Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2
 Сребърната Лилия и тайната на Слидерин « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Ofell
МнениеПуснато на: Нед Авг 12, 2012 6:48 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 19 Юли 2012
Мнения: 200

Глава шестнадесета

-Драко! Събуди се!-разърси го Панси докато заедно с Нот го слагаха на едно легло в мрачната,стара къща.
Тя беше притежание на семейството й от дълги години,но не живееха в нея от доста време и сега бе някак подтискаща и от оттогава напълно необитаема.
Момчето се размърда и леко притвори очи. Зашеметтяващото заклинение вече не действаше. Той погледана приятелите си и объркан се заозърта наоколо.
-Къде сме,какво стана?-запита момчето разтърквайки очи
-Отново ли не помниш? Драко,ти си Сребърната Лилия,имаш раздвоение на личността...трябва да ни повярваш и да си върнеш спомените.-разпалено обясни Панси
-Тя е права-кимна Нот-не може да продължава така...кажи ми според теб тази промяна на нрава ти,да не би да в повлияла по някакъв лош начин...
-Всъщност си спомням,че преди много време намерих едно шишенце в голямата зала и го изпих. Беше като сиропче,много вкусно...
оттогава станах някак по-мил и се чувствам добре...
-Боже,ами ако точно тази течност те е променила и по лошия начин...ако заради нея сега си две личности в една?-уплаши се Нот-това сигурно е някаква странна отвара...знаех си,че има нещо гнило с тази промяна!
-Но кой ли може да я оставил там? И защо-учуди се Панси и притеснено погледна Драко
-Сигурно,я е забравил или изгубил-предложи Драко-беше под маса на Грифиндор
-Ами ако е капан ако някой от грифиндор нарочно е нагласил всички така,че да я намериш??-още повече се уплаши Нот но в очите му се появиха и яростни пламъчета-виждаш ли новите ти дружки на какво са способни!
-Млъквай,Нот,това не доказва нищо...напитката ме промени към добро...сега съм щастлив и видят много неща по друг начин. Това лошо ли е..?
-А да ти напомним ли,че ти причини и личностно разстройство. Кое му е хубавото на това?! Веднага трябва да кажем на Снейп,щом се върнем.-сериозно загвовори Нот-моля те,Драко опитай се да станеш пак един човек. Бъди си Сребърната Лилия щом искаш,но стани пак себе си изцяло...
-Отново започнах да си спомням някои неща...май наистина всичко е свързано и тайно се измъквам всяка вечер от кулата. Но защо после пак забравям всичко...много съм объркан.
-Е,поне имаме да ти кажем една добра новина.Ако се наложи ще застанем зад теб и ще започнем да ти помагаме за каузата.-обеща Нот със смело изражение-ако ще си извън закона,няма да те оставим сам
-Точно както екипажа е подкрепял идеалите на капитан Дурмшранг-добави Панси. Непростимо е всичко сторено от Слидерин и ние заедно с теб сме готови да изкупим вината и грешките му.
Драко смаян ги слушаше. Дали не си правеше шега с него?
Това ли бяха вечно негодуващите и упрекващи го хора? Не беше за вярване на чуе такова нещо от техните уста и доста се зарадва.
Вече наистина ги чувстваше като приятели,много по-истински от преди.
Момчето се изправи и седна на леглото оглеждайки отново всичко и отправи едно предложение:
-Нека се върнем във замъка и разкрием на всички кой съм,нека кажем за легендата и истината за Слидерин,за да разберат всички защо е мразел толкова нечистокръвните и да освободим дома си от това ужасно проклятие. Нека разкажем на хората за какво се е борел капитан Дурмщранг и как училището не е получило символа и до днес. Ние трябва да го възродим,той заслужава това....
-Нима мисли,че е толкова лесно просто ей така да кажем всичко?-опули се Панси-ти си престъпник,макар и благороден. Веднага ще те осъдят,Драко...не можеш да се разкриеш. Рисковано е...а и ако цял живот останеш с две същности...? Денем ще си обикновени Драко а вечер ще слагаш маската с пера и ще ограбваш банки и магазини..Докога ще можеш да изкараш така?
-За това нека си направим истински екипаж и тръгнем по света. Както едно време са направили други хора-пламенно каза Драко с решително в гласа,при което още повече стресира приятелите си
-Нямаме никаква възможност,а и трябва да останем тук,да завършим и..после...-започна Нот
-После какво,Теодор?-на свой ред се обади Панси-и аз не одобрявам много идеята на Драко,но не искам да последвам родителите си,не искам да съм смъртжадна,да убивам за забавление и да служа на един психопат,който иска само власт и безсмъртие....
-Но Панси,да не мислиш,че някой ще ти даде избор..? На такива като нас сякаш име съдба да станат такива...и аз се колебая вече,но иначе ще заплатим с живота си...
-О,Нот,нали вече знаем от къде е тръгнала проклетата омраза от мъгълите...знаем,че всичко е било заради една жена..заради това години наред над Слидерин тегне проклятие,появил се е Волдемор следвал неговите идеали и сега положението е толкова лошо.
Ако Волдемор научи истината,ако разбере,че всичко е било заради това и е основата има любов...сигурно ще прояви разбиране,нали занеш,че мрази чувствата?-сериозно говореше Малфой
-Това не би го спряло....ако създадем наш екипаж или такава организация,ще станем смъртни негови врагове,ще сме преследвани от всички. От закона,от Министерството,от мъгълите и от Волдемор,ще станем по-презирани и от него,защото накрая всички ще се усъмнят в благородната ни кауза и ще им писне да крадем от народа.
Времената са други,не можем да възродим подвизите на капитана....
Не е и наш дълг. Може да направим някои и друг обир за да изкупим вината на Слидерин,да се спасим от проклятието...но пък кое ни гарантира,че това е начина? Мислете разумно.
-Не съм съгласна с теб Нот. Наистина има някои верни неща,но...
бих била крадец под прикритие дарявайки пари на бедни,отколкото убиица на невинни дарявайки им само болка и смърт. Не мислиш ли,че има голяма разлика?
-Така е. Но защо просто не си живеем живота нормално...каузата не е наша, дори не сме възпитанци на онова училище. Имаме си свой мечти и цели...
-Да станем смъртожадни ли?-иронично запитаха Панси и Драко-ти мислил ли си какво наистина ти се прави и искаш от живота,а?
-Не знам как да отговоря сега....
-Тогава недей да ни изнасяш тиради кое е добре и кое не...Аз съм решил да върне символа на училището,да разкрия на света истината за Слидерин и да сформирам екипаж като замина някъде далеч опознавайки всички кътчета на света.
Няма да съм долен крадец.а дарител на спасение и надежда. Разбрах,че искам това и никой няма да ме спре. Дори не може да бъда задържан от тази,която обичам...
В този момент двамата му приятели го изгледаха много изненадано и едва повярваха на ушите си. Нима имаше момиче,което Драко обича?!
Но защо не им беше споменавал до сега...и коя беше тя..?
-Никога не си ни казвал за нея-рече Панси-познаваме ли я
-Живее далеч...и е малко по-различна,ала не можем да сме заедно...дели ни толкова много. Но от първия миг я обикнах...
-От Дурмщранг ли е..? Там имаше много красиви момичета-отбеляза Нот-знаех си,че нещо си отнесен от известно време и витаеш някъде. Ако толкова я обичаш,бори се за нея...
-Невзможно е...тя..тя не е човек. Сложно е,лудост е..но просто се случи.
-Господи да не си си харесал някой призрак или женски кентавър?-ужасиха се Панси и Нот
-Нямам толкова лош вкус! Не. Друго е..не знам дори може да се обясни...приказно и магическо красиво създание. Може би е нещо като фея на водата...живее в една планина. Водната планина в България
-Феята за която се говори,че е дошла от космоса??!-ахнаха те-тя наистина е невероятно красива,но....сигурно дори не говори нашия език
-Грешиш,понякога разговаряхме с нея...и наистина беше прекрасно. Ала навярно даже не умее да обича,не знам от къде идва и как да бъда близо до нея...тя е затворена в онази планина и мога само да я съзерцавам. Но както и да е,ще я видя за последно преди да замина на път. А вие помислете дали искате да дойдете с мен.
Двамата само кимнаха мълчаливо и отново за магипортираха в замъка.
Всички спяха непробудно и те се върнаха в леглата си.
На сутринта обаче,Драко успя да си спомни преживяното снощи с изключение на превъплъщението си в Лилията преди да бъде зашеметтен.
Момчето обмисляше и планираше заминаването си седмици наред и дори вече се бе погрижил за начина,по който щеше да се случи това.
Едва петъчна сутрин,извика приятелите си в задната градина и с помоща на някои разкодиращи заклинания за невидимост пред тях се озова средството,което Драко планираше да използва за пътуването.
Изглеждаше толкова красиво и величествено,че двамата за миг си представиха мореплавателските приключения на Дурмщранг и мислено се пренесоха на палубата на кораба му кръстосващ открито море,движен от северния вятър.
От този ден нататък, сякаш нещо в тях се промени толкова,че те направиха своя окончателн избор. Искаха да са част от нещо,различно,запомнящо се и приключенско,да бранят смело идеалите си опълчвайки се срещу всеки и всичко.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ofell
МнениеПуснато на: Нед Авг 12, 2012 8:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Професор
Професор

Регистриран на: 19 Юли 2012
Мнения: 200

Глава седемнадесета

Когато Панси,Драко и Теодор слязоха за закуска завариха някаква необичайна суматоха. На подиума до Височайшата маса със строго изражение се бяха изправили всички учители и Дъмбълдор вперили погледи в трима мъгълско облечени ученици,които виновно мълчаха.
Драко ги позна. Това бяха Хари,Рон и Хърмяни,които се бяха върнали от пътуването си за няколко дни.
Мъмреха ги понеже се бяха вмъкнали в замъка късно вечерта,но очевидно имаше и друга причина,защото Хърмаяни напрегнато гледаше към Снейп,който се бе втренчил в нея и след секунди тя не издържа и изкрещя:
-Аз Бях! Много съжалявам,не знаех...не исках...-момичето направо се разплака, а учителите и учениците нервно зашушукаха.
Драко икомпания не смееха мръднат,но и никой не ги забелязваше.
-Знаете,че приготвянето на всякакви отвари извън часовете без надзор на учител е строго забранена а още по-забранено е експерименирането с разни съставки и правенето на собствени отвари!
-Съжалявам професоре,беше за добре,кълна се...не исках...
-Поне да беше внимавала повече! Сега момчето никога няма да може да се оправи....
-Не й се карайте!-викна Драко изведнъж и всички го погледнаха слисани-аз наистина изпих някаква странна отвара,но оттгава съм много по-добре и благодарение на този страничен ефект сега съм още по-щастлив,защото знам какво искам. Не съм луд! И не наказвайте никого,моля ви!
-Кой е казал нещо за наказания?-запита Снейп-не ме оставихте да довърша-искам да изкажа най-искрените си поздравления,че Грейнджър съвсем сама е измислила и приложила в употрепа пободна отвара,страничния ефект малко усложнява нещата,но след като няма жертви,всичко е наред! Вие сте се справили блестящо и ще бъдете наградена!
Залата въодушевено и шашнато отново избухна в разговори и шушукания,след което всички аплодираха Хърмаяни а тя все още объркана само кимаше.
После тримата грифиндорци си седнаха на местата като помахаха на Драко.
Той им отвърна и решително пристъпи към средата на помещението придружен от Панси и Нот,стискайки в ръка книгата с легендата.
Момчето помоли за внимание и учителите го оставиха да се изкаже гледайки го с недоумение.
Малфой разпалено разказа на всички за легендата,за това как Слидерине служел на епикажа с благородна кауза,но заради предатеството на една жена русалка,е предал капина,екипажа си и всички свои принципи и добродетели и оттогава е намразил нечистокръвните и това е причината за проклятието над дом Слидерин.
Разказа им,че Сребърната Лилия е бил прекрасния кораб на Дурмщранг,но заради Слидерин училището не е успяло до получи символа си и разполагали само с тази история,която малцина знаели като истина. Разкри им,че мистериозния крадец през цялото време е бил той и сега желае да изкупи винатана на Слидерин,като възроди каузата му,махне проклятието над дома си и върши същата благородна кауза. Отправи хиляди извинения за целия създаден страх и недоумение около него и за откраднатите вещи,които всички мислели,че взима за собствена облага.
След дългото гробно мълчание в залата,Малфой решително стъпи на подиума през хилядите изумини лица заедно с Панси и Нот и разпалено и искрено призова,тези които искат да се спасят от проклятието и вярват в идеалите на Сребърната Линия да застанат до тях.
Учудващото беше,че след известно колебание,смут,суматоха и огромно объркване първия ученик се изправи и решиелно закрачи към подиума. Думите на Драко сякаш бяха променили коренно голяма част от слидеринци и те се събуждаха от някакви особен транс,готови за ново начало.
Блейз Забини пръв застана до тях с победоносно,но не злобно пламъче в очите. След което го последваха Краб,Гойл,Милисънт и дори неприятния префект на Слидерин на име Алек. След малко няколко седмокурсници от съседните домове също се присъединиха към тях в това число и Ърни от Хафълпаф,Джъстин,Ромилда Вейн и още много други.
Хари,Рон и Хърмаяни бяха най-шокирани от случващото се и още не можеха да повярват на всичко разбрано. Но те се гордееха с тази кауза и искрено се зарадваха,че именно Малфой сега е предводител на подобно бунтовничеко и благородно нещо.
А той беше благодарен от сърце на Хърмаяни,че отвата й бе попаднала точно у него. Явно не същестуваха случайности...
Изведнъж в залата влязоха усмихнати и бърборейки си сладко Джини Уизли и гаджето й от Дурмщранг-Игнат Ареал (който беше брат на Алина Ареал)
Двамата получиха бързи обяснения за всичко случило се и момчето се ухили победоносно и възторжено.
-Знаех си,че не е легенда,винаги съм го предчувствал-рече той и прегърна Джини през рамо-нямам търпение да съобщя всичко на хората от моето даскало
-Ние всички тръгвам натам,защо не дойдеш с нас?-запита засмян Драко и се здрависа с момчето-и..извинявай,че по едно време те подозирах,че си Сребърната Лилия. Нали все се промъкваше тук да виждаш Джини и...така.
Хари,Рон и Хърмаяни също бяха дошли и поздравиха Драко и компания за цялата смелост и кауза,въпреки,че бяха леко разтревожени как ще се справят оттук нататък да живят постоянно преследвани и на път. Рон чак сега забеляза момчето прегърнало сеста й и се намръщи
-Ей,Драко,нали ти казах да наглеждаш сестра ми? Пак виждам,че се занимава с някое момче...
-Аз вече съм голям човек и сама определям това,Рон. Запознай се с приятеля ми,той е от ''Дурмщранг''
-Еей,ти не беше ли Игнат,ако не се лъжа с теб и още хора ходихме в едно мъгълско заведение и пихме-поразмекна се Рон и се усмихна-внимавай да не нараниш сестра ми,грижи се за нея.
-Обещавам,Рон-кимна другото момче
-Само недей да я водиш прекалено много по чалга дискотеки-заканително размаха пръст червенокосия,но с доста весело изражение.
-Кога мислите да тръгвате на път?-запита любопитно Хари
-Още тази вечер,трябва да пиша на нашите...няма да са въодушевени,но това си е моя живот. Хърмаяни,още един път мерси за отварата. Заради нея сега намерих своя път в живота и знам какво искам,не ми пука от чуждото мнение и няма да следвам чужди идеали.
-О,радвам се,че успях да помогна...а как се бях притеснила,че ще пострадаш. Успех с каузата и пиши,когато можеш.
Малко встрани от тях Панси и Нот разговаряха все още развълнувани заради събитията и обмисляха как ще съобщят на родителите си и приятелитя си извън училище. Теодор малко напрегнато се прокашля и се приближи повече към момичето:
-Ъъ..Панси,искам да те питам нещо,тоест..не знам дали трябва точно сега,но пък не съм сигурен ще има ли някакаво време после...та...
чудех се-момчето малко се изчерви и събра смелост-искаш ли да излезем някъде скоро? Само двамата?
-На среща ли ме каниш,Тео?-усмихна се някак изненадано момичето а той грейна щом чу умалителното си име
-Ами..да,приеми го така,ако искаш.
-С удоволствие бих дошла...освен това ще ти призная,че вече не страдам за Драко и всичко,което чувствах започва да отшумява. Кой знае...може би трябва да си отворя очите за някой друг?
-След толкова много време,все пак реши да ме послушаш-ухили се Теодор, а вътрешно ликуваше и усещаше,че сърцето му ще се пръсне от вълнение
***

Привечер,повечето ученици от ''Дурмщранг'' обичаха да се разхождат в прекрасната,просторана градина,но сега имаше нещо,което толкова силно привлече вниманието им,че зарязаха разходките и тичешко извикаха тези,които бяха в замъка заедно с младия директор и всички учители. След малко градината на напълно и всички гледаха към потъмняващото небе изгубили ума и дума.
-Погледнете само!
-Неветоятно!
-Изумително...леле!!!
Във въздуха плавно се носеше огромен,величествен кораб от абаносово дърво а на огромните му бели платна личеше красиво избродирана сребърна лилия. Кораба беше целия украсен с хиляди малки златиски светлинки,които всъщност бяха живи малки летящи феи и с тяхна помощ кораба кръстосваше небесата,сякаш това е най-обичайното нещо на света.
От него се подаваха засмяни ученици а в средата,на палубата стоеше висок русокос ученик с тъмни одежди. Но не беше с мистериозна,черна маска и загадъчено изражение....беше напълно себе си-просто Драко Малфой.
-Успял е!-прошепна почти през съзли Алина Ареал а после нададе радостен възглас
Учениците в летящия кораб помахаха въодушевено на тези долу а после се струпаха около Драко и всички вдигнаха пръчки във въздуха огласяйки цялото нощно небе:
-Един за всички! Всички за един!
-Е,капитане,какво следва оттук нататък?-запита с грейнал поглед някой от тълпата
-Като за начало трябва да върнем символа на това училище и да накраме обитателите му да повярват,че легедната е всъщност истина!
Приземяваме се! Свиите платната!
Епипажа кимна в съгласие и всеки се разпръсна по палубата вършейки своята работа.
Драко усещаше лекия ветрец в косите си,чуваше радостните възгласи на собствената си душа и със спокоен кротък поглед се усмихваше гледайки към звездите.
Разбра,че любовта към онази фея,никога нямаше да му донесе щастието,което му носеше тази кауза и завинаги я отпрати от мислите си усещайки как кораба се снишава.
Нищо не го измъчваше. Беше щастлив.

.....................КРАЙ.............

_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2 Страница 2 от 2

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker