Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор
 Грешката на Албус Дъмбълдор « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
KRAA
МнениеПуснато на: Пет Мар 25, 2011 1:37 am    Заглавие: Грешката на Албус Дъмбълдор Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 22 Окт 2007
Мнения: 21
Местожителство: София

Грешката на Албус Пърсивал Брайън Вулфрик Дъмбълдор
Автор: kraa
Бета: няма
Рейтинг: General
Пейринг: ХП/ХГ, естествено
Съмъри: Един разговор между стари противници, който изяснява някои моменти в канона. Противници? Може ли да наречеш враг, човекът, който ти дава втори шанс?
Отказ: Всички герои принадлежат на своята създателка – мадам Дж.К.Роулинг и колкото и да я критикуваме, те няма никога да станат наши. Неин е и Вълшебният свят и милионите, които той й донесе. Не търся парично обогатяване, просто искам здрав сън и неизкуствено създадени отношения. Светът трябва да е хармоничен, злото да бъде победено от доброто и зверски убито.
Авторът каза: Обичам подобни истории, търся ги навред из нета, толкова обичам историите, в които Дъмбълдор е гадина – дъмбигад и Уизли са лоши хора, а Хари и Хърмяни се женят накрая, че не се въздържах да напиша нещо, което да ме удовлетворява на сто процента. Обичам Хари да е умен, силен, интелигентен, а не такова л...., като в канона. Ако не ви харесва, четете нещо друго или си напишете каквото искате. Аз пиша такива истории. Обещала съм си, че никой няма да ми заповядва нищо.
Не ме интерисува критика от типа – печатни или други грешки. Казвам имената така, както искам, не зная всички заклинания – така или иначе, ние сме тъпи магли. Аз не съм.

Албус Дъмбълдор е сднал на малка, мраморна на вид, бяла пейка на перона на гара Кингс Крос и чака. Сребристосив, с металически проблясъци, дълъг и опнат като стрела върху тетивата на лък, влакът е замръзнал върху релсите, а нито началото, нито краят му се виждат в мъгливата нощ. Старият мъж е облегнат назад, очите му са притворени зад полумесеците на очилата, главата е приведена напред така, че дългият, заострен нос е потънал в пухкавата растителност върху лицето му. Изглежда като заспал.
Но не е. Даже не е жив. Смъртта скъса връзката на духа с тленното тяло преди година, но той е застинал тук в очакване на останалите герои на играта, наречена „Власт”. Сценарият бе разигран с ювелирна точност, всички капани са захлопнати зад гърба на изненаданите жертви. Родът Лонгботъм е пред приключване с бедничкия Невил. Никой не помни родът Еванс, Грин-де-Велт е лош кошмар, Гонт – последната брънка на Салазар Слизерин също ще приключи, при това с цялата дълга верига на Древния род Потър-Грифиндор. Блек. Малфой. Паркинсон. Всички те ще угаснат зад хоризонта. Само Великият играч, Най-великият „бял” вълшебник след Мерлин ще остане, за да обере плодовете на стогодишни игри, интриги, измами, лъжа, убийства.
Впрочем, когато всичко приключи и последният капан захапе своята жертва - Хари Потър – и името му няма да е Албус Дъмбълдор. Но какво значение има името, духът е важен. И младото, свежо и красиво тяло. И огромните богатства в „Гринготс” ще му паднат в ръчичките, не само трохите, които съдържаше целевият фонд за обучението на малкото нищожество.
Сега чака тук, отказал се от „приключението”, което донася смъртта, за да обере плодовете на своите гениални замисли, да постигне величие в личен, а защо не и в личностен план. Всичко се развива така, както е предписано от него, Великия бял Маг. Неговото оръжие, Хари Потър – отгледан и израснал в среда, отговаряща на сценария – вече е минал през всички кръгове, направил е всички необходими стъпки в ритуалното хоро и сега ще се срещне с другото му оръжие, изковано преди повече от петдесет години. Лорд Волдеморд. Същия – Том Марволо Ридъл, последният представител на величавия род на Салазар Слизерин, малкия калпазанин. Толкова удобно самотен в живота, ни баща, ни майка – сякаш съдбата му го беше изпратила. Вълче-единаче, момче, вглъбено в самоизградената си защитна черупка, неприемащо никакви приятелски отношения с другите студенти. Мълчалив и така дяволски сладък!....
За Албус малкият Том изглеждаше като лека плячка, с която да разнообразява понякога самотните си нощи, а и да удовлетворява чисто човешките си щения. Когато посегна, обаче, малкото зверче извади от ръкава си пръчица и го прикова към стената! Вълчето имаше коз – дълги, остри и опасни зъби. Заплаши го с всички възможни наказания, а накрая, като си тръгна, го прокле с доживотна импотенция. И никакъв Обливейт не го засегна – в главата му имаше железен ментален блок. Беше единствения провал в играта на Албус, която той, с великия си ум, успя по-късно да превърне в своя полза. Този провал му поднесе подарък, наречен Лорда на съдбините Волдеморт. И хитър начин да разиграе целия Вълшебен свят и да го покори в краката си.
Но жаждата за отмъщение не отпусна стария магьосник нито за секунда дори до последния миг, там, на Астрономическата кула. Много преди това се беше подготвил за смъртта. Поне за пред другите.
Сега, съвсем скоро, отмъщението ще дойде и ще покоси малкия неблагодарник със страшна сила. От ръката на другото момче, което сподели детската съдба на Том. Единственият наследник на Древния род Потър-Грифиндор ще му го поднесе на тепсийка.


Внезапно силен звън на метален гонг оглася тази странна гара и старият вълшебник рязко вдига глава. Очите му заискряват в предчувствие за триумф. Играта отвъд е приключила за Хари, бедният глупак, който така и не разбра, че е просто кукла на конци.
В краката на Албус, свит на топка върху каменната настилка – каменна ли, кой да ти каже – се появява Героят на Магическия свят, момчето, което оживя, Хари Потър. От ръцете му се изхлузва малък вързоп, приличащ на увито в пелени детенце, от който се чуват слаби мънкащи звуци. Сега е моментът на истината, когато плодовете на цял век борби и старания, ще паднат в старческите ръце.
„Само, О! Богове! Нека последният ход бъде успешен за мен” – моли се вътрешно Албус.
- Хари! Хари, събуди се момчето ми – казва бившият Директор на глас и клепачите на младежа потрепват. Очите му рязко се отварят и окръглят, когато виждат кой се е надвесил над него.
- Професор Дъмбълдор, сър! Къде се намираме? Вие нали…нали сте мъртъв? – Хари е изумен да види стария си наставник с очите си, а после внезапна догадка светва в главата му – Мъртъв ли съм?
- Технически – да. На практика – е доста по-сложно, момчето ми.
Силни и много дразнещи викове откъм вързопчето на земята разсейват и двамата събеседници, които за миг поглеждат надолу с омерзение. Откъм парцалите, с които е повито, ги гледа лице на зверче – озъбено, бледо, гротескно човешко дете, нямащо нищо общо с вида на сладко малко човече.
- Това е крестажът, който беше в мен. Волдеморт е убил и частицата от себе си, глупакът му с глупак. Но кой ще убие него като и аз съм мъртъв? – гласът на Хари изтънява накрая.
- Том беше умен студент, но много се възгордя с успехите си. Накрая стана и небрежен. – директорът говори с гласът на добър стар дядо, а очите му пробляскват ли пробляскват зад стъклата на очилата. – Сега трябва да го качиш на влака, Хари. Нали знаеш, само ти можеш да направиш това. А и, както виждаш, той няма как сам да стигне до влака.
- Трябва ли, професоре, той не е направил нищо хубаво за мен. Защо аз трябва да правя нещо за него? Какъв е този влак, сър? – сепва се накрая Хари.
- Който ще ви отнесе към по-нататъшни приключения, момчето ми.
- А вие? Вие няма ли да дойдете с нас, сър?
- Не мога, Хари, трябва да изчакам другите.
- Кои други…
- Тези, които ще бъдат, хм, убити по-късно, Хари. Нали някой трябва да ги упъти, да ги насочи. Не е приятно задължение да знаеш. – навежда глава Албус като някой, който поема тежък, но неотменим товар.
- Добре, професоре. – казва тихо младежът и се навежда, за да вземе малкото вързопче от перона.
Внезапно гласчето, което до този момент е гъгнало неразбрано, изрича съвсем ясно една дума:
- Глупак!



Хари застива приведен с протегнати надолу ръце и гледа в недоумение станалото изведнъж разумно създание.
- Ти си Господарят на Смъртта сега, глупако! – казва то яросто плюейки и пръскайки наоколо. – Всичко и всички са в ръцете ти. Дъмбълдор те лъже, лъже – повярвай ми.
- Не може да бъде! – крещи Албус – Той не притежава и трите дара. Старшата пръчица е на Снейп, или на Волдеморт. Няма как да е на Хари.
Хари поглежда косо към старият мъж, който е зяпнал изненадано и нищичко не казва. На лицето му е застинала маска на ужас, очите му са опулени и съвсем не пробляскват добродушно. Мрачна, студена омраза изкривява чертите му и той никак не прилича вече на добричък дядо.
- Взимай крестража и скачай на влака, Хари! Призрак ли искаш да бъдеш. – гласът на стареца изгърмява грозно и застрашително.
- Но… - започва Хари, но дребното същество продължава да пищи.
- Ти не си мъртъв, глупчо! Тялото ти е в кома. Мъртвите тук сме аз и гнусният манипулатор ей там. Можеш да се върнеш, когато пожелаеш, но ако се качиш на влака с мен, оная гад ще заеме тялото ти.
Младежът бавно се изправя и поглежда с тежък поглед към своя наставник, който се е запенил от яд.
- Хари! Ти мен ли ще слушаш или убиеца на родителите ти?
- Млък! – изкрещява Младият вълшебник и стреснато вижда вкаменяването както на Дъмбълдор, така и на съществото долу.

Хари е втрещен. Неразбиращ. Уплашен.
Никога не си е представял, че може да преживее такъв стрес – неговият учител, неговият Директор, Наставник и най-накрая, добър дядо – да е стар манипулатор, който е играл такава мръсна игра? Не вярва. Това е невъзможно, Дъмбълдор винаги се е грижил за него, защитавал го е, учил го е….
„А кой те връчи в ръцете на отвратителната ти леля и гадното й семейство, а? Там ли беше мястото на малкото вълшебно дете, при маглите (немаговете)? Кога се е грижил за теб, когато живя в килера под стълбището ли? – чува Хари един слаб вътрешен глас да оспорва неговата вяра в добрия човек. – Когато те пусна по следите на Философския камък или когато те срещна с Планинския трол на Хелоуин? Може би Василискът е бил голямата грижа за теб или върколак за твой учител? Барти Крауч -младши? Или внезапното ти включване в Тримагичния турнир? Глупак си ти, Хари Потър. Явно, магълската кръв на майкат ти е разводнила магическите и умствени сили на Древния род на баща ти.”
- Защо говориш в ума ми, крестражче? – вика Хари – Говори, нека и той те чува – посочва към застиналата фигура на стария мъж, който може само да върти ококорени очи.
- Благодаря, че ме освободи от вцепенението – пропищява дребното създание
- Защо аз, вие си се вцепенихте сами – възразява младежът.
- Защото си Господарят на Смъртта, моето дете. Всички ще ти се подчиняват, никой няма да те напада – ти си Върховният магически повелител, Наместникът, който остави Смъртта. Не го ли разбираш? Ти владееш и трите Дара – Мантията-нивидимка, Възкресяващият камък и Старшата пръчица, която стана твоя, когато победи Драко Малфой, който пък стана неин собственик, когато победи – не уби, а именно победи Своя Директор.
- Но те останаха отвъд, при живите – продължава да не разбира Хари.
- Когато овладееш и трите Дара, силата им става част от тебе, а предметите-носители стават излишни. Нямаш вече нужда от мантията-невидимка, ако желаеш да си невидим за някого. Нямаш нужда от Възкресяващия камък, само пожелай и човекът или животното ще възкръснат под ръката ти. Старшата пръчица е победоносен трофей, твоя е. Значи, нямаш нужда от вълшебни проводници, за да твориш магия. Самата ти мисъл ще я създава или унищожава.
Гласът на съществото постепенно се изчиства от пискливи нотки и става тих и спокоен. Личицето се изглажда и вече не прилича на гротескна маска. Малкото телце леко се надига изпод вързопчето и сяда върху студената мраморна настилка. Не е голямо, но е напълно оформено детенце. Слабичко, бледичко с огромни тъмни очи и тъмна косица. Том като съвсем малък, когато не е познавал ужасите на жестокия свят – така изглежда крестражът.
Хари взема това дребно телце и го поставя върху пейката, след което сяда до него. След секундна размисъл го взема върху коленете си. Бузките на детенцето порозовяват, а пухкавите му тъмни миглички потрепват изненадано.
- Само не ми прилагай оня номер, с който щеше да убиеш Джини, моля те. – подсмихва се Хари – Номерата ти, Том, са ми до болка познати.
- Старата хитруша Джини – по-добре да я беше оставил да умре, Хари. Тя не заслужава нищо добро заради това, което ти причинява. Никой от ордата Уизли не е по-добър от нея. – отговаря Том.
- Как така? Уизли са моето семейство! – вика изумен младежът.
- Семейство ли, Хари? Да не би Моли да ти е майка, а Артър – баща? Тогава защо не чувстваш Джини като сестра, а я приемаш за любима?
- Те, те се грижат за мен!
- Как, Хари, как се грижат за теб? Редовно те поят с Амортенция и те хранят с лъжи. Прибират ти паричките, събрани и отделени от поколения Потър, а ти дават в замяна – Рон и Джини. Другар, който е абсолютно безполезен и момиче – е, образно казано, момиче – което се пуска на всички твои състуденти, докато чака да пораснеш, та да я забремениш! Джордж и Фред, които търчат и крещят наоколо колко си велик и не позволяват да се съсредоточиш дори за миг и да прозреш истината.
- Боже, боже! – не може да повярва на ушите си младият вълшебник – Как си успял да узнаеш тия компромати, а аз не съм, като през цялото време беше в моята собствена глава?
- Просто е. Всички трикове успиваха тебе, защото бяха предназначени за тебе. Но за МЕН никой не е варил Любовен елексир, нито Елексир за дружба, нито за доверие, нито за приспиване на бдителността, нито за прекъсване на Духовната връзка…
- Ясно. А това, последното, за Духовната връзка, какво беше.
- Хари, ти си роден за Хърмаяни Грейнджър, тя е сродната ти душа. Имате предначертание да сте заедно, да сте едно цяло. Да имате деца и да живеете дълъг и щастлив живот, да умрете много стари в един и същи ден. Ако не вярваш, като се върнем оттатък, иди в Министерството и поискай да ти покажат Книгата на душите – там ще видиш, че ти казвам истината.
- Но, но Хърмаяни ми е като сестра! – възразява на думите на Том младежът.
- Именно! Повече от това, дори варивата на такъв талантлив отровител като Моли Уизли, не можа да постигне. Ако можеше, напълно би ви отчуждила, но силата на Връзката ви е такава, че вие несъзнателно се привличахте един друг. Обичахте се, както можехте, въпреки предозирането с какви ли не отблъскващи, отчуждаващи, смразяващи отвари. Ако отварите бяха радиоактивни, двамата с Хърмаяни нямаше да имате нужда от осветление нощем – щяхте да светите като най-мощен Люмос.
- Рон.
- Тук идва и ролята на Рон. Рон е важен, отвличащ вниманието на твоята сродна душа от теб, играч в шахматната партия на Дамби, затова и заплатата му е доста висока.
- Заплата? Каква заплата? – фалцетът на Хари в края на въпросите се изгубва в силна кашлица.
Когато пристъпът отминава и тишината се установява отново на тихата разпределителна гара при входа към Отвъдното, Хари се замисля. Докато мисли, малкият Том не му пречи, а тихо го наблюдава изотдолу.
Хари си прави сметки. Хари си сгъва пръстите, първо на едната ръка, после на другата, после пак на първата, накрая махва и продължава да изброява на глас.
- Толкова, толкова шибани години да запецна в магълския свят – десет години Героят е в неизвестност, но не е неоткриваем за совите. Бил съм легенда за Вълшебния свят, Спасител – тогава, защо никой не ми драсна и един ред? Къде са ми писмата, които многобройните благодарни вълшебници са ми пращали? Получавал съм бил подаръци и пари за отглеждането ми – къде са те? Къде са парите, които са ми привеждани от Министерството, от различни организации, от хората? Къде са отчетите за финансовите разходи по моето отглеждане и учение? Защо никога, никой не дойде да ме посети? Сириус, Ремус, далечните ми роднини – те, сигурно, са ме търсили. Кои са магълските ми близки – не Дърсли, другите. Истинските. Еванс, роднините на баба. Вълшебните ми роднини… Защо никъде, освен на Диагонали, на Гримуалд плейс, в Хралупата и Хогуортс не съм бил? Едва ли е от липса на средства. Щом цялото многобройно семейство Уизли – осем човека – успяха да идат до Египет и да стоят и живеят там цял месец срещу седемстотинте галеона награда на Артър, да им остане за покупки за училище за пет деца, а и да поспестят нещичко, значи може. Или пък – не! Може някой да ги е спонсорирал отвън. Дъмбълдор, например. С чужди пари. С моите пари! Ах, ти гадино! – обръща се той към старият мъж, който продължава да е замръзнал прав отстрани на пейката - казвай какво си правил!
Последните думи прозвучават като заповед за Албус, която – уви! – ТРЯБВА да изпълни, без никаква възможност за освобождаване от вцепенението. Духът не се нуждае от почивка, но е някак унизително това положение – Великият магьосник на крака пред двамата си много по-млади врагове.
- Гелерт беше така омайно красив, така сексуално привлекателен и така отчайващо хетероориентиран. Обичаше сестра ми, Ариана, не мен. Всичките ми опити да го омая удариха на камък, да го впечатля – как ли не – дяволът беше много по-умен, по-силен и по-коварен от мен. Отряза ме напълно. Чух да уговаря сестра ми да избягат и да се оженят тайно и тя се съгласи. Тогава я убих. Тя ме делеше от любимия. Но смъртта й не ми донесе утеха. Грин-де-Велд ни напусна, а мен едва не ме затвориха в Азкабан. Но хитро приложен върху разследващите аврори Обливейт и сцената на трагедията е съвсем друга – недосегаемият Гелерт се е опитал да изнасили сестричката ми, аз съм ги изненадал и съм се опитал да го убия в пристъп на ярост. Заклинанието, обаче, е ударило клетата Ариана, защото коварният съблазнител се е привел страхливо и е избягнал смъртта.
Животът по-нататък се оказа сложен за мен, защото брат ми, Аберфорт, беше разбрал истината и започна да ме изнудва, паршивецът му с паршивец. Искаше лек живот на гърба на сестра ни. Имах нужда от пари, от влияние, от Власт, от недосегаемост, за да се оттърва от него. Гадината, беше хитрец – направил завещание и изповед, оставени на съхранение в Гринготс. Ако умреше внезапно – край с мен.
Тогава се замесих в политиката – няколко чистокръвни рода определяха живота и държаха основната част от капиталите в белите си ръчички. Внимателно изучените фамилни и родствени връзки ми дадоха идея как да постигна целите си. Те имаха всичко, аз нямах нищо.
Парите във фамилните склепове не се завещаваха, те се наследяваха. Това бяха ГОЛЕМИ ПАРИ. Но имаше и малки пари, които се държаха в целеви фондове – за обучение, за здраве, за ежедневни разходи, за дребни удоволствия. Ако съм директор на Хогуортс – Училището за магия и вълшебства – аз ще оперирам с приходите от фондовете за обучение на всички ученици. А с тези на маглородените, някои полукръвни и сираците – направо ще разполагам. Отне ми повече от петдесет години на обучение, старание, трупане на опит и връзки, за да постигна тази моя първа, макар и малка цел. Паралелно с това повишавах авторитета си с постигането на някои научни открития, които ми донесоха тежест в Образователния бранш. Голямата магическа сила, с която имах щастието да разполагам, ми дадоха някои извънредни възможнаст, които обикновеният вълшебник няма. Като връщане на времето, например. Но това не е безнаказано деяние. То пресушава постепенно силите и води до частична или пълна амнезия…
- Колко пъти се върнахте, докато бях ваш студент? – прекъсва го Хари, а очите наТом се впиват в стареца пред тях с тъмна ярост.
- Не мога да ги изброя точно, но поне 5-6 пъти. Ти беше малък мухльо, но огромната магическа сила, която притежаваш, непрекъснато се измъкваше от блокировката, която й поставях. Непрекъснато излизаше извън релсите, на които те бях поставил и потегляше в посока, която не беше добра нито за мен, нито за дъщеря ми. – все така безотказно устата на Албус издава неговите съкровени тайни, крити толкова години от всички.
Малката ръчичка на Том се стрелва и подсещащо стиска ръката на Хари, с което заостря вниманието му към последните, изречени от стария човек, думи.
- Аха! Дъщеря, казваш. И защо ти е притрябвала на теб, стария педеруга дъщеря? – подигравателно казва младият магьосник.
- Наложи се. – признава старият. – За да стана Директор на Хогуортс, трябваше да имам деца. Не съпруга, деца.
- И коя е тази твоя издънка? – подозрително пита Хари, макар че съмненията му се фокусират върху едно име, което противникът му мигом огласява:
- Моли. Моли Уизли, с моминско име – Прюет. Майка й бе Мюриъл Прюет, но никъде няма да намериш и думичка по този въпрос.
- О-о-о! Стана тя, каквато стана…. – Значи, всичките й деца са твои внуци, ясно-о-о…
Хари отново потъва в дълбок размисъл, отвреме на време с малкият Том се гледат в очите, кимат си с разбиране, но дума не казват на глас, а това допълнително вбесява Албус. Той не е свикнал нещата да се развиват сами, без неговият неизменен и задължителен контрол, но начина, по който тръгнаха днес – по-лошо никога не е било! Дори, когато му се наложи да убие своя първи любим, Гелерт Грин-де-Велд.
Изведнъж младежът подскача от изненадваща мисъл, преминала през съзнанието му и за да не я забрави, веднага я озвучава:
- Я кажи, старче, колко от децата на Моли са на Артър?
- Не, не и това – стене мъжът, но принудата от ясно зададения въпрос е непреодолима – Само Бил и Пърсивал. Тя искаше момиченце толкова много, опита с много партньори, но идваха все момчета. Така е в рода Прюет. Във всяко поколение има много синове и само една дъщеря, която е родовото ядро на поколението. Мюриъл, Моли, Джиневра.
- Чия е Джиневра?
- На полубрата на Моли – Гидеон.
- Боже, тя била и кръвосмесителка, освен отровителка. А изглежда така отдадена на мъжа и семейството жена! Какво лицемерие, какъв талант. Велика актриса е загубил театъра в лицето на Моли Уизли.
- Тя не е виновна, аз й казвах какво да прави. Моли беше добро дете, а и като момиче не беше лоша, само дето беше голяма любовчийка. Не й се сърди, Хари! Каквото и да е направила, аз й го продиктувах, тя просто се грижи за добруването на децата си. Всичко направи заради тях, даже предаде бра…-а-…атята си, о не!- крясва старецът внезапно - Качвай се на влака, Хари. Грабвай дребния крестраж и се омитай оттука! Нямаш повече работа сред живите, ти изпълни всичко, което се искаше от теб. При живите ще си така нещастен, защото никой не те обича, всички ти се подиграват, присмиват се на плиткия ти ум. Достави голямо удоволствие на Сивиръс да се убеди, че синът на неговия враг е тъп за трима и нищо не усеща. Нито как го лъжем всички, нито как го омагьосваме да е слабоволев и недосетлив глупак. Качи се на влака, там ще те чакат родителите ти, Сириус, Ремус, дядовците и бабите ти, които избих до крак, ха-ха-ха-ха!!!
Борбата с принудата за подчинение, наложена от Хари, е загубена и цялото лустро на добър, загрижен и мъдър ръководител пада от лицето на Албус. Загубата на контрол над думите изпуска тоя потоп от грозни признания, които окончателно разрушават и най-задължителните чувства, изградени у Хари към този човек – дори уважението към белите му коси.
- Млък! – крясва за втори път днес той и резва потока от скверни слова, които са го залели. – Кръгом и марш на влака. Качваш се и отпътуваш – той тебе чака, не мен. Ако се окаже, че душата ти трябва да се прероди, прераждай се пет хиляди пъти като мравка работничка. Прави тогава интриги към мравката-майка да видим как ще се справиш. И, Албус! Помни всеки път този си живот, когато се прераждаш. И, докато не го превъртиш отначало докрай в дребните си мравешки мисли, няма смърт за теб. Когато изкупиш вината си, никога повече няма да се родиш магьосник, няма да си в здраво тяло, няма да си приятен на вид и няма да притежаваш никакви ценни заложби до края на вечността. Сбогом!
Албус Пърсивал Брайън Вулфрик Дъмбълдор се обръща и поема с мъка и огромна вътрешна борба към вратата на най-близкия вагон, която тихо се отваря, за да му даде път навътре.
В мига, в който вратите се затварят, свирката на влака изсвирва и той потегля към тъмните мъгливи сенки с бясно ускорение. Секунди по-късно композицията е изчезнала, за да отведе грешната душа на Великия „бял” маг на последното столетие към Ада на наказанието му.

На перона остават Хари и малкото телце на Том Ридъл.
- Какво ще правим ние с теб, Том? Как ще се върнем обратно? – пита уморено младият магьосник.
- Много лесно, приятелю. Най-напред, дай ми прошка за грешките, които съм направил под давлението на друг пред теб, пред твоите близки и роднини, пред стотиците невинни, които не познаваш и не си чувал! Дай ми прошка, че се поддадох на манипулациите на един долен интригант и манипулатор още от най-ранна детска възраст! Че затънах в черна омраза към всичко и всички, че изгорих всяка искрица доброта в сърцето си, отвратен от домогванията на един умопобъркан старец. Че извърших най-страшното престъпление на света – убих невинния си баща и неговото магълско семейство. Че убих дядо си, вуйчо си, кръвната линия на Салазар Слизерин. Моля те, прости и ме приеми отново в себе си като твоя част. Не като част от Лорд Волдеморт, като част от тебе.
- Прощавам ти. Но така ти няма ли да изчезнеш, Том, сега, когато започна да ми харесваш – стряска се от тази пропита от разкаяние тирада Хари.
- Няма друг начин, момчето ми, повярвай ми. Иначе, ще стоя тук и ще събирам в себе си останалите, докоснати от злото парчета и напълно ще се претопя в душа, подобна на тая, която отпрати току-що. Харолд Джеймс Потър-Грифиндор, ще ме приемеш ли мен, Томас Марвого Ридъл-Слизерин за част от твоята душа? Гарантирам със своята така неочаквано придобита индивидуалност и магията, която ми е подвластна, че ще ти предам всичките си познания, умения и опит. Че няма да допусна в теб да влезе натрупаното зло, за да не станеш проводник и приемник на оная моя част, която все още броди сред живите. Съгласен ли си?
- Харолд Джеймс Потър-Грифиндор приема този крестраж на Томас Марволо Ридъл-Слизерин за част от себе си при условията, които той предложи – изкънтява в огромната зала на гарата силният глас на младия магьосник.
Около двамата – младежа и малкото телце - се усуква магически вихър, който изплита пашкул от синя светлина, под който силуетите им се скриват. Вибрация, която не създава звук разтриса плътта на мирозданието и вълни тръгват от пашкула навън, които изглеждат като вълни по повърхността на гладко езеро.
След минути яростния магически вятър вятър утихва, пулсациите спират и перонът изглежда пак така празен, тих и пустинен, както когато на пейката седеше и чакаше гнусният дух на Албус Дъмбълдор с надеждата отново да се върне в света на живите, но вече като херцог Харолд Потър-Грифиндор. И да се ожени за своята любима внучка – Джиневра Прюет.



Лордът на победата Волдеморт крачи гордо и тържествено към своя триумф – крепостта Хогуортс, замъкът, който повече няма да е училище, защото ще е негова резиденция. Когато играта свърши и той предяви правата си на четворен наследник на Основателите като херцог Харолд Грифиндор-Хаплхаф-Рейвънкло-Слизерин, никой няма да устои на претенциите му. Той ще е отново млад, красив, могъщ и привлекателен в тялото, което полувеликанът Хагрид носи отзад . Тъмният лорд е сигурен, че крестражът, който посади в детето Потър преди години, си е изиграл ролята и като се върне обратно в тялото, за да го оживи, заедно ще разиграят най-големият фарс за пред Вълшебния свят, наречен „Как Хари Потър убива лошия лорд Волдеморт”.
След което, Вълшебният свят ще му падне в краката! Ще стане страшно. Весело. За него, Лордът на съдбините, Господарят на Смъртта! О-хо-хо-хо!!!
- Излезте и вижте своя Герой, магьосници! – гръмва вълшебно усиленият му глас. – Мъртъв и неподвижен! Вижте го как се е отпуснал, неспособен вече на нищо. Кой ще ви защитава сега, нещастници?
Всички сражения вътре във входа и отпред, пред сградата на огромния замък Хогуортс замират. Вълшебниците отпускат пръчици надолу, едни в отчаяние, а други – защото нуждата от по-нататъшни усилия отпада. Техният предводител е провел своята битка, унищожил е врага си, война и сражения повече няма да има. Сега ще има само разпределяне на трофеите, при което Смъртожадните ще станат от богати по-богати, а всички други – от бедни – по-бедни.
Хагрид отпуска внимателно мъртвото тяло на Хари върху тревата, а две сълзи падат върху все още розовото и топло лице на горкото момче. Изведнъж клепачите на младежа се разлепват и две развеселени яркозелени очи се вперват в очите на Хагрид. Смигват му. Огромният човек, рязко за своето телосложение, стреснато скача назад и застива с неописуема почуда, изписана на брадатото лице. Неверие и щастие едновременно преливат върху него, а устата се отваря толкова, че става ясно какво значи изразът „челюстта му падна на земята”.
За голяма радост, никой от обкръжението на Волдеморт не съзира нямата сцена, разиграла се зад гърба им.
Освен Нагайна, която следва своя господар навсякъде, особено тук, където има толкова много храна за вечеря. Тя единствена забелязва произшествието. Но един така познат глас, прозвучава в главата й, я принуждава да замълчи и тя послушно се навива на колела около младото тяло, откъдето идва недвусмислената заповед „Пази тайна!”
Тъмният Лорд, развеселен гледа как любимият му фамилиар, в който е поместен последният му крестраж, определя – както на него му се струва – гастрономичните си предпочитания.
- Вижте, вижте как свършва вашият Герой, Момчето-което-оживя! Оживя,за да го изяде Наги, а? Ха-ха-ха! – залива се в маниакален смях Волдеморт, а от това, качулката на мантията му се свлича от главата и всички виждат образ, който ще ги преследва в нощните им кошмари до края на живота.
Глава, която е като недовършено анимагическо преобразяване на човек в змия. Гола, лишена от косми, цялата като покрита с пърхут, никакви вежди, никакви уши. Носът е два прореза в средата на лицето, което е белезникаво и лишено от каквито и да било мазнини. Устата без устни, по време на този нечовешки смях, представлява тъмна пещера. Но най-страшни са очите – ирисите, някога томително тъмни, са се обезцветили и от капилярите отдолу изглеждат ярко, плашещо червени. Черната зеница оформя вертикален разрез и още повече оприличава притежателя си на змията, която го следва по петите.
Изведнъж, от множеството, защитавало до сега Хогуортс, се измъква Невил Лонгботъм, недодяланият състудент на Хари, резервният вариант за герой от Пророчеството и приближава уверено към групата на победителите. Волдеморт и другите Смъртожадни следят с любопитство тази нова върху сцената на Триумфа фигура. В лявата си ръка Невил носи някакъв мръсен, прокъсан парцал. По-близо става ясно, че това е Разпределителната шапка. Всички са в недоумение, даже Нагини усеща напрежението в своите Господари – и стария, а и този тайнствен нов повелителен глас и надига глава с раздвоен език, изваден навън, за да сондира обстановката.
Тогава Невил прави своя ход. Бърка с дясна ръка в Шапката и изтегля от нея като от ножница, дълъг старинен меч. Размахва този меч хоризонтално и главата на Нагини пада отрязана върху тревата. От силата на замаха, главата се претълкулва няколко пъти и спира в краката на високия змиеподобен Лорд.
Тогава, за няколко секунди, вихърът на събитията се ускорява неимоверно и донася краткотрайна развръзка на събития, назрявали цял век.
„Мъртвият” Хари Потър скача, по-жив отвсякога, грабва вълшебната пръчица от отхлабената хватка на най-близкия Смъртожаден и я насочва към шашнатия от кончината на фамилиара си, на крестража си и неприятния сюрприз с оживяването на врага Волдеморт. Той, от своя страна доказва с бързината на реакцията си, че не случайно държи целия Вълшебен свят в страх и ужас повече от две десетилетия. Толкова бързо се обръща кръгом, че за обикновения зрител изглежда като апарация. Старшата пръчица се материализира в ръката му и силно:
-Авада Кедавра! – огласява сцената.
Никакъв зелен лъч на заклинание не полита от върха на пръчицата.
Звънлив смях залива вцепенените свидетели – смее се Хари, който неочаквано хвърля пръчицата, грабната от Смъртожадния в пристъп на стари навици, отнова назад към притежателя й и прави с лява ръка жест към Волдеморт като да го пъди от поляната.
- Искам си моето – казва твърдо той.
Тогава, внезапно, Старшата пръчица се разсипва на прах, а към ръцете на младежа се понася сребриста мъгла, която потъва в кожата на младежа напълно. Звук, наподобяващ едновременно ахване от много хор, идва откъм насъбралите се.
Волдеморт рухва върху тревата. От него към Хари полита първо червеникава мъгла, която също се абсорбира докрай в кожата му. Кръвта, отнета насила от врага, се връща при собственика си и оставя безжизнено тяло. Черният вихър, който следва веднага след това, също полепва върху младежа, но не намира пропуск за навътре. Тялото не е полупразно, както очакваше Лордът на съдбата. Опитва ръцете, устата, очите, ушите. Никакъв успех. Накрая тъмнотата се връща в стария си притежател и мъртвата плът меко се разплува и стича между зелените стръкчета. Мантията подгизва и се спихва, мокра и лепкава.
Тъмният Лорд на двадесети век, наречен Волдеморт – име, което всеки вълшебник се страхува да произнесе на глас, приключва най-накрая дните си на земята, сред живите. Всичките му злини приключват тук, на тази прекрасна зелена поляна, пред засегнатите от сражението, осеяни с дупки от заклинанията стени на замъка Хогуортс. И никой, и нищо не проронва дума, не пролива сълза за него.



Тогава започва какафонията. Аврорите скачат и обграждат облечените в черни мантии и бели, черепоподобни маски, Смъртожадни. Те, от своя страна, се предават безпрекословно, защото без своя Лорд са нищо. Доброволното предаване ще им позволи да запазят поне малко място във Вълшебния свят за своите невинни близки.
Победените доскоро защитници на Хогуортс, сега изведнъж издигнати от Хари в ранг на Победители, се хвърлят в прегръдките един на друг с викове на ликуване и безгранична радост и триумф.
Когато доста по-късно Смъртожадните са откарани под конвой в Килиите на Министерството на Магията, Великаните са отправени обратно в техните земи, недосегаеми за обикновените магли, дементорите – прогонени отново в Азкабан, труповете са подредени в Голямата зала, а ранените – излекувани или отведени в Сант Мънго като тежко пострадали, страстите, разговорите, вълненията от победата, от загубата на близки и умората утихват, идва часът на Хари Потър.
Желанието за разплата привлича неусетно вниманието на всички, които са на крака – студенти, техните близки, професори, министерски работници, аврори, вълшебниците, учавствали и привлечени от слуха за Голямата битка при Хогуортс. Там, където Тъмният Лорд намери заслужен и безславен край, а неговите домогвания до световно господство претърпяха недвусмислен крах.
В центъра на огромен кръг, изграден от многобройните притихнали от възхита вълшебници стои изправен Харолд Джеймс Грифиндор-Слизерин. Но никой още не знае истинското му име и положение във Вълшебния и външния, магълски свят. Изглежда променен, по-висок и строен – небрежно отпуснат върху атлетично дългите си крака, ръцете – близо до тялото, главата – наведена. Косата му, преди къса и рошава, сега е до раменете – лъскава и вълниста, мами момичешките и женските очи.
Джини Уизли е заобиколена от семейството си и чака подходящия момент да сложи хомота на врата на този млад герой, Победителя на Тъмни лордове. Подготвили са заедно с Моли специално заклинание, което ще изрече миг преди да залепи устни върху устните на Хари, с което ще го откъсне завинаги от Другата и ще го привърже към себе си. Тя ще бъде мисис Потър, лейди Грифиндор, пък ако трябва ще продаде душата си на дявола. После ще скърби за мъртвия Фред, сега трябва да се погрижи за живите, да се погрижи за себе си.
По редиците тръгват първоначално несмело и нарядко, после по-силно и гръмогласно скандиране:
- Ха-ри! По-тър! Ха-ри! Потър!
Въодушевлението и възторгът обхваща редиците, гърлата се отпускат и изпадат в резонанс. Тогава Джини не издържа и се хвърля бегом към нереагиращото на всеобщата любов момче в средата. Нетърпението й дава крила, за секунди е при него, мята ръце около врата му и яростно изрича заклинанието „Ти си мой”, след което се повдига на пръсти в търсене на жадуваните устни.
Но не ги намира. Не само това. Изведнъж една немощ, едно вцепенение обхваща тялото и тя не може да помръдне. Така и застива – с метнати нагоре, но празни ръце. С оформени за целувка, но нецелунати устни. С притворени в очакване на докосването очи. С изписан върху лицето триумф, който няма да се реализира.
- Джиневра Прюет, искам да взема от теб жизнения ти дълг към мен, когато спасих живота ти от крестража на Том Ридъл в Тайната стая. Тогава аз унищожих крестража, убих василиска и ти дадох възможност за живот. Какво ми даде ти в замяна – любовна Амортенция. Отвара за подчинение, отвара и магия за прекъсване на душевната ми връзка с Хърмаяни Грейнджър. В продължение на всичките години, през които ви познавам. Сега си вземам отплатата – вземам магическата ти сила. Бъди магла, Джиневра Прюет.
Многоцветен вихър напуска тялото на вкамененото от неизвестна сила и последващ ужас момиче и се всмуква в лъхащия леден гняв Хари.
Множеството е шокирано. Множеството мълчи смаяно. То насочва поглед към пребледнялата Моли Уизли, която се е присвила под тежестта на толкова много любопитни очи. Но най-вече – под погледа на съпруга и децата си.
- Това не е вярно! Не е вярно, той си измисля. Не му вярвайте. – мълвят посинелите й устни, а очите й виновно шарят наоколо и не срещат ничий поглед.
Тогава прозвучава отново гласът на момчето, тежък като глас на съдбата:
- Мария-Лукреция Дъмбълдор, по мъж Уизли. Призовавам магическата ти сила като платеж за седемте години отровителство върху мен и моята сродна душа. Нека присъстващите тук хора бъдат свидетели на това с какви отровни елексири си ни поила – мен, Хърмаяни и всички заобикалящи те твои близки и неблизки. Cleario!
Сияние във всички цветове на дъгата обвива като ореол цялото тяло на Хари. Подобен ореол просиява тук таме в редиците на изненаданото множество – хората се отдръпват и наяве излизат мис Хърмаяни Грейнджър, Джордж Уизли, Роналд Уизли, Артър, Кингсли Шеклболт, Августа и Невил Лонгботъм, Луна Лъвгуд и други, които Хари не познава. Младият герой изчаква всички ясно да осъзнаят страховитата истина за мерзостта на уважаваната досега съпруга и домакиня, след което маха ръка и разноцветните ореоли се раздуват като балони, откъсвайки се от телата на потърпевшите. Сиянието, което всъщност беше съставено от фини частици разнообразни отрови, които постепенно се разсейва от лекия ветрец, носещ се над Стадиона по куидич.
Сребристата струя на магическата сила на Моли се усуква около тялото на младия вълшебник и се всмуква в него. Дори окото му не мигва, когато той отново извисява глас:
- Роналд Флетчер!
Мощно „Не-е-е…” прокънтява над хората, които почват нервно да се хилят.
- Роналд Флетчер! Ти беше съучастник на майка си и сестра си, помагаше им да тровят състудентите ти, твоите учители – Минерва Макгонагъл и Сибила Трелони, да пречиш на подготовката ми, да прекъснеш Душевната връзка със сродната ми душа. Ти беше съучастник на Албус Дъмбълдор в неговата огромна шахматна партия, която той сто години разиграва на сцената на Вълшебния свят.
- Не е вярно, нищо от това, не е вярно. Нищо, което правиш, не е оправдано! Лъжеш, защото знаеш, че всичко ще ти се размине! Тъпаците тук не виждат колко си коварен и самовлюбен….- Слюнкие пръскат наоколо, когато рязката заповед – „Млък!” – спира потопа от гневни обвинения.
- Не смей да сквернословиш, Роналд Флетчер! Ти вземаше пари, и не малки при това, от Дъмбълдор, за да ме следиш, да ме шпионираш, да ме отвличаш от неконтролирани мисли. Подтикваше ме към мързел, към нехайство, към необмислени, импулсивни постъпки. Няколко пъти бях на косъм от смъртта и то благодарение на теб. Разказвай!
- Професор Дъмбълдор донесе дебело сиво плъхче у нас, бях малък, но си спомням как животното се опитваше да избяга – не се държеше като нормално вълшебно същество. Тогава професорът каза, че това е анимаг. Питър Петигрю. Предложи да го пазим в семейството, срещу заплащане, разбира се. Мама беше родила Джини и сигурно са имали нужда от пари. Не че Дъмбълдор не ни даваше и без повод. Но когато поотраснахме, започна да ни разказва за Момчето-което-победи-най-страшния-тъмен-лорд. Обеща на сестра ми, че като порастне, ще го ожени за нея, да бъде спокойна. А на нас обеща невиждани богатства и разкош, стига да му служим вярно и неотстъпно.
Гледката на толкова много и така шокирани хора, насъбрани на едно място, неимоверно развесели младия герой и той закачливо прекъсна излиянията на своя бивш най-добър приятел.
- Стига! Роналд Флетчер искам отплата за жизнения дълг, който направи, когато спасих живота ти в шести курс. Искам като компенсация магията ти!
Когато магическата сила като сребърна лента се извива и напуска тялото на рижия младеж, външността му рязко започва да се променя. Тялото му се смали и отъня, леко провиснало коремче загрози неговата стройна крехкост. Раменете му увиснаха, а косата му загуби яркия си цвят – стана сивкава и някак очите му потъмняха и луничките потънаха в болезнено бледата кожа.
Стоящият наблизо Мънгъндъс Флетчър впи очи в този младеж, който така приличаше на него. Откъм дъното на подсъзнанието му се разшаваха секретни, забравени факти и образи запрелитаха през вътрешния му взор. Мярна му се няколко пъти дебело голо женско тяло, после видението се стабилизира и той го позна. Ахна невярващо.
- Моли, Моли, колко неочаквано. Какъв хубав задник имаше, а аз така непростимо да го забравя! Обливейт, а? Колко удобно!
Всички се отдръпнаха от членовете на семейство Уизли, но и те не бяха като една цяла групичка, а като две нееднакви на брой купчинки. От едната страна стоеше Артър. Бил и Фльор, Чарли, Пърси и Джордж. По-далеч Моли приличаше на мокра кокошка с две омачкани и пооскубани пилета – Джини и Рон.
- Сега кого ще осакатиш, Потър? Брат ми Бил? Или ба…- секна в отчаяние обвинението си гневният до немай-къде Роналд.
- Джордж Снейп, излез напред. Ти само пречеше и пазеше в тайна секретите на майка си по отровителството. Ти нямаш жизнен дълг, а само паричен. Искам си дела във вашата фирма, заедно с печалбите и лихвите.
При тези думи Джордж някак се смали. Думите му бяха тихи, но ясни:
- Но ние други пари не сме влагали, фирмата е изцяло твоя, ако това ще смекчи гнева ти.
- Не търся компенсации за гнева си, Джордж! Днес стоя пред вас като върховен Съдия, който справедливо и безпристрастно наказва, но понякога и прощава. Пред вас е Господарят на Смъртта.
- Тоя идиот не знае граници! – виква отново Роналд, разкривен от омраза и безсилие.
- Донесете трупа на Фред! – заповядва Хари и десетина мъже хукват към сградата на Хогуортс.
След десетина минути групичката се връща, а пред тях плува трупът на вторият близнак – Фред, хм, Снейп. Калейдоскопът от фамилии на децата на Моли Уизли, вече само развеселява, но не и шокира тълпата. Тя е преминала отвъд границите на шока и изненадата.
Поставят тялото пред Хари, който бавно вдига ръце над него, прави няколко движения нагоре надолу, като да го глади с длани. От ръцете му към мътвото тяло прелива синкаво сияние, което се всмуква навътре. Моли е ококорила очи и гледа втрещено.
- Фредерик Снейп, стани и започни да ходиш.- вика Хари и когато крайниците на трупа се размърдват, тълпата ахва възторжено. Единици са само тия, които процесът на оживяване на втория близнак, навежда на тягостни мисли.
Фред се изправя. Разтръсква глава, потърква очи като да се е събудил току що, протяга си и най-накрая осъзнава, че нещо, свързано с него се случва наоколо, защо всички го гледат в очакване.
- Хари, какво става? Защо хората са спрели да се бият и стоят тук наоколо?
- Фредерик, битката отдавна свърши, убих Волдеморт и го пратих в Отвъдното. Завинаги този път. Хората тук са свидетели на събитията и свидетели на съда, който провеждам над семейството ти.
- Защо, какво са направили, та ги съдиш? Защо ти, защо не Визенхамода?
- Няма да ти обяснявам нищо, Фредерик. Нека другите го направят. Сега иди при брат си и помни – имаш жизнен дълг към мен. Провиниш ли се, ще взема и теб, и някое от децата ти. Ако нямаш деца, ще взема най-близкото ти дете.
Нищо неразбиращият Фред се почесва по главата, аха да каже нещо но дъхът му рязко спира и той преглъща неизказаните си въпроси. Поглежда към този плашещ, непознат Хари и с бавна и провлачена походка отива и застава до Джордж.
- Уилям Уизли, Пърсивал Уизли, Чарлз Паркинсон, Артър Уизли, прощавам ви. Не сте съгрешили пред мен съществено, а което сте допуснали да се случи, е било без вашето знание и одобрение. Не искам отплата за жизнения ти дълг, Артър. Ти си жертва, също като мене. Но искам да предявиш обвинение към жена си – Мария-Лукреция, за отровителство в продължение на повече от 25 години и държането ти под действие на течно Империо, поради което личността и характера ти са разстроени и духът ти – деградирал.
- Съгласен съм. Мога ли да отведа синовете си в къщи? – Съкрушено пита най-възрастният Уизли и като вижда съгласното кимане на Хари, се обръща към тези, които са до него – Бил, Фльор, Пърси, да си ходим в къщи.
Тръгват през тълпата бавно, с наведени глави, а тя се разделя пред тях на шпалир. Никакви коментарии не съпътстват странното за магьосници оттегляне – пешком. Хари следи внимателно отдалечаващото се, осиротяло и оредяло семейство Уизли и чака последния детайл. И той не закъснява. Артър изведнъж спира, обръща се назад и казва високо:
- Чарли, Фред, Джордж! Защо се бавите, няма да ви чакам сто години?
- Ха-ха-ха, мистър Уизли, така си знаех! Сърцето ви е голямо и добро, затова отсъждам – Дред, Фордж, бизнес отношенията ни продължават както досега, но ви задължавам да работите върху възстановяването на баща си, ако той ви осинови. Нека той отново стане достоен да носи названието „вълшебник”.
- Готово, партньоре! – викат близнаците и заедно с брат си Чарли настигат останалите, след което всички заедно апарират от сцената на събитията.


Смълчаното множество се обръща отново към своя герой и спасител, за да види по-нататъшните му действия.
Никаква умора не се чете по гладкото и сияещо лице на младия вълшебник в средата. Очите му все така блестят като два кръгли изумруда, косата му се развява черна като гарваново крило, а лека, загадъчна усмивка е кацнала на лицето му.
- Да дойдат гоблините с документите – вика младежът.
Тогава изведнъж с многобройни попуквания на апарации в средата на игрището, пред самия Хари се материализира група от двадесетина Гринготски гоблина. Петима от тях, явно, важните лица- отговорниците, изпъкват с разкошните си златотъкани одеяния. Останалите не се резличават от гоблините по гишетата в банката. Но са натоварени. Много яко натоварени с дебели и тежки томове, под тежестта на които краченцата им треперят.
Най-важният гоблин, доста по-висок от другите, минава напред и заговорва:
- От името на Краля Рангок Велики, на Вождовете, на целия гоблински народ те поздравяваме, о Велики магьоснико! Носим ти дарове, които ще предадем по-късно. Сега ти предоставяме твоето Наследство – Отчетните книги на Грифиндор, Рейвънкло, Хаплхаф и Слизерин. Донисли сме и знаците и регалиите, които по право притежаваш като наследствен Херцог при Двора на нейно Величество кралицата на Англия Елизабет Втора.
Могъщо „Ура-а-а-а!” кой знае защо оглася ясния ден. Вълшебниците са възторжени, защо? Разбираме почти веднага, защото гоблинът продължава да говори:
- Сложи пръстена на Херцогството.
Красив и семпъл, златния пръстен обхваща десният показалец на Хари, леко пробождане освобождава капката кръв, необходима за разпознаване на кръвната линия и върху черните коси се материализира също така златен обръч с голям изумруд отпред. Това е короната на Херцогство Потър. Тежка мантия от тъмнозелено кадифе ляга върху широките юношески рамене, а в ръката му се появява голям позлатен лък с опъната тетива и дълга и тънка златна стрела, знак и фирма на името му.
- Лорд Харолд Джеймс Потър, разпускате ли Министерството на Магията и поемате ли управлението на Вълшебния свят? – задава разясняващия въпрос високият гоблин.
- Да! Разпускам, поемам, разтурвам всичко! – твърдо отговаря младежът.
- Със право, отстъпено ми от кралския двор на Англия, ти предоставям тази власт. Да бъде така!
Бяло сияние покрива централната група, състояща се от гоблините и Хари Потър. Замирисва на ориенталски лилии.
- Херцог Харолд, като четворен наследник на Основателите – на Грифиндор от страна на баща си, на Рейвънкло и Хаплхаф от страна на майка си и на Салазар Слизерин – като победител и пряк наследник по духовна линия, приемаш ли Наследството си?
- Да. Приемам. Разтурям. Осъждам. – твърдо изрича младият властник.
- Със правото, дадено ми от Основателите, ти предавам цялото ти Наследство, но има условие – трябва да имаш съпруга. Имаш ли избраница, херцог Харолд?
- Да.
Зелените очи обхождат множеството в търсене на сродната му душа, неговата непризната любима. Момичетата, върху които спира за миг търсещия му поглед тръпнат в надежда, но после се свиват отчаяно, когато безразличните очи продължават да търсят нататък. Най-накрая съзира рошавия кестеняв облак коси, спира за миг и развеселено заискрява.
- Хърмаяни Джейн Грейнджър, излез напред! – Виква високият младежки глас.
Извиканата бавно се промъква сред скупчените хора, преди те да се усетят и да направят проход за нея, отстъпвайки назад. Хърмаяни се изправя най-отпред цялата развълнувана, зачервена, но с очи вперени в Хари и усмивка, която свенливо грее на лицето й.
- Кажи, Хърмаяни, обичаш ли ме? – пита той.
- Обичам те, Хари! Обичам те от деня на Трола, когато ме спаси от чудовището. Оттогава си само ти, само ти. - Тихо повтаря тя.
- Тогава ме чуй. Хърмаяни Джейн Гренджър, винаги съм те обичал, обичам те и ще те обичам до последния си дъх. Дори по-нататък. Омъжи се за мен. Познаваме се отдавна, толкова сме близки, че нямаме нужда от церемонии. Ще станеш ли моя жена, моята Лейди, моята херцогиня.
- Хари – внезапно се намесва професорът по Трансфигурация Минерва Макгонагъл. – не бива да избързваш в такова съдбовно начинание. Може би трябва да избереш и по-подходящо за ранга ти моми…
- Млък! – ревва разяреният Хари и старага жена така се стряска, че си прехапва езика и кръв теква от ъгълчето на устните й. –Мила – обръща се много по-меко и нежно към младото момиче той – би ли ми отговорила веднага?
- Да, Хари! Ти си напълно прав във всичко – познаваме се като родни, но не сме в никаква роднинска връзка, близки сме като любовници, без да сме се докосвали, обичаме се. Ще се омъжа за теб в мига, който определиш.
- Сега?
- Сега.
- Ела тук тогава. – а когато неговата сродна душа застава до него, се обръща към високия гоблин отпред – Ожени ни.
_________________
Волдемор: Авада-а-а...
Хари Потър (плахо): Кедавра?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
virosh
МнениеПуснато на: Съб Сеп 03, 2011 12:51 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Полковник

Регистриран на: 27 Юли 2007
Мнения: 11408
Местожителство: в.търново

Тъпо
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
-A.
МнениеПуснато на: Съб Сеп 03, 2011 2:13 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 09 Авг 2008
Мнения: 759
Местожителство: District 7

Мислех да мина без коментар, но повече не мога.
Търпях, търпях, но вече...
КРЕСТРАЖ?! Ало, момиче, нарича се хор-крукс. Horcrux. Не крестраж. Няма никакви крестражи.
Харолд!? Къде, за седем книги, Хари бе наречен Харолд!?
Потър-Грифиндор?! Ти наред ли си?!
Ридъл – Слизерин?! Риддъл са мъгъли. МЪГЪЛИ. Не магли. МЪГЪЛИ.
Хаплхаф!? Hufflepuff, драга моя!
Нагайна? Сериозно?!
А фамилиар... трябва да значи какво по точно?! В българския език такава дума НЯ – МА.
И, о, да, магьосниците използват ПРЪЧИЦИ! Да не са шибани феи!?
Тайната стая!?! Какво, по дяволите!?
Джордж – син на Снейп.
Рон – син на Мъндънгус.
Чарли – Паркинсон?!
Миличка, чувала ли си, че магьосниците нямат титли?! Хари бил Лорд и Херцог, и не знам се какъв..
И от какъв зор Лили Еванс, мъгълородената, е наследница на Хафълпаф и Рейвънклоу?!

И Дъмбълдор – чу*ал бил Том Риддъл като малък! Трябва да те затворят някъде, защото си ЛУ – ДА.
Дъмбълдор бил и баща на Моли, ама и нея чу*ал. Моли била отровителка. Моли била най – голямата ку*ва в магическия свят.

А пък Хари е толкова велик, че не му трябва Министерство, не му трябва нищо! Той ще управлява сам...

Отвратена съм.
Съжалявам, че си загубих времето, за да прочета този боклук.
_________________

My blog: http://ivysrandomstuff.alle.bg/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
virosh
МнениеПуснато на: Съб Сеп 03, 2011 2:16 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Полковник

Регистриран на: 27 Юли 2007
Мнения: 11408
Местожителство: в.търново

Е, трябваше да се ограничиш с моя коментар, не пиша често за даден фик, само ако е супер и ме хване, или е супер тъп и ме хване депресия чак от него Laughing
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vuvuzela
МнениеПуснато на: Съб Сеп 03, 2011 2:17 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 02 Сеп 2010
Мнения: 4569

звучи яко
_________________
tarampadjik
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
virosh
МнениеПуснато на: Съб Сеп 03, 2011 2:18 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Полковник

Регистриран на: 27 Юли 2007
Мнения: 11408
Местожителство: в.търново

vuvuzela написа:
звучи яко

голям си трол Laughing
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vuvuzela
МнениеПуснато на: Съб Сеп 03, 2011 2:23 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 02 Сеп 2010
Мнения: 4569

Mr. Green
_________________
tarampadjik
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Галя
МнениеПуснато на: Съб Сеп 03, 2011 2:42 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Потър Мания фен №1
Потър Мания фен №1

Регистриран на: 23 Сеп 2010
Мнения: 5201
Местожителство: Долината на изгубените

не знам защо го прочетох,бях си обещала да не чета нищо от KRAA

бях забравила как се гаври с поредицата сигурно ;о

нямам думи да опиша този...хм...боклук

съжалявам,че го прочетох и без това през повечето време се чудих на тъпизмите

И съм напълно съгласна с -А.
_________________
MEOW :3
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
He-Who-Must-Not-Be-Named
МнениеПуснато на: Съб Сеп 03, 2011 2:47 am    Заглавие: Отговорете с цитат

I do believe in Nargles

Регистриран на: 22 Дек 2005
Мнения: 3784
Местожителство: Царство Таратория

Хахаха, -A., коментарът ти ми беше напълно достатъчен. Хаха, това трябва да го прочетем на някоя среща.

KRAA много отдавна се гаври с форума и ако зависеше от мен вече нямаше да се налага да търпим простотиите й, но не мисля, че писането на тъпи фенфикшъни е нарушаване на правилата,
_________________
Мишо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Джини Уизли
МнениеПуснато на: Съб Сеп 03, 2011 12:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 19 Ное 2005
Мнения: 31

КРАА, от доста време ми е мечта да ти напиша коментар, но всеки път, когато се захващам да копирам или коментирам нещо по фиковете ти единственото, което ми идва наум е:

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
potter-mania-sofi
МнениеПуснато на: Нед Дек 11, 2011 12:45 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 01 Юли 2011
Мнения: 221

Джини Уизли написа:
КРАА, от доста време ми е мечта да ти напиша коментар, но всеки път, когато се захващам да копирам или коментирам нещо по фиковете ти единственото, което ми идва наум е:


1+ AND NO COMENTAR
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mistress
МнениеПуснато на: Нед Дек 11, 2011 5:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Носител на Ордена на Мерлин
Носител на Ордена на Мерлин

Регистриран на: 14 Яну 2009
Мнения: 2489
Местожителство: London, UK

Стигнах само до средата и нервната ми система не издържа повече Laughing
Мисля, че има два варианта за психическото състояние на авторката:
1. Тя си е напълно добре - поне по стандартните норми за психическо здраве, но просто няма кой да й обръща внимание и с тези нейни "произведения" се опитва да привлече някакво, та ако ще и половината форум да се изреди да я псува. Затова смятам, че не бива да й се обръща каквото и да е внимание.
2. Момичето живее в някакъв измислен перверзен свят, от който не може да се измъкне и тези разкази й доставят...ами удоволствие Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil Заключението или рецептата е същата: нулево внимание. Дори и един коментар да получи, пак ще му се зарадва. Затова предлагам, ако пусне някой друг разказ, просто да я игнорирате.

Бтв. английската дума familiar, колкото и да ми е странно, но се превежда на бг като фамулус и означава същото - дух спътник.

fam·u·lus (fmy-ls)
n. pl. fam·u·li (-l)
A private secretary or other close attendant.
[German, from Latin.]

famulus [ˈfæmjʊləs]
n pl li [-ˌlaɪ]
(Spirituality, New Age, Astrology & Self-help / Alternative Belief Systems) (formerly) the attendant of a sorcerer or scholar
[from Latin: servant]

http://www.thefreedictionary.com/famulus

Това е първата връзка, която ти излиза, като напишеш на бг фамулус. Явно фамилиар е синоним, както знаем от Потърмор (поне тези които са чели инфото на Роу)

Едит: В англо българския ми речник, като второ значение на думата са дадени: ІІ n. 1. Близък приятел, близък; 2. църк. фамулус; 3. зъл дух (на вещица) ~ spirit
_________________


Don't tear me down
For all I need
Make my heart a better place
Give me something I can believe
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
-A.
МнениеПуснато на: Нед Дек 11, 2011 6:29 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Министър на магията
Министър на магията

Регистриран на: 09 Авг 2008
Мнения: 759
Местожителство: District 7

Да, сега се поправям относно фамилиара, но нека все пак напомня, че тогава нямаше Потърмор и за тази дума не бях и чувала.
За друго няма да се поправям.

Ридъл-Слизерин, о, Господи.. *кръсти се*
_________________

My blog: http://ivysrandomstuff.alle.bg/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Ofell
МнениеПуснато на: Нед Авг 12, 2012 10:19 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 19 Юли 2012
Мнения: 200

Хм...хм..
Не съм сигурна как да дам цялостна оценка на тази доста налудничава и стряскаща творба.
Нека да започна с това, какво не ми хареса в нея :
-Не ми хареса изобщо,че такъв благ и добър по душа,достоен човек като Дъмбълдор е представен като някаква долна гадина инсценирала всички събитие в живота на Хари по такъв ужасен начин !
-Не ми хареса това,че семейство Уизли ,(най вече Моли,Джини и Рон)
които са разкошни герои и правят книгата много разнообразна и колоритна са представени в толкова лоша светлина и Моли е дъщеря на Дъмбълдор...за Бога!
-Не ми харесаха кръвосмешенията и прекалено сложните,оплетени роднински връзки...
Фред и Джордж..Снейп!? Shocked Е това също ме шокира някак. Вложила си доста въображение,да признавам...даже прекалено...но защо намеси и Снейп в цялата тази история?! Някак не си го представям да има нещо общо с Моли....
-Малко странно ми се видя и Хари да има роднински връзки и да е като наследник и на четиримата създатели,че и Херцог на всичкото отгоре. Прекалено си го възвеличила,някак хипер нереалистично,даже за техния свят.
Нещото,което ми хареса може би е ,че накрая се жени за Хърмаяни.
Не,че ги одобрявам като двойка,но поне тя не се оказа гадина...
Интересна и налудничава гледна точка имаш и си я описала добре въпреки стресиращия ефект.
И аз обичам да прекалявам в някои фикове,но определено...ти ме надмина и разби!!!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker