. Хари видя призрачно бяла фигура над него и осъзна, че това е паун-албинос(много странно, нали). Хари позволи на болката в белега да го надвие за момент, за да знае какво прави Волдемор. . .
Измършавялата фигура се раздвижи под одеалото си и се обърна към него, очни ябълки като на скелет сe . . . Немощният човек седна, ужасно хлътналите очи се спряха на него и после Волдемор се усмихна. Повечето от зъбите му ги нямаше. . .
“И така, ти дойде. Знаех, че ще дойдеш. . . един ден. Но твоето пътуване беше безполезно.”
“Лъжеш!”
Докато гнева на Волдемор пулсираше в него, белегът на Хари заплашваше да се разцепи от болка и той внезапно дръпна ума си в своето собствено тяло, борейки се да останев настоящето.
Внезапно всички бяха огряти от светлина.
“Какво е това?” каза студен женски глас.
“Тук сме, за да видим Този-който-не-бива-да-се-назовава!” раздразнено отговори Грейбек.
“Кой си ти?”
“Познаваш ме!” Усещаше се негудование в гласа на върколака. “Фенрит Грейбек! Ние заловихме Хари Потър!”
Грейбек сграбчи Хари и изтегли лицето му към светлината.
“Знам, че е подут, г-жо, но е той!” заговори с тънък глас Скабиор. “Ако погледнете отблизо, ще видите белега. И тово тук, виждате ли момичето? Мътнородът, който пътува с него, г-жо. Няма съмнение, че е той, ние взехме и пръчката му! Ето я, г-жо.“
През подутите си клепачи Хари видя как НарцисаМалфой разглежда подробно подутото му лице.
“Донесете ги вътре,” каза тя.
Хари и другите бяхаe избутани във вестибюл, покрит с портрети.
“Последвайте ме,” каза Нарциса, водейки ги през стаята. “Синът ми Драко си е вкъщи за Великден. Ако това е Хари Потър, той ще го разпознае.”
Светлината в стаята ги заслепи; дори със своите почти затворени очи, Хари можеше да види огромните пропорции на тази стая. Кристален полилей се люлееше от тавана, още портрети на тъмно-виолетовите стени. Две фигури станаха от столовете пред камината.
“Какво е това?”
Отвратителният познат, провлачен глас на Луциас Малфой прозвуча в ушите на Хари. Той вече се паникьоса. Не виждаше начин да се измъкне и страхът, че скоро няма да може да отблъсква мислите на Волдемор, нарастваше, заедно с изгарящата болка в белега.
“Те казват, че са хванали Потър,” каза студеният глас на Нарциса. “Драко, ела тук.” Хари не посмя директно да погледне към Драко, но го видя отстрани; слаба, висока фигура ставаше от стола, бледо лице под светло руса коса.
Грейбек обърна затворниците и Хари застана точно под полилея.
“Е, момче?” попита рязко върколака.
Хари беше срещу огледало близо до камината. За пръв път можеше да види отражението си. Лицето му беше огромно, лъщящо и розово.Черната му коса достигаше раменете и образуваше тъмна сянка около челюстта. Ако незнаеше кой стои отсреща щеше да се чуди кой носи очилата му. Реши да не говори и да избягва контакта очи в очи с приближаващия се Драко.
“Е, Драко?” каза Луциас Малфой с нотка на нетърпение в гласа. “Той ли е? Това Хари Потър ли е?”
“Не мога – не мога да бъда сигурен,” каза Драко. Той поддържаше дистанция от Грейбек и изглеждаше толкова уплашен да погледне Хари, колкото и той него.
“Погледни по-внимателно, погледни! Виж отблизо!”
Хари никога не беше чувал Луциас Малфой толкова развълнуван.
“Драко, ако ние занесем Потър на Черният лорд, всичко ще бъде простено.“
“Да не забравяме кой точно го хвана, нали г-н Малфой?” каза Грейбек заплашително.
“Разбира се, разбира се!” каза Луциас нетърпеливо. Той отиде до Хари, толкова близо, че момчето можеше да види безжизненото му, бледо лице в детайли дори и през подутите си очи.
“Какво сте му направили?” Луциас попита Грейбек.
“Не сме ние.”
Сивите очи на Луциас оглеждаха челото на Хари.
“Има нещо тук,” прошепна. “може и да е белег. . .” Драко, ела тук, погледни по-внимателно! Какво мислиш?”
Хари видя лицето на Драко отблизо, точно до това на баща му. Те си приличаха изключително много, с изключение на погледа-бащата гледаше с вълнение, докато изражението на Драко беше пълно с отвращение и дори страх.
“Не знам,” каза той и се върна отново до камината, където майка му стоеше и наблюдаваше.
“По-добре е да сме сигурни, Луциас,” каза Нарциса на съпруга си със студения си , ясен глас. “Абсолютно сигурни, че това е Потър, преди до повикаме Черния лорд. . . Те казват така” – тя погледна внимателно в пръчката – “но той не отговоря на описанието но Оливандър. . . Ако сгрешим и извикаме Чернияг лорд тук за нищо. . . Помниш ли какво направи той на Долохов и Rowle(не знам как се превежда името)?”
“Какво ще правим с мътнорода, тогава?” изръмжа Грейбек и обърна затворниците така че светлината падна върху Хърми.
“Чакай,” каза Нарциса остро. “Да – да, тя беше в магазина на мадам Молкин с Потър! Виж, Драко, това не е ли Грейнджър?”
“Аз . . . може би . . . да.”
“Но тогава, това е момчето на Уизли!” извика Луциас, приближавайки до лицето на Рон. “Те са, приятелите на Потър – Драко, виж го, не е ли сина на Артър Уизли, как му беше името?”
“Дам,” каза Драко отново, оставайки с гръб към затворниците. “Може да е той.”
Вратата зад Хари се отвори. Проговори жена и звукът от гласа и накара Хари да се страхува още повече.
“Какво е това? Какво е станало, Cissy(явно е галеното име на Нарциса(ако може да има такова)?”
Белатрикс обиколи бавно затворниците и спря отдясно на Хари, взирайки се в Хърми.
“Но сигурно ли е ,” каза тя тихо, “че е мътнород? Че е Грейнджър?”
“Да, да това е Грейнджър!” кресна Луциас, “И до нея, мислим, че е Потър! Потър и приятелите му, хванати на-после!”
“Потър?” изпищя Белатрикс и се обърна към Хари, за да го погледне по-добре. “Сигурен ли си? Е, добре тогава, Черният лорд трябва да бъде незабавно информиран!” Тя дръпна левия си ръкав: Хари видя черния знак да гори върху ръката и, и знаеше, че като го докосне ще призове обичния си господар.
“Аз щях да го извикам!” каза Луциас и ръката му хвана китката на Бела, пречейки и да докосне черния знак(ей, ще се избият кой да го призове!). “Аз ще го призова, Бела. Потър е в моят дом и смятам, че това е мое право.“
“Твое право!” изрече тя подигравателно, изтръгвайки китката си от неговото хватка. “Ти загуби правата си, когато загуби пръчката си, Луциас! Как смееш! Махни си ръцете от мен!”
Тя спря да се бори и черните и очи се спряха върху нещо, което Хари не можеше да види. Радостен от нейната капитолация, Луциас отблъсна на свой ред ръката и и вдигна ръкава си.
“Спри!” изкрещя Бела, “Не го докосвай или всички ще умрем, ако Черния лорд пристигне сега!”
Луциас замръзна. Бела заобиколи Хари и изчезна от полезрението му.
“Какво е това?” чу я да пита.
“Меч,” изскиптя един от Похитителите.
“Дай ми го.”
Похитителите отказват да и го дадат, тя ги напада и залавя Грейбек.
“От къде взе този меч?” прошепна на Грейбек, докато хвърляше пръчката му надалеч.
“Как смееш?” озъби се той, защото устата беше единственото нещо, което можеше да движи. “Освободи ме, жено!”
“Къде намери този меч?” повтори тя, размахвайки го пред лицето му, “Снейп го изпрати в моя трезор!”
“Беше в палатката им,” изръмжа Грейбек. “Освободи ме, казах!”
Освобождава само него, другите са зашеметени.
“Драко, изведи тази измет навън,” каза Бела. “Ако нямаш смелост да ги довършиш, остави ги за мен на двора.”
“Не смей да говориш така на Драко!“ каза ядосано Нарциса, но Бела изпищя.
“Мълчи! Ситуацията е много по-сложна, отколкото можеш да си представиш, Cissy! Имаме много сериозен проблем! Ако това наистина е Потър, той не трябва да бъде нараняван,” каза тя повече на себе си, отколкото на другите. “Черният лорд желае сам да се разправи с Потър. . . Но ако той е открил. . . Аз трябва. . . Аз трябва да знам. . .”
Тя се обърна отново към сестра си.
“Затворниците трябва да бъдат преместени в мазето(може и подземие или изба), докато измисля какво да правя!”
“Това е моята къща, Бела, и ти не можеш да даваш заповеди в…“
“Направи го! Нямаш представа в каква опасност сме!” изпищя Бела. Тя изглеждаше страшно ядосана; малка огнена струя излезе от пръчката и и прогори дупка в килима на пода.
Нарциса се поколеба за момент, после нареди на върколака.
“Отнеси тези затворници долу в мазето, Грейбек.”
“Чакай,” каза остро Бела. “Всички освен. . . освен мътнорода.”
“Не!” извика Рон. “Вземете мен, задръжте мен!” Бела го удари през лицето: думите и ехтяха из цялата стая.
“Ако тя умре няма да има въпроси, теб ще взема след нея,” каза тя. “Кръвните изменници са следващите в моя списък. Заведи ги долу, Грейбек и се увери, че никой няма да им посяга-все още.”
Тя хвърли пръчката на Грейбек към него, после извади къс, сребърен нож под мантията си. Тя освободи Хърми, хвана я за косата и я довлачи до средата на стаята, докато Грейбек отвеждаше другите долу с помощта на пръчката си.
“Мисля, че тя ще ми позволи една хапка от момичето, след като свърши с нея?” тананикаше си Грейбек докато преминаваха през дълъг коридор. “Бих казал, само една или две хапки, нали, червенокоско?”
Хари усети кака Рон се мята насам-натам. В края на коридора имашетежка врата. Грейбек я оключи с пръчката си и после ги натика в тъмна, мухлясала стая, и ги остави в пълна тъмнина. Ехото от затварянето на мазето още не беше отшумял когато се чу друг ужасен звук-писък точно над тях.
“Хърмаяни!” изкрещя силно Рон и започна да се гърчи и мъчи да скъса въжетата, с които ги бяха вързали заедно, и Хари започна да се клатушка. “Хърмаяни!”
“Мълчи!” каза Хари. “Млъкни, Рон. Трябва да се измъкнем.“
“Хърмаяни! Хърмаяни!”
“Нуждаем се от план, спри да викаш. we need to get these ropes off –“
“Хари?” прошепна глас от тъмнината. “Рон? Ти ли си?”
Рон спря да крещи. Чу се шум от движение близо до тях и Хари видя да се приближава една сянка.
“Хари? Рон?”
“Луна?”
“Да, аз съм! О, не, не исках вие да бъдете хванати!”
“Луна, можеш ли да ни помогнеш да махнем тези въжета?” попита Хари.
“О, да, предполагам. . . Има един стар нокът, който използваме ако трябва да счупим нещо. . . Само момент . . .”
Хърми изпищя отново над тях. Рон отново извика.
“Хърмаяни! Хърмаяни!”
“Г-н Оливандър?” Хари можеше да чуе какво казва Луна. “Г-н Оливандър у вас ли е нокътят? Ако можете да се мръднете малко. . . Мисля, че е зад стомната с вода.”
Тя се върна след няколко секунди.
“Трябва да стоите мирни,” каза Луна.
Отгоре се чу гласът на Бела.
“Ще те попитам още веднъж! От къде взехте този меч? От къде?”
“Намерихме го, намерихме го! Моля ви!” Хърмаяни изпищя отново; Рон се дърпаше още повече и ръждясалият нокът се плъзгаше по китката на Хари.
“Рон, моля те, стой мирно!”прошепна Луна. “Не мога да видя какво правя.“
“Джоба ми!” каза Рон, “В джоба ми е Загасителят, той ще ти свети!”
След като светва, Хари вижда, че в стаята освен него, Рон и Луна са и Оливандър, който е в единия ъгъл, Дийн и Грипкук.
“О, така е много по-лесно, благодаря Рон,” каза Луна и започна отново да реже въжетата им. “Здравей, Дийн!”
Отгоре дойде гласът на Белатрикс.
“Лъжеш, мръсен мътнород и аз знам! Били сте в моя трезор в банката! Кажи ми истината, кажи ми истината!”
Още един ужасен писък.
“Хърмаяни!”
“Какво друго взехте? Какво друго имате? Кажи ми истината или… кълна се ще ти прережа гърлото с този нож!”
“Ето!”
Хари усети как въжетата падат и видя Рон да търси изход като полудял. Луна освободи и Дийн, чийто лице кървеше, но Грипкук остана да лежи на пода на мазето и изглиждаше много изморен и дизориентиран. Сега, Рон се опитваше да се магипартира без пръчка.
“Няма как да се измъкнем, Рон,” каза Луна, гледайки безрезуртатните му усилия. “Мазето е абсолютно защитено, и аз опитах. Г-н Оливандър е тук от дълго време и е опитал всичко.”
Хърми изпищя отоново: звукът премина през Хари като физическа болка.
“Какво друго взехте, какво друго? Отговори ми! Круцио!”
Писъкът на Хърми изпълни цялото помещение, Рон беше на ръба да се разплаче докато удраше с юмруци по стената. Хари, в пълно отчаяние махна кутийката(торбичката) на Хагрид от врата си и бръкна вътре: хвана снича от Дъмбълдорch и го разклати с надежда, но нищо не се случи – махна с частите от пръчката с фениксово перо, но те бяха безжизнени – част от огледало блещукаше на пода и той видя яркосиньото око на Дъмби да го гледа от огледалото.
“Помогни ни!” извика Хари в лудо отчаяние. “ние сме в мазето в имението на Малфой, помогни ни!”
Окото мигна и изчезна.
Горе Хърми пищеше все повече, а до него Рон викаше “Хърмаяни! Хърмаяни!”
“Как влязохте в трезора ми?” чуха крясъка на Бела. “Този мръсен таласъм долу в мазето ли ви помогна?”
“Ние се срещнахме тази вечер!” изплака Хърми. “Никога не сме били в трезора ти. . . Това не е истински меч! То е копие, само копие!”
“Копие?” изкрещя Бела. “О, каква интересна история!”
“Това лесно може да се провери!” чу се гласът на Луциас. “Драко доведи таласъма!”
Хари прапълзя до мястото, където Грипкук се беше скрил и прошепна.
“Грипкук, трябва да кажеш, че мечът е фалшив, те не трябва да знаят, че е истински, моля те!”
Хари чу стъпки и след малко Драко изведе таласъма. Вратата се затръшна и с три кълба светлина се появи Доби, домашното духче, точно в средата на мазето.
“Доби!”
Доби трепереше от краката си до върха на ушите си и очите му, с големината на топки за тенис гледаха уплашено. Беше се върнал в къщата на старите си господари и се беше вкаменил от страх.
“Хари Потър,” изписука той с възможно най-тъничък гласец, “Доби дошъл да те спаси.”
“Но как ще го направиш?”
Отново се чу ужасен писък. Бяха започнали отново до измъчват Хърми. Хари премина към основното.
“Можеш ли да се магипортираш извън мазето?” Хари попита Доби, който кимна в знак на съгласие.
“И да вземаш хора с теб?”
Доби кимна отново.
“Добре. Доби, искам да вземеш Луна, Дийн и г-н Оливандър и да ги занесеш… да ги занесеш…“
“При Бил и Фльор,” каза Рон
Духчето кимна за трети път.
“И после да се върнеш,” каза Хари. “Можеш ли да направиш това, Доби?”
“Разбира се Хари Потър,” прошепна духчето.
“Хари искаме да ти помогнем!” прошепна Луна.
“Не можем да те изоставим тук,” каза Дийн.
“Тръгвайте и двамата! Ще се видим в къщата на Бил и Фльор.” (казва се Раковинената къща или нещо от този род- Shell Cottage)
Докато Хари говореше, белегът го болеше повече от всякога и за няколко секунди той погледна надолу, и видя друг човек стар почти колкото Оливандър, но той се смееше презрително.
“Убий ме, Волдемор, аз очаквам смъртта! Но смъртта ми няма да ти донесе това, което търсиш. . . Има още толкова неща, които не разбираш. . .”
Той почувства ярастта на Волдемор, но когато Хърми изпищя отново той се върна в мазето и в ужасното настояще.
“Тръгвайте!” каза настоятелно Хари на Луна и Дийн. “Тръгвайте! Ние ще ви последваме, само тръгвайте!”
Чу се нов трясък и Доби, Луна, Дийн и Оливандър изчезнаха.
“Какво беше това?” викна Луциас над главите им. “Чу ли това? Какъв беше този шум в мазето? Драко извикай Опаш и го накарай до провери!”
Вратата се отвори. След няколко секунди Опаш видя празната килия, после Хари и Рон се хвърлиха върху него. Рон сграбчи пръчката на Опаш, а Хари му запуши устата. Сребърната ръка на Опаш хвана Хари за гърлото.
“Какво става, Опаш?” попита Луциас отгоре.
“Нищо!” отвърна Рон и като изимитира доста добре хриптящия глас на Опаш каза. “Всичко е наред!”
Хари трудно дишаше.
“Ще ме убиеш ли?” даваше се Хари под металните пръсти. “След като ти спасих живота? Длъжник си ми, Опаш!”
Сребърните пръсти се отпуснаха. Хари не очакваше това: беше го пуснал. Опаш изглеждаше също толкова изненадан като Хари от това, което ръката беше направила.
“И ще вземем това,” прошепна Рон, издърпвайки пръчката на Опаш от ръката му.
Без пръчка, безпомощен зениците на Педигрю се разшириха от ужас. Собствената му сребърна ръка се раздвижи към гърлото му.
“Не“
Без да помисли Хари се опита да я спре, но беше късно. “Наградата” на Педигрю от Волдемор бавно го убиваше.
“Не!”
Рон и Хари дърпаха сребърната ръка но нищо не ставаше.Педигрю падна на колене и в същият момент Хърми извика ужасяващо отгоре. Очите на Опаш щяха да изскочат, той потръпна и умря.
Хари и Рон оставиха тялото на Опаш в мазето и се качиха на горния етаж. Сега можеха да видят ясноБела, която гледаше надолу към таласъма, който държеше мечът на Грифиндор с дългите си пръсти. Хърми лежеше в краката на Бела и едва мърдаше.
“Е?” попита Бела Грипкук. “Тава истинският меч ли е?”
Хари чакаше, сдържайки дъха си, борейки се срещу надигащата се болка в белега.
“Не,” каза Грипхук. “Фалшив е.”
“Сигурен ли си?” изрече задъхано Белатрикс. “Абсолютно сигурен?”
“Да,” каза таласъма.
През лицето и премина облекчение и цялото напрежение изчезна.
“Добре, и сега,”каза тя с нотка на триумф в гласа, “ще повикаме Черния лорд!”
И тя докосна с показалец черния знак.
Изведнъж, Хари си помисли, че белегът ще се разцепи. Всичко около него изчезваше: той беше Волдемор и магьосника пред него се смееше беззъбо срещу него; той беше разярен от призоваващите го – той ги беше предупредил да го призоват само ако са хванали Потър, за нищо друго. Ако бяха сбъркали . . .
“Убий ме!” помоли стария мъж. “Ти няма да победиш, ти не можеш да победиш! Това, което искаш, никога няма да бъде твое!“
Лъч от зелена светлина огря стаята и тялото на стареца падна безжизнено. Волдемор се върна на прозореца, трудно управляваше гнева си . . . Те ще страдат от възмездието му, ако нямат наистина добра причина да го викат да се върне. . .
“И мисля,” каза Бела, “че вече не се нуждаем от мътнорода. Грейбек вземи я, ако искаш.”
“Неееееееее”
Рон влетя в стаята.
“Експелиармус!” изрева той и пръчката на Бела излетя от ръката и и Хари я хвана. Хари извика, “Стюпефи(Stupefy)!” и Луциас падна на земята. Лъчи светлина излетяха от пръчките на Нарциса, Драко и Грейбек, но Хари успя да ги избегне.
“Спри или тя умира!
Бела държеше Хърми, която изглежда беше в безсъзнание, с нож опрян в гърлото.
“Хвърлете пръчките,” прошепна тя. “Хвърлете ги или ще проверя точно колко мръсна е кръвта и!” Тя натисна острието и Хари видя капки кръв.
“Добре!” извика той и хвърли пръчката на Бела към краката и, същото направи и Рон.
“Добре!” погледна злобно Бела. “Драко, събери ги! Черният лорд идва, Хари Потър! Смъртта ти приближава!”
Хари знаеше това; белегът го изгаряше и той чувстваше, че Волдемор лети насам и скоро ще пристигне.
Внезапно кристалният полилей падна и навсякъде се разхвърчаха.Бела, която беше точно под него, изпусна Хърми и се строполи с крясък. Драко притискаше ръцете си към окървавеното си лице. Докато Рон бягаше да извади Хърми под останките от полилея, Хари взе трите пръчки от Драко, после ги насочи към Грейбек и викна, “Stupefy!” Върколакът падна и разтресе пода.
Нарциса дръпна Драко настрани, а Бела рязко се изправи на крака.
“Доби!” изпищя тя така, че дори Бела замръзна. “Ти! Ти пусна полилея?”
Малкото духче влезе в стаята, размахвайки пръст срещу бившата си господарка.
“Ти не можеш да нараниш Хари Потър,” изписука то.
“Убий го, Cissy!” изкрещя Бела, но се чу друго ”пук” и пръчката на Нарциса излетя и падна на другия край на стаята.
“Ти малка, мръсна, маймуно!” излая Бела. “Как смееш да вземаш пръчката на магьосник, как смееш да предизвикваш господарите си?”
“Доби няма господар!” изписука елфчето. “Доби е свободно духче и Доби дойде да спаси Хари Потър и приятелите му!”
Белегът на Хари го заслепяваше от болка. Знаеше, че има още няколко секунди преди да се появе Волдемор.
“Рон, дръж и бягай” извика Хари, хвърлейки му една от пръчките; после измъкна Грипкук, който още дръшаше меча. Хари хвана ръката на Доби и се магипортира. Докато се въртеше в тъмнината, последното, което видя бяха бледите, замръзнали фигури на Нарциса и Драко, кичур червена коса, и проблясване на сребърен нож…
При Бил и Фльор . . . При Бил и Фльор. . . При Бил и Фльор. . .
Знаеше, че когато се магипортира на непознато място имаше риск, но се надяваше, че като повтаря името ще успее…
И после почувства твърда земя под краката си и солен въздух. Хари падна на колене, пусна Доби и сложи нежно Грипкук на земята.
“Всички добре ли са?” каза Хари и таласъма се размърда и изскимтя.
“Доби, това къщата на Бил и Фльор ли е?” прошепна той, стискайки двете пръчки, които взе от Малфой, готов да се бие ако трябва. “На правилното място ли сме? Доби?”
Той се огледа. Духчето беше на няколко крачки от него.
“Доби!”
Духчето се олюляваше леко, звездите се отразяваха в големите му, блестящи очи. Заедно, духчето и Хари погледнаха към дръжката на сребърния нож, която се подаваше от гърдите на духчето.
“Доби-не-Помощ!” Хари извика към къщичката, към хората, които си движеха вътре. “Помощ!”
Хари не знаеше и не го интересуваше какви са те-магьосници или мъгъли, приятели или врагове; всичко, за което го беше грижа, беше тъмното петно, разтилащо се пред лицето на Доби. Доби протегна ръцете си към Хари с молба в погледа. Хари го хвана и го сложи на студената трева.
“Доби, не, не умирай, не умирай.“
Очите на духчето го потърсиха и устните му потрепваха от усилието да говори.
“Хари . . . Потър . . .”
И тогава с леко потръпване, духчето се успокои, очите му бяха като големи огледални сфери, пръскащи светлина като звездите, които вече не можеше да види.

Знам, че е много, много подробно, но се надявам да ви хареса Laughing
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Нед Юли 29, 2007 11:53 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Глава 24.


Хари коленичи до тяло, от което стърчи сребърния нож на Белатрикс.
"Доби...Доби... – продължава да повтаря той, въпреки че знае че духчето няма да се върне."
След минута две той осъзнава, че все пак са отишли на правилното място. Бил и Фльор, Дийн и Луна са спасени и са наобиколили тръпа на Духчето. Хари иска да го погребе, но по традиционния начин, а не с магия. Пита Бил дали има лопата. Започва да копае гроб. Всяка капка пот, той приема като един вид подарък за Доби, които беше спасил живота му. Болеше го белега, но той вече бе господа на тази болка, беше се научил да я контролира и да затваря съзнанието си така както искаше Дъмбълдор, за да не се повтори случката със Сириус.
Докато копае, мислено се връща в дома на Малфой и започва да разбира нещата, които беше чул там. Хари знаеше къде е бил Волдемор тази нощ и кого е убил. Знаеше и защо го е убил. Спомни си и за Опаш – мъртъв заради един несъзнателен импулс на милост към Хари.
Тогава идват Рон и Дийн. Казват, че Фльор се грижи за Хърмаяни. Помагат на Хари да доизкопае гроба. Когато са готови и полагат Духчето вътре се приближават и останалите – Бил, Фльор, Хърмаяни и Луна. Полагат го в гроба. Хари си обещава да не се пречупва както стана на погребението на Дъмбълдор. Мисли си, че духчето заслужава също толкова тържествено погребение. Луна предлага всеки да каже по нещо. Започва първа тя:
"Благодаря ти толкова много, че ме спаси от онази килия. Толкова е нечестно, че ти си отиде, а беше толкова добър и храбър. Винаги ще помня какво направи за нас. Надявам се сега да си щастлив" (на този момент и аз вече не издържам и ми се реве)
"Да, благодаря ти Доби – измрънква и Рон"
"Благодаря – казва и Дийн"
"Сбогом Доби – проронва и Хари"
Тогава всички тръгват да се прибират. Хари пита дали биха имали нещо против той да остане още малко. Оглежда се и намира най-големия бял камък. Бърка в джоба си и намира две пръчки. Избира по-късата. Повдига камъка и го слага на мястото, където сега Доби спи своя сън. На камъка написва: Тук лежи Доби, свободно духче.
Хари се прибира в къщата на Бил и Фльор. Чува как Бил обяснява нещо:
"...добре, че Джини е във ваканция. Ако беше в Хогуортс те щяха да я отведат преди ние да стигнем до нея. Сега тя също е на сигурно. Изкарах ги всичките от Хралупата. Те са при леля Мюриел сега. Смъртожадните вече знаят, че Рон е с теб и ще преследват цялото семейство. Татко все повтаряше, че е въпрос на време."
"Как са защитени – пита Хари"
"Фиделиус (не помня как беше на БГ, но е същото, което са имали и семейство Потър), татко е пазител на тайната. И тук съм направил същото. Аз съм пазителя. Никой от нас не може да ходи на работа сега, но най-важно е да сме в безопасност. Щом оливандър и Грипхук се оправят, ще преместим и тях при леля Мюриел."
"Ме, и двамата ми трябват тук! – казва Хари – трябва да говоря с тях. Важно е! Отивам да се измия и после искам да говоря с тях веднага!"
После се замисля, че никога няма да разбере кой е изпратил Доби. Но в съзннието му излизат думите : "В Хогуортс винаги ще бъде оказвана помощ, на този който се нуждае."
Хари си измива ръцете. Усеща гнева на Волдемор.
После иска да говори незабавно с Оливандър. Фльор отказва и казва, че той е много уморен. Хари отвръща, че е спешно и трябва да е насаме. Тогава се намесва и Бил:
"Хари, какво по дяволите става?? Идваш тук с мъртъв домашен дух и таласъм в безсъзнание, Хърмаяни изглежда сякаш е била измъчвана, а Рон отказва да ми каже каквото и да било!"
"Не можем да ти кажем какво точно правим. Ти си в Ордена и знаеш, че Дъмбълдор ни остави мисия. Но ние не можем да говорим за това с никой друг."
"Добре. С кого искаш да говориш първо? – пита Бил"
"С Грипхук."
Хари казва на Рон и Хърмаяни, че и те ще му трябват. Бил ги отвежда при таласъма Хари го пита как е, как са краката му. Той отговаря, че го боли.
"Сигурно не помните..."
"...че аз бях таласъма, който те заведе при твоя трезор когато ти за първи път посети Гринготс? Аз ви помня Хари Потър...дори и сред таласъмите вие сте много известен."
После следва кратък разговор, в който таласъма казва, че Хари му спасил живота и бил много умен магьосник.
"Имам нужда от помощта ви – минава момчето директно към темата – трябва да проникна в един от трезорите на Гринготс"
Таласъмът се разгневява. Казва, че това е невъзможно. Хари отвръща, че вече е правено – в деня, в който той за първи път е влязъл в банката. Таласъмът отвръща, че сега мерките за сигурност са много по-строги от тогава. Хари казва, че иска да влезе в трезора на Белатрикс Лестранж. Момчето казва, че той не търси лична изгода и не желае това, което е вътре за себе си.
"Ако има магьосник, на когото да вярвам, че не търси лична изгода, то това сте вие Хари Потър. Духчетата и таласъмите не са свикнали на уважението, което вие показахте тази вечер. Никога от Носител на пръчка!"
Хари се чуди какво е това. Грипхук обяснява, че магьосниците не позволяват на таласъмите да използват пръчки, не споделят знанията си. Рон започва да се репчи, че и таласъмите не споделят как се правят такива мечове и брони, каквито само те могат да правят.
"Но когато Вие-знаете-кой набере сила вашата раса ще доминира все повече и повече над моята. Банката ще бъде в ръцете на магьосниците. Кой тогава от вас, носещите пръчка, ще се застъпи за нас?"
"Ние ще го направим! И мен ме гонят така както всеки домашен дух или таласъм. Аз съм мътнород!"
"Не говори така за себе си – казва Рон"
"Защо не? Такава съм и се гордея от това! И в този нов ред не стоя по-високо от теб, Грипхук. Все пак мен ме измъчваха у Малфой"
Момичето докосва мястото където Белатрикь беше опряла ножа си.
"Знаеш ли, че именно Хари освободи Доби? Знаеш ли, че от години се опитваме да освободим домашните духчета?"
"Какво точно искате от този трезор? Меча вътре е фалшив. Този е истинския и мисля, че бие много добре знаете това."
"Но там не е само фалшивия меч. Ти сигурно знаеш какво още има там."
Таласъмът отговаря, че е против кода на банката да издават такива тайни и че имат дълг към съкровищата, пазени там, които в повечето случаи са дело на тях самите.
"Но все пак ще ни помогнете ли? Нямаме шанс да влезем там без ваша помощ. Вие сте нашия единствен шанс."
"Трябва да си помисля."
Тогава таласъма казва, че иска да почива. Те го оставят.
Хърмаяни пита дали Хари мисли, че в трезора има друг хоркрукс. Хари е убеден в това. Обяснява, че според него Волдемор е дал на Белатрикс да пази нещо много ценно в нейния трезор, а какво по-ценно от хоркрукс. Волдемор вярва на съпрузите Лестранж. И все пак Хари не смята, че Волдемор е споделил с Белатрикс какво точно й дава, защото и Малфой никога не разбрал какво точно има в дневника. И все пак Гринготс е най-сигурното място, ако искаш да скриеш нещо.
"Ти наистина го разбираш, нали – пита Рон" (мисля, че става въпрос за Волдемор)
"Да...до някъде. Искаше ми се да можех да разбирам така и Дъмбълдор. Хайде сега е ред на Оливандър."
Отиват при майстора на пръчки. Той лежи на леглото и очевидно е изтощен.
"Господин Оливандер, съжалявам, че ви безпокоим..."
"Мило мое момче, ти ни спаси. Мислех, че ще умрем там. Никога, никога не ще мога да ти се отблагодаря."
"За нас е голяма радост, че го направихме"
Белега на Хари боли. Той знае, че има много малко време, за да победи Черния Лорд. Изпитва паника. Тогава вади частите на пръчката си.
"Господин Оливандер, имам нужда от помощта ви."
"Каквото кажеш, момчето ми."
"Можете ли да я поправите? Възможно ли е да бъде поправена?"
Оливандер разглежда пръчката.
"Не. Толкова много съжалявам. Пръчка, счупена по този начин не може да бъде поправена с никое заклинание, което аз знам."
Хари очакваше този отговор. Взе двете парчета и отново ги прибра в торбичката около врата си. После изважда двете пръчки, които взеха със себе си от къщата на Малфой.
"А можете ли да ми кажете тези на кого принадлежат?"
Майстора взе първата и я огледа.
"Орех и сърцева нишка от дракон. Дванадесет и три четвърти инча (не знам колко е в сантиметри). Тази е на Белатрикс Лестранж."
После взима и другата пръчка.
"Глог и косъм от еднорог. Точно 10 инча. Тази е била на Драко Малфой."
"Била е? – пита Хари – не е ли все още негова?"
"Не, щом си я взел. В такъв случай е твоя. Разбира се има значение начина, по който пръчката бъде взета. Също така зависи и от самата пръчка. Но като цяло когато пръчка бъде спечелена, нейната преданост се променя"
"Това значи ли, че магьосник може да използва пръчка, която не го е избрала?"
"Да разбира се. И все пак е най-хубаво когато има силна връзка между магьосника и пръчката. Тя се учи от него, а той от нея."
"Взех тази от Драко Малфой насила. Мога ли да я използвам безопасно?"
"Мисля, че да. Има изтънчени правила за притежаването на пръчка. Завоюваната пръчка обикновено се пречупва под волята на новия си господар."
"Това значи ли, че аз ще трябва да използвам тази? – пита Рони показва една пръчка."
"Кестен и сърцева нишка от дракон. Девет и една чертвът инча. Бях принуден да направя тази за Питър Петигрю малко след отвличането ми. Да, ако си я спечелил, тя ще те слуша по-добре от друга пръчка."
"И това се отнася за всички пръчки – пита Хари"
"Мисля, че да. Много на дълбоко питате господин Потър. Изработването на пръчки е сложен и мистериозен дял от магията."
"А необходимо ли е задължително да убиеш предишния собственик?"
"Необходимо? Не, не бих казал, че е необходимо да убиваш."
"Има легенди за пръчка или пръчки, минавали от ръка на ръка чрез убийство."
Оливандер пребледнява.
"Само една такава пръчка, мисля – прошепва той"
"И вие-знаете-кой се интересува от нея, нали? Искал е да му кажете как да преодолее връзката между нашите пръчки."
"Измъчваше ме. Трябва да ме разбереш. Нямах друг избор освен да му кажа какво предполагам."
"Разбирам ви. Казали сте му за сърцевините близнаци. Казали сте му, че трябва да вземе пръчката на друг магьосник. Но и тогава не се е получило. Моята все още побеждаваше дори и взетата на заем. Знаете ли защо?"
"Никога не съм чувал за такова нещо. Твоята пръчка направи нещо уникално онази нощ. Връзката между пръчки близнаци е изключително рядко срещана. И все пак защо твоята пръчка стреля към заетата на заем не знам."
"Говорим сега за друга пръчка – онази предавана чрез убийство. Когато е видял, че става нещо странно с моята, Волдемор се е върнал при вас и е питал за тази друга пръчка, нали?"
"Но как знаете? Да, той искаше да знае всичко за пръчката, позната под името Пръчката на Смъртта; Пръчката на Съдбата или Старшата пръчка. Черният Лорд винаги е бил доволен от своята пръчка, докато не узна за връзката й с твоята. Тогава започна да търси друга, по-силна, с която да победи твоята."
"Но той ще разбере, че моята е счупена. Тази на Хърмаяни остана у Малфой. Ще възстановят последните заклинания и ще разберат, че се е опитвала да я поправи."
"Черният Лорд не търси тази пръчка само,за да победи вашата, господин Потър. Той иска да я притежава, защото вярва, че тя ще го направи наистина неуязвим. Притежателят на тази пръчка трябва винаги да се бои от атака. И все пак идеята Лорда да я притежава е наистина...страховита."
Хари усети, че тази идея очарова майстора колкото и го отблъсква.
"Значи вие наистина вярвате, че тя съществува – пита Хърмаяни"
"О, да. Нейната история може да бъде проследена през вековете. Не знам дали трябва да бъде взета наистина с убийство, но тя съществува със сигурност."
"Вие ли му казахте, че тази пръчка е в Грегорович?"
"Но...но ти как си разбрал? От къде знаеш?"
"Няма значение. Вие ли му казахте?"
"От години се носеше този слух. Беше го пуснал самия Грегорович."
"Господин Оливандър, само един последен въпрос и ще ви оставим да почивате. Какво знаете за Реликвите на смъртта?"
"За жалост не знам за какво говорите. Има ли това нещо общо с пръчки?"
Когато го погледна в очите, Хари разбра, че той наистина не знае нищо.
"Благодаря ви много за помощта. А сега ще ви оставим да почивате."
Тримата оставят майстора да почива и излизат на двора. Хари усеща ужасна болка в главата. Знае, че трябва да затвори съзнанието си още за малко. После ще даде на виденията да се развихрят, защото трябва да знае дали теорията му е вярна. Започва да обяснява на Рон и Хърмаяни.
"Грегорович някога е притежавал тази пръчка. Видях как ти-знаеш-кой го търси,. Но когато го намери разбра, че пръчката е била открадната от Гренделуолд."
Хари можеше да види Волдемор пред портите на Хогуортс.
"Гриндеуолд е използвал пръчката, за да стане могъщ. Но когато Дъмбълдор разбрал, че само той може да го победи, се е дуелирал с него и е взел пръчката. (аз лично не разбрах как може да го е победил при положение, че тази пръчка е непобедима, но и в книгата не се казва, поне за сега)."
"Но тогава къде е тя сега? – пита Рон"
"В Хогуортс"
"Какво чакаме тогава? Да вървим да я вземем преди той да е разбрал!"
"Прекалено късно е за това! Той знае къде е! И вече е там!" (много разтърсващ момент)
"Да побързаме тогава, губим ценно време. Все още можем да го изпреварим."
"Не! Дъмбълдор не искаше аз да я имам. Той иска да намеря хоркруксите. Това и ще направя."
Тогава Хари получава пак някакво видение. Отново вижда през очите на Лорда. Чака Снейп да се махне, защото никой не трябва да знае какво прави и какво търси. После става невидим. Дали старичя глупак си е мислил, че мраморът ще предпази пръчката? Че Черния лорд няма да се осмели да претърси гробницата му? Той изтръгва пръчката от пръстите на мъртвия Дъмбълдор. Пръчката пръска няколко искри над тялото на предишния си собственик, готова най-сетне да служи на нов господар
_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
sanndra
МнениеПуснато на: Пон Юли 30, 2007 1:58 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 19 Юли 2007
Мнения: 475

Chapter Twenty–Five - Shell Cottage

Двадесет и пета глава – Раковинената къща


“Къщичката на Бил и Фльор стоеше самотна на скала гледайки от високо морето, нейните стени бяха закрепени с раковини и варосани. Беше самотно и красиво място.Навсякъде където Хари ходеше вътре в къщичката или в нейната градина, той можеше да чуе непристанния прилив и отлив на морето, като дишането на някакво голямо, спящо същество.”
Това е описанието на къщичката на Бил и Фльор.
Три дена след като са пристигнали в къщичката Хари, Рон и Хърмаяни за пореден път разговярат за Старшата пръчка. И за Дъмбълдор. Рон смята, че е възможно той да не е мъртъв. Хърмаяни му казва да не почва пак с тази тема – той е мъртъв и точка! Рон й казва да погледне фактите – кошутата, мечът, окото което Хари е видял в огледалото. Хърмаяни не е сигурна, че Хари наистина го е видял. Пита го дали не си е въобрзил. Той казва, че е възможно.Казва на Хърмаяни да обясни как, ако това не е било Дъмбълдор, Доби е знаел, че са в килера. Хърмаяни не може, но го пита дали може той да докаже как Дъмбълдор им е изпратил Доби след като той лежи в гробницата в Хогуортс.Рон казва, че е възможно това да е бил неговия дух. Но Хари не вярва. Фльор ги прекъсва като казва на Хари, че Грифуук иска да говори с него.Таласъма казва, че е взел решение – ще помогне на Хари! Но срещу заплащане. Хари пита колко злато иска, но Грифуук не иска злато. Казва, че иска меча на Грифиндор. Хари казва, че не могат да му го дадат и таласъма казва, че в такъв случай имат проблем. Рон иска да му дадат нещо друго, но таласъма упорства. Казва, че той е техен, но Хари казва, че те са грифиндорци и че мечът е на Годрик Грифиндор. Таласъмът пита на кой е бил преди Грифиндор. Рон казва, че на никой – той е направен за него. Грифуук крещи, че Грифиндор е взел меча от Рагнук Първи (не съм сигурна дали така е на БГ – Ragnuk the First ) Това е изгубеното съкровище, шедьовър на работата на таласъмите. Казва, че принадлежи на таласъмите, затова трябва да му го даде. Хари казва, че трябва да го обсъди с другите, и го моли да почака няколко минути. Долу Хари пита Хърмаяни дали е истина това, че Грифиндор е откраднал меча. Момичето не знае. Рон казва, че таласъмите не са пухкави малки зайчета, казва, че те убиват много от тях (магьосниците). Обсъждат какво да направят. Рон предлага да го изпързалят, Хърмаяни не е съгласна. Тя предлага, да му предложат нещо друго, което да е ценно. Рон, казва че отива да вземе един от техните древни мечове направени от таласъми и тя ще може да му го даде (саркастичен е). Следва мълчание. После Хари казва, че мисли, че Грифуук лъже и, че Грифиндор всъщност не е откраднал меча. Все пак ка могат да са сигурни, че това, което казва таласъма е истина?! Предлага да му кажат, че ще му дадат меча след като той им помогне. Казва, че ще му го дадат, след като унищожи хоркруксите. Хърмаяни казва, че това ще е след години. Хари казва, че знае това, но на таласъма не му трябва този меч. Казва, че няма да го излъже. Но на Хърмаяни това не и харесва. Рон обаче мисли, че е гениално. Хари казва на Грифуук, че ще му го даде след като той им помогне. Таласъма пита, дали може да е сигурен в думите му. Хари отговаря положително. ”Тогава да си стиснем ръцете”, казва Грифуук, вземайки ръката му. Хари я поема и се ръкуват. Таласъма казва, че трябва да започват. Казва, че е посещавал само веднъж трезора на Лестранж. Казва, че това е една от многото древни стаи. Старите магьоснически фамилии скривали съкровищата си в най-дъблокото ниво, където трезорите са просторни и са най-добре пазени. Хари казва, че това ще им бъде достатъчно. Хари не харесва много Грифуук, но той им е нужен.
Вече е април. Луна отново говори за онези същества. Хърмаяни и казва, че онзи рог беше от Erumpent (не знам как се превежда на БГ) , а не на Нагънаторог Шнорхелоподобен Квакльо ( Crumple-Horned Snorkack не съм сигурна дали така беше на БГ).Но Луна си знае своето. Господин Оливадър ще отива при леля Мюриъл за вечерта. Луна му казва, че ще й липсва. Оливандър й казва същото. Фльор му пожелава о ревоар (довиждане) и го моли за услега. Пита дали ще може да предаде един пакет на лелята н Бил (Мюриел). Казва, че никога няма да върне тиарата. Луна казва, че баща й е направил тази тиара, като се опитал да пресъздаде изгубената диадема на Рейвънклоу. После на вратата се звъни. Това е Ремус Джон Лупин. И разбира се се представя – върколак, женен за Нимфадора Тонкс и т.н. Пускат го и той казва, че е момче! Нарекли ко Тед, на името на бащата на Дора (така нарича Нимфадора). Всички са изненадани. Бебето се е родило! Поздравяват го. Лупин казва на Хари, че той ще е кръстник на детето. Вдигат тост за Теди Ремус Лупин. Лупин казва, че той мисли, че бебето изглежда като Нимфадора, а Нимфадора мисли, че бебето изглежда като него. Вероятно е русо, но Тонкс започнала да си променя косата още като се родила. После си тръгва.
Бил предупреждава Хари да внимава с Грифуук и таласъмите изобщо и да не го лъже за Меча на Грифиндор.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
medeia
МнениеПуснато на: Пон Юли 30, 2007 3:15 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 25 Мар 2007
Мнения: 133

Само малко да добавя за разговора на Бил и Хари
Бил казва, че таласъмите имат по различно мнение за предметите от магьосниците. Според тях дадена вещ принадлежи на този, който я е изработил, а не на купувача. И когато магьосник купи нещо от тях те зи мислят, че когато почине, тази вещ трябва да бъде върната на таласъма. Магьосниците обаче не връщат предметите, а си ги предават един на друг. А за таласъмите това е чиста кражба. Бил съветва Хари каквото и да е обещал на Грипхук, да му го даде, зашото е много по-опасно да излъжеш таласъм отколкото да проникнеш в Гринготс
_________________
And all the things you fight for and the things you hold for true,
won't change the fact we walk towards the end and so do you.
The steps you take so carefully, may be big or small,
but lead you to the edge and then eventually you fall.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща Страница 3 от 5

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker