Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2  Следваща
 Големият финал [Състезание]-Резултати « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Qsnovidec
МнениеПуснато на: Сря Апр 18, 2007 1:44 pm    Заглавие: Големият финал [Състезание]-Резултати Отговорете с цитат

McDreamy

Регистриран на: 10 Ное 2005
Мнения: 1342
Местожителство: House of House

Вече краят на поредицата за Хари Потър е съвсем близо. Вече имаме достатъчно улики, за да имаме все пак някаква идея за напрежението и емоционалността, върху които ще лъде изграден последния роман.Големият финал скоро ще бъде ракзрит...Кой ще живее? Кой ще умре...?
Състезанието е следното. Изполваите въображението си и напишете последната страница от книгата. Как ще звучи и какво ще бъде включено-това е ваш избор. Стараите се да звучи възможно най-автентично.
Трите най-добри и интересни предложения ще бъдат публикувани.
Изпращаите предложенията си на ЛС. Имате време до другата Сряда, 25 Април.
Приятно писане.

Предложения съдържащи обидни и нецензурни думи няма да бъдат публикувани,както и такива написани на латиница.

Ако имате въпроси- на ЛС.

Smile
_________________
[list] Not to worry! I am a professional!
The key to my release lies underneath this pillow!




[/list:u]


Последната промяна е направена от Qsnovidec на Пон Апр 30, 2007 9:43 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Qsnovidec
МнениеПуснато на: Вто Апр 24, 2007 1:21 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

McDreamy

Регистриран на: 10 Ное 2005
Мнения: 1342
Местожителство: House of House

Напомням ви,че имате още един ден да предадете своите предложения за Големия Финал.
_________________
[list] Not to worry! I am a professional!
The key to my release lies underneath this pillow!




[/list:u]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Qsnovidec
МнениеПуснато на: Чет Апр 26, 2007 1:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

McDreamy

Регистриран на: 10 Ное 2005
Мнения: 1342
Местожителство: House of House

Състезанието приключи. Довечера ще можете да прочетете предложенията на участниците.
_________________
[list] Not to worry! I am a professional!
The key to my release lies underneath this pillow!




[/list:u]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Qsnovidec
МнениеПуснато на: Нед Апр 29, 2007 4:35 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

McDreamy

Регистриран на: 10 Ное 2005
Мнения: 1342
Местожителство: House of House

Ееее..Хора. Чакаите де. Имам си и личен живот от време на време. Тц-тц..бива ли така? Smile
Ето ги предложенията. Тъй като не са много ги поствам всичките, като разбира се ги класирам според моята преценка.

Състезание "Големият Финал"

Резултати:


4-то място: l3upyc

..това беше неговият последен шанс,той знаеше това и се затича към мястото на битката,видя безжизненото тяло на Хърмаяни и се закова на място.Най-добрата му приятелка,услужливата и мила Хърмаяни си беше отишла.Вече я нямаше.И за това беше виновен Волдемор.
"Първо мама и татко,после Сириус,Дъмбълдор а сега и тя.Волдемор причини толкова мъки на толкова много хора.Дойде времето някой да го спре"-мислеше си Хари-"и още от самото начало знаех,че това ще съм аз!"
Хари се съсредоточи с цялата си сила в мислите да спре Волдемор и се устреми към мястото,където Рон се сражаваше с високия рус смъртожаден.
-ИМПЕДИМЕНТА!-извика той и блондинът падна и си удари главата в близките стълби.
-Благодаря,Хари!Хайде,извикай Хърмаяни и да продължаваме!
-Рон,Хърмаяни я няма.Волдемор я уби преди да се магипортира.
При тези думи лицето на Рон се сгърчи и за миг Хари си помисли,че той ще се разплаче.Но Рон само избърса потта от челото си с ръкав и с възможно най-сериозното си изражение показа на Хари,че е готов на всичко за да си отмъсти.
-Кълна се Хари,ако има нещо,за което съм готов да жертвам живота си,това е да оттърва света от тази гнусна твар-Волдемор.
Внезапно се чу силен пукот и прозвуча леден пронизителен глас.
-Доста силни думи,Уизли,жалко,че не ти си моята цел.Сега,Хари Потър.дойде времето да изпълним пророчеството.Прости се със живота,момче!АВАДА КЕДАВРА!
Зеленият лъч светлина се размина на сантиметри от главата на Хари,който се наведе заедно с Рон зад близката полу разрушена стена.
-"Сега или никога"-помисли си Хари,излезе иззад стената и искрещя с всички сили-АВАДА КЕДАВРА!
Но зеленият лъч,излязъл от пръчката му само стигна до Волдемор и се стопи преди да го е поразил.
-Но какво,по дяволите...Та нали унищожих всички Хоркрукси...
И тогава Хари осъзна,че не медальонът е бил последният хоркрукс,а той самият.Само преглътна и като избегваше лъчите на Волдемор искрещя на Рон:
-Рон,аз съм последният Хоркрукс!Аз трябва да се жертвам!Само така Той може да бъде спрян!След като се самоунищожа ти трябва да го убиеш,Рон!
-Хари,неееееее!
Но беше късно.Хари го беше направил.Рон видя безжизненото му тяло,което направи дъга и падна с мек звук на замята.А самият Хари след изричане на смъртоносното проклятие видя само една бяла мъгла,замрежваща погледа му и болка в белега сякаш го удрят с чук по главата.Дум,дум,дум.
Изведнъж Хари отвори очи.Беше в килера под стълбите,същият както отпреди седем години.
-Хайде!Ставай!Веднага!-това беше гласът на леля Петуния.
"Само сън.Било е само сън!Няма Хогуортс,няма Волдемор,намам и приятели.А беше толкова истинско..."
Но само след около месец той забеляза няколко сови да пускат писма с големи червени печати в пощенската кутия...


3-то място: Alexandra Malfoi

Хърмаяни извърна лице, защото повече не можеше да издържи и се сгуши в Рон, а той бе напълно доволен. Е, до толкова колкото можеше да бъде в този печален момент. Прегърнати, двамата тръгнаха към Хралупата. Поне за сега там беше безопасно.
Откъм Забранената гора се подаде Драко Малфой. Погледна към поляната на училището и остана доволен, че най-големия му враг повече няма да бъде заплаха за него. Но все още го глождеше, че не не бе той който се справи със тази задача. Въпреки това, искаше да се приближи и да се порадва на победата, но там гъмжеше от грифиндорци. Вярно, че не бяха всички там заради него или поне не само заради него, но Драко не искаше да рискува.
Семейство Уизли или часта която беше останала жива от него, това ще рече господин и госпожа Уизли и близнаците, решиха да последват примера на Рон и да се приберат вкъщи.
- Мила, ако искаш рамо на което да поплачеш, знай, че аз съм тук. Ще си поплачем двете заедно - промълви госпожа Уизли на Фльор когато мина покрай гроба на Бил.
- Благодаря ти, маман - отвърна едва чуто тя
- Да си вървим, скъпи - този път госпожа Уизли се бе обърнала към мъжа си - Но моля те, нека да минем от там.
Тя не искаше да минава още веднъж покрай гробовете на Чарли, Пърси и Джини, защото нямаше да го понесе.
Но там не бяха погребани само Уизли. Там до Дъмбълдор вече лежаха и Луна Лъвгуд, Невил Лонгботъм, Чо Чан и Хари Потър! Момчето бе уцеляло веднъж, но този път нямаше късмета да се размине само с един белег...

2-ро място: Water Lily


Невил се приближи до леглото,държейки ръката на съпругата си.
-Мамо,искам да ти представя,Луна-жена ми.Знам,че няма да ме разбереш,но исках да споделя този момент с теб!Обичам я мамо,и съм истински щастлив за пръв път в живота си.Него го няма вече,мамо!Хари победи!И аз му помогнах!Ти и татко се отмъстени,мамо!-прошепна Невил
Луна само стоеше отсрани и наблюдаваше.В този момент г-жа Лонгботъм се изправи и погали косата на снаха си.По устните на Невил изгря усмивка!Миналото трябваше да бъде забравено!Настоящето беше надеждата и щастието!
* * *

Хърмаяни се поаказа на прага на „Хралупата” и се провикна:
-Рон,скъпи,закъсняваме!Багажа ти е стегнат,но слез ,моля те,от тази метла най-сетне!Трябва да се пренесем в къщата до довечера,защото утре си на работа!О,Рон-толкова се гордея с теб!Ние успяхме,разбираш ли?Хари победи!Ние победихме!Време е за едно ново начало!
* * *

Хари дочу тихи стъпки ,но не се обърна.Беше вперил поглед в гоблена с родословието на семейство Блек,в очите му проблясваше болка.До него се приближи Джини и го прегърна:
-Всичко свърши,Хари!Ти успя!-прошепна тя
-Знам,всичко свърши,но..Джини,ужастно ми е трудно просто така да забравя.Те са мъртви,той също..но извърши прекалено много жестокости!Трябваше да успея да го спра по-рано,Джини!Г-н и г-жа Уизли са мъртви,Сириус е мъртъв,Дъмбълдор умря заради мен...разбираш ли-те не го заслужаваха,но той ги уби!
-Забрави ,Хари!За всички ще е по-добре!Знам,че е трудно,особено след последния ви сблъсък,но аз ще ти помогна да забравиш,аз съм с теб и трябва да знаеш,че винаги можеш да разчиташ на мен!Важното е,че ти победи,доброто победи Хари!Върна равновесието,надеждата,щастието!Това е твоята победа..беше война и ти я спечели,знам,че е трудно,но във войната винаги има жертви..ще го преживеем,бъдещето е пред нас!
Хари се обърна най-после към нея,погледна в ясните й очи и повярва,че най-сетне е дошло и неговото време да бъде щастлив!И сякаш окочнателно да скъса с миналото той протегна ръка и за последен път докосна белега си!

1- во място: Helena Harry

Джини имаше чувството, че е заспала току що, когато отвори очи и осъзна, че някой я бута по рамото. Хърмаяни беше надвиснала над нея и я викаше по име. Джини скочи като опарена.
- Хари?
Хърмаяни кимна.
- Той не е много добре...
Но Джини беше изскочила боса на вън преди да изчака приятелката и’ да довърши. Тя се втурна в стаята на Хари. Около леглото му се бях събрали родителите му, Сириус, Лупин, Тонкс, Артър, Моли и Рон. Джини разбута хората и се хвърли разтреперана към Хари. Докосна лицето му – беше горещо като огън.
- Той е в шок – обясни Лили, която беше седнала от другата страна на леглото.
От време на време Хари викаше Джини в трескавия си сън. Сърцето на момичето се сви.
- Тук съм, миличък, тук съм – зареди тя, въпреки, че знаеше, че Хари не може да я чуе.
Джини не се помръдна от леглото на Хари до сутринта. Той изкара тежка нощ – мяташе се трескав във завивките и сбръчкавше лице, сякаш нещо му причиняваше силна болка. Джини попипавше потта от челото му и непрекъснато сменяше мокрите кърпи, с които отчаяно се опитваше да свали високата температура. В ранни зори, обаче момчето сякаш се поуспокои. Джини беше заспала, сгушена в края на леглото, където беше седяла, до последната минута, в която издържа да си държи очите отворени. На сутринта усети, че студената ръка, която държеше, потрепва в нейната. Джини отвори очи и се надигна. Хари беше дошъл в съзнание и сънено се опиваше да фокусира, но му беше трудно без очилата.
- Джини?
- Да, мили, аз съм! Как се чувстваш? Да знаеш само как ни изплаши.
- Добре съм... Би ли ми дала чаша вода? – немощно каза Хари.
Момичето наля в една чаша и му даде да пие, придържайки главата му. Стаята на болния постепенно се изпълни с народ. Всички тихо минаха да видят Хари, като се страеха да не го безпокоят.
Но момчето бързо се възстанови под нежните грижи на любимата си съпруга и родителите си . Общо взето всеки имаше желание да се погрижи на Хари, но Джини беше толкова строга медицинска сестра, че беше цяло чудо, че допукаше дори майка му и баща му до леглото на сина им.
Един ден, Хари вече беше съвсем добре и седеше с Джини в градината – любимото им местенце за усамотение. Изведнъж от нищото започнаха да изникват мъже с дълги черни наметала и маски на лицата. Хари и Джини скочиха изплашени и се втурнаха в къщата.
- Смъртожадни! – икрещя Джини, когато влезнаха.
В кухнята бяха Сириус и Лупин.
- Как... но... не е възможно – каза Сириус. – Те не могат да знаят къде се намирате!!!
- И аз така си мислех! – каза Хари. – Но те са тук.
И сякаш за да потвърждаване на неговите думи отвсякъде по къщата се засипаха най – различни проклятия и зклинания. Прозорци се пръскаха в различни посоко, дървените рамки пламнха. Хари събори Джини на земята и я закри с тялото си. Миг след това отгоре им се посипаха отломки от току що взривената етажерка над главите им. Някой ги вдигаше от земята. Бяха Лили и Джеймс.
- Хайде! Да се махаме оттук!
И те отведоха Хари и Джини на горния етаж, в статя, където бързо се бяха събрали всички, които в момента се намираха в щаба на Ордена.
- Но как може да са разбрали? – недоумяваше Рон. – Няма как да са принудили Дъмбълдор да им каже, нали?
- Да, няма как! – потвърди Хърмаяни.
Никой не проумяваше как смъртожадните са стигнали до тяхното убежище. Но на Джини и’ проблесна нещо...
- Кажете ми, могат ли да омагьосат някакъв предмет, който да ги доведе да местоположението?
Възрастните магьосници се замислиха.
- Биха могли... – рече несигурно Лупин – но как техен предмет ще е попаднал тук и кой е той.
- Джини! Какво... защо плачеш?
Момичето беше захлупило глава върху близкото писалище.
- Аз съм виновна! Аз го доведох тук!!!
- Но как? Ние изхвърлихме пръчката на Опаш...
- Не! Пръстенът!
- Какъв пръстен?
- От Дейв! Когато дойдох да се сдобра с теб, аз още го носех, но като го видях и ми стана противен, свалих го и го вхърлих в една купчина с някакви стари вещи.
- Къде? – попита Сириус.
Джини го заведе. Разровиха се и извадиха скъпия пръстен от Дейв МИлър. Сега той светеше в ярки светлини, сякаш за да привлече внимание върху себе си. Сириус го унищожи с едно замахване на пръчката си, но белята вече беше станала – смъртожадните бяха опустошли целият първи етаж на къщата. Сириус, все още с извадена пръчка, отиде в края на коридора и потупа по стената, където в този миг се появи ново стълбище, така както се отваряше входа за Диагон – Али през Продънения котел.
- Бързо! – обърна се той към Хари, Джини, Рон и Хърмаяни – това ще ви отведе на двора, оттам бягате на улицата и се магипортирате далеч оттук!!! И без възражения!!! – обърна се той към Хари, който се опита да възрази.
Четиримата бързо се спуснаха по тайните стълби. Точно бяха свили на първия завой и вече чуваха боят, който се разрази зад гърбовете им. Когато стигнаха на двора, се огледаха плахо – изглежадше, че няма жива душа. Рон и Хърмаяни тръгнаха първи, а Хари и Джини след тях.
В този миг иззад гъстълака изскочи един от смъртожадните. Хари реагира светкавично и го обезоръжи. Рон и Хърмаяни бяха далеч, може би вече навън и не разбраха какво става. Смъртожадният, обаче направи нещо, което Хари не очакваше – наведе си и извади от ботуша дълго странно острие, подобно на кама, заточено и от двете страни. Той изгледа Хари с див пламък в очите и ловко метна оръжието. Джини почти не осъзна какво прави, не разбра какво стана. Единственото, което разбра беше, че животът на любмият и’ е в опасност. Тя се хвърли пред Хари за да го предпази и острието са заби в гърдите на момичето. То политна на зад, право в прегръдките на момчето.
- Не!!! – изкрещя Хари – Джини!!!
Той се беше свлякъл на земята и държеше окървавеното тяло на любимата си. Тя едвам дишеше от болка.
- Дръж се!!! Дръж се, скъпа!!! Ще се оправиш!!! Всичко ще бъде на ред!!!
Докато говореше той се опитваше да спре шурналата кръв. Дрехите и ръцете му се обагриха в алено, сълзи се стичаха от очите му, а той на разбираше защо – тя щеше да се оправи... не можеше... не... не можеше... Джини с мъка вдигна ръка и я обви около шията на Хари.
- Любов моя – с последни сили прошепна тя.
Хари се наведе и я целуна. Устните им се докоснаха, сърцата им биеха в синхрон, косите им се вплетоха в истинска, страстна, нежна, последна целувка.... устните на Джини застинаха и ръката, с която беше прегърнала Хари се отпусна безжизнено по гърдите му. Хари вдигна глава и погледна Джини. Обзе го див ужас и паника, каквито не беше изживявал никога през живота си.
- Джини, Джини... –зашепна той обезмумял и замилва любимите коси и алените, още топли бузки. Целуна отново устните и’, но те не отвърнаха на целувката му, а остнаха бездиханно застинали... завинаги... Джини Потър си бе отишла...
Хари продължаваше да седи на колене, с мъртавата любима съпруга в прегръдките си. Смъртожадният, който беше извършил ужасното деяние се беше паникьосал от грешката си и беше избягал. Хари имаше усещането, че не е сам в пустата вече градина, но ужасът и безумната мъка го бяха сковали и той не можеше да се помръдне. Сянка падна отгоре му. Той с мъка вдигна глава и погледът му се засече с ужасните студени змийски очи на Лорд Волдемор.
- Това е краят, Хари! – смразяващо просъска той и вдигна пръчката си.
- Хари!!! – писъкъ беше надала майка му, при вида на това чудовище, надвиснало над рожбата и’. Лорда изгледа Лили, а след това и Джеймс, който беше откликнал на писъка и’. Жената гледаше решително мъжа си.
- Има само един начин... – каза тя. Джеймс кимна.
Двамата свалиха медальоните, които носеха на вратовете си и в миг станха прелено – прозрачни. Те се вдигнаха като дим от земята, понесоха се към Волдемор, сграбчиха го и миг след това изчезнаха от лика на земята. Лили и Джеймс завлякоха Лорд Волдемор жив в царството на сенките. Той никога нямаше да има покой и никога отново нямаше да се върне при живите, за да сее мъка и болка...
Хари продължаваше да стои с безжизнеото тяло на Джини в прегръдките си. Не разбра какво се е случило. Много скоро всички го наобиколиха. Следващите часове и дни минаха за него като на сън. Почти не чуваше плачът и риданията на Моли и Хърмаяни. Някой дойде до него и пое от ръцете му тялото на съпругата му. Друг го подхвана и го вдигна от земята. Хари нямаше сили да се съпротивлява. Остави се да го отдведат в Хралупата. Там се бяха събрали всички с разплакани лица от жестоката загуба. Никой друг небеше загинал – само Джини – тя даде живота си за своя любим. Хари дойде на себе си бавно и мъчително. Болка до безъмие го беше връхлетяла. Рон го сграбчи през гърдите за да го спре да не си пререже гърлото с ножа.
- Недей!!! – говореше му приятелят му – не прави жертвата и’ напразна.
Тримата с Хърмаяни и Рон прекараха най – ужасната нощ в живота си. Хари съблече окървавената си блуза и я притискаше към себе си. На сутринта отиде до банята и когато се върна видя г-жа Уизли с посърнало лице да излиза от стаята с тази дрехата, която беше прегръщал, вместо съпругата си, цялата нощ.
- Г-жо Уизли, какво правите?
- Не можеш да я насиш така, момчето ми!!!
- Аз няма да я нося повече!!! - Твърдо каза Хари.
-Нека да я изпера...
- Не!!!! Няма!!!! Тук са запазени кръвта и последният дъх на Джини!!!! - и той закри лице в блузата си и заплака, за пръв път откакто беше загубил любимата си.
Погребението се състоя същия ден по залез слънце. Хари през целия ден не се беше отделил от тялото на съпругата си. Майка и’ и Хърмаяни я облякоха в най – хубавата и’ рокля – онази, която Хари и беше подарил. Когато положиха безжизнето и’ тяло в ковчега момчето си помисли колко красива е съпругата му, въпреки смъртно бледото си лице и бездиханни устни. В дъното на градината на Хралупата, под един кичест шипков храст, беше изкопан гроб. Спуснаха ковчега с безценното съкровище вътре. Моли, Артър, Рон, Хърмаяни, близнаците, Бил, Чарли, Сириус, Лупин и Тонкс бяха наобиколили гроба. Всеки трябваше да хвърли по шепа пръст вътре. Последен дойде редът на Хари. Той се наведе, подкрепян от Рон, но когато пръстите му се свиха около топлата, влажна пръст, той загуби съзнание. Сириус се втрурна към него и ги обърна. Опита се да го свести, но знаше, още когато зърна Хари да полита към земята, че това е безмислено – той беше мъртъв. Джини го беше прибрала при себе си...
В този ден имаше не едно, а две поребения. Тялото на Хари спуснаха в земята точно до тялото на неговата любима вярна съпруга. Двамата влюбени бяха преминали през толкова мъка, болка, изпитания и раздели, но сега настъпи краят на всичко това!!! Сега вече двамата бяха неразделни завинаги, лежащи един до друг в топлата земя. Хари и Джини щяха да бъдат завинаги заедно... в смъртта...


Макар и малко, смятам,че всички предложения бяха много добри и се надявам да няма разочаровани. Класирам Ел на първо място, защото, въпреки че не се придържа съвсем точно към истинските факти от книгата, много добре е описала ситуацията и е показала един хубав, макар и тъжен край на поредицата. А това,че е малко по-дълго отколкото казах смятам да й го опростя, тъй като доста се е постарала. Браво.



Браво и на останалите трима- l3upyc, Alexandra Malfi, Water Lily. Също много добри предложения. Беше ми много трудно да избера. Ако някой иска да разбере в крайна сметка защо неговото предложение не ми е харесало достатъчно, за да стиген до първо място, може да ми пише на ЛС.

Иначе се чувстваите свободни да коментирате класацията и предложенията в нея в тази тема.

Това беше първото състезание,което пускам и се надявам да ви е било интересно. Скоро очакваите и друго. Надявам се тогава да се включат повече потребители.
_________________
[list] Not to worry! I am a professional!
The key to my release lies underneath this pillow!




[/list:u]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
water_lily
МнениеПуснато на: Нед Апр 29, 2007 4:59 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

valium & cherry wine

Регистриран на: 08 Яну 2007
Мнения: 3082
Местожителство: City Of Delusion

Не мога да се стърпя да не изкоментирам!
Първо искам да кажа едно голямо благодаря,че моето предложение е оценено на второ място(предвид хаоса в който го писах и това,че ми е първи опит,просто съм шашната)!
За това на Алекс-нейното страшно много ми харесва,много трагично и окончателно звучи,с много чувство е написано..А за това на Ел-ако не се лъжа това е края на нейния ФФ,по който изписах толкова много коментари,че чак думите не ми стигнаха!(и даже май пророних някоя сълза за него,..съветвам,който не го е чел да го прочете,понеже без целия текст последната глава не може да се усети така пълно и въздействащо!)
И с нетърпение чакам следващото съзтезание и се надявам срока тогава да е малкоо по-дългичък!
_________________
So you have to stay separate from what's happening
          and you have to be somewhere else.


But I don't know where that somewhere else is, you know?

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
lonkata
МнениеПуснато на: Нед Апр 29, 2007 5:00 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 14 Фев 2007
Мнения: 746
Местожителство: Някъде далеч от този свят...

аз лчино подкрепям напълно твоята класация!!!!наистина тва на Ел е уникално...толкова мн съм го хвалил, че няма смисъл ама тва на цвет също мн ме кефи щот на края Хари и Джини оживяват...за тва аз буих сложила и двете на 1-во място Very Happy Very Happy Very Happy иначе всичките са супер готини браво!!!!!
_________________


I see yoy
Your life shines the way into paradise
So I offer my life as a sacrifice
I live through your love
You teach me how to see
All that’s beautiful
My senses touch your word I never pictured
Now I give my hope to you
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Алекс Малфой
МнениеПуснато на: Нед Апр 29, 2007 6:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Suomalainen

Регистриран на: 03 Авг 2005
Мнения: 5411
Местожителство: Helsinki, Finland

ел, на какъв формат листи пишеш? :д
иначе, браво, честито ти първо място

цвет, мило, грабна среброто. браво, браво, напълно заслужено ^^
_________________
____________Midnight
You come and pick me up, no headlights
___________Long drive
Could end in burning flames or paradise


_'Cause we're young and we're reckless
_____We'll take this way too far
______It'll leave you breathless
________Or with a nasty scar

______Got a long list of ex-lovers
_______They'll tell you I'm insane
____But I've got a blank space, baby
_______And I'll write your name


Последната промяна е направена от Алекс Малфой на Чет Окт 18, 2012 5:04 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~EL~
МнениеПуснато на: Пон Апр 30, 2007 8:58 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

~аmantes amentes~

Регистриран на: 22 Юли 2006
Мнения: 4050

Гледам и не вярвам на ушите си Shocked Shocked Shocked !!! Това, както каза Цвет е краят на моя фенфик за Хари и Джини. Много благодаря на всички, които казахте толква мили думи за моето писание, балгодаря на Яс за търпението, с което е изчел "страничката" и за това, че я е оценил!!! Алекс е права, че май малко не се вписвам в стандарта за страничка, ама просто не можах завършекът на толкова приключения, емоции и любов да ги сместя на едно А4, нали .
Поздравления за сериозната конкуренция !!! Установих, че в представите за края на всичкини (поне които сме писали) има много смърт и мъка... дано в представите на Роу не е така...

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джини~Уизли
МнениеПуснато на: Пон Апр 30, 2007 9:02 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 08 Апр 2007
Мнения: 152
Местожителство: Хралупата заедно с останалото ми семеиство Уизли и Хари

Всъщност аз няма кво да кажа-найстина честито.Суперски са краичетата.жалко че не бях забелязала темата иначе много исках да се включа ама карай.Ел найстина заслужаваш ама аз толкова пъти съм те хвалила че просто...абе всички краишничета са много хубави...мооооого!!!!
_________________
mythology_world
Форум за митически създания...

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
PianoLady
МнениеПуснато на: Пон Апр 30, 2007 11:07 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

It's never lupus

Регистриран на: 05 Юни 2006
Мнения: 1434
Местожителство: Деветата Луна на Атлон

Поздравления за победата на Ел и браво и на останлите! Всички сте се справили добре, произведенията ви ми харесаха много. (:

Тъпото е, че видях темата след като беше свършил крайния срок Laughing , иначе и аз щях да се включа. :/
_________________


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Qsnovidec
МнениеПуснато на: Пон Апр 30, 2007 11:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

McDreamy

Регистриран на: 10 Ное 2005
Мнения: 1342
Местожителство: House of House

Вече има ново състезание. Който не е успял да се включи в предишното може да се включи в него.
_________________
[list] Not to worry! I am a professional!
The key to my release lies underneath this pillow!




[/list:u]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Джини~Уизли
МнениеПуснато на: Пон Апр 30, 2007 11:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 08 Апр 2007
Мнения: 152
Местожителство: Хралупата заедно с останалото ми семеиство Уизли и Хари

Да аз смятам да го направя...в последно време ми върви да се включвам в всички възможни състезания!!!
_________________
mythology_world
Форум за митически създания...

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Лимонена Бисквитка
МнениеПуснато на: Вто Май 01, 2007 1:05 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 26 Дек 2006
Мнения: 403

едно голяяяяямо браво0 на всички класирали се!мноо добре сте се справили!БРАВО
_________________
И на най-високопоставения трон на света ние пак не седим на нищо друго - освен на задника си!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ProF-QuiRel
МнениеПуснато на: Вто Май 01, 2007 10:31 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 02 Апр 2007
Мнения: 111
Местожителство: HogSmEaDe

Цитат:
...това беше неговият последен шанс,той знаеше това и се затича към мястото на битката,видя безжизненото тяло на Хърмаяни и се закова на място.Най-добрата му приятелка,услужливата и мила Хърмаяни си беше отишла.Вече я нямаше.И за това беше виновен Волдемор.
"Първо мама и татко,после Сириус,Дъмбълдор а сега и тя.Волдемор причини толкова мъки на толкова много хора.Дойде времето някой да го спре"-мислеше си Хари-"и още от самото начало знаех,че това ще съм аз!"
Хари се съсредоточи с цялата си сила в мислите да спре Волдемор и се устреми към мястото,където Рон се сражаваше с високия рус смъртожаден.
-ИМПЕДИМЕНТА!-извика той и блондинът падна и си удари главата в близките стълби.
-Благодаря,Хари!Хайде,извикай Хърмаяни и да продължаваме!
-Рон,Хърмаяни я няма.Волдемор я уби преди да се магипортира.
При тези думи лицето на Рон се сгърчи и за миг Хари си помисли,че той ще се разплаче.Но Рон само избърса потта от челото си с ръкав и с възможно най-сериозното си изражение показа на Хари,че е готов на всичко за да си отмъсти.
-Кълна се Хари,ако има нещо,за което съм готов да жертвам живота си,това е да оттърва света от тази гнусна твар-Волдемор.
Внезапно се чу силен пукот и прозвуча леден пронизителен глас.
-Доста силни думи,Уизли,жалко,че не ти си моята цел.Сега,Хари Потър.дойде времето да изпълним пророчеството.Прости се със живота,момче!АВАДА КЕДАВРА!
Зеленият лъч светлина се размина на сантиметри от главата на Хари,който се наведе заедно с Рон зад близката полу разрушена стена.
-"Сега или никога"-помисли си Хари,излезе иззад стената и искрещя с всички сили-АВАДА КЕДАВРА!
Но зеленият лъч,излязъл от пръчката му само стигна до Волдемор и се стопи преди да го е поразил.
-Но какво,по дяволите...Та нали унищожих всички Хоркрукси...
И тогава Хари осъзна,че не медальонът е бил последният хоркрукс,а той самият.Само преглътна и като избегваше лъчите на Волдемор искрещя на Рон:
-Рон,аз съм последният Хоркрукс!Аз трябва да се жертвам!Само така Той може да бъде спрян!След като се самоунищожа ти трябва да го убиеш,Рон!
-Хари,неееееее!
Но беше късно.Хари го беше направил.Рон видя безжизненото му тяло,което направи дъга и падна с мек звук на замята.А самият Хари след изричане на смъртоносното проклятие видя само една бяла мъгла,замрежваща погледа му и болка в белега сякаш го удрят с чук по главата.Дум,дум,дум.
Изведнъж Хари отвори очи.Беше в килера под стълбите,същият както отпреди седем години.
-Хайде!Ставай!Веднага!-това беше гласът на леля Петуния.
"Само сън.Било е само сън!Няма Хогуортс,няма Волдемор,намам и приятели.А беше толкова истинско..."
Но само след около месец той забеляза няколко сови да пускат писма с големи червени печати в пощенската кутия...


Eй това е истината.И другите бяха добри,но това ми харесва много повече.
_________________
Цитат:
Ако беше като мен и ти щеше да си товорен




Цъкайте.Всичко е за моя изгода в една онлайн игра.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
{BoBi}
МнениеПуснато на: Вто Май 01, 2007 11:16 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 27 Ное 2005
Мнения: 64

браво на вс вс "странички" ме израдваха страшно много но на |3upyc беше най-добро според мен.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница 1, 2  Следваща Страница 1 от 2

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker