Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница 1, 2  Следваща
 Джеймс и Лили « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Пет Юни 01, 2007 11:34 am    Заглавие: Джеймс и Лили Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава първа

- Избегнах единия блъджър, пикирах иии после просто се пресегнах и грабнах снича – довърши седмокурсникът Джеймс Потър разказа за последния кудичен мач на Грифиндор. Той се беше изтегнал заедно с тримата си приятели в сянката на едно голямо дърво на брега на езерото. Най – дебното от четиримата момче, на име Питър или както прителите му го наричаха – Опаш, го гледаше с нескрит възторг.
- Не сме и се сънявали в теб, Рог – каза с леко отегчение в гласа друго момче черни коси.
Четвъртото момче беше забило нос в една дебела книга и до сега не беше взело участие в разговора за последният триумф на Джеймс.
- Хей, Лун, не я ли наизусти тая книга вече – подвикна Рог, чувствайки се пренебрегнат.
Ремус вдигна поглед.
- Почти – подсмихна се приветливо той.
- Не знам как ще дочакам следващото пълнолуние – каза Рог.
Ремус се смръщи, но не отвърна.
- Хей, Рог – обади се отново чернокосото момче – жалко, че дамата на сърцето ти не е така впечтлена от блестящите ти спортни изяви.
- Млъквай, Лап!!! Ще ми падне!!! Няма начин!!!
После изведнъж се надигна и тръгна бързо на някъде.
- Хей, къде хукна – подвикна му Лап.
Но Джеймс само махна с ръка без да се обръща.
- Стига, Лап – каза му Лун – знаеш, че става докачлив, когато стане дума за Лили Евънс. Остави го на спокойствие, ще му мине.
През това време Джеймс беше стигнал до Входната зала на Хогуортс, където се размина с групичка кискащи се грифиндорки, между които беше и споемената Лили. Рог се спря за миг на прага и се загледа в момичето.Той разтегли устни в широка чаровна усмивка и отметна стърчащата си, непокорна коса на зад. Няколко момичета изахкаха. Джеймс беше красавец, а и освен това беше безпогрешният търсач на грифиндорския отбор по куидич, а това в комбинация с приветливите му кафяви очи, подчертани от кръглите рамки на очилата му го правеше неустоим за почти всички момичета в хогуортс, независимо от дома в който бяха. Но той имаше очи само за Лили Евънс, която пък от своя страна рядко даваше признаци, че изобщо е забелязала присъствието му. Такъв беше и този случай. Всички момичета се изнизаха през вратата зяпайки Джеймс, с изключение на една червеноска, която навири носле и се направи, че не го забелязва.
Същата вечер Рог тръгна сам на вечеря. Приятелите му вече се бяха настанили в Голямата зала, но той оповести за всеобща изненада, че има работа в бибилиотеката и им каза да тръгват сами. А работата му бепе въпросната червенокоса грифиндрока, която се беше зачела в една от тези книги, които имаше навика да подхваща и Лун. След известно време Лили вдигна глава, погледна големият стенен часовник на мадам Пинс, върна книгата и се запъти към Голямата зала за вечеря. Джеймс бързо заряза усърдната симулация на четене и тръгна след нея по вече пустия коридор.
- Хей, Евънс! – подвикна и’ той.
Лили се направи, че не чува.
- Лил! – той бързо я настигна – здрасти!
Тя го изгледа вискокомерно.
- Господин Потър, мога ли да знам какво обичате.
- Дааам, обичам шоколадови жаби, кудич и сочните ти устни!!!
Лили го изгледа с презрение и почти погнуса.
- Разкарай се!!!
- Няма! – Джеймс и’ препречи пътя.
- Разкарай се!! – каза му отново тя.
- Само срещу една целувчица.
- По – скоро бих целунала пихтиест червей!!!
- Те не биха ти днесли такава наслада както аз! – и той се пресегна, обви талията и’ с ръка и я придърпа към себе си. В този момент усети пръчката и’ да го ръгва в гърдите. Той вдигна ръце за да покаже, че се предава, тя свали пръчката и тръгна да го заобикаля.
- Ставаш ужасно секси, когато се ядосаш, знаеш ли? – прошепна и’ Джеймс точно когато тя минаваше покрай него, но момичето се направи, че не го чува, разлюла дългата си червена коса, забързана по коридора.



е, поредната спунка... този път за Джеймс и Лили...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Съб Юни 02, 2007 10:33 am    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава втора

След няколко дни щеше да се състои финалният кудичен мач. Грифиндор срещи Рейвънклоу. Цялото училище беше на ясно, че сините нямат шнас срещу червените, но единствената им утеха беше да се покажат като достоен противник и да затруднят достатъчно Грифиндор. Задачата им беше изпълнена. Във въздуха над кудичното игрище се разрази къвава битка за купата на домовия шампионат. Когато водеше Грифиндор рейвънклоуци побесняваха, и бързо завладяваха куофъла за да възстановят предимството си, а пък когато водеха сините, грифиндорци се нахвърляха върху тях сякаш това беше мачът на жовота им. Рейвънклоу водеше с десет точки, когато търсачи мернаха малка златиста точица да пърха между тях. Двамата се стрелнаха към нея и тя бързо литна право на горе. Джеймс вдигна рязко дръжката на метлата си последва снича. Търсачът на Реъвънклоу не изоставаше, но Рог беше с най – бързата метла в училището (или по – тоно най – бързата възоможна, която беше успял да изврънка от родителите си). И сега доказа, че я заслужава. Само след още няколко секунди и няколко метра преднина малката златна топка беше в ръката му и червено - златната част пт трибуните ревна като буря от радост. В този миг, очевидно вбесени от победата двамата биячи на Рейвънклоу подхванах блъджърите и ги запратиха право към ухления търсач. Само единият го уцели, но беше достатъчен за да свали от метлата неподготвения за този удар ездач. Джеймс се преметна през задната част на метлата, полетя на долу и тупна с глух удар на равно окосената трева. Писъци се разнесоха по трибуните, всички от отбора на Грифиндор бързо се приземиха до падналия играч. Джеймс лежеше в безсъзнание на тревата. Учителите бързи се събраха около пострадалия, вдигнаха го внимателно и го занесоха в болничното крило.
До вечерта не полчуиха никакви вести за Джеймс. Купонът по случай спечелването на купата беше отложен и грифиндорци седяха притихнали както никога в общата стая.
Към единайсет и половина през портеретната дупка се вмъкна професор Макгонагъл и беше незабавни затрупана с въпрос. Единственто, което тя можа да им каже каже, че двамата биячи на рейвънклоу са наказани, но Джеймс още не беше дошъл в съзнание.
Когато всички все така смълчни и унили се прибраха по спалните, една дербна дългокоса фигурка се промъкна вън от кулата на Грифиндор и прикрита в булото на нощта се запромъква към болничното крило. Когато стигна там. Тя открехна бавно вратата, промуши се през отвора и напръсти се приближи до леглото на болнив търсач. Тя приседна на един стол, захлупи глава на леглото и заплака.
Остана така, докато побутване по рамото не я стресна. Тя вдигна глава и видя мадам Помфри да я гледа със строго изражение. Момичето се извини шепнешком стана и напусна болничната стая, придружавана от сестрата. На излизане тя се обърна:
- Мадам Помфри, когато и ... ако... (гласът и’ леко потрепера) дойде в съзнание, моля ви не му казвайте, че съм идвала.
Училищната сестра кимна с разбиране и я изпрати до края на коридора. Останало само, момичето хукна към кулата на Грифиндор, стигна бързо, влетя през портеретната дупка, качи се в спалните на момичетата и се свлече на леглото си, където се удави в поток от сълзи. Лили Евънс плачеше безутешно за този, когото мислеше, че мрази...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Съб Юни 02, 2007 12:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава трета


След няколко дни Джеймс дойде в съзнание. Беше блед и отслабнал, и бавно се възстановяваше по усърдните гръжи на училищната сестра.
Една нощ Лили Евънс за пореден път тайно се промъкна до леглото на спящото момче. Момичето вече знеше, че той спи дълбоко и се осмели да седне на леглото му. Наведе се над него и загрижено се загледа в лицето му. Беше потно, вероятно от високата температура, която беше вдигнал, сънят му беше трескав и неспокоен. Лили бавно прокара ръка по потното чело и отметна непокорните коси, докосна устните му и ръката и’ нежно се спря на лявата му буза. В този момент болният се рамърда и бавно отвори очи. Лили се стресна. Тя бързо дръпна ръката си от лицето му, но Джеймс я задържа.
- Не. – измъчено промълви той – моля те, не си отивай, остани още мъничко с мен.
Лили кимна плахо и остана да седи на леглото му докато той не се унесе. После стана внимателно, за да не го разбуди и щом напусна болничното крило хукна към кулата на Грифиндор. Когато се строполи задъхана до болка в леглото си, тя се сви под одеалото си и тихо заплака. Това беше той... нейният Джеймс... мил, нежен... защо не можеше да бъде такъв и когато беше здрав... защо беше толкова арогантен и надут, защо? Лили беше успяла да надникне в истинската му същност и там беше открила нежно и ранимо създание – това, което тя безумно обичаше.
На следващата сутрин Джеймс се събуди рано и случката от снощи бързо изплува пред очите му. Той се замисли... сън ли беше това... възможно ли бе Лили наистина да беше идвала... той си припомни последната му среща с нея .... тя ясно беше показала, че той я отвращава... и все пак този сън беше толкова ясен и реален.
- Мадам Помфри – запита той - снощи дали е идвал някой да ме види.
Жената го погледна озадачена.
- Ако не броим куидичния отбор на Грифиндор, тримата ви приятели, цялата гвардия момичета и професор Макгонагъл, не, никой не е идвал.
- Имам в предвид после... през нощта.
- Ама ти за кой се мислиш, младежо. През нощта посещенията са забранени. Естествено, че никой не е идвал. Сигурно нещо си сънувал.
- Сигурно...
А когато той се възстанови напълно и напусната болничното крило съмненията, че е сънувал се потвърдиха. Лили Евънс по – красноречиво от всякога показваше, че тя не желае по никакъв начин да контактува с него. Причнита обаче беше, че Лили се страхуваше той да не я разочарова с грубото си държание отново. Искаше да запази в себе си единствено и само споменът за милия и нежен Джеймс и затова старателно отбягваше арогнатния.
Настъши вечерта, в която Грифиндор щеше със закъснение да отпразнува спечелването на домовия шампионат по куидич. В общата стая цареше невероятна шумотевица – радостни наздравици, музика, изобщо празнуваха както си трябва. След като получи поздравленията от всички Джеймс се отдели на страни, защото отново се сети за онзи странен сън, който не му излизаше от главата и не му даваше мира. Защо не можеше да е реалност... защо не можеше на докосне Лили и тя да го докосне... да приседне на леглото ми и да му покаже колко е загрижена за него... Той се доближи до прозореца на кулата и се загледа в езерото. И тогава погледът му беше привлечен от най – страшната и ужасна гледка, която можеше да си предтсави – там, на брега, почти скрити от падащия здрач седяха неговата любима Лили и най – омразният му човек на света – Сивиръс Снейп. Двамата се бяха вкопчили един в друг и страстно се целуваха. На Джеймс му причерня. Той остави чашата си където свари и хукна на вън. Няколко от съучениците му го изгледаха странно, но не реагираха. За сметка на това обаче Сириус и Ремус надника през прозореца, през който беше гледал Джеймс и разбраха къде беше хукнал приятелят им, и тръгнаха след него.Настигнаха го едва във входната зала и Сириус го сграбчи за края на мантията му.
- Пусни ме! – кресна Джеймс извън себе си от гняв.
- И какво ще направиш!
- Ще му размажа физиономията на тоя... – не намери достатъчно обидна ругатня.
- Няма смисъл, Рог – каза Ремус – как мислиш, че ще реагира Лили ако просто отидеш и се нахвърлиш върху момчето, с което се целува?
Тези думи подействаха и Джеймс се укроти, въпреки че все още едвам си поемаше дъх от яд. Приятелите му го сложиха да седна на едно стъпало на стълбището. Той зарови пръсти в косите си.
- Не мога!!! Разбирате ли ме? Не мога да я гледам в прегръдките на Снейп!! Всеки друг, но не и той!!! Просто няма да издържа...
- Е, ще ти се наложи...
- Те.. откога са ...
- Малко преди ти да излезеш от болничното.
„Значи тя наистина не е идвала...”... болеше... толкова болеше... Лили... неговата малка, крехка, нежна Лили... Не! Реши Джеймс! Той нямаше да остави нещата така... трябваше да действа!!!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Пон Юни 04, 2007 8:16 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава четвърта

На сутринта Джеймс стана рано, слезе долу в общата стая и седна да чака Лили. Момичето слезе малко по – късно и го подмина без да е дала дори най – малък признак, че го е забелязала. Грифиндорци започнаха на групички и по единично да се отправят към Голямата зала за закуска. Лили остави училищната си чанта на масата и се отправи към баните на момичетата. Джеймс издебна момент никой да не гледа към него, бръкна в чантата и’ и измъкна първото, което ръката му хвана – беше перото и’ за писане. Момчето го скри под мантията си и с възможно най – невинното изражение с отправи към Голяма зала за закуска.
Малко по – късно всички грифиндорци се събраха в кабинета на професор Флитиук за часа по вълшебство. Лили седна на своя чин и започна трескаво да рови в чатната, но колкото и пъти да я пребърка не можа да открив перото си, затова вдигна ръка и помоли да излезе за да отиде да си потърси инструмента за писане.
Малко след като тя напусна класната стая, Джеймс Потър също вдигна ръка и помоли да излезе по предлог неотложни биологични нужди. Професор Флитиук го изгледа подозрително, но все пак му позволи да „отиде до тоалетна”. Щом се намери в коридора Джеймс извади едно парче пергамент, разгъна го, почукна е пръчката си по него и рече:
- Тържествено се кълна да върша пакости!
В този миг по парчето пегамент плъзнаха мастилени струйки, които постепенно изобразиха карта на Хогуортс, която показваше всеки един на територията на училището, като го представяше като малка точица. Повечето такива точици стояха наподвижни защото по това време и ученици и преподаватели бяха в час, но Джеймс веднага откри този когото търсеше. Точицата с надпис „Лили Евънс” слизаше по стълбището от кулата на Грифиндор и се отправи към коридора, където се намираше кабинета по вълшебство. Джеймс почукна отново пергамента, измърмори „пакост извършена” и бързо се насочи към нея. Когато я наближи, видя, че момичето леко вирна носле и се накани демонстративно да го подмине. Точно когато се разминаваха момчето я хвана за ръката и дръпна към себе си. Лили го изгледа втрещена.
- Пусни ме, Потър! – опита се да звучи хладно тя.
- Не! – той я дръпна към себе си и впи устни в нейните. Толкова време беше жадувал за тези сладки сочни, устни, толкова време беше бленувал да държи в обятията си това нежно телце и да усеща топлината му!!! Джеймс забрави, че се намира по средата на училищен коридор. Ръцете му се плъзнаха по гърба на Лили и се заровиха в дългите и’ ароматни коси. Това обаче беше груба грешка. В мига, в който усети, че хватката на момчето се разхлабва, момичето го отблъсна от себе си. Дишаше тежко, в погледът и’ се четеше почти ужас. Преди Джеймс да е успял да реагира Лили хукна и бързо се мушна в първата момичешка тоалетна. Скри се в една от кабинките и се заключи. Опря се на стената и притисна развълнуваните си гръди с ръка. Сърцето и’ биеше до пръсване. Тези устни... тази мъжествена прегръдка... Лили тръсна глава сякаш се надяваше споменът от преживяното преди минута просто да изпадне то нея. Но не се получи. Той отново се връщаше към него... към Джеймс... и отново и отново... Момичето излезе плахо от кабинката, отиде до мивката и напръска лицето си с вода. Постоя още няколко минути за да се поуспокои и после тръгна отново към кбинате по вълшебство.
Когато влезе в класната стая видя Джеймс да седи намястот си. Той дори не я погледна когато влезе, държеше се така сякаш нищичко не се беше случило. Лили се опита да се държи спокойно, седна на мястото си и пусна перото, което беше държала през цялото време, на чина. Момичето усети, че ръцете и’ треперят. Тя се насили да слуша урока, който обясняваше професор Флитиук, но не и’ се отдаде. Образът на Джеймс Потър и страстната му прегръдка отново и отново изникваше пред очите и’ през целия ден, а също и вечрта, когато се сви с трепкащо сърце под завивките...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Пон Юни 04, 2007 8:18 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава пета

На следваща сутрин Лили се събуди с трепкащо, развълнувано сърце. Не можеше да со обясно защо се вълнува толкова или по – скоро не искаше. Когато слезе да закуси в Голяма зала Сивиръс и’ хвърли един поглед, на който тя отвърна и с усмихна.
В едно от междучасията я застигна сова с белжа, в която пишеше: „В три и половина във Входната зала, зад мраморната статуя на елфа.” Нямаше подпис, но Лили знаеше от кой беше тази бележка за такава тайна среща.
В три и двайсет грифиндорката върна книгата на мадам Пинс и бързо напусна бибилиотеката, където подготвяше домашните си. Стигна до Входната зала, огледа си и бързо се мушна за една огромна мраморна статуя на гордки елф. Приседна на нисичкия пиедестал и зачака. Само след няколко минути нещо зеленикаво привлече погледа и’ и зад статуята се мушна един слидеринец с дълга мазна черна коса.
- Здравей! – каза и’ той, седна до нея и я целуна. В този миг в паметта на момичето изплуваха нечии други устни...
- Да вървим да се разходим край езерото. – предложи Лили и бързо се надигна от мястото си. Сивиръс я последва. Той не разбра защо приятелката му крачи толкова бързо и е така нервна.
- Лили... чакай! Какво става? – той я дръпна за ръката за да я накара да спре и я прегърна през кръста.
- Ъъъ нищо, нищо не става... – каза тя като леко се отдръпна. Сивиръс обаче се направи, че не е видял, наведе се и настойчиво я целуна отново.
„Разкарай се!!” – каза Лили наум на образа на Джеймс Потър, отново изплувал пред очите и’. Но Джеймс не се махна. През цялото време, докато беше със Снейп, Лили не спря да мисли за грифиндореца, а слидеринецът я засипваше с нескопосани, мазни целувки, с дъх на днешния обяд. Когато ръката му се плъзна настойчиво под униформената и’ поличка, тя не издържа, скочи бързо на крака и каза, че е забравила да си напише съчинението по аритмантика. Сивиръс я изгледа облещен – Лили да забрави домашно!!! Но нямаше друг избор и затова тръгна самотен към замъка.
Разбира се, домашното по аритмантика на Лили Евънс стоеше прилежно прибрано в папката с другите готови домашни. Момичето хукна така към замъка просто защото не издържаше Сивиръс Снейп да я целува и опипва, докато тя мечтаеше за най – големия му враг.
„Не мога така...” мислеше си Лили докато тичаше задъхна към кулата на Грифиндор... „просто не мога...трябва да си го избия от главата, трябва да спра да мисля за хубавите му кафеви очи, и за рошавата му косица, и колко е сладък, когато отмята перчема от челото си, и колко е секси на метлата, и как красиво му блесват очите, когато хване снича в силната си, мускулеста, мъжествена ръка..” Лили спря, облегна се на стената, свлече се на пода и се хвана за главата.
- Добре ли сте, госпожице Евънс? – попита изведнъж мил, приятен, нежен глас.
Лили вдигна глава, а сърцето и биеше до пръсване. Джеймс Потър стоеше срещу нея и я гледаше загрижено.
- Дда, ддобре съм.. – тя се изправи, но понеже го направи твърде рязко и’ се зави свят и залитна. Джеймс реагира бързо и я подхвана преди да се стропли на земята. Лили потрепера от докосването му.
- Не се бой, Лил – нежно и’ каза той – към Грифиндоr ли беше тръгнала? Ще те придружа, за да не ти прилошее пак. И все така прегръщайки я, Джеймс я поведе към кулата на Грифиндор.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Вто Юни 05, 2007 4:35 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

HelenaHarry вдъхнови oktep4o, на него се благодарете, че главата е толкова дълга!!!

Глава шеста

След няколко дни в общата стая на Грифиндор се появи съобщение за посещение на Хогсмийт в неделя. Всички ученици много се равълнуваха и в неделя рано сутринта на входа на Хогуортс се заточи дълга опашка за предаването на резрешителните на Филч. Джеймс, който се беше наредил на опашката заедно с Ремус, Сириус и Питър, мерна Лили Евънс да предава своето разрешително на пазача и да тръгва по пътеката със своите приятелки.
Когато стигна в селцето Джеймс се заоглежда по магазнините и бързо мерна Лили с компаниатя и да седи в трите метли на по чашка медовина. Четоримата се събраха вратата, зашепмаха си нещо, а после влезнаха в завдението, правейки се, че не забелязват момичетат. Сириус се нареди на опашката за бирен шейк, а останалите трима седнаха на сеседна на момичетата маса, все така правейки се слепи. Сириус, едвам крепейки четирите чаши, се обърна и тръгна към масите.
- Ооо, Ейми! Здрасти! – направи се на изненадан той.
Момичето го изгледа с усмивка – Сириус, беше един от красавците на Грифиндор и всяко момичето от дома си беше мечатло поне веднъж за среща с него. Сириус се възползва от това и залитайки се добра до масата на Лили, Ейми и още една грифиндорка, стовари напитките отгоре, като разплиска течността по покривката, седна уж небережно и се заприказва с момичето. Тримата му приятели му хвърляха нервни погледи.
- Ох, ама моля ви се, не ме карайте да пренасям чашите чак до другата маса – обърна се той към тях – тука има място и той придърпа още два стола.
Другите трима се присъединаха към него. Джеймс е озова „случайно” точно до Лили.
На масата бързо се заформи разговор, но Лили сякаш се стараеше да показва, че не реагира по никакъв начин на това, което казаваше Джеймс. Той обаче не се предаде.
- Хубаво перо си си купила, Лил – обърна се той небрежно към нея. – Може ли да го видя?
Лили го погледна така, сякаш днес го виждаше за пръв път.
- Да... разбира се – и тя му го подаде.
Пръстите им се докоснаха и момичето потрепери. Джеймс се направи, че разглежда перото, което всъщност изобщо не го вълнуваше. После го върна на притежателката му, като заключи, че е прекрасно. Лили се усмихна смутено и го прибра. Сега тя му хвърляше бегли, смутени погледи, а Джеймс се правеще, че не я забелязва и внимателно слушаше дълбокосмисленият разговорът, който водеше Ремус с третото момиче.
Изведнъж Джеймс се сепна, сякаш се сети нещо, скочи бързо, помоли учтиво компанията да го извини и си тръгна, изпроводен от въпросителните погледи на приятелите си и разочарования поглед на Лили Евънс.
Когато момичето с прибра в спланята си в Грифиндор, намери на лелгото си малко пакетче. Тя изгледа въпросително приятелките си.
- Не ни гледай така! – каза една от тях – Не е от нас. Но пък знаем от кой е...
- От кой е?
Четирите момичета се закискаха.
- От един твой обожател... О, хайде стига, Лил, знаеш от кой!
„Лил”... само един човек я наричаше така...
- Не! Той не може да влезе тук..
- Той не, но домашните духчета могат! Хайде, отвори го!
Лили разкъса опаковката и по ръцете и’ се разля нежно копринено шалче с ресни, в зелен цвят, досущ като очите и’. Момичето прокара нежно ръка по него. Послед бързо го нагъна и го прибра във вътрешния джоб на мантията си.
- Няма ли да си го сложиш? – покачи я едно от момичета.
- Не! – тръсна глава Лили и бързо напусна спалнята.
Няколко дни по-късно едно от момчетата от курса на Джеймс Сириус и Лили имаше рожден ден и вечерта в общата стая на Грифиндор се заформи обещаващо купонче. Лун, Опаш, Лап и Рог бяха домъкнали, тайно от всички естествено, всякакви вкусотии от „Меденото цартво” и кухнята на Хогуортс, а този път дори бяха надминали себе си и се бяха сдобили с няколко бутилки огнено уиски. Музиката дънеше подобаващо, въпреки неодобрително изсумтяване на Макгонагъл. След няколко бързи парчета се разснесе балада. Джеймс смигна на Сириус съучастнически, огледа и видя Лили да стои загледана през прозореца, с чаша медовина в ръка. Доближи се до нея и възможно най – учтиво я покани да танцуват. Момичето се изчерви, остави чашата на близката масичка и се насочи с него към дансинга. Джеймс нежно я прегърна през кръста без да я притиска. Беше решил тотално да смени тактиката. Искаше дая накара тя да тича след него, да я накара да го желае до болка и полуда, така както той желаеше нея.
Песента свърши, Джеймс благодари и се отдалечи от нея, оставяйки я леко замаяна по средата на общата стая. Някой се доближи до нея и пъхна чаша уиски в ръката и’. Последваха наздравици и пожелания за рожденника. Лили отпки глъдка. Горещата течност опари устните и’ и се разля в тялото и’ като ратопена лава. След секунди първото непрятно чувство бе отминало и Лили отново вдигна чашата към устните си. Хареса и’, никога не беше алкохол пред... след чевъртата, петата глъдка я заля чувство на спокойствие и блаженство. Потърси Джеймс с поглед и го видя да се залива от смях с едно момиче от шести курс. Ревност облада замаяното от алкохола и’ същество. Тя тръгна уж просто така към смеещата се двойка. Щом се доближи да момичето, се направи че се спъва, залитна и заля другата грифиндорка с остатъка от уискито. Момичето подскочи уплашено. Лили взе артистично да се извинява от все сърце, започна да попива течността от блузката на момичето, като в резултат тя попи още по добре по дрехите и’. Съпреницата и’ каза учтиво „няма нищо” и бързо се запъти към спалните за да се преоблече, а в това време Лили се обърна към Джеймс. Може би беше резултат от алкохола, но сега той и’ се стори още по – красив от друг път. Чувстваше се смела..
- Съжалявам – усмихнато му каза тя – че ти отнех събеседничката.
- Няма нищо! Искаш ли пак да тнцуваме – междувременно свиреше нова балада.
Лили кимна и този път тя поведе Джеймс към дансинга. Обви ръце около шията му и усети как неговите този път я пристиксха към тялото му. Този път замайването не беше в следствие на уискито. Почувства мъжественото му, мускулесто тяло, завладяващия му парфюм... Лили отпусна глава на рамото му и се наслади на усещането... Чувстваше се толкова щастлива, в тези толкова желани и бленувани прегръдки... Лицата им се дкосваха...Устните ми се вплетоха... Изведнъж Джеймс я отблъсна. Тя го погледна въпросително.
- Лил, пияна си!
- Пука ли ти? Нали това искаше – мен!
- Не по този начин!
- О, колко си претенциозен!
Тя го отблъсна от себе си, врътна се и залитайки се насочи към спалнята си.
Ня сутринта момичето се събуди и осети главата си невероятно тежка. Опита се да се надигне от леглото, но не успя. Повъртя се още малко, после с мъка се надигна и се отправи къ Голямата зала. Взе една голяма чаша силно кафе и се отправи с една дебела книга към едно дърво близо до езерото. Сивиръс я видя, че седи там и плахо се доближи. Знаеше, че тя мрази да я прекъсват когато чете, само че не знаеше, че точно в този момент тя изпитваше вина от случилото се снощи на купона...
- Здравей – измънка той.
За негова изненада Лили вдигна поглед и чаровно му се усмихна.
- Здравей, скъпи! – и тя потупа тревата до себе си за да му направи знак да седне до нея. Сивиръс се настани все тъй притеснен.
- Ако ти преча...
- О, не, не ми пречиш. Дано имаш търпение само да си свърша главата.
Сивиръс кимна. Момичето продължи да чете и не след дълго свърши.
- Сега какво искаш да правим? – попита тя.
- Ами нищо... – Сивиръс се пресегна, измъкна дебелата книга от ръцете и’, наведе се и я зацелува по шията.
Отново я заля онази вълна на непрязън и погнуса. Отново в паметта и’ изникнаха страстните, завладяващи целувки на грифиндорския търсач.. През това време Сивиръс я беше съборил на тревата, с едната ръка и разкопчаваше блузката, а с другата се опитваше да и’ вдигне полата.
- Не, Сивиръс, стига! – спря го тя.
- Защо? Какво има? Хайде де, не ме ли желаеш? Обещавам, ще ти бъде хубаво!
- Не, не можем тук, на поляната, посред бял ден!
- Е, че какво? Я виж, всички се натискат. Хайде, Лили, какво толкова.
Ръката му се беше плъзнала по ризата и’ и некадърно опипваше гърдите и’. Лили се опита да я издърпа, но не можа.
- Сивиръс, престани! – каза му строго тя.
Но той не я чуваше. Целуваше я където му попадне, а ръцете му шареха по нежната и’ кожа.
- Сивиръс, стига! Сериозно, пусни ме!! Сивиръс!!! – Лили го удари с юмрук по рамото, но ръцете и’ бяха слаби и той не усети почти нищо. – Стига, моля те, чу ли! Стига! – момичето почти изкрещя последните думи.
Но нямаше ефект. Сивиръс дръпна единия и’ крак и се настани между бедрата и’. Лили се изплаши.
- Пусни ме! Недей! – извика тя почти плачейки.
- Чу дамата, Сивири! – рече в този момент някой.
Снейп вдигна глава и видя този, който най – малко искаше да вижда – Джеймс Потър. Той стоеше съвсем близо до тях с извадена пръчка.
- Разкарай гнусното си туловище от момичето, Сивиръс! За да не го разкарам аз!
- Това не те засяга, Потър! – просъска Снейп. Сега приятелчетата на Джеймс ги нямаше и слидеринецът реши, че съперникът му няма да бъде толкова смел, но грешеше – Джеймс се пресегна, сграбчи Снейп за яката и го отблъсна от Лили. Момичето се сви на кълбо, защото в треперещите и’ пръсти нямаше достатъчно сила за да закопчее раздърпаната си блузка. Джейсм свали наметалото си, покри я с него и я вдигна от земята. Лили не се възпротиви. Тя беше безсилна от изживения шок, гледаше уплашено в една точка и това даде възможност на Джеймс да се погрижи за нея. Той я подхвана през талията за да не падне и бавно я поведе към замъка. Лили трепере в ръцете му. Когато влезнаха вътре и тръгнаха по пустия коридор момичето не издържа. Спря се, сви се до стента и заплака. Джеймс нежно я прегърна
- Недей да плачеш, миличка! Недей! Той няма да те наранява повече! Никой няма..Аз ще се погрижа за теб. Хайде да вървим.
- Не! Не искам да се връщам в Грифиндор, моля те!
Момчето се замисли за миг.
- Добре, да вървим, ела – и той я поведе на някъде.
Най – сетне се спряха пред една гола стена на седмия етаж, а миг след това в стената се появи врата. Джеймс я отвори и въведе момичето вътре. Лили се намери в най – уютната стая, която можеше да си представи: огромно легло с балдахин, тоалетна масичка, малко подвижно барче на колеца, двойно канапе и нежни перденца на прозорчето, което гледаше към стръмните сколонове зад Хогуортс, а в дъното се виждаше врата, вероятно към банята.
- Къде се намираме?
- Нарича се стаята на изискването – обясни Джеймс. – Или нужната стая. Можеш да си я пожелаеш каквато искаш, според нуждите ти и тя се появява с всичко необходимо вътре. И никой не може да я види щом си вътре, нито пък да чуе каквото и да било.
Лили се оглеждаше плахо.
- Пожелах си да е такава, че да ти е приятно и спокойно вътре. Не се притеснявай. Тук никой няма да ни намери. Нито от учнеците, нито от учителите. Добре ли се чувстваш?
Лили кимна едва забележимо. Тя все още придържаше наметалото на Джеймс.
- Ела, седни тук – и той я заведе до канапето. – Искаш ли нещо? – попита той и отвори барчето.
- Само чаша вода.
Джеймс и’ наля. Лили се поуспокои и стана да разгледа стаята. После се спре срещу момчето. Тя пристъпи към него. Пусна мантията, която прикриваше полу-голото и тяло, и обви ръце около шията му. Джеймс я прегърна през кръста.
- Накарай ме да забравя – прошепна тя – накрай ме да забравя противното му докосване и ужасните му целувки.
Джеймс се наведе и нежно я целуна. Лили отговори на целувката му така както никога не беше целувала Сивиръс. Джеймс я вдигна на ръце и я отнесе до леглото. Там продължи нежно да я целува по устните, по шията и надолу по нежната и’ кожа. Лили затвори очи и се наслади с цялото си същество на тези толкова бленувани ласки.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Вто Юни 05, 2007 6:53 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

За следните две глави поднасям най - искрените си извиниения на Доци, за това, което причних на нейния Сивири!!!

Глава седма

След като дълго се наслаждава един на друг, Лили и Джеймс се осъзнаха лежащи в огромното легло в Нужната стая, вкопочени в прегъдката си така, сякаш никога няма да се пуснат.
- Трябва да вървим вече – прошепна Джеймс на сгушилото се в прегръдките му момиче.
- Още мънчико, моля те, само още мъничко!
- Добре, мила. – и той се наведе към устните и’ и жадно ги впи в нейните. Лили уви едната си ръка около шията му, а другата я плъзна по корема му и надолу към слабините му. Но за нейна изненада Джеймс я спря.
- Не, Лил, скъпа, трябва да вървим вече.
- Не ме ли желаеш повече?
- Желая те повече от всякога! И винаги ще те желая! Обичам те...
Лили го изгледа стресната. За пръв път някой и’ казваше тези думи и този някой беше точно този, от който Лили искаше да чуе тези думи.
- Не искам никога да се разделяме, Джеймс. Извинявай, че бях така глупачка... толкова години.. сега разбирам, че винаги съм те обичала... само теб. Беше ми мъчно за Сивиръс, а ти се държеше толкова лошо с него... мразех те за това, едновременно с любовта ми към теб...
- Никога повече няма да те огорчавам, обещавам ти!!! Остават ни само още няколко седмици в училище и след това ще бъдем завинаги заедно!! Чу ли ме, Лил, завинаги!!!
Те отново се целунаха, а после минаха на бързо през банята и тръгнаха към общата стая на Грифиндор. Когато слезнаха, хванати за ръка, за обяд в Голямата зала всички ги заглеждаха с любопитсво. За никой не беше тайна, че Джеймс Потър отдавана си пада по Лили Евънс, но никой не можеше да си обясни как така изведнъж тя се беше предала. Всички си шушукаха хихикайки се, само за един човек тази гледка на се стори никак забавна. Сививъс Сней обядваше сам самичък в единия край на масата на Слидерин, когато видя новата двойка да влиза в Голямата зала. Буца заседна на гърлото на Сивиръс и той не можа да преглътна нито хапка повече. Стана бързо и излезе почти на бегом в коридора. Там се опря на една от колоните и затвори очи. Сърцето му биеше лудо в гърдите и всеки удар му причиняваше остра, непоносима болка, всяка глъдка въздух го задушаваше, всяка хапка му горчеше като отрова. Той я загуби... нея... любимата му... единственото същество, което някога се беше обърнало с добра дума към него, единственото същество, което му се усмихваше и което му позволи да го целуне. Момчето се свлече на пода, нямаше сили да стои на краката си. Той я загуби заради най – омразния си човек – Джеймс Потър. Да, той я беше наранил, но искренно се беше разкаял за постъпката си и беше готов да и’ се извини от цялото си сърце. А сега... тя го предаваше... Сивиръс не виждаше смисъл да живее повече, искаше да умре, за да накара тая проклета, ужасна, разяждаща болка в гърдите му да спре!!! Лили... Лили... неговата Лили... не!!! Тя вече не беше негова!!! Тя беше на Джеймс Потър!!! Сивиръс събра сетни сили вдигна се от земята и се затича към момчешкта тоалетна. Влезе там и се заключи в една от кабинките. Тя сега беше с него.. сигурно бяха щастливи... сигурно му се беше отдала... Сивиръс не можа да понесе мисълта за любимото момиче в прегръдките на най – омразния му човек... усещаше как целият му свят рухва... животът му беше гаден, родителите му все се караха, нямаше прители... единствения светъл лъч в мрачното му съществуване беше Лили и сега... сега той му я отне...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Вто Юни 05, 2007 6:53 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава осма

Сивиръс Снейп седеше облегнат на стената в общото помещение на момчешката тоалетна на първия етаж. Беше се смъкнал на земята, обгърнал клолена с ръце и захлупил глава. Дългите му черни коси бяха паднали на лицето му.
Някъде в далечината се чу шум. Сивиръс вдигна глава. Наоколо всичко беше спокойно.Погледът ме се плъзна из помещението – пет мифки, с огледала, или поне трябвапе да има огледала, но на две от тях стъклата се търкаляха пръснати по пода. Едно от счупените пърченца лежеше съвсем близо до момчето. Той се пресегна, вдигна го от земята и го заоглежда. Избра най – острия ръб, после обърна лявата си ръка и се вгледа в бледата си кожа. После много бавно прокара късчето стъкло през задната част на китката си. Когато направи хубав, дълбок разрез, хвана парчето с лявата си ръка, от която бликна кръв и го прокара по същия начин по дясната си ръка. После пусна стъклото на земята и се загледа в раните си. Кръвта шуртеше и капеше по пода. Сивиръс не усещаше болка сега... не го заболя и докато режеше... в гърдите му пламтеше много по - силна и изгаряща болка, за да обръща внимание на две драсакотини...
Беше доста слаб и затова съвсем скоро му се зави свят от загубата на кръв. Бавно се свлече на студения мокър под, където вече се беше образувала алена локва. Момчето усети, че му причернява пред очите и не можеше повече да ги държи отворени... чу, че някой влиза в тоалетната, пръстъпва към него и се навежда...
- Лили... – промълви Сивиръс с последните си сили и загуби съзнание.

Стори му се, че само преди миг лежеше на пода в тоалетната, а сега беше някъде на топло и меко... събуждаше се бавно и мъчително, не отвори очи, изчака съзнанието му да се избистри, доколкото можеше. Спомените нахлуха в ума му – Лили... Джеймс... строшените стъкла на пода... шуртяща кръв... Момчето отвори очи и се огледа – лежеше в болничното крило на Хогуортс, а до него на нощното шкафче седеше шишенце и с отвара. Китките му бяха здраво превързани и на место бинтът беше обагрен в червено. Когато видя, че е буден, учлищната сестра се доближи до леглото му, наля от отварата в една чаша, повдигна главата му и му даде да пие.
- Укрепваща отвара – обясни тя. – Загубил си много кръв, имаш нужда от сили.
- Какво стана?
- Единственото, което знам е, че са те намерили на пода в тоалетната с прерязани вени.
- Кой ме намери? – Сивиръс се надяваше мадам Помфри да не долови надеждата в гласа му.
- Професор Слъгхорн – отвърна тя. – Общех му да го уведомя веднага щом дойдеш в съзнание. – и тя остави чашата на нощното шкафче и бързо напусна стаята.
Не след дълго там влезе ръководителят на Слидерин професор Слъгхорн. Той седна в края на леглото на Сивиръс и го загледа загрижено.
- Защо правиш сега такива глупости? – попита той с лек укор в гласа.
Момчето не отговори и погледна на другата страна.
- Заради момиче е, нали? Лили, Лили Евънс? Нея повика, когато ме видя да влизам.
Сивиръс кимна.
- Тя ми обеща да дойде да те види.
Снейп рязко обърна глава към преподавятеля.
- Тя знае?
- Да, реших, че е редно да знае. Но на всички останали казах, че си болен. Ако искат да дойдат да те видят.
- Никой няма да дойде – каза уверено момчето.
Мъжът въздъхна и излезе от статя, вероятно за да намери Лили.
А през това време момичето седеше на тревата до зерото, подвила крака и хлипаше в шепите си.
- О, Джеймс – изстена тя, към седящото до нея, момче - какво направихме... каво направихме...?
- Нищо не сме направили скъпа. Не знаехме, че той ще реагира така, пък и да знаехме какво толкова?
Лили го изгледа свирепо.
- Как можеш да говориш така? Та той може да умре!!! Знам, че се мразите, но той не е лош човек... просто... просто е малко странен
- Как можеш да говориш така, след това, което се опита да ти прични.
- Не е кой знае какво, пък и можех да се защитя!!!
Джеймс си я спомни разплакана и трепереща в прегръдките му, но нищо не каза. Знаеше, че момичето има доро сърце и бързо забравя стореното сло, но той не можеше да забрави, че Сивиръс Снейп беше докосвал любимата му... и никога няма да забрави...
- Слъгхорн идва на сам – рече внезапно Джеймс.
Лили скочи на крака и се затича към преподавателя.
- Как е той? Дойде ли в съзнание? Ще се оправи ли? – Лили спря за да си поеме дъх.
- Спокойно, момичето ми, добре е и ще се оправи. Но мисля, че е хубаво да идеш да го видиш... за всеки случай.
Джеймс, също се изправи, доближи се до Лили и я хвана за ръката.
- Не, гоподин Потър, вие няма да идвате!
- Аз нямам и желание. Лили също няма да ходи при този... този... – Джеймс не можа да намери достатъчно обидна дума.
- Не бъди такъв! – сряза го Лили – само ще отида да се уверя, че втори път няма да извърши подобна глупост.
И тя се запъти към замъка, придружена от Слъгхорн.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Чет Юни 07, 2007 2:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава девета

Когато Лили влезе в болничното крило, завари Сивиръс да лежи със затворени очи, на едно от леглата по блед и нещастен от всякога. Сърцето и’ се сви. В миг от пмаетта и’ изчезнаха всички лоши спомени, свързани с него. Тя бавно пристъпи към него. Той чу шума от стъпките и’ и отвори очи. Реши, че сънува и примигна невярващо.
- Здравей, как си – каза му Лили.
- Съжалявам... за това, което се опитах да ти сторя.
Очите на Лили се наляха със сълзи – животът му беше минал на косъм от смъртта, а той мислеше само за това, което беше причнил на нея. Тя разбра, че той истински я обича. Момичето седна до леглото му на един стол.
- Ти... не трябваше да правиш това...
- Трябваше! Без теб няма живот за мен, Лили! Ти си всичко за мен! Абсолютно всичко!!! Нямам приятели, на родителите ми не им пука за мен...само теб си имам... имах... не трябваше да ме спасяват!!! Трябваше да ме оставят да умра!!! Сега какво ще правя, когато ти отново се върнеш при него...
Сълзи се стичаха по лицето на момичето. Тя едва забележимо поклати глава.
- Не... няма... да се върна... при Джеймс... – беше и’ трудно да изговори тези думи, да се откаже за това, за което беше мечтала цял живот, но го направи. Не можеше да гледа как някой страда заради нея... а Джеймс – той беше едно от най – харесваните момчета в училище, нямаше да остане сам.
Лили поседя още известно време при Сивиръс, а след това тръгна към кулата на Грифиндор – трябваше да скъса с Джеймс.
Когато мина през портретната дупка го видя да стои на земята пред камината, заедно с тримата си прятели – Сириус, Ремус и Питър. Когато я вдия, Джеймс бързо се изправи и тръгна към нея. Наведе се да я целуне, но тя отвърна глава.
- Какво има?
- Трябва да поговорим.
И двамата се усамотиха на прозореца. Лили седна на перваза и се загледа на вън, през падащия мрак.
- Джеймс, не мога да остана с теб..
- Моля???
- Не мога... трябва да бъда с него... със Сивиръс.... не мога да го зарежа, нямам сили...
- Лили!!!
- Чуй ме, моля те...
- Не! Ти ме чуй! Не виздаш ли как те изнудва! Ако не си беше прерязал вените, нямаше и през ум да ти мине да се връщаш при него, нали? Ти не го обичаш, ще бъдеш с него само от съжаление! Ще можеш ли да живееш така???
- Ще трябва....
-Трябва!!! Мила, това е твоят живот, твоето сърце, твоята любов! Не ги захвърляй на блоклука заради него... заради който и да е! Ти си най – доброто същество, което съм срещал, ти си ангел! Залужаваш да бъдеш шастлива, Лил! И знаеш, че само аз мога да направя щастлива, само аз, знаеш го!!!
- Спри!!! Престани!!! – в очите на Лили блеснаха сълзи – не можем да градим своето щастие върху чуждото нещастие!!! Той пак ще се опита да се самоубие...
- О, моля те, нали не вярваш, че наистина е искал това! Играе театър!!!
- Джеймс, видях го...
- Лили, магьосниците не умират от прерязани вени!!!
- Той е човешко същество!!! Той е самотен и нещстен... и то голяма степен заради теб!!!
- Обичаш ли го?
- Джеймс...
- Обичаш ли го?
- Недей...
- Лили, обичаш ли го? Или всичко, което ми каза онзи ден в Нужната стая са били празни приказки!!!
- Знаеш, че не са!
- Няма да ти позволя да бъдеш с него!
- Не можеш да ме спреш! Всичко между нас приключи, Джеймс, всичко свърши!!!
- Не!!!
- Не го прави по – болезнено, от колкото е!
- И да искам не мога. Не виждам как би могло да стане по – болезнено...
- Съжалявам...
И Лили стана от прозореца и тичешком напусна общата стая...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Пет Юни 08, 2007 4:17 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава десета

Джеймс я проследи с поглед, докато скри по спираловидната стълба, която водеше към момичешката спалня. Почувства се така сякаш никога повече няма да я види...
На сутринта изчака всички момичета от стаята на Лили да слезнат, но нея я нямаше. Една от нейните приятелки го уведоми, че Лили е станала много рано и излязла някъде. Джеймс нямаше никакво желание да разбере къде.

Последните седмци преди ваканцията минаха напрегнато заради изпитите. Сивиръс се възстанови бързо, благодарение на всеотдайните грижи на Лили.
Изпитите минаха бързо. За Джеймс почти на сън. Сега той ходеше блед и безмълвен и само Сириус знаеше какво става в душата на приятеля му.

Няколко дни след като всички задължения за учениците на Хогуортс бяха приключили и по – голямат част от тях блажено се изтягаха край езерото, чакайки ваканцията, Джеймс изостави приятелите си, забавляващи си под любимото си дърво и с погребална физиономия тръгна към Грифиндор. Влезе във входната зала, изкачи се по познатото стълбище и тръгна да завива по коридора, където се намираше картината на Дебелата дама. Точно на завоя се сблъска с една малка задъхана фогурка, облечена в грифиндорска униформа.
- Здрасти – почти небрежно каза Лили Евънс. Опита се да продължи по пътя си, но не можа, защото ръцете на Джеймс се бяха увили около талията и’. – Пусни ме, ако обичаш, трябва да вървя.
- Къде? При него ли?
- Не е твоя работа!
- Изглеждаш ужасно, знаеш ли!
- Много си мил, благодаря!
- С мен можеше да си шастлива, Лил, знаеш го!
- Не започвай пак!
- Само с мен... с никой друг!!
И Джеймс се наведе и я целуна. Лили се опита да се отдръпне, да не му позволи да стигне до устните и’, но не успя. Малките и’ юмручета бяха свити пред гърдите на момчето, като преграда между двамата. Когато Джеймс се отдъпна от нея, тя му зашлеви шамар.
- Как си позволяваш!!!
- Все така страстна! – със задоволство заключи Джеймс. Хвана я за китките, за да не и’ позволи да го отблъсква, опря я на стената и започва да я целува – по устните, по бузите, по шията... Лили изтръпна... затвори очи... беше и’ хубаво... наслаждаваше на тези целувки, които наистина я караха да лети. Сивиръс никога не я беш карал да се чувства така... Сивиръс! Лили се осъзна.
- Джеймс, спуни ме! Моля те! Трябва да вървя!
- При него?
- Да, при него!
- Няма да стане! Няма да отстъпя! Няма да ти позволя!
И той продължи да я целува. Не искаше да и’ е толкова хубаво... само ако имаше сили да удтои на тези целувки... да го отблъсне...
Ръцете му се плъзнаха под поличката и’.
- Не! – каза тя и го хвана за китките, но не успя да го спре. Беше твърде силен за слабите и’ нежни ръчици.
Все така прегъщайки и целувайки я, Джеймс, извади пръчката си, замахна и близката врата плавно се отвори. Момчето много добре знаеше, че това беше килер за метли. Той бързо набута съпротивляващото се с последни сили, момиче, затвори и заключи с едно замахване на пръчката. Докато правеше това, момичето се осовободи от него и му обрна гръб, притискайки ръце към гърдите си. Щом Джеймс заключи, той се обърна към нея, приближи се и ръцете му нежно се плъзнаха по раменете. Устните му бавно се обходиха шията и’. Пръстите му разхлабиха вратовръзката и’ и разкопчаха най – горните копчета на ризата и’. Той усети, че тя потреперва при всяко негово докосване. Наведе се над ухото и’ и прошепна:
- Кажи ми, че не ме желаеш! Кажи ми, че не искаш да те докосвам, да те целувам, да те карам да се чувстваш истински желана, да те карам да изпитваш наслада, каквато той никога няма да може да ти даде...
Лили се обърна към него. Той я прегърна.
- Джеймс, трябва да ме разбереш...
- Разбирам те напълно! Ти си добър човек и не искаш някой друг да страда зарди теб, не искаш да си отговорна за съсипването на живота му или за смъртта му.
Лили кимна.
- Но разбирам също така, че си жена. Красива, страстна, обичаща, желаеща... и желана... Правила ли си го със Сивиръс? Хубаво ли ти беше с него?
- Не, не съм... не съм била с него...
Момчето отново я награби да я целува. Тя вече нямаше сили да се съпротивлява. Свлякоха се на пода и повлякоха със себе си дузина метли, които се изтъркаляха на пода с трясък. Не им обътнаха внимание. Сега на света единствено съществуваха те двамата... само те...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Пет Юни 08, 2007 4:19 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава единадесета

Лили и Джеймс е осъзнаха на пода, с раздърпани дрехи, прашни коси, лежащи сред разпилени метли. Джеймс открехна вратата на килера и надникна на вън.
- Няма никой – осведоми той Лили итръгна да излиза. Но мичето го дръпна обратно вътре и се едно замахване на пръчката си оправи дрехите и косите му. Когато се озоваха в коридора Лили бързо хукна към стълбите.
- Чакай, Лил – Джеймс бързо я догони и я хвана за ръката. – Къде се разбърза така?
- Трябва да вървя... трябва да си стегна багажа, нали утре заминаваме. И а трябва да си взема довиждане със Сивиръс.
- Да си вземеш довиждане?
- Само за ваканцията, не е това, което си мислиш!
- Но, Лили, след това, което се случи току що...
- Това, което се случи току що беше грешка! Съветвам те да го забравиш!!!
И Лили се обърна и си тръгна.
През останалото време до заминаването, на тържеството, а и по време на пътуването, Джеймс не успя да поговори с Лили насаме.Тримата му приятели правеха какво ли не за да го накрат да се поразведри и умихне, но момчето остната през цялото време загледан през прозореца.
Вечерта Хогуортс – Експрес навлезе с пухтене на гара Кинг Корос. На перон 9 и ¾ се изсипаха развълнуваните ученици от Хогуортс, превкусващи лятната ваканция. Всичко бързо се поздравиха с посрещащите го роднини и тръгнаха към изхода. Само току – що завършилите седмокурсници не бързаха да си тръгват. Те стояха на перона, сбогуваха се , разменяха си адреси. Джеймс издебна Лили и я издърпа да си поговорят зад една от дебелите колони. Момичето се опита да изпротестира, но той не и’ даде възможност.
- Виж, не искам отново да започваш да ми обясняваш, че не можем да сме заедно и така нататък. Искам само да ти дам това – и той тикна в ръката и’ едно листче – това е адресът ми. Пиши ако имаш нужда от нещо, ако имаш проблем и.. за каквото и да било.
- Джеймс...
- Не знам какво ще правиш сега, какво ни чака, дали ще те видя някога отново, но едно знам със сигурност – обичам те! И цял живто ще те обичам. Дори никога повече да не се видим, аз ще продължа да те обичам, чак до смъртта си.
И Джеймс се обърна и си тръгна, за да не гледа сълзите в очите и’...

Лили се прибра в къщи изтощтена от емоции. Родителите и’ я заразпитваха какво е станало в училище, но всеки спомен за Хогуортс я връщаше отново и отново към Джеймс и и’ причиняваше болка. Верта си легна в стаята, която делеш със сестра си. Докато Лили се оправяше видя, че сестра и’ я гледа изпитателно. Лили отвърна на погледа и’.
- В какво си се забъркала в онова училище – почти подигравателно запита едното момиче.
- За какво говориш, Петуния?
- Знам те аз, добре те познавам! Нещо е станало, нали?
- Не си измисляй! Нищо не е станало! – и Лили излезна от стаята и отиде да спи на дивана в хола.
Нямаше да може да понесе безчувствената и’ сестра да я разпитва за толкова скъши за нея неща...
Не сутринта Лили се събуди рано. Размърда се на дивана и покривката се изхлузи на пода. Момчието стана за да я вдигне, но и се зави свят и тя се отпусна безсилна назад. След известно време се осмели да се надигне отново. Прилоша и’. Лили стана бързо и отиде в тоалетната, където повърна снощната си вечеря. Малко и’ олекна, но през следващите няколко дни това се повтори. В главата на момичето се промъкнаха разни тревожни мисли и тя се реши и тайно от всички отиде на лекар...
Когато излезе от лекарския кабинет и тръгна по улицата не виждаше къде върви, ръцете и’, държащи изследванията, трепераха и бяха потни и студени. Когато се прибра в къщи се насили да изглежда ведра и спокойна.
- Къде беше? – попита майака и’
- На вън, разхождах се.
- Добре. Какво да правя с това? – та и’ подаде училищните и’ мантии.
Сърцето и’ заби лудо. Беше и’ толкова мъчно за Хогуортс – замъка, поляните, езерото и Джеймс, Джеймс, Джеймс...
Тогава Лили се сети нещо.
- Аз ще го оправя – каза тя на майка си, издърпа мантиите от ръцете и’ и когато жената затвори вратата зад гърба си Лили трескаво затършува из джобовете. Най – накрая г намери – листчето от Джеймс. Без да се замисли, че няма сова, по която да прати писмото, момичето седна на писалището си и написа едно писмо с дата, час и място за среща. Докато запечатваше плика се сети, че няма как да го прати. Точно в този момент чу пърхане и тропане на перваза на прозореца си – там стоеше красива бежово – сива сова – я гледаше изпитателно с големите си жълти очи. Лили я позна веднага – колко пъти гопожа Потър беше пращала най – разлчини вкусотии на сина си по семейната им сова. Момичето отвори прозореца, пусна птицата вътре, завърза писмото за крака и’ и я пусна на вън...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Пет Юни 08, 2007 4:25 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава дванадесета

Положителният отговор по семейната сова на Потър пристигна няколко часа по – късно и затова на следващия ден Лили се отправи ък мястото на срещата, което сама беше определила – в един от големите паркове на града.
Джеймс беше пристигнал преди нея и я чакаше на една пейка. Когато я видя да идва стана и тръгна да я посрещне. Лили му подаде ръка и почти без да го поглежда се запъти към една пейка и седна.
- Как си? – попита я Джеймс.
- Аз... не съм много добре... – тя не можа да продължи.
- Какво ти има? Болна ли си?
Лили не отговори.
- Кажи ми, моля те!!! Притесняваш ме така! Каквото и да е, аз ще съм до теб, обещавам ти! Знаеш, че можеш да разчиташ на мен!
Лили го погледна. В очите му видя преданност и любов.
- Джеймс... бременна съм...
Той се ококори
- Какво... какво си?
- Бременна.
- Сигурна ли си?
- Да, бяха на лекар.
- На лекар? О, мъгъл?
- Да! Но няма грешка! Сигурна бях още преди да отида да се прегледам.
- От... аз... аз ли съм бащата?
Лили го изгледа с укор.
- А кой друг? Смяташ ли, че щях да те занимавам с това, ако не беше ти?
- Ами... Сивиръс?
- Нали ти казах вече, че не съм сапала с него! Не ми ли вярваш?
- Не, не, вярвам ти! Просто новината ме шокира! Това е.
- Не се притеснявай. Реших, че съм длъжна да ти кажа. Все пак трябва да знаеш. Ще направя аборт.
- Моля!!! Ама как така! Защо?
- Какво искаш да кжеш?
- Питам защо си решила така?
- Не мога... не мога да се прибера в къщи и да кажа, че съм се върнала от училище бременна, при това не от гаджето ми, а от друг.
- О, я стига! Сивиръс не ти е гадже! С него си от съжаление!
- Не е в това въпроса...
- Така е! Имаме много по – сериозни въпроси да решаваме!
- Да! Не мога на направя аборт в мъгълска болница. Не съм пълнолетна и ще трябва съгласието на родителите ми, а не искам те да разбират...
- Как така не си пълнолетна...а, да... сигурно в свети Мънго ще могат да... убият детето ни...
Лили усети укор в гласа му и го изгледа въпросително.
- Не може ли да го обсъдим преди това?
- Да обсъдим какво? Целият ми живот ще отиде по дяволите ако родя на седемнайсет! Няма къде да живея, у нас само бебе ни липсва, а и сестра ми...и как ще го гледам сама, и...
- Лил! Спри се! Само се чуй! А ми аз?
- Ти? Лесно ти е на теб...
- Не говори така! Крайното решение, разбира се ще е изцяло твое, но аз все пак имам право на мнение, нали? Това дете е и мое все пак. Не искам да правиш аборт! Казах ти, обичам те! Няма да си сама, аз ще бъда до теб! През цялото време, до края на живота си! Ще се оженим! Първоначално можем да живеем у нас. Родителите ми ще те гледат като своя дъщеря. После ще си купим къща... ще е страхотно... никога няма да те зарежа, никога!!!
Лили не отговори. Представи си живота с Джеймс. Обичаше го! Знаеше, че го обича. А беше и обикнала и детето, в мига, в който в главата и’ се промъкна беглата мисъл, че може евентуално да е бременна.
- А нашите? Ще ме убият!
- Няма! Аз ще дойда с теб да им кажем! Ще им се закълна, че ще се грижа за теб! Ще те направя щастлива.
- Ами...
- Моля те помисли! Не бързай да взимаш такова решение. И все пак искам да знаеш, че каквото и да решиш аз ще бъда до теб! Винаги! Чу ли?
Лили кимна.
- Трябва вече да вървя...
Тя стана и бавно тръгна по алеята. След няколко крачи се обърна – Джеймс стоеше и я гледаше как си тръгва. Тя не издържа, затича се към него и се хвърли в прегръдките му. Той я притисна силно към себе си.
- Не искам да се разделяме, Джеймс! Моля те, не ме пускай!
- Няма! Но този път наистина, няма да те пусна!
Двамата останаха дълго време така, прегърнати по средата на алеята...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Пет Юни 08, 2007 5:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава тринадесета

Следващите няколко дни бяха кошмарни за Лили – трябваше на каже на родителите си, трябваше на кажат и на родителите на Джеймс. Получи писмо от него, с което той я канеше на вечеря у тях. Родителите и’ бяха пристеснени за здравословното и’ състояние и не искаха да я пуснат, докато тя не им напомни, че вече е пълнолетна магьосница и може да се грижи за себе си. Джеймс дойде да я вземе от тях. Господин и госпожа Евънс го изгледаха критично, но все пак се държаха мило с него, а сестра и’ го изгледа все едно беше лигав плужек.
- Да вървим – бързо каза Лили и задърпа Джеймс към вратата. На вън се магипортираха и се озоваха пред къщата на семейство Потър. Момчето я въведе вътре. Родителите му я посрещнаха мило, предложиха и стол, питие, ордьовор, та Лили чак се почувства неудобно.
Когато седнаха да вечерят момичето твърдо отказа предложената чаша елфическо вино и погледна Джеймс с умоляващ поглед.
- Остави я, тате! – притече се той на помощ. – Като не иска няма да пие! И без това не е полезно за... – спря се на време.
- За кое?
Момчето и момичето се спогледаха притеснени и Джеймс поде отново.
- Мамо, татко... – започна той тържествено – амиии ... ние с Лили ще се женим.
В първия момент двамата родители изгледаха сина си така сякаш им е казал, че е видял извънземно. За щастие баща му реагира бързо, поздрави сина си и прегърна бъдещата си снаха. Но безпогрешния майчински интсинкт не можеше да бъде заблуден.
- Бременна ли сте? – попита тя Лили.
- Мамо, не може ли да се оженим просто защото се обичаме?
- Може, разбира се... аз просто питам...
Лили гледаше с виновно изражение.
- Вижте, аз... аз обичам Джеймс!!! Казах му, че не е длъжен да поема каквато и да била отговорност...
Лили не издържа на напрежението захлупи глава на масата и се раплака. Джеймс скочи бързо, вдигна я и я прегърна.
- Миличка, защо сега плачеш? Всичко е на ред!
- Виж сега как я разстрои! – скара се бащата на Джеймс на майка му.
- Не съм искала – каза притеснено жената. – Добре ли си скъпа?
Лили вдигна глава и показа обляното си в сълзи лице. Джеймс се оказа прав – родителите му бяха приели новината добре.
След вечеря четиримата седнаха пред камината и поговориха. Лили стискаше Джеймс за ръката. Шокът от врахлитащите я събития беше много силен, но топлината на тялото на любимия и’ действаше успокояващо и я караше да се чувства сигурна.
Малко по – късно Джеймс я върна обратно в къщи. Двамата се спряха пред довра на къщата за да се сбогуват. Лили отпусна глава на гърдите на Джеймс и той я прегърна.
- Всичко ще е на ред – прошепна и’ той. – Не се страхувай! Ще ти пиша още утре, а ти ще ми върнеш отговор кога да дойда у вас за да поговорим и с вашите.
Лили кимна.
- Хайде мила, трябва да си лягаш!
- Не! – Джеймс се беше опитал да я отдръпне от себе си. – Не ме пускай! Не ме пускай никога!!!
Тя усещаше, че няма да може повече да се раздели с него. Никога вече, нито за миг.
- Да влезем и да им кажем още тази вечер!
- Ако мислиш, че идеята е добра...
- Не знам, не ме интересува. Просто искам всичко това да свърши и да заживеем нормално!
И тя сграбчи за ръка и с твърда стъпка го поведе към къщи. Отоври входната врязко и за затръшна, когато Джеймс мина през нея. Родителите и’ я бяха чули и я посрещнаха.
- Закъсня! О, извинете – смути се майка и’.
- Добър вечер – усмихнато поздрави момчето – Аз съм Джеймс.
- Джеймс – повтори майка и’ и погледна въпросително.
- Да, Джеймс! Къде е татко?
- В хола...
Лили тръгна на там и повлече Джеймс след себе си. Сестра и’ се смъкна по стълбите, дочула суматохата – сигурно щяха да се карат на Лили и тя нямаше да пропусне случая да позлорадства. Стъписа се, когато видя момчето да стои в средата на хола им, държейки Лили за ръка.
- Какво става тук? – попита баща и’, оставяйки вечрното издание на “Дейлинюз” на масичката до себе си.
- Това е Джеймс – представи го Лили. – Ние ще се женим!
Баща и’ ги изгледа над очилата си.
- Моля???
- Ще се женим! – тя извъртя поглед към майка си, а после и към сестра си. – Бременна съм!!
- Миличка... не знам къде сте ходили тази вечер, но няма как да знаеш това само след няколко часа... – каза майка и’ плахо
- Ти не ме разбра! Забременях в Хогуортс!
- О, чудесно – саркастично поде баща и’. – Значи на това те научиха в Хогуортс!
- Не! Аз го обичам!
- Тъй ли? А той теб?
- Аз също я обичам! – намеси се Джеймс.
- Ако я обичаше нямаше да и’ правиш бебе!!!
- Не му говори така! – спона му се Лили. – За тая работа трябват двама!!!
- Да! А къде ти беше акъла на теб, млада госпожице???
- Не ми говори така!!! Вече съм пълнолетна!!
- Чуй ме сега! – баща и’ вече се ядоса сериозно – Не ме интересува какви са тези работи, но ти няма да се жениш за него, докато аз не разреша!!!
- Моля!!!
- Ще ви помоля да си вървите и да ни оставите да се справим с този проблем сами!!
- Той никъде няма да ходи!
- Проблем!!! – Джеймс беше ужасно възмутен – Проблем!!! Така ли наричате вашето внуче – проблем!! И няма да оставя Лили сама. Това не е само нейн... “проблем”!! Това дете е и мое!
- Сигурен ли сте в това?
- Какво искаш да кажеш? – попита Лили обидено.
- Кой знае с кой още си се извъргаляла!!! – кресна този път майка и’ извън себе си от гняв – Бяхме толкова горди с теб! С твоите възможности, с твоите способности!!! А ти какво – оказа се една уличница!!!
Очите на Лили плувнаха в сълзи. Собствената и’ майка да и’ говори така!!!
- Аз... не съм се въргаляла с никой! С Джеймс се обичаме!!! – тя го погледна.
Вместо отговор момчето се пресегна и я прегърна.
- Точно така!!!
- Лили няма да се жени за никой!!! – каза баща и’- И още утре ще отиде в болницата за да се отърве от... този срам!!!
Сега вече Лили не издържа – те не я разбираха, унижиха я, обидиха я, искаха да я разделят с Джеймс и да направят нещо ужасно с детето им!!! Тя се обърна, изтича в коридора, блъсна входната врата и се втурна на вън. Джеймс се втурна след нея и излезе на двора точно на време за да види как любимата му хуква по улицата, а точно срещу нея, иззад завоя изскача кола. Лили беше твърде разстроена за да осмисли веднага ситуацията. Стъписа се срещу заслепяващите фарове, усети ужасна болка и загуби съзнание без да разбере, че колата беше връхлетала върху нея, тя се преметна върху предния капак, удари се в стъклото и се изтърколи безжизнена на паважа...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Нед Юни 10, 2007 9:44 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава четиринадесета

Джеймс пръв стигна до момичето. Шофьорът беше излязъл от колата и гледаше стреснато.
- Аз се опитах да спра но...
Никой не го чу. Родителите на Лили се втурнаха към дъщеря си, но Джеймс вече я беше вдигнал на ръце и се магипортира пред очите на всички мъгъли. Появи се точно пред входа на Свети Мънго, влетя вътре и икзрещя за помощ. Веднага няколко лечители му се притекоха на помощ. Поеха тялото на Лили от ръцете му и я понесоха на някъде. Джеймс се втурна след тях.
- Какво се случи? – попита единият от лечителите.
- Блъсна я кола... мъгълска... тя е бременна!!! Моля ви спасете я!!!
- Не можете да влезете тук! – спря го същия лечител, когато момчето се опита да влети заедно с тях в една от болничните стаи.
- Не, няма да я оставя!
- Тя е в добри ръце! Моля ви, изчакайте там! – и той му посочи няколко канапета, барадени покрай стената и затръшната вратата под носа на Джеймс.
Той остана загледан във врата няколко секунди, прокара пръсти през косата си и се отдалечи.
Джеймс беше крачил няколко часа във фоайето. Не се беше сетил да предупреди родителите си, още по – малкото родителите на Лили. В малките часове на утрото врата на стаята се отвори и момчето влетя вътре.
- Не можете... – опита се да го спре една жена.
Но Джеймс вече беше до леглото на Лили. Тя спеше.
- Миличка... – промълви Джеймс и я погали по лицето.
- Тя ще се оправи!
- А бебето?
Жената го изгледа сучувствено и той разбра.
- Съжалявам!
Джеймс кимна.
- Трябва да съобщите на родителите и’. Сигурно се притесняват... Тя няма да се събуди скоро.
- Добре. Отивам...
И той напусна стаята. Прибра се право в къщи. Майка му и баща му го посрещнаха още шом чуха входната варата да тропва.
- Джеймс! Къде беше? Така се притеснихме... какво се случи.
- Лили пострада... решихме да кажем и на техните... скарахме се... тя изтича на улицата и я блъсна кола...
- О, Боже – майка му закри устата си с ръце – как е тя?
- Ще се оправи... загуби бебето...
- Съжалявам! Родителите и’ знаят ли?
- Не!
- Трябва да отидеш и да им кажеш! Сигурно ужасно се притесняват.
- Отивам...
И Джеймс се магипортира пред къщата на смейство Евънс. Там цареше пълен хаос – майка и’ ридаеше в шепите си, баща и’ беше въртял телефони цяла нощ, но в нито едно Спешно отделение, на нито една болница не можа да получи информация за дъщеря си. Когато Джеймс позвъни, му отвори сестра и’, Петуния. Щом видя момчето тя изшищя и се втурна към статята си. Джеймс затвори тихо врата и влезе в дневната. Баща и’ му се нахвърли веднага.
- Къде е тя? Какво направи с нея?
- Тя е в Свети Мънго, магьосническата болница! Добре е, но загуби бебето. Сигурно сте щастливи – завърши той.
- Не сме щастливи! – каза рязко майка и’ – ние я обичаме, искаме да е щастлива!!!
- Ами тя беше щастлива... като разбра, че е бременна... – Джеймс тръгна на вън.
- Чакай - спря го баща и’ – как да стигнем до там.
Джеймс му подаде ръка.
- Хванте се за мен! Хайде де, нали искате да видите дъщеря си? Хванете ме за ръката, а вие, госпожо се дръжте за него!
И тримата се магипортираха пред болницата. Майката и бащата на Лили се втурнаха в саята на дъщеря си.
- Детето ми – разрида се госпожа Евънс – разцелува Лили.
- Мамо, добре съм... – макра да не звучеше така – Джеймс тук ли е?
Баща и’ кимна и излезе да го доведе, защото момчето тактично беше останало на вън. Когато той влезе Лили протегна ръце към него и брадичката и’ затрепери. Джеймс се наведе и я прегърна, тя не издърба и се разплака.
- Толкова съжалявам – ридаеше тя – не трябваше да постъпвам така глупаво, трябваше да бъда по – отговорна...
- - Стига, стига – прекъсна потока от излияния Джеймс. – Аз трябваше да грижа за теб! Не трябваше да те оставям та бягаш! – и той я притисна към себе си.
Лили продължи да хлипа в прегръдките му пред погледите на родителите на Лили.
- Не се притеснявай, скъпа! Ще имаме бебче, чу ли?
Баща и’ изсумтя неодобрително, но двамата влюбени не му обърнаха внимание.
- Какво... какво каза?
- Защо си толкова смаяна? Мислех, че искаш...
- Искам!! Просто...
- Лили, обичам те! Не ти предложих да се омъжиш за мен заради бебето!!! И това, че го загуби не променя ни най – малко нещата!!! Ще се оженим!!! Ще си направим друго бебе!!! И ще се грижа за теб!!! Няма да те изпускам от прегъдките си чу ли?
Лили изхлипа на рамото му.
- Ама, моля ви се!!! Какво означава това? Тя има нужда от почивка! – много възмутента сестра хвана Джеймс за яката, изтръгна го от прегръдките на Лили и го изхвърли на вън.
- Обичам те!!! – изкрещя Джеймс секунди преди врата да се затръшне, но той все пак успя да види как момичето се усмихва.
- Значи така – обичаш я – баща и’ го глдаше критично.
- Вижте, знам, че не бихте искали да става така, Лили е твърде млада, знам, току що сме заъвршили училище... но аз я обичам... може да не съм мечтания ви зет, но се кълна, че никой няма да я обичам така както я обичам аз!!! Имам пари, ще се грижа за нея!!! Ще я гледам като принцеса!!! Нищо няма да и’ липсва.
- И това не са само празни обещания? А твоите родители?
- Те обичат Лили като за своя родна дъщеря! – обади се глас зад тях.
Родителите на Лили се обърнаха и видяха висок мъж дълго, тъмно-зелено наметало, да стои зад тях.
- Аз съм Уилям Потър, приятно ми е! Жена ми ще дойде всеки момент. Как е Лили?
- Ще се оправи – отговори Джеймс.
- Чудесно!
- Значи вие сте бащата на Джеймс?
- Да! И ви уверявам, че ако Джеймс не е мечтания от вас зет, ще се превърне в такъв! – и той строго изгледа сина си през монокъла. – Сега върви да спиш! Не си мигна цяла нощ!
- Добре съм, ще ...
- Ще си ходиш в къщи! И Лили сега си почива! Хайде заминавай! Трябваш и’ свеж и отпочинал, а не да и’ се размотаваш наоколо като някое зомби!
Джеймс изкриви устни в недоволна гримаса и тръгна към къщи. След минути беше в леглото и сънуваше, че любимата му Лили отново е в прегръдките му...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Чет Юни 21, 2007 3:25 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Глава петнадесета

На сутринта Джеймс изхвърча много рано от къщи и хукна кум св. Мънго. Когато стигна там не го пуснаха при Лили, защото тя още спеше. Джеймс отиде да пие кафе и да закуси и след това с валосва стъпка запърха към стаята на любимата си. Искаше да я изненада, затова не почука и тържествено ухилен отвори вратата. В миг усмивката му застина. Гледаката изобщо не му хареса – Сивиръс Снейп седеше на един стол до леглото на Лили и я държеше за ръката. В продължение на няколко напрегнати и тягосни секунди Джеймс и Сириъс се гледаха, после Джеймс се завърта на пета и излезе от стаята. Той седна да чака на един от фотьойлите във фоайето, но не го свъртя и една минута и закрачи нервно по коридора.
През това време пристигнаха и родителите на Лили, заедно със сестра и’, която продължаваше да гледа Джеймс сякаш е настъпена жаба.
Не след дълго Сивиръс излезе от саята на Лили, изгледа враждебно Джеймс и бързо напусна помещението, с развята след него мантия.
Джеймс веднага влетя при Лили.
- Как си? – попита я той, наведе се и я целуна.
- Добре съм – тя се беше надигнала в леглото и се беще облегнала на няколко възглавници. Усмихваше се на Джеймс и родителите си, но изглеждаше много бледа и изтощена. – Нямам търпение да си тръгна... мразя болниците!!!
- Ще говоря с лечителите да те пуснат! Ще те взема в къщи и ще се грижа за теб...
- Тя има нужда от специални грижи!!! – строго се намеси баща и’
- Никой няма да се грижи за нея по – специално от мен!!! – и той изхвърча от стаята.
Докато се върне с лечителката, която се грижеше за Лили, при момичето бяха дошли и майката и бащата на Джеймс. Те бяха донесли на болната голям, пищен букет, който момичето ухилена до уши държеше в ръце.
- Значи така – каза лечителката когато влезе и изгледа неодобрително цялата делегация – искаш да си ходиш.
- Ами чувствам се добре... а тук... обстановката... все пак е болница...
- Аз ще се грижа за нея! – бързо допълни Джеймс и лечителката изсумтя неодобрително.
- Има кой да се грижи за нея! – намеси се майка и’ – Вие вече нямате никакво право да се набърквате в живота на дъщеря ни!!
- Но как така – нали ще се женим!!!
Лили, майка и’ и баща и’ г изгледаха втрещени.
- Ще се жените???
- Мислех, че вече сме приключили с този въпрос.
- Щяхте да се жените, когато тя беше бременна...
- Щяхме??? – Джеймс погледна Лили.
- Какво искаш да кажеш?
- Ти да не си се отказала?
- Ти... ти искаш да се оженим?
- Не разбирам! Защо да не искам?
- Защото... защото загубих бебето... – очите на Лили се наляха със сълзи – споменът беше твърде пресен и шокът още не беше отминал.
- Но нали се разбрахме, че ще се направим друго... Лили искам да станеш моя съпруга!!! Обичам те... обожавам те!!! И това, че преживяхме такава трагедия заедно трябва да ни направи по – силни, не да ни раздели!!!
Лили го гледаше през сълзи. Едва сега тя истински си даде сметка колко всъщност Джеймс я обича и през какво беше преминал заради нея. Все така полуседнала в леглото, тя се наведе, закри лицето си в ръце и тихо заплака. Джеймс я гледаше ококорен.
- Ама... ама, Лил... какво... защо плачеш?
Той седна до нея на леглото и плахо я прегърна. Тя се отпусна в прегръдките му. Останаха така докато лечителката не ги прекъсна.
- Сега, ще си ходиш ли не?
Лили вдигна глаа с недежда в погледа.
- Може ли?
- Може! Но да я пзаите много – обърна се тя строго към Джеймс – още е доста слаба!
Джеймс кимна ухилен към лечителката, неведе се, вдигна Лили на ръце я понесе на вън, последван от неодобрителното роптаене на родителите на момичето.
- Няма по – добро лекарство от любовта, драги мои! – рече им мъдро лечителката и напусна болничната стая.


до довечера ще има и още една...
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница 1, 2  Следваща Страница 1 от 2

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker