Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2
 В сянка(ФФ) « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
daniil_95
МнениеПуснато на: Сря Авг 22, 2012 4:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

15.Тънкостите на играта.

Когато Лорд Волдемор отвори вратата на кабинета си очакваше просто да прекара малко време сам със себе си.Да обмисли нещата.
Но той беше там. Мъжът с жив и чалнат поглед и съмнително психическо и физическо равновесие и приятелско (граничещо с малоумие) изражение. С малка бутилка в ръка и с една от онези конусовидни шапки за парти на главата си.
Кабинетът не беше нито голям, нито малък, но като цяло правеше впечатление за смесица между уют и лукс в прилични дози.Имаше бюро по средата и два стола от двете му страни, които внушаваха, че преди мястото е било адвокатска кантора. Място за преговори между съперници по дело или за срещи на съдружници планиращи следващия си ход. Този късен следобед мястото щеше да изпълни още веднъж гореспоменатите си функции. Лъчите на умиращото слънце се прокрадваха през прозореца , очертавайки силуетите на двамата мъже, които бяха седнали на двата стола.
- Честит рожден ден! – сърдечно пожела Дани отново. Размаха магическата си пръчка и еленовите рога, които преди малко Черния лорд събори, се наместиха над камината послушно като опитомен звяр. – Нали така се казва, когато някой се роди. Или прероди. Признавам ти го – възкръсваш по – често от феникс. Ако позволиш да те разпнем можем да основем религия в твоя чест.(Подочувам, че за Хари Потър са направили нещо подобно.)
- Кой си ти? – пръчката на Лорда още беше вдигната недоверчиво.
- Не ме ли помниш? Е, засичали сме се един път и то за кратко.. Възможно е и да имаме общ познат.Наричай ме просто Дани.
- Съзнаваш ли, че мога да те убия преди да мигнеш?
- Ти няма да ме убиеш, Том… (Спря да мига и очите му се насълзиха от усилието.)
- Аз не съм Том!
- Както кажеш, Том.
- Как се осмеляваш да ме наричаш така?
- Хайде не се ядосвай. Не мога да разбера какво толкова има. Искам да те наричам с по – краткото и симпатично име. Волдемор. Пфу. В него няма музика, а дори я да доловиш е скапана чалга. Докато Том е класика в жанра. Точно, кратко и ясно. Непретенциозно е, но не разкрива пълния потенциал на личността.
Отностно въпроса ти. Да. Признавам има шанс и да ме убиеш при евентуален сблъсък, но по – вероятно е и двамата да останем живи с назначителни наранявания, разрушавайки всичко наоколо. Но ти няма да ме убиеш. Поне не веднага. Ще искаш да разбереш как съм се добрал до тук. Как съм пробил защите ти? Каква е целта на посещението ми? И евентуално ще поискаш рецептата за ракията, с която ще те почерпя.
- Е, Дани какво правиш тук? Каква е целта ти? – процеди гневно Лорд Волдемор.(Търпението му беше опънато като пластмасова струна на евтина китара, закупена от „Гранд мол Варна”. )
- Първо – няма да ти кажа тайната на ракията. Семейна рецепта...
- НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА ТЪПАТА РАКИЯ!!!!!
- Добре де , не трябва винаги да си толкова груб. (Лицето на мъжа доби леко печален вид – прие го като удър под пояса). – Все пак, ако я опиташ...
Зелена светлина освети помещението. Дани пак залегна зад бюрото, а горките еленови рога пак си го отнесоха.
Реакцията на консултанта беше миновенна Волдемор полетя и се залепи към стената до вратата все едно няколко яки мъжаги от руската мафия искаха да го сплашат, а няколко секунди по – късно Дани беше притиснат към противоположната стена, където се намираше камината (добре, че рогата бяха повалени отново иначе щяха да го нанижат.)
И двамата се чувстваха като премазани от пиана анимационни герои. След няколко мига постигнаха негласно споразумение и разхлабиха хватката един от друг.
- Та ето за какво съм тук: първо магиие ти, които си приложил на този мъртъв град са доста силнички, но има една незначителна подробност, която ти е убягнала.
- Подробност?
- Е, това ще ти разкрия накрая. Все пак трябва да .. хм да си оставя вратичка, ако преговорите се провалят.
- Преговори?
- Браво! Възприемаш бързо. Преговори между нас двамата.
- И защо ще искам да преговарям с теб?
- А защо не? Приемаш какви ли не изроди за смъртожадни.Имам нещо, което би искал.
- Какво?
- Хари Потър. Той ми вярва, въпреки че и той не знае защо. Умея да преценявам хората и мисля, че е така.
- Заинтригува ме, продължавай!
- Смятам, че точно за това държиш все още братовчед му, машиниста, учителя и най – добрия му приятел Роналд Уизли в плен долу в подземията на тази къща. За примамка.
- Добре какво друго предлагаш.
- Предлагам себе си. Дарбите си, ума си и съобразителността си. Ще се внедря сред враговете, донасяйки ти ценна информация.
След един доста дълъг миг мълчание, в който Волдемор наблюдаваше мъжа на стола срещу него. Явно прецени, че може да му вярва или поне да го изслуша. (Колкото Лорд Волдемор бе способен да се доверява на някой друг освен на себе си.)
- Примамливо звучи.Стига да изпълниш обещанието си съм готов да ти сложа Черния знак..
- Ти май не разбираш, а? – започна да се залива от смях. – Аз не искам да ти ставам слуга. Не искам да ме жигосваш с онова противно нещо, на което викаш знак.Змия и череп, сериозно човече, това е толкова изтъркано.(„Преспокойно можеш да основеш Хардкор банда” – допълни на ум и мисълта му се стори нелепа. – „Сигурно ще свириш на бас”)
- Тогава какво?
- Искам просто да съм на страната на победителите.
- Какъв ще си ми, ако не слуга?
- Партньор.
Беше ред на Волдемор да се изсмее. Противния му безрадостен смях огласи стаята, а (Дани отпи една глътка от чая с ракия и изчака истерията му да попремине):
- Ти очакваш Лорд Волдемор да те приеме като равен, като съдружник. Как си го представяш?
- Защо говориш за себе си в трето лице? Раздвоение на личността ли имаш? О, не – засрича.- раз – сед -морение.
- О, разбирам.. Признавам имаш чувство за хумор.(не изрази гласно учудването си, че непознатия знае една от най – съкровенните му тайни.)
- Не се шегувам. Смяташ ли, че аз като човек, който може да влезе да влезе в равна битка дори с теб, Лорд Волдемор най – великия магьосник на всички времена (Черния лорд се усмихна от ласкателството), ще се задоволя с позицията на плебей, треперещ за огризки. Ако си въобразяваш, че ще ти козирувам и ще ти се кланя, ще лижа подметките на обувките ти и ще треперя от страхопочитание всеки път, когато благоволиш да преминеш покрай мен, ще благославям земята ..
- Да, ясно! Схванах. Ще млъкнеш ли най – накрая. Заболя ме главата.
- Значи си съгласен. – лицето му се изкриви в налудничава, изпълнена с надежда усмивка (като циганче на вафла).
- Не, ти малоумен ли си?
Малоумникът се приведе към него съзаклятнически, кръстосвайки пръстите на ръцете си пред лицето си и погледна с решителност.
- Нека да го кажа по друг начин предишния път откровенно загуби битката с гръм и трясък.Допусна твърде много грешки.Груби грешки. Но пак статуквото беше на твоя страна.Имаше си хоркрукси и то 7. Достатъчно беше да прибереш Наджини при себе си, някъде на сигурно, да и сложиш едно Фиделиус и щеше да си живееш живота, чакайки Хари Потър да умре от естествена смърт.
- Да, но какво послание щях да оставя. Че съм се изплашил от някакъв незавършил очилат дрис ..
- Не! Пак можеше да го победиш. В шахмата има два вида подход – комбинационен – това са хора, които вървят по ръба, винаги, търсейки атака, рискувайки да отслабят собствения си лагер. Има и позиционни играчи. Такива, които чакат.Правят мудни, но стабилни ходове. Изнервят противника, притискайки го, използвайки часовника като свой приятел, готови да ударят в подходящия момент.
Контролираше министерството, контролираше училището, контролираше печата. (при всеки аргумент свиваше по един пръст) Хари Потър се укриваш като нелегален емигрант. Отчайваше се все повече и повече. Изнервяше се.
Ти беше пред дъската в спечелена позиция. Не беше нужно да обявяваш мат – просто трябваше да изчакаш времето му да изтече и щеше да спечелиш. Хари Потър щеше да се превърне в поредния фалшив герой подобно на Албус Дъмбълдор, а ти щеше да си все така неуязвим. Кой щеше да ти успори победата? Загуби заради някаква глупава гордост!
Няколко минути в кабинета господстваше тишината, а изражението на Волдемор се променяше. Сякаш наистина допускаше, че в думите на госта му има известен смисъл.
- Добре. И защо те интересува теб моето здраве и дълъг живот?
- Казах ти. Исках да ... искам да съм на страната на победителите И въпреки че ти загуби първата партия ще има реванш и този път смятам, че ще победиш.Променил си се доста от предишното си ъъъ.. прерараждане. Най – малкото – поне вече носиш на майтап. Осъзнаваш, че честта е преходно понятие. Сам го каза щом Хари Потър те пита имаш ли изобщо няква чест: „ Учудващо, но не .. Предвид безсмъртието ми, в което се увери тази нощ, не усещам нищо.”
- Каква ще е твоята роля в тази хм... нова шахматна партия?
- Казах ти. Предлагам ти аз и ти да станем съдружници.Помисли си. Ще бъдем непобедими. - изправи се отиде до Лорда и постави ръка на рамото му, а с другата започна да жестикулира, гледайки към светлото бъдеще. – Аз и ти, човече, ще ги разбием! Винаги си работил сам и това може би е най – голямата ти грешка. Сега обаче (погледа му се разкофусира и заприлича на умопобъркан повече от всякога)ние двамата ще владеем Галактиката като баща и син.
- Какво?
- А извинявай.Това е от един филм.Отплеснах се.
- Признавам, че в предложението ти има известна логика, но..
- Не решавай веднага! Като знак на добра воля ще ти сипя малко кайсиева.Спокойно не е отровна ето виж.
Той взе празната си чаша и започна да налива в нея , а шишето беше на ръба на изпразването, когато..
- Ей, чакай няма ли да ми оставиш и на мен.
- Това е дух.
Измагьоса друга чаша и му наля малкото останало в бутилчицата. После двамата вдигнаха едновременно чаши.
- За съдружието и световното господство! - весело обяви Дани.
- Ще видим...
После пиха (консултантът се учуди, че Волдемор е способен на такова нещо. Това явно пак беше една от онези позитивни промени. „ Кайсиевата ракия е способна на чудеса!” – помисли си.)
В мига, в който поставиха чашите отново на бюрото(по лицето на Волдемор играеше неестествено весела усмивка.) в стаята влетя един смъртожаден и с изплашен вик „ Затворниците избягаха!” сложи край на преговорите.
Дани взе шишето прибра го в джоба си и скочи през прозореца:
- Давам ти време да помислиш. Уведоми ме, когато решиш.
Изгуби се от поглед. След малко пак се върна:
- Хареса ли ти, ракията? – приличаше на сервитьор на морето, който събира положителни отзиви за местната цаца.
- Да, учудващо освежаваща е. – кимна Черния Лорд.
Гостът му се загуби от поглед, но се появи отново за кратко: ” Ако сутринта ти прилошее, пробвай със зелева чорба!”

Когато Волдемор се осъзна пристъпи през прозореца и го видя...
Голям кратер като от вулкан, получил се от изровената пръст.Човекът се беше спуснал вътре И тогава осъзна как беше проникнал първият път, каква пролука беше оставил.

Променил си се доста от предишното си ъъъ.. прерараждане. Най – малкото – поне вече носиш на майтап. Осъзнаваш, че честта е преходно понятие.

За първи път пред живота си Лорд Волдемор осъзна, че е направил грешка.
**

Хари се събуди и се огледа.Беше в легло, но не беше неговото. Усети, че се страхува, но не знаеше защо. Реши да отпъди този страх.
Стана и заопипва с ръце нощното шкафче. Намери очилата си и ги сложи. Стаята доби по ясен и не толкова размазан облик. Определено не му беше позната.

- Сигурно още спи. – чу шепот пред врата. – Доста му се събра. Не може ли...
- Съжалявам, Джини! – отвърна гърления глас. – Не търпи отлагане.

Вратата се отвори и пред тях застана Хари. Двамата не продумаха. Усмихна им се широко и се прозя.
- Къде се намирам? – запита, правейки им път да влязат.
- Хари. – Джини му заговори внимателно. – Наистина ли не си спомняш.
Той започна да гледа ту към Джини, тук към Кингзли като тъповато като куче, чиито стопани са го хванали в беля, но самото то не разбира какво толкова нередно е направило.
- Какво е станало?
- Ами Хари... – поде Кингзли.
- Сънувах много интересен сън.-eнтусиазирано продължи Хари. Приличаше на малко дете, което иска да разкаже на родителите си нещо непременно и не обръща особенно внимание на това, което имат да му кажат те.- Върнън и Петуния се държаха човешки, Дъдли цитираше Данте Алигиери. Със Джини бяхме женени и имахме три деца.Рон най – после се беше пестрашил да предложи на Хърмаяни.
Върнън и Петуния бяха убити. Дъдли живееше при нас. Джини се целуваше страстно с Волдемор... Бльок каква гадост! Рон и Хърмаяни имаха две деца..
Чакай, Волдемор!? Каква работа има той в съня ми?

Спомни си съня си, който не беше сън. Видението – да това беше по – точна дума Беше се случило.Внезапно усмивката му помръкна.

- Какво е станало? – повтори. Искаше да му кажат, че всичко е наред! Че си у дома и е в безопасност, но имаше усещането, че няма да стане.В следващите няколко минути представата му за реалност се разми. Имаше чувството, че е само наблюдател на живота си, а онзи загубил ума си Хари преминаваше от тема в тема, забравяйки какво е казал преди секунда.

- Целувала съм се с Волдемор? – повърна Джини, очудвайки се до къде е стигнало подсъзнаниео на мъжа й.

- Кога? Ама защо си го направила!Волдемор нали е мъртъв? – обърка се Хари. –А, да върна се! (Кингзли го изгледа недоумяващо.)

После изгледа разочаровано съпругата си:

- Защо ми изневери Джини? Не помисли ли за мен и за децата. (Джини остана на мястото)
Децата? Нима имаше деца? Е, явно част от съня беше истина.(Непременно щеше да се бори за родителските права.Нямаше да ги остави с любовницата на Волдемор!)

В стаята влезе Рон целия потен, а Хърмаяни вървеше след него.

- Рон! Сестрата ти ми изневерява! – Хари засочи параноично някъде в пространството. -- Нали ще свидетелстваш в моя полза приятел. Ще кажеш, че не съм бил децата.
Рон остана слисан.

- За какво искаше да говорим Кингзли? – проговори му сякаш чак сега го беше забелязал. - Визита на самия министър на магията едва ли е случайна.

- Аз вече не съм министър на магията. – равнодушно отбеляза Кингзли все още втрещен.
- О, съжалявам приятел! – Хари го потупа по рамото.

В стаята влезе Дъдли.

- Дъдли! – сърдечно го поздрави Хари. – Това е жена ми Джинерва.

Той хвана ръцете им, допирайки ги една до друга в някакъв жалък опит за здрависване.
- Всъщност скоро ще ми е бивша! Изневери ми! Можеш ли да повярваш? Та това е Джини? Имаме и деца.
- Хари... – опита се да го успокои „бъдещата му бивша съпругата”.
- Не се оправдавай жено. – засочи към нея. – Ти разби това семейство! Ще се видим в съда!

- Вече не си министър? – учуди се Хърмаяни.
- Волдемор се върнал! - сепна се Кинзли.
- Джини ти е изневерила? – възмути се Рон.
-
- Да с Волдемор! – потвърди Хари, кимайки с широко отворени очи, подчертавайки сериозността на положението. Най – добрия му приятел се обърна към сестра си, гледайки я като гръмнат.

От някъде се чу свистенето на чайник, който прерастна в шум от локомитив, когато....

- БРЕМЕННА СЪМ! – обяви Хърмаяни.
_________________
Правете любов, а не хоркрукси.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
daniil_95
МнениеПуснато на: Пет Авг 31, 2012 4:53 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 08 Юни 2011
Мнения: 708

16.Забравена покана.

Тишината в стаята се нарушаваше единствено от монотонното тиктакане на стенния часовник в „Трите метли”. Мудното движение на стрелките засилваше …, а бе това е много банално начало. Да кажем, че просто всички мълчаха, поразени от новината.Жената явно беше решила да им каже, мислейки че на фона на мрачните събития ще притъпи важността й . Явно сбърка.

- Наистина ли си….
- Не, разбира се! – усмихна се Хърмаяни. – Блъфирах, за да млъкнете!

Рон въздъхна облекчено, а съпругата му го изгледа на кръв(от някъде отново се чуха стрелките на часовника, отброяващи последните секунди от живота на Роналд Билиус Уизли. ):
- Нима това би било толкова лоша новина ?
Червенокосият се замисли. Дежурното оправдание за бедността и живота в световна икономическа криза не вървеше, имайки предвид на скоро полученото наследство от Леля Мюриъл. („ О Мерлин защо сме богати!” – за първи път от незапомнени времена възликна макар и на ум представител на рода Уизли. )

- На прага сме на война все пак! – уж се възмути, а лицето му стана като косата. – Трудно е да се отглежда дете и тепърва да се възпитава! Стар съм вече ...
Хърмаяни наблюдаваше със задоволство как съпругът и се паникьосва и гнева и поотмина. (Рон благодари на Бога, че Лорд Волдемор се завърна.)

- Как ти хрумна това с бременността!? – попита Джини.

Мъжът и отново я погледна обвинително, червенокосата обаче явно прочете мислите му. Отправи му поглед „ ще отнесеш проклятие за летящи сополи приятел”(беше толкова ядосана, че забрави за запетайката пред обръщението) и му заби зловещ шамар преди да я обвини, че носи копелето на Волдемор.

Хари отново се върна на земята и преносно и буквално (тъй като ударът на съпругата му го повали, а Дъдли кимна, оценявайки по достойнство изпълнението).

- Когато каза онова за Волдемор имаше предвид .. – запита Кингзли, подавайки му ръка, за да се изправи.
- Завърна се. Също като предишния път.
Джини приглади косата, а мъжа и се отдалечи на безопасна дистанция от нея, усещайки потенциалната опасност. Жена му му беше набрала и от време на време му отправяше по някой поглед от типа кръстен на нея.

Кингзли заби поглед в земята, след няколко секунди отново се окопити, но явно все още беше в шок.
Не го обвини в лъжа затова Хари прецени, че е по – добре да бръкне в раната още сега, а да не чопли после коричката:
- А ти защо вече не си министър на магията?
- Ами какво да ти кажа. – засмя се горчиво. – Фъдж победи. Вотът на недоверие успя!
- Не разбирам. – намеси се Рон. – Нали имаше верни хора сред комисията. Хора, които оценяваха предимствата на твоето управление.
- Да, но всичко се случи толкова бързо! Наблюдавах как листчетата с гласове „за” и „против” се движат по масата. Наблюдавах лицата им. Решителността в очите им.
Консулите ме отстраниха с пълно мнозинство.
- КАКВО!? – възкликнаха всички останали в един глас, дори и Дъдли, който нямаше ни най -малка представа какви са тези „консули”, но не искаше да се цепи от колектива.
- Да, дори и Фъдж не можа да повярва! По лицето му се появи една такава гримаса, за която можеш да прочетеш само в романите. Съмнявам се обаче да съжалява за решението.Истинска загадка е кой ще е следващия министър! – по лицето му пробяга иронична усмивка.
- На какво основание се позоваха? – зачуди се Хърмаяни.
- О, основания колкото щеш! Безспорно Фъдж си спечели много последователи след като хвана Чарлз Хопкинс. За тях е истински герой.Представи си заглавието, ако Скийтър беше жива: „ ХЛАДНОКРЪВЕН УБИЕЦ,ЗАЛОВЕН ПОД НОСА НА МИНИСТЪРА”.
- А какво стана с него? – поинтересува се Дъдли. – С Хопкинс?
- Направи пълни самопризнания. Още не са насрочили дата за процеса, но и това ще стане.
- E и, какви са тези основания? – запита Рон.
- Случая Скийтър, случая Дърсли..
- Това са просто изолирани инциденти. – възпротиви се Хърмаяни.
- .. случая с масовото убийство на наши граждани в България.
- Не ги съжалявам! – чистосърдечно си призна Дъдли.
- Да знам, че предвид това, което се опитаха да направят на сина ти не ти пука особено за това, което ги сполетя. Въпросът е, че това не прави убиецът им по – малко виновен.Дългата ръка на закона трябва да го застигне, дори и на някои тази мисъл да не им харесва.
- При неговия случай има някои има по - особени обстоятелства.- възрази Рон.
- Като например? – запита малко рязко Хари без да е имал намерението.Спомни са разговора между консултанта и Волдемор, на който неохотно стана свидетел:

"Имам нещо, което би искал... Хари Потър. Той ми вярва, въпреки че и той не знае защо. Умея да преценявам хората и мисля, че е така."


Рон остана безмълвен и приятелят му го разбра. Този човек всяваше някакво свръхестествено доверие.Дори и в момента не беше сигурен, че му е враг.Стори му се, че пропуска някаква малка подробност, която да окаже влияние, накланяйки везните в едната посока.

- Хърмаяни отчасти е права, първите два случая са изолирани инциденти, единия плод на умопомрачение, породено от другия, който си е чист инцидент.Но факта, че намерихме жертвите и при третия вече е притеснително.
- Защо?
- Дъдли, ти си свикнал, че когато по вашите новини споменават престъпление да се съобщава за наличието на тяло, което е и изходна точка на разледването.
- Да и..
- В нашия свят рядко,подчертавам - много рядко имаме тяло, от което да започнем. По – често разледването тръгва след подадена жалба за изчезването на убития от някой роднина или приятел.Убиецът преспокойно може да приложи магия за изчезване на всички доказателства и да продължи да си живее необезпокояван. Много от тези случаи си остават неразкрити. Тук обаче не е така. Имаме не едно, а двадесет тела. Подобен случай няма прецедент след второто падане на Черния Лорд. (Убиецът сякаш иска да се похвали с деянието си. Сякаш се гордее, оставяйки ни плода на своя труд.)
А ето, че няколко дни след него са регистрирани още няколко подобни случая.
- Какво?
- Да. Намерени са няколко тела на мъгъли в различни краища на страната.
- Да, но това какво засяга вашите хора?
- Мъгълските власти(Дъдли се прокашля).. Обикновените власти.....(Дъдли се прокашля) Официалните власти.(Дъдли се прокашля.). Какво искаш?
- Нищо, настинал съм.
- А, добре. Значи Официалните власти не могат да намерят обяснение как се умрели жертвите. Няма входни рани от пастолед.
- Пистолет..
- ... пистолет, Няма следи от борба, пресмъртна бележка, следи от отрова в организма, както и всякакви други признаци за убийство. Но е факт. Десет млади здрави и жизнени хора са загубили живота си, а няма логична причина за това.
- Значи някаква магия... (Това ли беше решаващата тежест?Светкавиците?)
- Не, не са убити със заклинание. („Е, възможно е случаите да не са свързани.”)
- Да, но какво ги свързва с...(„Спрете да ми четете мислите, бе хора!”)
- Всички до един са били разпитвани относно случая с масовото убийство.
- Но защо? - учуди се Хари този път на глас.
- Това са онази група мъгъли, които смъртожаднте (вече поне можем да сме сигурни, че говорим за тях) са използвали за примамка, когато отвлякоха Питър първия път.
- Да, но как разбрахте толкова бързо, че са те?
- Има и още един елемент.Върху краката на всеки от тях има татуиран знак.
Кинзли извади от джоба си някакъв лист и им го подаде, за да го огледат.
- Това е Ин и Ян. – отбеляза Хърмаяни.
- Да именно. Знакът символизира...
- .. доброто и злото и тяхната неделимост. Извинявай. – не се сдържа Хърмаяни
- Но въпросът е какво означава?Какъв смисъл влагат в него тези хора?
Няколко минути разсъждаваха по този въпрос, но не достигнаха до единно заключение.

- Факта, че знаем името на убиецът не помогна ли поне малко? – рече Рон.
- Ами не всъщност е точно обратното. Стана по – лошо. Името му вместо да хвърли светлина в мрака, кара мрака да изглежда все по – безкраен.
- Какво искаш да кажеш?
- Това, че той разкри името си с нищо не помага на нас. Помага единствено на Фъдж.(А и убиецът имаше достъп до това, което знаем.)
- Защо?
- Защото той се възползва и ме обвини пред комисията, че съм допуснал грешка.Че съм допуснал убиецът до разследването. – Кингзли седна на леглото и обви лицето си с ръце. – И е напълно прав.
- Не си виновен. – зауспокоява го Джини. – Никой не знаеше.
- Кинзли. – започна Дъдли. – Искам да знаеш.... Баща ми попринцип не обичаше политиците, но ти спечели доверието му като никой друг. Ти си един от малкото на твоя пост, които... са го поели, защото трябва, а не защото искат.Нали не си вземал подкупи, защото ако си коментарът ми се обезмисля?
Другият се засмя, после продължи вече малко по - ведро:
- За сега разследващите удрят на камък.Българското министерство ни съдейства максимално(както никога до сега), но според тях този Дани.. Хари ти го описа като бял мъж, среден на ръст на около 20 – 30 години.
- Да.
- Нашите хора провериха из основи досиетата, но не откриха нищо.
- Как така?
- Има документи за него като служител към българските сили на реда със снимка, име и прочие, но липсва акт за раждане, медицински картон, както и роднини и познати, които да разпитаме. На практика той не съществува.
- Добре, а защо тогава ме потърси спешно. – поинтересува се Хари.
- Моля?
- Пред вратата, каза че не търпяло отлагане.
- А, да! По случая има все пак нещо ново. Незначителен напредък...
- Какъв?
- Днес малко преди 8 часа в служба „Аврори” е получено анонимно обаждане до Хари Потър.
- Какво?
- Да, правилно чу. За теб.
- И какво са казали?
- Мъжки глас, който казал, че има информация за масовото убийство, но ще говори само с теб.(По – късно, когато са прослушвали записа инспектор Броуди е разпознал гласа на заподозрения) Говорил около минута – главно безмислици и поговорки. Споменал нещо за някакъв паяк.Там обаче сигнала е лош и не се разбира.
- Нещо по – важно?
- Ами спомена, че с него сте имали среща. Отправил ти покана обаче ти не си откликнал.
- Покана?
- Не си ли спомняш нещо по – важно от разговора ви?
- Не. – излъга не искаше да ги тревожи, определено обаче имаше нещо за „някакъв паяк”.- Не знам.
- Бил разочарован, че си забравил, но бил склонен да ти прости.Поканата още била в сила. Тя те чакала.
- Тя?
- Да тя. Според дежурния на телефона имало голяма вероятност да говори с някакъв хомосексуалист шизофреник . Та попитал го какво има предвид, отвърнали му,че няма значение.
Поинтересувал се дали скоро дежурния е следил печата. Напоследък пишело големи глупости. Трябвало да вникнеш много внимателно, за да разбереш някоя полуистина.”Все едно да намериш някоя паричка в джоба на палтото си, знаейки че си похарчил заплата си за пиячка.” И затворил.
- Не е ли оставил някакъв ... телефон за връзка, знам ли?
- Не.
Знаеше отговора на въпроса преди да го е задал. Искаше да има малко време да помисли, без тя да го разпитва. Хърмаяни обаче го погледна с онова изражение, което двамата с Рон свързваха с наближаващи изпити или със скорошно посещение на библиотеката. Кингзли, който до сега правеше подробни обяснения, като автор на фенфикшън, обаче му спечели една секунда(”Не” я стига!):
- Хари, абсолютно ли си сигурен, че не помниш нещо по – специфично от разговора ти с заподозрения? – все едно го разпитваше като ключов свидетел по случай.
- Защо да ми говори нещо?
- Не знам. Струва ми се подозрително.
- Не, Хърмаяни! Нямаше нищо специфично. – този път се постара да бъде категоричен, като обаче допусна в гласа му да се вмъкне и нотка на объркване, която може би за момента щеше да я заблуди.
Знаеше обаче, че и тя си мисли същото като него. Целия телефонен разговор беше кодирано съобщение. Хари трябваше да го разгадае, но трябваше да го направи сам. Не трябваше да ги замесва. Реши да смени темата. –Ще ми кажете ли как Дъдли се спаси от лапите на Волдемор?
- С това. – Рон вдигна малкия предмет, за да го види най – добрия му приятел.

Това е! Този факт, който пораждаше съмнение през цялото време. Малката вероятност, коята накара кантара да се наклони в полза на предпазливото доверие към онзи противоречив Джон Доу.

„Смятам, че точно за това държиш все още братовчед му, машиниста, учителя и най – добрия му приятел Роналд Уизли в плен долу в подземията на тази къща. За примамка.”

Той знаше.. От някъде знаеше за загасителя! Знаеше, че Рон е негов притежател. Беше вметнал така междудругото в разговора името му, знаейки, че ще го чуят.

-...после онзи глас започна да шепне настойчиво мина и Белия град няколко пъти. – Рон явно беше продължил да говори, но на Хари не му беше трудно да разбере какво е пропуснал.Рон обаче явно не бе чул всичко. Все пак името му се споменаваше чак накрая.А и явно не бе разпознал гласа на консултанта щом го наричаше „онзи глас”.

Научили от продавачката на закуски, че Белия град преди години е бил спирка, откъдето се качвали децата, които не са така ранобудни(или чиито родители не са така ранобудни).

- Разбираш ли, Хари.. – продължи Рон. – ..сега Белия град далеч не е толкова бял. Запустял е. Къщите са разрушени от времето, но на скоро се събудил за нов живот.
Вече е нещо като нова база на смъртожадните и Волдемор, бъкана със защитни магии. Обаче този път главатарят на смъртожадните е.. хм.. допуснал грешка.
- Каква?
- Белия град е бившо миньорско градче. – каза Хърмаяни.
- Е, и какво от това?
- Хари, когато правиш защитни магии на едно място винаги трябва да проверяваш за тунели, които също трябва да се обезопасят, за да бъде мястото недостъпно. Нали си спомняш, че когато искахме да влезем във Хогуортс онази нощ, когато разбрахме за последното скривалище на Волдемор не можахме да минем през Къщата на крясъците Тогава обаче смъртожадните се бяха погрижили този тип входове да са защитени.
- Да мисля, че разбирам.
- Ами стана така. - заобяснява Рон. – Аз, Крийчър, Невил, Джини и Хърмаяни се магипортирахме в една от онези мини.Кингзли ни изпрати по сова градоустройствения план, разделихме се с уговорката да повикаме Крийчър, който да ни събере, ако разберем къде са пленниците. Търсехме подземието на онази къща.Използвахме насочваща магия, която да ни показва пътя. Нали я знаеш умее да намира големи сгради на малко разстояние.
Проверявахме известно време с Невил, когато Крийчър дойде при нас и ни магипортира при Джини и Хърмаяни. Минахме през дупката, която бяха прокопали и влязохме в малка тъмна килия. Повикахме ги и те се отзоваха.
Учителят се стресна и викна от изненада. Крийчър го зашемети, за да млъкне, но вече беше късно. Усетиха ни. Аз щракнах загасителя и се появиха няколко светлинки, които предварително бях изсмукал от Трите метли. „Затворниците бягат!” се чу. Успяхме да избягаме невредими в последния момент.
Франк (машинистът) е тежко ранен, но Мадам Помфри смята, че ще се оправи.
- За мое учудване аз се измъкнах невредим. – отбеляза Дъдли. – Сега бихте ли ме завели при сина ми, защото …

Вратата се отвори и всички се обърнаха несъзнателно към нея.Една ръка вдигна магическа пръчка и запрати лъч зелена светлина. Едно тяло тупна на земята и не помръдна.
_________________
Правете любов, а не хоркрукси.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2 Страница 2 от 2

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker