Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
 Фафнир [частен разказ с продължение] « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
emi
МнениеПуснато на: Пет Юли 08, 2005 2:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Princess of the Universe

Регистриран на: 17 Сеп 2004
Мнения: 88
Местожителство: on the street of dreams

Междувременно пред замъка...

- А! Ау! Ау! Луда вещица задръстенячка!!! Ръката ми! Помощ! Прилича на пихтия!!
- На мен ми прилича на бутер баничка - обади се Мидори. Всички сковаха поглед в нея.
- Не бих казала - бавно отговори Тайя. - Не е във формата на баничка, по скоро прилича на раздробена кайма.
- Да, но - възрази Мидори - от каймата не се подават стърчащи парчета кост. Може би...
- Ехооо! Обсъждате ръката ми, която ме боли стршно м... -Изядосва се Лиско преди да припадне от болка.
- Според мен прилича на шницел - вметна Тара. Всички прихнаха в неудържим смях.
Сега, след като го нямаше мърморкото момичетата се взеха да оправят положението. Тара разлисти голямата си книга с билко, която "сви" от Балкота и закова пръста си на една от страниците. Тайя надникна и кимна. Допря ръцете си в земята и се съсредоточи. От мястото мигновенно изникна странно разстение. Беше голямо и усукано, имаше шушулки като на фасул - еднометрови шушулки на фасул, и огромни цветове като на орхидея. За сметка на това листата му баха изключително малки и създаваха комичен изглед, кякаш штеще да се счупи. Не приличаше много на картинката. Всички се загледаха в прекрастите цветове и думите на Тара прозвучаха като гръмоносен тътен:
- Мидори, можеш ли да го отсечеш до корена, а после да разкопаеш около него.
Япончето се изненада, но го направи. С отмерено и рязко, но плавно дори танцувално движение тя отряза растението. Орлин подсвирна, защото меча сякаш се движеше бавно и неусетно, а се чу острия свистящ звук на скоростната засилко в момента на допира. А после магията на мига се развали, когато Мидори обърна ловко меча, и започна да разрива пръстта доста нескопосано. Разхвърляше я навсякъде около тях и накрая с извинителна усмивка каза, че досега само е поливала цветя. В следващите няколко минути Тайя и Тара направиха мехлем, с който намазаха ръката, на вече горящия от треска Лиско, а Орлин я уви с някакви платове. Мидори се зае със събуждането. Наведе се тихо до ухото му и изшумоля като муха. Резултат нямаше.
-Какво ме гледате - винаги се е получавало.
Последва втори опит: навеждане и пронизителен писък. Лиско скочи, треперещ. В следващия момент си погледна ръката и изрева. Въпреки, че болката беше изчезнала ръката му беше в огромни морави петна и червени мехурчета.
- Алргия - заключе мъдро Тара.
- Ъ-ъ-ъ, аз такова... аз.. ъ-ъ-ъ - заекна Мидори - ние такова... ние така решихме... така де..
- Оф - намеси се Орлин - Лиско, не можеш да продължиш с нас в това си състояние. Тъй като знаеш всичко, мисля, че най-добре ще е да се върнеш при Балкота, а ние ще те вземем навръщане. Обещаваме.
Момчето кимна и тръгна, даже доволен, защото болката отново се възвръщаше.

-Така... сега идва трудното - обобщи ситуацията Тара.
Бяха вървяли няколко минути и стигнаха до голям шубрак - явно лабиринт.
- Трябва да намерим система за разгадаването му, всеки лабиринт си има - един вход и един изход, въпроса е... - Орлин се впусна в обяснения, ала беше избутан от Мидори която пробва с меча си. Без особен резултат. Меча разрязваше листата, клоните, стеблата, но на тяхно място се появяваха нови черни и още по-здрави. Просто нямаше смисъл да продължава. Тогава се обълна към Тайя:
- Не можеш ли да ги накараш да изчезнат?
- Не, това не е естествено състояние в природата. Но мога да ги попроменя.
Тя направи няколко крачки и докосна с ръце храсталака. Затвори очи, и след миг черните и зелени преплетени клони се превърнаха в красиви... глухарчета. От вятъра семенцата им ги обгръщаха като завеса. Цяло поле от глухарчета, едно до друго. Тайя откъсна едно и го духна.
- Това беше първото, за което се сетих. - извинително изви глас тя.
- Е ще ни свърши работа.
И малките ни герои тръгнаха напред в умерен тръс (не бързаха да видят какви ужаси ги очакват в този огромен и мрачен, и определено зъл, и още повече подтискащ замък).

На вратата ги очакваше следващото препядствие. Не бяха стражи, странното беше, че стражи нямаше, нито пред портата, нито на кулите, нито в района. А още по-странна беше самата порта. Голяма и масивна, както се очакваше от една достополепна порта, ах, разбира се и обкована и желязо, но розова.
- Какво зяпате, млади дами и многоуважаеми господине, нима досега, в преплетените трудности по пътеките на Света, Живота, този стар пакостник, не бе имал честта да ви изправи, с огромно уважение пред една почтенна и смирена, въпреки вече не толкова млада (ах, как летят годинита!) розова порта? Не? Нима? О, колко жалко, какъв пропуск от негова страна. За ваша радост и мое неизмерно удоволствие аз съм тук за да поправя грешката му.
Седяха пред грамадната порта с поетични наклонности като вкаменени, не можеха да откъснат очи от нея. Нема така трябваше да изглежда зловещата паст на свърталището на злия владетел? Портата разтегна формата си в лъчезарна, до колкото й позволяваше обстоятелството, че беше дървена, усмивка.
- Моето име е лейди Анабел Гилтрид Медея Франчес фон Глобергон от областта Жинория. И за мен ще бъде несравнима чест и неземно удоволствие ако младите изискани гости се представят също.
Ако не беше порта, помисли си Мидори, щеше да бъде ниска, пълничка, добре възпитана в обноските и подмазването, и облечена в розово дама на около 40-50. В следващия момент до ушите и стигна гласът на Орлин, който ги предтсавяше.
- Аз съм Орлин от България, това са спътничките ми: Тара от Русия, Тайя от Перу и Мидори от Япония.
- О, - възкликна лейди Анабел, - колко... хмм... иноваторско.
И се прегърби в нескопосан поклон. Децата несъзнателно направиха същото.
- И какво води прекрасните ми събеседници в този край, ако смея да попитам?
- Ще убием Лорда - изтърси Тайя.
- О, нима? Той ще бъде очарован, мога да ви уверя. Но моля ви се, колко нивъзпитано от моя страна да ви задържам толкова време навън! Моля да простите обноските ми. Заповядайте в нашия скромен дом и се чувствайте като у дама си.

Четиримата влязоха вдървено, като Мидори подтистна желанието си да се обърне и да помаха на лейди Анабел. Вместо това стисна меча си, какво ли ги очакваше тук? Сякаш по поръчка отговора пристигна във вид на подвижна масичка бутана от една камериерка, следвана от лакей и още една камериерка. Момичетата бяха в розови роклички, а лакейя в светло син костюм. Огледаха се - навсякъде имаше розови покривчици и перденца, стените бяха в бледи нюанси на зеленото и розовото.
- Но защо точно Розово! - възкликна Тара, която, както всички останали, не можеше да повярва на очите си.
- Защото, млада госпожице, розовото е най-модерния цвят в момента в столицата. И тъй като блаточестивия Лорд, да е жив и здрав и да има благосполучно управление, го въведе, нямаше начин собствения му паллат, този дом на модата и културата, да не бъде облицаван в същото. Бизквитка? - Гласът на Лакейя разряза тишитана в непосредствена близост до тах.
На масичката вече бяха наляти четири чаши с ароматна течност, която за удобство нарекоха чай, и беше поставен поднос с бизквитки. Всичко беше като пародиен шадраван, и в същото време сякаш така си живееха тук. Но тогава къде беше опасността?
Писък прониза въздуха. Беше от горните етажи,и явно беше идаден от остатъка от групата. В следващия момент цялата магия на маската се развали. Не че стените или покривчиците, или дори пирдинцата смениха цветовете си, но всичко придоби зловещо обаяние. Кмериерките и Лакейят се изнесоха със светкавична скорост, а залата създаваше илюзията за стеснено пространство. Но очите им не засякоха никакво движение на стените, а сетивата им сякаш вече ги усещаха съвсем близо и изпращаха до мозъците им паническият импулс, че всеки момент ще бъдат смачкани.
- Стесняват времето около нас... или поне осезаемото пространство, коено те можем да видим или пипнем, и което бих нарекла време. - изстреля Мидори. - Бягайте!
Те се втурнаха към стълбите. За миг усетиха студенина, когато излязоха от времево-стеснялащия се куб, а после, сетивата им, различни от зрение или слух, доловиха някакъв пукот - изчезващото пространство.
- А сега да намерим останалите - викна Орлин.
- Нека да е след като се оправим с тези тук - Тайя посочи група въоражени хибриди. Една трета човек, една трета кон и една трета дракон, т.е. до кръста човек, надолу кон, а на гърбът си имаха люспести прешлени, по продължение на гръбначния стълб, драконова опашка и чифт криле. Бяха сравнително мънички, по ниски от тях, но явно доста силни. И бяха малко повече.
- Страхотно няма що! - измърмори Мидори, вадейки меча си, готова за поредната битка.
- Поне не са розови - усмихна се Тара...
_________________
It's a story of a man
Who works as hard as he can
Just to be a man who stands on his own
But the book always burns
As the story takes its turn
An leaves a broken man



за да помогнеш не е нужно много - кликни тук
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
BizkiT
МнениеПуснато на: Вто Сеп 06, 2005 9:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 23 Сеп 2004
Мнения: 586
Местожителство: Winland!

*Летс риборн дъ Ръ пъ гъ*

По всеобщо съгласие Майк търчеше по коридора пред останалите, за да може да деактивира всякакви възможни капани, които са заложени, понеже беше достатъчно бърз и нямаше какво да го нацели. Един път изпод краката му изскочиха шипове, но той беше далеч напред и дори не разбра за тях, останалите които вървяха зад него старателно заобиколиха. Малко повече се озори на розовите, злобно ухилени ангелчета, които заизскачаха от стените и започнаха да го обстрелват с SMG-та, но и това не беше проблем, понеже беше достатъчно бърз, че да вижда патроните и да ги избягва без проблем. За останалите, беше малко по-трудно да се справят с този капан, понеже не знаеха кога и как въпросните ангелчета се активират. Оказа се, че много близко до земята е имало съвсем тънкички нишки, при пресичането на които изскачат въпросните гадинки, но понеже Майк беше събрал всички нишки прелитайки през тях Ино, Яна и Алис нямаха проблеми да си минат спокойно. Майк си "летеше" по коридора, когато чу някой от зад да го вика. Беше Алис.
-Хей, скивай тука на стената, има същия знак, като на медальончето ти. - на стената имаше едва забележима дупка със същата форма като медальона и беше така прикрита от цветовете, че едва се забелязваше с просто око.
-Иииии верно. - отбеляза Майк... - Как го скивта, то едвам се вижда? Сигурно ще да е няква тайна ключалка, виждал съм мноо такива по филмите. Ама я вие 3-те по-добре се отдръпнете, да не се окаже някъв капан и да ни набибипа....
-Ами и аз не знам...изведнъж просто го мернах. - каза Алис
Момичетата се отдръпнаха, а Майк извади медальончето от пазвата си и го сложи в дупката на стената. Странна червена светлина изскочи от "клкючалката" и обля Майк. Преди да усети какво става, се озова в кръгла стая с нещо като огромен фонтан по средата, а от тавана се стичаше червена течност, право върху прозрачна витрина, която беше по средата на фонтана. Майк се замисли, дали да влезне в червената гадост, ама си заслужаваше да погледне кво има в тая витрина, пък и от опит глава не боли. Момчето първо се огледа, да види дали няма някъде изход от стаята, но не забеляза нишо и реши да се приближи, да провери дали под тая витрина няма копче или нещо подобно. Бавно стъпи в червената гадост на фонтана и с лек ужас, останови, че е кръв. От къде по дяволите идваше всичкото това количество кръв?! Погледна към витрината и с леко притеснение установи, че там няма никакво копче, а 2 странно изглеждащи сребърни пистолета. Вместо пълнители имаха дълги шипове, среброто от страни беше гравирано с дракони, а резервни пълнители - нямаше. Майк не се поколеба да свали теиската си, да я увие около ръката си и да строши витрината с нея. Взе двата патлака в ръце и ги огледа с възхищение. Тъкмо се чудеше, как ще се измъкне от тук, когато усети адска болка в дланите си. От дръжките на пистолетите бяха изскочили някакви шипове и се бяха забили в Майк, но странно не се чувстваше зле от това. Сякаш пистолетите го опознаваха. Усети чувство, сякаш хиляди мравки пълзят по цялото му тяло от дланите на горе и се насъбират в очите му. Стаята се замъгли, а Майк се озова клекнал пред познатата стена, където сложи медальона, който между другото беше изчезнал и сега стоеше срещу празната "ключалка". Ядосан вик иззад гърба му го измъкна от мислите му какво се е случило:
-Мааааааааайк !!!! Няма да откажем малко помощ тук, ако си добре.
Момчето погледна в посока на вика и видя, че 3-те момичета се бият сами срещу поне 40 "върколака"... поне на върколаци приличаха. Телата им бяха целите в кафява козина, а от вълчите им муцуни стърчаха остри като бръсначи зъби.
Майк видя, че от другата му страна се задават поне още 10 от въпросните гадове. Усети трептене в ръцете си. Пистолетите вибрираха, сякаш очакваха да бъдат използвани за първи път от много време насам.
-ЗАЛЯГАААЙЙЙЙЙ - извика Майк и 3-те момичете веднага скочиа на земята. Вдигна пистолетите на нивото на очите си и зпочна да стреля не с патрони, а с странно убийствена кръв. Беше му изключително лесно да уцели по принцип страшно бързите "върколаци", понеже сякаш виждаше движенията им предварително. Момчето се въртеше във всички посоки и сееше смърт сред гадовете с двата патлака. Когато вече всички върколаци лежаха мъртви на земята майк свали ръце с пистолетите и се заоглежда за спътничките си, от които нямаше и следа. Целият под беше покрит с трупове на зверове но момичетата не се виждаха никъде. За момент майк се изплаши, да не ги е застрелял без да иска, но от някъде се чу глас:
-Може ли вече да се изправяме? - Беше Яна, която леко се подаваше затрупана от 3 мъртви върколака.
-Ъхъ... - смънка Майк.
3-те момичета се повдигнаха живи и здрави изпод мъртвите животни. Алис дори срита 2-3 от тях, да се увери, че са мъртви. В следващия момент погледна към Майк и някак ужасено-възхитена извика:
-Аааааааааа к'во ти е станало с очите
-К'во, к'во ми има на очите? - притеснено каза Майк. - Ино също се втренчи в тях и в следващия момент със страхопочитание каза:
-Ихааааааа..... Шаринган....
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Алекс Малфой
МнениеПуснато на: Съб Авг 08, 2009 10:27 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Suomalainen

Регистриран на: 03 Авг 2005
Мнения: 5411
Местожителство: Helsinki, Finland

из темата Фафнир [коментари]


Paranoia написа:
Инфо за героите в разказа:


Есмерелда Вихронрав написа:
Име: Виан Гласиал
Прякор: Ино
Години: 13

История: Живее в Париж с баща си, французин и крадец по професия, наследила занята от него.Обича да се нарича "професионална клептоманка" и има полусестра(майка им е обща) в Перу, с която се е виждала няколко пъти и която не понася. Пада си по остри предмети и може да мята нож(малко несръчно, но все пак може).
Виан има високо самочувствие за себе си и се грижи ревностно за външния си вид(с 1 дума - суетна е), свикнала е да командори и да държи неприятен тон на околните, хич не обича да й се противоречи, вечно си търси някой, с когото да се съревновава и мрази да губи,
обича да се заяжда и да изтъква недостатъците на хората, надменна е и в очите й ясно си личи, че е по-умна от повечето хора наоколо(поне според нея), но не е достатъчно умна да го прикрива.
Не е глезла и не обича когато другите се лигавят и мелодраматизират, или се съмняват във способностите и. Смята, че на хората не трябва да се дава каквото искат, защото си пожелават само глупости.Насъбира яд скъпернически и го излива лесно, безкомпромисна към хората,но търпелива в повечето отношения.
Девизът и е "Ако не вземеш няма да получиш", обича да говори, но е способен слушател и умее да предразполага към разговори.
Способна ученичка на баща си е, стреми се към съвършенство, но е далеч от него.
Умее да мълчи и да пази тайна, може да е открита, а може и да е затворена. Не се впечатлява лесно и е опърничава.

"Снимки":
1
2
3
4


emi написа:
Име Мидори Асакура
Години 16

История Живее със семейството се в имението на баща й във Японея. Единствено дете е, за това и се очертава да поеме по семейния път - изкуството на боя. Всъщност е доста ленива и предпочета да си губи времето. Но мечът се превръща в другото й аз, заради редовните тренировки.
Мидори е силно свързана със семейството си, защото живее в Япония и принадлежи към стар самурайски род. Там традициите малко не са като в 21 век, по-скоро нещо смесено между 21 и 16-19 времето на самурайте и шогуната. Баща й я учи на изкуството на бой с меч и без оръжие, но има пристрастие към меча. Живее в имение със семейството си, като баба й я запознава с будизма, водейки я редовно в семейния храм. Всъщност детството й минава повече в къщи без да излиза никаде. Има учители (семейството й е заможно) и не й се налага да ходи на училище. Това я отчуждава от връстниците й, и тя не е свикнала да комуникира с деца. Всъщност не е от най-общителните младежи, но когато има нещо да казва държи да я чуят. Не си пада авантюрист. Предпочита спокойния живот, но когато влезе в битка се "слива" с меча и става друг човек. Сакаш мечът, битката й дават сили. Извън тях гледа на живота като на нещо абстрактно, което просто се случва. Пада си малко непукист, или поне се старае на повечето моменти и в повечето ситуации да реагира така.
От малка се цели да успее с медитацията - истинската медитация, да освободи духа от тялото. За сега не е успяла, но не се предава- Намира успокоение сред преродата - гледа небето, седи в парка пред параклиса, или се излежава на слънце в градината. Не е свикнала да спори с някого, защото почти винаги се съгласява с родителите си от уважение, а когато изказва мнение заявява позициите си точно и ясно без много увъртане. Пряма е, но предпочита да не си отваря устата. Обича огъня, а драконът е семейния й елемент. Има голяма татуировка на дракон на гърба - символ на власт (само първородните син или дъщеря имат такива, останалите са с малки на ръката, а тези със татуировки на гърба един ден ще управляват семейството). Всъщност самата й сила е свързана със силата и пътя на дракона, но тя не го е осъзнала. Винаги се стреми към самоосъвършенстване и не се задоволява с половинчатите неща - захване ли се с нещо го довършва.

Снимка
цък
тая


Невидимата написа:
име: Тайя Лопез
прякор: Кида (от quídam – някоя си; незначителна личност)
години: 17
местоживеене: Куско, Перу
Куско е древната столица на Перу – световен туристически център, пълен със забележителности и заобиколен от такива (като Мачу Пикчу например).
семейство: живее с баща си – перуанец, наследник на индианците кечуа, - който работи като екскурзовод в Кориканча – древният Храм на Слънцето; майка й ги изоставя, когато Тайя е на две години и от тогава почти не се е появявала – знае се, че се е насочила към Франция, където се омъжила за парижанин и родила момиче – Виан
характер: обича да се движи и има склонност към „приключения” (вмъкване в изоставени къщи, тършуване по тавани и мазета, катерене по дървета и стръмни скали); на пръв поглед се сприятелява изключително бързо, но всъщност е доста резервирана и предпазлива в отношенията си с другите; изключително наблюдателна; въпреки че се старае да изглежда мързелива и незаинтересована от нищо, гори от любопитство, което се старае да задоволи по всевъзможни начини – четене, гледане на документални филми, ровене из библиотеки, търсене на малко известни неща в Интернет, посещаване на исторически местности; пламва лесно и ядоса ли се, изкарва си го на всяко нещо, което й се изпречи; в училище я привличат историята и отчасти биологията (само ако става дума за растения и животни), но не блести особено по нито един от двата предмета; прекарва доста време навън.
снимка 1
снимка 2
снимка 3


Луна Лъвгуд написа:
Именце: Тамара Николаевна / Тара О`Нийл
Години: 16 ( да не забравите, че след два дни прави 17 )
Живее с майка си в Санкт Петербург. Майка й е рускиня, баща й
ирландец и са се разделили веднага щом се родила те се разделили
и се скарали за името.. Баща й искал ирландско име и неговата
фамилия, а майка й руско с нейното моминско име. Като компромисен
вариант и двамата приели Тамара Николаевна да се казва в Русия, а
в ирландия да се казва Тара О`Нийл. В ирландия от втория брак на
баща й има 3 полусестри и 4ма братя. Мънинко за характера :
решителна, независима, непукистка, но за доста неща поема
отговорност, мълчалива, когато не й се говори или когато не мисли,
че околните трябва да чуят мнението й.
Снимка


BizkiT написа:
Име: Майк Чавез (Трябваше да е Марк, ама нали съм прост в първия пост забравих кво име му бях измислил и го смених в движениеXD )
Години: 17
Живее в Калифорния, баща му е в затвора за въоръжен грабеж а майка му в психиатрична клиника. Има полу-брат - вокалистът на КоРн - Джонатан Дейвис, но много малко хора знаят за това. Мотае се по цели дни и нощи с приятелите си и в опити да си намерят звукозаписна компания за новото ЦД (или поне се е мотал, до преди да попадне на това място). Пада си по екстремни спортове и рискове, като цветове се кефи на черно и се облича предимно така. С доста татуйровки, правени лично от Фред Дърст, които все още никой в РП-то не е забеляза, щото Майк се мъкне със суитчър :Р А и най-важното Wink - слуша метъл :Р

Pic1
Pic2


Bizkitka написа:
Име: Алисън Вихронрав ^^ Razz
Възраст: 16
Външен вид: както казах и на Неф, те такова кат мене. Само дето може да й е естествено черна косата, не възразявам. ^^
Характер: ем, дам, знаем се.

Бележчица: По план не трябваше да е българка, а шотландка. Ама я побългариха в процеса на разказа, тъй че да речем, че просто има такъв произход и от там името. Демек майка й е от Шотландия, падрето е българин. Иначе семейството е нормално, няма раздори и семейни тайни, братя по други страни и прочие.


Paranoia написа:
име: Кума Лиса
възраст: неуточнена
външен вид: ако сте виждали приятелят на биз от детството владко знаете за какво става въпрос
характер: чекнете ми мненията за целта (;
живее в: огледало на свободната република, където всички са доволни и щасливи. ако го търсите на картата ще го намерите под името 'варна' ('varna')
месторабота: 'само пионка в играта им'; ученик;
хоби: 'да бройка телата сякаш са овце под аранжимента на бойни барабани'. или поне така му се иска.. в действителност - да си пилее времето до момента, когато то ще почне да пилее него (:
как представя себе си след 10 години: антоним на американската мечта
човек, който не иска да среща: себе си. ще бъде искрено отвратен, лиско е убеден в това.
мечта: джордж буш и владимир путин да се съберат заедно, да се здрависат и да осигурят мир по целия свят


AnAcondA_lp написа:
име:Яна(фамилията не е важна)
възраст:16
произход:българка,родена в стара загора,живее в софия
външен вид:среден ръст,катранено черна коса ,сиви очи и...косата й е гъста,не много
уплива и е дълга до..бе малко над кръста.
характер:ми..злобна...много злобна..и хитра.

_________________
____________Midnight
You come and pick me up, no headlights
___________Long drive
Could end in burning flames or paradise


_'Cause we're young and we're reckless
_____We'll take this way too far
______It'll leave you breathless
________Or with a nasty scar

______Got a long list of ex-lovers
_______They'll tell you I'm insane
____But I've got a blank space, baby
_______And I'll write your name
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Алекс Малфой
МнениеПуснато на: Чет Окт 18, 2012 6:43 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Suomalainen

Регистриран на: 03 Авг 2005
Мнения: 5411
Местожителство: Helsinki, Finland

от архив
_________________
____________Midnight
You come and pick me up, no headlights
___________Long drive
Could end in burning flames or paradise


_'Cause we're young and we're reckless
_____We'll take this way too far
______It'll leave you breathless
________Or with a nasty scar

______Got a long list of ex-lovers
_______They'll tell you I'm insane
____But I've got a blank space, baby
_______And I'll write your name
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения  Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4 Страница 4 от 4

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker