Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... , 16, 17, 18  Следваща
 Кой е НАЙ-ТЪЖНИЯТ момент в цялата поредица за ХП??? « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
fystyk
МнениеПуснато на: Вто Апр 12, 2011 4:01 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Мъгъл
Мъгъл

Регистриран на: 09 Дек 2010
Мнения: 0

любовта не пита...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Галя
МнениеПуснато на: Сря Апр 13, 2011 8:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 23 Сеп 2010
Мнения: 5201
Местожителство: Долината на изгубените

KRAA написа:
Няма по-тъжен момент за мен от последната глава на книга 7, когато окончателно разбрах, че и най-умният си е малко прост! Защо иначе Хърмаяни ще се жени за тъпия и беден Рон, а ще пусне Красивия и класен Хари на друга? А? Bum


Аххх ама колко си дразнещаааа/....!

Значии за теб парите и външния вид са най-важното,така ли?!?!
И + това никъде в книгите не е споменато това дали хари е красив или грозен!!!

моля те,прочети поредицата пак за да не бъркаш името сивиръс с фредерик и за да схванеш за какво става въпрос!
_________________
MEOW :3
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bakopako
МнениеПуснато на: Чет Май 05, 2011 3:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 26 Дек 2010
Мнения: 95

Най тъжния момент е в филм/книга 5 когато умира Сириус и филм 7 част първа в която умира Добии.Защоооооо Crying or Very sad
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
chakito
МнениеПуснато на: Вто Юни 07, 2011 11:55 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 26 Авг 2005
Мнения: 2505

Знам, че се повтарям, но за мен най-тъжния момент ще си остане следната сцената от "Даровете на смъртта":

"Усмивката на Лили, обаче, беше най-широката. Тя пусна дългата си коса назад, докато се приближаваше към него и зелените й очи, толкова прилични на неговите, диреха жадно лицето му, като че никога нямаше да може да му се нагледа.
- Ти беше толкова смел.
Той не бе способен да проговори. Очите му й се любуваха и той си помисли, че би желал да стои и да я гледа завинаги, и че това би му било достатъчно.

- Още мъничко ти остава - каза Джеймс. - Съвсем малко. Ние... толкова се гордеем с теб.
- Болеше ли?
Детинският въпрос се бе изплъзнал от устните на Хари, преди да бе могъл да го спре.
- Умирането? Съвсем не - рече Сириус. - По-бързо и по-лесно от това да заспиш.
- А и той ще предпочете да го направи бързо. Той желае да приключи с това - каза Лупин.
- Не исках да умирате - каза Хари. Тези думи се появиха, без да ги бе търсил. - Никой от вас. Аз съжалявам...
Беше се обърнал към Лупин, повече отколкото към който и да е от тях, умолявайки го.
- ...точно след като се беше родил синът ти... Ремус, съжалявам...
- И аз съжалявам - рече Лупин. - Съжалявам, че никога няма да го опозная... но той ще знае защо съм умрял и се надявам, че ще разбере. Опитвах се да направя свят, в който той би могъл да има по-щастлив живот. "


Връзката майка - дете е най-силната. Това впрочем е най-тъжното и най-подтискащо. Това, че Хари не можа да изпита майчината любов.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
LoveSlayer
МнениеПуснато на: Чет Юни 30, 2011 8:18 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 23 Юни 2011
Мнения: 8

Аз най - много плаках за Дъмбълдор и Фред , и за мен това бяха най - тъжните моменти , за Сириус паднаха една - две сълзи , не ми беше толкова любим.
_________________
"....Хари виждаше само човека от най - големия портрет точно зад стола на директора.Иззад очилата с формата на полумесец , по дългата сребриста брада се плъзгаха сълзи , а гордостта и признателността , която излъчваха очите , донесоха на Хари утеха каквато бе изпитвал само от песента на феникса ."
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mistress
МнениеПуснато на: Чет Юни 30, 2011 11:34 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 14 Яну 2009
Мнения: 2489
Местожителство: London, UK

На първо място смъртта на Сириус, след това на Сивиръс и после на Доби и Фред. А после плаках и когато Хари използва животворния камък и извика родителите си и Сириус в гората, а се появи и Лупин. За Дъмбълдор не плаках, сякаш съм усещала, че за него може и да не ми е толкова мъчно, като разбера какъв манипулатор е.
_________________


Don't tear me down
For all I need
Make my heart a better place
Give me something I can believe
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Stefani Vas
МнениеПуснато на: Вто Юли 19, 2011 8:21 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 27 Юни 2011
Мнения: 61

аз си поплаках, когато по4ина Сириус, тъй като беше толкова добър към Хари !..плаках и когато умряха Фред и Добиии... ;(((също така ми стана мн мъ4но и за Дъмбълдор ;[ Sad
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение MSN Messenger
PeopleAreStrange
МнениеПуснато на: Чет Юли 21, 2011 10:57 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 15 Юли 2011
Мнения: 191

Мене лично най-тъжния момент ми беше когато хари каза на всички да останат с него до края Very Happy
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
supernatural
МнениеПуснато на: Чет Юли 21, 2011 11:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 20 Авг 2010
Мнения: 307

А на мен,когато Хагрид го носеше хлипайки и после всички започнаха да плачат и викат "НЕ,НЕ Хариии" тогава си признавам,че се разревах повече и от разказът на принца Laughing
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PeopleAreStrange
МнениеПуснато на: Чет Юли 21, 2011 11:30 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 15 Юли 2011
Мнения: 191

supernatural написа:
А на мен,когато Хагрид го носеше хлипайки и после всички започнаха да плачат и викат "НЕ,НЕ Хариии" тогава си признавам,че се разревах повече и от разказът на принца Laughing


Мене не ми беше въобще тъжно
бях изпълнен с еуфория
как секи комент ще скочи хари и ще му такова таковата на Волдемор Very Happy
Даже се радвах,защото знаех в следващия момент как ще таковат мамата на Волди
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
GrangeR_97
МнениеПуснато на: Нед Юли 24, 2011 11:45 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 07 Сеп 2010
Мнения: 39

И аз тогава много плаках.. но и при смъртта на Дъмбълдор също. Също и когато умряха Фред Тонкс и Лун.. Crying or Very sad
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vuvuzela
МнениеПуснато на: Съб Авг 06, 2011 1:59 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 02 Сеп 2010
Мнения: 4569

когато препрочитам първа глава, как оставят милото бебе хари стискащо писмото и ;;( дъмбълдор е прав, ама това е най-гадното нещо, което е правил, аз не бих могла да оставя хари на тея глупаци

и не искам да му се бяха случили нито едно от всички ужасни неща
толкова е нечестно как в един момент всичко е прекрасно и със седрик са победители, а в следващия милия хари... ;( и седрик беше толкова почтен аааааа
_________________
tarampadjik
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ema0907
МнениеПуснато на: Сря Авг 10, 2011 4:44 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 15 Юли 2007
Мнения: 17

Planescape написа:

....смея да твърдя, че той е вероятно героя, който е страдал най-много от всеки друг в ХП. Всеки си имаше някой, всеки получаваше подкрепа или защита, или обич от някой ... Само и единствено Снейп остана сам - без никой да знае през какво преминава и посрещайки само омраза от страна на тези, които трябваше да му благодарят ... Той е единствения герой, който страда и е изоставен от всички и е подтикнат от любовта си към някой, който никога не би му отвърнал (а и да би, то няма как, защото е мъртъв). Как може да измислиш по-трагичен герой от това?


Ето това е най-тъжното в книгата. Дори не и смъртта на Снейп - тя донякъде е избавление - а животът му.
Смъртта на Сириус, Доби, дори на Фред - да, натъжиха ме, но знаеш, че това са хора, видели добро в живота си, обичани, с приятели, които да плачат за тях. Несравнимо е със Снейп! "Историята на принца" остави едно много тягостно и безнадеждно чувство, че няма възмездие, нито награда за добрината на този или на онзи свят. Не е просто тъжно. Страшно е!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДжифДжиф
МнениеПуснато на: Сря Авг 10, 2011 10:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 15 Май 2007
Мнения: 1822
Местожителство: the Burrow

vuvuzela написа:
когато препрочитам първа глава, как оставят милото бебе хари стискащо писмото и ;;( дъмбълдор е прав, ама това е най-гадното нещо, което е правил, аз не бих могла да оставя хари на тея глупаци

и не искам да му се бяха случили нито едно от всички ужасни неща
толкова е нечестно как в един момент всичко е прекрасно и със седрик са победители, а в следващия милия хари... ;( и седрик беше толкова почтен аааааа

не знам защо, ама тоя пост е сладък <3 Sad

най-тъжен момент не мога да определя май.
ама наскоро се разревах на момент, на който никога до сега не съм ревала, и се изненадах от себе си.
след като Хари гледа най-страшния спомен на Снейп и после си говори със Сириус и Лупин и казва "Той постоянно си разрошваше косата" и Сириус казва "Бях забравил" и Ремус пита дали си е играел със снича и.. не знам, просто едно такова ми стана, и ревнах ;д и майка влиза да взима няква флашка и вика "кво има, бе" и аз й показвам книгата, и тя "а, до Сириус ли си" и аз "нее" и тя "ми кво има" и аз "Джеймс го няма" и тя само няква стои и ме гледа и няква супер шашната "мислех, че знаеш" и само се мъчи да не ми се разхили и аз "да, ама.. ама.." и не мога да й обясня за какво рева щото и сама не мога да разбера защо рева ;дд
_________________

When I'm 80 years old and sitting in my rocking chair, I'll be reading Harry Potter.
And my family will say to me, "After all this time?" And I will say,
"Always."
~Alan Rickman
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Чет Авг 11, 2011 12:18 am    Заглавие: Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

Току що препрочетох определено най-тъжния момент и искам да го споделя:

"Майката на Невил запристъпя към тях по нощница. Вече не беше с кръгло щастливо лице, както Хари я помнеше от старата снимка на първия Орден на феникса, която му бе показал Муди. Сега то бе изпито и слабо, очите й изглеждаха прекалено големи, а косата, вече побеляла, беше рядка и безжизнена. Жената не пожела да говори — или може би не можеше, — само направи плахо движение към Невил и му подаде нещо.
— Пак ли? — попита малко уморено госпожа Лонгботъм. — Чудесно, Алис, чудесно, миличка… каквото и да е, вземи го, Невил.
Той обаче вече бе протегнал ръка, в която майка му пусна празна обвивка от най-добрата дъвка за балончета „Друбъл“.
— Чудесно, миличка — повтори с престорена радост бабата на Невил и потупа снаха си по рамото.
Невил обаче промълви тихо:
— Благодаря, мамо.
Тя закрета към другия край на помещението, като си тананикаше. Невил огледа предизвикателно останалите, сякаш ги приканваше да се засмеят, а Хари си помисли, че никога през живота си не е виждал по-несмешно нещо.
— Е, да се прибираме — въздъхна госпожа Лонгботъм и надяна дълги зелени ръкавици. — Много се радвам, че се запознахме. Невил, хвърли обвивката в кошчето, вече ти е дала толкова много, че можеш да си облепиш стаята.
Но Хари беше сигурен, че е забелязал как на тръгване приятелят му пъха хартийката от дъвка в джоба си."

Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
_________________
Мишо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... , 16, 17, 18  Следваща Страница 17 от 18

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker