Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор
 Хари Потър и Чалгаленд « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
pesho potter
МнениеПуснато на: Нед Дек 04, 2016 1:06 pm    Заглавие: Хари Потър и Чалгаленд Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 23 Юли 2012
Мнения: 22

Глава първа

Слънцето мудно се прокрадваше зад сивите облаци и имаше вероятност деня да е хубав. Повечето ученици от "Хогуортс" обожаваха да прекарват уикендите или у дома или навън...а някои обичаха да се напиват.
Хари, Рон и Хърмаяни обаче не бяха като другите. Те често имаха твърде много други ангажименти и обожаваха да спорят за съществени неща.
-Филията ти е препечена! Сляп ли си!- настоятелно изкрещя Рон към Хари на масата на Грифиндор
-Виждам,че не е препечена, стига вече! Само на професорите са препечени!- озъби се Хари
-Напротив! Ти просто си късоглед!
-Момчета! Днес нямаме хляб за закуска!-обади се Хърмаяни и смисления спор приключи.
След закуска всички научиха ужасната новина,че почти целият останал свят се е напълнил с опасен вид хлебарки и няма да могат да се приберат при семействата си. Оказа се,че хлебарките са мъгълокръвни и нямат силата да се доберат лесно до училището.
-Не мога да повярвам,че отново има дискриминация! Ще създам дружество в защита на насекомите- обяви разпалено Хърмаяни късно вечерта в общата стая
-Ти луда ли си? Нима искаш и тук да плъзнат хлебарки?! За нас няма да остане никаква храна!-проплака Рон и отхапа от едно пилешко бутче, което си беше скрил с дрехата.
-Ъ..хора...не се ли притеснявате за семействата си в този момент? Сигурно се борят сами с гадините-обади се Хари
-Те са свикнали, спокойно-нехайно махнаха с ръка другите двама
Когато дойде време за лягане, Хърмаяни се настани в общата стая на момчетата, защото момичетата гледаха "Малката булка" и ревяха постоянно.
Скоро всички захъркаха, освен Хари. Той не можеше да заспи и се чувстваше някак гузен,че бездейства и не са бори с хлебарките. Беше свикнал да е герой и да помага...а сега се чувстваше много обикновен.
Както се депресираше и гледаше тавана, изведнъж видя близо до прозореца някаква светлина и след малко чу силни шумове.
Той изплашено взе единият си пухен чехъл и простъпи към прозореца с треперещи колене.
Кой е там? Въоръжен съм!- изсъска Хари и присви очи
В същия миг прозореца се отвори и в стаята влетяха момче със сребрист клин и впит потник и мръсно крилато прасен със камбанка на врата.
Момчето се огледа развълнувано и примигна. После пристъпи към Хари и го огледа подозрително.
-Уенди? -запита то учудено и пак впери поглед в Хари
-Нискобюджетен к-поп певец?- на свой ред се обади очилатият
-Хей, я без обиди! Дрехите ми са крадени от Мега Мол!- разпалено кресна непознатият а прасете изгрухтя ядосано- къде е Уенди? Какво сте й сторили! Трябва веднага да дойде с мен!
-Виж, брат, има някаква грешка. Тук е училището за магии "Хогуортс" и сигурно вече си се досетил кой съм аз. Знам,че си дошъл за автограф, ще ти дам ей сега.
-Не знам кой си, но нямам време за лафчета с теб. Моят свят е в беда и трябва да побързам. Всяка вечер идвах тук при моята Уенди и тя обеща да дойде с мен. Е, обеща ми и да се натискаме, но трябвало да мине време.
-Объркал си се. Нямаме Уенди в училището. А и как така не знаеш кой съм? Аз съм Хари Потър, най-великият човек в света на магьосниците!
-Нашият свят е пълен с всякакви феи и вълшебници, ама като те гледам не си нищо особено. Чалгаленд се намира от другата страна на космоса. Само ако можеш да летиш, ще стигнеш там.
-О, това е лесно, имам си метла.
-А аз пък летя съвсем сам по всяко време. Нямам време да търся Уенди. Защо не дойдеш с мен в моя свят за малко? Сега там е мрачно и гнусно заради капитан Махмурлук, но ако всички се обединим, ще си върнем Чалгаленд и отново ще се друсат кючеци. Какво ще кажеш?
Хари се замисли и се усмихна. Тук нищо не се случваше и нямаше поле за изява. Трябваше да се докаже и на други места за да събере още фенове.
-Хайде, да тръгваме! Само да си взема чехлите, халата и малко бельо.
-Обещал съм на другите да доведа момичето Уенди. Не искам да се сърдят. Става ли малко да се дегизираш за да нямам проблеми?
-Ами не обичам да се обличам винаги като жена, но айде от мен да мине.
Хари замахна с магическата си пръчка и след малко вече беше облечен с дълга розова нощница, а черната му коса стигаше до кръста.
-Но ти все още си момче!
-Е, не научих пълното заклинание,но едва ли някой ще се усети.
Другото момче огледа от горе до долу Хари и се спря на някои определени части.
-Прав, си няма да се усетят. Аз съм Питър Сган, между другото. И за да тръгнем бързо, ще ти трябва малко от това.
Питър извади от една стара торба малко прах за пране и го посипа върху Хари, който се закашля.
-Това е Ехо Савекс от разпродажба, много е добър. Но се ползва и като прах за летене. По принцип можеш да полетиш ако си мислиш за нещо важно, но като гледам ти май не си много умен.
-О, моят приятел Рон е още по-тъп-защити се Хари- не можем ли да вземем и него заедно с Хърмаяни, онова момиче там?
-Не,единият ми се вижда малоумен, а другият прекалено умен, такива не ги искаме. Хайде, да летим!
Хари натъпка в един малък куфар малко дрехи, тоалетни принадлежности, бельо и няколко модни списания, взе магическата си пръчка и след малко двамата с Питър и прасето летяха към неизвестна посока.
-По-бързо Туайлайт Спаркъл, не се тътри!- викна Питър на летящото прасе
-Ама..така не се ли казваше едно пони???-зачуди се Хари
-Да, това е пони, но е омагьосано. И ако скоро не развалим проклятието над Чалгаленд, може и да го сготвим за Коледа...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pesho potter
МнениеПуснато на: Съб Яну 21, 2017 3:42 pm    Заглавие: Глава втора Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 23 Юли 2012
Мнения: 22

Глава 2

Колкото повече Питър, Хари и прасето се издигаха, толкова по-красива гледка се откриваше пред тях. Прекосяваха черни дупки, заобикаляха планети и за малко не ги удари един астероид. След няколко часа се озоваха в шарено облачно пространство. Хари усети сладка миризма за захарен памук и поиска да си откъсне от един облак.
- Внимавай, очилатко...това се тежки наркотици. Няма да ти понесат.
-Но...аз мислех,че е захарен памук-проплака Хари и оправи нощницата си
-Поне докато си тук, недей да мислиш. И без това не можеш.
Те започнаха да се спускат и след малко пред тях се откри красива гледка-хиляди величествени планини се издигаха над бистро море. Когато се приближиха, още малко, Хари видя огромен пиратски кораб, но изглеждаше малко странно. Вместо платна и страховити знамена и скелети, целият беше окичен в...домашна луканка и сланина.
Питър се стрелна ловко към палубата и бързо сви два къса от лакомствата.
Той ги подхвърли на Хари и заедно с прасето полетяха към близката гора с весели изражения.
-Питър Сган отново ни гепи мезето! Капитане, какво да правим?-кресна един пират със слънчеви очила.
След секунда на палубата се появи дългокос мъж с няколко расти и декоративни листа в косите хванал здраво бутилка с уиски. Той се клатушкаше и след малко се строполи на земята крещейки:
-Дръжте гоо! Какъв нахалник! Не стига,че онзи ден цяла бъчва ракия взе, а сега и от мезето ми! Ще го убия, ще се дуелирам с него! И ще го затворя за цяла година в стая без никаква чалга! Дори и Криско няма да слуша!!!
-Но капитан Махмурлук...вие сте пиян 24/7 или пък ви мъчи махмурлук от предишните месеци. А той може да лети! Как ще пипнем него и Загубените момчета! Нали изкоренихме чалгата и повредихме всичките им касетофони плейъри, счупихме дисковете и флашките им! Не помните ли? Дарт Вейдър беше на почивка и ни помогна да се справим с чалгата!
Капитанът не го слушаше. Той просто лежеше на дървения под и след малко заспа. Но беше забелязал неугледното момиче с Питър и вече знаеше,че ако го отвлече ще изпълни плана си...
В това време Питър и Хари зарязаха прасето до една близка кочина преди гората и скоро стигнаха до дървени къщи окичени с кожи на животни и плакати на звезди от Пайнер.
От тях се подадоха няколко дебели деца, облечени в лъскави сака и бели панталони и приветстваха Питър Сган приковали поглед в Хари.
-Ехааа, сланинка и луканка! Добре ще си хапнем- зарадва се едното от четирите деца на име Свинчо- ъ...това ли е Уенди?
- Разбира се,че е тя! Казах ви,че ще в доведа. Красива е нали?
-Ами...щом казваш. А защо има белег и очила?
-Здравейте, аз съм Уенди и то наистина. Късогледа съм и преди години паднах върху токчето си и се получи този красив белег-Хари се поклони изискано и събори няколко тенджери сложени пред вратата на едната къщичка
Загубените момчета го изгледаха подозрително, но не казаха нищо.
За радост на Хари, се оказа,че чалгата не е съвсем унищожена и момчетата си слушат ретро хитове от стари уокмени. За вечеря бяха приготвили малък чалга спектакъл и накрая всички изиграха един весел кючек.
На Хари тук много му харесваше и изобщо не мислеше да си ходи скоро. Питър му разказваше истории от Чалгаленд и легендата за Капитан Махмурлук. Според нея, той много обичал чалгата и дори искал да пробие в този бранш. Но му казали,че не е чак толкова тъп, бездарен и грозен и той се пропил от мъка и станал пират. После решил с помощта на тайнствен човек с дихателни проблеми да унищожат цялата модерна техника за слушане на музика и намразил Питър Сган, защото бил по-рус, по-слаб и по-празноглав. И се заклел да го унищожи...
Хари толкова се трогна от историята,че чак се просълзи и захлипа.
Свинчо се опита да разсее всички като подметна:
-Хей, хора...знаете ли,че Питър никога не е получавал целувка!
-Млъкни идиоте, нали ти казах да го пазиш в тайна!
- Е какво толкова и аз не съм получавал...тоест получавала...от хора извън "Хогуортс". Иначе от целият пети и шести курс, но това не е кой знае какво.
-Значи можеш да дадеш целувка и Питър!- викнаха момчетата, а Хари замръзна на място. Все пак не биваше да забравя,че не е Уенди и не може да си позволява такива неща.
Питър направи погнусена гримаса и се развика на приятелите си:
-Я стига! Не ме занимавайте с глупости!
-Хайде де, дай му целувка! Имаш ли в себе си?
-Едва ли си носи в торбата целувки за из път!-побърза да каже Питър
-Ама...чакайте вие...не сте виждали как изглежда целувката?-стъписа се Хари, но изглеждаше облекчен
- Ами не. Красива ли е? От какво е направена? Злато? Сребро?-полюбопитства Питър и накрая склони протягайки ръка-добре де, хайде дай ми. Не бива да развалям имиджа си.
Хари се замисли какво да му даде от торбата си нервно се разрови в нея. За негово щастие, наистина имаше една целувка- вкусен захарен сладкиш, който беше откраднал от някъде преди месеци. Беже лепкав и напукан, но той все пак го даде на Питър с гордо изражение.
-Ехаа!- възхитиха се другите- това значи било целувка!
Питър я прибра в джоба си и след малко всички заспаха под тихите звуци на една пт първите песни на Сашка Васева.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker