Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 15, 16, 17, 18  Следваща
 Кой е НАЙ-ТЪЖНИЯТ момент в цялата поредица за ХП??? « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Пон Ное 15, 2010 1:18 am    Заглавие: Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

Съгласен съм с Плейнскейп.

Аз съм се просълзявал на не един момент от Книгата, понеже чувствам историята и героите страшно близки, но сцената в свети Мънго е най-гадната и подтискаща сцена изобщо.
Даже и Хари си го призна - неговите родители са мъртви, наистина, но това е за предпочитане, отколкото майка ти да е някакъв безмозъчен зеленчук, който дори не те разпознава.
Затова смятам, че човек, който не мрази Белатрикс не е съвсем наред.
Всъщност тя е отговорна и за останалите най-тъжни моменти в книгата, понеже аз съм от тия, които "безмозъчно" смятат смъртта на Доби и Сириус за изключително тъжни.
При сириус не толкова смъртта, а онази велика сцена, в която хари опита да се свърже с него чрез огледалото. Може ли да е такъв глупак и да не се сети по-рано - това щеше да спаси живота на Сириус.

Иначе цялата история на Снейп е страшно подтискаща и тъжна. Това вече съм го споделял, но дори подигравките към него, които в първите книги ми бяха забавни, сега ме натъжават, защото знам, че той не ги заслужава. Той заслужава всички да го почитат и да го споменават с възхищение. Или, най-малкото, заслужава да бъде щастлив.

И точно по тази причина, най-трогателният момент за мен, от цялата история, е супер мелодраматичната реплика от Епилога, която всеки път ме просълзява: "... кръстен си на двама директори на Хогуортс. Единият от тях беше от Слидерин и беше, може би, най-смелият човек, когото някога съм срещал."
Всъщност това страшно много напомня на момента с огледалото - в първия случай Хари призова името на Сириус, във втория призова това на Снейп, давайки го на сина си. Но и в двата случая нямаше полза - правилното време беше минало, Сириус си беше отишъл безвъзвратно, а Снейп не беше получил приживе признанието, което заслужаваше.

А Снейп го заслужи!
От началото на съвместната им работа Дъмбълдор презираше Снейп, но малко по малко започна да го признава и кулминацията на тяхната "връзка" (най-страхотната връзка, която съм срещал всъщност - двамата най-потайни и загадъчни образа, един срещу друг, без маските, които носят пред обществото), та кулминацията на тази връзка беше момента, който спомена Плейнскейп:
- След толкова много време?
- През цялото това време.
Тогава Дъмбълдор се разплака, понеже осъзна колко по-велик и достоен е Снейп от него. Но не му го каза. Защото Снейп трябваше да бъде унижаван и измъчван, за да си свърши работата както трябва. Снейп трябваше да бъде жертван за Общото Благо.

Малко се отплеснах, мо Снейп е толкова велик образ, че за него могат да се пишат книги и да се изучава в училищата.
_________________
Мишо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Галя
МнениеПуснато на: Пон Ное 15, 2010 1:48 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 23 Сеп 2010
Мнения: 5201
Местожителство: Долината на изгубените

Много мерси за изчерпателното мнение.Образа на Снейп винаги ми е бил супер неясен,дори и след мислоема в книга 7.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
gesh
МнениеПуснато на: Пон Ное 15, 2010 3:14 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Captain Obvious

Регистриран на: 02 Сеп 2005
Мнения: 6326

Преди да излезе седмата книга и да разберем за всичко около Снейп, смятах смъртта на Дъмбълдор за най-тъжния момент.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
bufenceto
МнениеПуснато на: Пон Ное 15, 2010 9:00 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Префект
Префект

Регистриран на: 28 Фев 2010
Мнения: 126
Местожителство: JellyBon Land :O)

Наистина срещата в Свети Мънго беше страшно тъжна ;( Колкото до смъртта на Доби - да, и на мен ми беше мъчно, но не съм се просълзила - не защото съм безсърдечна и не оценявам това, което е направил. Просто някак ми беше ясно още от началото на главата, че ще се случи така. Най-тъжни са моментите, които се случват неочаквано и нямаме време да ги осъзнаем. Както Хари не осъзна, че кръстникът му е мъртъв - викаше го и не можеше да приеме мисълта, че той няма да се върне, дори когато Лупин го убеждаваше в противното. Не ми беше толкова мъчно за Хари, колкото за самия Лупин - Сириус не е кръвен роднина на Хари, пък и не се познават от толкова време. Ами най-добрият му приятел? Човекът, който е направил живота му по-лесен и го е помогнал да се чувства приет и обичан?

Разбира се, има и други много много тъжни моменти. Може би в момента просто не се сещам, защото съм човек, който би помислил първо за смешните и весели случки, а не за трагичните и просълзяващи.

PS: Смъртта на Дъмбълдор също не ме натъжи ЧАК толкова. За мен беше горе-долу ясно какво означава черната ръка. Но погребението вече беше... :/
_________________
В името на Роулинг!!!

Show me your's, I'll show you mine...

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Planescape
МнениеПуснато на: Пон Ное 15, 2010 10:56 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 20 Юни 2009
Мнения: 1185
Местожителство: Universe Sandbox

He-Who-Must-Not-Be-Named написа:
Съгласен съм с Плейнскейп.

Аз съм се просълзявал на не един момент от Книгата, понеже чувствам историята и героите страшно близки, но сцената в свети Мънго е най-гадната и подтискаща сцена изобщо.
Даже и Хари си го призна - неговите родители са мъртви, наистина, но това е за предпочитане, отколкото майка ти да е някакъв безмозъчен зеленчук, който дори не те разпознава.
Затова смятам, че човек, който не мрази Белатрикс не е съвсем наред.
Всъщност тя е отговорна и за останалите най-тъжни моменти в книгата, понеже аз съм от тия, които "безмозъчно" смятат смъртта на Доби и Сириус за изключително тъжни.
При сириус не толкова смъртта, а онази велика сцена, в която хари опита да се свърже с него чрез огледалото. Може ли да е такъв глупак и да не се сети по-рано - това щеше да спаси живота на Сириус.

Иначе цялата история на Снейп е страшно подтискаща и тъжна. Това вече съм го споделял, но дори подигравките към него, които в първите книги ми бяха забавни, сега ме натъжават, защото знам, че той не ги заслужава. Той заслужава всички да го почитат и да го споменават с възхищение. Или, най-малкото, заслужава да бъде щастлив.

И точно по тази причина, най-трогателният момент за мен, от цялата история, е супер мелодраматичната реплика от Епилога, която всеки път ме просълзява: "... кръстен си на двама директори на Хогуортс. Единият от тях беше от Слидерин и беше, може би, най-смелият човек, когото някога съм срещал."
Всъщност това страшно много напомня на момента с огледалото - в първия случай Хари призова името на Сириус, във втория призова това на Снейп, давайки го на сина си. Но и в двата случая нямаше полза - правилното време беше минало, Сириус си беше отишъл безвъзвратно, а Снейп не беше получил приживе признанието, което заслужаваше.

А Снейп го заслужи!
От началото на съвместната им работа Дъмбълдор презираше Снейп, но малко по малко започна да го признава и кулминацията на тяхната "връзка" (най-страхотната връзка, която съм срещал всъщност - двамата най-потайни и загадъчни образа, един срещу друг, без маските, които носят пред обществото), та кулминацията на тази връзка беше момента, който спомена Плейнскейп:
- След толкова много време?
- През цялото това време.
Тогава Дъмбълдор се разплака, понеже осъзна колко по-велик и достоен е Снейп от него. Но не му го каза. Защото Снейп трябваше да бъде унижаван и измъчван, за да си свърши работата както трябва. Снейп трябваше да бъде жертван за Общото Благо.


Малко се отплеснах, мо Снейп е толкова велик образ, че за него могат да се пишат книги и да се изучава в училищата.


С болднатото е точното и перфектно изказване, което едва ли бих могъл да го кажа тъй добре. Именно и точно тъй и перфектен анализ просто, мнооого ми хареса. А горния абзац за това какво е заслужил Снейп също съм съгласен. Да, беше a flawed hero, имаше толкова много минуси, но точно това го правеше още по-човешки и believable от другите герои. А и донякъде може да бъде оневинен за своите негативни качества - смея да твърдя, че той е вероятно героя, който е страдал най-много от всеки друг в ХП. Всеки си имаше някой, всеки получаваше подкрепа или защита, или обич от някой - Хари Потър имаше приятелите си, Джини, Дъмбълдор, Сириус и т.н. Рон и Хърмаяни си имаха Хари, както и взаимно, семействата си, всичките останали герои там и т.н. Сега не ми се изброяват всичките герои, но който се замисли ще види, че е така - всеки има някой до себе си, който да го подкрепя и обича, дори и Лупин и Тонкс се взеха. Само и единствено Снейп остана сам - без никой да знае през какво преминава и посрещайки само омраза от страна на тези, които трябваше да му благодарят и похвала, от тези, които най-вероятно е мразил (визирам Волдемор и убийството му на Лили, не си спомням да е споменато, че го мрази, но все пак I imagine, че не го вижда като особено приятен типаж).

Единственият човек, който някога е имал значение, истинско значение за Снейп е Лили и след като тя бива убита той остава буквално сам. Предполагам, че може да се каже, че единствения персонаж, който Снейп си има в цялата поредица е Хари Потър и то само заради образа на майка му. При положение, че той самия не си пада все пак по Хари, а пък Хари по Снейп - още по-малко, представям си само каква обич и подкрепа може да получи Снейп от негова страна. Т.е. той е сам. Той е единствения герой, който страда и е изоставен от всички и е подтикнат от любовта си към някой, който никога не би му отвърнал (а и да би, то няма как, защото е мъртъв). Как може да измислиш по-трагичен герой от това? Самото му съществуване става като олицетворението на тъгата и болката, изоставеността и самотата. За мен Снейп е един от абсолютно най-добрите герои в литературата, който някога съм виждал, толкова е многопластов и заслужава толкова много, а дори не го получава, той е въплъщението на всичко, което някога съм уважавал в такъв тип герои. Да направи най-огромната саможертва и то поради една-единствен цел - любов, вечна любов.

За нещастие аз не мисля, че той получи заслуженото уважение и благодарност в края на книгата. Това, което разбрахме за сина на Хари беше окей, но то беше най-малкото, което трябваше да направи. Нямаше да откажа и да видя горчивата болка на лицата на ВСИЧКИ когато разберат през какво е минал Снейп и защо. Но може би така е по-добре - може би няма достатъчно добър начин да се опише всичката благодарност, която той заслужава и затова Роулинг е решила да пропусне тоя момент. Но определението 'най-смелият човек, който някога съм срещал' поне му доставят малка част от признанието, което е заслужил. Само Хари да пропусне оная смешна частичка 'може би' от изречението.

А онова дето Хиху спомена за връзката между Снейп и Дъмбълдор мноого ми хареса, ама много. Правиш уникални анализи, признавам ти го
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Planescape
МнениеПуснато на: Пон Ное 15, 2010 11:07 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Велик Маг
Велик Маг

Регистриран на: 20 Юни 2009
Мнения: 1185
Местожителство: Universe Sandbox

miss_gaga написа:
Много мерси за изчерпателното мнение.Образа на Снейп винаги ми е бил супер неясен,дори и след мислоема в книга 7.


Това е донякъде и идеята - да бъде неясен, защото малцина са знаели за неговата трагедия. Всъщност кои малцина - само Дъмбълдор, няма кой друг, нали?

Ако не си разбрала самата история, то накратко - Снейп през цялото време е бил двоен агент за Дъмбълдор и е шпионирал Волдемор. През всичките години спасява и помага на Хари когато му е възможно и както може. Накрая излиза, че Снейп е готов да защитава момчето с повече желание, отколкото самия Дъмбълдор. Прави всичко това само поради една-единствена причина - любовта си към Лили, майката на Хари. След като тя бива убита той е съкрушен (смея да твърдя повече от всеки друг) и се заклева да пази сина й от сега нататък в нейно име. Всичко останало да самия си край когато умира прави заради любовта си към нея. Също си заслужава да се отбележи, че той е единствения смъртожаден, способен да измагьосва покровител - сребърна кошута, същия като на Лили Еванс. Пак заради любовта му към нея. Мисля че това е достатъчно, за да се схване през каква болка, самота и тъга е минал Снейп през всичките тея години и защо той заслужава да е най-тъжния герой в книгата. Неговият цял живот е най-тъжния момент в книгата.


В смисъл, сигурно всичко това и сама си го разбрала де, ама както каза Хиху за неговия образ може да се напишат книги и е абсолютно прав
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
virosh
МнениеПуснато на: Пон Ное 15, 2010 6:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Полковник

Регистриран на: 27 Юли 2007
Мнения: 11408
Местожителство: в.търново

Всъщност доста от възрастните герои в Книгата имат много добер изградени образи, част от магията на Хари Потър Smile
Arrow Не знам защо но никога не ми е било ЧАК толкова тъжно от смъртта на Сириус, по-скоро ме беше яд на очилатия тъпанар!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Галя
МнениеПуснато на: Сря Ное 17, 2010 10:56 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 23 Сеп 2010
Мнения: 5201
Местожителство: Долината на изгубените

Planescape написа:
miss_gaga написа:
Много мерси за изчерпателното мнение.Образа на Снейп винаги ми е бил супер неясен,дори и след мислоема в книга 7.


Това е донякъде и идеята - да бъде неясен, защото малцина са знаели за неговата трагедия. Всъщност кои малцина - само Дъмбълдор, няма кой друг, нали?

Ако не си разбрала самата история, то накратко - Снейп през цялото време е бил двоен агент за Дъмбълдор и е шпионирал Волдемор. През всичките години спасява и помага на Хари когато му е възможно и както може. Накрая излиза, че Снейп е готов да защитава момчето с повече желание, отколкото самия Дъмбълдор. Прави всичко това само поради една-единствена причина - любовта си към Лили, майката на Хари. След като тя бива убита той е съкрушен (смея да твърдя повече от всеки друг) и се заклева да пази сина й от сега нататък в нейно име. Всичко останало да самия си край когато умира прави заради любовта си към нея. Също си заслужава да се отбележи, че той е единствения смъртожаден, способен да измагьосва покровител - сребърна кошута, същия като на Лили Еванс. Пак заради любовта му към нея. Мисля че това е достатъчно, за да се схване през каква болка, самота и тъга е минал Снейп през всичките тея години и защо той заслужава да е най-тъжния герой в книгата. Неговият цял живот е най-тъжния момент в книгата.


В смисъл, сигурно всичко това и сама си го разбрала де, ама както каза Хиху за неговия образ може да се напишат книги и е абсолютно прав


Благодаря,че ми го разясни,сега ми е по-ясно.




Virosh написа:
Всъщност доста от възрастните герои в Книгата имат много добер изградени образи, част от магията на Хари Потър Smile
Arrow Не знам защо но никога не ми е било ЧАК толкова тъжно от смъртта на Сириус, по-скоро ме беше яд на очилатия тъпанар!


О нее...и ти ли почна... Все едно ,че пишете Библията...с тва главно К...

Иначе съм съгласна.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
~ Еni97 ~
МнениеПуснато на: Пон Ное 29, 2010 8:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 15 Юни 2010
Мнения: 44
Местожителство: Hufflepuff

За мен най-тъжния момент е когато Хари се връща в Годрикс Холоу.
По-специално частта с гробовете на родителите му и разбитата къща след това.
На много места от книгата съм плакала. Тези два момента обаче бяха най-разтърсващите Sad
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Пон Ное 29, 2010 8:35 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

И е много гадно, че не включиха частта с надписите пред къщата във филма, нито паметника в центъра на селото.
_________________
Мишо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
fystyk
МнениеПуснато на: Вто Дек 14, 2010 4:32 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Мъгъл
Мъгъл

Регистриран на: 09 Дек 2010
Мнения: 0

Определено моментът с Доби не е толкова покъртителен, колкото драмата със Снейп... Какъв герой е духчето в сравнение със Снейп! Помагаше на Хари и всичко, да , знаем, но онова си е друга история..
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
fystyk
МнениеПуснато на: Сря Дек 15, 2010 8:10 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Мъгъл
Мъгъл

Регистриран на: 09 Дек 2010
Мнения: 0

Ами не е ли драматична смъртта му? Как казва "Виж ме " и всичко неизказано между него и Хари....
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Kenny
МнениеПуснато на: Сря Апр 06, 2011 9:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Директор
Директор

Регистриран на: 02 Яну 2010
Мнения: 335
Местожителство: Gallifrey

KRAA написа:
Няма по-тъжен момент за мен от последната глава на книга 7, когато окончателно разбрах, че и най-умният си е малко прост! Защо иначе Хърмаяни ще се жени за тъпия и беден Рон, а ще пусне Красивия и класен Хари на друга? А? Bum

srsly xP ?
_________________
I am you, you are me
Together
We make a perfect Charlie
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vuvuzela
МнениеПуснато на: Сря Апр 06, 2011 9:48 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 02 Сеп 2010
Мнения: 4569

fystyk написа:


имаш готин аватар
_________________
tarampadjik
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
virosh
МнениеПуснато на: Чет Апр 07, 2011 1:38 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Полковник

Регистриран на: 27 Юли 2007
Мнения: 11408
Местожителство: в.търново

Kenny написа:
KRAA написа:
Няма по-тъжен момент за мен от последната глава на книга 7, когато окончателно разбрах, че и най-умният си е малко прост! Защо иначе Хърмаяни ще се жени за тъпия и беден Рон, а ще пусне Красивия и класен Хари на друга? А? Bum

srsly xP ?

Красив и класен Хари? Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing По мое мнение трябваше да зареже и двамата дрисльовци и да си намери свестен мъж, като Виктор Крум примерно или някой от Рейвънклоу!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 15, 16, 17, 18  Следваща Страница 16 от 18

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker