Потър Мания Форуми
Потър Мания
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си


Създайте нова тема  Напишете отговор
 Следващият Черен лорд « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Пон Авг 09, 2010 4:52 pm    Заглавие: Следващият Черен лорд Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

1 глава
На следващият ден

На следващия ден Хари се събуди в леглото си с балдахин, объркан и леко замаян. Огледа се наоколо. Спомни си, че се намира в грифиндорската кула. 10 минути прехвърля събитията от предната вечер. Черният Лорд бе мъртъв. Половината Смъртожадни също, от стотици хора падат проклятия Империус. За момент на лицето му се появи усмивка. Усмивка от облекчение. Най-накрая нямаше да го дебне смъртта на всяка втора крачка. Без повече сражения, без повече опасности, само спокоен живот. Знаеше, че не е вярно докрай. Можеше Волдемор да е мъртъв. Можеше половината му Смъртожадни също да бяха мъртви. Но само половината. А някои от най-заклетите все още бяха живи. След 7 години борба, най-накрая спокойствие. Изстегна се в леглото все още радостен и се замисли какво ще прави от тук нататък с живота си. То се знае, че ще се ожени, ще има деца и семейство. Но засега щеше да помоли г-н и г-жа Уизли да прекара лятната ваканция в Хралупата после щеше да завърши седми курс. После? После можеше да отиде в къщата на Сириус. "Моята къща" - поправи се наум сам. Сириус. Само от мисълта за него го парна познатата болка, усмивката на лицето му изчезна толкова бързо колкото и се беше появила. Друг кой беше убил Волдемор? Джеймс, Лили, Сириус, Фред, Лупин, Тонкс, Дъмбълдор - все скъпи за него хора и още много други които той не познаваше. А да и Снейп... Щеше да го забрави. След всичко което беше направил, на Хари все още му беше трудно да повярва, че Снейп е от добрите. Да-аа. Споменът, който му даде, обясни много неща. Но това беше минало. Минало? От миналото често боли. И то много. Пък и как да забрави? Как да забрави точно той? Нямаше как. Трябваше да се научи да живее с болката. Но това често е невъзможно. Как щеше той да се научи да живее със спомените за любимите хора, мъртви? Но той си спомни. Спомни си че все още има приятели. Рон, Хърмаяни. Те винаги бяха до него. Г-жа и г-н Уизли. Те бяха за него като майка и баща. И Джини. Джини. Името отекна в главата на младия мъж. Той знаеше, че не може и не трябва да очаква от нея все още да го обича. Все още да го чака. Но той все още я обичаше и тайно се надяваше да се сдобрят. "Ще поговоря с нея." - реши накрая. Погледна си часовника. 12:30?! Трябваше да побърза, ако не искаше да пропусне обяда. Всъщност защо да бърза? Можеше да отскочи до кухнята ако иска да хапне. Стана, отиде до прозореца, и се загледа навън. Слънцето ярко грееше на небето, по зелената трева все още си личеше роса, а вятърът поклащаше леко клоните на дърветата. Неусетно погледът му се стрелна към Забранената гора. Все още някои дървета лежаха под странен наклон или други изкоренени се подпираха на трети. Беше сигурен, че ако се разходи в гората ще намери следи от битката. Но това щеше да навее спомени. Тъжни спомени. Затова просто извърна поглед.
Отиде до куфара и си избра едни дънки, и една фланела. Приготви ги на леглото се и влезе да се изкъпи. - Да наистина един душ щеше да му се отрази добре. Съблече се, влезе в банята и завъртя крановете. Водата се стичаше по тялото му и Хари имаше чувството, че тя отмива и малкото останали му проблеми. След десетина минути стоеше изкъпан и преоблечен в общата стая на Грифиндор, но там нямаше никой. Нямаше голямо желание да говори с който и да било, пък и беше доста гладен, затова се запъти към кухнята на Хогуортс. Излезе от общата стая и продължи напред. Дочуваше шепот от картините. Други го поздравяваха на висок глас. Но така и не спря за да им обърна внимание. Стигна до картината с фроктирерата и погъделичка крушата. Тя се засмя и картината се отмести. Още щом стъпи в кухнята едно домашно духче, леко накуцващо, се стрелна към него с въпроса:
-Какво ще желаете сър?
-Нещо за ядене и едно силно кафе.
-Веднага сър.
Няколко духчета веднага започнаха да се изпълняват поръчката.
-Господинът ще желае ли да седне? - почти изписка друго.
-Да.
Съществото щракна с пръсти и до Хари се появи дървен стол с маса. Мъжът седна и едно от тях постави чаша димящо кафе пред него. Отпи и зачака яденето. След 15 минути той напускаше кухнята когато се сети нещо.
-Крийчър тук ли е?
-Не сър. Крийчър бе убит по време на Битката.
Още една жертва. Поредното име в дългия списък на убити близки на Хари приятели.
-Довиждане. - каза тихо той и излезе от кухнята. Картината се плъзна зад него и прикри дупката в стената.

*****************

Хари вървеше по коридорите на замъка и се чудеше дали да излезе да глътне чист въздух, макар че през дупките на замъка влизаше доста. Реши да се върне в кулата на Грифиндор и да си опакова багажа. Така и не усети кога е стигнал до портрета на дебелата дама унесен в мисли.
-Парола?
-Небивалици.
-Правилно. - дебелата дама се подсмихна и се отдръпна за да го пусне да мине. Прекрачи дупката и влезе в привидно празната обща стая. Огледа се по-добре и съзря една червенокоса фигурка да седи на едно креслата до огъня. Веднага я разпозна. Реши че сега е подходящо време макар че не знаеше какво да каже. Усети, че се страхува от това което щеше да научи, но трябваше да го направи.
-Джини? - изненада колко тих е гласът му.
Джини се стресна леко и се завъртя на дясно.
-Хари! - момичето не успя да прикрие нотката на изненада в гласа си.
-Какво правиш тук?
-Исках да поговорим.
-За какво?
-За нас.
-За нас ли?
Хари си пое дълбоко дъх задържа го 2 секунди и издиша.
-Не искам да спираме до тук. Знаеш че се разделихме заради Волдемор. Сега той е мъртъв и аз се надявах да се съберем. Беше ми толкова хубаво с теб... А сега... - след 2-3 секунди добави леко нервно: -Обичам те Джини, знаеш го нали?
Тя не мислеше че Хари ще се върне. Още по-малко с тези думи
-Вече да.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Пон Окт 31, 2011 11:09 pm; мнението е било променяно общо 9 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Пон Авг 09, 2010 4:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

2 глава
Радост и щастие

Същият ден по-късно Хари седеше в Голямата зала потънал в мисли. Не обръщаше внимание на пораженията и счупените прозорци. Джини му бе казала че баща й искал да поговори с него. Не се сещаше причината, но мислеше тогава да попита дали може да остани две седмици в Хралупата. А й трябваше да разговаря със сегашният директор на училището - Макгонагъл. За да може да кандидатства за Аврор му трябваха 7 години в Хотуортс. А и Хърмаяни и Рон трябваха да изкарат още една година в училището. Пък и Джини щеше да е в неговия курс. Тъка и не усети кога до него са се настанили до него Рон и Хърмаяни.
-Хари? - Гласът на приятелят му го изкара от мислите му.
-Какво? - каза Хари с необичайно весел тон.
-Ами Хърмаяни спомена, че ще трябва да завършим след ката пропуснахме една година. - от гласа на Рон, Хари заключи, че той не е много въодушевен от идеята на приятелката си.
-Да. Всъщност мислех да помоля Макгонагъл да уреди да се върнем за последния курс.
Тук се намеси Хърмаяни която досега само слушаше разговора на приятеля и гаджето си.
-Сутринта ходих в библиотеката с цел да разбера дали може да си карат допълнителни години. Оказа се, че могат да се вземат до два допълнителни курса.
-Добре. После ще говоря с Макгонагъл и ще питам и за тримата.
-Щом казваш. - каза Рон след което се обърна към Хърмаяни - Искаш ли да се разходим навън?
Вместо отговор Рон той кратка целувка. Двамамата станаха и се запътиха към парка. Останал сам Хари огледа Голямата зала и четирите маси. Те бяха претъпкани от учениците и родителите които бяха останали след Битката. По нататък Хари видя Г-жа Уизли и Чарли но преди да довърши огледа до него седна Джини привидно тъжна. Той я поздрави и попита защо е в това настроение точно днес.
-Ами - започна тя неуверено - нали знаеш, че сега завършвам 6 курс и догодина ще съм 7? - Хари кимна - и ще трябва още една година да не се виждаме понеже ти не кара 7 курс. А тъкмо се събрахме и отървахме от Онзи-който-не-бива-да-се назовава. - довърши момичето.
Хари я прегърна:
-Спокойно, ще говоря с Макгонагъл и ще поискам с Рон и с Хърмаяни да се върна в Хогуортс.
-Наистина ли? - гласът й бе преизпълнен с надежда.
-Наистина. - отвърна и нежно я отдели от себе се - отивам още сега.
Той стана и се насочи към директорският кабинет. Когато стигна видя че водоливникът все още е полуразрошен. Целият замък беше сериозно пострадал от Битката. Хари се изкачи кръглите стълби и почука на вратата.
-Влез. - долетя обичайно студения глас на Макгонагъл отвътре.
Хари влезе в кабината на директора. Директора му показа един стол и се настани зад писалището.
-Добър ден директоре. Ще започна директно, тъй като виждам че нямате много излишно време. Понеже аз, Рон и Хърмаяни пропуснахме един курс, а без него не можем да кандидатстваме за работа, дойдох да Ви помоля да ни разрешите да завършим.
Макгонагъл се замисли за малко после каза:
-Няма да има проблем, но предвид това, че липсват два учителя ще те помоля да поемеш поста по Защита срещу черните изкуства само тази година. След като победи Волдемор за теб нямат значение ТРИТОНИ-те. Просто ти трябват седем години в Хогуортс по закон, после можеш да кандидатстваш. А госпожица Грейнджър и господин Уизли ще изкарат 7 курс както е редно. Надявам се това устройва всички Ви?
Хари бе изненадан. На все пак Джини, щеше де е до него, щеше да е с Рон и Хърмаяни. После щеше да кандидатства за аврор. Нямаше причина да откаже
-Да, съгласен съм.

--------------

Хари бе говорил с г-н Уизли. Беше се оказало, че той искаше да покани Хари за лятната ваканция и той бе приел с мисълта за цяла ваканция с любими хора. Следващия ден стана ясно, че ще заминат за Хралупата още същия ден. Нямаше смисъл да стоят в училището. Все още сънен Хари си спомни радостта на лицето на Джини когато й каза че ще се върне в Хогуортс. Само че не спомена като какъв. Имаше приятели имаше Джини. Това му стигаше.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Нед Авг 07, 2011 5:04 pm; мнението е било променяно общо 7 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Пон Авг 09, 2010 5:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Глава 3
Рано сутринта

Хари седеше с Рон, Хърмаяни и Джини в общата стая когато през един отворен прозорец влетяха четири забулени сови и кацнаха в строен ред пред четиримата. Хари отвърза писмото от крачето на птицата и го отвори. Бе покана от Андромеда за погребението на Ремус и Тонкс. Щеше да се състои след три дена. Един ден след това на Фред. В очите на Хърмаяни ясно личаха две сълзи. Рон изглеждаше доста тъжен а Джини имаше вид на човек, който присъства само тялом в стаята. Явна си спомняше моменти заедно със Тонкс и Лупин.
-Джини? - Гласът на Хари изкара момичето от миналото. - Нямали да си стягаш багажа? Днес заминаваме.
Момичето скочи от дивана изненадана. Съвсем бе забравила. Хари гледаше след нея докато тя изчезваше по стълбите. Ясно му беше че предстояха тъжни дни. Но сега Волдемор бе мъртъв. Все още му бе трудно да го осъзнае. Но напоследък не мислеше за него. Покрай приятелите си се чувстваше щастлив. Не искаше да изгуби никой от тях. Рон и Хърмаяни бяха с него от първи курс. А Джини? Хари не можеше да си представи живота без нея. Той не бе сигурен дали нейните чувства са толкова силни, но за него тя бе опора. Бе светлина в тунела. Погледна часовника се.
11:23.
Влакът тръгваше в 14. Може би трябваше да последва собствения си съвет и да види дали не забравя нещо.

------------

Хари наблюдаваше пейзажа който се стрелкаше покрай влака унесен в мисли за Джини която бе легнала на четирите седалки и бе положила глава в скута му. По време на пътуването тя бе заспала и сега той бе останал сам с мислите си. Рон и Хърмаяни бяха излезли от купето под предтекст, че са префекти и трябвало да правят обиколки дори сега на връщане след незавършена учебна година. Идея на Хърмаяни разбира се. Джини се размърда и леко отвори очи. Преди да фокусира купето, усети устните на Хари върху своите. Ако можеше да се събужда все така... Едната й ръка се стрелна по гърба на Хари и се зарови в косите му.
-Неподходящ момент а?
Хари пусна Джини моментално и вдигна поглед към вратата на купето. На прага стоеше Рон. Джини мразеше да я прекъсват. С каквото и да било. Особено пък мразеше да я прекъсва точно Рон.
-Рон стига де. Ще кажеш...
-Споко сестричке. Минавах да проверя как сте.
-Е ами можеше да не нахълтваш така - не му остана длъжна Джини.
Тъкмо щеше да й отговори нещо когато се намеси Хари.
-Стига Рон. Сядай. - Момчето се настани срещу Хари който продължи. - Като стана дума за целувки къде е Хърмаяни?
-Кара се на двама третокурсници за някаква нарушение на правилата. Не ме питай и аз не знам какво пък е да ти кажа не ме интересува много.
В този момент въпросното момиче влетя в купето видимо сърдита и се настани до Рон с думите:
-Нахалници да вземат да мятат гърмящи топки посред коридорите на вла..
-Вземи си ден отпуска Хърмаяни, учебната година свърши. Пък и не забравяш ли нещо друго освен правилата? - Докато казваше това Хари гледаше към Рон.


-------------

Хари се събуди от ярката светлина която нахлу в стаята. Сложи си очилата и се огледа. До прозореца стоеше Рон и го гледаше ухилен. Трябваше ли винаги да го буди рано??
-Хайде ставай де. От десет минути те будя. Мама вече е приготвила закуската.
-Добре де. - промълви Хари. Стана, преоблече се и двамата с Рон слязоха в кухнята. И наистина г-жа Уизли бе приготвила закуската. Хари инстинктивно си погледна часовника и едвам се сдържа да не се развика на Рон.
4:45??
-Рон може ли да знам защо по дяволите ме будиш в пет сутринта?! Или това е тайна която ща запазиш за себе си???
Виновният първо седна на масата и чак тогава отговори на Хари.
-Ами събудих се рано. Не ми спеше и мама явно бе станала рано и бе приготвила закуска затова реших да те събудя.
Хари най вероятно щеше да отговори нещо злобно, но госпожа Уизли сипа бекон и яйца в чинията му. Но той не отговори заради друго. Очите й бяха зачервени и той предположи, че тя вобще не е спала, а е плакала през нощта. В 5 часа Рон и Хари вече се бяха нахранили и г-жа Уизли вече в по-добро настроение тръгна към стаята на на Джини и Хърмаяни с почти маршова стъпка. Двамата приятели подхванаха тема за куидич и решиха по-късно да излязат навън и да поиграят, когато отгоре се дочу вика на Джини.
-МАМО 5:30 ЧАСА СУТРИНТА Е! ВЪВ ВАКАНЦИЯ СМЕ!
-ВНИМАВАЙ КАК ГОВОРИШ НА МАЙКА СИ! А СЕГА СЛИЗАЙ В КУХНЯТА!
Хари чу стъпки и след малко Джини влетя в кухнята бясна.
-Май някой още от сутринта е ядосан? - попита Хари.
-И ти щеше да си ядосан ако те бяха събудили в 5 и половина сутринта.
Хари се замълча за секунда после каза:
-Да права се щях да бъда ядосан. Но в момента съм бесен защото Рон ме измъкна от леглото в 4 и 45!
Джини изгледа на кръв Рон, целуна на бързо Хари и седна до него. В този момент в кухнята влязоха Хърмаяни и Моли. След половин час Хари вече умираше за сън и обяви че се качва да си доспи. Г-жа Уизли май щеше да възрази, но в последния момент прецени, че Хари е бил събуден доста рано и го остави. Той тъкмо бе легнал когато вратата се почука.
-Няма спокойствие за мен - промълви той после на висок глас каза "Влез". За негова изненада влезе Джини.
-Ами и на мен ми се спи. - Хари едвам чу думите. Вместо да и отговори той надигна леко завивката и тя легна до него.
-Ами майка ти? Ще е странна картинка ако ни завари така. - попита Хари.
-Тя отиде в градината. Щяла да сее цветя.
-Ами Рон? Знаеш го какъв е.
-Когато го видях последно бе зает с Хърмаяни.
Хари се засмя и прегърна Джини. Колко само я обичаше.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Нед Авг 07, 2011 5:05 pm; мнението е било променяно общо 6 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Чет Авг 12, 2010 5:44 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Глава 4
Погребенията

Следващият ден Хари се събуди рано. Сложи си очилата и забеляза, че Рон още спи. Днес бе погребението на Фред. Щеше да се състои в началото на близката горичка. Стана от леглото съблече пижамата и намъкна някакви панталони и риза след което слезе в кухнята. Нямаше никой. Направи си кафе и седна да го изпие. Мислите му блуждаеха някъде из пространството. Вече приключваше с кафето, когато влязоха Моли и Артър. По бузите на жената се стичаха сълзи а мъжът й, й шепнеше нещо. Моли седна срещу Хари, а г-н Уизли отиде да направи чай за жена си. След десетина минути слязоха и Хърмаяни и Джини. Двете си наляха по нещо за пиене и седнаха мълчаливо на масата. След още десетина минути слезе и Рон. Все още никой не бе казал и дума и момчето наруши мълчанието.
-Бил, Чарли и Пърси няма ли да дойдат? - произнесе с глух глас Рон.
-Ще ни чакат на мястото. - отговори Артър.
-Ясно.
Хари усещаше тъгата във въздуха имаше чувството че... И той не можеше да определи точно, но чувстваше, че е изгубил брат. Семейство Уизли за него олицетворяваха много неща които той не бе познавал до 11 годишна възраст. Приятели, семейство, обич. Той знаеше, че не може да изпита тъгата на Моли и Артър. Те бяха загубили син. Бил, Чарли, Пърси, Джордж, Рон и Джини донякъде разбираше. Той бе изгубил Сириус. Часовникът в дневната би 11 часа и прекъсна мислите му. Погребението щеше да е от 12. По стълбите на горе изчезнаха първо Моли, Артър и Джини. Последва ги Рон. Хари и Хърмаяни си размениха по един поглед и също заизкачваха стълбите.

-------

Цялото семейство Уизли, Хърмаяни и Хари бяха седнали на столове в началото на гората, а пред тях беше празният гроб. След малко от гората се дочу шум и измежду дърветата се показа карета теглена от два тестрола. (надявам че съм го написал правилно) Те спряха до гроба и Бил и Чарли станаха и се запътиха към каретата. Моли плачеше, Хърмаяни също. Рон я бе прегърнал и й шепнеше нещо. А Хари бе прегърнал с едната си ръка Джини. По нейното лице се търкулна една сълза. Момичето не направи опит да я спре. Нямаше повече сили. Също и следващите две. Бе се уморила да сдържа сълзите. Бил и Чарли спуснаха ковчега и запълниха дупката с пръст. Надгробната плоча се появи от нищото. Хари нямаше сили да прочете надписа. Един по един всички се изредиха на гроба и измагъосваха цветя. Хари завъртя леко пръчката си и пред него се появи красив букет рози. Той ги улови и ги сложи на гроба. След него беше Джини. Тъкмо щеше да завърти пръчката когато се разколеба. Момчето сложи ръка на рамото й. Тя стоя неподвижно още секунда-две след това завъртя пръчката си и положи на гроба на брат си появилите се черни рози. Един по един всички се магипортираха. Преди да изчезне Артър помоли Хари да се магипортира с Джини. След това се завъртя и изчезна. Хари придърпа момичето до себе си и прошепна:
-Искаш ли да тръгваме?
Джини мълча десетина секунди после леко кимна. Той се завъртя на място и изчезна с Джини в задушаващата тъмнина.

-------

Погребението на Ремус и Тонкс на другия ден не се различаваше особено от това на Фред Уизли. Състоеше се в двора на дома на Андромеда Тонкс. Гостите бяха малко повече но все от Ордена на Феникса. Хари щеше вече да се магипортира с Джини когато Андромеда го спря. Момчето се обърна за да чуе думите на жената.
-Виж Хари, знам че ти си кръстник на Теди, но ми остана само той. - Две нови сълзи блеснаха в очите на жената, но тя продължи - Дали ще е възможно той да остане при мен? Ще го водя често да го виждате.
-Разбера се няма проблем г-жо Тонкс.
-Благодаря ти много. - с тези думи старата жена се обърна и бавно се запъти към къщата си.
Хари прегърна Джини, целуна я по челото и после двамата отново изчезнаха.

-------

Хари стоеше в таванската стаичка на Рон, който спеше до него на съседното легло когато чу звук от покрива. Стори му се че чува стъпки. Стана от леглото сложи си очилата наметна едно наметало и се качи на покрива да види какво става. Там в средата на покрива стоеше седнала Джини и се взираше във вече мастилено тъмното небе. Без да каже и дума той седна до нея, наметна двамата с наметалото и се вгледа в нощното небе. Дълго време никой не проговори.
-Как се справяш с това? - въпроса на момичето свари Хари неподготвен и му трябваха две-три секунди за да даде смислен отговор.
-С времето болката ще намалее, но няма да изчезне.
Джини кимна и продължи да се взира в небето всякаш то я разбираше, сякаш й съчувстваше. След още два часа когато студа стана непоносим Хари предложи да се прибират. Двамата влязоха в стаята червенокоската, тя легна, Хари я зави и й подари една нежна и утешителна целува. Момчето остана още десетина минути седнал до вече спящата Джини. Прокара за последен път ръка през косата й и тихо излезе от стаята. Запъти се към своята и също толкова тихо влезе за да не събуди спящият Рон. Вместо да си легне той отиде до прозореца и се загледа навън. Чувстваше главата си празна. Чувстваше се уморен. Не от деня, а от живота. След толкова битки и загуби той се бе уморил душевно. Трябваше му почивка. И тази последна ваканция щеше да си почине. Бе заобиколен от любими хора. Наближаващата година в Хогуортс обещаваше да е спокойна. Както никога до сега.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Нед Авг 07, 2011 5:10 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Пет Авг 13, 2010 5:49 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Глава 5
Рожденият ден на Джини

В Хралупата Хари не осети кога се изниза един месец. Покрай Джини и приятелите си губеше представа за времето. Но сега очилаткото бе изпаднал в трудна ситуация. Вече беше началото на Август месец и рожденият ден на Джини наближаваше, а Хари още не бе решил какво ще й подари. Все пак тя ставаше на 17. Два дена преди големият ден момчето седеше на покрива и размишляваше какво да й подари. Отговорът на този въпрос се появи след 2-3 часа по залез слънце в главата на Хари изведнъж. Той бе толкова прост, че той направо се чудеше как не се е сетил до сега. Влетя в стаята на Рон взе от куфара си предварително подготвените пари, пъхна ги в джоба на мантията си и се затича към кухнята. Тя беше празна с изключение на г-жа Уизли която приготвяше вечерята. На нейните въпроси Хари отговори само с едно "Излизам за малко". Излезе в градината на къщата завъртя се на място и изчезна. От горния етаж Джини наблюдаваше приятеля си. Видя го да излиза от къщата и да се магипортира. Все пак след два дена беше рожденият й ден и сигурно бе излязъл за да й купи подарък. Въпреки че я глождеше любопитството Джини познаваше Хари и знаеше, че дори няма да загатне какво й е купил. На долния етаж г-жа Уизли все още готвеше когато се прибра Хари.
-Много бързо се връщаш миличък какво стана?
-Магазина беше затворен.
-Има време. Утре ще отидеш.
-Аха. - имаше намерение да се качва в стаята си но г-жа Уизли го спря.
-Я по добре си измий ръцете и сядай на масата след малко ще вечеряме.
След десетина минути цялото семейство Уизли и Хари без Пърси, Бил и Чарли седяха на масата. Рон бе малко крив и Хари го разбираше. Хърмаяни си беше тръгнала за да доизкара лятната ваканция със родителите си. Гласа на Джини го изкара от мислите му.
-Мамо Бил и Чарли ще дойдат ли?
-Не мила, съжелявам имат много работа и няма да успеят.
Момичето очевидно не се радваше на това но си замълча. Скоро семейството се беше нахранило и качило да спи. На Хари му беше лесно да заспи - утре щеше да излезе да купи подарък на Джини. А в други ден беше празникът.

--------

След два дни Джини се събуди със странно усещане, но не знаеше какво. Стана преоблече се и се ослуша. Странно, но не се чуваше нищо. Какъв ден беше днес? Неделя. "Мама и татко не са на робота" Значи все трябваше де се чува нещо. "Да не сте измрели всичките? А уш Волдемор бил мъртъв" Все пак реши да провери. Започна да слиза по стълбището отвори врата на кухнята и я посрещна хор от гласове:
-Честит рожден ден!
Джини моментално се разсъни, спомни си коя дата и сами си направи забележка да почне да ползва календара в стаята си.Първият подарък бе от Рон. Докато го разтваряше брат й каза:
-Този е от мен и Хърмаяни. Тя настояваше да е книга, а аз нещо за куидича.
И наистина в ръцете на Джини стоеше красива книга със златното заглавие "Техники на куидича" и отдолу се мъдреше още едно малко надписче "Лимитирана серия. В света са издадени 50 000 копия". Джини прегърна брат си остави книгата на масата и пое следващия подарък от Джордж. За нейна изненада той стовари малък, но тъжък кашон в ръцете й с думите:
-Това са най-новите изобретения от шегобийницата. Да ги използваш само срещу учители! - малката усмивка компенсира съненият му глас
Джини остави тежкия кашон на земята и усмихната до уши, прегърна брат си и погледна майка си.
-Артър съжелява, че не можеше да остане но го повикаха спешно в Министерството - започна жената - но това е от двама ни. - С тези думи Моли подаде на дъщеря си малък пакет. Тя го отвори и установи че се взира в златен часовник със звезди вместо стрелки. Знаеше, че това е традиция щом някой в семейството навърши пълнолетие да получава такъв часовник. Тя си сложи часовника благодари на майка си, прегърна я и погледна очаквателно Хари. С усмивка на лице и без да каже и дума Хари й подаде дълъг правоъгълен пакет. Джини отвори последния си подарък и не се сдържа да не ахне. Вътре стоеше чисто нова Нимбус 2000! След като се отърси от шока тя прегърна Хари. Устните им се сляха само за миг. Никой друг не видя. Но те успяха да изразят чувствата им.

---------

Същият ден вечерта Джини стоеше в стаята си когато чу че врата се отваря. Момичето успя да се обърне навреме за да види Хари който вече бе влязъл и затваряше вратата. Момчето отиде до леглото където беше седнала и заговори:
-Спомняш ли си какво ми подари за моето пълнолетие?
Джини кимна. Наистина си спомняше. Целувка. Малко преди той да изчезне за една година. Още унесена в спомени тя чу тихия глас на Хари в ухото си. "Целувка". После усети устните му върхо своите. И за втори път сапуненият мехур бе пукнат от Рон който бе отворил вратата на стаята очевидно неочаквал да завари точно Хари и Джини вътре. Само че този път той излезе и затвори вратата. Джини реше коя щеше да й е първата магия като пълнолетна. Пусна Хари извади пръчката и я насочи към вратата.
-Колопортус.
Врата се заключи с тих звук усигорявайки им така желаното спокойствие.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Нед Авг 07, 2011 5:11 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Вто Авг 17, 2010 5:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Глава 6
Отново в Хогуортс


За Хари дните прекарани в Хралупата бяха като в паралелна реалност. Беше радостен от това, че е с приятелите си, щастлив от това, че всеки ден прекарва все повече време с Джини и както никога до сега не искаше лятната ваканция да свърши. Но скоро дойде време за училище и нямаше избор. Пък и все пак тази година щеше да е професор по Защита срещу черните изкуства. Все още не бе казал на приятелите си, но не смяташе да го прави. Щеше да се върне в училището,което вече 6 години наричаше свой дом, но не като ученик. Тази година щеше да е Професор Потър. Странно му звучеше. Така и не усети кога Джини се бе настанила до него. Сигурно отстрани изглеждаше странно. Още от началото на пътуването не бе продумал.
-Хари, какво има? - гласа на момичето извади очилаткото от мислите му.
-Нищо.
-Стига! Познавам те твърде добре за да знам кога криеш нещо от мен.
"По дяволите права е. Трябваше да е изненада". Следващите думи на момчето прозвучаха леко напрегнато.
-Ще разбереш утре.
-Защо?
-Защото трябва да е изненада.
-Аха.
Хари знаеше, че Джини ще продължи да упорства за това побърза да смени темата.
-Къде отидоха Рон и Хърмаяни? - знаеше отговора на този въпрос, но не се сети нищо по-подходящо.
-В някоя тоалетна, сигурно.
-И какво правят там? - Хари отново знаеше отговора и на този въпрос, но попита за да поддържа разговора далеч от темата за училище.
-Натискат се какво друго могат да правят?
"Проклетата твоя директност Джини, веднъж се изкажи с малко повече думи" Разговора им бе прекъснат от почукване по вратата на купето. Мъжът доволен, че нещо ги е прекъснало, отмести поглед от момичето до себе си и погледна към вратата. На нея стоеше старата магьосница,която буташе количката със закуските във влака.
-Нещо от количката за вас? - попита старицата с благ глас.
Хари купи само кутия тиквен сок. Сутринта бе преял (както винаги) с вкусните ястия на г-жа Уизли. За негова изненада Джини не продължи да го разпитва, а просто се сгуши до него.

----------

Хари вече влизаше с Джини в Голямата Зала, когато проф. Макгонагъл го извика за малко да поговорят. Хари каза на приятелката си да сяда и, че ще дойде след малко. След това погледна колегата професор очаквателно.
-И така професор Потър, навярно знаете, че ще имате личен кабинет - Хари кимна. - там ще спите и подготвяте уроците си. Четвъртият етаж непосредствено до кабинета по "Защита срещу черните изкуства". Това е програмата Ви.
Хари пое пергамента който Макгонагъл му подаде и му хвърли бегъл поглед. Утре първият му час бе двоен - Рейвънклоу и Хъфълпаф с третокурсниците. После един с първокурсници и след обяд двоен Грифиндор и Слидерин - седмокурсници. Този час обещаваше да е интересен.
-Само ще Ви помоля днес за последен път да седна на Грифиндорската маса.
-Няма проблем. Сигурно искаш да изненадаш приятелите си. А сега сядай, аз трябва да приветствам учениците.
Хари вече сядаше на масата, когато гласа на директора надвика шума в залата.
-ТИШИНА! - разговорите моментално секнаха и стотици глави се извъртяха в посока към Височайшата маса. - Първо искам да приветствам новите ученици с добре дошли. На старите - добре сте се завърнали. Преди всичко искам да напомня, че ходенето в Забранената гора е изрично забранено. Забраната над всичко от магийки шегобийки на Уизли все още е в сила както и за много други неща, чийто пълен списък можете да намерите в кабинета на г-н Филч. Тази година преподавател по Трансфигурация ще е Ерик Катанов, който и ще стане ръководител на дом Грифиндор. В ляво от директорският стол се изправи мъж на 30-40 години с тъмно черна коса, сиви очи и неразгадаемо изражение. Също така намерихме и заместник на професор Снейп който тази година ще преподава "Защита срещу черните изкуства". Поради лични причини той бе възпрепятстван да присъства тази вечер на Височайшата маса. Уверявам ви, че той ще дойде навреме за часовете си утре.
След един час и напомняне на директора за късния час, залата се изпълни със стъргане и тропане от пейки и крака. Хари и Джини вървяха към портрета на Дебелата дама когато Джини заговори.
-Чудно кой ли ще ни преподава тази година по Защита? Дано не е някой гадняр.
-Малко вероятно.
-А дали ще успее да се задържи повече от една година?
Хари не искаше да лъже, знаеше, че не, но нямаше как да каже със сигурност без да се издаде.
-Най-вероятно не! С всяка година се уверявам все повече, че над длъжността тегне проклятие или поне лош късмет.
-Но сега като Ти-знаеш-кой е мъртъв не би ли трябвало проклятието да изчезне?
За миг Хари се върна в онази нощ когато Дъмбълдор бе умрял. Сякаш отново бе под мантията невидимка прикован до стената от безсловестната магия на директора, сякаш отново по негова молба Сивиръс го уби. Той си спомни,че в момента на смъртта му магията на Директора бе престанала да действа.
-Най-вероятно ще престане да действа. след секунда добави - но може и само действието и да се промени или отслабне - не знам.
Вече бяха стигнали до портрета и Хари знаеше, че той трябва да отиде в кабинета си и не може да влезе в общата стая. Трябваше да измисли нещо без да разбуди любопитството на Джини. Дебелата дама поиска паролата. Слава богу те не я знаеха и трябваше да изчакат Рон или Хърмаяни, това даде време за размисъл на Хари. Мислите му препускаха лудешки търсейки причина да изчезне за през нощта. Точно тогава от един страничен коридор изникнаха Рон и Хърмаяни. Хърмаяни първа разбра положението и весело обяви:
-Здрасти! Новата парола е "таралеж".
Дебелата дама се отмести за да ги пусне, а Хари проклинаше наум, че най-добрите му приятели са уцелили такъв момент да се появят. Рон и Хърмаяни вече бяха влезли и Джини се канеше да ги последва с Хари когато усети,че неговата ръка се изплъзва от нейната. Обърна се изненадана и чу гласа му.
Аз трябва да отида до кабинета на директора. Вероятно ще се забавя повече, така че по-добре си лягай да спиш. Утре ще се видим. -не знаеш как е измислил толкова неправдоподобно извинение, но в момента не му хрумваше нищо по-добро. Джини го изгледа изненадано и попита:
-Мога да те изчакам. Едва ли ще се забавиш цяла нощ.
"Напротив ще се забавя" - помисли си Хари, сложи едната си ръка на рамото и й прошепна: ще се забавя доста, трябва да се наспиш за часовете утре.
Джини се обърна замислено и мина през портрета. Хари успя да я зърне докато се качваше към момичешката спалня. След това се обърна и закрачи към личния си кабинет.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Нед Авг 07, 2011 5:11 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Вто Авг 17, 2010 5:38 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Глава 7
Все още неземно щастлив от усмивката на любимата

На следващият ден Хари се събуди в пет и половина часа сутринта с мисълта, че днес е първият му ден като преподавател. Първият му час бе в осем. Все още бе рано и Хари се преоблече, после отиде в Голямата зала. За негово облекчение залата бе празна с изключение на професор Спраут. Той седна на мястото си (от дясно на празния стол на Макгонагъл) и поздрави колежката.
-Не е добро за жалост - отговора на бившата му преподавателка по Билкология изненада Хари и той извърна глава към нея. - отровните папикули вехнат. Сигурно е от новата тор. Сега в последния момент трябва да подготвям друго за четвъртокурсниците.
Хари кимна в знак на съгласие, дояде бързо закуската си и излезе през страничната врата преди да нахлуят учениците. Влезе в кабинета си, разгърна на черната дъска една схема, която показваше нагледно как да се бориш с богърт. Този час щеше да е теоритичен, а следващия с третокурсниците практичен,ако успееха да намерят богърт. Първият и вторият час на новоназначения професор минаха нормално като се изключеше вълнението на децата, че им преподава "самият Хари Потър!". Вече беше време за обяд, а той не се бе виждал с Рон, Хърмаяни и Джини. Върна се в личния си кабинет и се нахрани там. Скоро чу звънеца да бие и след пет минути от коридора проникнаха звуците на трийсетина деца - седмокурсниците,които ако се съдеше по шума бяха влезли в стаята по ЗСЧИ. Хари излезе от кабинета си застана пред затворената врата на класната стая и чу звуците на тихи разговори. Сигурно като при всеки нов учител класа се бе кротнал и обсъждаше възможностите кой ще им преподава. Дали ще е някой гадняр или някой готин? Хари си пое дълбоко дъх, след което отвори вратата и с твърда и равна, нито бърза, нито бавна, крачка се насочи към катедрата. Слисъният клас все още не се бе отърсил от шока когато Хари заговори.
-Здравейте на всички, казвам се Хари Потър. Тази година ще Ви преподавам "Защита срещу черните изкуства" и се надявам да се сработим! Предполагам всички имате учебника "Защитна магия за седми курс"? - равен глас, нормално изражение - засега беше добре
Отърсилите се от изненадата ученици кимнаха, а Хари успя успя да огледа класа за тримата си приятели. Те седяха на първия ред и той ги огледа по-внимателно. Рон все още се опитваше да асимилира новата информация, че най-добрият му приятел ще му преподава, а на устата на Хърмаяни ясно се виждаше лека усмивка, която при нея в такъв момент означаваше "Мислех си, че става нещо такова". Това продължи по-малко от секунда. Хари погледна Джини и видя широката й усмивка. Погледите им се засякоха и той видя как устните и безмълвно произнасят "професор Потър!" и усмивката й се разшири още малко. Само една усмивка от това момиче можеше да накара Хари да забрави проблемите си, да се почувства щастлив. Момчето едвам успя да се задържи да не й се усмихне в отговор. Вместо това довърши огледа си и отново заговори.
-Както знаете тази година Ви предстоят изпити Т.Р.И.Т.О.Н. които са изключително трудни и важни затова...
-Извинете, но какво търсите тук? - момчето явно бе положило доста усилие за да каже "Извинете".
Въпрост дойде от един слидеринец - Дейвидсън както разбра Хари от надписа на предната част от униформата му.
-Имате ли да кажете нещо господин Дейвидсън? - гласа на Хари бе спокоен.
-Да! - момчето се изправи на крака и продължи разпалено - какво знаете вие за "Защитата от черните изкуства", което ние не знаем? Какво ви дава правото да ни преподавате? На една възраст сме!
-Директор Макгонагъл. А сега седнете! Възпрепятствате учебна дейност! - Гласа на Хари бе охладнял леко.
-Няма! И знаете ли защо?
Преподавателят се направи на заинтересуван и демонстративно изрече няколко думи:
-И защо, ако мога да знам или е тайна?
Няколко човека се засмяха, сред които й Рон и Джини.
-Как смееш да ми се подиграваш ти жалък...? Жертваш си приятелите за да си спасиш кожата! А да, забравих то пък едни приятели... Мътнороди и родоотстъпници... - каза слидеринеца като погледна Рон, Хърмаяни и Джини. Видише се, че до главата на ученика не бяха стигнали напътствията на родителите му. Хари видя Джини да си изважда пръчката и й даде знак да не го прави. След това произнесе няколко думи на които се наслади максимално, а именно защото обиждаха приятелите му:
-Достатъчно. Отнемам 20 точки на дом Слидерин за обидите! Сега сядайте!
-Страхливец! Отнема точки! - изсъска момчето и вместо да седне извади пръчката си и я насочи към Хари. Няколко човека ахнаха -Рон, Хърмаяни и Джини стискаха своите, но не ги бяха насочили. Хари дори не бе извадил своята.
-Приберете пръчката г-н Дейвидсън. Отнемам 10 точки затова, че сте я насочили срещу мен.
Слидеринеда направи движение, което напомняше на камшик и изпрати по Хари зашеметяващо заклинание. Професорът бе по-бърз и когато следеринеца запрати своето заклинание Хари промълви едно просто "Протего". Малкият сноп синя светлина се удари в прозрачната стена. След това Хари замахна кратко, но отсечено с пръчката си.
-Експелиармус! - обезоражаващата магия удари момчето с половината от потенциала си. Пръчката му излетя от ръката му, а той бе отхвърлен на 1 метър назад като се приземи по гръб на задния чин. Всичко продължи не повече от 3 секунди.
-Отнемам още 25 точки на дом Слидерин за опит за нападение над учител. - Хари наблегна на думата "опит" и по лицата на няколко Грифиндорци плъзна лека усмивка.
-Други въпроси? - Хари изчака няколко секунди, в които в стаята се чуваше само пресиленото пъшкане на Дейвидсън. - Явно не. Да продължим с урока.

-----

Часа бе свършил, Рон и Хърмаяни му казаха, че ще говорят вечерта и също напуснаха. Професорът събра нещата си от бюрото, защото това беше последния му час за днес. Вдигна глава и се насочи към изхода на стаята когато зърна Джини да стои на първия чин и да му се хили насреща. Докато минаваше покрай нея изрече тихо.
-Елате в кабинета ми г-це Уизли - там ще поговорим.
Усмивката на Джини бе заменена от озадачено изражение от сериозния тон и фамилиарността, но преди да изрече въпрос към Хари той бе излязъл от стаята. Тя вдигна рамене сама на себе си и се насочи към личния кабинет на Хари. Професора вече бе седнал зад бюрото си в първата стая на кабинета си, (втората стая беше спалнята) когато без предупреждение вътре влезе Джини с думите:
-Викали сте ме професор Потър?
-Стига Джин. Наричай си ме Хари. Както винаги.
Тя кимна и вместо да седне на стола срещу Хари седна на коленете му.
-Излизам с професор! Това май не се е случвало от доста време. - Хари я стрелна с озадачен поглед, а тя се засмя и добави - имам в предвид ученик да излиза с професор.
-Аха. - Хари целуна Джини и тъкмо когато тя му отговори Хари прекъсна целувката за няколко думи. - А! Сега и целуваш професор!
-Какво да се прави като съм толкова красива, че и учителите ми налитат. Но все пак се отдръпна от него.
-Виж, ако не си напиша домашните ще ме накажат и няма да мога да прекарвам време с теб. Понечи да излезе от кабинета но следващите думи на Хари я спряха.
-Ако си без домашно може да те накажат, но не е сигурно. Но ако излезеш от този кабинет преди да ми обърнеш малко внимание то аз ще те накажа, можеш да бъдеш сигурна. - тона му не бе сериозен, по скоро закачлив.
Джини се обърна изгледа го и изрече весело:
-Добре де... Но само за мъничко.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Нед Авг 07, 2011 5:12 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Чет Сеп 16, 2010 2:28 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Глава 8
Angels fall first

Бяха изминали почти два месеца от както за последен път Хари бе останал насаме с Джини за повече от 10 минути. Учителите не жалеха седмокурсниците и още от сега ги подготвяха за изпитите ТРИТОН, които щяха да са в края на годината. Поради това ги затрупваха с купища домашни. Хари от друга страна имаше да подготвя по три урока на ден. Освен седмокурсниците той трябваше да подготви и петокурсниците за СОВА. Той вече копнееше за зимната ваканция, която идваше чааак след две седмици. След нея щеше да се открие сезона по куидич. Днес бе петък и утре щяха да се състоят пробите за отбора на Грифиндор. Щеше да присъства като наблюдател, но нямаше да е същото. Куидича за него бе избавление. Мачовете през учебните години му действаха успокоително. Затова в събота сутринта професора бе развълнуван, но и натъжен. За първи път щеше да гледа пробите от страни. Закуси набързо в Голямата зала и точно в десет часа стоеше на трибуните на стадиона. Тук бяха още другите три отбора насядали всеки на различно място и още няколко човека. Хари плъзна поглед надолу към игрището и видя новия капитан Рон да разговаря, или по точно крещи за да надвика разговорите, на група кандидати. След десетина минути първата група бе във въздуха и правеха обиколки на игрището. Младият професор неусетно се върна на онзи далечен ден в шести курс, когато той беше капитан. Пробите тогава бяха протекли доста... Хм... Бурно. Тези не се различаваха много с изключение на това че продалжиха седем часа. В седем вечерта Грифиндор имаше нов отбор. Рон беше пазача, Джини се бе завърнала като гончийка. Другите две места на гончий бяха заети от Саманта Стоун и Джошоа Стоун. Двамата бяха брат и сестра. Саманта бе петокурсничка, слаба и висока и като че ли гравитацията за нея не съществуваше. Брат й третокурсник, бе едър, не дебел, не впечатляваше толкова с финтовете, а с точността. Биячите бяха същите като от шести курс, но бяха пораснали и уменията им се бяха подобрили значително. Търсача се казваше Марк Флинт. Долу-горе по външен вид приличаше на Хари. Слаб, средно висок, добър във въздуха, но без очила. Дали го биваше като търсач по време на мач, щяха да разберат след ваканцията. Всички се разотиваха само професор Потър стоеше все още на трибуната замислен колко много щеше да му липсва куидича. След няколко минути взиране в празния стадион стана и бавно се запъти към замъка. Беше преполовил пътя си когато с него се изравни Рон.
-Е какво мислиш за отбора?
-Не знам. Първия мач с кого беше?
-Хафълпаф.
-Лошо. Носят се слухове че докато ни е нямало са стегнали добър отбор.
-Сигурно. Хари как се чувстваше ти в шести курс?
-В смисъл?
-Ами нали се сещаш? Като капитан на отбора?
-Първо зле. Спомняш си, че всички говореха, че съм взел само приятели и съкурсници. – Рон кимна и Хари продължи – ако спечелехме първия мач, както и стана, всички щяха да забравят, че не са вярвали в отбора и в мен и щяха да разправят, че още от самото начало са знаели, че ще спечелим. Ако бяхме загубили щяха да са бесни и да ме обвинят, че не съм бил безпристрастен. При теб ще е същото, но по-леко.
-Аха. Джини и биячите са добри, но търсача е нови. Марк едвали има твоя блясък като търсач. Сега като се замисля половината победи на Грифиндор докато ти беше търсач се дължат на теб.
-Може би си прав. Куидича ми липсва много.
-Не унивай, Хари. Коледната ваканция наближава. Ти ще я изкараш при нас. Още на първия ден ще можем да си направим мач. Ако не вали сняг.
-Знаеш ли, Рон, това е добра идея! Тази зима е по-мека!
Така унесени в приказки двамата грифиндорци бяха стигнали до третия етаж. Кабинета на Хари бе надясно, а грифиндорската кула нагоре.
-Е, аз ще тръгвам, че ако не се появя до 10 минути в общата стая ще съм мъртъв.
-Защо?
-Хърмаяни.
-Аха, ясно. Тръгвай. Не бива да чака.
Рон въздъхна и обясни на Хари.
-Де да, беше така както си мислиш. – леката усмивка на Хари бавно изчезна – покрай тези ТРИТОНИ не ме оставя на мира. Подготвила е подробен план за домашните, отнема всичкото ни свободно време.. Преди пет минути трябваше да съм горе.
-А как вървят... ъъъ ... сещаш се, другите неща?
Само това му липсваше. Двамата му най-добри приятели да се скарат. Все още не можеше да забрави двете седмици в трети курс и дългото време в шести когато бяха скарани.
-Оо... Ами добре, но просто не ми обръща достатъчно внимание. Като я попитам какво има тя казва, че е заради изпитите.
-Спокойно след края на учебната година ще се оправи.
-Да, сигурно си прав. Е, аз наистина трябва да тръгвам, защото иначе няма да доживея до края на деня, камоли до края на годината.
С тези думи Рон понечи да се отдалечи но Хари го спря с въпрос.
-А Джини как е?
-Труден въпрос. Не е много добре, май. Бледа и изтощена. Днес след тренировката излезе да се разходи из гората. Напоследък е доста тъжна и мрачна. И си има причина.
Хари знаеш коя е причината. Той се чувстваше по същия начин. Тъгуваше, че двамата нямат време за себе си. Той просто го прикриваше по-добре. Като учител бе длъжен.
-Аз вече наистина трябва да тръгвам.
-Добре. Кажи на Джини, че я обичам. Предай на Хърмаяни да я кара по-полека.
-Непременно. Чао.
-Чао.
С тези думи двете момчета се разделиха и Хари тръгна към личния си кабинет. Строполи се на стола зад бюрото и се унесе в мисли за Джини.
„Къде ли беше?”
„Рон каза, че е на разходка в гората. Сигурно вече се беше прибрала в общата стая”
„Какво ли правеше?”
„Учеше сигурно.”
„Или пък не? Рон бе казал, че и тя страдала от това, че се виждат рядко. Дали и тя си мислеше за него както той за нея?”
Вглъбен в мислите си Хари се унесе и прекара следващия един час в полу будно състояние седнал на стола зад бюрото си. Докато вратата на кабинета не се отвориха с трясък и вътре влетяха двама ученици.

-----


-Рон!
-Какво?
-Ти не разбираш!
-Напротив разбирам!
-Не! Не можеш да му кажеш!
-Само гледай Хърмаяни!
Този спор кънтеше по коридорите на училището за магия и вълшебство Хогуортс. Рон се беше запътил на някъде с бясна скорост, а Хърмаяни го следваше и се опитваше да го разубеди за нещо.
-Не можеш! Не разбираш! Най-добре е тя да му каже! Не виждаш ли какво става с нея напоследък! По-добре е тя да му каже!
-Ти не я видя, Хърмаяни! Тя няма намерение да му каже, затова ще го направя аз!
-Но защо искаш да му причиниш това?
-Не искам!
-Тогава недей!
-Ако сега не го направим след време ще стане ПО-ЛОШО! – вика на Рон отекна в празния коридор на петия етаж и момчето започна да слиза по стълбите към четвъртия, плътно следван от Хърмаяни.
-Трябва да поговориш с нея за това! После те ще се разберат!
-Не, няма! Той няма да го понесе!
-Но ти трябва да я познаваш най-добре!
-Така е!
-Ами говори с нея!
-Хърмаяни, пак ти казвам познавам сестра си! Хари също! Тя няма желание да говори за това! Не я видя! Какво можех да направя!
-Остави я да премисли нещата! Не знаеш точно какво се случило!
Хърмаяни и Рон вече бяха на третия етаж и младата жена ставаше все по-нервна.
-Няма! Хари трябва да знае!
-Да! Но не трябва ти да му казваш! Това са техни лични неща! Това ти е проблема! Спри да се месиш в техните дела!
-Аз съм й брат! Ще се меся когато поискам!
Двамата бяха стигнали пред една врата и Рон посегна да я отвори, но Хърмаяни го спря.
-Недей! Моля те! – гласа й трепереше.
-Така трябва! Иначе след време ще стане по-лошо!
-Но Хари няма да го понесе! Познавам ги! И двамата! Ти също!
-Да, знам. Така трябва.
Гласа на Рон бе тих. Една сълза се отдели от очите на Хърмаяни. След това Рон отвори рязко вратата и двамата пристъпиха в помещението.

-----

Хари стоеше на стола, буден, и наблюдаваше двамата си приятели които бяха влетяли в кабинета му преди секунди. От лицето на Хърмаяни личеше, че не иска да е на това място в това време. Хари премести погледа си към Рон и видя траурното му изражение. Всички мълчаха. Премигна силно за да изгони последните следи от замайването си и отново се вгледа в лицето на Рон. Да, нямаше грешка. Лицето му издаваше чест траур. Мълчанието се проточи още няколко секунди и Хари се реши да каже нещо.
-Е какво има приятели?
Нищо. И двамата мълчаха. Рон отвори уста сякаш за да каже нещо и после я затвори. Хари не знаеше какво да прави. Не беше очаквал това.
-Хайде седнете и кажете какво има.
Рон и Хърмаяни седнаха и след още няколко секунди Рон понечи да каже нещо. Професорът отправи погледа си към седящото момче пред себе си и зачака. След малко чу глухия глас на Рон.
-Най-добре да му разкажем цялата история. Отначало.
Хърмаяни кимна в знак на съгласие пое си дълбоко въздух и заговори.
-Днес след пробите Джини отиди да се разходи в гората.
Хари кимна. Знаеше това. Рон му бе казал преди да се разделят на третия етаж.
-Знаеше също и, че напоследък тя не е...
Хърмаяни затърси най-краткото определение, но Хари я изпревари.
-Сещам се за какво става дума. И?
-Ами ние се засякохме на портрета на Дебелата дама. Тя се връщаше от гората, а аз слизах да видя къде се губи Рон. Неестественото беше усмивката на лицето й.
Хари на разбра какво иска да каже Хърмаяни с тези думи.
-Тоест?
-Ами една такава... Отнесена може би, не знам. Не беше типична за нея. Още повече сега.
Преподавателят кимна. Наистина какво можеше да е причината? Нямаше и понятие затова зачака Хърмаяни да продължи разказа.
-Тогава не й обърнах внимание. С Рон се засякохме на четвъртия етаж и тръгнахме към общата стая. Когато се върнахме там, Джини не беше вътре. С Рон предположихме, че се е качила в момичешките спални. Седнахме да учим. Стояхме тъка около един час. В двайсет и три часа Рон каза, че отива да си ляга. Аз останах в общата стая да си допиша домашното по Трансфигорация. От тук трябва да да довърши Рон.
Хари бавно отмести поглед към Рон. Знаеше, че нещо е станало с Джини. И се притесняваше за нея. Молеше се да не е нещо необратимо.
-Ами качих се в момчешката спалня и спрях на вратата. На четири от леглата спяха хора. Вече бях седнал на моето когато погледа ми попадна върху твоето бивше легло. След секунда осъзнах, че се взирам в сестра си!
Хари първоначално се усъмни в думите на приятеля си. После свърза фактите. Явно Джини беше заспала на миналото му легло. Наистина странно, но не чак толкова, че приятелите му да се държат тъка.
-Ами прав си Рон, странно е, но не разбирам защо се държите тъка все едно някой е умрял!
С голяма почуда видя как една сълза се търкулна по лицето на Хърмаяни. В съзнанието му се проясни една дума.
„Мъртва”
Хари отказваше да приеме това и следващите думи, или крясъци, на Рон го стреснаха много.
-ПО ДЯВОЛИТЕ, Джини спеше под чаршафа прегърната с някакъв друг идиот!
Хари се чудеше защо Рон се шегува толкова мръснишки с него. Не... Не беше възможно... Неговата Джини... С някакъв друг... Една налудничава мисъл се промъкна в съзнанието на Хари. Той се вкопчи в нея като в спасителен пояс на средата на океана.
„Нищо не е станало! Сигурно са си говорили само, станало е студено и той като кавалер я е завил и нея! И просто са заспали!”
Хари отказваше да повярва в това което казваше Рон. Толкова силно беше желанието му, че чак започна постепенно да вярва в своята измислица.
„Да... Сигурно така е станало.”
Следващите думи на Рон според Хари счупиха неговия свят тъка както топка чупи прозорец. Да поясня само че топката е тежка а прозореца дебел.
-Не се залъгвай.
Една секунда Хари да осъзнае какво му казва приятеля му. После болката. Невоубразима... Разкъсваща... Тя... Джини... Нали го обичаше... Или поне тъка твърдеше... Хари се олюля на стола. Едвам не падна.
Туп.
Една сълза се откъсна от очите на момчето и тупна на бюрото върху отворения учебник.
Туп, туп.
Втора и трета. Последваха ги още няколко. Хари имаше чувството, че са забили нещо остро в сърцето му.
Рон и Хърмаяни наблюдаваха младият професор. В очите на момичето лъщяха сълзи. Лицето на Рон показваше разочерованието му от сестра си. Хари още стоеше седнал на стола си и се бореше с болката която го бе завладяла, когато сякаш с половината си мозък регистрира шепота на Хърмаяни. Не знаеше какво е казала на Рон, но те станаха и излязоха от кабинета. Бе благодарен, че са го оставили сам. Имаше нужда от това. Съвсем лека иронична усмивка плъзна по лицето му като някакъв фантом. Хърмаяни винаги знаеше от какво има нужда. Дори и когато той самия не знаеше. Усмивката изчезна почти веднага след появяването си. С олюляване Хари стана от стола си и отиде до отворения прозорец. Студения ноемврийски вятър който го лъхна сякаш угаси една малка част от пожара вътре в него. Плъзна поглед по Забранената гора. Защо го бе направила? Нали твърдеше, че го обича? Нали Рон бе казал, че и тя страда като него от това, че са разделени. Погледа му стигна до точката където гората свършваше и почваше езерото. Видя една самотна фигура да седи права до брега на езерото. Сигурно някой самотник. Първоначално Хари не й обърна внимание, но след няколко секунди се взря в нея. Като че ли... неее... не можеше... но беше тя. Виждаше дългата червена коса. Въпреки че беше с лице към замъка от това разстояние не можеше да каже със сигурност дали е Джини. Но някак си смътно усещаше, че е тя. Вътре в себе се знаеше, че е тя. Избърса очите си и отново се взря във отдалечената фигура. Все още стоеше неподвижно на брега на езерото подпряна с дясната си ръка на едно от първите дървета на гората и сякаш го чакаше. Пак се взря в лицето й. Тъмнината скриваше чертите на лицето й, но той вече бе сигурен. Обърна се излезе от кабинета си и насочи към изхода на замъка.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Нед Авг 07, 2011 5:12 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Чет Мар 10, 2011 8:47 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Глава 9
Moondance
Част 1 - за последно

Хари крачеше през празните коридори на замъка. Тъкмо слизаше на третия етаж когато срещна Филч. Вече не беше ученик и не беше нужно да се промъква нощем. Мислите му приличаха на ураган. Ту си спомняше първата учебна година, ту деня в когато се събра с Джини, ту падащото тяло на Волдемор или пък разговора с Рон и Хърмаяни преди минути. Тъкмо излезе на широката поляна пред замъка когато един образ, като че ли се изясни в съзнанието му. Джини обгърната в тъмнината на нощта. Не знаеше какво ще му каже. Не знаеше какво ще направи. Вече бе извървял половината път до мястото когато от гората в ляво се чу изпукване. Обърна се моментално, но видя само дървета.
"Сигурно някое животно"
Продължаваше да върви. Имаше чувството, че никога няма да стигане и че ще стигне твърде бързо. Ето вече различаваше чертите на лицето й. Виждаше спокойното й изражение. Спря на десет метра от нея и се вгледа в очите й. Не виждаше нито предишната обич и топлина, нито съжеление, нито нищо. Очите й не изразяваха, а само гледаха. Дълго време никой не проговори. Всеки се взираше в другия.
-Защо?
Въпросът се отрони от устата на мъжа без той сам да осъзнае.
-Кое защо?
-Защо го направи?
-Кое?
Не можеше да повярва. Тя се правеше, че нищо не станало или си играеше.
-Много добре знаеш за какво говоря!
-Да.
-Тогава защо ме разиграваш тъка? От кога ти станах безразличен?
Джини само повдигна едва забележимо рамене. А той само стоеше и не можеше да повярва. Тя бе различна. Най-много го изненадваше лекото й и непринудено държание. Все едно че това е напълно нормално.
-Нали казваше, че ме обичаш?
Седеше така и се взираше в нея в очакване на отговор. След секунда го получи, но не такъв какъвто си го представяше.
-Да. Обичах те. И може би все още. А може би не. Попита ме защо те нараних тъка, нали? Е ще ти отговоря. При едно условие.
Не знаеше какво да очаква.
-Какво?
-Дуел!
Чак сега осъзна, че в едната й ръка тя държи магическата си пръчка. Бе толкова изненадан от думите й, че не бе подготвен за действията й. Едва сега разбра, че нашепва нещо и бавно покрай тях се оформи син кръг с диаметър 20 метра. Кръгът бе странен, в това нямаше съмнение. Стоеше по тревата като тебешир и от време на време потрепваше. Очертаното място беше основно равно само в левия край се хващаха десетина дървета.
-Този кръг няма да позволи никой да влезе или да излезе от него докато един от двама ни не изпадне в безсъзнание. Тъка че ще трябва да се дуелираш с мен. Просто не ти оставям друг избор.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Пон Окт 31, 2011 11:12 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Пет Мар 11, 2011 6:29 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Част 2 - един миг

Един миг невнимание коства много. Небрежно изреченото заклинание събори Хари на земята и му докара остра болка в гърба.
-Май че нямам избор.
Джини само наклони глава и се ухили леко странно.
Щеше да я накара да разбере, да си плати дори може би... Но това което не му харесваше, беше че се налага да играе по нейните правила. Нямаше как да знае силата на този кръг, а изглежда нямаше и да му се отдаде възможност да пробва. Налагаше се да се примири. Едно безсловестно "Акцио" и пръчката му с плавно движение се измъкна от мантията му и се отзова в ръката му.
-Знаеш че не искам да се дуелирам с теб, нали?
-Да.
-Тогава защо?
-За да се позабавлявам. Че на теб не ти ли е забавно? - учудването й сякаш беше почти искрено.
Нямаше да я остави тъка да си играе с него. Щеше да я нарани. Знаеш че след това щеше да съжелява дълго време, но... Както беше казала тя, не му оставяше друг избор.
-Вцепени се! - проклятието бе точно, но беше безпроблемно отблъснато.
-Хайде де, можеш повече, не ме жали! Петрификус тоталус! - Джини отскочи, промени ъгъла и повтори проклятието. И двете бяха избегнати.
-Стига де Хари, тази пръчка за какво ти е? За украшение ли? Използвай я де!
-Авис, Енгорджио... - Така и не успя да довърши. Препречващото заклинание на Джини го отблъсна назад а след него последва и едно заклинание Инкарцерус.
-Протего!
"На косъм" - помисли си хари. Последва размяна на няколко бързи проклятия всичките избегнати или отбити.
-Круц... - започна Джини, но убъзоражаващата магия на Хари я свари неподготвена. Пръчката и се изтъркаля на няколко метра от нея. Докато мъжът се възстановяваше от шока за опит за използване на непростими проклятие Джини се добра до пръчката си...
-Левикорпус! Импедимента!
Второто заклинание обаче просвистя високо над Хари който вече бе на земята. "Мамка му, забравих че знае контрапроклятието." - скастри се на ум Джини. "Нали от него го научих." Но тъка и тъка бе почнала със заклинанията на принца...
-Сектумсемпра!
-Рефлекто! - Хари изрече контрираща магия без да осъзнава, че тя няма достатъчно сила за да отрази проклятието. Но все пак намали действието му. Резултата беше един средно дълбок прорез на лявата му ръка.
-Какво се опитваш да постигнеш с тези магии? Да ме убиеш ли?
-Не, но и това да се случи няма да е голям проблем.
Повече време за размисъл Хари нямаше. Силите се придържаха в лек превес за него, но когато Джини използваш магии от които можеше да последва смърт, той изгубваше предимството, не толкова от силните заклинания, а отколкото от мисълта че тя иска да го нарани. Много при това. Един такъв миг, и го уцели обезоръжаваща магия.
-Сега какво, скъпи Хари?
Вместо отговор той се метна към пръчката си. Едно от проклятията й го уцели, като го блъсна в едно от дърветата. Поне пръчката му пак беше в него. И сега щеше да си плати за това. Прикри се зад едно дърво и зачака.
-Уплаши ли се пък сега? Какво има? Страх те е, нали?
Чакаше правилният момент и за малко да го пропусне. Бе се загледал в гората. Струваше му се, че там има нещо...
-Хайде, хайде, излез най-нак...
Едно безсловестно "Левикорпус" от страна на Хари.
Джини увисна на 5-6 метра във въздуха.
-Рефлекто!
Точно над нея се появи малка преграда която би отразила евентуалното проклятието на Хари към нея. Пръчката й беше на земята, може би щеше да успее да я призове. Но трябваше да му отвлече вниманието.
-И сега какво ще направиш? А? - пробва с безсловестно "Акцио", но не стана.
-Това което ти направи със мен! Либеракорпус, Импедимента, Сектусемпра! - сърцето му се късаше докато изричаше последното, но нямаше как... трябваше. Първото освободи Джини, което значеше падане от 6 метра върху земята. Второто се отрази в малката преграда и ускори скоростта на падането. Тъкмо когато тя изпъшка силно от болка от удара със земята, трето проклятие се заби в корема й. Разрези като от меч покриха тялото й, кръвта се увеличаваше с всяка секунда. Хари се приближи до нея. Сълзите му капеха, вече съжеляваше за това което направи, но сега поне отчасти знаеше какво изпитва той. Неговата болка бе душевна... Такава вече явно нямаше как да й причини. Така че оставаше само това.
-Е доволна ли се сега? - прошепна само той.
-Да, не... Хари... Това ли е всичко? Само толкова ли можеш?
-Съжелявам. Но защо?
-Защото... Импери... - и изпадна в безсъзнание.
Кръгът изгасна, но той остана все там замислен. Какво имаше в предвид с думите "Импери"? Дали проклятието Империус? Едвали. Видя нещо в гората. Отдалечаващо се. Вече знаеше! И никога нямаше за си го прости. Но това после. Нямаше време, първо трябваше да се погрижи за това което бе сторил. Вдигна пръчката на момичето и насочи своята към нейната.
-Портус!
След това я пъхна в ръката й и зачака. Летекода щеше да я отнесе в болничното крило. Пръчката й примигна и тя изчезна заедно със собственичката си.
-Експекто патронум!
Патроносът се насочи към замъка, а Хари бе вече готов да преследва онези в гората. Затича се и навлезе навътре. Успокои ход и започна да се оглежда, бавно и внимателно. Пръчката бе готова, проклятията вече бяха в ума му. Ако се наложеше щеше да убие хората причинили на него и Джини това. Нямаше да използва непростими проклятия, или поне така се надяваше.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2011 5:33 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Част 3
New spell

Лъчът светлина мина на милиметри покрай лявото ухо на Хари. Последваха още три, които този път се забиваха в неговата защитна магия. Той много добре осъзнаваше факта, че е лесна мишена застанал на едно място. Можеше да се прикрие зад някое дърво, но проклятие идваха от различни страни и шанса някое да го уцели в гръб щеше да е по-голям. Затова в момента седеше на едно място като камък, въртеше се плавно, като се опитваше да следи от къде идваха магиите на врага и същевременно да се предпазва от тях. Последователността и бързината с която те сменяха посоката си го навеждаше на мисълта, че не обикаля един човек около него. Имаше две въможности – една беше да са поне три човека, а другата да е сам човек, но да ползва някакав вид магия която отразява проклятията в желана от теб посока. Второто бе по-вероятно тъй като към него магиите идваха на малък интервал от време (2-3 секунди) и никога по двойки или повече. Следващото дойде измежду две от дървета.
-Експелиармус!
Само че контраатаката му мина между дърветата и се отрази сякаш сама обратно към него. Трябваше му време за да осмисли ситуацията. Проблема беше, че не разполагаше с такова. Следващия лъч светлина го прониза в корема като остави силна пареща болка там.
-Рефлекто!
Следващта магия се отрази в защитната магия на Хари. След като лъча светлина измимна около 15 метра нещо обърна посоката му на движение. Същото проклятие отново се удари в защитната магия на професора и този път полетя на другаде. Но отново след около 15 метра рекушира в още една отразяваща магия. Това се повтори още веднъж докато лъча светлина не се заби в земята. И изведнъж Хари се сети какво ползва опонента му. Насочи пръчката си напред и каза със спокоен глас:
-Експекто патронум.
Еленът се стрелна напред и в един момент достигна невидимата стена. В същия момент лъч зелена светлина разби защитната магия на Хари. Добре че успя да се наведе навреме иначе щеше да се прости с живота си. Еленът в същото време бе допрял единия край на рогата си в невидима вражеска стена и обикаляше от вътрешната й страна. В един момент откри пробива на стената и изчезна. Хари насочи пръчката си натам и леко надолу моментално изричайки:
-Финитеус инкантатем – малката разновиднот на магията позволяваше концентрирано действие на магията в една точка. Щом заклинанието стигана земята се чу изсвистяване. В същия момента на 15 метра около професора се появи блед син кръг с малка дупка в едната си част. Там на земята личеше някакъв символ който бе уцелен от магията на Хари и връзката между символа и кръга беше нарушена. Тогава професора съзря качулата фигура която се бе навела. Явно човекът бе изричал заклинанията, символа ги е поемал, и ги е насочвал към кръга от където те после са били носочвани към Хари от различни посоки. (Надявам се успяхте да си го представите) Изглежда качулатия не бе разбрал за нарушената връзка и изрече още две заклинания. Само че символът просто пое енергията им и понеже нямаше къде да я отведе - избухна. Мъжът бе изхвърлен назад от взрива, а пръчката му бе счупена. Опита се да стане, но не успя – магията на професора го задържаше на земята. Хари можеше да подходи по-плавно към него, но действа бързо.
-Империо!
Проклятието постигна целта си и Хари зададе първият си въпрос:
-Защо се опита да ме убиеш?
-Такива бяха заповедите.
-От кого?
-От господаря ми.
-Име?
-Не знам.
-А какво бяхте направили на Джини? Империус?
-И да и не.
-По точно?
-Наскоро господарят ми модифицира Империус давайки възможността за точен контрол от голямо разстояние. Също така за разлика от предната версия не можеш да се съпротивляваш от новото.
-Ти ли направи новото проклятие но Джини?
-Да. Но след това това господарят пое контрол над момичето.
-Как?
-Новото проклятие го позволява.
-Как се произнася проклятието?
-Не знам.
-Как така не знаеш, нали ти си го направил?
-Бях под властта на Империус на господаря ми и не помня.
-Проклятието не причинява загуба на паметта!
-Новото го прави.
-Как се казваш?
-Морфиан Дейвидсън.
Можеше и да е баща на онзи ученик, който му бе създал малък проблем в първия час със 7-ми курс. Това беше всичко което можеше да извлече от човека. Написа кратко описание на случея като пропусна да спомене, че е изполвал непростимо проклятие. Завърза Морфиан и после изпрати него и бележката която беше написъл с летекод в министерството. След това вдиша студения въздух бавно и внимателно, и като пренебрегна болката в корема там каде го беше уцелило едно проклятие се насочи към замъка.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "


Последната промяна е направена от Джим на Пон Окт 31, 2011 11:21 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Нед Авг 07, 2011 5:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Глава 10
Нова заплаха

-Къде е тя?
Това бяха първите думи на професора щом влезе в болничното крило. Сестрата се вдигна глава от голямата книга на бюрото си и каза:
-В болницата “Сто багрила”.
-Защо не в Свети Мънго?
-Защото специалистът им по черни магии в момента е в “Сто багрила” – обмен на знания. Предполагам знаете къде се намира болницата, професоре?
-Да, благодаря.
Хари вече излизаше от замака и щеше да се магипортира, когато нечий глас го спря
-Един момент господин Потър!
Хари се обърна нервно и видя служител на министерството – личеше си от мантията му.
-Трябва да дойдете в министерството на магията с мен господим Потър.
-Добре нека е след два часа, бързам.
-Господине, заповедите ми са да ви придружа до министерството без никакви отклонения и забавения.
-Дайте ми 10 минути след това ще се върна тук и ще се магипортирам заедно става ли?
-Опасявам се че не, имам заповеди.
-Вижти става въпрос за моя близка приятелка. Отивам за 5 минути до болница “Сто багрила”, оверявам се, че няма опасност за живота й и се връщам тук. След това ме водете където искате.
Беше видно, че човекът се колебае но след 5 секунди се съгласи и Хари с тревожно изражение на лицето изчезна в тъмнината.
След броени минути професорът се върна. Притеснението на лицето му бе заменено само с нетерпение.
-Можем да тръгваме.
Човекът го хвана за лявата ръка с намерението да се магипортира, но професора изохка и измъкна ръката си от хватката на другия човек. Служителят погледна към Хари и забеля дългата рана на ръката му.
-Съжелявам г-н Потър.
-Няма проблем.
Хари му подаде дясната си ръка и след няколко секунди бяха в министерството.

2 часа по-късно

2 часа по-късно Хари излезе от министерството на магията. Бяха го разпитали какво се е случило, че ученичка е постъпила в болнца с нараняване от черно проклятие. Нямаше как да им каже истината защото и той и Джини щяха да пострадат допълнително от малкия дуел който бяха провели. Затова отговорът беше злопоука. Пък и служителите наблегнаха на въпросите относто как Хари е открил човекът в гората. Професорът леко беше променил историята, тактично забравяки да споне, че е ползвал непростимо проклятие. На китката на онзи бяха открили бледи останки от Черния знак и аврорите го взеха за някой от останалите смъртожадни. По това късно време мъгълските улици бяха пусти и нищо не попречи на професора да се магипортира в болницата Сто багрила.

---

Хари се взираше в спящата фигура на Джини. Лекарите му бяха казали, че тя ще спи 48 часа. Нямало опасност за живота й, но имало няколко счупени ребра и сериозни синини по гърба й придружени с вътрешен кръвоизлив. Не беше нищо с което съвременната магия не можеше да се справи, но изискваше време.
Лявата ръка на Хари бе превърана от един лекар. Бяха му дали и отвара която би трябвало да спре парещата болка в корема му, но засега беше само отслабнала. Беше 3 часа през ноща, навън ръмеше слаб дъжд и тази болница бе приютила неспокойните мисли за смъртожаднии, лябов и магии на един млад учител на име Хари Потър.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Вто Ное 01, 2011 6:21 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Глава 11
(отворен съм за предложения за заглавие)

-Безопасно ли е да говорим тук?
-Доколкото е възможно да е безопасен един разговор в Министерството на магията...
-Казвай, какво беше толкова спешно, че не можеше да почака до вечерта?
-Дейвидсън старши. Трябва да се отървем от него. Преди аврорите да го разпитат. Разпитът е насрочен за утре. Трябва да действаме веднага.
-Знаеш ли кои ще са разпитващите?
-Не всички. Но един от нашите "симпатизанти" ще е вътре.
-Кой?
-Стрейт.
-Знам го. Но се съмнявам, че би могъл да ни направи такава "услуга".
-С подходящия стимул е възможно. Предложи му много пари. Сигурност за семейството му. Ако се наложи и го заплаши. Кажи му че скоро ще бъде помилван.
Той знае или поне се досеща че скоро ще настъпят промени в управляващата власт.
-Със сигурност. Считай го за уредено.
-Добре. Ще му предам, че проблема е разрешен. И без издънки. След провала с Дейвидсън той никак не гледа с добри очи на теб. Другото което е.
Подозират ли сина на Морфиан?
-Все още нямам информация. Потър със сигурност няма да е щастлив като се върне в Хогуортс.
-Но той е инструктиран как да действа след провал, така че не би трябвало да е голям проблем. Но го имай в предвид.
-Добре.
-Той не се отказал. Графът. Има нов план. И Дейвидсън младши ще ни е нужен. Така че гледай да го опазиш. Но внимавай да не вдигаш много шум. Очаквай скоро още инструкции.
-Разбрах.

***

-Стрейт! Хей, Стрейт!
Аврорът който седеше до пейката на шадравана в Министерството вдигна поглед от вестника който четеше и с изненада установи, че пред него стои шефът му Даниел Стуков. Стуков беше олицетворение на сериозността. Къса, черна коса, тъмно кафяви очи и изправена походка която придаваше на внушителните му метър осемдесет и девет, външния вид на човек с който трябва де се отнесеш с голяма доза уважение. Въпреки 37-те си години Стуков изглеждаш на не повече от 30.
-Да шефе?
-Трябва да поговорим - на саме.
-Къде?
-Нека да е в кабинетът ми. След - Стуков погледна часовника си - 20 минути.
-Добре шефе.

***

-Не можете да искате това от мен!!
-Нямаше да прибягваме до такива крайни действия ако не беше КРАЙНО наложително! Стрейт ти не си глупав. Наскоро научи неща които... Нека да кажем че не са от най-здравословните за средно статистическия човек. Но ти не си от тях. Знаеш как да използваш това което знаеш. Скоро ще настъпят промени в управляващата власт. Освен златото... Можем да осигурим на семейството ти... Неприкосновеност и защита ако се наложи. Приеми го като гарант. Освен това в първия ден след промените ще има преустройство на Азкабан. В суматохата ти изчезваш. Скоро след това когато всичко се успокои ще бъдеш помилван. Всичко ще свърши за не повече от два месеца. А ти ще си безработен и много богат. Много с главна буква. Името ти ще бъде изчистено, семейството - на сигурно.
Стрейт не знаеш много. Но това което знаеше за Графът беше, че след промените за който той беше споменал щеше да е добре.. Да се възползва от предложението на Стуков. И все пак...
-Искам и ненарушима клетва.
-От кого?!
-От теб. Ценен си за Графът. Ако толкова много ви трябва да извърша това, добре но клетвата е необходима.
-Може да се уреди. След 4 часа започва разпитът. Ела отново в кабинета ми след час, аз ще намеря третия човек.

***

-Даниел Стуков, заклеваш ли се, че семейството на Стрейт ще остане непокътнато до колкото това зависи от теб?
-Заклевам се!
-Даниел Стуков, заклеваш ли се, че до пет месеца Стрейт ще бъде извън Азкабан и аврорите които ще го издирват отзовани?
-Заклевам се!
-Ти, Даниел Стуков, заклеваш ли се, че 15 дена след убийството извършено от Стрейт в семейният му трезор ще бъдат внесени 20 000 галеона от независимо лотарийно сдружение?
-Заклевам се!
Сплетените нишки около ръцете на аврора и Стуков проблеснаха и изгаснаха, като оставиха леки, едва забележими страни.
-Приятно е да се работи с теб.
Стрейт се намръщи и не каза нищо освен:
-Не забравяй това което каза. Отивам да се подготвя.



Вестник Министерска Случка, първа страница:
МОРФИАН ДЕЙВИДСЪН УБИТ ОТ АВРОР

Късно тази вечер на разпитът на смъртожадния Морфиан Дейвидън, той бе убит от неизвестенен аврор от разпитващата комисия. По непотвърдена информация убиецът не оказал съпротива на останалите аврори. За повече информация страница 3.
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Чет Ное 17, 2011 2:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

12. Очаквай неочакваното


Нощта отдавна се бе спуснала над града, а мракът че толкова гъст, че създаваше усещането за мъгла. Уличното осветление работеше само тук-таме, а вятърът който бе духал през деня сега чезнеше. Единственият шум освен тихите стъпки на Хари идваше от лекия дъжд който звънтеше по улиците. Гръмотевица разцепи въздуха някъде далеч. Светлината й блесна само за миг, преди да изчезне толкова бързо колкото се и беше появила. А някъде там из града, вървеше той. Без временна посока, цел или умисъл. За него всичко бе спряло за момент. Трябваше да се успокои и да реши как да действа, но всичко това после. Сега имаше подарена нощ на спокойствие, подарена от самия него.

***

Слънцето боязливо се показваше на небето а първите му лъчи галеха покривите на сградите. Хари вървеше бавно към покрайнините на Лондон, където се намираше болницата "Сто багрила". Не че не можеше да се магипортира, но така или иначе Джини нямаше да се събуди поне още 2 часа, а ходенето му даваше време да нареди и доизясни решенията които бе взел през нощта. След като оправеше кашата която бе забъркал със семейство Уизли, щеше да се върне заедно със Джини в Хогуортс. С малко късмет щеше да продаде Гримолд №12 преди края на учебната година и да си намери някой къщичка в по-спокоен район. А колкото до смъртожадния който бе заловил и това което бе научил от него... Да, беше обезпокоително, но след смъртта на Лорда се бяха оформили няколко групички с водачи бивши смъртожадни с цел да отмъстят или нещо такова, но никоя от тях нямаше нужната организация и хора за да направи нещо сериозно. Дейвидсън сигурно беше от тях, нищо с което Министерството не би трябвало да се справи само, без Хари, макар че той нямаше основание да им вярва. Но все пак... След края на последната си година в Хогуортс щеше да си даде кратка почивка преди да кандидатства за аврор.

***

Преди да влезе в болницата младият професор взе от едно магьосническо магазинче вчерашното издание на вестник "Министерска случка" с идеята долу-горе да разбере какво се бе случило на вчерашният разпит на Морфиан. Беше забелязал че това книжле е в крак и добре информирано за това какво се случваше вътре в Министерстово, понякога дори малко повече от колкото бе препоръчително. Хари плъзна поглед по първата страница, докато крачеше през белите коридори на болницата към стаята на Джини. И това което видя го накара да спре на място и да прочете внимателно втори път статията.
-Мамка му, това не е на добре...
След това поднови крачка и същевременно премисляше тези обезпокоителни промени на... обстоятелствата. Знаеше какво означава това. Изглежда за него спокойствието и щастливия живот се отлагаха поне с още малко.. Но това което го притесняваше защо някои властен и достатъчно добре прикрит, с цел и вероятно възможност да я постигне, ще вдигне толкова шум за да се отърве от Дейвидсън. Или той знаеше нещо повече, което не трябваше да се научи или онзи просто държеше всичко да остане в максимална степен на тайна дори и ако това означаваше временно да спре да действа, докато нещата се упокоят...
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Джим
МнениеПуснато на: Съб Ное 19, 2011 1:00 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ученик
Ученик

Регистриран на: 09 Юли 2010
Мнения: 37
Местожителство: Хиперион

Ивинявам се за правописните грешки но временно съм без програма редактор. Ще ги оправя когато се върна.

13.
Джини все още се опитваше да изчисти съзнанието си от тази мъгла и да разбере защо по дяволите всичко я болеше, когато чу звук от отваряне на врата. Опита се да завърти глава по посока на шума, но острата болка, която премина през врата й, я отказа от тези намерения. Повече усети околкото видя как някой присяда до нея, на леглото.
-Как си?
Момичето се намръщи като чу гласа на Хари. Какво ставаше? Къде беше тя и защо той я питаше как е, все едно очакваше да чуе "зле". Последно си спомняше, че се разхождаше покрай гората в Хогуортс, а после... После изведнъж се събуждаше в някакво легло, болеше я всяка частица от тялото й и Хари се появяваше с въпроса „Как си”..
-Да ти кажа честно, нямам си ни най-малка представа какво се случва.
Усети как той хвана дясната й ръка и сплете пръсти с нейните.
-Кое е последното нещо, което си спомняш?
-Че се разхождах близо до Забранената гора. В следващия миг се отзовах тук, въпреки че нямам представа къде е това „тук”.
-Намираме се в болницата „Сто багрила”. – Хари задържа поглед върху едва отворените й очи.
-И това, че се чувствам като блъсната от „Хогуортс експрес”, предполгам, има нещо общо с това че съм в болница?
-Добро заключение – Хари се усмихна и допълни – нищичко друго ли не си спомняш?
-Не, нищо. – за момент спомените на Джини я върнаха към първата й година в Хогуортс – Какво се случи фактически?
Думите бяха изречени с известно колебание, което го накара да се замисли как точно да й каже.
-В момента в който споменът ти за гората се прекъсва, си била застигната от проклятие Империус. – тя отвори бавно уста за да зададе очевидния въпрос, но Хари я изпревари с отговора – някаква нова версия, доколкото разбрах, причинява загуба на паметта и не ти позволява да се бориш с него...
Джини имаше чувството че нещата не отиват на добре със всяко следващо изречение.
-Кажи ми всичко. Какво съм направила докато съм била под влиянието на проклятието?
-Не нарани никой, успокой се! Сигурна ли си, че искаш да ти разкажа всичко още сега? – знаеше какъв ще е отговорът.
-Да.
-Проклел те е бивш Смъртожаден на име Морфиан Дейвидсън. Не знам какво точно се е случило след това но... Рон и Хърмяни са се качили в момчешките спални и... видели са теб да спиш със сина на Дейвидсън... Нямаме представа какво и дали вобще сте правили нещо, но сте били голи... Ще му задам няколко "въпроса" щом се върна в Хогуортс.
-Проклятие. – Джини въздъхна. Все пак можеше да е и по-страшно нали? Насили се да погледне Хари в очите – знаеш, че никога ни бих направила подобно нещо, не и по собствена воля нали? Знаеш го, нали?
-Знам, Джини, знам. Не е твоя вината. – и на него не му беше приятно от тази мисъл, но само можеше да си представя какво й беше на нея.
-После?
-После Рон ми каза, въпреки възраженията на Хърмаяни. Бях в кабинета си когато ти ми „съобщиха” това и ме оставиха на саме... Тогава имах нужда от това, признавам си. Доближих си до прозореца и те видях. Стоеше до края на езерото.
-Съжелявам – имаше чувството че трябва да каже нещо – не исках това да се случва.
-Никой от нас не искаше. Погледни ме!
Момичето задържа погледа си върху него после бавно затвори очи.
-Видял си ме там, да чакам нещо... А как се случи така, че се отзовах в болница?
-Тръгнах към теб, и те намерих все така седяща там и чакаща. Попитах те защо си го направила.. И ти каза, че просто не ме обичаш. Не точно с тези думи, но смисълът беше такъв. И ме предизвика на дуел. Обгради ни с някакъв син кръг и каза, че никой от нас не може да излезе докато единият не изпадне в безсъзнание. Трябваше да се дуелирам с теб, нямах избор. Ти използваше черни проклятия, искаше да ме нараниш и физически. И аз не издържах, въпреки против волята ми усетих, че искам да те заболи поне малко колкото мен ме боля... и те ударих с доста гадна поредица от проклятия... Малко преди да изпаднеш в безсъзнание ми промълви че съжеляваш и спомена нещо за прокялтие Империус. В същия момент чух изпукване от към гората и видях отдалечаваща се сянка навътре в нея. И разбрах какво се е случило. Изпратих те с летекод в замъка и в гората залових Смъртожадния. Това е всичко Джини...
-Сега?
-Смъртожадният беше убит на разпита си от министерството от аврор... Което означава, че зад това стои човек с власт, който иска да ми... отмъсти. Трябва да се връщам в Хогуортс, след около час ще дойде семейството ти. А нямам сили да им разкаже всичко това...
-Разбирам те... Аз ще им кажа но... Остани с мен... Поне за малко.
Хари легна до нея на леглото и тя положи глава на гърдите му. Преди да заспи промълви нещо което много приличаше на „Обичам те” Той прокара ръка под раменете й и я придърпа още малко към себе си, оставяйки двете думи да му се изплъзнат от устата:
- Аз също...
_________________
"Ще се бием по флотски, който умре пръв губи! "
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Template by Dustin Baccetti; Translation by: Boby Dimitrov
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group


eXTReMe Tracker